№ 44844
гр. София, 14.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110102330 по описа за 2023 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Следва да се уважат доказателствените искания на ищеца, направени по реда на чл.
190, ал. 1 ГПК, за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза и за издаване на съдебно
удостоверение, които касаят релевантни спорни между страните обстоятелста.
Ищецът следва да бъде задължен да посочи на основание чл. 127, ал. 4 ГПК банкова
сметка или друг начина на плащане на вземането по предявената осъдителна претенция.
На ответника следва да се дадат указания за представяне на доказателства за
упълномощаване на адв. Д. М., подписал отговора на исковата молба като пълномощник,
или за потвърждаване на извършените без представителна власт действия по подаването му.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца А. Г. А. в едноседмичен срок от съобщението да посочи с
писмена молба по делото банкова сметка или друг начина на плащане на вземането по
предявената осъдителна претенция.
УКАЗВА на ответника „К. на основание чл. 101, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от
съобщението да представи по делото доказателства за упълномощаване на адв. Д. М.,
подписал отговора на исковата молба като пълномощник, а именно адвокатско пълномощно
с дата, предхождаща датата на подаване на отговора или в същия срок с писмена молба
изрично да потвърди извършените без представителна власт действия по подаването му,
като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията в дадения срок, съдът ще
1
приеме, че по делото не е подаван отговор на исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответника „К. в едноседмичен срок от
съобщението да представи по делото заверен препис от документите, находящи се в
кредитно досие на А. Г. А. във връзка със сключен договор за паричен заем № . от
19.09.2022г., включително копие от договора и стандартен европейски формуляр, като го
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в случай на непредставяне на документите в посочения срок съдът
може с оглед обстоятелствата по делото да приеме за доказани фактите, за които страната е
създала пречки за събиране на доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба при депозит в размер на 250 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М. М., тел. . , която да бъде призована след представяне
на доказателства за внесен депозит.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца съдебно удостоверение, което да му послужи пред БНБ по
проект, представен в 3-дневен срок от съобщението.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 07.03.2024г. от 10.45 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове – установителни искове с
правна квалификация чл. 26 ал. 1 пр. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД,
чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП вр. чл. 146 ЗЗП, както и осъдителен иск с правна квалификация чл. 55,
ал. 1, т. 1 ЗЗД.
Ищецът А. Г. А. твърди, че сключил на 19.09.2022г. договор за паричен заем № . с
ответника „К., по силата на който ответникът му отпуснал заем в размер на 500 лв. при
седмична погасителна вноска и брой на погасителните вноски – 27, без посочен месечен
лихвен процент. Твърди, че в чл. 8 от договора било предвидено задължение за
предоставяне на обезпечение при определени условия, а в случай на неизпълнение на това
задължение се дължала неустойка в размер на 335,44 лв. Посочената неустойка била
начислена още при сключване на договора. Ищецът счита, че процесният договор за кредит
е изцяло нищожен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като не е спазена
изисканата от закона форма - същият не е написан по ясен и разбираем начин, не е спазено
изискването всички елементи от договора да се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт, не по-малък от 12. Отделно счита, че договорът е недействителен и на
основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от
неговото съдържание – годишният процент на разходите по кредита (ГПР). Намира, че
липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР, какви компоненти са включени в
него и как се формира, което е в пряко противоречие с чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а,
2
ал. 2 и 4 ЗПК. Отделно от това намира, че действителният ГПР е в пъти по-висок от
посочения в договора и е над максимално установения в императивната разпоредба на чл.
19, ал. 4 ЗПК праг. Сочи, че разпоредбата на чл. 8 от договора, в която е предвидено
заплащане на неустойка в случай на непредставяне на обезпечение за нищожна на
основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, тъй като е налице изначална невъзможност потребителят
да осигури в толкова кратък срок поръчител /солидарен длъжник/, отговарящ на всички
изисквания, посочени в договора. Отделно от това счита неустойката по чл. 8 от договора за
нищожна поради накърняване на добрите нрави, излизаща извън присъщите й функции, тъй
като е свързано с неизпълнение на задължение, което не е пряко свързано с претърпени
вреди. Счита и че с посочената неустойка се уговаря едно допълнително обезщетение за
неизпълнение на акцесорно задължение, което се кумулира с мораторната лихва и е в
противоречие с чл. 33, ал. 1 ЗПК. Счита, че неустойката е нищожна и на основание чл. 143,
ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения
да заплати необосновано висока неустойка. Също така намира, че е налице нарушение на
императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като разходите за
заплащане на неустойката за недаване на обезпечение, която по своята същност
представлява печалба на кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично,
следва да бъде част от ГЛП и ГПР, при което същият би възлизал многократно над
допустимия, което води до нищожност на целия договор на основание чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Посочването на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между
страните представлявало „заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и
ал. 2, т. 1 ЗЗП. Позовава се и на недействителност на целия договор на основание чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК поради липса на уточнение на условията за прилагане на ГЛП и
базата, върху която се начислява, което е пречка за установяване дали уговорения лихвен
процент отговаря на действително прилагания от кредитора. Счита, че на посочените
основания договорът е изцяло недействителен и се дължи само чистата стойност на кредита,
, евентуално че нищожни са отделни негови клаузи, по-специално на неустоечната клауза.
Твърди, че с плащания по кредита на 21.09.2022г. в размер на 200 лв. и на 23.09.2022г. – в
размер на 435,28 лв. е погасил изцяло задълженията си по кредита. С оглед изложеното
претендира да бъде установено в отношенията между страните, че чл. 8 - неустоечна клауза
от сключения между страните договор за потребителски кредит № . е нищожна, както и да се
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 135,28 лв., недължимо платена по договора,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане, както и разноски за производството.
Ответникът „К. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с
който оспорва исковата молба. Намира, че сключеният договор за кредит е съобразен с
императивните изискания на ЗПК, а възраженията на ответника за нищожност на целия
договор и на отделни негови клаузи са неоснователни. Твърди, че клаузата на чл. 8 от
договора е индивидуално уговорена с кредитополучателя, включително по отношение на
нейния размер, като при сключване на целия договор страните са действали в рамките на
3
свободата на договаряне. Сочи, че ответното дружество е небанкова финансова институция,
вписана в Регистъра по чл. 3, ал. 2 ЗКИ, като средствата в нея не са набрани чрез публично
привличане на влогове, поради отпуснатият кредит се явява по-рисков и обезпечаването му
чрез достатъчно обезпечение е изискване на кредитор чрез което да гарантира интересите
си, респ. неустойката за неизпълнение на това задължение също представлява механизъм за
обезпечаване на заема. Твърди, че лихвеният процент за срок на отпускане на кредита е
фиксиран и не е променян за целия период на действието му. Счита, че дори ако съдът
приеме, че отделни клаузи на договора са нищожни, по-специално клаузата на чл. 8, това не
води до недействителност на целия договор. Ето защо, моли за отхвърляне на предявените
искове.
По предявените искове по чл. 26 ал. 1 пр. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, чл. 26, ал. 2,
пр. 1 ЗЗД, чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП вр. чл. 146 ЗЗП в тежест на ищеца да установи, че е
сключен Договор за предоставяне на гаранция № 958572 от 11.10.2021г. с "Ф. с посочените
в исковата молба клаузи, както и че договорът е нищожен на твърдените в исковата молба
основания, включително че е налице нееквивалентност на престациите на страните.
По предявения иск по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е
платил на ответника на 21.09.2022г. сумата в размер на 200 лв. и на 23.09.2022г. – сумата в
размер на 435,28 лв.
В тежест на ответника е да докаже твърденията си, че клаузите на договор и по-
специално тази на чл. 8 от него са индивидуално уговорени между страните, както и че е
налице основание за получаване на платените от ищеца суми.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото обстоятелството, че между страните е сключен договор
за паричен заем № . на 19.09.2022г.
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи, за което
предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират
доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на
фактите, тежестта на доказването за които носят, като относно доказателствената им
стойност съдът ще вземе отношение с акта по същество на делото.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 – координатор М. или на електронна поща:
********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се
постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-
нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
4
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5