Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 01.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и втори октомври
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 14903 по
описа
за 2017 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от В.М.А. против Г.ф., с
която е предявен иск с правно основание чл.288, ал.1, т.1 от КЗ, във вр.с
чл.288, ал.11 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с
чл.45 от ЗЗД и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Твърди се, че на 19.11.2012 г.
около 19,55 часа в гр.София, на ул. „Самоковско шосе“, на около 6 км преди
с.Кокаляне в посока гр. София, ищецът управлявайки л.а.м. „Мерцедес СЛК 200“ с
рег. № ****с посока на движение от гр. София към гр. Самоков,
претърпял ПТП, реализирано от навлязъл в лентата за насрещно движение /в
пътното платно на ищеца/ лек автомобил, с неустановена марка, модел, ДК № и
водач, движещ се по ул. „Самоковско шосе“ с посока на движение от гр. Самоков към гр. София, в резултат на което управляваният от
ищеца автомобил напуснал пътното платно в дясно и се ударил в каменна стена, а
другият участник в ПТП напуснал местопроизшествието. Твърди се, че ищецът бил
отведен в болнично заведение, където е установена разкъсно-контузна
рана в лявата част на теменно-слепоочната област, обработена хирургически с пет
хирургически конеца и поставена диагноза: „комоцио церебри, контузио ет вл контузум
рег.париеталис син.капитис“.
Поддържа се, че след претърпяното ПТП здравословното състояние на ищеца рязко
се влошило. Появило се силно главоболие, периодически световъртеж придружен с
гадене и повръщане. Ищецът започнал да се чувства постоянно уморен и отпаднал,
да изпитва панически страх и тревожност, променяло се емоционалното му
състояние, станал силно раздразнителен и започнал да проявява агресия към
близките си, започнал да забравя, а на 08.04.2013 г. получил епилептичен
пристъп. Поддържа се, че вече близо пет години след произшествието,
здравословното състояние на ищеца не се подобрява. Въпреки приема на лекарства
няколко пъти в месеца получава припадъци, придружени със загуба на съзнание.
Влошеното здравословно състояние на ищеца се отразява неблагоприятно на живота
му и представлява голяма тежест и изпитание както за него, така и за близките
му.
Поддържа се, че ищецът е сезирал
ответника на 23.07.2014 г. с искане за
заплащане на обезщетение, като и до момента ответникът не се е произнесъл по
заявената претенция.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 100 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, настъпили вследствие
на ПТП от 19.11.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
24.10.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски,
включително и на основание чл.38, ал.2 във връзка с ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата адвокатско възнаграждение.
В срока по
чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез процесуалния ме
представител юрисконсулт М., надлежно упълномощена с пълномощно приложено към
отговора.
На първо
място оспорва исковата претенция като недопустима, тъй като макар и сезиран с
искане за заплащане на ответника, на Фонда не са били предоставени необходимите
писмени доказателства, поради което не е в състояние да се произнесе.
Възражението
е неоснователно. Ищецът е спазил процедурата и е предявил претенцията си пред
ответника, който в законоустановения 3-месечен срок
не се е произнесъл, при тези факти искът е процесуално допустим.
По същество
оспорва исковата претенция изцяло по основание и размер. Поддържа липсата на фактическия
състав на риска „Гражданска отговорност“, предвид механизма, обстоятелствата и
причините за настъпване на ПТП. При условията на евентуалност заявява
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца, с твърдението, че ищецът като водач на МПС не е избрал
скоростта си на движение, така че да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие, като не е съобразил характера и интензивността на
движението и релефа на пътя, от което пряко произтичат вредите в резултат на получените
при самокатастрофирането увреждания. Оспорва исковата
молба по размер с твърдението, че претендираният
такъв не кореспондира със задължителната съдебна практика. Оспорва иска за
лихва с твърдението, че Фондът не е изпаднал в забава, тъй като е поставен от ищ еца
в обективна невъзможност да се произнесе по заявената претенция
В срока по
чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която
оспорва възраженията на ответника заявени с отговора. Представя на основание
чл.127, ал.4 от ГПК банкова сметка.
***овор,
с който поддържа всички възражения и доказателствени
искания.
В съдебно
заседание ищецът поддържа иска чрез своя процесуален представител. Подробни
съображения излага в писмени бележки по делото. Претендира се адвокатски
хонорар по реда на чл. 38, ал.2 ЗА. Представя списък по чл.80 ГПК.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените
искове. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение, както и направените разноски, съобразно представен списък.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От констативен
протокол № К 1173 от 19.11.2012 г., от приобщената към доказателствата по делото копие от преписка изготвена във връзка с констативния
протокол, от показанията на свидетеля очевидец Д.Ф.Н.,
както и от неоспореното от страните заключение на САТЕ се установява,
че на 19.11.2012 г. около 19,55 часа по ул. «Самоковско
шосе» в посока от гр.Самоков към гр.София се е движил лек автомобил с неустановена марка и модел. В същото време в обратна посока от гр.София към гр.Самоков
се е движил л.а.м. «Мерцедес» с рег. № ****, управляван
от ищеца. Достигайки на
около 6 км пред с.Кокаляне, неустановеният
автомобил при движение в дясна
за него хоризонтална крива със
скорост по-висока от критичната, която за участъка с радиус от 54 м при сухо време
е 17,22 м/с (62 км/ч) е навлязъл в лентата за движение на лек автомобил
Мерцедес, където е последвал приплъзващ удар между
предните леви части на автомобилите. След този удар лек автомобил Мерцедес се
отклонява в дясно и се удря в намиращата му се отдясно каменна стена.
Причини за настъпване на
произшествието са движението на неустановения автомобил и управлението му от
страна на водача със скорост по-висока от критичната скорост от 62 км/ч и
субективните действия на водача на неустановения автомобил, който при
управлението му е отклонил вниманието си и е допуснал навлизане на автомобила в
лентата за насрещно движение.
С показанията на свидетеля
очевидец Николов, както и със заключението на комплексната СМЕ и САТЕ се
установява, че ищецът е бил с поставен предпазен колан.
Вследствие на процесното
ПТП ищецът е получил контузия на главата
с разкъсно-контузна рана в лявата
теменна област и мозъчно сътресение. Тези травматични увреждания са констатирани
в неврохиругичния кабинет на болница
Пирогов, където ищецът е прегледан, извършена е хирургична обработка на раната и
е направена ТАП инжекция за профилактика на тетанус.
Пет месеца
след претърпяното ПТП ищецът
е направил голям епилептичен
припадък.
Вещото лице сочи, че описаната на МРТ атрофия на челните
дялове на мозъка и глиозно огнище могат да се дължат на травмата, но могат и да са и вследствие епилептични припадъци, при които винаги има
невронална загуба.
Диагнозата симптоматична епилепсия е поставена категорично
от специалисти-невролози и се касае
за епилепсия свързана с установените при ищеца патологични промени на главния мозък, а именно: мозъчна атрофия с ангажиране основно на фронталните дялове двустранно, мезиална темпорална склероза в десния темпорален лоб, лакунарно глиозно огнище в дясно париетално, вероятно свързано с
ЧМТ.
С показанията на разпитаната пред настоящата съдебна инстанция свидетелка И.Х.С.се установява, че с ищеца се познава от началото на 2012 г. При запознанството им В. бил в нормално здравословно
състояние, но към момента е с епилептични кризи, главоболие. Промените в него настъпили след ПТП, което се случило края на
м. ноември 2012 г. Ищецът започнал да се оплаква от главоболие,
гадене, повръщане. Постепенно започнал да става
избухлив, постоянно изморен, започнал да ходи
по изследвания и му назначили лечение, но това което
вземал
като лекарства не му влияело добре.
Сменили му
лечението. Към момента взима „Депакин 500“. Получава припадъци с гърчове, пяна в устата и напикаване. Тези епилептични пристъпи се явили няколко месеца
след ПТП-то. Първо било главоболие, умора, гадене и световъртеж. Към момента един-два пъти в месеца получава
епилептични пристъпи, като в началото било много по-интензивно – по три-четири пъти в месеца. Като цяло
животът на семейството станал много труден, тъй като свидетелката и ищеца от
съвместното си съжителство имат малко
дете, което става свидетел понякога на припадъците на баща си. Приятелите на ищеца отначало изпитвали съжаление
към него, след което постепенно
с времето се отдръпнали. Социалните
контакти на семейството са доста ограничени,
основно контактът е с
близки.
Съдът кредитира
показанията на разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични
са, последователни, кореспондират със събраните по делото писмени
доказателства.
С молба
с вх. № 24-00-217 от 23.07.2014 г. ищецът е сезирал ответника с искане за заплащане на обезщетение, като последният до момента не е
заплатил обезщетение.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Предявен е иск
за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, който съдът
квалифицира по чл.288, ал.1, т.1, във вр.с
чл.288, ал.11 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с
чл.45 от ЗЗД.
С оглед
установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира, че са установени
елементите от фактическия състав на чл.
288, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането /отм./, а именно: наличие на
увреждане настъпило на територията на Република България, причинено от
неидентифицирано моторно превозно средство, противоправното
поведение и вината на водача на неидентифицираното моторно превозно средство,
както и причинно-следствената връзка между деянието и причинените на ищеца
неимуществени вреди от телесните увреждания.
Противоправното поведение и вина на неизвестния водач се
установяват със заключението на САТЕ, неоспорено от ответника. Неустановеният
водач е нарушил изискванията на чл. 16, ал. 1, т.1 от ЗДвП, съобразно която
норма, на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно
средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне, както и изискванията на чл. 44, ал. 1 от ЗДвП, съобразно която
норма, при разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни
средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните
превозни средства.
Безспорно
се установява, че причини за настъпване на произшествието се движението на
неустановения автомобил и управлението му от страна на водача със скорост
по-висока от критичната скорост от 62 км/ч и субективните действия на водача на
неустановения автомобил, който при управлението му е отклонил вниманието си и е
допуснал навлизане на автомобила в лентата за насрещно движение.
Пряката
причинна връзка между уврежданията на ищеца и процесното
ПТП се установяват с приетата по делото СМЕ.
Неоснователно
и недоказано остана възражението на ответника за принос от страна на
пострадалия.
Със
заключението на САТЕ и разпита на свидетеля очевидец се установява, че ищецът
като водач не е допуснал нарушение, с което да е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, респ.да е допринесъл за увеличаване на
обема на претърпените вреди.
С оглед на
горното възражението с правно основание чл.51, ал.2 от ЗЗД се явява
неоснователно и недоказано.
Предвид
горното предявеният иск се явява основателен и доказан.
По отношение на размера на
предявения иск:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният
размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и
страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната към датата на увреждане и общественото възприемане на
критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на
обществото в държавата.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 80 000 лв.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен състав взема
предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от
ищеца болки и страдания.
Първоначално ищецът и вследствие
на процесното ПТП е получил контузия на главата
с разкъсно-контузна рана в лявата
теменна област и мозъчно сътресение, но впоследствие и резултат от настъпилите усложнения ищецът е
получил симптоматична епилепсия. С представените медицински документи, включително и Експертни решения на ТЕЛК, се установява,
че се касае за посттравматична
епилепсия, състояние след
ЧМТ, състояние довело до 60% трайно
намалена работоспособност
на ищеца.
С показанията
на разпитаната свидетелска
се установява, че вследствие на горното
ищецът станал избухлив, постоянно изморен, приятелите
му се отдръпнали от него, като към момента контактите са ограничени
само до най-близките хора. И сега
ищецът един-два пъти
в месеца получава епилептични пристъпи.
Предвид изложените съображения
настоящият съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди е в размер на 80 000 лв., поради което и за тази сума искът
ще следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 100 000 лв.
Относно началната дата на
дължимото обезщетение за забава.
Лихвата върху обезщетението се дължи, съгласно
императивната норма в чл. 288, ал. 7 КЗ /отм./
след изтичането на три месеца от завеждането на щетата.
Ищецът е
сезирал ответника с искане за заплащане на обезщетение на 23.07.2014 г., т.е.
тримесечният срок е изтекъл на 23.10.2014 г., поради което и считано от
24.10.2014 г. ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва от този момент.
И тъй като
ищецът претендира лихва именно от този момент, искането му ще следва да бъде
уважено като основателно и доказано.
По разноските в настоящия процес:
При този изход на процеса
разноски се дължат и на двете страни.
Ищецът е освободен от държавна
такса и разноски на основание чл.83, ал.2 от ГПК, поради което съответно не е
правил разходи.
Адвокат Б.К. претендира
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
Искането е основателно. Видно от
договор за правна защита и съдействие от 10.11.2017 г., адвокат К. е приел за
осъществява безплатна правна помощ на ищеца.
При материален интерес от 100 000
лв., минималното адвокатско възнаграждение изчислено на основание чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, възлиза на сумата
от 3 530 лв. От тази сума и на
основание чл.38, ал.2 от ГПК ответникът дължи сума в размер на 2824 лв., която
е съответна на уважената част от иска /80 000 лв./.
Ответникът е направил разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.,
определено на основание на чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.)
във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредба за
заплащането на правната помощ и 400 лв.-депозит за вещи лица.
От общата сума от 850 лв. и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на
ответника сума в размер на 170 лв.,
която сума е съответна на отхвърлената част от иска /20 000 лв./.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважената част от
иска в размер на 3200 лв., както и сумата от 640 лв.-платени депозити вещи лица
от бюджета на съда.
Водим от горното, Софийски
градски съд, Първо гражданско отделение, І-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.ф., *** да заплати на
основание чл.288, ал.1, т.1, във вр.с чл.288, ал.11
от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм.,
считано от 01.01.2016 г./ във връзка с чл.45 от ЗЗД на
В.М.А., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адвокат Б.К. и адвокат Е. М.
сумата от 80 000 лв. /осемдесет хиляди лв./, представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания от травматични увреждания,
настъпили в пряка причинно-следствена връзка с ПТП реализирано на 19.11.2012 г.
в гр. София, виновно причинено от водач на неидентифицирано моторно превозно
средство-лек автомобил, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.10.2014
г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан предявения иск за сумата над 80 000 лв. до пълния претендиран
размер от 100 000 лв.
ОСЪЖДА В.М.А., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, адвокат Б.К. и адвокат Е. М. на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на Г.ф., *** сумата от 170 лв. /сто и седемдесет лв./ направени
от ответника разноски пред настоящата инстанция, съобразно отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА Г.ф., *** да заплати на
основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата на адвокат Б.Й.К., ЕГН **********,*** сумата от 2 824 лв. /две хиляди
осемстотин двадесет и четири лв./ адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г.ф., *** да заплати на
основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски градски съд сума в размер на 3200 лв. /три хиляди и двеста лв./
държавна такса, както и сумата от 640 лв. /шестстотин и четиридесет
лв./-депозити вещи лица, заплатени от бюджета на съда, съобразно уважената част
от исковете.
Присъдените суми могат да бъдат
заплатени по сметка IBAN: ***,
BIC: *** Б.Й.К..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: