Р Е Ш Е Н И Е
№ .........../ 16.10.2017г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на втори октомври през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
при секретар ВЕНЕТА АТАНАСОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 2009 по описа за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на ПРОИЗВОДСТВЕНА
ПОТРЕБИТЕЛНА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „СРАЦИМИР“, ЕИК ********* срещу Решение №
3007 от 21.07.2017г. по гр.д. № 5106/2017г. по описа на ВРС, VII-ми състав, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е признато за
незаконосъобразно и отменено уволнението на Д.П.С. с ЕГН ********** и с адрес: ***,
извършено със Заповед № 24/ 23.2.2017г. на работодателя ППЗК “СРАЦИМИР”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Чернево,
общ. Суворово, обл. Варна, с която
трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 от КТ; на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ
Д.П.С. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „главен
счетоводител” в кооперацията и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ е осъден работодателя да заплати на Д.П.С. сумата от 6 053.48 /шест хиляди петдесет и три лв. и
четиридесет и осем ст./ лева, представляваща обезщетение във вид на НТВ за
период от времето, през което е останал без работа поради уволнението считано
от 24.02.2017г. до 21.07.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от
момента на подаване на исковата молба в съда /18.04.2017г./ до окончателното
плащане на задължението.
Жалбата
съдържа оплаквания за неправилност на решението, като постановено в
противоречие със събраните по делото доказателства и при превратно тълкуване на
същите. Служебно извършената от съда проверка относно действителността, формата
и съдържанието на договора за управление, без конкретно оспорване от ищеца в
тази насока противоречи на принципното положение на ограниченото служебно
начало в гражданския процес и съставлява недопустимо изземване от съда на
функциите на страна по делото. Тези изводи са освен в нарушение на процесуални
правила, са и необосновани. Разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ е правилно
приложена от работодателя. Договорът за управление, сключен с председателя на
кооперацията е валиден, както и основният трудов договор. Същият съдържа бизнеспрограма и три броя приложения – прогноза за 2017г. с
икономически показатели за рентабилност, ефективност и ликвидност; отчет за
приходите и разходите – прогноза към 31.12.2017г. и баланс прогноза към
31.12.2017г. Изпълнението на заложената бизнеспрограма
даже е започнало с оглед подписания договор за кредит, откриване на собствен
магазин и др. Доколкото ищецът не е оспорил достоверността на датата на
договора за управление, то съдът е излязъл извън обхвата на съдебното сезиране.
В решението не е обсъдено, че смяната на ръководството на кооперацията в случая
е вследствие лошото и безстопанствено управление на предходния екип, довело до
смяната му и до образуване на ДП пред РП-Девня с оглед данни за извършени
престъпления, вкл. и срещу ищеца. Логично е при това новото ръководство да
сформира нов екип, след прекратяване на заварени ТПО. Моли в тази връзка да се
отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което
предявените искове като неоснователни бъдат отхвърлени.
В отговор на
жалбата, Д.С. оспорва доводите в нея и поддържа правилност на обжалваното
решение. Твърди на първо място, че оспорената процедурна незаконосъобразност на
заповедта за уволнение не е успешно опровергана, като по делото не е доказан
отказа, като основание за оформяне на връчването на предизвестието с подписи на
двама свидетели. На следващо място счита, че основанието за прекратяване по чл.
328, ал. 2 от КТ в случая е неприложимо, доколкото не е налице хипотеза на
валидно сключен договор за управление. Своевременно е оспорил доказателствената стойност на частния документ, който не
притежава и достоверна дата; възразил е за липсата на възмездност
на договора и за отсъствието на методика за определяне на възнаграждението с
оглед постигнатия икономически резултат; както и че е подписан от неизвестно
лице-възложител. Такъв договор не може да се сключва еднолично от имено на
кооперацията с обвързващи последици, като същият се явява и противоуставен. В тази
връзка несъстоятелни са доводите в жалбата за служебна проверка
действителността на договора. Председателят на кооперацията я представлява и
управлява по силата на избора си, осъществен по закон и по устав, поради което
не може да бъде управител по договор за управление и контрол. А след като не
може да бъде изпълнител по управленски договор, той не разполага с право по чл.
328, ал. 2 от КТ. Поддържа също заявеното разбиране, че длъжността на ищеца е
експертна, а не ръководна. Моли в тази връзка жалбата да се приеме за
неоснователна, а решението на ВРС – за правилно и бъде потвърдено.
В хода
на проведените по делото съдебни заседания, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка от тях претендира присъждане на разноски за
въззивното производство.
При проверка
валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци,
водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени
от Д.П.С. срещу ППЗК „Срацимир“, с. Чернево, представлявана от Председателя Я.В.Я.
съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ за признаване на уволнението му, извършено със Заповед № 24/23.02.2017г.
на председателя на кооперацията, за незаконно и отмяна на заповедта; с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяването му на заеманата преди
уволнението длъжност „главен счетоводител“; както и осъдителен иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 8 107.20 лева,
представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа за
периода от 24.02.2017г. до датата на приключване на съдебното дирене пред
първата инстанция, през който е останал без работа поради уволнението, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Фактическите твърдения, на които се основават исковете
са следните: страните са били обвързани от трудово правоотношение по силата на трудов
договор, сключен на 28.06.2013г., по което ищецът заемал длъжността „главен
счетоводител“. На 23.02.2017г. му е връчена Заповед № 24 на Председателя на
ППЗК „Срацимир“ от същата дата за прекратяване на ТПО поради избор на ръководен
екип на основание чл. 328, ал. 2 от КТ. Работодателят прекратил договора
едностранно, немотивирано и без наличие на правни основания за това. Уволнението
е незаконно на първо място поради това, че заповедта не е предшествана от
надлежно предизвестие по чл. 326, ал. 2 от КТ; хипотезата на чл. 328, ал. 2 от КТ е неприложима по отношение на ищеца, доколкото заеманата от него длъжност
„главен счетоводител“ не е ръководна длъжност по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, нито е част от
изборни органи, а е типична експертна длъжност /длъжностно лице по смисъла на §
1, т. 5 от ДР на КТ, но не и на член на ръководството/; както и поради липса на
сключен договор за управление с предприятието. Председателят на кооперацията на
е изборна фигура и осъществява работодателската си власт по силата на
избирането си от ОС, а не поради сключен договор за управление на търговското
предприятие. Следователно по начало той не може да прекратява трудови договори
на основание чл. 328, ал. 2 от КТ, доколкото не е изпълнител по управленски
договор с предприятие. Моли поради това за постановяване на положително решение
по спора.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е депозиран отговор
на исковата молба, в който ответникът оспорва исковете. Поддържа, че неспазване
на задължението за отправяне на предизвестие за прекратяване на ТПО не обуславя
незаконосъобразност на уволнението. В случая, с Предизвестие № 2/23.01.2017г. е
отправено изрично едномесечно предизвестие за прекратяване на ТПО до ищеца,
което последният отказал да получи. Последствие предприел действия по изнасяне
на вещи, собственост на кооперацията, вкл. и преносим компютър с цялата
съдържаща се в него информация и служебен мобилен телефон. В хода на
инициираната проверка от РП-Девня, ищецът върнат преносимия компютър, но с
изтрити счетоводни данни. Тези факти са довели до издаване на заповед за
прекратяване на ТПО с ищеца от 23.02.2017г., като новото ръководство е
действало изцяло в интерес на кооперацията. Длъжността „главен счетоводител“ на
следващо място попада в категорията на ръководните длъжности, като организира
финансовата дейност, вътрешния финансов контрол и ръководи цялостната
счетоводна дейност. Тази дейност е ръководна, а заемащият длъжността служител е
сред кръга на лицата по § 1, т. 3 от ДР на КТ „други лица, на които е възложено
ръководството на трудовия процес“. Налице е също договор за управление, сключен
въз основа на трудов договор на Председателя на кооперация от 30.12.2016г.,
представен за изпълнение на 20.01.2017г. Същият съдържа бизнес задачи с
конкретни икономически показатели, като по същността си представлява бизнес
програма за развитие на кооперацията за календарната 2017г. Моли за
постановяване на решение, с което предявените искове бъдат отхвърлени като
неоснователни.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
Между
страните не е спорно, а и от представените по делото Трудов договор № 18 от
28.06.2013г., сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, се установява
факта на валидно възникналото между тях трудово правоотношение, по силата на
което Д.П.С. приел да изпълнява длъжността „главен счетоводител“ за неопределено
време и със срок за изпитване от 6 м., уговорен в полза на работодателя и
основно месечно възнаграждение в размер на 1 200 лв., съгласно Допълнително
споразумение № 01/27.02.2015г.
Съгласно длъжностна
характеристика на длъжността „главен счетоводител“, връчена на Д.С. на
28.06.2013г., основните длъжностни задължения включени в нея са ръководство,
организиране и осъществяване на предварителен текущ и последващ вътрешен
финансов контрол по спазване на финансовата и платежна дисциплина; подписване
заедно с ръководител на всички документи от финансово имуществен характер, от
които произтичат права и задължения за предприятието; ръководи и организира
счетоводната отчетност; предлага за назначаване и а повишаване квалификацията
на счетоводни кадри; отговаря за състоянието на финансовата дисциплина.
Длъжността е пряко подчинена на председателя на кооперация.
С Договор за
управление от 20.01.2017г. сключен въз основа на Решение на ОС на ППЗК
„Срацимир“, с. Чернево от 26.11.2016г. за избор на Я.В.Я. за председател на
същата, УС на Кооперацията възложил на Я.Я. да
сформира нов ръководен екип за осъществяване целите на кооперацията и
реализирането на бизнес задачи по показателите зададени съгласно приложенията,
а именно: установяване на действителното икономическо състояние на ППЗК и
бизнес програма: за предприемане на действия по усвояване на банков кредит и
разходването му за оборотни средства, инвестиции в подновяването, ремонт и
закупуване на техника и в кравеферма; да се поднови машинния пакр на кооперацията; разширяване на пряка продажба на
собствена продукция чрез създаване на собствен магазин в с. Чернево. Уговорено
е да се постигнат следните резултати: увеличаване на приходите от продукция с
346 хил. лв.; запазване на приходите от финансиране на стойност 620 хил. лв.;
запазване на разходите за оперативна дейност – 1 914 хил. лв.; прогнозируемата печалба за 2017г. да се увеличи с 346 хил.
лв. спрямо 2016г.
С предизвестие изх. №
2/23.01.2017г., председателят на ППЗК „Срацимир“ уведомил Д.С., че трудовият
договор, по който е страна ще бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 2 от КТ.
Видно от съдържанието му, предизвестието е връчено на адресата при отказ,
установен с подписите на свидетелите Васил Донев и Христина Чербова.
Със
Заповед № 24/23.02.2017г., Председателят на кооперацията прекратил на основание
чл. 328, ал. 1 от КТ трудовото правоотношение с Д.П.С., поради избор на
ръководен екип, връчена на последния на същата дата.
СЪДЪТ, въз основа
на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Преценката
на съда се свежда до съществуване на предпоставките за прекратяване на
трудовото правоотношение, визирани в чл. 328, ал. 2 от КТ, а именно:
длъжността, която е заемал уволненият служител, попада ли сред ръководните
длъжности в предприятието; сключен ли е договор за управление на предприятието;
спазен ли е 9-месечният срок по чл. 328, ал. 2, пр. II от КТ, до изтичането на който
работодателят може да упражни правото си на едностранно прекратяване на трудовите
договори със служителите от ръководството на предприятието.
Уволнението
в случая е оспорено от работника на три основания: липса на отправено
предизвестие; длъжността не е ръководна, както и липса на договор за
управление. Това
са надлежно релевираните основания за незаконност на
уволнението и други основания за неговата отмяна съдът не може да разглежда
/Решение № 158/01.07.2013г. по гр.д. № 1008/2012г. на ВКС, IV ГО/.
Съгласно
установената задължителна практика на ВКС, ирелевантно за спора за законност на
уволнението е обстоятелството, че на уволнения работник не е връчено
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение. Приема се, че
неотправянето на предизвестие е факт, който не опорочава уволнителното
волеизявление. Този факт има значение за евентуална отговорност на работодателя
за обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ и работникът може да търси, включително
по съдебен ред, дължимото, но не и да оспорва уволнението с довод, че не му е
връчено предизвестие /в този смисъл Решение № 106/30.03.2015г. по гр.д. №
5857/2014г., ВКС, IV ГО; Решение № 873 от 18.01.2011г. по гр.д. № 1757/2009г.,
ВКС, IV ГО; Решение № 94/ 01.07.2013г. по гр.д. № 1301/2012г., ВКС, ІІІ ГО и
др./.
В
случая предизвестие до ищеца /л. 82/ е отправено на 23.01.2017г., което поради
отказ е оформено с подписа на двама свидетели. В първо съдебно заседание,
когато е прието писменото доказателство, ищецът не е оспорил твърдението за
връчване при отказ, нито, че подписалите го свидетели са възприели непосредствено
същия. При липса на конкретно оспорване, съдът приема, че представеното в тази
насока доказателство е достатъчно да установи спазване на процедурата по
връчване на предизвестие.
Неоснователен
на следващо място е довода, че заеманата от ищеца длъжност не е ръководна. Въпросът
дали главният счетоводител е от ръководството на предприятието е свързан с
тълкуване на § 1, т. 3 от ДР на КТ. В цитираната разпоредба законодателят е
определил при какви условия лице, заемащо определена длъжност е от „ръководството
на предприятието“ – освен ръководителят и неговите заместници,
това са и всички други лица, на които е възложено ръководството на трудовия
процес – планиране, организиране, контролиране, отговорност за дейността на
предприятието във всичките му сфери и дейности. Следователно същественото е
какви са трудовите функции, подчиненост и отговорности на длъжността, а не
нейното наименование. В
хипотезата на чл. 328, ал. 2 от КТ, следва да се изследват специфичните трудови
функции и отговорности на длъжността, заемана от уволнения служител, както и
йерархическата му подчиненост спрямо лицето, с което е сключен договор за
управление и което има възможност да подбере свой ръководен екип с оглед
постигане на поставената бизнес–цел. Длъжността „главен счетоводител“ е от
ръководството на предприятието само когато, с оглед установените същински
трудови функции и пряка йерархична подчиненост, се явява част от ръководния
екип на управляващия, пряко ръководи трудовия процес във връзка с финансите на
предприятието, като отговаря и е подчинен на управляващия. Според длъжностната характеристика на
главния счетоводител на ППЗК „Срацимир“, същият организира финансовата дейност,
осъществява вътрешния финансов контрол и счетоводство; ръководи, организира и
осъществява предварителен, текущ и последващ вътрешен финансов контрол по
спазване на финансовата и платежната дисциплина, оформянето на счетоводните
документи, инвентаризациите; подписва заедно с ръководителя всички документи от
финансово-имуществен характер. Подчинен е пряко и отговаря пред председателя на
кооперацията; отговаря за състоянието на финансовата дисциплина, за
достоверността на финансово-счетоводните документи, както и за спазване на
сроковете за погасяване на задълженията на предприятието. Като главен
счетоводител на кооперацията, ищецът изпълнявал изцяло ръководни,
организационни, контролни, аналитични и координиращи дейности по отношение на
финансовата политика и дисциплина, счетоводната отчетност, инвентаризацията и
стоково-материалните ценности. Длъжността е ръководна, защото заемащото я лице
има правомощия да организира, планира и осъществява финансовата политика на
предприятието. Следователно главният счетоводител на кооперацията е част от
ръководния й екип, пряко ръководи трудовия процес във връзка с финансите, като
отговаря и е подчинен на председателя, поради което е част от ръководството на
предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ /в този смисъл Решение №
123/13.09.2016г. по гр.д. № 117/2016г., ВКС, IV ГО; Решение № 272/14.10.2016г.
по гр.д. № 1691/2016г., ВКС, IV
ГО; Решение № 442/08.06.2010г. по гр.д. № 1621/2009г. на ВКС, III ГО и др./.
Доводът
за незаконност поради това, че договор за възлагане на управлението въобще няма
е неоснователен, доколкото от доказателствата по делото се установи обратното.
Договорът е сключен на 20.01.2017г. и уволнението е извършено в деветмесечния
срок от началото на изпълнението му. Заявеното за първи път в писмената защита на
ищеца оспорване истинността на частния документ, не е включено в предмета на
делото. Същевременно довод за недействителност на договора за управление не е
формулиран нито в исковата молба, нито в първото съдебно заседание по делото,
съответно въведеният за първи път в отговора на жалбата такъв не може да бъде
обсъждан като основание, опорочаващо уволнителното волеизявление на
работодателя. Без значение с оглед предметните предели на спора е и обстоятелството
дали е налице или не специално овластяване на конкретно лице за
представителство на кооперацията и сключване от нейно име на договор за управление,
нито дали договорът е съобразен със залегналите в устава на кооперацията
правила.
Съдебният
състав приема също, че разбирането на ищеца за непринадлежността на потестативното право по чл. 328, ал. 2 от КТ на
председателя на кооперацията поради качеството му на такъв по силата на избор,
изключващ управленски правомощия по управленски договор, няма опора в закона. Цитираната
разпоредба е приложима за всяко предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на КТ.
Нормата визира "сключване на договор за управление на предприятието".
Легална дефиниция на понятието "предприятие" се съдържа в
разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на КТ и то е "всяко място - предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и
други подобни, където се полага наемен труд". Следователно договор за
управление може да бъде сключен не само за управлението на всички видове
дружества, независимо от собствеността на капитала, а така също и в
образувания, които не са търговски дружества. Общото тълкуване на двете
разпоредби - § 1, т. 2 от ДР и чл. 328, ал. 2 от КТ налага да се приеме, че
"предприятие", което сключва договор за управление с управител, е
само този търговец или стопанско предприятие, което има за основна своя задача
постигането на конкретни стопански резултати, бизнес задачи с конкретни
икономически показатели, конкретна производителност, печалби, поддържане на
определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, и именно
поради това се предава управлението на управител, който се задължава да
постигне на свой риск в уговорен срок конкретен стопански резултат. Основанието
за уволнение по чл. 328, ал. 2 от КТ е приложимо при изрично посочената в тази
законова норма предпоставка - поради сключване на договор за управление на
предприятието и по отношение на ограничен кръг лица - служители от
ръководството на предприятието. От съдържанието на визираната правна норма може
да се направи извод, че законодателят е имал предвид сключването на договор за
управление, който по своята правна природа е гражданскоправен
договор за поръчка. Освен това, правото на управителя по смисъла на чл. 328,
ал. 2 от КТ може да бъде упражнено при сключването на всеки нов договор за
управление на предприятието. Това произтича от мандатния характер на договора и
възможността, която законът предоставя на управителя, да формира екип при
поемането на управлението при всеки нов мандат /Решение № 778 от 21.07.1999г. по гр.д. № 987/1998г., ВКС, III ГО; Решение
№ 108 от 19.03.2012г. по гр.д. № 819/2011г., ВКС, IV ГО/.
Съгласно чл. 26,
ал. 1 от ЗК председателят на кооперацията, който е и председател на
управителния съвет, се избира измежду членовете на кооперацията от общото
събрание. В закона не е уредено дали с избрания за председател се сключва
договор и какъв точно договор /трудов или граждански/, но несъмнено такъв
договор следва да се сключи, тъй като едностранното волеизявление на общото
събрание не поражда задължения за избрания за председател да изпълнява тази
длъжност, а за това е необходимо и неговото съгласие. Взаимното съгласие на
двете страни представлява съглашение по смисъла на чл. 8 от ЗЗД, т.е. договор.
Законът не забранява този договор да бъде и трудов, стига да е спазена
писмената форма за валидност по чл. 62, ал. 1 от КТ /чл. 107 от КТ/. Допустим е
и граждански договор за управление с оглед функциите на председателя и на УС по
чл. 26 и чл. 21 от ЗК, подобно на договорите с органите на търговските
дружества, който договор съчетава елементи на договор за поръчка и изработка,
доколкото освен, че се поемат задължения за извършване на правни действия /по
управление и представителство на кооперацията/, но може да се уговори и
постигането на определени стопански резултати. Същевременно, законът не изисква
като необходим елемент на този договор уговарянето на възнаграждение. Напълно
допустимо е подобен договор да бъде и безвъзмезден, а и договорът за поръчка по
правило е безвъзмезден /чл. 280 от ЗЗД/, като само ако е изрично уговорено може
да е възмезден – чл. 286 от ЗЗД. За действителността на подобен граждански
договор законът не е установил форма за валидност, т.е. той може да бъде и
устен, като неговото съдържание може да се доказва с всички допустими
доказателствени средства.
В
задължителната съдебна практика се приема, че същественото за всеки договор за
управление е, че същият следва да съдържа бизнес задача с конкретни
икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне,
а именно: производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане
на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз
основа на бизнес задачата, управляващият е длъжен да разработи бизнес програма,
която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора. Бизнес
задачата с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието
трябва да постигне, може да бъде поставена и с други актове и документи, стоящи
извън самия договор за управление, стига да е налице връзка между тях /в този смисъл
Решение № 249/04.07.2013г. по гр.д. № 1358/2012г., ВКС, IV ГО; Решение №
648/17.11.2010г. по гр.д. № 1484/2009г., ВКС, ІІІ ГО; Решение № 76/27.03.2012г.
по гр.д. № 937/2011г., ВКС, ІІІ ГО и др./.
В
конкретния случай
сключеният между предприятието и новоизбрания председател договор за управление
съдържа бизнес задача с три броя приложения –
прогноза за 2017г. с икономически показатели за рентабилност, ефективност и
ликвидност; отчет за приходите и разходите – прогноза към 31.12.2017г. и баланс
прогноза към 31.12.2017г., включваща предприемане на действия по усвояване на
банков кредит и разходването му за оборотни средства, инвестиции в
подновяването, ремонт и закупуване на техника и в кравеферма; подновяване на
машинния пакр на кооперацията; разширяване на пряка
продажба на собствена продукция чрез създаване на собствен магазин в с.
Чернево. Уговорено е да се постигнат следните резултати: увеличаване на
приходите от продукция с 346 хил. лв.; запазване на приходите от финансиране на
стойност 620 хил. лв.; запазване на разходите за оперативна дейност –
1 914 хил. лв.; прогнозируемата печалба за
2017г. да се увеличи с 346 хил. лв. спрямо 2016г. Включва също поето задължение
на управителя да запази съществуващи работни места, а при необходимост да наема
почасова/сезонна работна сила. От представените по делото писмени доказателства
/л.л. 80-84/ се установява, че част от залегналите в
бизнес програмата цели са реализирани.
От
всичко изложено, съдебният състав приема, че в разглеждания случай са налице
елементите от фактическия състав на чл. 328, ал. 2 от КТ, като извършеното на
това основание уволнение е законно, а заявените в исковата молба пороци не са
налице. Предявеният главен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е неоснователен и
следва да се отхвърли. Неоснователни са и обусловените от него искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 255,
ал. 1 от КТ, които също следва да се отхвърлят. Решението на ВРС следва да се
отмени, като вместо него бъде постановено ново, с което исковете се отхвърлят
като неоснователни.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивникът има право на разноски. От представен списък на
разноските и доказателствата по делото се установява, че действително
реализираните от страната разноски пред двете инстанции са в размер на
1 961.07 лв. / платено възнаграждение за един адвокат в размер на по 880
лв. за всяка инстанция и платена държавна такса от 201.07 лв./. В този размер
отговорността за разноските следва да се възложи в тежест на въззиваемия.
Мотивиран от така изложените
съображения и на основание
чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 3007 от 21.07.2017г. по гр.д. № 5106/2017г. по описа на ВРС, VII-ми състав И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Д.П.С.
с ЕГН ********** и с адрес: *** срещу ППЗК
“СРАЦИМИР”,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Чернево, общ. Суворово, обл. Варна искове, както следва:
-
С
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване
незаконосъобразността и за отмяна на уволнението извършено със Заповед № 24/
23.2.2017г. на работодателя ППЗК “СРАЦИМИР”,
ЕИК *********, с която трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.
328, ал. 2 от КТ;
-
С
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност „главен счетоводител” в кооперацията и
-
С
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225,
ал. 1 от КТ за осъждане на работодателя
да му заплати сумата от 6 053.48 /шест хиляди петдесет и три лв. и четиридесет
и осем ст./ лева, представляваща обезщетение във вид на НТВ за период от
времето, през което е останал без работа поради уволнението считано от
24.02.2017г. до 21.07.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от момента
на подаване на исковата молба в съда /18.04.2017г./ до окончателното плащане на
задължението.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д.П.С. с ЕГН ********** и с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на ППЗК “СРАЦИМИР”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Чернево, общ. Суворово, обл. Варна сумата от 1 961.07
/хиляда деветстотин шестдесет и един лв. и седем ст./ лева, представляваща
реализирани съдебно деловодни разноски пред двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от 16.10.2017г.,
на основание чл. 315, ал. 2 вр. чл. 280, ал. 2, т. 3 от ГПК.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.