№ 93
гр. Бургас, 06.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
Сложи за разглеждане докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско
дело № 20222001000188 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:40 часа се явиха:
Въззивницата Е. В. Х., редовно призована, не се явява. За нея адв. Т.
П..
За въззиваемото дружество „Кеник“ ООД, редовно призовано, се явява
адв. Н. Д..
АДВ. П.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
По хода на делото съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва, съгласно свое Определение
№ 204 от 18.08.2022 г., с което е приета за допустима въззивната жалба на Е.
В. Х. срещу Решение № 175/14.07.2022 г., постановено по т.д. № 199/2021 г.
по описа на Окръжен съд – Бургас.
АДВ. П.: Поддържам въззивната жалба. Нямам доказателствени
1
искания. Нямам възражения по доклада.
АДВ. Д.: Поддържам отговора на въззивната жалба. Нямам
доказателствени искания. Нямам възражения по доклада.
По доказателствата съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателства по делото.
ДАВА думата по същество.
АДВ. П.: Уважаеми апелативни съдии, по делото няма спорни
фактически обстоятелства. Безспорно е установено, че с годишния финансов
отчет на дружеството, представен за вписване в ТР за 2017-2018-2019 година,
включително и този, който обхваща период до 31.12.2019 г., сумата на
резервите е в размер на 756 000 лв. Всъщност основният спор по делото е тази
сума следва ли да бъде отнесена към графа „резерви“ или следва да бъде
зачетена като задължение на дружеството.
Тезата на съда, която е защитена в решението е, че сумата 756 000 лв.
представлява задължение за допълнителни парични вноски, независимо от
това, че по делото не са представени решения на Общото събрание за
приемане на допълнителни парични вноски и е безспорен факт, че такова
решение е само едно, касае една малка сума. За всички вноски, които са
правени от съдружниците няма решение на Общото събрание, в което да е
приет срок за тяхното връщане.
Съдът изключително безкритично възприема правните изводи на
експерта, като изцяло се доверява на неговата правна квалификация,
приемайки заключението на вещото лице, че сумата 756 000 лв. касае
допълнителни парични вноски, които нямат срок за връщане и които, като
безсрочни, техният падеж се определя от волята на кредитора и когато бъде
поискано връщането им, тогава вече започва да тече срокът за погасителна
давност.
Тука и двата извода на съда са изцяло погрешни, защото характерът на
2
тези вноски може да каже единствено Общото събрание за какво са събирани
и дали подлежат на връщане, каквито данни няма събрани. И в този случай
ние следва да се доверим на самото дружество, което представя данните с
годишния финансов отчет и от който става ясно, че тази сума всъщност
представлява резерв на дружеството. Към датата 31.12.2019 г. това е напълно
безспорно, никой не го отрича. Какво се е случило от 01.01.2020 г. до
30.03.2020 г., че вече тази сума в междинния счетоводен отчет се появява
като задължение на дружеството? От събраните по делото доказателства
категорично се установява, че на 15.11.2019 г. е проведено Общо събрание на
дружеството, на което е взето решение за събиране на други допълнителни
парични вноски и е определен срок за тяхното връщане. Това решение е
обжалвано от доверителя ми и с решение по т.д. № 626/2019 г. на БОС
решението на Общото събрание е отменено. Независимо от това, на
10.03.2020 г., т.е. без да има задължение за внасяне на допълнителни парични
вноски предвид атакуваното и отменено решение на ОС, Общото събрание на
ответното дружество взема решение за изключване на доверителя ми, заедно
с още двама съдружници. Това решение не е обжалвано в преклузивния срок,
за голямо съжаление и то е влязло в сила. Независимо от това, опитите на
ответното дружество да направи съответните вписвания на този факт в
Търговския регистър срещат отказите му, които са потвърдени и с решение на
Бургаския окръжен съд. Т.е., виждайки действията на дружеството в периода
01.01.2020 г. до 31.03.2020 г., единственото, което се е случило е
изключването на моя доверител, заедно с още двама съдружници. С оглед на
обслужване на тези цели е изготвен процесният междинен баланс, който беше
оспорен своевременно от нас. Заключението на вещото лице е изключително
противоречиво, изключително съставено в полза и на едната, и на другата
страна, тъй като дава противоречиви отговори на всеки един от въпросите. Но
независимо от това, съдът трябваше да даде правна квалификация на
действията на съдружниците, свързани с представяне на тези финансови
средства на дружеството, за какво са били те и следва ли да бъдат върнати и
как следва да бъдат отразени в годишния финансов отчет.
Аз считам, че при липса на решение на Общото събрание в периода
01.01.2020 г. до 31.03.2020 г. относно връщане на тези допълнителни парични
вноски, отразяването на същите като задължение на дружеството в
междинния счетоводен отчет, без решение на Общото събрание е напълно
3
погрешно и незаконосъобразно.
Поради това, моля съдът да отмени процесното решение и постанови
на негово място друго, като съобрази характера на вноските като резерви, при
което разликата между актива и пасива на дружеството би бил нула и тогава
чисто математически може да се изчисли колко е размерът на дяла.
В случай, че съдът възприеме другата теза на вещото лице, а именно,
че те трябва да бъдат отразени като задължения, моля да съобразите
настъпилата погасителна давност за част от тях, нещо, което решаващият съд
не направи според мен по верния начин, защото той реши, че при безсрочните
задължения началото на погасителната давност съвпада с падежа. Това не е
така. Посочила съм и Постановление на ВКС, където е ясно, че изискуемостта
и падежът са две различни понятия и при безсрочните задължения, каквото
без съмнение са тези 756 000 лв., началото на погасителната давност съвпада
с тяхната изискуемост, която е датата на тяхното предоставяне и внасяне в
касата на дружеството или по неговата банкова сметка. Така поставен
правният въпрос намира отговор. Следва да бъде приложена погасителната
давност, за която съдът е направил съответните изчисления в своето
заключение.
Моля да ни бъдат присъдени направените разноски за инстанциите.
АДВ. Д.: Аз поддържам отговора на въззивната жалба и моля да бъде
отхвърлена същата като неоснователна и недоказана.
Фактът, че за да бъдат записани тези суми от 756 000 лв. в графа
„резерви” на дружеството, то следва да бъде приложен Законът за
счетоводството и определен стандарт. Няма основание нито от приложим
стандарт, нито от Закона за счетоводството тези суми да бъдат отнесени в
графа „резерви”. На самите общи събрания, които са приложени по делото,
става ясно, че дружеството счита тези вноски за направени вноски от
съдружници. Непрекъснато чрез решения на общите събрания прекъсва така
желаната от въззивника давност, като например на ОС от 15.11.2019 г. е взето
решение за направа на допълнителни парични вноски, макар и отменено, но с
цел да бъдат покрити именно същите тези задължения, които следва според
въззивника да бъдат погасени по давност. Т.е. тази давност е прекъсната и
4
следва да тече нова давност. Така че няма основание за прилагане на
давността, няма основание и за включване на същите в графа „резерви”, нещо
повече, всички съдружници на Общото събрание и последващо Общо
събрание са си поискали вноските и именно за това управителят на
дружеството, като притиснат към стената, че дружеството би могло да
изпадне в несъстоятелност, е провело събрание с цел да се вземе решение
дали и как да бъдат погасени тези вноски. Но той не ги отрича, а напротив,
същите са изискуемо ликвидни и не се оспорват. Да не говорим, че
въззивникът със свое гражданско дело си ги поиска и чрез съд. Те са и
съдебно изискуеми вече. Няма как да бъдат погасени по давност.
Моля да ни бъдат присъдени сторените разноски.
Реплика на АДВ. П.: През цялото време на това производство се прави
смесване на двете искания. Едното е за връщане на допълнителните парични
вноски и другото е за получаване на дела при прекратяване на членството в
дружеството. Това са две различни основания, съдът вече дори се е
произнесъл веднъж в определение по този въпрос и считам, че е абсолютно
безспорно, че едното вземане няма нищо общо с другото.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще произнесе решението си
в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 09.50 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5