Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
Ловеч, 02.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, седми състав, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря....................Петя
Маринова.....................................и в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2499 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, съобрази:
Производство
по чл. 238-239 от ГПК – неприсъствено решение.
Постъпила
е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр. София, чрез
пълномощник юрисконсулт Ц.П., срещу А.Д.М., с адрес: ***, по реда на чл. 422
във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за установяване на
вземания по договор за кредит.
В исковата молба се твърди,
че на 18.03.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като
кредитор, и ответницата А.Д.М., като кредитополучател, е сключен Договор за
покупка на стоки или услуги с № CREX-14634224, по силата на който кредиторът отпуснал на кредополучателя
кредит в размер на 799.00 лева за закупуване на климатик
HAIER модел 650101. С подписването на
договора за кредит, кредитополучателят се съгласил предоставеният му с договора
потребителски кредит да бъде изплатен пряко на упълномощен търговски партньор
на кредитодателя. Така, извършването на плащането по
посочения начин съставлявало изпълнението на задължението на кредитора да
предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора, съставляващ
плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя, и
създава задължение за последния да заплати на кредитора погасителни вноски,
указани по размер в поле „месечна погасителна вноска" и брой в поле „брой
погасителни вноски". Погасителните вноски по предходното изречение
съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена
добавка, съставляваща печалбата на кредитора, като лихвеният процент бил
фиксиран за срока на договора и посочен в него, при което общата стойност на
плащанията по кредита била договорена в размер на 1050.66 лева, при договорна
лихва в размер на 251.66 лева. Твърди се, че кредитополучателят се задължил да
върне сумата по кредита в срок до 20.09.2018 г., на 18 броя равни месечни
погасителни вноски, всяка от които по 58.37 лв., при първа погасителна вноска -
20.04.2017 г., съгласно погасителен план, посочен в Договора за кредит, в който
е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска, с краен срок за
издължаване на всички задължения по кредита - 20.09.2018 г. /дата на последна
погасителна вноска, съгласно погасителния план, неразделна част от договора за
кредит/. Посочва се, че кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението
си за плащане на погасителните вноски, поради което, съгласно чл. 5 от Условията
към договора за кредит, поради допусната забава за плащане в срок на две
месечни погасителни вноски, е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по
договора, считано от 20.05.2017 г., която дата представлявала падежа на втора
погасителна вноска.
Посочва се още, че съгласно
условията към договор за кредит, при забава в плащането на една или повече
месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска, като на
длъжника е начислена лихва за забава за периода от 21.05.2017 г. /денят следващ,
датата на настъпване на предсрочната изискуемост/ до датата на подаване на
заявлението в съда, която е в общ размер на 338.25 лева. Длъжникът не бил
извършил плащане по дължимия паричен заем към Дружеството.
Изтъква
се, че на
23.10.2017 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017 г., на основание чл. 99 от ЗЗД,
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК *********, и „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от
договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-14634224 от 21.03.2017 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД
и А.Д.М., е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви, като цедентът „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД
е упълномощил цесионера, от името на първия и за своя
сметка, да уведоми длъжниците за извършената цесия. Посочва се, че по реда на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД чрез
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД е изпратено до ответницата уведомително
писмо за станалата продажба с изх.№ УПЦ-П-БНП/CREX-14634224 от
26.10.2017 г., чрез „Български пощи“ с известие за доставяне на посочения в
договора за кредит адрес, което се върнало в цялост с отбелязване върху
обратната разписка „Непотърсена пратка". Изпратено било и повторно уведомително
писмо Изх.№ УПЦ-С-БНП/CREX-14634224 от 28.11.2018 г., чрез куриер
на същия адрес на длъжника, но и то се върнало в цялост. С оглед на това, ищецът, прилагайки
към исковата молба копие от второто уведомително писмо, моли, да се счита, че
ответницата е надлежно уведомена за цесията с получаване на препис от исковата
молба, заедно с приложеното уведомление за извършената цесия, като в тази
връзка цитира съдебна практика на ВКС.
Въз основа
на изложеното, ищецът предявява настоящия установителен иск, с който моли за
постановяване на решение, по силата на което да се признае за установено по
отношение на ответницата А.Д.М., че същата му дължи следните суми: 799.00 лева – главница, 27.96 лева – договорна лихва
за периода от 20.04.2017 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до
20.05.2017 г. /падеж на последна погасителна вноска/ и 338.25 лева –
обезщетение за забава, считано от 21.05.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, както и законната лихва върху главницата от датата
на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението.
Претендира присъждане
и на направените разноски в заповедното и в настоящото исково производство,
както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лева, на основание чл.
78 ал. 8 от ГПК.
С протоколно определение от 04.06.2019 г. са приети като
доказателства по делото представените с исковата молба заверени копия от: Договор за
потребителски паричен кредит № CREX-14634224/18.03.2017 г.
и условия по договора; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредит; дубликат по Фактура № **********/18.03.2017
г., издадена от „Практикер Ритейл"
ЕООД; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г.,
сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД и „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД; Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3
от ЗЗД; Извлечение от Приложение № 1 от 23.10.2017 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г.; Пълномощно от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД
за „Агенция за събиране на вземания" ЕАД да уведомява длъжници за
сключената цесия; Пълномощно от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А. -
универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, в
полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД да уведомява длъжници за
сключената цесия;
Уведомително писмо за извършената цесия с изх.№ УПЦ-П-БНП/CREX-14634224/26.10.2017 г., от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД чрез
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с известие за доставяне и
обратна разписка; Уведомително писмо за извършената цесия с изх.№ УПЦ-С-БНП/CREX-14634224/ 28.11.2018 г., от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" С.А.
- Франция чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с
товарителница и обратна разписка.
Приложено
е и ч.гр.дело № 1789/2018 г. на РС-Ловеч, образувано по повод заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх.№ 9244 от 31.08.2018
г., подадено от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД против А.Д.М. ***, за същите вземания, произтичащи от същите
обстоятелства. С Разпореждане № 3606/12.11.2018 г. заповедният съд е приел, че
издадената по делото заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията
на чл. 47 ал. 5 от ГПК и указал на заявителя, че в едномесечен срок от
съобщението може да предяви иск срещу длъжника за установяване на вземането си.
С
оглед на това и в указания срок е предявен настоящият установителен иск, на
основание чл. 415 ал. 1, т. 2 от ГПК.
В съдебно заседание,
ищецът, редовно призован, не изпраща представител. В писмена молба,
процесуалният му представител юрисконсулт Ц.П., заявява, че поддържа исковата
молба и моли да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответницата. Моли за присъждане на
разноските по делото, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответницата
А.Д.М. не е представила в
законоустановения едномесечен срок писмен отговор на исковата молба. За
насроченото съдебно заседание е редовно призована, но не се явява и не изпраща
представител, както и не е направила искане за разглеждане на делото в нейно
отсъствие.
Следователно, налице са формалните
предпоставки на чл. 238 ал. 1 от ГПК за допустимост на искането за
постановяване на неприсъствено решение.
Налице
са и предпоставките по същество за постановяване на неприсъствено решение,
регламентирани в чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, тъй като на ответницата са
указани последиците от неспазването на срока за размяна на книжа и от
неявяването й в съдебно заседание. С оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, съдът счита, че искът е вероятно
основателен, тъй като съвкупността от фактите, наведени в исковата молба е
достатъчна да обоснове основателност на исковата претенция.
По
изложените съображения, съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 238
ал. 1 и чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК и следва да се постанови неприсъствено
решение срещу ответницата като предявеният положителен установителен иск следва
да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението /31.08.2018 г./ до окончателното изплащане на
задължението.
Съгласно
чл. 239 ал. 2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, тъй
като се основава на наличието на описаните по-горе предпоставки.
При този изход на
процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство, които са в
размер на 75.00 лева, както и разноските му в настоящото производство, а именно
сума в размер на 25.00 лева - довнесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева,
определено съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК /изм. ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, или общо разноски в исковото производство: 125.00 лева. Искането в
частта на разноските, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство за разликата до пълния претендиран размер от 350.00 лева, следва
да бъде отхвърлено.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК,
по отношение на А.Д.М., ЕГН **********,***, и настоящ адрес:***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, следните суми по Договор за кредит на покупка на стоки или
услуги № CREX-14634224/18.03.2017
г., а именно: 799.00 лв.
/седемстотин деветдесет и девет лева/ – главница, 27.96 лв. /двадесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки/ –
договорна лихва за периода от 20.04.2017 г. до 20.05.2017 г. и 338.25 лв. /триста тридесет и осем лева
и двадесет и пет стотинки/ – обезщетение за забава, считано от 21.05.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда /31.08.2018 г./, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението /31.08.2018 г./ до окончателното
изплащане на задължението, за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1051/03.09.2018
г. по ч.гр.дело № 1789/2018 г. по описа на Районен съд-Ловеч.
ОСЪЖДА А.Д.М., ЕГН **********,***,
и настоящ адрес:***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата
75.00 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща
разноски в заповедното производство, както и сумата 125.00 лв. /сто двадесет и пет лева/, представляваща разноски в исковото
производство, като ОТХВЪРЛЯ искането
на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД в частта на разноските, за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер над 100.00 /сто/
лева до пълния претендиран размер от 350.00 /триста и петдесет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 239 ал.
4 от ГПК.
Препис
от решението да се връчи на ответницата.
Препис от решението да се приложи по
ч.гр.дело № 1789/2018 г. на РС-Ловеч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: