Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. С., 16.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, V-ти първоинстанционен състав в открито съдебно заседание на
17.12.2018г. в състав:
Председател: Ивайло Георгиев
при
секретаря Даниела Ангелова разгледа докладваното от съдия Георгиев гражданско
дело № 182 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на Г.С.К. срещу Й.Г.Г.. Ищецът твърди, че около
22:00ч. на 03.08.2014 г. в с. М., пред ресторант „Ч.“, ответникът му нанесъл
побой, в резултат от който претърпял травматични увреждания – охлузвания в
челната област на главата и носа, както и счупване на носните кости с разместване
на фрагментите, наложило оперативна намеса. Претендира, че от уврежданията и
през периода на възстановяване е претърпял болки и страдания (постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота), както и че е изпитвал стрес,
тревожност, напрежение и битов дискомфорт, като е бил
лишен от възможността да води нормален социален живот. Поддържа, че през този
период не можел да бъде трудово активен и да допринася за финансовата
стабилност на близките си. Сочи, че вината на ответника е установена с влязла в
сила присъда и моли съда да осъди последния да му заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в резултат от побоя в размер на 26000 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането (03.08.2014
г.) до окончателното й изплащане, а също и разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е
подал писмен отговор, с който оспорва
предявения иск по основание и размер. Оспорва претендираните
от ищеца травми, причинната им връзка с деянието, както и претърпените физически
и психически последици, като твърди, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца поради пропускане на предвидените
контролни прегледи в болницата. Счита, че ищецът е имал предходни травми от
същия вид. Твърди, че ищецът не е бил трудово ангажиран, поради което не
отговаряло на истината твърдението му, че процесните
увреждания довели до невъзможност да допринася за финансовата стабилност на
семейството.
В открито съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител адв. А., поддържа предявения иск и моли съда да го уважи. Ангажира
доказателства. Счита за доказани елементите от фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД. Намира, че претендираният размер на обезщетението съответства на
характера на установените телесни повреди. Претендира законна лихва от датата
на деликта, както и присъждане на разноски. Представя
списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на заплатения от
ответната страна адвокатски хонорар.
В открито съдебно заседание ответникът
се представлява от адв. Б., която поддържа
представения отговор, ангажира доказателства и моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, след като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи.
С присъда № 13/17.05.2017г. на РС- гр. Е. П.(л. 13 от
делото) Й.Г.Г. е признат за виновен в това, че на
03.08.2014г. около 22:00ч. в с. М. пред ресторант „Ч.“ чрез нанесен удар с
ритник в лицето е причинил на Г.С.К. средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на носните кости с разместване на фрагментите и лекувана по оперативен
път – мануална и инструментална репозиция
на счупените кости, което е причинило на пострадалия постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Със същата присъда на дееца е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца, като изпълнението му е отложено за
срок от три години. Видно от извършеното отбелязване върху присъдата, същата е
потвърдена от ОС- С. и е влязла в села на 31.10.2017г.
Съгласно медицинско свидетелство № 27388/07.08.2014г.,
издадено от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, Г.К. е бил на лечение в болницата от
04.08.2014г. до 07.08.2014г.
Видно от епикриза на Г.К.,
издадена от клиниката по неврохирургия към УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, същият е постъпил
на 04.08.2014г. и е бил изписан на 07.08.2014г. с окончателна диагноза „Fractura ossium nasi et status post excoriations reg. frontalis capitis“.
От епикризата се установява, че К. е бил подложен на
оперативно лечение, като под обща анестезия и след щателно почистване на
оперативното поле била извършена мануална и
инструментална репозиция на носните кости и
възстановяване на конфигурацията на носната пирамида. Констатирано е, че не са
настъпили усложнения, а болният е спокоен и се оплаква от умерени болки в
оперативната област. Следоперативният период протекъл гладко, а поставената
носна тампонада била свалена на първия оперативен
ден. Болният бил изписан без оплаквания и в добро общо състояние. Предписано е медикаментозно
лечение с аналгин и са назначени контролни прегледи на 14.08.2014г. и
21.08.2014г.
На л. 12 от първоинстанционното
дело се открива болничен лист за временна неработоспособност от 14.08.2014г.,
издаден от ОЛКК на Г.К. с отбелязана месторабота „М.Б.“ ЕООД, с който му е
определен отпуск по болест от 15.08.2014г. до 24.08.2014г.
От справка на ТД на НАП С., офис СО (л. 64 от делото),
се установява, че К. е бил в трудово правоотношение с „М.Б.“ ЕООД от
21.08.2013г. до 15.09.2014г., а впоследствие – с „Д. Б.“ ЕООД за период от
06.10.2014г. до 01.11.2016г.
В отговор на издадени съдебни удостоверения, УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД и „МЦ-І“ ЕООД – гр. Е. П.са представили намиращата се при тях
медицинска документация за пациента Г.С.К., включваща амбулаторни листи от
2016г., амбулаторна книга на неврохирургичен кабинет
за период от 02.08.2014г. до 08.08.2014г.,
амбулаторна книга на кабинет № 105 за период от 30.07.2014г. до 08.08.2014г., история на заболяването, от 06.08.2014г.,
декларация за информирано съгласие, лист за преглед на пациент от 03.08.2014г.,
протокол за краткотрайна анестезия от 06.08.2014г., оперативен протокол от
06.08.2014г., резултати от изследвания от 04.08.2014г., фиш № 1 от
04.08.2014г., резултати от рентгенографско и кардиографско изследване, допълнителен лист към историята
на заболяването и епикриза от 07.08.2014г.
Допълнително е представен и приет като доказателство
по делото амбулаторен лист на Г.К. от 14.08.2014г., издаден от „МЦ-І“ ЕООД –
гр. Е. П., в който е отразена основна диагноза „счупване на костите на носа“ и
е констатирано издаването на болничен лист за десет дни от страна на ОЛКК 991.
Разпитана е свидетелката Р. К.– съпруга на ищеца,
която свидетелства, че на 03.08.2014г. К. излязъл да си купи цигари, но се
забавил, а, когато се прибрал вкъщи, бил целия в кръв. Споделил, че бил ударен
от Й.. Изпитвал силни болки в главата, но видимо му нямало нищо, освен подутата
ръка. При скенеровото изследване било констатирано
счупване на носните костици. На следващия ден отишъл
в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД за операция. След изписването изпитвал болки в
главата, бил изнервен и се карал със свидетелката и с детето им. Ходил на
контролни прегледи, при които му било казано, че ще се наложи втора операция,
но такава реално не е правена. Според свидетелката, и към настоящия момент К.
има проблеми с дишането и главоболие. Според нея, възстановителният период е
продължил повече от два месеца и е бил съпроводен с психически срив. Твърди, че
през този период ищецът не е излизал по заведения. Бил трудово ангажиран както
преди, така и след претърпяната травма.
От показанията на св. Ц.се установява, че няколко дни
преди процесното събитие е претърпял аналогичен
инцидент. Посетил ищеца след излизането му от болницата и възприел, че носът му
бил изкривен и имал синини под очите. Не искал да излиза навън и се срамувал.
Бил изнервен и се притеснявал, че лицето му ще остане обезобразено – с кривия
нос и отоците. Не можел да диша през носа и имал тампони в него. След инцидента
избягвал да излиза извън къщи, затова свидетелят го посещавал.
Свидетелката П., живееща на семейни начала с
ответника, съобщава, че познава ищеца от 7 - 8 години и знае за процесния инцидент. На следващия ден непосредствено след
случая го видяла да шофира автомобила си, като преминал покрай нея докато тя
била в кафене в гр. Е. П.. От това разстояние свидетелката не забелязала да има
наранявания, както и нищо, което да й направи впечатление. След това го виждала
всеки ден, тъй като са съседи. След 6-7 дни го видяла отново като слизал от
автомобила си и отново не забелязала да има видими рани по лицето. Често го
виждала в кръчмата в центъра на селото, а с колата – постоянно. Според нея,
поведението му преди инцидента е било същото, а животът му не се е променил. От
снимките във фейсбук прави извод, че ищецът е
посещавал различни места. И преди и след инцидента бил много активен в
социалните мрежи. Често излиза и навън, като свидетелката не е възприела
период, през който не е излизал. Сочи, че не са непосредствени съседи с ищеца,
но живеят наблизо, а тя минава по няколко пъти на ден покрай жилището му,
когато излиза или отива на работа. Никога не е виждала ищеца навън с детето му
– нито преди, нито след инцидента.
Съгласно приетото заключение по съдебно- медицинската
експертиза, изготвено от д-р Д.К., фрактурата на носните кости на ищеца покрива
критерия за постоянно разстройство на здравето без опасност за живота, като е
възможно настъпването й по начина, описан в исковата молба – чрез удари с
пръчка и ритници в лицевата част на главата. Според вещото лице, част от
описаните от ищеца вреди (кървящ нос непосредствено след инцидента, болки в
главата, и затруднено носно дишане до операцията, физическа отпадналост и
умора, понесен психически стрес, както и нетрудоспособност в продължение на 22
дни) са пряко свързани с така описаната фрактура. Възстановителният период е
продължил общо 22 дни, което съответства на медицинските критерии за
възстановяване от фрактура на носните кости и придружаващите повърхностни
травми в рамките на един месец при адекватно лечение и липса на усложнения. Не
са открити медицински документи, обективизиращи хода
на оздравителния процес и евентуални усложнения, и, по- конкретно – такива за
контролните прегледи на 14.08.2014г. и на 21.08.2014г. В заключението се цитира
състоянието на ищеца към момента на изписването му от болничното заведение – афебрилен, в добро общо състояние, премахнати носните
тампони и възстановена симетрията на носната пирамида и носното дишане. При
личния преглед на ищеца и в резултат от актуална рентгенова снимка било
установено пълното му възстановяване, с изключение на „лека левостранна
деформация в горната носна половина“, която е „визуално незабележима“ и
неболезнена. Липсват видими следи от травматични или оперативни белези. Според експерта,
тази деформация е трайна и е препоставка за остри
инфекции на горните дихателни пътища, особено в студено време. Няма данни за
други травми или оперативни интервенции, освен процесните,
а приетите по делото девет амбулаторни листа касаят неотносими
към тях диагнози, настъпили през 2016г., с изключение на хипотетичната връзка
между острите инфекции на горните дихателни пътища и фрактурата на носните
кости.
В открито съдебно заседание вещото лице е заявило, че
установената остатъчна, следоперативна деформация е трайна и не може да бъде
възстановена, но и няма нужда да бъде възстановявана, тъй като по медицински
критерии се счита, че е в рамките на допустимото.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нанесен побой и последвалите от него травматични увреждания – охлузвания в челната област на главата и носа, както и счупване на носните кости с разместване на фрагментите, наложило оперативна намеса.
Петте елемента на общия деликт по чл. 45 от ЗЗД са поведението на дееца, неговият виновен и противоправен характер, както и вредата, намираща се в причинна връзка с деянието, т.е. закономерно произтичаща от него.
Както е указано с доклада по делото, в тежест на ищеца е да докаже наличието на вредоносното събитие (т.е. противоправно деяние от страна на ответника), претърпените неимуществени вреди по вид и интензивност, както и причинната връзка между деянието и вредите. Не подлежи на доказване вината на дееца, доколкото наличието на такава се предполага до доказване на противното (арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД). Освен това, на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на всяка от страните е да докаже твърденията и възраженията си, доколкото те се основават на положителни факти.
В конкретния случай, от влязлата в сила присъда, която
обвързва съда на основание чл. 300 от ГПК, се установява, че ответникът виновно
е извършил противоправно деяние, накърняващо
защитавано от правото благо, а именно – причиняване на средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на носните кости на пострадалото лице с разместване на
фрагментите и лекувана по оперативен път. Така съдът намира за доказани първите
три елемента от горния фактически състав.
Освен това, присъдата сочи като пострадал от деянието именно
ищеца по настоящото дело - Г.С.К.. Причинената му вреда, изразяваща се в
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, и търпени физически и
психически болки и страдания, се установяват от листа за преглед на пациент от
03.08.2014г., от амбулаторната книга на неврохирургичен
кабинет за период от 02.08.2014г. до 08.08.2014г., от
амбулаторната книга на кабинет № 105 за период от 30.07.2014г. до 08.08.2014г., от история на заболяването от 06.08.2014г., от оперативния
протокол от 06.08.2014г., от допълнителния лист към историята на заболяването и
от епикризата от 07.08.2014г., както и от показанията
на разпитаните свидетели, а също и от заключението по СМЕ.
Съдът намира, че причинната обусловеност между понесените
от ищеца вреди и деянието на ответника е доказана въз основа на комплекса
събрани доказателства – цитираната по- горе присъда, листове за преглед на
пациент от дати, съвпадащи с датата на деянието, анамнеза, епикриза,
болничен лист от 14.08.2014г. и показанията на св. К., но най- вече – от заключението
по въпрос № 2 от СМЕ, съгласно което част от описаните от ищеца вреди (кървящ
нос непосредствено след инцидента, болки в главата, и затруднено носно дишане
до операцията, физическа отпадналост и умора, понесен психически стрес, както и
нетрудоспособност в продължение на 22 дни) са пряко свързани с така описаната
фрактура.
С оглед гореизложеното, искът е доказан по основание.
По отношение на
размера на обезщетението, съдът намира следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Във връзка с това
следва да се съобрази задължителната съдебна практика (т. 1 и т. 11 от ППВС №
4/1968 г.), съгласно която, на обезщетяване подлежат всички вреди, които са
настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане, като при определяне размера им следва да се вземат под
внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, а в мотивите към съдебните
решения обстоятелствата следва да бъдат посочени конкретно, както и значението
им за размера на неимуществените вреди.
В същия смисъл е и трайната незадължителна съдебна
практика, която се обединява около становището, че „понятието "справедливост" по
вложения от законодателя смисъл не е абстрактно, а всякога обусловено от
конкретните и обективно съществуващи обстоятелства - начин на извършване,
характер на увреждането, произтеклите от последното конкретни физически и
психологически последици за увредения, вкл. козметични дефекти, които
решаващият съд е длъжен да прецени в тяхната съвкупност“ (напр. Решение №
93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 566/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 111
от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК).
В съответствие с горните насоки, за да определи
справедлив размер на обезщетението в конкретния случай, съдът взе предвид
установеното от показанията на св. К., че непосредствено след инцидента ищецът
изпитвал силни болки в главата, но видимо му нямало нищо, освен подутата ръка,
а след изписването отново изпитвал болки в главата, бил изнервен и се карал със
съпругата си и с детето им, като проблемите с дишането и главоболието
продължават и към настоящия момент. Според нея, възстановителният период е
продължил повече от два месеца и е бил съпроводен с психически срив, както и че през този период
ищецът не е излизал по заведения.
В същата насока са и показанията на св. Ц., според
когото ищецът бил с изкривен нос и имал синини под очите; не искал да излиза
навън и се срамувал от външния си вид, като се притеснявал, че лицето му ще
остане обезобразено.
Данни за вида и
продължителността на търпените болки и страдания се съдържат и в заключението
по СМЕ. Според него, възстановителният период на ищеца е продължил общо 22 дни и след
изтичането му възстановяването е пълно, с изключение на „лека левостранна деформация в горната носна половина“, която е
„визуално незабележима“ и неболезнена, като липсват видими следи от травматични
или оперативни белези.
От друга страна, твърденията на св. Ц.и св. К., че
след изписването му от болницата ищецът имал тампони в носа и не можел да диша,
се опровергават от заключението по СМЕ и от допълнителния лист към историята на
заболяването, съгласно които тампонадата е била
свалена още на първия следоперативен ден, а ищецът е бил изписан в добро общо
състояние и без оплаквания, с възстановена симетрия на носната пирамида и носно
дишане. Затова по този въпрос съдът цени като обективно и актуално заключението
на в.л. К., формирано въз основа на личния преглед на ищеца, че възстановяването
му е почти пълно, но „говорът е носов“, което, в комбинация с констатираната
остатъчна левостранна деформация на носа, налага
извод за лек дефект на носното дишане на ищеца, но не до степен на невъзможност
за осъществяването му или негово съществено затрудняване.
По въпроса за претендираната
десоциализация и стрес на ищеца са събрани
противоречиви доказателства. От една страна, според свидетелите К. и Ц., през възстановителният
период ищецът се бил „сринал“ психически, бил изнервен и избягвал да излиза от
дома си, като не е ходил по заведения. От друга страна, св. П. била видяла
ищеца на публично място още на следващия ден след инцидента, а след 6-7 дни - да
слиза от автомобила си, като често го виждала в кръчмата, а с колата –
постоянно. Счита, че поведението му преди инцидента е било същото, а животът му
не се е променил, като обосновава това свое убеждение с активността на ищеца в
социалните мрежи и публикуваните там негови снимки от различни места.
При тези данни съдът намира, че следва да се приемат
за доказани изнервеността на ищеца и психически
потиснатото му състояние вследствие на побоя, както и притесненията за външния
му вид. Недоказани остават твърдениията за
ограничаване на социалните му контакти, десоциализация
и намаляване на социалната му активност тъй като те са опровергани по реда на
насрещното доказване от показанията на св. П.. Във връзка с това следва да се
отбележи, че св. К. сочи единствено, че през възстановителния период той „не е
излизал по заведения“, но това не е задължителен или съществен елемент от ежедневния
бит, а и не изключва други форми на общуване и интеграция в обществото.
Не са ангажирани доказателства за част от претендираните с исковата молба последици – страх от
повторна среща с ответника и нарушение на съня, поради което съдът намира
същите за недоказани.
Също така не се установява твърдяното от ищеца
негативно въздействие под формата на лишаване от възможността му да бъде
трудово активен и да допринася за финансовата стабилност на близките си, тъй
като за времето на отпуска по болест (22 календарни дни) той е получил
обезщетение по чл. 40 от КСО (л. 54 от делото), а няма данни, настъпилото скоро
след това (на 15.09.2014г.) прекратяване на трудовото му правоотношение с „М.Б.“
ЕООД да е в причинна връзка с претърпените увреждания. Още повече, че, видно от
справката от НАП, ищецът е започнал нова работа при друг работодател след по-
малко от един месец (на 06.10.2014г.). В същия смисъл са и показанията на св. К.,
според които ищецът е бил трудово ангажиран както преди, така и след
претърпяната травма.
Не следва да се обсъждат представените писмени
доказателства за заболявания на ищеца през 2016г., тъй като според заключението
на в.л. К., те са неотносими към процесните
увреждания, а връзката между острите инфекции на горните дихателни пътища и
фрактурата на носните кости е останала хипотетична.
Тук е мястото да се отбележи, че на обезщетяване
подлежат само действително претърпените и неминуемо предстоящите вреди, но не и
тези, чието настъпване е бъдещо несигурно събитие (арг.
от Решение № 531 от 10.06.2010 г. на САС по гр. д. № 268/2010 г., ГО). Поради
това не следва да се взема предвид принципно изразеното становище от в.л. К.,
че леката остатъчната деформация в горната носна половина създава предпоставки
за остри инфекции на горните дихателни пътища в студено време.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че подлежащите
на обезщетяване вреди на ищеца са кървенето от носа и претърпените болки
непосредствено по време на инцидента и след него, затрудненото дишане до
момента на отстраняване на тампоните от носа на първия следоперативен ден, невъзстановимата
лека деформация в горната носна половина, както и главоболие, нервно напрежение,
потиснатост и притеснение за външния му вид през възстановителния период.
Като ориентир за определяне на размера на
обезщетението за така установените болки и страдания може да се използва
актуалната съдебна практика, както следва:
·
С Решение №
541323 от 21.11.2018 г. на СРС по гр. д. № 16319/2017 г. е определено
обезщетение от 1000 лв. за вреди, изразяващи се в кръвонасядане
и оток на гърба на носа и травматично
кръвотечение на носа, изживян стрес от
нападението на обществено място и период на физическо възстановяване от 7-14
дни, както и изпитваното от пострадалия чувство на унижение и срам.
·
С Решение № 711
от 6.07.2018 г. на РС - Велико Търново по гр. д. № 642/2018 г. е присъдено
обезщетение от 2500 лв. за следните вреди - охлузна
рана на главата, охлузна рана на гърба на носа, изкривяване на носната пирамида, оток на носната
пирамида със стеснение на левия носен
проход, затруднено носно дишане през
левия носен проход, оток с кръвонасядане на ляво коляно, мозъчно сътресение.
·
С Решение № 2657
от 20.12.2018 г. на РС - Бургас по гр. д. № 3936/2018 г., е присъдено
обезщетение от 1500 лв. за счупване на носа с последвала операция и период на
оздравяване, придружен с болки и страдания.
·
С Решение № 277
от 12.10.2018 г. на РС - Провадия по гр. д. № 622/2015 г. е определено
обезщетение в размер на 4000 лева за претърпени неимуществени вреди от
множеството телесни увреждания, загрозяващи лицето на ищеца, затворени от отоци
очи в продължение на около месец, хлътнала носна
пирамида, главоболие, световъртеж, повдигане, затруднено носно дишане, операция на носа, както и психическа травма – ищецът станал
нервен, чувствал се емоционално смазан и загубил работата си.
·
С Решение № 4730 от 18.04.2016 г. на СРС по гр. д. №
74850/2015 г., е присъдено обезщетение от 10000 лв. за
претърпени две операции на носа и невъзстановено нормално носово дишане въпреки
тях, както и други наранявания, като ищецът бил и психически разстроен, не
можел да спортува и били нарушени социалните му контакти.
·
Решение № 6305 от
26.08.2013 г. на СГС по гр. д. № 6010/2011 г е определено обезщетение от 10000
лв. (намалено до 5000 лв. поради съпричиняване) за
следните вреди: фрактура на носните кости (двустранно
изкривяване на носната пирамида),
сътресение на мозъка, контузия с подкожен хематом на носа, наложили операция за
репониране на носните кости.
·
С Решение № 140
от 31.10.2018 г. на ОС - С. по т. д. № 173/2017 г. е присъдено обезщетение от
10000 лева за физически и психически дискомфорт и
търпени битови неудобства вследствие на причинени на ищеца телесни увреждания –
фрактура на носни кости, фрактура на шиен
и гръден прешлен С7 и ТН1, контузия на глава и тяло, охлузвания и натъртвания
по тялото, наложили операция на носа в чужбина.
·
С Определение №
467 от 28.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 512/2015 г., III г. о., ГК, не е
допуснато до касационно обжалване въззивно решение, с
което е присъдено обезщетение от 9000 лв. за привеждане на пострадалата в
безсъзнателно състояние (обусловило разстройство на здравето, временно опасно
за живота), контузия на главата, сътресение на мозъка, счупване на носни кости, оток, ожулване, контузно-
разкъсна рана в областта на носа, кръвонасядане
по клепачите на двете очи, контузно- разкъсна рана на горната устна, три контузно-
разкъсни рани на дясното бедро, ожулвания на лява подбедрица, и силен стрес.
·
С Решение № 219
от 2.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1325/2014 г., III г. о., ГК, е прието, че
справедливо имуществено обезщетение за вреди от практически идентично деяние като
процесното (за което е наложено почти същото
наказание) е 15000 лв., като самите вреди се изразяват в контузия в областта на лява долночелюстна става, кръвонасядане
на лигавицата на долната устна, кръвонасядане в
областта под лявата ключица, лявата гръдна половина, дясната половина на
корема, счупване на носни кости с
разместване на костни фрагменти и изкривяване на носна преграда, като
прогнозата за възстановяване на последното е неблагоприятна, а пълно излекуване
- невъзможно. Освен това в продължение на около една година ищецът е бил с
диагноза „Разстройство в адаптацията - Протрахирана
депресивна реакция“.
·
С Определение №
290 от 27.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2832/2017 г., IV г. о., ГК, не е
допуснато до касационно обжалване въззивно решение, с
което е присъдено обезщетение от 15000 лв. за увреждане носа на пострадалия,
във връзка с което са били извършени две операции, но без пълно възстановяване,
както и общо влошаване на състоянието вследствие на операциите, свързано със
силни болки и невъзможност за сън поради задушаване и давене.
·
С Определение №
293 от 27.03.2018. г. на ВКС по гр. д. № 2359/2017 г., IV г. о., ГК, не е
допуснато до касационно обжалване въззивно решение, с
което е присъдено обезщетение от 12000 лв. за средна телесна повреда,
изразяваща се в травматично счупване на носните кости,
придружено с деформация на носната пирамида и произтичащо от нея затруднение в
носовото дишане, наложило провеждането на тежка оперативна интервенция, затруднения
в дишането, храненето, дъвченето, говоренето и разстройството на съня в
продължение на 6-7 седмици, както и силно главоболие в продължение на един
месец, затруднено виждане за около две-три седмици поради оток и хематом, както
и невъзможност за пълноценен начин на живот в продължение на два месеца, избягване
на социални контакти, преживян силен стрес и безпокойство за здравето.
·
С Решение № 693
от 2.03.2011 г. на САС по гр. д. № 452/2011 г., е прието за справедливо
определеното от първоинстанционния съд обезщетение от
20000 лв. за увреждания, изразяващи се в контузия на
тилната област на главата с мозъчно сътресение, отоневрологичен
синдром, дископатия на нивото на пети и шести шийни прешлени, контузия на тялото и задната част на лявата
подбедрица, счупване на ностните
кости, като лечебният и възстановителният период на полученото счупване
и травматични увреждания са продължили около два месеца, а периодът на
възстановяване от получената черепно- мозъчна травма е бил значително по-дълъг,
като при нея са се получили и усложнения – главоболие, гадене, тежки пристъпи
на замаяност, смутено равновесие с неблагоприятна прогноза за развитие на
заболяването.
·
С Решение № 253
от 22.03.2010 г. на САС по гр. д. № 2815/2009 г., ГО, е изразено становище, че
сумата 30000 лв. е справедливо обезщетение за следните травматични увреждания: компресивно счупване на тялото на 9-ти гръден прешлен, счупване
на латералния глезен на дясната малкопищялна кост, разкъсно-контузна рана над лявата очна вежда, хематом на
лявата скула и счупване на носните кости, като пълният
лечебен и възстановителен период е продължил около 6 месеца, през първите два
от които ищцата не е могла да са самообслужва, а лечението е било при строг постелен режим.
Анализът на така цитираната съдебна практика показва,
че с първите три съдебни акта са присъдени относително ниски обезщетения от 1000
– 2500 лв. за вреди, подобни на процесните, като в
първите два казуса няма счупване на носните кости, нито необходимост от
оперативна намеса за възстановяването им.
С четвъртия акт е определено обезщетение от 4000 лв.
за множество вреди, част от които са идентични с процесните.
Със следващите три акта са определени обезщетения от
по 10000 лв. за вреди, идентични с процесните
(счупване на носните кости, налагащо оперативна намеса), но развиващи се на
фона на други тежки такива (вкл. мозъчно сътресение, счупване на прешлени, две
неуспешни операции и др.). Сходно съотношение може да се открие и в следващия
съдебен акт - Определение № 467 от 28.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 512/2015
г., III г. о., ГК.
Следващите два акта определят, респ. признават,
обезщетения от по 15000 лв. за повече на брой и по- тежки вреди в сравнение с процесните, като прогнозата за пълно възстановяване на
пострадалите лица е била неблагоприятна.
По същество аналогичен количествен критерий е използван при постановяване и на
следващия цитиран акт - Определение № 293 от 27.03.2018. г. на ВКС по гр. д. №
2359/2017 г., IV г. о., ГК.
Последните два цитирани акта съставляват относително
стара съдебна практика на Софийския апелативен съд от 2010г. – 2011г., но от
тях може да се направи обобщен извод, че обезщетения от порядъка на 20000 –
30000 лв. се присъждат за много повече и много по- тежки увреждания от процесните, както и при съществено по- продължителен
възстановителен период със съпътстващи битови неудобства и дискомфорт.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че справедливият
размер на обезщетението за процесните неимуществени
вреди е 5500 лв.
Няма основание за намаляване на същото поради съпричиняване, тъй като:
·
заключението по
последния въпрос от СМЕ опровергава твърдението на ответника, че част от процесните болки и страдания се дължат на други травми на
ищеца, несвързани с процесния инцидент;
·
по делото не се
доказа връзка между болките и страданията от една страна, и невъзползването от
правото на два контролни прегледа на ищеца на 14.08.2014г. и 21.08.2014г. от
друга страна.
По тези съображения, предявеният иск е основателен до
размер от 5500 лв. и следва да бъде уважен за тази сума, а за разликата до
пълния предявен размер от 26000 лв. – отхвърлен.
С оглед изхода на делото и направено от ищеца искане,
в негова полза следва да се присъди част от направените разноски (депозит за
вещо лице по СМЕ в размер на 210 лв.), пропорционална на уважената част от
иска, а именно – 5500/26000 * 210 = 44,42 лв.
В същата пропорция следва да се присъди адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в полза на адв. А., а именно
5500/26000 * (830 + 0,03*(26000-10000)) = 277,16 лв.
С оглед изхода на делото и направено от ответника
искане, в негова полза следва да се присъди част от направените разноски (1300 лв.
– адвокатско възнаграждение, 20 лв. – съдебни удостоверения, 70 лв. – депозит
за вещо лице по СМЕ), пропорционална на отхвърлената част от иска, а именно: (26000-5500)/26000
* (1300+70+20) = 1095,96 лв.
С оглед разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК и
недължимата от ищеца държавна такса при завеждане на делото, която остава в
тежест на бюджета на съда (арг. от ал. 3), ответникът
следва да бъде осъден да заплати такава върху уважената част от иска, а именно:
0,04 * 5500 = 220 лв.
Възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното
от ответника адвокатско възнаграждение е неоснователно. Съгласно разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение за защита по иск с цена
26000 лв. е 1310 лв., т.е. с десет лева по- високо от заплатеното от ответника.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Й.Г.Г. с ЕГН ********** и
адрес ***, да заплати на Г.С.К. с ЕГН ********** и адрес ***, сумата 5500 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди от побой, нанесен му от Й.Г.Г. около 22:00ч. на 03.08.2014 г. в с. М., пред ресторант „Ч.“,
ведно със законната лихва върху тази
сума за период от 03.08.2014 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правна
квалификация чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 26000
лв.
ОСЪЖДА Й.Г.Г. с ЕГН ********** и
адрес ***, да заплати на Г.С.К. с ЕГН ********** и адрес ***, сумата 44,42 лв., представляваща част от
направените по делото разноски, пропорционална на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Й.Г.Г. с ЕГН ********** и
адрес ***, да заплати на адв. Я. К. С. – А. с ЕГН **********
и адрес ***, офис 107, сумата 277,16 лв.,
представляваща част от адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, пропорционална на уважената
част от иска.
ОСЪЖДА Г.С.К. с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на Й.Г.Г. с ЕГН ********** и адрес ***, сумата 1095,96 лв., представляваща част от
направените по делото разноски, пропорционална на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Й.Г.Г. с ЕГН ********** и
адрес ***, да заплати в полза на Софийския окръжен съд с БУЛСТАТ ** и адрес гр.
С., бул. „В.“ № 2, сумата 220 лв. –
държавна такса, съответстваща на уважената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
Окръжен
съдия: