Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,10.01.2020 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
граждански състав, на десети декември през двехиляди и деветнадесета година, в
публично заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
секретар Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №5032
по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание
чл.415 ал.1 от ГПК и
при условията на евентуалност осъдителни искове с правно
основание чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Подадена е
искова молба от "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец", бул."**********“ №*,
ЕКСПО 2000, вписана в Търговския регистър при Агенция по вписванията под ЕИК
*********, представлявана от А. В. А. -
Изпълнителен директор и М. Т. П. -
Прокурист, действащи чрез пълномощника си юрисконсулт Р.А.К., със съдебен адрес:***
против П.Л.Л., с ЕГН **********,***, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди,
че след успешно проведено заповедно производство, в полза на ищцовото
дружество, в качеството на кредитор, е издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, по силата на която длъжникът П.Л.Л.
е осъден да заплати на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД
(Банката) дължимите по Рамков договор №1705102136079530 за издаване и ползване
на безконтактна кредитна карта RaiCARD Fox/Visa Classic/MasterCard Gold/BILLA
Visa Classic от 08.06.2017г., сключен между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД
и кредитополучателя П.Л.Л. суми. Съобщението за издадената заповед за
изпълнение по образуваното ч. гр. дело №3557/2018г. по описа на Районен съд -
Пазарджик, XII състав, е било връчено на длъжника при условията на чл.47 ал.5
от ГПК.
Сочи се, че със съобщение от 22.10.2018г. по
ч. гр. дело №3557/2018г. по описа на Районен съд
Пазарджик, XII състав, на основание чл.415 ал.1, т.2 от ГПК, заповедният
състав им указал, че в качеството им на заявител, могат да предявят иск срещу
длъжника П.Л.Л. за установяването на вземането в едномесечен срок. Едномесечният
срок по чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.61 ал.2 от ГПК, в който следва да
се предяви настоящият иск, започнал да тече след надлежното им уведомяване, а
именно на 07.11.2018г., след
като получили съобщение по ч. гр. дело
№3557/2018г. по описа на Районен съд - Пазарджик.
Твърди, че правният интерес за предявяване на иска се обуславя от
обстоятелството, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист е било уважено от заповедния съд, но поради факта, че
заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК,
заповедният състав им указал, че в качеството им на заявител, на основание
чл.415 ал.1, т.2 от ГПК, могат да предявят иск срещу длъжника П.Л.Л. за
установяването на вземането в едномесечен срок.
Сочи,
че искането им се основава на следните фактически обстоятелства и правни
доводи: С
Рамков договор №1705102136079530 за издаване и ползване на безконтактна
кредитна карта RaiCARD Fox/Visa Classic/MasterCard Gold/BILLA Visa Classic от
08.06.2017г., сключен между "Райфайзенбанк (България)" ЕАД ("Банката")
и П.Л.Л. (Картодържател),
"Райфайзенбанк (България)" EAД отпуснала на кредитополучателя П.Л.Л.
кредитен лимит в размер на 1500.00
лева. Кредитът е усвоен на
08.06.2017г.
Сочи, че кредитният лимит се предоставя от Банката и може да бъде използван
само посредством картата като в рамките на един отчетен период могат да се
ползват само средства до размера на одобрения от Банката кредитен лимит. От
посочената формулировка ставало ясно, че кредитът е револвиращ, т. е. това е кредит, позволяващ на кредитополучателя
да разполага с определена сума за срока на договора като заплаща лихви и такси
върху използваната от нея част (вноските включват плащане по главница и
възнаградителна лихва). Кредитният лимит
възстановява размера си в процеса на неговото погасяване като по този
начин погасената част от главницата отново може да бъде използвана.
Твърди, че
съгласно чл.430 ал.2 от ТЗ, договорът за банков кредит е лихвоносен. В чл.33 от
Рамков договор №1705102136079530 за издаване и ползване на безконтактна
кредитна карта RaiCARD Fox/Visa Classic/MasterCard Gold/BILLA Visa Classic от
08.06.2017г., страните са уговорили възнаграждение за кредитора за отпуснатия
кредит - редовна лихва. Сочи, че
съгласно чл.34 от договора, лихвата се начислява върху усвоената част от
кредитния лимит за периода от датата на обработка на съответната операция до
пълното погасяване и се събира служебно от Банката от кредитния лимит или за
сметка на неговото надвишение.
Твърди, че
при забава в заплащането на дължими вноски по кредита е дължима неустойка - наказателна лихва, чийто размер се
определя в чл.47 от договора, а именно
10 % (десет процента) върху забавената дължима сума. Наказателната лихва
се начислява на годишна база върху просрочената сума за времето на забавата до
окончателното й погасяване.
Съгласно
чл.48 от договора, при изцяло или частично неплащане на минимални погасителни
вноски (МПВ) за втори пореден месец, Банката блокира картата.
Посочва,
че съгласно чл.43 и чл.44 от Рамковия договор, кредитът следва да бъде погасен
на месечни погасителни вноски като размерът на минимална погасителна вноска
(МПВ) е 5% от общата дължима сума, плюс непогасени вноски от предходен период,
плюс сумата на надвишението на кредитния лимит, но не по-малко от 10 лева/5
евро. Срокът за заплащане на дължимите МПВ е 20 дни след края на отчетния
период или в следващия работен ден, в случай, че денят е неработен. Сочи, че съгласно
чл.50, във връзка с чл.168 от договора, срокът на ползване на кредитния лимит
съвпада със срока на действие на договора, но не по-късно от срока на валидност
на картата, а именно - 08.06.2020г. (чл.14 от Рамковия договор).
Твърди, че
на датите на падеж - 16.12.2017г.; 16.01.2018г.; 16.02.2018г.; 16.03.2018г.;
16.04.2018г., кредитополучателят не заплатил дължимите месечни погасителни
вноски.
Сочи, че съгласно
чл.52, буква д) от Рамков договор №1705102136079530 за издаване и ползване на
безконтактна кредитна карта RaiCARD Fox/Visa Classic/MasterCard Gold/BiLLA Visa
Classic от 08.06.2017г., непогасяването в срок на задължение, произтичащо от
настоящия договор, предоставя на банката правото да обяви предсрочна
изискуемост на кредитния лимит, съгласно раздел III.5. от договора и заплащане
на обезщетение за забава в размера по чл.47 от последния. Съгласно чл.59, буква
а) от договора, при неизпълнение (неспазване на което и да е условие от договора
от страна на кредитополучателя), банката има право едностранно да обяви всички
суми по кредитния лимит за предсрочно
изискуеми и незабавно платими.
Твърди, че кредитополучателят не е заплатил месечни погасителни вноски с
падежни дати: 16.12.2017г.; 16.01.2018г.; 16.02.2018г.; 16.03.2018г.;
16.04.2018г., с оглед на което и на основание горепосочената договорна разпоредба
- чл.59, буква а) от Рамковия договор, във връзка с чл.432 от ТЗ, банката е
обявила всички суми по кредита за предсрочно изискуеми. Сочи, че в изпълнение
на изискването на чл.60 ал.2 от ЗКИ, до кредитополучателя е изпратено писмо с
изх. №ИЗХ-001-24169, с което е обявена изискуемостта на вземането на
кредитополучателя. Изискуемостта на всички вземания на банката по договора е
осчетоводена на 17.04.2018г.
Сочи, че видно от приложената обратна разписка, писмото е достигнало до
адреса на кредитополучателя, посочен в титулната част на договора, съответстващ
на постоянния адрес на длъжника по лична карта като на основание чл.203 от
същия, се счита за надлежно получено. Съгласно чл.20а от ЗЗД, уговореното в договора
има силата на закон за страните. В допълнение към гореизложеното, се позовава
на Решение №229 от 03.04.2014г. на ВКС
по т. д. №956/2012г., ІІ-ро т. о., в което унифициращият съдебната
практика съд е приел, че уговорка, че волеизявлението на едната страна ще се счита за получено при достигането до адреса
на другата, посочен в договор, поражда действие и обвързва страните /в този
смисъл е и Решение №35 от 07.05.2012г.
на ВКС по гр. д. №1877/2010г. на V г.о./. Позовава се и на Решение №40
от 17.06.2015г. по т. д. №601/2014г., I т.о., в което ВКС приема, че
неполучаването на дадено уведомление може да се дължи на бездействие на длъжника, въпреки всички положени усилия за
връчване на писмото от кредитора.
Твърди, че
след настъпването на изискуемостта на вземанията им по Рамков договор
№1705102136079530 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD
Fox/Visa Classic/MasterCard Gold/BILLA Visa Classic от 08.06.2017г. до датата
на подаване на заявлението за заповед за изпълнение, не са постъпили от страна
на кредитополучателя, плащания на дължимите към банката суми, поради което
Банката предприела действия за принудителното им събиране.
Твърди, че
поради липса на изпълнение, в полза на ищцовото дружество са възникнали
вземанията, посочени в петитума на исковата молба. Съгласно чл.79 и чл.86 от ЗЗД кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забава, в
случай че длъжникът не изпълни точно задължението си. С договарянето на
неустойката (обезщетение за забава) страните отнапред са определили размера на
обезщетението и вреди не следва да бъдат доказвани. Предсрочната изискуемост е
санкция за неизправност на длъжника, последиците й следва да включат пълно и
точно изпълнение на задължението, каквото съществува и в какъвто вид се дължи
при настъпване на срока (уговорения падеж) - главница, редовна
(възнаградителна) лихва и обезщетение за забава в Решение №99 от 01.02.2013г. по т. д. №610/2011г. на I т.о. Върховният
касационен съд е приел, че при уговорена в договор за заем за потребление
предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума,
настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни
вноски, включително в частта им за възнаградителни лихви и такси.
Сочи, че от страна
на Банката е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК. Впоследствие по образуваното ч. гр. дело №3557/2018г. по описа на Районен съд - Пазарджик, XII състав,
им била издадена заповед за изпълнение, по силата на която П.Л.Л., с ЕГН ********** е осъден да
заплати на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД дължимите по договора за
кредит суми, а именно: сумата от
1582.81 лева, от които:
изискуема главница в размер на 1
500.00 лева; изискуема редовна
лихва в размер на 60.31 лева,
начислена за периода от 16.12.2017г. до 16.02.2018г. включително; изискуемо обезщетение за забава в
размер на 2.50 лева, начислена
за периода от 16.01.2018г. до 16.02.2018г. включително; изискуема такса в размер на 20.00 лева, начислена за периода от 10.01.2018г. до 16.01.2018г.
включително; ведно със законната лихва
върху главницата за периода от изпращане на заявлението (28.08.2018г.) до
окончателно изплащане на вземането,
както и направените по частното гражданско дело съдебно-деловодни разноски в
размер на: сумата от 31.66 лева -
платена държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150.00 лева за защита
в производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Счита, че доказателствата,
които сочат, обуславят несъмнения извод, че по силата на сключения договор за
банков кредит, между страните по делото са възникнали валидни облигационни
отношения. Съгласно Решение №175 от
06.06.2011г. по гр. дело №1242/2010г., ІІІ г.о. на ВКС, ако основанието
на вземането е доказано, съдът не може да отхвърли иска като недоказан, а е длъжен
сам да определи размера (така и TP №129/30.06.1986г.
на ОСГК на ВС, Решение №119/24.03.2009г. по гр. дело №1210/2006г., II г.о. на
ВКС). В този смисъл е и разпоредбата на чл.162 от ГПК, за което са
приложили доказателства и са ангажирали доказателствени искания.
Твърди, че правният
интерес за предявяване на иска се обуславя от обстоятелството, че заявлението
за издаване на заповед за изпълнение е било уважено от районния съд, но не е
стабилизирана на основание чл.47 ал.7 от ГПК, заради липса на връчване на
ответника П.Л.Л., с ЕГН **********. С
раазпореждане Районен съд-Пазарджик, на основание чл.415 ал.1 от ГПК им указва
в качеството на заявител, че могат да предявят иск за установяване на вземането
си в едномесечен срок.
Моли съда да постанови
решение, с което: 1.Да приеме от правна страна, че в предмета на делото е включен установителен иск, предявен от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, при връчване по чл.47 ал.5 и ал.7 от ГПК. Целта им е да се
установи спрямо ответника П.Л.Л., с ЕГН
**********, съществуването на вземането, предмет на издадената заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК, както и настъпването на изискуемостта на
вземанията на банката; 2.Да приеме, че от всички събрани по делото
доказателства следва, че са налице предпоставките за успешното провеждане и
уважаване на установителния иск по чл.422 ал.1 от ГПК: съществува валидно
облигационно правоотношение с процесуално легитимирания ответник, възникнало от
сключен Договор за банков кредит; че са изправна страна по процесния договор,
изпълнили са задължението си да предоставят реално за временно и възмездно
ползване уговорената паричната сума на кредитополучателя; вземането им е
възникнало; не е осъществен дължимият резултат от страна на длъжника; вземането
им е съществувало към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК; вземането им е изискуемо; конкретният размер на
дължимите суми е доказан; 3.Да признае за установено спрямо
ответника П.Л.Л., с ЕГН ********** съществуването и изискуемостта на
вземанията, произтичащи от Рамков договор №1705102136079530 за издаване и
ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD Fox/Visa Ciassic/MasterCard
Gold/BiLLA Visa Classic от 08.06.2017г., съгласно издадената заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр.
дело №3557/2018г. по описа на Районен съд - Пазарджик, а именно: изискуема главница в размер на 1 500.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата за периода от
изпращане на заявлението (28.08.2018г.) до окончателно изплащане на вземането; изискуема редовна лихва в размер на 60.31 лева, начислена за периода от
16.12.2017г. до 16.02.2018г. включително; изискуемо обезщетение за забава в размер на 2.50 лева, начислена за периода от 16.01.2018г. до 16.02.2018г.
включително; изискуема такса в
размер на 20.00 лева, начислена
за периода от 10.01.2018г. до 16.01.2018г. включително; както и направените по частното гражданско дело съдебно-деловодни
разноски в размер на: сумата от
31.66 лева - платена държавна
такса, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на
150.00 лева за защита в производството по издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист.
При условията на евентуалност - в случай, че установителният иск по чл.422, във връзка
с чл.415 от ГПК бъде отхвърлен частично като неоснователен (т.1), поради липса
на предсрочна изискуемост на кредита, моли съда да осъди ответника П.Л.Л.,
с ЕГН ********** да заплати на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД
следните суми, представляващи предсрочно изискуеми вземания по Рамков договор
№1705102136079530 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD
Fox/Visa Classic/MasterCard Gold/BILLA Visa Classic от 08.06.2017г., а именно: изискуема главница в размер на 1 500.00 лева; изискуема редовна лихва в размер на 60.31 лева, начислена за периода от
16.12.2017г. до 16.02.2018г. включително; изискуемо
обезщетение за забава в размер на 2.50 лева, начислена за периода от
16.01.2018г. до 16.02.2018г. включително; изискуема такса в размер на 20.00
лева, начислена за периода от 10.01.2018г. до 16.01.2018г. включително; ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
Твърди, че настоящата
искова молба служи като покана за изпълнение, от който момент длъжникът изпада
в забава. Съгласно приетото от ОСГТК на ВКС в TP №4/2013г. (т.11б.), въвеждането на друго основание, от което
произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта
за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност.
Съгласно Решение №321-1968-ІІІ на ВС,
разглеждането на евентуалния иск се обуславя от изхода на делото по главния иск
(от неговото неуважаване). Макар и да е предявен евентуално, искът се смята за
висящ и по него съдът дължи да извърши всички процесуални действия, насочени
към разглеждането му по същество (така и
Решение №285-1977-ІІ на ВС).
Посочва банкова сметка, ***ата сума.
Претендира всички
направени по настоящото дело разноски (платени държавни такси и хонорари за
вещи лица), включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 450.00 лв., съгласно чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.27, раздел IV от Наредба за заплащането на
правната помощ.
В случай, че
исковете бъдат уважени частично, иска изчисляване на разноските по съразмерност и след компенсация.
Към исковата молба
са приложени писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.
В срока по чл.131
от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от особения
представител на ответника, с който е взето становище, че искът е допустим, но
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, поради липса на предсрочна
изискуемост на кредита, тъй като предсрочната му изискуемост не е обявена по
надлежння ред, съобразно разрешението, дадено в т.18 от Тълкувателно решение №4
от 28.06.2014г. по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което
претендираното от ищеца вземане, не е възникнало на посоченото в исковата молба
основание.
Сочи, че в
производството по чл.422 от ГПК следва да се установи дали претендираното
вземане съществува, неговия размер и дали е изискуемо, като в тежест на ищеца е
да докаже тези елементи от фактическия състав. В случая ищецът твърдя, че
вземането му произтича от Рамков договор №1705102136079530 за издаване и
ползване на безконтактна кредитна карта RdiCARD Fox/Visa Clasik/MasterCard
Gold/BILLA Visa Clasisc от 08.06.2017г., сключен между „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД и П.Л.Л. /картодържател/, по силата на който „Райфайзенбанк
/България/" ЕАД е отпуснала на кредитополучателя П.Л.Л. кредитен лимит в
размер на 1 500 лева, който е усвоен на
08.06.2017г. В исковата молба ищецът се позовава на чл.52, буква
„д" и на чл.59, буква „а" от Рамковия договор от 08.06.2017г. и
навежда доводи, че на 17.04.2018г.
кредитът е станал предсрочно изискуем, поради неплащане от страна на
кредитополучателя на месечни погасителни вноски с падежни дати: 16.12.2017г.;
16.01.2018г.; 16.02.2018г.;16.03.2018г.; 16.04.2018г., с оглед на което банката
е обявила всички суми по кредита за предсрочно изискуеми, чиято изискуемост е осчетоводена на
17.04.2018г.
Сочи, че ищецът
твърди също така, че за предсрочната изискуемост на вземанато на банката ответникт
е бил уведомен с писмо изх.№ИЗХ-001-24169, обосновавайки се, че изявлението на
банката е достигнало до адреса на кредитополучателя, посочен в титулната част
на договора, съответстващ по лична карта на неговия постоянен адрес, с оглед на
което според ищеца, това уведомление до длъжника на основание чл.203 от
Рамковия договор, следвало да се счита за надлежно получено от него.
Възразява, че тези
твърдения са изцяло необосновани и не кореспондират с представените с исковата
молба писмени доказателства и с клаузите от рамковия договор, на които се
позовава ищецът.
Сочи, че съгласно
даденото разрешение в т.18 на Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по
т. дело №4/2013г. в хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 от ГПК вземането,
произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита. Волеизявлението
на банката трябва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно
изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60 ал.2 от ЗКИ или на
обстоятелствата, уговорени в договора, които дават право на кредитора да
упражни правото да обяви предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната
изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на
документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били
налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. Начинът на удостоверяване
на връчването на документа е поставен в зависимост от избрания от кредитора
способ за уведомяване, какъвто би могъл да бъде уговорен и в договора между
страните. Сочи, че в настоящия случай действително в чл.52, буква „д" от
Рамковия договор е предвидено, че непогасяването в срок на задължение,
произтичащо от настоящия договор, води до предсрочна изискуемост на кредитния
лимит, а в чл.203 от същия, страните са се договорили и относно адреса за
кореспонденция, на който насрещната страна ще изпраща всички предвидени в
договора уведомления, съобщения и други документи, който за длъжника е този,
посочен в договора. В тази клауза страните са постигнали и договорка, че в
случай, че някоя от страните промени адреса си без да е уведомила своевременно
писмено насрещната страна за точния си нов адрес за кореспонденция, всички
уведомления и съобщения до страната на стария й адрес, да се считат за валидно
получени с удостоверяването от страна на куриерската служба, пощата или друг
връчител, че адресатът не е намерен на посочения адрес.
Сочи, че в исковата
молба ищецът твърди, че съгласно цитираните от рамковия договор клаузи длъжникът
е уведомен за предсрочната изискуемост на кредитния лимит като в тази насока с
исковата молба са представени уведомително писмо изх.№ИЗХ-001-24169, известие
за доставяне, както и доказателства, изхождащи от пощенската станция с.Огняново
относно връщането на пощенската пратка на Банката и причините за това. В
обратната разписка, изхождаща от тази пощенска станция е отбелязано , че
пощенската пратка е непотърсена в срок., поради което се връща обратно на
банката като непотърсена. Според банката обаче така оформеното удостоверяване е
доказателство, че длъжникът е уведомен за предсрочната изискуемост на кредитния
лимит и тази предсрочна изискуемост е настъпила.
Твърди, че така
направеният от банката извод за настъпила предсрочна изискуемост на кредита,
позовавайки се на представените доказателства, е изцяло необоснован.Тълкуването
на договорната клауза по правилата на чл.20 от ЗЗД налага извод, че страните са
определели способи за връчване на кореспонденция, както и задължение за всяка
от страните да съобщава на другата страна при настъпила промяна на адреса,
посочен в договора. В конкретния случай по делото няма представени доказателства
длъжникът да е променял адреса си, посочен в договора, с оглед на което
съобщение като настоящето, изпратено на адрес, който не е променен като не е
удостоверено и доставянето му, не се счита за получено, тъй като в клаузата на
договора липсва изрично приравняване на опита за доставяне на фактическото му
получаване.
По тези съображения
счита, че волеизявлението на кредитора не е достигнало до длъжника и съответно
не е настъпила предсрочна изискуемост на договора за кредит, с оглед на което
предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, а като последица
от това следва да бъдат отхвърлени и претендираните от ищеца акцесорни
претенции.
Твърди, че освен по
тези съображения искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и поради
това, че от представените с исковата молба доказателства не може да се направи
обоснован извод, че е налице неизпълнение от страна на ответника за заплащане
на месечни погасителни вноски с падежни дати: 16.12.2017г.; 16.01.2018г.;
16.02.2018г.;16.03.2018г.; 16.04.2018г., което възражение прави и в зависимост
от претенцията на ищеца предявена при условията на евентуалност.
Не възразява по
представените от ищеца писмени доказателства и по направените доказателствени
искания.
В проведените по
делото съдебни заседания, ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявения иск и моли съда да го уважи като основателен и доказан. Излага
доводи по същество. Претендира разноските по заповедното и по исковото
производство.
Особеният
представител на ответника моли съда да отхвърли предявените при условията на
евентуалност искове. Подробни съображения по същество излага в представените и
приети по делото писмени бележки.
Съдът,
като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и възраженията на особения
представител на ответника в писмения отговор и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 27.08.2018
год., ищцовото дружество „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е подало по пощата Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, постъпило в съда на 29.08.2018г.,
срещу ответника П.Л.Л., в качеството му на длъжник, въз основа на което е
образувано ч.гр.дело №3557/2018г. по описа на Пазарджишкия районен съд. Същото е било уважено и Пазарджишкият
районен съд е издал Заповед №1934 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК на 31.08.2018г., с която е разпоредил
ответника-длъжник да заплати на ищеца-заявител и
кредитор парични вземания, както следва: сумата от
1500.00 лв. – изискуема главница, изискуема редовна лихва в размер 60.31
лв. за периода от 16.12.2017г. до 16.02.2018г., изискуемо обезщетение за забава
в размер на 2,50 лв. за периода от
16.01.2018г. до 16.02.2018г., изискуема такса в размер на 20.00 лв. за периода от 10.01.2018г. до 16.01.2018г.
включително и законната лихва върху
главницата, считано от 29.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението,
както и разноски по делото в размер на
31,66 лв. за внесена държавна такса
и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от връщане на парична сума за предоставен банков кредит по
рамков договор №1705102136079530 за издаване и ползване на безконтактна
кредитна карта RaiCARD Fox/Visa
Classic/MasterCard Cold/BILLA Visa Classic от 08.06.2017г., сключен между „Райфайзенбанк България“ ЕАД и кредитополучателя П.Л.Л..
Заповедта
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на кредитора са дадени указания и
срок за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането му. В законния едномесечен срок,
дружеството-ищец е предявило настоящия установителен иск с правно основание
чл.415 ал.1 от ГПК.
Предвид горното съдът приема, че предявеният
иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане. По съществото му, съдът
счита следното:
От
представените, приети и неоспорени писмени доказателства се установява, че на 08.06.2017г. между ищеца „Райфайзенбанк (България)" ЕАД и ответника П.Л.Л. в качеството му на картодържател е сключен
Рамков договор №1705102136079530 за издаване и ползване на
безконтактна кредитна карта RaiCARD Fix/Visa Classic/MasterCard Gold/BILLA Visa Classic, по силата на който банката-ищец е издала основна безконтактна кредитна карта с чип RaiCARD Fix, Visa Classic, MasterCard Gold
или BILLA Visa Classic на името на картодържателя с Персонален Идентификационен Номер /ПИН/, известен само на него, за използване на кредитен лимит, одобрен съгласно
вътрешните правила на банката на основание подписано искане за издаване на
карта по посочена сметка, като картодържателят не дължи на банката разходи за
откриване и обслужване на сметката.
Видно от
Раздел ІІІ.1, чл.31 от договора е, че банката е одобрила първоначален кредитен
лимит на картодържателя в размер на 1 500,00 лева.
Кредитният
лимит се предоставя от банката и може да бъде използван от картодържателя само
посредством картата /в рамките на валидността на картата и ако ползването й не
е ограничено на някое от основанията, предвидени в договора/ - чл.32 от
договора.
В чл.33 от
договора страните са уговорили, че за ползваната част от кредитния лимит
/включително за непогасената част от кредитния лимит по чл.2, ако има такава/,
картодържателят заплаща на банката годишна лихва в посочени размери.
Съгласно чл.34
от договора, лихвата се начислява върху усвоената част от кредитния лимит за
периода от датата на обработка на съответната операция до пълното погашение и
се събира служебно от банката от кредитния лимит или за сметка на неговото
надвишение.
При забава
– изцяло или частично неплащане на минимални погасителни вноски в посочения в
договора срок, банката начислява обезщетение за забава в размер на 10% върху забавената дължима от
картодържателя сума – чл.47 от договора.
Според чл.48
от договора, при изцяло или частично неплащане на минимални погасителни вноски
за втори пореден месец, банката блокира картата.
Съгласно чл.43
и чл.44 от договора, кредитът следва да бъде погасен на месечни погасителни
вноски като размерът на минималната погасителна вноска е 5% от общата дължима
сума /усвоен кредитен лимит с добавени лихви, такси и комисионни/, плюс
непогасени минимални погасителни вноски от предходен период, плюс сумата на
надвишението на кредитния лимит, плюс вноски за разсрочени операции, ако има
такива, но не по-малко от 10 лева/5 евро. Срокът за плащане на минималната
погасителна вноска е 20 дни след края на отчетния период /в случай, че този ден
е неработен, срокът е следващият работен ден/.
Срокът за
ползване на кредитния лимит съвпада със срока на действие на договора, но не
по-късно от срока на валидност на картата – чл.50 от договора, а именно – месец
06.2020г. – с оглед чл.14 от договора, съгласно която банката издава картата
със срок на валидност три години, който изтича в последния ден на
месеца/годината, посочени върху лицевата й страна /валидност на картата/.
С чл.52,
буква а) и буква д) от процесния договор страните са се договорили, че непогасяването
в срок на задължение, произтичащо от настоящия договор, води до следните
неблагоприятни последици: заплащане на обезщетение за забава в размера по чл.47
от договора и предсрочна изискуемост на кредитния лимит, съгласно раздел III.5.
от договора.
Съгласно чл.59,
буква а) от договора, банката има право да обяви усвоената и непогасена част от
кредитния лимит, непадежиралите вноски по операции, разсрочени на равни месечни
вноски, съгласно раздел VІІ, ведно с дължимите такси, лихви и комисионни, за
изцяло и предсрочно изискуем, след писмено предизвестие до картодържателя, в
случай, че картодържателят не е спазил което и да е условие от договора.
В исковата
си молба банката-ищецът твърди, че ответникът-картодържател не е заплатил
месечните погасителни вноски с падежни дати: 16.12.2017г.; 16.01.2018г.;
16.02.2018г.; 16.03.2018г. и 16.04.2018г. Предвид на това и на основание цитираната
разпоредба на чл.59, буква а) от договора и във връзка с чл.432 от ТЗ, банката се
позовава на обявена от нея предсрочна изискуемост на всички дължими суми по процесния
договор.
Представя писмо
с изх.№ИЗХ-001-24169, изпратено до ответника П.Л.Л., с което му обявява за
предсрочно изискуеми и незабавно платими всички дължими по процесния договор
суми, поради неплащане на дължими просрочени минимални погасителни вноски в
пълен размер и в дължимия срок за периода от 03.12.2017г. до 26.03.2018г. Видно
от приложеното известие за доставяне и обратна разписка е, че писмото е изпратено
на адреса на ответника, посочен в титулната част на процесния договор и
съответстващ на постоянния му адрес, а именно: с.Огняново, ул.“Васил Априлов“
№28. От направеното върху обратната разписка отразяване е видно, че пратката не
е потърсена в срок, поради което е върната на датата 17.04.2018г.
От
приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-икономическата
експертиза се установява, че процесният кредитен лимит от 1 500 лв.,
договорен на 08.06.2017г., е усвояван многократно като първите са извършени на:
20.06.2018г. – 500 лв., 23.06.2017г. – 200 лв. Според вещото лице към
28.08.2018г. непогасени са: главница - 1500 лв; договорни /възнаградителни/
лихви - 60.31 лв. за периода от 16.12.2017г. до 16.02.2018г., неустойки – 2,50
лв. за периода 16.01.2018г. -16.02.2018г., такси – 20 лв. за периода
11.01.2018г.-16.01.2018г. или общо 1582,81 лева. Същите суми са непогасени и
към датата 17.04.2018г. Допълнително са начислени и не са погасени към датата
13.09.2019г. следните суми: 46.00 лв. –
законна лихва за периода 18.04.2018г.-13.09.2019г. и 750,80 лв. – разноски. Към
28.08.2018г. са 267 дни в просрочие, а към 07.12.2018г. са 354 дни в просрочие.
Последната вноска по дълга е направена на 08.12.2017г. и е в размер на 42,84
лева. Няма данни за извършени погасявания след тази дата.
Въз основа
на събраните по делото писмени доказателства и предвид заключението на
съдебно-икономическата експертиза, съдът приема, че предявеният установителен
иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК е доказан и основателен за процесните
претендирани вземания.
Основателна
е и претенцията на ищеца за законна
лихва върху
главницата, считано от датата
на подаване на заявлението
за издаване на заповедта за изпълнение по чл.410
от ГПК до окончателното изплащане на сумата.
В
конкретния случай се установи по делото наличието на определените в закона
предпоставки, а именно: дружеството – ищец доказа вземанията
си на претендираното договорно основание и в претендираните размери. Ищецът
доказа, че е изправна страна по процесния договор за кредитна карта, сключен с
ответника. Налице са валидно постигнати договорености между страните по
договора за връщане на кредитния лимит с лихви, за настъпване на предпоставките
за изискуемост на претендираното обезщетение, като и за начина на тяхното
определяне по размер.
В съответствие с т.18 от
Тълкувателно решение 4/2013г. от 18.06.2014г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС
ищецът доказа, че предсрочната изискуемост на вземането е била обявена на
длъжника – ответник и картодържател преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ищецът е изпратил писмо-уведомление
до ответника, че поради неизпълнение на задълженията му и на основание
постигнатите договорености по договора им, обявява кредитният лимит за
предсрочно изискуем. Писмото е изпратено на адреса, посочен в договора, който е
и постоянен и настоящ адрес на ответника, видно от приложените по делото
справки от НБД. Няма друг известен по делото адрес на ответника, на който да му
бъдат изпращани съобщения и книжа. Ответникът е бил известен от Български пощи
за доставката и не е потърсил същата в указания му срок. При тези данни се
налага извода за положени достатъчни усилия от страна на банката ищец за
връчване на уведомлението и че неполучаването му се дължи на бездействието на
длъжника-ответник.
Дори
и в конкретния случай да приемем, че процесното уведомление за предсрочна
изискуемост на вземането не е било надлежно връчено на ответника, то с подадената искова молба
ищецът-кредитор е упражнил отново правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съдържащото се в исковата молба
изявление, че ищецът се позовава на предсрочна изискуемост има характер на
уведомление и покана до длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост /в този смисъл Решение №139 по т.дело №57/2012год. на ВКС, Решение №161/08.02.2016г. по
т.д.№1153/2014г. на ВКС, ТК, второ отделение и т.18 от ТР №4 по т.д.
№4/2013год. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо в настоящия случай следва да се приеме, че нарочно
волеизявление за отнемане на преимуществото на срока е достигнало до знанието
на длъжника, чрез предявяване на исковата молба и връчване на препис от същата
на ответника, чрез особения
му представител. Следователно с настъпването на предсрочната изискуемост на
кредита, ответникът дължи плащане не само на вноските с настъпил падеж, а и на
целия кредитен лимит, в
това число на уговорената договорна лихва, както и на обезщетение за забава и такса в определените съгласно
договора размери.
Следва да се допълни и това, че
съгласно Тълкувателно решение 8/2017г. от 02.04.2019г. по т.д. №8/2017г. на ОСГТК на
ВКС, установителният иск по чл.415 ал.1 от ГПК може да се уважи и за вземания с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо. С оглед данните по делото и предвид спецификата на
процесния кредитен продукт – кредитна карта, съдът приема, че и така посочените
предпоставки са налице в конкретния случай.
Предвид горното, съдът намира за неоснователно
възражението на особения представител на ответника за ненадлежно уведомяване на
длъжника за настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
Ответникът, в чиято тежест бе, не установи извършени
плащания по процесния договор след датата 08.12.2017г. Не направи възражения и
не ангажира доказателства за други правоизключващи или правопогасяващи факти и
обстоятелства.
Предвид уважаването на главния иск – с правно
основание чл.415 ал.1 от ГПК, съдът не дължи произнасяне по предявените при
условията на евентуалност осъдителни искове.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищеца сторените в
заповедното производство и в настоящето исково производство разноски в общ размер
на 950,80 лева /и при определен от съда размер на юрисконсултското
възнаграждение за настоящето производство на основание чл.78 ал.8 от ГПК, във
връзка с чл.37 от Закона за правната помощ в размер на 150 лева/.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
По иска на
"Райфайзенбанк
(България)" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец", бул."**********“ №*,
ЕКСПО 2000, вписана в Търговския регистър при Агенция по вписванията под ЕИК
*********, представлявана от А. В. А. -
Изпълнителен директор и М. Т. П. -
Прокурист, чрез пълномощника си юрисконсулт Р.А.К., със съдебен адрес:*** против П.Л.Л., с ЕГН **********,***,
с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника П.Л.Л.,
с ЕГН ********** съществуването на вземанията, произтичащи от Рамков договор
№1705102136079530 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD
Fox/Visa Ciassic/MasterCard Gold/BiLLA Visa Classic от 08.06.2017г., съгласно
издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело №3557/2018г. по описа на Районен съд - Пазарджик, а
именно: изискуема главница в
размер на 1 500.00 лева, ведно със законната лихва върху
главницата от 29.08.2018г. до окончателно изплащане на вземането; изискуема редовна лихва в размер на 60.31 лева, начислена за периода от
16.12.2017г. до 16.02.2018г. включително; изискуемо обезщетение за забава в размер на 2.50 лева, начислена за периода от 16.01.2018г. до 16.02.2018г.
включително; изискуема такса в
размер на 20.00 лева, начислена
за периода от 10.01.2018г. до 16.01.2018г. включително.
ОСЪЖДА П.Л.Л., с ЕГН **********,*** да
заплати на "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец", бул."**********“ №*,
ЕКСПО 2000, вписана в Търговския регистър при Агенция по вписванията под ЕИК
*********, представлявана от А. В. А. -
Изпълнителен директор и М. Т. П. -
Прокурист, с пълномощник юрисконсулт Р.А.К., със съдебен адрес:*** сторените
разноски в заповедното производство и в настоящето исково производство в размер
общо на 950,80 лева.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: