РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Търговище, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИАНА Н. И.
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. И. Въззивно гражданско дело
№ 20223500500260 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл.от ГПК.
С решение № 75/25.03.2022 г., постановено по гр.д. № 484/2021 г. по описа на РС-
П..., съдът ИЗМЕНЯ, на основание чл. 59, ал. 9 от СК, постановените с решение №
2530/01.06.2018 г. по гр.д. № 7181/2017 г. по описа на РС - Варна, мерки относно
местоживеенето на детето Д. П. А., ЕГН **********, с родители: майка П. Д. И., ЕГН
**********, от гр. П..., обл. Търговище, ж.к. „Р...“ № ..., вх. В, ет. 2, ап. 6, и баща П. Л. А.,
ЕГН **********, от гр. Варна, ж.к. „В....“ № ....., вх. 13, ет. 6, ап. 234, както и относно
режима на лични отношения между бащата и детето, като ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на
детето Д. да бъде при майка му П. Д. И., в Обединено кралство Великобритания и Северна
Ирландия, гр. Лондон, задължил е майката, в случай на промяна на административния
адрес, на който живее понастоящем: гр. Лондон, ул. „Л....“ № ..., К...., SE62HX, в
едноседмичен срок от промяната да уведоми писмено бащата за новия си адрес.
С обжалваното решение е ОПРЕДЕЛЕН режим на лични отношения между бащата
П. Л. А., ЕГН ********** и детето Д. П. А., ЕГН **********, както следва:
-когато бащата и/или детето не се намират на територията на Република България:
всяка сряда и събота чрез Скайп, Вайбър, Месинджър или друго средство за аудиовизуална
комуникация, в рамките на 30 минути, като конкретното време да става по договорка между
1
родителите и да бъде съобразено с часовата разлика между държавите, в които живеят,
режима на спане, хранене и посещение на детско заведение на детето, както и със
служебните ангажименти на родителите;
-когато и бащата, и детето се намират на територията на Република България: 10
(десет) последователни дни през лятото (юли или август), с преспиване при бащата, от 9.00
ч. на първия ден до 19.00 ч. на последния ден; 5 (пет) последователни дни през пролетта
(март или април, като в посочените дни може да се включва само един ден от Великденските
празници), с преспиване при бащата, от 9.00 ч. на първия ден до 19.00 ч. на последния ден; 5
(пет) последователни дни през зимата (декември или януари, като в посочените дни може да
се включва само един ден от Коледните и Новогодишните празници), с преспиване при
бащата, от 9.00 ч. на първия ден до 19.00 ч. на последния ден, като задължава бащата
писмено да уведомява майката 1 (един) месец предварително за конкретния период, в който
желае да осъществи посочения режим на лични отношения, за да може тя или
упълномощено от нея лице да доведат детето в страната, а след като детето започне на
посещава училище посочените периоди да бъдат съобразени от родителите и да са по време
на учебните ваканции.
С решението е дадено РАЗРЕШЕНИЕ компетентните органи на МВР да издадат
паспорт за задгранично пътуване на детето Д. П. А., ЕГН **********, с майка П. Д. И., ЕГН
********** и баща П. Л. А., ЕГН **********, БЕЗ ЗА ЦЕЛТА ДА Е НЕОБХОДИМО
съгласието на бащата П. Л. А., както и РАЗРЕШАВА на детето Д., без за това да е
необходимо съгласието на бащата П. Л. А., да пътува извън пределите на Република
България - до Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, както и до
държави-членки на Европейския съюз, придружавано от своята майка П. Д. И. или от
упълномощено от нея лице, с неограничен брой на пътуванията, с изключение на времето,
определено за лични контакти на детето с баща му на територията на Република България,
за което време детето следва да е на територията на РБ. ОСТАВЕНО е без уважение
искането за допускане на предварително изпълнение на решението в частта му, касаеща
въпросите за пътуването на детето в чужбина и издаването на необходимите документи за
това. Ответникът е осъден да заплати на ищцата 90.00 лв. - разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. №
1252/19.04.2022 г. от ищцата, чрез адв. Г. Ю., в ЧАСТТА МУ, с която е определен
режима на лични контакти на бащата с детето когато бащата и/или детето не се намират
на териотарията на РБългария, както и когато бащата и детето се намират на територията на
РБългария; в частта в която е оставено без уважение искането за допускане на
предварително изпълнение на решението, касаеща въпросите относно пътуването на детето
в чужбина и издаването на необходимите за това документи; както и в частта за разноските.
Считайки решението в обжалваните му части за неправилно и необосновано, постановено
при неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на
процесуални правила, при неправилно установена и изведена фактическа обстановка, което
се е отразило на обосноваността и законосъобразността на постановения съдебен акт, по
2
изложени подробни съображения, въззивницата моли за отмяна на решението в обжалваните
части и постановяване на решение, с което да бъде определен режим на лични отношения
между бащата и детето, който да се провежда по местоживеенето на детето в Обединеното
кралство и Великобритания и Северна Ирландия и по изключение – в периодите от време, в
които детето се намира на територията на РБългария, личните контакти да се провеждат в
РБългария, както и да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта му
за пътуване на детето, претендира разноски.
В постъпилия в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор вх. № 2132/07.07.2022 г.
ответникът счита жалбата за неоснователна, по изложени съображения. Моли за
потвърждаване на решението.
Въззивната жалба е допустима, разгледана по същество – частично основателна.
С жалбата е отправено искане по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта
за разноските, по което искане първоинстанционният съд е постановил определение №
374/29.07.2022 г., необжалвано.
Решението е валидно и допустимо.
В частта, с която съдът е предоставил упражняването на родителските права на
бащата и определил местоживеенето на детето, както и в частта, в която е уважен иска по
чл. 127а, ал. 2 от СК във вр. с чл. 76, т. 9 във вр. с чл. 45 от ЗБЛД, решението, като
необжалвано, е влязло в сила.
Предмет на въззивното производство е решението САМО В ЧАСТТА относно
режима на лични контакти между бащата и детето. В останалата част решението е влязло в
сила.
За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:
Спор по фактите няма.
От съжителстването си на фактически съпружески начала, страните имат родено едно
дете - Д. П. А., род. 20.05.2016 г. в гр. Варна. Родителите живеят разделено, като с решение
№ 2530/01.06.2018 г. по гр.д. № 7181/2017 г. на РС-Варна упражняването на родителските
права е предоставено на майката П. Д. И., местоживеенето му е определено при нея - на
адрес в гр. Варна, ул. „Б....“ бл. 1, ет. 8, ап. 29, за бащата П. А. е определен режим на лични
отношения с детето, присъдена е издръжка. Решението на РС-Варна е изменено с решение №
1855/08.11.2018 г. по в.гр.д. № 1828/2018 г. на ОС-Варна в частта относно режима на лични
отношения, когато бащата не се намира на територията на Република България, като в
останалите му обжалвани части досежно режима на лични отношения, когато бащата се
намира на територията на Република България, по издръжката по чл. 143 и по чл. 149 от СК,
решението е потвърдено. С определение № 560/28.06.2019 г. по гр.д. № 602/2019 г. по описа
на ВКС, IV г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Определеният досегашен режим на лични отношения на бащата с детето е бил
следният:
-когато бащата е на територията на РБългария: всяка първа и трета събота и неделя от
3
месеца от 10.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя, с преспиване; рождения ден на детето - за
четири последователни часа личен контакт, определени с допълнителна уговорка между
родителите; един ден от Коледните, Новогодишните и Великденските празници - от 10.00 ч.
на деня до 18.00 ч. на следващия ден, с преспиване, като денят да бъде определен между
родителите; десет последователни дни през лятната ваканция на детето, когато майката не
ползва правото си на платен годишен отпуск, с преспиване.
-когато бащата не е на територията на РБългария: всяка сряда и всяка събота чрез
Скайп, Вайбър, Месинджър или друго средство за аудиовизуална комуникация, в рамките
на 15 минути 12 месеца след влизане на решението в сила, 20 минути след изтичане на 12
месеца от влизане на решението в сила до навършването му на 5 годинии, 30 минути след
навършване на петгодишна възраст на детето, като конкретното време да става по договорка
между родителите и да бъде съобразено със значителната часова разлика между България и
САЩ, режима на спане, хранене и посещение на детско заведение на детето, както и със
служебните ангажименти на родителите. Решението е влязло в сила на 28.06.2019 г.
Безспорно е обстоятелството, че бащата живее и работи в САЩ, а майката и детето
първоначално са живели за кратко в гр. Варна, впоследствие са се установили в гр. Бургас,
след това в гр. П..., в дома на бащата на майката св. Д.В.. През м. август 2020 г. майката
заминава за Англия, където се е установила да живее и работи, а детето е останало в гр. П...,
в дома на дядото по майчина линия, полагащ непосредствените грижи за него. Въпреки
твърденията на бащата в отговора, няма данни към настоящия момент същият да се е
завърнал в страната.
Пред районния съд са събрани гласни доказателства, ангажирани от двете страни: св.
Д.И.В. и св. С.П.Ц - родители на ищцата, св. Л. В. А.- баща на ответника. От показанията и
на тримата се установява, че личните срещи между бащата и детето са изключително редки -
за последните три години 2-3 срещи, като не се спори, че през 2020 г. ответникът не се е
връщал в страната. През лятото на 2021 г. бащата имал две срещи с детето си, в две съботи и
недели, като веднъж го взел от жилището им в гр. Варна и веднъж - от жилището в гр. П....
Последно бащата взел момченцето при себе си през м. август 2021 г., като според св.
Венков, в автомобила на бащата нямало задължителното обезопасително столче,
провокирало него и дъщеря му да се обадят в полицията за извършеното нарушение. Бащата
е взел детето само за събота и неделя, тъй като отпускът на майката също бил планиран за м.
август. По отношение на осъществявания режим чрез аудиовизуална комуникация, двете
групи свидетели си противоречат, доколкото според св. Венков, тези срещи редовно се
провеждат, обикновено инициирани от него (с изключения на един ден, когато детето било в
болница), като в голям процент от случаите при осъществяване на контактите между баща
и дете, бащата спял, не говорел или задавал на сина си едни и същи въпроси, което дразнело
детето; имало случаи, при които бащата не можел в конкретния момент да разговаря с
детето, но се разбирали за следващия ден, в удобно за страните време. Много рядко бащата
и детето осъществявали разговор помежду си, често си „махали с ръка“ за поздрав, детето не
очаквало с особен интерес контакта с баща си в определените със съдебното решение дни,
4
но го очаквало основно, за да му пуснат филмче на част от екрана на компютъра, с което му
привличали вниманието, за да може да се осъществи връзката с бащата. Д. нямал желание за
контакт с баща си, нито се вълнувал кога ще разговарят помежду си, тъй като по принцип те
не разговаряли, за разлика от контактите с майката. При вземането на детето от бащата през
лятото на 2021 г. от жилището им в гр. Варна, първоначално Д. започнал да се крие, да бяга,
да се дърпа. Накрая бабата по бащина линия отишла и го издърпала, прибрали го в колата и
заминали. Същото се било случило и при вземането му от гр. П.... Като се върнало, детето
прегърнало майка си и не искало да отговори как е прекарало времето с баща си. По
принцип Д. не искал да споделя как изкарва деня си нито в детската градина, нито при баща.
И св. Венков, и св. Цанева излагат в показанията си, че Д. има проблем с очичките, поради
което се опитват да го ограничават, доколкото могат, от гледане на телевизия и стоене пред
монитора на компютъра, като го занимават с книжки, игри и др. Според св.Цанева детето
иска и периодично играе на компютърни игри, като същата не посочва конкретно време, в
което Д. е пред компютъра, тъй като не живее постоянно с него, а го вижда основно в събота
и неделя до обяд. От показанията й се установява, че след срещата през лятото с баща си, Д.
е поискал да има таблет.
От показанията на св. А. се установява, че е виждал детето само когато синът му му
изпрател видеозаписи от срещите си с Д.. Това, което виждал свидетелят на видеозаписите
било, че детето не реагирало изобщо. На клиповете не се чувал звук, а се виждал само
образът на детето. От около година вече по видеоклиповете имало частична комуникация
между бащата и сина, като свидетелят забелязвал, че когато бащата питал нещо сина си, той
му показвал с пръст, че не може да отговаря, а през лятото на 2021 г., когато бил при тях с
баща си, Д. им казал, че не му разрешават да разговаря. Д. споделял пред свидетеля, че са му
казвали, че няма баща, без да уточнява кой точно му го е казвал. Детето също разказало, че
другият му дядо му казвал, че баща му е глупак. При връщането на детето на майката и
дядото през лятото на 2021 г., самото дете им казало за баща си, че това е неговият баща, че
същият е много добър и че не е глупак. Ответникът, от своя страна, бил много радостен от
този факт, но майката и дядото по майчина линия така и повече не му дали възможност да
контактува лично и непосредствено с детето. При вземането на детето от гр. П... свидетелят
присъствал лично и тогава Д. отишъл разплакан в колата и попитал защо не вземат някое
друго дете, а вземат него, тъй като майка му му била казала, че нямало да го обича и нямало
да го иска, а дядо му много му се скарал, че се съгласявал да отиде при баща си и роднините
му. Иначе, според посочения свидетел, престоят на детето при баща му бил много приятен,
както за бащата, така и за детето.
От събраните пред въззивната инстанция доказателства, представени от ищцата и от
изготвения социален доклад вх. № 4016/14.12.2022 г. на Д“СП“-П... (л.55), приобщени към
доказателствения материал по делото, се установява, че на 02.09.2022 г. детето е отписано
от ДГ в гр. П... и от есента на 2022 г. заедно с дядото по майчина линия са заминали при
майката, в Англия, където и понастоящем живее Д.; за учебната 2022/2023 г. е записан и
посещава подготвителна група в Българско неделно училище „Букваран“, филиал в гр.
5
Лондон – всяка събота от 13.45 до 17.10 ч.(сл.бележка №1229.11.2022 г. - л. 59). Майката от
30.05.2022 г. е назначена като практикант дентална сестра в Амбулатория по дентална
медицина, на 30 часова раб.седмица от понеделник до петък (л. 76).
На основание чл. 59, ал. 6 от СК пред районния съд майката П. И. се е явила лично и
е изслушана от съда, а бащата е изпратил писмено становище, поради невъзможност да се
яви в с.з.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск с правно осн.чл. 59, ал.9 СК, за изменение на съдебно определения
режим на лични контакти между бащата и малолетното дете на страните Д., понастощем на
6 годинки и 7 месеца, е обоснован с изменение на обстоятелствата, при които е определен
първоначалния такъв, като в ИМ ищцата се е позовала на следното: Изпълнението на
решението изисквало допълнителни разходи, които тя нямала възможност да направи (да си
закупи компютър и ползвала много стар такъв, а когато бил счупен, се налагало да търси
устройство от познати, за да може да осъществи комуникацията между бащата и детето) и в
резултат на това ответникът образувал изп.д. 424/18г. на ЧСИ,гр. Варна, по което й била
наложена глоба. Животът й и този на детето били изцяло подчинени на този режим, който
бил твърде разширен. Ищцата не можела да планира нищо за детето в дните на личен
контакт с баща му. В същото време комуникация между бащата и детето по време на видео
срещите им нямало -много често ответникът шофирал по това време, а в останалите случаи
лежал на диван и си гледал телефона, а не поглеждал към екрана, за да си види детето. За да
привлечала вниманието на детето, ищцата се принуждавала да му пуска филмче на едната
част на екрана, а на другата да можело да вижда баща си. Детето било твърде малко, за да
можело да има ефективен контакт с друг човек от екрана. Бащата и синът не си говорели, а
само си махали с ръка от време навреме. Бащата си четял разни неща, докато се
осъществявала връзката със сина му, което говорело, че той не търсел комуникация с детето.
Ответникът използвал видеоконтакта с детето и се възползвал от всяка възможност да
затруднява майката при отглеждането му. Резултат от всичко това било единствено
увреденото зрение на детето - очите му започнали периодично да се зачервяват и
възпаляват, няколко пъти му била поставяна диагноза конюнктивит; след престоя пред
компютъра очите на детето сълзели, след консулт с детски офталмолог, му било предписано
лечение с капки (трудно изпълнимо за ищцата, тъй като детето се дърпало и бягало), както
и да не стои повече от 30 мин. пред компютър или др.подобно устройство. Д. имал и друг
здравословен проблем, който също бил свързан косвено с увреденото състояние на очите.
Проговорил късно, след консултация с логопед било препоръчано да не стои пред екрани на
електронни устройства, тъй като това се отразявало зле на мозъчната дейност.
В депозирания отговор, ответникът оспорил основателността на предявения иск по
чл. 59, ал. 9 от СК с основни възражения, че дори и така определен режимът не се спазва от
ищцата, същата създава трудности по осъществяването му и възпрепятства личните му
контакти с детето – твърди,че от 2016 г. е в САЩ, където живее и работи, като към подаване
на отговора бил безработен и обмислял вариант да се завръща в България; ищцата била
6
завела делото за родителски права, докато той работел в САЩ, били постановени съдебни
решения, а междувременно ищцата напуснала семейното им жилище в гр. Варна (без да
уведоми нито него, нито родителите му, а той не я е гонил от жилището, напротив - когато
се връщал в България, отивал да живее в жилището на родителите си, тъй като виждал, че
ищцата се дразнела от присъствието му), напуснала и града, установявайки се с детето да
живеят в гр. Бургас, въпреки съдебно определеното местоживеене при майката в гр. Варна,
което допълнително затруднявало контактите му с детето. Едва с исковата молба ответникът
научил, че синът му е в П...- с кого и как живеело не му било казано. Ищцата отказвала да
изпълнява съдебните решения, постоянно го ограничавала в общуването със сина му,
заканвайки се, че ще го откъсне от детето, с цел то да го забрави. Образувала дори дело за
домашно насилие срещу него, но и двете съдебни инстанции отхвърлили молбата й.
Впоследствие ищцата започнала да подава всевъзможни неоснователни жалби - до
полицията, прокуратурата, съдебните изпълнители и др., всички прекратени поради липса
на основание. Сочи, че в края на 2019 г. разбрал, че Д. има проблеми с очите, но възразява,
че това не е свързано с тези 15 минути, по време на които осъществявали аудио-визуален
контакт. През последните два месеца бил виждал сина си точно 5 пъти, при това докато
детето спяло. Майката непрекъснато си намирала извинения, за да не може бащата да
контактува с Д. и по този начин препятствала пълноценните им контакти, причина
ответникът да подаде до съдебен изпълнител молба по чл. 527 ГПК, а не „за да тормози
ищцата“, а и освен това съдебният изпълнител не й е наложил глоба, макар в ПДИ да имало
предупреждение за възможността да бъде наложена такава. При завръщането в страната
ответникът го очаквало задържане на летището в София, отново поради поредната жалба на
ищцата. Бащата пътувал до Бургас, за да види сина си, но ищцата отново му правела
различни спънки за пълноценен контакт, отказала да вземе дрехите и играчките, които му
бил донесъл, а следващите пъти направо отказала да му даде детето. Родителите му, от своя
страна, не били виждали внука си от първия му рожден ден, тъй като ищцата отказвала да
контактува с тях и не им давала детето. Многократно се опитвал да общува с нея нормално,
предлагал й процедури по медиация и споразумение, но тя отказвала. Въпреки желанието
му да участва в отглеждането на Д. и да подпомага ищцата, нейното поведение активно
способствало за отделянето на момченцето от него.
Основателността на иска по чл. 59, ал. 9 от СК е обусловена от установяване на
промяна и то съществена в обстоятелстватd, при които е бил определен режима на лични
контакти на родителя с детето. В настоящия случай, предвид установеното, че майката е
променило местоживеенето и работата си, като от м. август 2020 се е установила в друга
държава, извън РБългария, детето живеело в гр. П..., обгрижвано в основни линия от дядото
по майчина линия, а от есента на 2022 г. то вече живее при майката, извън страната,
обосновава само по себе си съществена промяна в обстоятелствата, релевантни за
определяне на режима на лични контакти, като на осн. чл. 235, ал. 2 от ГПК от въззивната
инстанция следва да бъдат съобразени и настъпилите след постановяване на обжалваното
решение промени в тези обстоятелства.
7
Съдът намира, че с оглед отдалечеността на местоживеене на бащата и детето, в
различни държави, режимът на личен контакт следва основно да се осъществява чрез Скайп,
Вайбър, Месинджър или друго средство за аудиовизуална комуникация, в рамките на 30
минути, като конкретното време да става по договорка между родителите и да бъде
съобразено с часовата разлика между държавите, в които живеят, режима на спане, хранене
и посещение на детско заведение на детето, както и със служебните ангажименти на
родителите. Намира за удачно обаче, предвид представените доказателства за посещаване на
занимания в българското училище в гр. Лондон през съботния ден, тази комуникация да
бъде всяка сряда и всяка неделя (вместо събота). Посоченият времеви диапазон е оптимален
за осъществяване на връзката, още повече, че детето вече е и по-голямо, и съответно има
нужда от повече контакт и с другия родител, с когото по обективни причини няма как да се
вижда лично в обичайния, според установената съдебната практика, режим (поне два пъти в
месеца, събота или събота и неделя, с преспиване). Макар родителските права да са
предоставени на майката, с оглед запазване на естествената връзка баща-дете и нейното
развитие, доколкото се установява, че по една или друга причина, ответникът е
възпрепятстван за пълноценен контакт със сина си, въззивната инстанция намира, че
определянето на по-малък времеви период на контакт няма да бъде в интерес на детето. В
тази връзка съдът намира за неоснователно възражението във въззивната жалба, че се налага
ограничаване на този контакт поради здравословен проблем с очите на детето – от
представените писмени доказателства от проведени прегледи на детето се установява, че
детето често страда от зачервяване на очите, като за целта му е предписана съответна
лечебна терапия, дадени са му препоръки за зрителна хигиена, а препоръката на специалиста
–офталмолог, след поставена диагноза, при преглед през 05.2019 г. – алергичен
конюнктивит, отново е за зрителна хигиена, капки и максимално (сумарно) разрешен
престой на електронни устройства не повече от 30 мин.
Още с ръководните постановки, дадени в ППВС № 1/1974 г., се приема, че при
определяне на подходящите лични отношения между децата и родителите, се изхожда от
обстоятелствата на конкретния случай. Свиждането и вземането на детето са определени
като неразделна част от поддържането на личните отношения, и е прието, че поддържането
на личните отношения поначало трябва да става в местожителството или
местопребиваването на родителя, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права, но е подчертано, че начинът и формата на поддържане на личните
отношения могат да бъдат най-разнообразни. Неизчерпателно ВС сочи, че по смисъла на
закона поддържането на лични отношения може да става чрез воденето на кореспонденция,
телефонни разговори, посещения на културни тържества и др. Съдебната практика се
съобразява с необходимостта контактът между детето и родителя да посрещне нуждата от
поддържане на емоционалната връзка и близост между тях, с достатъчен период от време за
изграждане и утвърждаване на отношенията на обич, приемане, споделяне, разбиране,
доверие, които са същностна част на отношенията родител-дете. Не се отрича, а напротив –
напълно се възприема възможността, при съвременните технологии контактите родител-дете
да се осъществяват чрез телефонна и видеовръзка, което спомага за още по-пълноценно
8
общуване (така в решение № 51/13.03.2018 г. на ВКС по гр.д. № 4092/2017 г., ІV г.о. и др). С
решението на съда обаче не е необходимо да се изброяват всички възможни форми на лични
отношения, някои от които следва да се изберат от родителя, осъществяващ родителските
права и при когото живее детето, след договаряне с родителя, комуто е определен такъв
режим на лични контакти, именно с оглед спазване интереса на детето, от което
задължението родителите няма как да бъдат освободени при изпълнението на режима.
В тази връзка са неоснователни възраженията на въззивницата по отношение на
определяне на режим чрез технически средства, осигуряващи звукова и зрителна връзка.
Представените писмени доказатлества относно здравословното състояние на детето – за
проблеми с очите, както и препоръките на логопед, не обосновават обратен извод,
доколкото става въпрос за препоръки в рамките на не повече от 30 минути, а по отношение
на логопеда – ограничението е до 5 годишна възраст, понастоящем детето е навършило 6
годинки. Както бе посочено по-горе, този вид контакт в конкретния случай ще бъде
основният вид личен контакт между бащата и момченцето, от който личен контакт не бива
да бъде лишаван нито бащата, нито детето.
Всъщност по-стриктната регламентация е изключително необходима там, където
няма чуваемост между двамата родители (каквата очевидно е ситуацията в настоящия
случай, установено както от свидетелските показания, така и от писмените доказателства по
делото, в т.ч. и това и начина на изразяване в писмените изявления и бележки по делото,
особено от страна на майката).
Въпреки отдалечеността по местопребиваване, не следва да бъде пренебрегвана
необходимостта от личен, непосредствен, контакт между бащата и детето. И без това е
нарушена обичайната връзка родител-дете, не само поради разделното и отдалечено живеене
на детето и бащата, в различни държави, а и от установената неприязън между родителите
на детето, която в случая рефлектира върху нежеланието им да изберат доброволно най-
подходящия за детето, а и за тях, режим на личен контакт, обусловило необходимостта това
да стане по съдебен ред.
По отношение на режима по непосредствения контакт баща-дете:
Няма спор, че местоживеенето в две различни държави поражда трудности при
осъществяването на един обичаен режим на лични контакти (съгласно установената съдебна
практика), обуславящо необходимостта от определянето на един по-гъвкав и във
вариантност режим на личните контакти, като с оглед конкретиката, на родителите ще бъде
предоставена възможността за нейното договаряне при осъществяването на режима. В тази
връзка следва да се отбележи и фактът, че въпреки предоставения първоначален режим на
личен контакт, той не е бил спазван, от една страна поради самата обективна обстановка и
местоживеене на страните и детето в различни държави, от друга – поради възпрепястване
от страна на майката, респ. дядото по бащина линия, установено както от свидетелските
показания, така и от самите писмени пояснения на ищцата, представени в хода на
производството.
9
Трайна е съдебната практика, че продължителните периоди, през които родителят
отсъства от страната при осъществяване на трудовата си дейност на първо място следва да
бъдат компенсирани чрез по-дълги и чести срещи със детето в месеците, които е на
територията на Република България, но този режим следва да бъде пропорционален на
възможността другият родител пълноценно да осъществява родителските си права спрямо
детето, доколкото това е възможно. Обстоятелството, че бащата работи извън страната и
отсъства значително време, не следва да се отразява на положението на детето, като в този
смисъл е и константната практика на ВКС. Комуникацията на този родител с детето е
въпрос, който следва по принцип да бъде разрешен в дух на разбирателство между двамата
родители и те следва да положат максимално усилия да разговарят помежду си.
Специфичността на касуза произхожда не само от обтегнатите отношения майка-
баща, които по никакъв начин не способстват за осъществянане на връзката баща- дете, но и
от факта, че от два-три месеца детето е при майката, която също, както и бащата, не се
намира на територията на страната.
При така приетото и изложени правни доводи, въззивният съд намира, че режимът на
непосредствени лични кантакти на бащата с детето следва да бъде определен по следния
начин: двадесет последователни дни през лятото (през м. юли или м.август), който период да
не съвпада с годишния отпуск на майката,; през всяка нечетна година – десет
последователни дни по време на Коледните и Новогодишни празници в периода от 22.12. на
годината до 05.01 на следващата година; всяка четна година – една седмица (седем
последователни дни) в периода от 4 дни преди католическия Великден до 4 дни след
Великден по източно-православния календар, всички с преспиване при бащата по неговото
местопребиваване, като бащата го взема от майката по нейното местопребиваване, след
предварително едномесечно уведомление от бащата до майката за точния период, през
който бащата ще бъде с детето, като посочените периоди да бъдат съобразени от родителите
да не съвпадат с преките учебни занятия на детето и да са по време на учебните ваканции на
детето.
Съдът намира, че не следва да бъдат определяни начален и краен час на тези
контакти, с оглед часовата разлика в държавите по местопребиваване на страните, от една
страна, и от друга, за да може да бъде съобразен от родителите, в зависимост от избрания
превоз и осъществяване вземането на детето от бащата. Определянето на режима с
преспиване на детето при бащата по неговото местопребиваване, като бащата го взема от
майката по нейното местопребиваване, както и определянето на един по-голям период, в
който да бъде уточнен от родителите както летния, така и останалите два контакта, в
рамките на определения съответно 20-дневен, 10-дневен и едноседмичен срок, дава
възможност за осъществяването на конкретния контакт в удобен за страните и в интерес на
детето период, в т.ч. и за осъществяването му в период, в който детето и майката се намират
в РБългария. С оглед служебните задължения на съда да следи за интереса на детето, съдът
определя този режим, изхождайки и от променените обстоятелства, касаещи релевантни за
спора факти, настъпили след постановяване на първоинстанционното решение (чл. 235, ал. 2
10
от ГПК).
Възраженията на бащата, че следвало да се съобрази и необходимостта и
възможността неговите родители и близки да могат да видят детето, са неоснователни,
доколкото става въпрос за взаимоотношения, предмет на отделно уреждане по предвидения
в чл. 128 от СК ред.
Предвид гореизложеното и достигнат частично друг резултат в обжалваното
решение, при определяне на режима на лични контакти между малолетното на страните дете
и бащата, в тази му част решението следва да бъде отменено и постановено ново, с което
бъде определен посочения по-горе режим.
По разноските: с оглед изхода на спора и характера на производството разноските
следва да останат за страните, така както са направени, като бъде оставено без уважение
искането на въззивницата за разноски за въззивната инстанция, а и освен за държавна такса,
за други заплатени разноски (претендирано адв.възнаграждение) страната не е представила
доказателства.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 75/25.03.2022 г., постановено по гр.д. № 484/2021 г. по описа
на РС-П..., В ЧАСТТА, В КОЯТО съдът е ИЗМЕНИЛ, на основание чл. 59, ал. 9 от СК,
постановения с решение № 2530/01.06.2018 г. по гр.д. № 7181/2017 г. по описа на РС –
Варна (изменено с решение от 08.11.2018 г. по В.гр.д. № 1828/2018 г. на ОС – Варна) режим
на лични отношения между бащата П. Л. А., ЕГН ********** и детето Д. П. А., ЕГН
**********, като е определил новия режим,както следва: -когато бащата и/или детето не се
намират на територията на Република България: всяка сряда и събота чрез Скайп, Вайбър,
Месинджър или друго средство за аудиовизуална комуникация, в рамките на 30 минути,
като конкретното време да става по договорка между родителите и да бъде съобразено с
часовата разлика между държавите, в които живеят, режима на спане, хранене и посещение
на детско заведение на детето, както и със служебните ангажименти на родителите; -когато
и бащата, и детето се намират на територията на Република България: 10 (десет)
последователни дни през лятото (юли или август), с преспиване при бащата, от 9.00 ч. на
първия ден до 19.00 ч. на последния ден; 5 (пет) последователни дни през пролетта (март
или април, като в посочените дни може да се включва само един ден от Великденските
празници), с преспиване при бащата, от 9.00 ч. на първия ден до 19.00 ч. на последния ден; 5
(пет) последователни дни през зимата (декември или януари, като в посочените дни може да
се включва само един ден от Коледните и Новогодишните празници), с преспиване при
бащата, от 9.00 ч. на първия ден до 19.00 ч. на последния ден, като задължава бащата
писмено да уведомява майката 1 (един) месец предварително за конкретния период, в който
желае да осъществи посочения режим на лични отношения, за да може тя или
упълномощено от нея лице да доведат детето в страната, а след като детето започне на
11
посещава училище посочените периоди да бъдат съобразени от родителите и да са по време
на учебните ваканции, като ВМЕСТО НЕГО, в тази му част ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ по реда и на осн.чл. 59, ал. 9 от СК следния режим на лични
отношения и контакти между бащата П. Л. А., ЕГН ********** и детето Д. П. А., ЕГН
**********, родителските права върху което са предоставени на майката П. Д. И., като с
влязлото в сила в тази му част решение № 75/25.03.2022 г. по гр.д. № 484/2021 г. на РС-П... е
изменено определеното местоживеенето на детето Д. П. А. при майката да е в Обединено
кралство Великобритания и Северна Ирландия, гр. Лондон (и е задължена майката П. Д. И.,
в случай на промяна на административния адрес, на който живее понастоящем: гр. Лондон,
ул. „Л....“ № ..., К...., SE62HX, в едноседмичен срок от промяната, да уведоми писмено
бащата за новия си адрес), както следва:
-всяка сряда и всяка неделя, чрез Скайп, Вайбър, Месинджър или друго средство за
аудиовизуална комуникация, в рамките на 30 минути, като конкретното време да става по
договорка между родителите и да бъде съобразено с часовата разлика между държавите, в
които живеят, с режима на спане, хранене и посещение на учебни занятия от детето, както и
със служебните ангажименти на родителите;
-20(двадесет) последователни дни през лятото (през м. юли или м.август),;
осъществяват с преспиване при бащата по неговото местопребиваване, след като бащата го
взема от майката по нейното местопребиваване, след предварително едномесечно
уведомление от бащата до майката за точния период, през който бащата ще бъде с детето,
който период от 20 дни да не съвпада с годишния отпуск на майката, като бъде съобразено
от родителите да не съвпада с преките учебни занятия на детето, а да е по време на учебните
му ваканции;
-всяка нечетна година – 10 (десет) последователни дни по време на Коледните и
Новогодишни празници в периода от 22.12. на съответната година до 05.01 на следващата
година, с преспиване при бащата по неговото местопребиваване, след като бащата го взема
от майката по нейното местопребиваване, и след предварително едномесечно уведомление
от бащата до майката за точния период, през който бащата ще бъде с детето, като
посоченият период от 10 дни да бъде съобразен от родителите да не съвпада с преките
учебни занятия на детето, а да е по време на учебните му ваканции;
-всяка четна година – една седмица (седем последователни дни) в периода от
четири дни преди католическия Великден до четири дни след Великден по източно-
православния календар, с преспиване при бащата по неговото местопребиваване, след като
бащата го взема от майката по нейното местопребиваване, и след предварително
едномесечно уведомление от бащата до майката за точния период, през който бащата ще
бъде с детето, като посочения период от една седмица да бъде съобразен от родителите да не
съвпада с преките учебни занятия на детето, а да е по време на учебните му ваканции.
Решението, в останалата му част, е влязло в сила.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивницата П. Д. И. за присъждане на
12
разноски във въззивното производство.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13