№ 723
гр. София, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000502797 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.
С решение № 264807 от 16.7.2021 г., постановено по гр.д.№ 9689/2019 г. по описа
на Софийски градски съд /СГС/, е отхвърлен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за развалянето на
договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане,
сключен между А. Х. А. и Й. Г. К. и Ц. С. К. с нотариален акт № 116, том II, peг. № 9515,
дело № 281 от 2018 г., от 26.11.2018 г., вписан в Служба по вписванията, гр. София като Акт
№ 191, том 184, дело № 57854, с вх. № 79267 от 26.11.2018 г. поради неизпълнението му,
както и осъдителен иск за заплащане на сумата 20 000 британски лири, представляваща
получена цена от продажбата на недвижим имот по нотариален акт № 90, том 1, peг. №
2331, дело № 82 от 2019 г., на основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД. Признато е за недоказано по реда
на чл. 194, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 193 ГПК, направеното оспорване на саморъчно
завещание от 05.02.2020 г., с което А. Х. А. е завещала на Р. Р. К. цялото си движимо и
недвижимо имущество.
В срока по чл.259 ГПК, решението е обжалвано от Р. Р. К. /заместил в хода на процеса
първоначалната ищца по делото А. Х. А./, който моли то да бъде отменено като
незаконосъобразно и вместо това да се постанови уважаване на исковите претенции.
Поддържа, че не са били изпълнявани задълженията на ответниците по процесния договор
за гледане и издръжка, като твърди, че това се установявало от ангажираните в
производството доказателства. Претендират се разноски.
1
Въззиваемите лица оспорват въззивната жалба като неоснователна, като поддържат, че не са
били налице основанията за разваляне на алеаторния договор. Заявено е искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението на СГС е влязло в сила като необжалвано, в частта, в която по предявен
инцидентен установителен иск за истинност на документ, е признато за недоказано в
неговия диспозитив /по реда на чл. 194, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 193 ГПК/ направеното
оспорване на саморъчно завещание от 05.02.2020 г., с което А. Х. А. е завещала на Р. Р. К.
цялото си движимо и недвижимо имущество.
Разглежданата въззивна жалба е подадена в установения от закона срок, от страна в процеса,
имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима. Пред настоящата инстанция са събирани нови
доказателства при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК, а именно – приложени са следните
документи – удостоверение от 19.01.2022 г. от НОИ, ТД-София град и удостоверение от
28.01.2022 г. от „Български пощи“ ЕАД, РУ „Западен район“ /относно плащания в пощенска
станция София-21, п.к. 1421/, както и са разпитани свидетелите Ф. М. и М. И..
По съществото на спора, Софийският апелативен съд намира следното:
Предявени са при условията на кумулативно съединеняване иск с правно основание чл.87,
ал.3 ЗЗД и иск с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД.
Тези искове са предявени от Р. Р. К., ЕГН ********** /наследник по завещание на А. Х. А.,
ЕГН **********, б.ж. на София, починала на 05.04.2020 г. и заместил същата в хода на
процеса/ против Й. Г. К., ЕГН **********, С. Д. К., ЕГН **********, Ц.С. К. - Н.а, ЕГН
********** и Д. Н. Н., ЕГН **********, всички с адрес: ***, ул. „***" № **, ет. *, ап. * за
разваляне на сключения между А. Х. А. и Й. Г. К. и Ц.С. К. - Н.а с нотариален акт № 116,
том II, peг. № 9515, дело № 281 от 2018 г., от 26.11.2018 г., вписан в Служба по вписванията,
гр. София като Акт № 191, том 184, дело № 57854, с вх. № 79267 от 26.11.2018 г. договор за
прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане на недвижими имоти, поради
неизпълнение, както и за заплащане на сумата 20 000 британски лири, представляваща
получена цена от продажбата на недвижим имот по нотариален акт № 90, том 1, peг. №
2331, дело № 82 от 2019 г., който имот е един от прехвърлените с алеаторния договор за
издръжка и гледане.
В исковата молба се твърди, че починалата А. А. и ответниците били съседи в сграда на
адрес: София, район „Лозенец“, ул. „Крум Попов“ № 73, построена върху собствен на А.
наследствен поземлен имот.
През 2015 г. ответниците убедили ищцата да продаде на първата ответница Й.К.
притежавания от нея недвижим имот, представляващ апартамент № 5, на 3 етаж в същата
сграда, със застроена площ от 79,60 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски бокс, две
спални, баня-тоалетна, мокро помещение и три балкона, заедно с 6,65 ид. ч. от дворното
място (УПИ XXIV-232) за цена от 65 000 евро. Сделката била извършена с Нотариален акт
№ 9, том 3, peг. № 5403, дело № 230/2015 г. от 31.08.2015 г., вписан като Акт № 122 от
2
31.08.2015 г. в Служба по вписванията-София, като уговорената и платена цена от 65 000
евро, според ищцата е наполовина по-ниска от пазарната цена за такъв тухлен апартамент в
нова сграда в кв. Лозенец, със застроена площ на апартамента без общи части от 79,60 кв. м.
Три години по-късно, предвид напредването на възрастта на ищцата, тя решила да потърси
вариант за обезпечаване на старините си, като си осигури някой да полага ежедневни грижи
за нея. На 26.11.2018 г., пред нотариус С. К., с peг. № *** на НК, с ответниците Й. Г. К. и
дъщеря й Ц. С. К.- Н.а сключили договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане и запазване на право на ползване. Договорът бил
сключен с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане и запазване право на ползване № 116, том II, peг. № 9515, дело № 281 от 2018 г.,
от 26.11.2018 г., вписан в Служба по вписванията, гр. София като Акт № 191, том 184, дело
№ 57854, с вх. № 79267 от 26.11.2018 г. По силата на горепосочения нотариален акт ищцата
прехвърлила на ответниците собствеността на следните свои недвижими имоти, а именно:
- САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 68134.901.743.1.12, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град София, одобрени със Заповед № РД-
18- 739/21.11.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: град София,
Район Лозенец, ж.к. „Лозенец", ул. „Крум Попов" № 73, ет. 1, обект - офис № 1, с
предназначение на самостоятелния обект: за офис, с площ 21.00 кв.м., брой нива на обекта:
едно, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- обект №
68134.901.743.1.13, под обекта- няма, над обекта - обект № 68134.901.743.1.1, находящ се в
сграда № 1, разположена в поземлени имоти с идентификатори № 68134.901.741 и №
68134.901.743, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и заедно с
1.656 % идеални части от поземления имот, в който е построена сградата, заснет с
идентификатор № 68134.901.743 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
София, одобрени със Заповед № РД-18-739/21.11.2017 г. на Изпълнителния директор на
AГКК, с адрес на имота: град София, Район „Лозенец , ул. „Крум Попов" № 73, с площ от
290 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване,
високо застрояване над 15 метра, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 232,
квартал 103, парцел XXIV, при съседи: поземлени имоти с идентификатори №
68134.901.741, №68134.901.744,№ 68134.901.745 и №68134.901.1028, а съгласно
документи за собственост, представляващ ОФИС № 1, находящ се на приземния етаж, на
кота +/- 0.00 метра, на построената и въведена в експлоатация с Разрешение за ползване №
ДК-07-180/27.04.2007 г. на Столична РДНСК „П.Г.+ жилищна сграда (ОФ + 5 + жил. в
подпокривното пространство)", с административен адрес: гр. София, Столична община.
Район „Лозенец", ул. „Крум Попов" № 73, със застроена площ на офиса от 21.00 кв.м,
състоящ се от: офис, тоалетна и склад, при съседи: калкан, офис № 2, вход на сградата и ул.
„Крум Попов", заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, заедно с
1.656 % идеални части от дворното място, в което е построена сградата, находящо се в гр.
София, Столична община, Район „Лозенец", на ул. „Крум Попов" № 73, цялото с площ от
287 кв.м., представляващо урегулиран поземлен имот XXIV-232, от квартал 103, по плана на
3
гр. София, местността „Лозенец"- II (втора) част, при съседи на имота: ул. „Крум Попов",
УПИ XXV-231, УПИ XXII- 233 и УПИ III-235 от същия квартал, както и
- САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 68134.901.743.1.3, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-
739/21.11.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район
Лозенец, ул. „Крум Попов" № 73, ет. 3, aп. 3, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, с площ 79.60 кв.м., брой нива на обекта: едно, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-обект с № 68134.901.743.1.4, под обекта-
обекти с № 68134.901.743.1.2 и № 68134.901.743.1.1, над обекта- обект с №
68134.901.743.1.5, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлени имоти, с
идентификатори № 68134.901.741 и № 68134.901.743, заедно с прилежащите части: мазе №
6, с площ от 3.50 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата и заедно с
6.684 % идеални части от поземления имот, в който е построена сградата, заснет с
идентификатор №68134.901.743, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-73-9/21.11.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на имота: гр. София, район Лозенец, ул. „Крум Попов" № 73 с площ от 290 кв.м., с
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: високо
застрояване (над 15 метра), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 232,
квартал 103, парцел XXIV, при съседи, поземлени имоти с идентификатори №
68134.901.741, № 68134.901.744, № 68134.901.745 и № 68134.901.1028, а съгласно
документи за собственост, представляващ АПАРТАМЕНТ № 3 (три), находящ се на втори
жилищен етаж, на кота + 5.80 метра, на гореописаната жилищна сграда, със застроена площ
от 79.60 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски бокс, две спални, баня- тоалетна, мокро
помещение и три балкона, при съседи: калкан, заден двор, стълбище, асансьорна шахта,
апартамент № 4 и ул. „Крум Попов", заедно с мазе № 6, в сутерена, с полезна площ от 3.50
кв.м., при съседи: калкан, мазе № 7, коридор и мазе № 5, заедно със съответните идеални
части от общите части на сградата и заедно с 6.684 % идеални части от дворното място,
подробно описано по-горе.
След подписване на нотариалния акт, с който прехвърлила двата недвижими имота срещу
задължение за издръжка и гледане, приобретателите Й.К. и Ц.К., вместо да започнат веднага
и ежедневно да изпълняват задълженията си по договора и да престират уговорената и
дължима грижа и средства за възрастната жена, престанали да й обръщат внимание.
Пазарували й едва няколко пъти и веднъж изчистили с прахосмукачка къщата й. Налице са
твърдения, че тя сама си заплащала сметките за вода, ток и парно, въпреки, че ответниците й
обещали издръжка. Започнали да я обиждат, заплашват и тормозят психически.
Впоследствие разбрала, че К. са продали имота, за който не е запазено право на ползване, а
именно - офис 1, на адрес ул. Крум Попов № 73, ет. 1. Продажбата е извършена още преди
да изтекат 3 месеца от сключването на договора за издръжка и гледане. Видно е от
нотариалния акт за продажбата от 20.02.2019 г. /Нотариален акт № 90, том 1, peг. № 2331,
дело № 82 от 2019 г./, че само за този офис от 21 кв. м. са получени 20 000 британски лири.
4
За същия месец ответниците, след като не полагали никакви грижи, не предоставяли храна,
не заплатили комуналните й сметки, превели на прехвърлителката еднократно 300 лв.,
които, според тях, покриват непредоставената престация.
С оглед твърдяното неизпълнение на алеаторния договор, моли той да бъде развален на
основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, а досежно продадения от приобретателите офис се прави искане
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, във връзка с чл. 57, ал. 2 ЗЗД, да осъди ответниците да
заплатят сумата от 20 000 британски лири, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на делото до окончателното й заплащане.
Ответниците са оспорили предявените искове изцяло.
Те твърдят, че в изпълнение на задълженията си по договора, те започнали ежедневно
да й приготвят храна, купували й исканите от нея хранителни продукти, следели за
стриктното приемане на предписаните й лекарства, като често изразявали пред нея
готовност за съдействие относно поддръжката на жилището й, придружаване до личния й
лекар и други институции, както и осигуряване на необходимите за нормалния й живот
вещи.
След известно време, около средата на м. януари 2019 г., А. спряла да им отваря вратата и
да им вдига телефона и казала, че повече не иска да ги вижда. Поради невъзможността да
изпълняват поетите от тях задължения, ответниците се принудили да започнат да превеждат
парични суми по банковата й сметка. С платежно нареждане от 30.01.2019 г. й превели
сумата 200 лв., като издръжка за м. януари 2019 г., а с платежно нареждане от 08.02.2019 г. -
още 300 лв., като издръжка за м. февруари 2019 г.
С оглед на това заявяват, че сезирали Софийски районен съд, с искане да постанови
решение, е което да трансформира изпълнението на задължението им, поето по силата на
сключения договор за покупко-продажба на недвижими имоти срещу задължение за
издръжка и гледане, от натурална престация в паричното му изражение и е образувано гр.
дело № 13573/2019 г. на СРС, ГО, 32 състав, с правно основание чл. 97, ал. 1 ЗЗД във връзка
с чл. 95 ЗЗД.
С оглед неоснователността на основната претенция молят да се отхвърли и акцесорната,
като неоснователна и недоказана.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част, като по въпросите, касаещи правилността на
акта, е ограничен от посоченото в жалбата.
След извършена служебна проверка на първоинстанционното решение, настоящата въззивна
инстанция намира, че то е валидно и допустимо.
Преценявайки правилността на решението на СГС в контекста на наведените с жалбата
доводи, Софийският апелативен съд намира следното:
По делото е представен Нотариален акт № 116, том II, peг. № 9515, дело № 281 от 2018 г.,
от 26.11.2018 г., вписан в Служба по вписванията, гр. София като Акт № 191, том 184, дело
5
№ 57854, с вх. № 79267 от 26.11.2018 г., от който е видно, че А. Х. А., б.ж. на София,
починала на 05.04.2020 г. в хода на делото, е прехвърлила на Й. Г. К. и Ц.С. К. - Н.а срещу
задължение за издръжка и гледане собствеността на посочените по-горе два свои
недвижими имоти в столицата, представляващи съответно офис и апартамент.
Не се спори, че с нотариален акт № 90, том 1, peг. № 2331, дело № 82 от 2019 г. ответниците
са продали на неучастващите по делото трети лица Д. Л. Л. и З. А. С. процесния офис 1,
който са придобили в резултат на алеаторния договор на адрес: София ул. Крум Попов №
73, ет. 1 за сумата 20 000 британски лири.
Приложени са по делото и други писмени доказателства, като разписки за заплащане на
сметки за ток, вода и т.н.
По делото са разпитани четирима свидетели в първата инстанция и двама във втората.
Пред СГС са разпитани Е. М. К., М. Г. М., Д. М. М. и М. Г. В., а пред САС Ф. Ф. М. и М. С.
И..
Св. К. е съседка на А. в блока, в който живее и не познава ответниците. В показанията си
заявява, че знае, че А. е продала апартамента, който се намира над този на К., на съседи от
входа, но споделила с нея, че се излъгала, казвала, че й носели някакви храни понякога,
които храни не харесвала, хладилникът й бил празен, не й обръщали никакво внимание. А.
била чист човек и се справяла сама. Известно време не отговаряла на телефона на
позвъняванията на св. К., после свидетелката разбрала, че е била в болница, това било през
края на 2018 г. или началото на 2019 г. Починала през 2020 г. Според нея, ответниците
никога не са я гледали, а тя никога не ги е виждала в апартамента. Самата свидетелка й
пазарувала, а А. й давала парите за това. Плащала й консумативите, изхвърляла боклука.
Особено последната година често я посещавала, ходела при нея. Последната година за нея се
грижело едно момче Р., който много й помагал, купувал й хранителни продукти. А. нямала
близки, сестра й била починала и нямала наследници.
Св. М. заявява, че през 2019 г., във връзка е изпълнение на служебните си задължения като
полицейски инспектор, се запознала с А. А., която била подала сигнал в управлението и
свидетелката е извършила проверка в дома й и е разговаряла няколко пъти с нея. Оплаквала
се, че се чувства измамена във връзка е прехвърляне на имущество - неин апартамент и едно
магазинно помещение на партера в сградата на ул. Крум Попов № 73 в София, където
живеела. Показала й скъсан договор, казала, че се чувства принудена от съседите да
подписва договор, а не желае. Била извършена проверка и А. била разпитана. Споделила й
също, че няколко месеца не е ходила да си получава пенсията, била възрастна и доста
трудно подвижна, казала, че не излиза от дома си или излиза рядко, защото й е трудно да
ходи. Заявила също, че една съседка /свидетелката Е. К./ се грижела за нея. А. сама си
чистела, доколкото можела. М. заяви, че не виждала други хора при А. при посещенията си,
а и последната не й е споделяла такова нещо. Казвала, че въпросното семейство, на което е
дарила имотите си, не се грижи за нея - тя сама си готви и чисти. Сигналът бил именно
срещу тези лица. Свидетелката, след разпита на лицата и проверките, изпратила преписката
6
в Софийска районна прокуратура, но не помни за резултата от нея.
Св. М. познава ответниците и е близка с тях, колежка била с Ц. К.. Заявява, че те живеят на
ул. Крум Попов № 73, в София. Знаела от Ц., че те се грижат за една баба, когато са
пазарували, Ц. винаги пазарувала и за бабата, слагала го в отделни торби. Чувала е
приятелката си да се обажда на майка си, защото трябвало да изкъпят бабата. Не е
посещавала апартамента, в който живеела възрастната жена. Пазарувала плодове, риба,
каквото пазарувала за децата си, това вземала и за А.. Това било почти всеки ден. Заявява, че
семейството до последно се грижело за бабата. Дори свидетелката смятала, че това е бабата
на Ц.. Пазарувала е с лични средства, никога не е коментирано, бабата да й е давала пари.
Св. В. също заявява, че е близка с ответниците. Заявява, че е виждала А. само веднъж. С Й.К.
работели заедно в международния туризъм от 16 години. Виждали се не много често. Знае,
че живеят в София, на посочения адрес и че А. А. им е прехвърлила имот срещу задължение
да я гледат. А. тя видяла през месец декември 2018 г. Била на гости у семейството, дъщерята
на Д. имала рожден ден. Свидетелката отишла около 18 ч. Й. я помолила да й помогне, да
слязат долу при бабата, за да я изкъпят. Възрастната жена имала нужда от грижи. Тя била
висока жена с бяла коса, била в движение, само й помогнали да се къпе. Апартаментът й бил
много мизерен. Свидетелката каза, че знае, че 12 години след като се нанесли ответнците, А.
постоянно търсела Й., а тя била такъв човек, че винаги щяла да помогне, дори и без всякакъв
ангажимент. Редовно се грижели за нея - и Й., и съпругът й, и децата. Й. готвела хубава
храна, правела млечни супи, риби. Пазарувала й, ходела до Банкя да й взема пенсията. Не
знае А. да е била недоволна от полаганите за нея грижи. Когато били приели Й. в
психиатрията, тя помолила свидетелката да отиде с нея на посещение. Двете често си
говорели, защото и свидетелката се грижи за майка и си обменяли опит.
Св. М. заявява пред САС, че през 2015-2016 г. се запознал чрез общи познати с ответниците
/сега въззиваеми/, ходили заедно в една компания и си ходели на гости често. Знаел от Ц., че
гледали една баба в техния блок на 4 етаж, мислил, че от нея са купили апартамента, но не е
сигурен. Пазарувал за жената, която живеела на 4 етаж, която се казвала А.. Леля Д. ходела
да чисти, Ц. също, ток били плащали на бабата, но не знае дали после кой е давал парите за
тока. Твърди, че лично плащал тока на бабата и въззиваемите му давали парите, но не знае
дали бабата после им е давала парите за тока. Знаел, че слизали долу да й чистят, даже да я
къпят, да й помагат постоянно в продължение на година и нещо. Знаел, защото когато ходил
на гости, те слизали долу да чистят. Това било на ул. „Крум Попов“, но той не живеел там, а
в кв. „Дървеница“ в София. Виждал, че слизали да чистят, когато ходил на гости у тях, както
и че й сваляли храна, в смисъл, когато са сготвили повече, й сваляли готова храна. Те
полагали тези грижи около година и половина-две, още преди да купят апартамента, а после
тя им го продала този апартамент. Леля Д. живеела на 5 етаж. В нейния апартамент не бил
влизал, а само на 7 етаж, където ходил на гости при Ц. и М.. Бабата живеела на 4 етаж. В
месеца по два, три пъти ходил на гости при Ц. и Д., с които бил близък. Не всеки път, когато
ходил на гости на Ц. и М., е виждал Д. да върши тези действия, които описва.
Св. М. твърди още, че когато плащал сметки на баба А. на гишето, казвал клиентски номер,
7
но не го помни, пращали са му номера на SMS и той плащал. Плащал един или два пъти
максимум. Давал разписките от платените сметки на М.. Относно ежедневните грижи
присъствал многократно, когато слизали долу да чистят, а Ц. сваляла ядене долу. Когато
пазарувал, М. и Ц. после му давали парите, но не можел да каже дали това са били пари на
бабата или техни.
Св. И. споделя, че познавал покойната А. А.. По професия бил автоинструктор и познавал
едно момче - Р.К., който на тези 3-4 пъти го помолил с учебната, инструкторската кола да
отидат до кв. „Лозенец“, че трябвало да й купи продукти за храна. Имало и два случая,
когато я водили на лекар. Първият случай бил в началото на 2019 г., когато бил помолен от
Р.К. да му съдейства да я заведат до Правителствена болница, тъй като жената имала нужда
от някакъв медицински преглед. Закарал ги сутринта, а следобед пак в определен час ги взел
и ги прибрал до адреса, където живее възрастната баба. Втория път било към края на м. март
2020 г. Лично познавал д-р М. от Александровска болница, а бабата била в много тежка
медицинска ситуация. В тези няколко виждания с А., тя се оплаквала, че имала комшии,
които е трябвало да се грижат за нея, но по някаква причина намалили, дори са спрели да я
гледат. Доколкото знаел, Р. е поел тази отговорност да я заведе до болницата, а не тези,
които е трябвало да я гледат. От думите на А., които чул от нея за този период от време
разбрал, че въпросните господа, след като им е приписала апартамента, където живеела,
след това са спрели да се грижат за нея и тя е била много разочарована от това действие.
Споменът му е, че А. е възрастна – над 80 години и 100 % трябвало да има човек, който да се
грижи за нея, тъй като тя въобще сама не можела да ходи.
Освен гласните доказателства, в първата инстанция е приета без възражения от
страните съдебно-оценителна /техническа/ експертиза, анализирана подробно от
първостепенния съд, а пред въззивния съд са приети, без да бъдат оспорени, нови писмени
доказателства - удостоверение от 19.01.2022 г. от НОИ, ТД-София град и удостоверение от
28.01.2022 г. от „Български пощи“ ЕАД, РУ „Западен район“ /относно плащания в пощенска
станция София-21, п.к. 1421/.
От правна гледна точка, САС в настоящия си състав намира следното:
При исковете, свързани с разваляне на договори за прехвърляне на имот срещу
задължение за издръжка и гледане, поради неизпълнение от страна на
приобретателя/приобретателите, върху тях /макар и ответници по иска/ лежи
доказателствената тежест да докажат, че са изпълнявали ежедневно и в пълен обем поетите
задължения за издръжка и гледане /така Решение № 97/8.4.2016 г. по гр.д. № 5363/2015 г. на
IV г.о. на ВКС и Решение № 82/5.4.2011 г. по гр.д. № 1313/2009 г. на IV г.о. на ВКС/.
Вместо това, СГС е приел, че „не било доказано твърдението на ищеца, че ответниците не са
изпълнявали задълженията си по договора, и то в пълен обем“.
Пак за ответниците е и доказателствената тежест да докажат т.нар. „забава на кредитора“ /на
прехвърлителя на имота/ за приемане на изпълнение на задължението за гледане и
издръжка. Ответниците твърдят в отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК, че те желаели
да изпълняват задълженията си да престират грижи и издръжка по сключения договор към
8
прехвърлителя А. Х. А., но тя не им оказвала нужното за това съдействие. По същество, се
касае за твърдения, свързани с неоказване съдействие на приобретателя за осъществяване
задълженията му да престира издръжка и гледане от страна на прехвърлителя, което е
частна хипотеза на института, уреден в чл. 95-98 ЗЗД.
Евентуалният отказ на прехвърлителя да получи уговорените грижи и издръжка в натура, го
поставя в забава, тъй като с поведението си той създава пречки да се престира уговореното,
но тези обстоятелства подлежат на доказване в производството по иска с правно основание
чл. 87, ал. 3 ГПК. В този смисъл, разрешаването на спора по искане на длъжника-
приобретател за трансформиране на натуралното задължение по алеаторния договор в
неговия паричен еквивалент /в контекста на приложеното към настоящето производство
гр.д. № 13573/2019 г. на СРС/, е без значение за правилното решаване на спора по чл. 87, ал.
3 ЗЗД. Забавата на кредитора обаче подлежи на доказване от твърдящия го, в случая от
приобретателите на имота и ответници по исковете.
При указаната на страните тежест на доказване и разпределянето й, САС в настоящия си
състав, намира, че ответниците /понастоящем въззиваеми/ не са успели да докажат, че са
изпълнявали ежедневно и в пълен обем поетите задълженията за издръжка и гледане - нито с
доведените в първата инстанция свидетели, нито с доведения от тях свидетел във въззивната
инстанция, нито с други доказателствени средства. В тази връзка е нужно да се има предвид
следното:
Св. М. заявява, че не познава А. А. и никога не е посещавала апартамента, където живее
възрастната жена, а другата свидетелка на ответниците М. В. заявява, че не познава А.,
виждала я е само един път в края на 2018 г. Т.е. твърденията на свидетелите не са
формирани от преки и непосредствени впечатления, а са на основата на разказаното от
техните приятелки - двете ответнички. Налице са и някои противоречия в свидетелските
показания, като например това, че св. М. казва - „Те се грижеха за една баба, която живееше
на втория етаж“ (с. 216 от делото в СГС), а апартаментът на А. А. е на третия етаж. Буди
недоумение и твърдението на св. В., че Й.К. ходела до Банкя да взима пенсията на А. А..
Видно от представените удостоверения от НОИ и „Български пощи“ ЕАД за периода от
сключването на договора – от м. ноември 2018 г. до м. март 2019 г. пенсията на А. А. не е
получавана - за този период е получена накуп едва на 14.03.2019 г., и то не в пощенска
станция, която е в Банкя, в което впрочем липсва и житейска логика, доколкото А. е живеела
в кв. „Лозенец“, а не в Банкя.
Свидетелските показания на свидетеля на ответниците Ф. М. също не доказват ежедневно и
стриктно изпълнение на задълженията на ответниците по договора. Свидетелските му
показания не се основават на системни преки и непосредствени впечатления, а в някои
аспекти, са и противоречиви. Свидетелят твърди, че един или два пъти е пазарувал за бабата,
един или два пъти е плащал сметки. Не живее в същата сграда или наоколо, а в кв.
„Дървеница“. Не става ясно защо се е налагало свидетелят да пазарува и плаща сметки на
бабата, при условие, че ответниците са били четирима (единият е починал по време на
делото). В показанията на свидетеля М. има и явни фактически противоречия, като
9
например твърдението му, че апартаментът на бабата е на 4 етаж, докато той е на третия -
така фигурира и в документите, включително и в нотариалния акт, така е посочен и
експертизата от първата инстанция (стр. 2 от същата). Твърденията му за всекидневни грижи
не се основават на преки и непосредствени впечатления на свидетеля, а на разказано му (по
думите му) от неговите приятели Д. и Ц.. Сваляли на бабата храна, когато са сготвили
повече или на празник, което не съответства на задължението за осигуряване на ежедневен
комфорт и грижи.
Обратно, св. И. свидетелства, че е помагал с колата си на Р.К. да пазарува на възрастната А.
А. и два пъти да я закарат в болница. Първото закарване в Правителствена болница е било в
началото на 2019 г., т.е. в краткия период след сключването на договора, за който
ответниците твърдят, че са се грижили за прехвърлителката. Възниква въпрос защо е било
нужно възрастната жена да се обръща към други хора, ако ответниците са полагали
твърдените от тях грижи и внимание, както и защо е било нужно други хора да й пазаруват,
плащат сметките, придружават до пощенската станция, да я карат в болница, ако
ответниците са полагали дължимите грижи? А, че са били налице такива нужди при А. А., е
видно и от показанията на св. М. и св. К.. Последните две жени нямат близки отношения с
ищцата по делото и нейния правоприемник, освен това имат лични впечатления от
състоянието на апартамента на А. А. и са разговаряли лично с нея, поради което именно
техните показания следва да се кредитират от съда.
За ответниците е и доказателствената тежест да докажат т. нар. „забава на кредитора“ за
приемане на предоставеното от тях изпълнение. Освен твърденията на ответниците, по
делото няма доказателства /или поне убедителни такива/, че А. А. е отказвала да приема
предлаганите й грижи в съответствие с договора
В исковата молба починалата ищца изрично заявява, че напредналата й възраст има
нужда не толкова от издръжка, а в по-голяма степен от полагане на грижи и съдействие.“
(стр. 6 от ИМ), а на стр. 8 — „Аз искам да бъда гледана и нормално обгрижвана. Не ми
върши работа заплащането на определена сума, дори тя да е в много по-значителен размер
от преведения ми от ответниците. Като 86-годишен възрастен човек, имам нужда от реални
грижи и подкрепа в последните години от живота си“. Т.е починалата ищца е очаквала
реално гледане, грижи и съдействие.
Свидетелят М. /допуснат за установяване и на фактите по твърдяната забава на
кредитора/ не посочва нито едно обстоятелство, случка, изявления или нещо друго, което да
свидетелства за неоказване на съдействие от прехвърлителката А. А..
На следващо място, видно от т. 4 на заключението на съдебно-оценителната
експертиза се сочи, че „сумата от 300 лв. представлява 25,33 % от средния месечен разход
на възрастен човек, живеещ сам и без помощта на близки“. Т.е. дори да се приеме, че
ответниците са имали основание да трансформират задълженията си в парични, то
престираната от тях сума е 1/4 от необходимата (четири пъти по-малка). Безспорно това е
значително неизпълнение и то е продължило 14 месеца до смъртта на прехвърлителката.
10
Дори и да се приеме, че е допустима едностранна трансформация на престацията,
ответниците са в неизпълнение за близо 3/4 от дължимата престация или казано по друг
начин престираната от ответниците сума е четири пъти по-малка от необходимата.
С исковата молба и в съдебно заседание на 06.07.2020 г. в СГС са представени от ищцовата
страна по опис близо 50 разписки за плащане на електроенергия, топлоенергия, вода,
телефон, сметки за общите части, които са приети от съда и не са оспорени от ответниците.
От тях може да се констатира, че всички тези сметки са заплащани със средства на А. А..
Ответната страна не твърди и не представя доказателства да е плащала такива сметки, не е
оспорила и ищцовото твърдение, че прехвърлителката сама ги е заплащала. Дори да е налице
отказ на прехвърлителката да приема грижи и гледане (какъвто, обаче не е доказан по
делото) нищо не е пречело на ответниците да плащат сметките на възрастната жена. В
немалко месеци тези плащания на консумативи са били на значителна стойност съотнесено
с превежданата от ответниците сума - например за декември 2018 г. са платени общо 99,82
лв.; за март 2019 — 144,17 лв.; за май 2019 г. - 290,73 лв. Т.е. за посочените месеци с тези
плащания са усвоили между 1/3 и почти цялата превеждана сума. За месец май 2019 г. за
храна, лекарства и други нужди, от превежданата сума са останали 9 лева и 27 стотинки.
Следователно е налице и изискването по чл. 87, ал. 4 ЗЗД, неизпълнението да не е
незначително с оглед интереса на кредитора. Безспорно това е значително неизпълнение и
то е продължило 14 месеца до смъртта на прехвърлителката. Неизпълнението е още по-
значително при преценката му с оглед интереса на кредитора да му бъдат задоволявани
екзистенциалните му житейски нужди.
На следващо място, доказва се, че на прехвърлителката А. А. не е оказвано съдействие за да
получава пенсията си за месеците ноември и декември 2018 г. и януари и февруари 2019 г.
Това е така, тъй като от Удостоверение с изх. № 1029-21-871#1/19.01.2022 г., издадено от
НОИ, Териториално поделение - София град и Удостоверение, изх. № 95-3-5/28.01.2022 г.,
издадено от “Български пощи“ ЕАД, РУ „Западен район“ (относно плащания в Пощенска
станция София 21, п.к. 1421) е видно, че за месеците ноември и декември 2018 г. и януари и
февруари 2019 г. А. А. не е получавала пенсията си - в Удостоверението от НОИ са
посочени нулеви суми, а в Удостоверението от пощите, като дата на получаване за всичките
месеци, е посочена 14.03.2019 г.
Това са първите месеци след сключването на договора в нотариална форма, за
които ответниците твърдят, че са полагали грижи и не е била налице забава на кредитора.
Съдействие обаче очевидно ответниците не са оказали, а възрастната жена не е можела без
придружител да излиза от дома си (така изрично свидетелката М. на лист 215 от делото на
СГС). Св. М. изрично посочва, че бабата е възрастна и трудноподвижна и за нея
„представлява затруднение да излиза“. Следователно, ответниците не са положили грижа да
придружат възрастната жена до пощенския клон,в който тя е получавала пенсията си и са я
оставили месеци без собствени средства. В тази връзка, св. М. сочи, че се е наложило да се
свързва с управителя на пощенския клон и да съдейства пенсията да се изплаща „на адрес“.
Видно от представените от ответниците платежни нареждания, те са превеждали
11
определената от тях сума за месеците от март до септември 2019 г. от 3-то до 12-то число на
съответния месец. През последния месец от живота й, прехвърлителката не е получила
никакви средства. Това е месецът, в който поради изпадането си в безпомощно състояние, тя
е трябвало да постъпи в болнично заведение, като за полаганите грижи е платена сумата от
2436 лв. Не може да се приеме за точно изпълнение на договора превеждането на
незначителна парична сума и то след изтичане на месеца, за който се отнася. Дори само това
неизпълнение, неплащането на никаква издръжка за месец март 2020 г., е достатъчно
основание за разваляне на договора. С оглед естеството на договора за гледане и издръжка и
при преценка с оглед интереса на кредитора, както изисква чл. 87, ал. 4 ЗЗД, лишаването на
кредитора (прехвърлителя на имота) от издръжка за един месец е значително неизпълнение.
С тези средства той трябва да покрива ежедневните си нужди.
Ето защо, при обсъждане на всички доказателства, поотделно и в съвкупност, се
налага заключение, че е налице неизпълнение на престацията за гледане и издръжка от
страна на приобретателите на имотите, което обосновава основателност на главната искова
претенция за разваляне на алеаторния договор по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Досежно втория иск по чл. 57, ал. 2 ЗЗД:
С уважаване на иска за разваляне на договора поради неизпълнение от длъжника-
приобретател, когато договорът не е за продължително или периодично изпълнение, в
отношенията между страните облигационната връзка отпада с обратно действие и възниква
задължение за връщане на даденото, тъй като при обратното действие даденото остава без
основание. Ако имотът е прехвърлен на трето лице, преди да се впише исковата молба за
разваляне на договора, правата на третото лице се запазват – чл.88, ал.2 ЗЗД. В този случай
прехвърлителят не може да претендира връщане в натура, а може да претендира
възстановяване на стойността на имота – чл.57, ал.2 ЗЗД. Ако подлежащата на връщане вещ
погине след поканата или ако получателятят я е отчуждил или изразходвал /при
потребимите вещи/, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната
й стойност или получената цена за нея, когато последната е по-висока. Ако обаче е бил
добросъвестен /ако вещта е погинала или ако получателят я е отчуждил или изразходвал
преди поканата/, той дължи само онова, от което се е възползувал /според трайната съдебна
практика - с изключение на плодовете/. Дължи само това, от което се е възползвал, т.е. това,
с което реално, действително се е увеличило имуществото му - примерно, това може да бъде
деликтно или застрахователно обезщетение при погинала вещ /така изрично Решение №
112/18.07.2013 г. по гр.д. № 509/2012 г. на ВКС, ГК, III г.о./. Следователно, при
основателност на главния иск за разваляне на договора за издръжка и гледане, както и при
наличие на продаден от приобретателите по него офис, то дължи се сумата, която съгласно
продажбения договор е получена от тях.
При така установените и описани по-горе факти, въззиваемите дължат сумата от
20 000 /двадесет хиляди/ британски лири, която са получили като престация за отчуждения
по разваления алеаторен договор недвижим имот, представляващ офис ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба /22.07.2019 г./ до окончателното й
12
изплащане.
В заключение, налице е несъвпадение между крайните изводи на
първонистанционния и въззивният съд, поради което, обжалваното решение следва да се
отмени и вместо това да се постанови друго, с което предявените искове по чл. 87, ал. 3 ЗЗД
и чл. 57, ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД да бъдат уважени.
Разноски:
При изводите на САС право на разноски има само лицето-въззивник. Те възлизат на
две инстанции на общо 17 998 /седемнадесет хиляди деветстотин деветдесет и осем хиляди/
лева, като възраженията за прекомерност на адвокатския хонорар, направени от
процесуалния представител на въззиваемите, се преценяват като неоснователни предвид
материалния интерес по предявените искове, както и фактическата сложност на случая.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд, ГО, VII с-в
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло в обжалваната част решение № 264807 от 16.7.2021 г., постановено по
гр.д.№ 9689/2019 г. по описа на Софийски градски съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
РАЗВАЛЯ на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и поради неговото неизпълнение от страна на
приобретателите му, договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за
издръжка и гледане, сключен между А. Х. А. и Й. Г. К. и Ц. С. К. с нотариален акт № 116,
том II, peг. № 9515, дело № 281 от 2018 г., от 26.11.2018 г., вписан в Служба по вписванията,
гр. София като Акт № 191, том 184, дело № 57854, с вх. № 79267 от 26.11.2018 г. за
прехвърляне на следните имоти:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 68134.901.743.1.12, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град София, одобрени със Заповед № РД-
18-739/21.11.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: град София,
Район Лозенец, ж.к. „Лозенец", ул. „Крум Попов" № 73, ет. 1, обект - офис № 1, с
предназначение на самостоятелния обект: за офис, с площ 21.00 кв.м., брой нива на обекта:
едно, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- обект №
68134.901.743.1.13, под обекта- няма, над обекта - обект № 68134.901.743.1.1, находящ се в
сграда № 1, разположена в поземлени имоти с идентификатори № 68134.901.741 и №
68134.901.743, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и заедно с
1.656 % идеални части от поземления имот, в който е построена сградата, заснет с
идентификатор № 68134.901.743 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
София, одобрени със Заповед № РД-18-739/21.11.2017 г. на Изпълнителния директор на
AГКК, с адрес на имота: град София, Район „Лозенец , ул. „Крум Попов" № 73, с площ от
290 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване,
високо застрояване над 15 метра, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 232,
13
квартал 103, парцел XXIV, при съседи: поземлени имоти с идентификатори №
68134.901.741, №68134.901.744,№ 68134.901.745 и №68134.901.1028, а
съгласно документи за собственост, представляващ ОФИС № 1, находящ се на приземния
етаж, на кота +/- 0.00 метра, на построената и въведена в експлоатация с Разрешение за
ползване № ДК-07-180/27.04.2007 г. на Столична РДНСК „П.Г.+ жилищна сграда (ОФ + 5 +
жил. в подпокривното пространство)", с административен адрес: гр. София, Столична
община. Район „Лозенец", ул. „Крум Попов" № 73, със застроена площ на офиса от 21.00
кв.м, състоящ се от: офис, тоалетна и склад, при съседи: калкан, офис № 2, вход на сградата
и ул. „Крум Попов", заедно със съответните идеални части от общите части на сградата,
заедно с 1.656 % идеални части от дворното място, в което е построена сградата, находящо
се в гр. София, Столична община, Район „Лозенец", на ул. „Крум Попов" № 73, цялото с
площ от 287 кв.м., представляващо урегулиран поземлен имот XXIV-232, от квартал 103, по
плана на гр. София, местността „Лозенец"- II (втора) част, при съседи на имота: ул. „Крум
Попов", УПИ XXV-231, УПИ XXII- 233 и УПИ III-235 от същия квартал, както и
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 68134.901.743.1.3, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-
739/21.11.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район
Лозенец, ул. „Крум Попов" № 73, ет. 3, aп. 3, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, с площ 79.60 кв.м., брой нива на обекта: едно, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-обект с № 68134.901.743.1.4, под обекта-
обекти с № 68134.901.743.1.2 и № 68134.901.743.1.1, над обекта- обект с №
68134.901.743.1.5, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлени имоти, с
идентификатори № 68134.901.741 и № 68134.901.743, заедно с прилежащите части: мазе №
6, с площ от 3.50 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата и заедно с
6.684 % идеални части от поземления имот, в който е построена сградата, заснет с
идентификатор №68134.901.743, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-73-9/21.11.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на имота: гр. София, район Лозенец, ул. „Крум Попов" № 73 с площ от 290 кв.м., с
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: високо
застрояване (над 15 метра), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 232,
квартал 103, парцел XXIV, при съседи, поземлени имоти с идентификатори №
68134.901.741, № 68134.901.744, № 68134.901.745 и № 68134.901.1028, а съгласно
документи за собственост, представляващ АПАРТАМЕНТ № 3 (три), находящ се на втори
жилищен етаж, на кота + 5.80 метра, на гореописаната жилищна сграда, със застроена площ
от 79.60 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски бокс, две спални, баня- тоалетна, мокро
помещение и три балкона, при съседи: калкан, заден двор, стълбище, асансьорна шахта,
апартамент № 4 и ул. „Крум Попов", заедно с мазе № 6, в сутерена, с полезна площ от 3.50
кв.м., при съседи: калкан, мазе № 7, коридор и мазе № 5, заедно със съответните идеални
части от общите части на сградата и заедно с 6.684 % идеални части от дворното място,
подробно описано по-горе.
14
ОСЪЖДА на основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД Й. Г. К., Ц. С.
К. и Д. Н. Н. да заплатят при условията на солидарност на Р. Р. К. сумата от 20 000 /двадесет
хиляди/ британски лири ведно със законната лихва, считано от 22.07.2019 г. до
окончателното й издължаване.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Й. Г. К., Ц. С. К. и Д. Н. Н. да заплатят при
условията на солидарност на Р. Р. К. сумата от 17 998 /седемнадесет хиляди деветстотин
деветдесет и осем хиляди/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за две
инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15