Р Е Ш Е Н И Е
№ 512
08.07.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №110 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е по жалба на Т.З.Т. ***, подадена чрез пълномощника му адв.В.К.Ч., с посочен по делото съдебен адрес:***, офис ***, против Решение №1012-26-325-1 от 11.01.2019 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане №**********/2140-26-877 от 07.12.2018 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково.
Жалбоподателят считал оспореното решение за неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон. Излага съображенията, че същото кредитирало незаконосъобразно разпореждане относно зачитането като продължителност по наличните документи за осигурителния и трудов стаж и от осигурителния стаж съгласно положен извънреден труд по съдебното решение от 20.06.2018 г. на ХРС. Твърди, че при определяне на общия наличен трудов и осигурителен стаж към 31.12.2015 г. била кредитирана неправилна методика за изчисляване и приравняването на безспорните 1781 часа извънреден труд в календарно време. Съгласно разпоредбите на ЗМВР и ЗДСл, законоустановеното време било 160 часа месечно, т.е. като се разделели 1781 часа на 160 часа на месец, се получавали 11 месеца и 13 дни, които, добавени към трудовия и осигурителния стаж за периода от 25.09.1989 г. до 31.12.2015 г. в размер на 26 год., 01 мес. и 02 дни, се получавал наличен общ осигурителен стаж към 31.12.2015 г. в размер на 27 год. и 15 дни, т.е. жалбоподателят бил придобил право на ЛПОСВ съгласно §50 от ПЗР на ПЗРКСО и административният акт се явявал незаконосъобразен.
Претендира се обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени, а преписката да се върне на ТП на НОИ – Хасково с указание за правилното прилагане на материалното право относно придобиването на право на ЛПОСВ.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, излага съображения за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление (л.14) вх.№2113-26-1531/08.08.2018 г., подадено до Директора на ТП на НОИ – Хасково, жалбоподателят Т.З.Т. поискал да му бъде отпусната лична пенсия, като е декларирал, че не получава друга пенсия и е представил приети под опис (л.20) документи – съдебно решение №355/20.06.2918 г. на Районен съд Хасково и експертиза на вещо лице по дело 342/2018 г. (л.26).
С писмо (л.34) изх.№2113-26-1553-1/22.08.2018 г., получено (л.35) на 27.08.2018 г., Ръководителят на „ПО” в ТП на НОИ – Хасково е указал на заявителя, че е необходимо да представи документи, удостоверяващи положения от него стаж.
Под вх.№2МЗ-26-1531-5/31.08.2018 г. (л.38) в ТП на НОИ – Хасково са представени документи: Трудова книжка №1341 (л.41-43), Удостоверение Обр.УП-3 №47/05.02.2008 г. от Мина „Здравец” ЕАД в ликвидация (л.38), Удостоверение Образец В (за класиране и пенсия) №272000-11766/23.08.2018 г. (л.40) на ОДМВР – Хасково, в което е отразено „Извънреден труд след 31.12.2004 г. (в часове)” – съгласно Решение №355/20.06.2018 г. на Хасковския районен съд – положен извънреден труд за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2008 г. – 632 часа и Удостоверение (л.22) Обр.УП-2 №272000-11971/27.08.2018 г. на ОДМВР – Хасково.
Към дата 07.09.2018 г. е изготвена (л.44-46) Справка от Персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от 01.01.2005 г. до 31.12.2008 г. за осигурителния стаж на заявителя в ОДМВР – Хасково, както и справки (л.33) за осигурителния му доход.
Под вх.№2113-26-1531-7/16.10.2018 г. (л.27) Т.З.Т. е депозирал в ТП на НОИ – Хасково молба, в която заявява следното: В попълненото от работодателя му ОДМВР – Хасково УП-3, представено за пенсиониране, били вписани само 632 часа извънреден труд от установените съгласно влязлото в сила съдебно решение по гр.дело №342/2018 г. на РС – Хасково. След разговор с главния счетоводител на ОДМВР – Хасково молителят установил, че вписаните в УП-3 часове – 632 часа извънреден труд, съгласно съдебното решение за всяка календарна година от 2005 г. до 2008 г. вкл., били часовете извънреден труд „до 50 часа на тримесечие”, за които работодателят му е дължал парично възнаграждение, или часовете по колона №5 на таблицата на стр.11 от СИЕ: 934 часа минус 302 часа (часовете положени в годините 2003 г. и 2004 г.). Молителят сочи, че в УП-3 не били отразени присъдените с диспозитива на съдебното решение общо 354 часа извънреден труд (от общите за периода 2003 г. до 2008 г. вкл.: 527 часа за допълнителния отпуск минус 173 часа (часовете за допълнителния отпуск от 2003 г. и 2004 г.), за които му се полагал допълнителен платен годишен отпуск (48 дни – по 12 работни дни годишно за периода от 2005 г. до 2008 г. вкл.). Твърди, че също така не били вписани и онези часове извънреден труд, надвишаващи 96-те часа годишно, за които бившият му работодател следвало също да го компенсира парично. Моли във връзка с твърденията му да бъде изискана информация от работодателя.
По повод така постъпилата молба, от Ръководителя на „ПО” до Началника на сектор „КР на ДОО” в ТП на НОИ – Хасково е изпратено писмо (л.28) изх.№2113-26-1531-8/05.11.2018 г. с искане за извършване на проверка при осигурителя ОДМВР – Хасково.
Съгласно допълнително представения по делото от вещото лице Констативен протокол (л.70-71) №КП-5-26-00498842/05.12.2018 г., такава проверка е извършена и констатациите от нея са обективирани в протокола.
До Директора на ТП на НОИ – Хасково е изпратено писмо (л.32) рег.№272000-17066/05.12.2018 г. от Директора на ОДМВР – Хасково, с което го уведомява, че във връзка с извършена проверка от контролните органи на ТП на НОИ – Хасково се констатирало, че при издадени документи за осигурителен стаж, между които и Образец В изх.№272000-11766/23.08.2018 г. на Т.З.Т., са вписани данните, взети от приложените към съдебните Решения експертизи на вещо лице. В хода на проверката се установили допуснати технически грешки по експертизите, пренесени и в цитираните по-горе документи, поради което същите се отменят и се издават нови с вярно съдържание съгласно съдебните решения.
С писмо (л.31) изх.№1042-26-2652-1/07.12.2018 г., Началник сектор „КР на ДОО” в ТП на НОИ – Хасково уведомява Ръководителя на „ПО” за издадени в хода на проверката нови удостоверения образец В и му изпраща Удостоверение образец В с №272000-17059/05.11.2018 г. (вярната дата е 05.12.2018 г.) на лицето Т.З.Т..
В това Удостоверение (л.39) Образец В (за класиране и пенсия) с №272000-17059/05.12.2018 г., издадено от ОДМВР – Хасково, е отразено „Извънреден труд след 31.12.2004 г. (в часове)” – общо за периода: 2128 часа.
По изброени документи (ВОК №045666/01.11.1989; УП-3 №47/05.02.2008 г. и Уд.МВР №272000-17059/05.12.2018 г.), пенсионният орган е изготвил 2 броя справки – Опис на осигурителния стаж на лицето, и двете с дата 07.12.2018 г.
В единия Опис (л.16-17) е изчислил стажа на: 35 год., 03 мес. и 08 дни – от I категория; 00 год., 01 мес. и 23 дни – от II категория и 01 год., 05 мес. и 28 дни – от III категория, или 49 год., 05 мес. и 26 дни – превърнат към III категория. В забележка към т.6 от описа е посочен „извънр.труд – 1781 часа” като зачетен за длъжността „по полиция/5-офицер/сержант МВР” в периода 01.01.2005 – 31.12.2015 г.
В другия Опис (л.18-19) стажът е изчислен на: 39 год., 10 мес., 23 дни и 3 ч. – от I категория; 00 год., 01 мес. и 23 дни – от II категория и 01 год., 05 мес. и 28 дни – от III категория, или 54 год., 01 мес., 10 дни и 3 ч. – превърнат към III категория. Действителен осигурителен стаж – 27 год., 02 мес. и 09 дни. Освен посочения в т.6 зачетен извънр.труд – 1781 часа, в т.8 е посочен като зачетен и „извънр.труд – 347 часа”, за длъжност „по полиция/5-офицер/сержант МВР” в периода 01.01.2016 – 08.08.2018 г. Видно е, че при този вариант е зачетен извънредния труд по Удостоверение Образец В от 05.12.2018 г. тъй като 1781+347=2128 часа извънреден труд.
С Разпореждане (л.47) №**********/2140-26-877 от 07.12.2018 г. Ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково е отказал да отпусне на Т.З.Т. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по подаденото от него заявление, от 08.08.2018 г.
Пенсионният орган е зачел на заявителя общ осигурителен стаж съгласно чл.104 от КСО, превърнат осигурителен стаж, превърнат към III категория труд в размер на 54 год., 01 мес. и 10 дни, възраст към 08.08.2018 г. – 47 год., 07 мес. и 17 дни, и сбор от възраст и осигурителен стаж 101 год., 08 мес. и 27 дни.
Посочил е, че съгласно чл.69, ал.2 от КСО (в редакцията до 31.12.2015 г.) държавните служители по Закона за Министерство на вътрешните работи придобиват право на пенсия при освобождаване от служба независимо от възрастта им при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети, или 18 години действително изслужени като държавни служители на горецитираните служби.
Цитирал е §49 от ПЗР на ЗИД КСО (в сила от 15.08.2015 г. – ДВ бр.61 от 2015 г.), според който лицата по чл.69 от КСО, които имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, могат да се пенсионират, без да се изисква освобождаване от служба, съответно уволнени или прекратяване на правоотношението. Разпоредбата има действие до 31.12.2015 г.
Цитирал е и §50 от ПЗР на ЗИД КСО (в сила от 15.08.2015 г. – ДВ бр.61 от 2015 г.), според която лицата по чл.69 от КСО, които до 31 декември 2015 г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, могат да се пенсионират независимо от възрастта им до 31 декември 2018 г.
Приел е, че на Т. не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на §50 от ПЗР на ЗИД КСО, тъй като към 31.12.2015 г. няма 27 години общ осигурителен стаж, от които 18 години действителен стаж като държавен служител по ЗМВР, а има 26 години, 11 месеца и 18 дни общ стаж, от които 21 години 01 месеца и 29 дни действително изслужени като държавен служител по ЗМВР.
Разгледал е и хипотезите на чл.69, ал.2; чл.69б, ал.1 и чл.68, ал.1-2 от КСО и е преценил, че и в тези случаи на Т. не се следва ЛПОСВ, поради липса на навършена изискуемата възраст.
Според разписката (л.48 гръб), Т.З.Т. е получил Разпореждане №**********/2140-26-877/07.12.2018 г. срещу подпис на 14.12.2018 г.
С жалба вх.№1012-26-325/17.12.2018 г. (л.49) е обжалвал същото пред Директора на ТП на НОИ – Хасково по реда на чл.117, ал.2 от КСО.
При условията на чл.117, ал.3 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – Хасково се произнася по жалбата, като я отхвърля с процесното Решение №1012-26-325-1 от 11.01.2019 г.
Видно от Известие за доставяне (л.53), решението е изпратено на посочения от жалбоподателя адрес за кореспонденция и получено срещу подпис на 15.01.2019 г.
Жалбата (л.4) срещу решението е подадена на 18.01.2019 г., т.е. при спазване на установения в чл.118, ал.1 от КСО срок.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок за обжалване, насочена срещу годен за съдебно оспорване административен акт и изхождаща от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Предмет на оспорване е решение на Директора на ТП на НОИ – Хасково, постановено по реда и при условията на чл.117, ал.1, т.2, б.„а” от КСО, т.е. актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност, който е изложил фактически и правни основания за издаването му.
В Решението подробно е възпроизведен зачетеният от пенсионния орган осигурителен стаж на жалбоподателя, включително извънреден труд 1781 ч. и 347 ч. по Удостоверение МВР №272000-17059/05.12.2018 г., въз основа на който административният орган е преценил, че по представените в пенсионното досие документи осигурителният стаж е правилно зачетен от пенсионния орган. В решението липсват изложени мотиви относно основното възражение на жалбоподателя – за неправилно невключване в цитираното Удостоверение, издаден от ОДМВР – Хасково, на целия признат с представеното от него съдебно решение извънреден труд на служителя.
Видно от съдържащото се в административната преписка Решение (л.26) №355/20.06.2018 г. по гражданско дело №342 по описа на Хасковския районен съд за 2018 г., в производство по реда на част II, дял II от ГПК, по искова молба на Т.З.Т. съдът е признал за установено, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.229, ал.1, т.9, във вр. с чл.212, ал.5, т.2, предл.второ от ЗМВР от 1997 г. (отм.) и с чл.212, ал.1, т.3, във вр. с чл.211, ал.5, т.2, предл.второ от ЗМВР от 2006 г. (отм.), по отношение на Областна дирекция на МВР гр.Хасково, че за периода от 01.01.2003 г. до 28.02.2009 г. ищецът Т.З.Т. има право на:
12 дни допълнителен годишен отпуск за положените от него 96 часа извънреден труд над 50-те часа през всеки отчетен тримесечен период на 2003 г.;
6 дни допълнителен годишен отпуск за положените от него 47 часа извънреден труд над 50-те часа през всеки отчетен тримесечен период на 2004 г.;
12 дни допълнителен годишен отпуск за положените от него 96 часа извънреден труд над 50-те часа през всеки отчетен тримесечен период на 2005 г.;
12 дни допълнителен годишен отпуск за положените от него 96 часа извънреден труд над 50-те часа през всеки отчетен тримесечен период на 2006 г.;
12 дни допълнителен годишен отпуск за положените от него 96 часа извънреден труд над 50-те часа през всеки отчетен тримесечен период на 2007 г.;
12 дни допълнителен годишен отпуск за положените от него 96 часа извънреден труд над 50-те часа през всеки отчетен тримесечен период на 2008 г.
Съгласно диспозитива на съдебното решение, влязло в сила на 10.07.2018 г., положеният от ищеца извънреден труд, за който има право на допълнителен годишен отпуск, възлиза общо на (5х96) + 47 = 527 часа.
Решението е било представено пред пенсионния орган, заедно със Заключението на изготвената по гр.д.№342/2018 г. на РС – Хасково съдебна експертиза, която е имала за задача да изчисли (По въпрос 3) колко часа извънреден труд е положил ищецът през всеки отчетен период, включен в исковия период. Експертизата е изчислила в два варианта, от които в съдебното решение е възприет втори вариант (таблицата на л.10 и таблицата с обобщени данни на л.11 от Заключението), според който за периода от 01.01.2003 г. до 28.02.2009 г. ищецът Т.З.Т. е положил:
Общо 2264 часа извънреден труд, от които:
- 166 часа са му изплатени;
- 934 часа е следвало да се изплатят до 50 ч. по тримесечия;
- 1164 часа са над 50 часа. За 2003 г., 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г. се прилага ограничението по чл.229, ал.1, т.8 от ЗМВР до 12 дни = 96 часа на година.
Според заключението на експертизата, некомпенсираните часове извънреден труд, положени от Т.Т. за периода от 01.01.2003 г. до 28.02.2009 г., които подлежат на компенсация с допълнителен отпуск са в размер на 527 часа.
За яснота съдът намира за необходимо да цитира относимата нормативна уредба на ЗМВР, в редакцията ѝ, действаща в исковия период 2003 г. – 2008 г.
Според ЗМВР, обн.ДВ бр.122 от 1997 г., отм. бр.17 от 2006 г., в сила от 01.05.2006 г.:
Чл.212. (Изм.-ДВ, бр.17 от 2003 г.) (1) Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР през деня е 8
часа. Работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното
работно време 40 часа.
(3) Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период.
(4) За държавните служители в МВР, без тези по ал.2 и работещите на смени, се установява ненормиран работен ден. Те са длъжни при необходимост да изпълняват служебните си задължения и след изтичане на редовното работно време.
(5) Работата над редовното работно време се компенсира със:
1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите по ал.4;
2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа – за държавните служители по ал.3.
(6) Извънредният труд по ал.5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
(7) Министърът на вътрешните работи определя реда за разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители над редовното работно време.
Чл.229. (1) (Изм.-ДВ, бр.17 от 2003 г.) Държавните служители в МВР имат право на следните видове отпуски:
т.9. (нова - ДВ, бр.17 от 2003 г., предишна т.8, бр.103 от 2003 г.) допълнителен платен годишен отпуск по чл.212, ал.5 – до 12 работни дни.
(2) Отпуските по ал.1 се зачитат за трудов
стаж.
(3) (Изм. - ДВ, бр.110 от 1999 г., бр.17 от 2003 г.) За времето на платен годишен отпуск държавните служители в МВР получават брутното си възнаграждение съобразно размера му към момента на ползване на отпуска.
Идентична е уредбата и според ЗМВР, обн.ДВ, бр.17 от 2006 г., в сила от 01.05.2006 г., отм. бр.53 от 27.06.2014 г. – съответно в чл.211 и чл.212, ал.1, т.3 и ал.2. В чл.212, ал.4 от същия закон (изм.ДВ бр.44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) е предвидено, че се забранява компенсирането на отпуските по ал.1, т.1 - 3 с парично обезщетение освен при прекратяване на служебното правоотношение.
Твърденията на жалбоподателя (доуточнени в пледоарията на пълномощника му в съдебно заседание) са, че съгласно чл.38, ал.16 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, считано от 01.01.2005 година за осигурителен стаж се счита и времето, през което лицата са полагали извънреден труд, а от таблицата на л.11 от Заключението на експертизата по гр.дело №342/2018 г. на РС – Хасково, колона последна, може да се пресметне, че без годините 2003 и 2004, некомпенсираният извънреден труд на жалбоподателя се изчислява на 527 – (96+47) = 384 часа, които също е следвало да се зачетат за осигурителен стаж.
В пледоарията си по същество пълномощникът на ответника възразява, че това не е следвало да бъде сторено, тъй като съгласно чл.1, ал.8, т.9 от Наредбата за елементи на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, за обезщетенията, с които се компенсира полагащият се допълнителен платен годишен отпуск до 12 дни за извънредния труд над 50 часа, не се внасят осигуровки, съответно не може да бъде зачетен нито като осигурителен стаж, нито като осигурителен доход.
По делото беше назначена и изготвена съдебна експертиза, приета без оспорване от страните по делото, със задача да даде отговор колко е зачетеният от административния орган за периода от 2005 г. до 2008 г. извънреден труд, положен от жалбоподателя Т.З.Т., колко е установеният пред районния съд положен от същия извънреден труд, съответно колко от установения пред районния съд извънреден труд не е зачетен от органа.
В отговор на поставената му задача, в Заключението (л.63-68) вещото лице Е.Д. сочи, че установеният пред Районен съд – Хасково и незачетен стаж от ТП на НОИ – Хасково за периода от 2003 г. до 2008 г. е 527 часа, или 66 дни, като за периода от 2005 г. до 2008 г. същият е 384 часа, или 48 дни.
В отговор на задачата по въпрос 4 вещото лице е изчислило осигурителния стаж на жалбоподателя при зачитане на извънредния труд от 384 часа, преобразуван в работни (48 дни) и календарни дни – 2 месеца и 09 дни, като е установило, че в този случай осигурителният стаж на жалбоподателя възлиза общо на 27 години, 01 месеца и 27 дни.
При така приетото заключение е безспорно, че ако на жалбоподателя Т.З.Т. бяха зачетени още 2 месеца и 09 дни осигурителен стаж поради положен от него извънреден труд за периода 01.01.2005 г. – 31.12.2015 г. (над 50 часа за тримесечие, ограничени по чл.229, ал.1, т.8 от ЗМВР (отм.) до по 96 часа за всяка от четирите години, или общо 384 часа), то жалбоподателят щеше да отговаря на условията на §50 от ПЗР на ЗИД КСО (ДВ бр.61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) да му бъде отпусната ЛПОСВ, тъй като към 31.12.2015 г. ще има 27 години общ осигурителен стаж.
При липса на спор по фактите, основният спорен по делото въпрос е следвало ли е този извънреден труд да бъде зачетен от пенсионния орган.
Като
държавен служител по ЗМВР, жалбоподателят Т.З.Т. е осигурено лице по чл.4, ал.1, т.4 от КСО, осигурителните вноски за
ДОО за които се внасят от осигурителите съгласно
чл.7, ал.1 от КСО.
Според чл.9, ал.1, т.5 от КСО, за осигурителен стаж се
зачита (изм.ДВ бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) времето, през което
лицата по чл.4, ал.1, т.1 - 4, за които не е определен минимален осигурителен доход по чл.6, ал.2, т.3, са работили
при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими
осигурителни вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и
неначисленото възнаграждение, но върху не по-малко от минималната работна
заплата за страната.
Съгласно чл.9, ал.11 от КСО, редът и начинът за удостоверяване и изчисляване на осигурителния стаж се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.
Такава наредба е Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), в която е предвидено следното:
Чл.38, ал.16 (Нова – ДВ, бр.24 от 2005 г., предишна ал.15, посл. изм. бр.49 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г.) От 1 януари 2005 г. за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата са полагали извънреден труд. В този случай осигурителният стаж се зачита, като сборът от изработените часове през месеца, включително извънредният труд се раздели на законоустановеното работно време на лицето. Зачетеният осигурителен стаж може да бъде повече от календарното време.
ал.17 (Нова - ДВ, бр.24 от 2005 г., предишна ал.16, бр.17 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) Когато е зачетено за осигурителен стаж времето, през което лицето е полагало извънреден труд, осигурителят издава при прекратяване на трудовото или служебното правоотношение удостоверение – образец УП-3. В удостоверението се посочват отделно зачетеният осигурителен стаж за законоустановеното работно време и часовете извънреден труд.
ал.18 (Нова - ДВ, бр.16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г., доп., бр.33 от 2013 г., в сила от 01.01.2013 г., предишна ал.17, бр.17 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) При преценяване на правото и определяне на пенсиите за трудова дейност осигурителният стаж, изчислен в работни дни и часове, се превръща в календарни дни.
Видно е, че с разпоредбата на чл.38, ал.16 от НПОС, чрез техниката на законодателната фикция на осигурителен стаж са приравнени и периоди от време, на които, макар и да не притежават признаците на осигурителен стаж, е придадено значението на такъв, за да се породят произтичащите от него благоприятни правни последици. Предвиждайки от 1 януари 2005 г. за осигурителен стаж да се зачита времето, през което лицата са полагали извънреден труд, нормата регулира притезателното (преобразуващо) право, което страната има, а именно правото ѝ положеният извънреден труд да се зачете за осигурителен стаж.
Съотнесени към процесния казус, цитираните норми водят на извода, че по силата на изричната специална разпоредба, за целите на социалното осигуряване времето, през което лицата са полагали извънреден труд, се зачита за осигурителен стаж, независимо от уредбата на ЗМВР относно компенсирането на работата над редовното работно време. Приложимите за периода 2005 – 2008 г. разпоредби на отменените ЗМВР от 1997 г. и от 2006 г., според които за държавните служители, работещи на 8- или 12- или 24-часови смени (какъвто е бил жалбоподателят според решението на РС – Хасково), са предвиждали работата над редовното работно време да се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период, и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа. Независимо от това часовό разграничение, и в двата случая работата над редовното работно време представлява извънреден труд, а времето, през което е полагана, се зачита за осигурителен стаж – както при компенсирането му с възнаграждение, така и при компенсирането му с допълнителен отпуск (за който пък изрично и в двата отменени ЗМВР е било предвидено, че се зачита за трудов стаж).
Следва да се отбележи също, че от значение за наличието на реално положен извънреден труд не е необходимо условие да са изплатени възнаграждение и осигурителни вноски, включително по аргумент от чл.9, ал.1, т.1 и т.5 от КСО, зачитащи за осигурителен стаж и времето, през което лицата са работили, не само когато е начислено и заплатено възнаграждение и са внесени осигурителни вноски, но и ако са дължими осигурителни вноски, както и при неначислено възнаграждение.
В чл.40, ал.1 от НПОС е предвидено, че осигурителният стаж се установява с данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, като всички тези документи се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Съгласно чл.5, ал.7 от КСО (предишна ал.6, посл. изм.ДВ бр.98 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г.) осигурителят е длъжен в 14-дневен срок да издава безплатно документи за осигурителен стаж и осигурителен доход, както и да удостоверява факти и обстоятелства, свързани с тях, по искане на осигуреното лице или негов представител – за периоди преди 1 януари 2000 г., както и на изброени длъжностни лица, включително тези по чл.98, ал.1 от КСО, на които е възложено ръководството на пенсионното осигуряване.
След като с Решение №355/20.06.2018 г. по гражданско дело №342/2018 г. на Хасковския районен съд по отношение на Областна дирекция на МВР – Хасково е било признато за установено, че Т.З.Т. има право на по 12 дни допълнителен годишен отпуск за положените от него по 96 часа извънреден труд над 50-те часа през всеки отчетен тримесечен период съответно на 2005, 2006, 2007 и 2008 г., то осигурителят е бил обвързан от пределите на влязлото в сила съдебно решение по чл.298, ал.1 от ГПК и е следвало да включи и този установен извънреден труд в издаденото от него Удостоверение Образец В. При безспорна установеност на полагания от жалбоподателя извънреден труд в периода, който не е бил компенсиран, неясно защо ОДМВР – Хасково е включило в издаденото удостоверение само подлежащия на компенсиране с възнаграждение извънреден труд, позовавайки се на Решение №355/20.06.2018 г., но не и този, подлежащ на компенсиране с допълнителен отпуск.
Безспорно е, че при постановяване на Разпореждането за отказ да бъде отпусната ЛПОС е зачетен само положения от жалбоподателя извънреден труд, посочен в Удостоверението Образец В на ОДМВР – Хасково, но не съобразено, че същото не е издадено въз основа на изплащателните ведомости или други разходооправдателни документи. Видно е от Констативен протокол №КП-5-26-00498842/05.12.2018 г., че при извършената на основание чл.108, ал.1 от КСО проверка при осигурителя, именно въз основа на съдебно решение №355/20.06.2018 г. на Хасковския районен съд и на представените платежни бележки от АИС – ТРЗ за периода от 01.01.2005 г. до 30.11.2015 г. е било установено колко и какъв извънреден труд има лицето Т.З.Т. след 31.12.2004 г., както и е посочено, че съгласно чл.38, ал.16 от НПОС от 01.01.2005 г., от 1 януари 2005 г. за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата са полагали извънреден труд. Същевременно няма изложени констатации, че визираният в диспозитива на това съдебно решение извънреден труд над 50-те часа през всеки отчетен тримесечен период за изброените години не представлява извънреден труд по смисъла на цитираната норма на чл.38, ал.16 от НПОС. Липсват мотиви, обосноваващи извод, че осигурителят правилно не е зачел този труд като осигурителен стаж, при положение, че е зачел друг такъв (до 50 часа на тримесечие), изхождайки от Заключението на назначената по гражданско дело №342/2018 г. на Районен съд – Хасково експертиза. Такива съображения няма изложени и в проверяваното Решение на Директора на ТП на НОИ – Хасково, което го прави немотивирано.
Настоящият съдебен състав намира, че в административното производство по установяване на релевантните за случая факти е допуснато съществено процесуално нарушение, като е кредитирано издаденото от ОДМВР – Хасково Удостоверение Образец В №272000-17059/05.12.2018 г., което не е отговаряло на установените при проверката по чл.108, ал.1 от КСО факти и на влязлото в сила съдебно решение на Районен съд – Хасково. Оттам при произнасянето си с оспореното решение административният орган не е взел предвид всички факти и обстоятелства от значение за случая, с което са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на административния акт, отразили се върху правилността му.
Оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е потвърдено Разпореждане №**********/2140-26-877 от 07.12.2018 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
На основание чл.173, ал.2 от АПК, тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество, административната преписка следва да се върне на административния орган за ново разглеждане на заявлението на жалбоподателя, при съобразяване със задължителните указания по прилагане на закона, дадени с настоящото решение.
В полза на жалбоподателя следва да се присъдят поисканите и действително извършени в съдебното производство разноски в размер на 835 лева, от които 235 лева – възнаграждение за вещо лице и 600 лева – заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 14.12.2018 г., платими от ответника.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, във вр. с чл.118, ал.3 от КСО, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №1012-26-325-1 от 11.01.2019 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Хасково и потвърденото с него Разпореждане №**********/2140-26-877 от 07.12.2018 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково.
ИЗПРАЩА административната преписка на Директора на ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по Заявление вх.№2113-26-1531/08.08.2018 г. на Т.З.Т. за отпускане на ЛПОСВ, съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА НОИ, Териториално поделение – Хасково да заплати на Т.З.Т., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 835 (осемстотин тридесет и пет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: