Мотиви към присъда № 72/ 06.07.2016 г.по НОХД № 128 по описа на
Пловдивския окръжен съд за 2015 година
Пловдивската
окръжна прокуратура е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия Х.А.А. и същият е предаден
на съд с обвинение за извършено престъпление по чл.252
ал.2 пр.2 във вр. с ал.1 пр.4 от НК– за това, че в периода 13.01.2012г. - 10.04.2012г. в
гр.Пловдив, без съответното разрешение от Българска народна банка извършва по
занятие платежни услуги- Наличен паричен превод /чл.4 т.6 от ЗПУПС/-
"платежна услуга, при която средствата се предоставят от платеца, без да
са открити платежни сметки на името на платеца или на получателя, с единствена
цел прехвърляне на съответната сума на получателя или на друг доставчик на
платежни услуги, действащ от името на получателя, и/или когато тези средства се
получават от името на получателя и са на негово разположение " съгласно
параграф 1 т.11 от Допълнителните разпоредби на посочения закон на:
•
13.01.2012г. на И.Б.З.
в размер на 10 000 щ.д, предназначени за Дубай , за което е получил такса
превод в размер на 150 щатски долара или 229.72 лева;
•
17.01.2012г. на И.Н.Н.
в размер на 10 000 щ.д., предназначени за К./ METRO СГП/-Дубай , за което
е получил такса превод в размер на 150.00 щатски долара или 229.38 лв.;
•
месец януари 2012г. на
В.Т.Т. в размер на 1143 щ.д., предназначени за MANEESH INTERNATIONAL-
Дубай, за което е получил такса превод в размер на 17.14 щатски долара или
26.21 лева;
•
06.02.2012г. на В.Й.Д.
в размер на 487 щ.д., предназначени за TRANS STARS - Дубай, за което е
получил такса превод в размер на 7.30 щатски долара или 10.95лв.;
•
17.02.2012г. на И.Н.Н.
в размер на 14 500 щ.д., предназначени за К./ METRO CITI-Дубай, за което е
получил такса превод в размер на 217.50 щатски долара или 323.27 лв.;
•
17.02.2012г. на П.М.В.
в размер на 3 000 щ.д., предназначени за BHAGAT TR и WINNERS- Дубай, за което е
получил такса превод в размер на 45.00 щатски долара или 66.88 лв.;
•
21.02.2012г. на И.Б.З.
в размер на 3 000 щ.д., предназначени за WHITE ROSE-Дубай, за което е получил такса превод
в размер на 45.00 щатски долара или 66.56 лв.;
•
24.02.2012г. на П.М.В.
в размер на 3 000 щ.д., предназначени за К./ METRO CITI/-Дубай, за което е
получил такса превод в размер на 45.00 щатски долара или 65.62 лв.;
•
01.03.2012г. на Г.Е.Д.
в размер на 2 000 щ.д., предназначени за К./ METRO CITI/-Дубай, за което е
получил такса превод в размер на 30.00 щатски долара или 44.08 лв.;
•
01.03.2012г. на Д.Д.Г.
в размер на 7000 щ.д., предназначени за К. М.-Дубай, за което е получил такса
превод в размер на 105.00 щатски долара или 154.27 лв.;
•
09.03.2012г. на Д.С.П.
в размер на 9 000 щ.д., предназначени за К./ METRO CITI/ и Н. /NAIF STAR/-Дубай, за което е
получил такса превод в размер на 135.00 щатски долара или 200.16 лв.;
•
17.03.2012г. на П.И.С.
и С.И.С. в размер на 20 990 щ.д., предназначени за К./ METRO С1Т1/-Дубай, за което
е получил такса превод в размер на 314.85 щатски долара или 469.50 лв.;
•
19.03.2012г. на фирма
" П***" с управители К.А.П. и Д.Г.Н. в размер на 320 щ.д.,
предназначени за К./ METRO
С1Т1/-Дубай, за което е получил такса превод в размер на 3.84 щатски долара или
5.71 лв.;
•
19.03.2012г. на фирма
" П***" с управители К.А.П. и Д.Г.Н. в размер на 10 000 щ.д.,
предназначени за К./ METRO
СГПЛДубай, за което е получил такса превод в размер на 120.00 щатски долара или
178.48 лв.;
•
22.03.2012г. на В.К.С.
в размер на 4000 щ.д., предназначени за К./ METRO CITI/ и К. М.-Дубай, за
което е получил такса превод в размер на 60.00 щатски долара или 89.12 лв.;
•
26.03.2012г. на фирма
" П***" с управители К.А.П. и Д.Г.Н. в размер на 5 000 щ.д.,
предназначени за К./ METRO
С1Т1/-Дубай, за което е получил такса превод в размер на 60.00 щатски долара
или 88.39 лв.;
•
26.03.2012г. на Д.Д.Г.
в размер на 12 000 щ.д., предназначени за К./ METRO С1Т1/-Дубай, за което
е получил такса превод в размер на 180.00 щатски долара или 264.04 лв.;
•
27.03.2012г. на Е.Г.Н.
в размер на 60 000 евро, предназначени за Дубай, за което е получил такса
превод в размер на 900.00 евро или 1760.25 лв.;
•
28.03.2012г. на Д.Д.Г.
в размер на 8 000 щ.д., предназначени за К. М.-Дубай, за което е получил такса
превод в размер на 120.00 щатски долара или 175.98 лв.;
•
29.03.2012г. на И.Н.Н.
в размер на 10 000 щ.д., предназначени за К./ METRO С1Т1/-Дубай,
за което е получил такса превод в размер на 150.00 щатски долара или 221.05
лв.;
•
29.03.2012г. на
Д.Н.Р.-П. в размер на 20 200 щ.д., предназначени за Н. /NAIF STAR/, NINJA TR
и К./ METRO CITI/-Дубай,
за което е получил такса превод в размер на 303.00 щатски долара или 446.52
лв.;
•
19.03.2012г. на П.М.В.
в размер на 3 800 щ.д., предназначени за NAIF STAR и WINNERS-Дубай, за което е
получил такса превод в размер на 57.00 щатски долара или 84.78 лв.;
•
10.04.2012г. на Т.В.Х.
в размер на 25 000 щ.д., предназначени за Wonder Corporation Limitid -Китай, за което е
получил такса превод в размер на 300.00 щатски долара или 447.42 лв.;
•
10.04.2012г. на Г.Д.Ч.
в размер на 3 000 щ.д., предназначени за NATION TR-Дубай, за което е получил такса превод
в размер на 45.00 щатски долара или 67.11лв., за които се изисква такова
разрешение и от извършените услуги са получени значителни неправомерни доходи в
общ размер на 5 715.45 лева.
Представителят
на Пловдивската окръжна прокуратура поддържа изцяло повдигнатото обвинение- със
същата фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и същата правна
квалификация на деянието. По отношение ангажирането на наказателната
отговорност на подсъдимия пледира за
налагане на наказание лишаване от свобода, определено при условията на чл. 55
ал.1 т. 1 от НК и глоба, редуцирана съобр. чл. 55 ал. 2 от НК, като
изпълнението на наказанието лишаване от свобода бъде отложено по реда на чл. 66
от НК. Изразява становище, че не следва да се налага кумулативно предвиденото
наказание конфискация. Иска на основание чл. 53 ал. 2 б. „б“ от НК да бъде
отнето в полза на държавата равностойността на придобитото от престъплението.
Подсъдимият
А. лично и чрез защитата си- адв. Д. изразява
становище за недоказаност на обвинението, наличието на отношения на търговско представителство,
които не съдържат обективните признаци на престъплението. Искат подсъдимият да
бъде оправдан изцяло.
Пловдивският
окръжен съд, като анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди изразеното от страните, намира за установена по непораждащ
съмнения начин следната фактическа обстановка на извършеното.
Подсъдимият Х.А.А. е роден на ***г***. Сириец е. Български
и сирийски гражданин. Разведен е. Не е осъждан. С висше образование е . Работещ
е- управител на търговското дружество „***" ЕООД Пловдив. С ЕГН:
**********.
Подсъдимият Х.А.А. е лице с двойно гражданство- българско
и сирийско. Завършил е висше образование в България и живее в страната от
1983г. Владее писмено и говоримо български език. Още преди инкриминираните по
делото събития той се занимавал с търговска дейност, която осъществявал основно
чрез фирмата "***" ООД/ поради техническа грешка в част от обвинителния
акт цифровото изписване на наименованието е грешно- 2011/. С посоченото
търговско предприятие извършвал внос на
стоки от Дубай. Съдружник във фирмата
първоначално била и живеещата на
съпружески начала с него Ш.Г., а впоследствие станал едноличен собственик. Офисът
на предприятието се намирал в
гр.Пловдив, бул." **" №** ет.З, офис №302.
Основната дейност на фирмата била
свързана с внос на платове от Дубай.
Подсъдимият имал контакти с български търговци на платове, които пътували до
Дубай, там избирали стоки- основно
платове при търговци, с които подсъдимият А. имал контакти, поръчвали вид и
количества и след получаване на желаните от тях стоки от Дубай ги заплащали
на подсъдимия.
Основната част от свидетелите по
делото, осъществили такива сделки, в Дубай контактували с братя, според тях
индийци, но говорещи български език К.
М. и К. М.- търговци от Дубай, работещи
с търговско предприятие "Метро
сити". Те предоставяли на клиентите – български търговци мостри на платове. Клиентите си избирали желаните платове, заявявали ги на
място или чрез подсъдимия в България. Той, ползвайки контактите си с дубайската
фирма "Джерико Дженерал Трейтинг
ко" / накратко назовавана като „Джерико“/ , осигурявал възможността "Джерико"
да поеме дейността по доставката от фирмата- продавач в склад на „Джерико“ и
транспорта им до България.
От наличните по делото писмени доказателства се
установява, че са изискани от банките
справки за налични банкови сметки открити в страната, както за самия
подсъдим А., като физическо лице, така и банкови сметки на негови фирми или
фирми с негово участие -„****. Такива са установени в в „***", „***
Банк", „*** Банк" – за физическото лице и за "**" ООД в лева и щатски долари
в „***"Била е разкрита банковата тайна по реда на чл. 62 от ЗКИ и са представени
банкови документи, установяващи, че единствено движение има по сметките на
"***" ООД в лева и щатски долари, а в останалите сметки няма налични
суми и не е имало движение по тях.
В периода 01.01.2010г. - 10.04.2012г. от сметка в щатски
долара в „***БАНК" са извършвани преводи от фирма " ***" ООД по
сметки на фирми в Дубай -
METRO CITI TEXTILES
TRADING LLC и RAS AL MAMZAR GENERAL TRADING LLC, като
за основание на преводите са посочени фактури издадени от ,Джерико
Дженерал Трейдинг" на "***"
ООД. От представените документи от
„***БАНК", с които е оформено плащането е видно, че към всяко плащане има
приложено писмо от името на "Джерико дженерал трейдинг" до
"***" ООД, в което писмо се посочва плащането да се извърши на METRO CITY TEXTILES TRADING,
писмото е с печат и подпис на фирмата.
Сканирани копия на
всички тези писма без шапката, от която е видно, че издател е "Джерико
дженерал трейдинг" и поставен печат / какъвто е иззет от офиса на подс.
А./ са открити в доброволно предадения носител СД и са свалени на хартиен
носител. С тези преводи са платени фактури на "Джерико дженерал
трейдинг" по доставки на Х.А. за 2008г. - 2 броя, 2009г. - 1 брой, 2010г.
- 8 броя и 2011г. - 5 броя.
Подс. Х.А.А. ползвал за дейността,
която развивал офис в гр.П*, намиращ се
в бизнес център **. Технически сътрудник при осъществяване на дейността
му била св.Я.Я.. Тя била назначена с трудов договор в „**" ООД. В
дейността си била изцяло подчинена на
подсъдимия А., който й давал нареждания
и указания какво точно да прави, съответно нему се отчитала за действията си.
Свидетелката била лишена от възможност за оперативна самостоятелност, основана
на нейна
преценка. Фирмата „**" ООД се занимавала с карго услуги. Български
търговци, вкл. и разпитаните по делото като свидетели такива, посещавали Дубай, където си избирали стока.
Тя се оставяла там в склад, стопанисван от подс.А. и негов познат. След
натоварването на стоката от Дубай св.Я. получава информация кое лице, каква
стока следва да получи в България. Доставчик винаги била фирмата „Джерико
Деженерал Трейдинг ко" - Дубай, а превозвачи били различни фирми. След
получаването на стоката от счетоводството на фирмата „**" ООД се издавали
фактури. Пари били получавани от съответните лица, които ги предавали на
подсъдимия или на св .Я. единствено за карго услугата. Парите за карго-
услугата тя записвала в Приходни касови ордери - ПКО. В тях били отразявани фирмата длъжник и сумата,
която се дължи. За оставените в офиса пари, за които са издадени ПКО не били
издавани фактури. На св.Я. било наредено от подс.А. да приема парите по тях, да
ги отразява в ПКО, като след това във всички случаи тя ги предавала на него. За
тази услуга били заплащани от клиентите и съответни проценти комисионна
-възнаграждение за услугата. Във всички от долу изброените случаи парите били
предадени за заплащане на стоката, закупена
в Дубай. По делото не е установено как точно е ставало изпращането на
сумите от подсъдимия до продавачите на платовете, заплащането на получените от
подс. суми за платовете, закупени от клиентите в Дубай, нито кои лица са
извършвали реално предаването им там. В този смисъл обвинителната теза, че
реално плащането ставало в Дубай от лица,
приближени на подс.А. или с негови пари и по негово нареждане, а
равностойността на там платената сума А. ***, с което се прилагала в действие
традиционна според обвинителната власт система на заплащане- арабска търговска
практика наричана „хавала"q е недоказана и не се възприема от
настоящия състав като фактическа обстановка на извършеното. Но това е извън
обективните и субективни признаци на престъплението, за което подсъдимият А. е
предаден на съд и фактическата необоснованост на прокурорската теза в тази част
не се отразява на същностните за деянието обстоятелства. Осъществените от
подсъдимия действия, при които той е получавал лично или разпореждал на свид.
Я. получаване на суми от български търговци, предназначени за превеждане в
чужбина на осъществени извън България сделки и е получавал процент върху
конкретната сума срещу задължението той да достави същата на продавача, са
следните:
На 13.01.2012г. св.И.Б.З. *** внесла
в офиса на подс.А. при св.Я. сумата от 10 000 щатски долара плюс 1,5 процента
върху сумата, явяваща се комисионна в
размер на 150 долара / или 229,72 лв. по фиксинга на БНБ за същия ден/, които
пари били предназначени за плащане на стока в Дубай. Парите били получени от
св.Я. с ПКО от същата дата №1194 и предадени на подс.А..
На 21.02.2012г. същата свидетелка отново посетила офиса на подс. А.,
където предала сумата от 3 000 щатски долара отново плюс процент в размер на
1,5 процента от 45 долара или 66,56 лв. в полза на търговския субект White Rose /*********/ Дубай. Съставен
бил ПКО №1194 от същата дата. Парите
били предадени отново на подсъдимия А..
На 17.01.12г. св.И.Н.Н. от
гр.Пловдив посетил офиса на подс. Х.А. *** в бизнес сграда **. Повод за
посещението било заплащането на доставена стока от Дубай - платове и карго
услугата за доставянето им. На същата дата св.Н. внесъл при св.Я. сумата от 10
000 щ.долара, които били предназначени за търговеца продавач на платовете К.- METRO SITI - Дубай, за което за услугата било
заплатено възнаграждение от 150 щ.д. с левова равностойност 229,38 лв. Сумата
отново била приета с ПКО №1185и предадена на подсъдимия А..
На 17.02.2012г. св.Н. посетил отново
посочения офис на подсъдимия и предал на
св.Я. сумата от 14 500 щ.д. за доставени му платове от Дубай, предназначени
отново за К. METRO SITI - Дубай, за
което била платена и такса за услугата от 217,50 щ. долара или 323,27 лв.
съставен бил ПКО №1191 от същата дата.
Парите били предадени отново на подсъдимия А..
На 29.03.2012г. при сходни
обстоятелства св.Н. осъществил още едно внасяне на пари в офиса на обв.А. при
св.Я. в размер на 10 000 щ.долара в полза на същия търговец в Дубай за
доставени му платове, като таксата явяваща се комисионна за услугата била в
размер на 150 щатски долара или 221,05 лв. Съставен бил ПКО №1210 от същата дата.
На 17.02.2012г. св.П.М.В. от
гр.Пловдив, която търгувала с платове, които харесвала в Дубай, а й били
доставяни от страна на подс.А.,***. За доставянето на плат от Дубай заплатила с
ПКО №1193 от същата дата сумата от 3 000 щатски долара, които били
предназначени за BHAGAT TR и WINNERS-търговски субекти в Дубай, за което
била заплатена такса превод в размер на 45 щатски долара или 66,88 лв. Парите
били предадени посредством св.Я., а впоследствие от нея на подс. А..
На 24.02.2012г. същата свидетелка В.
отново посетила офиса на подс.А.. При сходни обстоятелства и основания за
плащането внесла при св.Я. с ПКО №1195 от същата дата сумата от 3 000 щатски
долара, предназначени за К.- METRO SITI Дубай за доставка на платове. Внесената такса за превод за тази сума била в размер на 45
щатски долара или 65,62 лв.
На 19.03.2012г. св.П.В. отново
внесла в офиса на подс. А. за заплащане на доставени платове от Дубай в полза
на NAIF STAR и WINNERS Дубай сумата от 3 800 щатски
долара, като процента за такса превод бил в размер на 57 щатски долара или
84,78 лв. Парите в последствие били предадени на Х.А..
Свидетелят Г.Е.Д. *** през
инкриминирания по делото период също се
занимавал с търговия на дребно с платове, които харесвал в Дубай. Не ги
заплащал там, а плащанията извършвал когато му били доставени в България, за
която цел ползвал услугите на подс. А.. На 01.03.2012г. св.Д. *** и предал
сумата от 2 000 щатски долара плюс комисионна от 1,5 процента - 30 щатски
долара или 44,08лв. за услугата, която този път се състояла в това: преди
инкриминирания период, най- вероятно през 2010г. св.Г.Д. осъществил пътуване и
среща в Китай с лицето К. -търговец на платове, свързан с А. и развитата от
него дейност. Парите за пътуването в размер на тези 2000 щ.долара следвало да
бъдат възстановени на К. METRO SITI Дубай, но в момента свидетелят нямал
тази възможност. За това се разбрал и по предложение на К. предал парите на
секретарката на подс.А.- св.Я. с оглед
нареждането на превод в полза на търговеца зад граница от страна на обв.А.. За
предаването на парите бил съставен ПКО
№1197 от същата дата Парите отново били предадени на подсъдимия.
Свидетелят Д.Д.Г. *** познавал
подс.Х.А.. Поводът за техните отношения също била доставка на стока - платове
от Дубай. Платовете били поръчвани от там, били харесвани в България по мостри
и доставяни от подс.А.. Разплащането ставало по описаната по-горе схема.
Конкретно на 01.03.2012г. св.Д.Г. посетил офиса на подс. А. ***, където предал
сумата от 7 000 щатски долара на св.Я. заедно с 1,5 процента за таксата превод
в размер на 105 щатски долара или 154,27 лв. в полза на търговеца К. М. от
Дубай. Съставен бил ПКО №1198 от същата
дата. В последствие с ПКО 1207 от
26.03.12г. отново в същия офис св.Г. предал сума от 12 000 щатски долара,
предназначени за плащане на К. - METRO SITI, Дубай. В този случай удържаната му
такса за превода била в размер на 1,5 процента от сумата - 180 щатски долара
или 264,04 лв.съобразно фиксинга на БНБ.
На 28.03.2012г. св.Г. отново в офиса на подс. А. оставил сума в размер
на 8 000 щатски долара в полза на К. М. - Дубай, за което му била удържана
такса за превода в размер на 1,5 процента от сумата - 120 щатски долара или
175,98 лв. Съставен бил ПКО №1209.
Свидетелите П.И.С. и С.И.С. посетили
офиса на обв.А. отново във връзка със заплащането на суми по осъществена
доставка на платове от Дубай. На 17.3.2012г. св.П.С. предал в офиса на А.
сумата от 20 990 щатски долара с ПКО №1201, като била удържана комисионна такса
за превода в размер на 314,85 долара или 469,50 лв. Плащането било за доставка
на платове в полза на К.- METRO SITI Дубай.
Свидетелите К.А.П. и Д.Г.Н. били
съдружници и представители на фирмата „П***“. И те контактували с подс. А. по
повод доставянето на платове от Дубай по представени в България мостри. Стоката
се заплащала в България на подсъдимия. От страна на двамата свидетели били
предадени следните суми в офиса в гр.Пловдив: на 19.3.2012г. била предоставена
сума в размер на 320 щатски долара предназначени за К.- METRO SITI Дубай, като удържаната такса превод
била в размер на 1,2 процента- 3,84 долара или 5,71 лв. Това станало с ПКО
№1202 от същата дата; на същата дата от името на фирмата свидетелите внесли в
офиса на подсъдимия сумата от 10 000
щатски долара в полза на същия дубайски търговец с ПКО 1203, като удържаната
такса превод била в размер на 1,2 процента или 120 щатски долара - 178,48 лв.;
на 26.03.2012г. Свидетелите от името на „П***" внесли в офиса сумата от 5
000 щатски долара, отново предназначени за търговеца К.- METRO SITI Дубай, като в този случай
удържаната такса за превода била 1,2 процента от сумата или 60 щатски долара
или 88,39 лв. Съставен бил ПКО №1206 По познатия начин на работа всички така
получени суми били предадени от св.Я. на подс.Х.А..
Свидетелката В.К.С. *** също
установила отношения с подсъдимия А. във връзка с доставянето от негова страна
на евтини платове от Дубай, които били заплащани при него в офиса му в
гр.Пловдив. През 2011г. свидетелката посетила лично Дубай, за да закупува
платове. Там осъществила сделки с двамата търговци, близки до А. -К. и К. М. от
Дубай. По повод на пълното разплащане по сделката те казали на св.С., че следва
да предаде парите за плащането на стоката на А., което и тя сторила. На
22.03.2012г. посетила офиса в център ** Пловдив и с ПКО №1205 от същата дата
предала сумата от 4 000 щатски долара в полза на цитираните по-горе двама
търговци. Била й взета такса за превода в размер на 60 щатски долара или 89,12
лв.
Св.Е.Г.Н. от гр.Пловдив познавал от
няколко години преди инкриминираната дата подс.А.. На 27.03.2012г. на свидетеля
се обадил самият подсъдим и го помолил да
се срещне с две лица в София, от които да получи парична сума, която да му
предаде. Оказало се, че става въпрос за сума в размер на 60 000 евро насочена
отново за разплащане на стока в Дубай, за което била получена и сума в размер
на 900 евро или 1760,25 лв. като такса за превода на сумата. Парите били
предадени на св.Я., която ги приела, преброила и в последствие ги предала на
А..
Св.Д.Н.Р. - П. от гр.Пловдив също
познавала обв.А. по повод на доставянето от негова страна на платове за фирмата
й. На 29.03.2012г. свидетелката посетила офиса на подс.А. и предала на св.Я.
сума в размер на 20 200 щатски долара. Била платена и такса за превода в размер
на 1,5 процента върху сумата или 303 щатски долара или 446,52 лв. Съставен бил
ПКО №1211 от същата дата. Плащането било в полза на търговските субекти
Дубай-Н. NAIF STAR, NINGA TR и К. METRO SITI.
Свидетелката Т.В.Х. *** познавала и
контактувала с подсъдимия по същия повод-
във връзка с доставянето на платове от Дубай. През пролетта на 2012г. тя
осъществила уговорка с него той да и съдейства за доставянето на стока от
Китай. Транспортът щял да се осъществи от фирмата Wonder
Corporation Limited Китай, на
която подс.А. трябвало да преведе пари, за да бъде доставена стоката- платове
до Дубай, а от там до България. На 10.04.2012г. св.Х. занесла в офиса и предала
сумата от 25 000 щатски долара в полза на Wonder
Corporation Limited Китай като
заплатила и такса за превода в размер на 300 щатски долара или 447,42 лв.Сумите
Свидетелката Г.Д.Ч. *** познавала
подсъдимия и контактувала с него във
връзка с доставка на платове от Дубай, които били внасяни в България и
плащането им ставало в брой на подс.А.. Той осигурявал възмездяването на
търговеца в Дубай. На 10.04.12г. свидетелката изпратила на А. с пощенски запис
сумата от 3 000 щатски долара, които били за плащане на платове на NATION TR Дубай.За услугата била заплатена
сума в размер на 45 щатски долара или 67,11 лв.
В хода на досъдебното производство от
офиса на подсъдимия са били иззети множество документи и компютърни
конфигурации, печати. Извършен е оглед на компютрите иззети от Х.А., както и
информацията свалена на флашки и СД от същите.От СД предаден доброволно от
свид.Я., на който е качена информация свалена от компютъра на Х.А. е извършена
разпечатка върху хартиен носител на съдържащите се в него информационни данни.
В иззетия СД са открити изготвени справки в които е посочен приход, разход,
процента който се събира от тези суми, наличността на касата след всеки приход
и разход / като сумата формирана от процента не се включва като наличност в
касата/, като над "каса" е записано името Т. и в последната колона са
записани на латиница имена. Вписаните като
приход суми са от лица с арабски имена, а разходната част или дължимите
суми са на лица с български имена.Намерени са
сканирани фактури, като част от сканирани тях са с издатели чужди фирми
и получатели П.А., П.В. и Х.А., както и фирми на тези лица, като на тях има
поставени и печати от съответните фирми, два от които са открити в офиса на
Х.А.. В това число и печат на "Джерико дженерал трейдинг". Видно от
разпечатаната от СД информация, на страница 52 от том IV от извършеното
разпечатване върху хартиен носител на предаденото СД е открита изготвена разписка без подписи между Т.Х. и
Х. А. за предаване на сумата от 123 000 щ.д. с цел превод в Китай. Отразена
е комисионната за този превод - в размер
на 1.2% или 1467 щ.д. Под разписката са посочени банкови сметки на фирма в
Китай.
От наличните по делото писмени доказателства се
установява, че са изискани от банките справки
за налични банкови сметки в страната както за самия подсъдим А., като физическо
лице, така и банкови сметки на негови фирми или фирми с негово участие *** – за
физическото лице и за "****
2001" ООД в лева и щатски долари в „***банк". Била е разкрита
банковата тайна по реда на чл. 62 от ЗКИ и са представени банкови документи,
установяващи, че единствено движение има по сметките на "***" ООД в
лева и щатски долари, а в останалите сметки няма налични суми и не е имало
движение по тях.
В периода 01.01.2010г. - 10.04.2012г. от сметка в щатски
долара в „***банк" са извършвани преводи от фирма " ***" ООД по
сметки на фирми в Дубай -
METRO CITI TEXTILES
TRADING LLC и RAS AL MAMZAR GENERAL TRADING LLC, като
за основание на преводите са посочени фактури издадени от ,Джерико
Дженерал Трейдинг" на "***"
ООД. От представените документи от
„***БАНК", с които е оформено плащането е видно, че към всяко плащане има
приложено писмо от името на "Джерико дженерал трейдинг" до "***"
ООД, в което писмо се посочва плащането да се извърши на METRO CITY TEXTILES TRADING,
писмото е с печат и подпис на фирмата. Сканирани копия на всички тези писма без
шапката, от която е видно, че издател е "Джерико дженерал трейдинг" и
поставен печат / какъвто е иззет от офиса на подс. А./ са открити в доброволно
предадения носител СД и са свалени на хартиен носител. С тези преводи са
платени фактури на "Джерико дженерал трейдинг" по доставки на Х.А. за
2008г. - 2 броя, 2009г. - 1 брой, 2010г. - 8 броя и 2011г. - 5 броя.
Описаната по-горе фактическа
обстановка на извършеното се установява по несъмнен начин от следните
доказателства, които съдът кредитира:От обясненията на подсъдимия, депозирани в
хода на съдебното следствие, които съдът възприема в преобладаващата част. От
тях се установява, че подсъдимият е осъществявал търговска дейност чрез „***“
ООД, впоследствие ЕООД, чийто управител е бил; че дейността му е била свързана
с внос на стоки- платове от Дубай, че е получавал суми за закупени в Дубай
платове от български търговци, които е предавал на представители на фирмата
„Джерико трейтинг“- Дубай на ръка и по банков път, като за тази дейност е
получавал „ награждение“- комисионна. Съдът не възприема обясненията на подсъдимия в частта, в която
той сочи, че всички получени в офиса му пари са били по повод договорните
отношения с посочената фирма в Дубай, че за винаги е издавал фактури на българските търговци за
получените суми, тъй като това е в противоречие с останалите налични по делото
доказателства. Касае се за оборена от доказателствата защитна версия на
подсъдимия.
При кредитирането на показанията на
разпитаните по делото свидетели съдът взе предвид следното: В преобладаващата
си част те са български търговци, формално или реално действащи от името
на съществуващи търговски предприятия, дейността
на които е била свързана с платове. Това, естествено, е налагало закупуването
им, а с оглед пазарните условия- и
необходимост от постигане на възможно най- ниска цена. Всяко едно инкриминирано
по делото действие по предаване на пари на подсъдимия А. от български
съконтрахент на подсъдимия за последващо предаване на фирмата- доставчик от Дубай/ в някои случаи
Китай/ съдържа белези на престъпление,
тъй като предаващото парите лице, искащо извършване на платежна услуга от
подсъдимия, е съзнавало, че той не е институция, която би могла да има лиценз
за това. Т.е. предаващото парите лице би могло да понесе наказателна
отговорност като помагач и / или подбудител за извършване на същото по вид
престъпление. Без да се навлиза в подробности дали отделният платец е бил
наясно с установеното в съдебната практика изискване за „системност“ на тази
дейност, то извършеното от всеки от
платците, действащи от името на търговски субекти, носи несъмнено белези на
административно нарушение. Липсата на съответен счетоводен документ при
предаването на сумата /което свидетелите се опитват да обяснят с бъдещи или
минали доставки/ установява за всеки от тях, че
в
счетоводната си П.тика не е прилагал и спазвал основните принципи заложени в Закона за счетоводството/
отм./- чл. 4- чл. 7 и следващите, националните счетоводни стандарти и други
действащи нормативни актове. Т.е. обяснимо е желанието на всеки един от
посочените свидетели да не депозира показания, установяващи извършено от него
престъпление, респ. административно нарушение с възможни неблагоприятни за
търговеца и управляващите го лица последствия.
Съдът кредитира изцяло
показанията на свид. Я.Я., депозирани в хода на съдебното следствие. За
обстоятелствата, за които бяха присъединени по надлежния процесуален ред
показанията на същата свидетелка от досъдебното производство следва да се
възприемат последните, като депозирани в по- близък момент до интерпретираните
събития. От тях се установява, че свидетелката е лицето, работило в „***“ ООД,
което по указание на подс. А. е получавало носени от други лица суми и е
съставяло приходни касови ордери /ПКО/; за това, че дейността й е била
подчинена на подсъдимия, че за сумите, явяващи се плащане за „карго“- услуга са
били издавани фактури, но за парите извън тази услуга фактури не са били
издавани. От депозираните в хода на досъдебното производство показания на тази
свидетелка/ л. 86-88 т. 1/ се установява както начинът на заявяване на стоките
от българските търговци в Дубай, така и фактът, че стойността по сделките се е заплащала на подсъдимия в гр.
Пловдив, а той от своя страна, ползвайки контактите в Дубай, е уговарял по
телефона заплащането в Дубай на избраната от клиента стока. По идентичен начин
е ставало даването на парите за стоки от Китай. Върху получените в офиса на
фирмата на подсъдимия суми се е начислявала комисионна за тази услуга- по
правило 1,5%, а за определени клиенти-1,2% . От показанията на
свидетелката се установяват и лицата, предоставящи на подсъдимия парите за
заплащане на стоката от съответния български търговец. Съдът кредитира изцяло и
показанията на свидетелката от досъдебното производство, депозирани при разпита
й на 10.04.2012 г. / л. 89-92 т. 1/, които са идентични с преждецитираните. От
тях също се установява начина на предаване на парите в офиса на подсъдимия,
съставянето на ПКО, основанието за получаване на сумите- сделки в Дубай, по-
малко и в Китай, по които подсъдимият и
представляваното от него търговско предприятие не са били страна, получаването
на комисионна, определена като процент от предадената сума. Установява се и начинът на съставяне на инвойс фактури, необходими за част от сделките,
които фактури са съставяни в офиса на подсъдимия.
Съдът кредитира и
показанията на свидетелите: Т.Х.-
собственик и управител на „***“ ЕООД със седалище в гр. Пловдив. От тях се
установяват отношенията на свидетелката с подс. Х.; че свидетелката, наред с
други български търговци е пътувала до Дубай, харесвала е там определени
платове, а след това в България е заплащала на подсъдимия, след което платовете
са били доставяни. Свидетелката сочи изрично в разпита си пред съда, че
независимо, че са били издавани и фактури за платовете, в преобладаващия брой
случаи тя е давала сума, формирана като процент върху стойността на стоката,
която не е била включена в сумата по фактура- „
Извън сумата, посочена във фактурата плащахме допълнително 1 или 1,2 %“. Съдът не кредитира показанията на същата
свидетелка, че според обясненото й от подсъдимия този процент е бил дължима
сума за разходите на „Джерико“ в Дубай. На първо място следва да се подчертае,
че за каквото и да е била тази сума, същата е следвало да бъде осчетоводена по
надлежния ред, а свидетелката е категорична, че не е получавала никакъв
разходно- оправдателен документ за горницата над фактурираното. В тази част
показанията й противоречат и на кредитираните показания на свид. Я.. По отношение на обстоятелствата, за които
бяха констатирани противоречия и
непълноти между обясненията на свидетелката, депозирани в хода на съдебното
производство и депозираните в хода на досъдебното, съдът възприема като
доказателство последните, присъединени по надлежния процесуален ред. Следва да
се отбележи, че в присъединените показания на свидетелката от досъдебното производство
тя изрично сочи, че подсъдимият е наричал процентната сума „ комисионна“ и след
прочитане на показанията й от досъдебното производство, при продължението на
разпита й на 28.10 2015 г / т. 2 от съд. дело/ тази свидетелка потвърди
първоначалните си показания. Тя описва и начина на съставяне на ПКО, с
подписване само от момичето, което работело в офиса на подсъдимия / свид. Я./,
без тези ордери да са подписвани и от свидетелката. За същите факти са налице и
показанията на свид. В. М.- брат на свид. Х., които следва да бъдат
кредитирани. От тях се установява, че свидетелката е изпращала пари в офиса на
подсъдимия и чрез брат си, като последната занесена сума е била 25 000
долара, че е имало и други случаи на носене на пари между същите лица чрез свидетеля,
при което от офиса на подсъдимия му бил издаван документ- „зелен“, подобен на
предявения му ПКО. За присъединените показания от досъдебното производство
съдът намира, че следва да бъдат ценени те.
Съдът кредитира изцяло
показанията на свид. О.А., от които се установяват и плащания извън
инкриминираните по делото, извършени по идентичен начин, но безвъзмездно.
Бащата на този свидетел, живущ в С., му изпращал пари, за „ подаръци“. Бащата
се свързвал с брата на подсъдимия (неконкретизиран), също живеещ в С., давал
парите на брата, а той се обаждал на подс. Х. и последният предавал същата сума
на свид. А.. По отношение на присъединените показания на свидетеля от
досъдебното производство съдът възприема последните, като потвърдени от него
след прочитането им.
Съдът кредитира и показанията на свид. Абдул Гани в частта, в
която съобщава за приятелските си отношения с подсъдимия и извършваната от
двамата обща търговска дейност. Съдът не възприема същите в частта, в която
свидетелят сочи, че във всички случаи парите, предназначени за „ Джерико“, като
търговец, плащащ стоките в Дубай са превеждани след получаване от подсъдимия от
българските клиенти по банков път. Касае се за обстоятелства, които свидетелят
няма как да знае в пълнота. Обстоятелството, че подсъдимият е превеждал пари и
по банков път на „Джерико“ се установява и от приложените по делото като
писмено доказателство извлечение от банковата му сметка в „***банк“. Но този
факт сам по себе си не оборва заявеното от свид. Я., че стойността на самата стока
не е била фактурирана и парите за нея не са превеждани по банков път. Следва да се отбележи, че свидетелят сочи, че
в Дубай са съставяни фактури, при които като получател на стоката там е
посочвана дубайската фирма „Джерико“, но той самият няма представа дали след
това са се оформяли фактури за доставка на тази стока на името на фирмата на
подсъдимия- „***“ ООД. За обстоятелствата, за които бяха констатирани
противоречия с депозираните от този свидетел показания в хода на досъдебното
производство / л. 38 т. 2/ съдът възприема последните. Следва да се подчертае,
че в тези си първоначални показания
свидетелят не сочи подсъдимия като представител на фирмата „Джерико“ в България
и категорично сочи фирмата „Джерико дженерал“ като транспортна фирма, доставяща
„ стоката на Х. в България“. Твърди, че в Дубай стоката е заплащана или с пари
на подсъдимия, или с негови лични пари. Съдът не възприема показанията му, че
сумите от България са били изпращани от подсъдимия винаги по банков път.
Следва да бъдат
кредитирани показанията и на свид. Б.Ф., депозирани в хода на съдебното
следствие , като за обстоятелствата, за които бяха присъединени по надлежния
процесуален ред показанията на същия свидетел от досъдебното производство съдът
възприема последните. От тях се установява закупуването от свидетеля на платове
в Дубай и участието на подсъдимия като посредник за това, както и
обстоятелството, че парите за стоките са били предавани от свидетеля на
подсъдимия предимно в България, но е имало и суми, давани в Дубай на конкретния
продавач. По същите съображения кредитира и показанията на свид. Я.И. от
съдебното производство, а за обстоятелствата, за които бяха присъединени
показанията на същия свидетел от досъдебното производство кредитира последните.
Съдът кредитира
отчасти показанията на свид. Д.Н., съсобственик на „П***“ ООД, депозирани в
хода на съдебното следствие, от които се установява познанството му с
подсъдимия по повод закупуването на
платове от Дубай и заплащането на тези платове в офиса на подсъдимия в гр.
Пловдив. Съдът не кредитира показанията на същия свидетел, че предаваните суми
са били изцяло съответни на фактурираните такива. В тази част показанията му
противоречат на показанията на свид. Я., както и на приложените по делото ПКО,
в които като приносител на пари в офиса на подсъдимия е посочено „П***“.
Независимо, че свидетелят отрича такива действия и липсва негов подпис на
ордерите или подпис на друго свързано с притежаваната от него фирма лице, то
самата свид. Я. е категорична, че в ПКО не е полаган подпис от приносителя на
сумата. Житейски нелогично е самата свидетелка или подсъдимият да съставят ПКО
за несъществуващи внасяния на пари. Нежеланието на свид. Н. да посочи наличието
на такива плащания е логично с оглед начина, по който е бил длъжен да води счетоводно
дейността на фирмата си и да изисква съставянето на съответен счетоводен
документ за всеки разход. По същите причини и като установяващи същите факти
съдът кредитира показанията на свид.
К.П.- другият съсобственик на „П***“ ООД, като за обстоятелствата, за
които бяха присъединени показанията на същия свидетел от досъдебното
производство възприема последните. И за него е относимо изразеното по отношение
на предявените му ПКО. Показанията и на двамата свидетели- че не са плащали
суми, различни от фактурираните, не следва да се възприемат като противоречащи
на установеното от показанията на свид. Я. и съдържанието на самите ПКО.
Съдът кредитира и
показанията на свид. В. С., от които се установява купуването от същата на
платове в Дубай, които заплащала в България на подсъдимия, както и фактът, че е
имало и горница над дължимото на дубайските продавачи. За обстоятелствата, за
които бяха присъедини като доказателство по делото показанията на свидетелката
от досъдебното производство съдът възприема последните. От тях се установява,
че парите, които е дължала в Дубай на
братята К. и К. е предала в България на подсъдимия, за което е отбелязан
и процент върху предадената сума.
Следва да бъдат
кредитирани и показанията, депозирани в хода на съдебното следствие на свид.
Г.Ч.- собственик и управител на „**- Г.Ч.“ със седалище и адрес на управление в
гр. В.. От тях се установява , че свидетелката е закупувала платове от Дубай
чрез подсъдимия, за което му е плащала, като за присъединените показания от
досъдебното производство възприема последните. Заявеното от свидетелката, че
заплатеното от нея винаги е съответствало на отразеното по фактура не следва да
се кредитира по вече изложените съображения. Логично е свидетелката да отказва
да признае факта и на заплащана горница- процент и половина, както и да не
разпознава действията си в предявените й ПКО. Във вече споменатите показания на
свид. Я. се съдържа твърдение, че такива записи са съставяни и в случаи, когато
самата сума не е предавана на нея лично, като в тях отделно са упоменавани
дължимата сума и сумата по процентната надбавка.
Съдът кредитира и
показанията на свид. Г.Д., като за присъединените показания от досъдебното
производство възприема последните. От тях се установява фактът на закупуване на
платове от този свидетел от Дубай, участието на подс. Х. в тези сделки, както и фактът, че сумата от
2 000 щатски долара, дължими за платове на „К.“ той е предал в офиса на
подсъдимия на секретарката му. Видно от самия ПКО, в него е отразен и %-
1,5.
Следва да бъдат кредитирани и показанията на свид. П.С., депозирани в
хода на съдебното следствие, от които се установява, че същият от името и за
сметка на притежавани от него и съпругата му търговски предприятия е закупувал
платове от Дубай, ползвайки го за разплащани с фирмата „Джерико“, като
последната предадена от него сума е била над 21 000 щатски долара за
стока, която все още не му е доставена, нито фактурирана. По отношение на
заплатената горница в предявените ПКО, съдът възприема съдържанието на
последните.Съдът кредитира и показанията на свид. Св. С..
Съдът кредитира
показанията на свид. Т.К. и И.Н.- лица, осъществяващи дейност, свързана със
закупуване на платове за ЕТ“***.“, ЕООД
„дес“, „Дес Фешън“ ЕООД. Установява се, че харесани от свидетеля Н. платове в
Дубай е заплащал на подсъдимия в България. Заявеното, че във всички случаи
предадените на подсъдимия пари са съответствали на издадените му фактури съдът
не кредитира, като противоречащи на приложените по делото ПКО и показанията на
свид. Я..
Съдът кредитира
показанията на свид. П.В.- Управител на „**“ ЕООД- гр. София, собственост на
мъжа й в частта, в която сочи, че е закупувала платове от Дубай, със съдействието на подсъдимия, като заплащането е ставало в
офиса на подсъдимия в гр. Пловдив на него или на секретарката му- свид. Я..
Заявеното, че платеното винаги е съответствало на фактурираното, съдът не
кредитира с оглед на обстоятелството, че с признавайки този факт / заплащане на
суми без счетоводен документ/ свидетелката
би уличила себе си и управляваното от нея търговско предприятие в нарушение на
изискванията за водене на счетоводство и данъчно отразяване на всички разходи.
За обстоятелството, че са давани пари извън фактурираните и е начисляван
процент за подсъдимия са налице както показанията на свид. Я., така и
приложените по делото като веществени доказателства ПКО, в които е отразено
името на фирмата, и/ или на свидетелката- „П.“. Присъединените показания на
същата свидетелка от досъдебното производство съдът възприема.
Съдът кредитира и
показанията на свид. Д. Р., закупувала платове от подсъдимия и извършила
плащане за това. По отношение на противоречието на заявеното от същата
свидетелка с предявените й ПКО съображенията на съда, идентични с изложените за
предходните свидетели са, че следва да бъде възприето именно съдържанието на
ПКО и показанията на свид. Я..
Съдът кредитира изцяло
показанията на свид. П.А., като за обстоятелствата, за които бяха присъединени
показанията на същия свидетел от досъдебното производство съдът възприема
последните. От тях се установява, че двукратно е получавал от конкретно
назовано лице- И. ал Ш. от С. пари чрез подсъдимия за сделки, в които той не е
бил страна. Парите са били предавани на ръка, а не по банков път поради заявени
от сирийския съконтрахент високи банкови такси.
Общата сума, получено чрез подсъдимия през периода 2011-2012 г. е била
80 000 щатски долара. Такси върху тази сума свидетелят не е заплащал.
Същите обстоятелства- получени чрез подсъдимия суми, дължими му от човек в С.
се установяват и от подлежащите на кредитиране показания на свид. Г.Х., като за
присъединените показания на същия свидетел от досъдебното производство съдът
намира, че следва да бъдат кредитирани последните. Общо получената чрез
подсъдимия сума е 45 000 долара и евро. Такси от този свидетел не са
получавани.
Съдът кредитира и
показанията на свид. Р.С., като за
присъединените показания на същия свидетел от досъдебното производство дава
приоритет на последните. От тях се установява дейност на търговски предприятия,
които свидетелят е представлявал, свързана с платове, закупуването им по вече
описания механизъм- харесване на платовете в Дубай, поръчването им чрез
подсъдимия след завръщането в България, плащането им.
Следва да бъдат
кредитирани и показанията на свид. Р.З., от които се установява, че този
свидетел е носил в офиса на подсъдимия
пари от името на фирма „П***“ , с управител К.П. и е получавал фактури за
същата фирма. За същите обстоятелства са депозираните показания на свид. С.С.-
шофьор в същата фирма, които съдът кредитира.Същата дейност за фирма „П**“ е
извършвал и свид. В.В., чиито показания съдът кредитира.
Съдът кредитира
показанията на свид. Х.Я., като за обстоятелствата, за които бяха присъединени
показания на същия свидетел от досъдебното производство съдът възприема
последните. Промяната в показанията на свидетеля е логично обяснимо с
приятелството му с подсъдимия и цели да обслужи изградената от последния
защитна теза. От показанията на този свидетел се установява близостта им и
честото им общуване както и фактът, че на събиране на сирийската общност в
Пловдив е обсъждана дейността на подсъдимия, изразяваща се в превод на пари от
България за други страни и обратно, при което подсъдимият начислявал 1 или 2 процента комисионна, парите не се
превеждат по банков път, а подсъдимият е използвал обстоятелството, че „ има
хора по целия свят“. Широкия му спектър от контакти се установява и от
съдържанието на разговорите, отразени в приложените по делото ВДС. Заявеното от
свидетеля, че е депозирал първоначалните си обяснения под оказан му натиск и
внушение, съдът не кредитира.
Показанията на свид.
И.З. следва да бъдат кредитирани в частта относно качеството й на собственик на
„**“ със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив и дейността на посочената
фирма, свързана със закупуване на платове, каквито е закупувала и чрез подсъдимия, но плащанията не са осъществявани
по банков път. Съдът не кредитира показанията й в частта, в която заявява, че
не е имало суми, за които не са й издавани фактури. По делото са налице ПКО,
установяващи извършени от свидетелката плащания, с начислен процент върху
внесената сума, както и показанията на свид.Я..
От показанията на
свид. Д.Г., които съдът кредитира, като за присъединените показания от
досъдебното производство възприема последните, се установява, че същият
свидетел се занимава с търговия с платове в гр. Пловдив, пътувал е до Дубай за
закупуване на платове, доставката е извършвана от фирма „Джерико“, заплащането им е осъществявано в България на
подсъдимия. Свидетелят сочи в присъединените от досъдебното производство
показания имена на конкретни фирми, от които е закупувал стоката в Дубай,
собственици на които са „ братята К. и К.“. Заявеното, че не е плащал суми
различни от фактурираните и че не е плащал сумите, отразени в предявените му
ПКО, съдът не възприема по съображенията, изложени за предходните свидетели.
Показанията на свид.
Н.Х. съдът възприема в частта относно
познанството му с подсъдимия, като част от сирийската общност в
България, осъществяваната съвместна дейност по закупуване на стари коли и камиони, които са карали и
продавали в С., обстоятелството, че парите за тези сделки не са превеждани по
банков път, а са пренасяни от свидетеля през границите.
Следва да бъдат изцяло
кредитирани показанията на свид. В.С., от които се установява, че тя е
осъществявала счетоводната дейност на фирмата на подсъдимия. Съдът кредитира и
показанията на свидетеля Е.Н., от които се установява, че той двукратно е носил
пари от София до Пловдив за подсъдимия, парите са му били предавани от неконкретизирано
лице, говорещо български, но не етнически българин, в София. Пликовете с парите
предавал на момиче в офиса на подсъдимия. Едната доставка е осъществена на
27.03.2012 г. и сумата по негов спомен е била 50 000 евро, но той не е
сигурен за размера й.По делото е приложен ПКО от същата дата и съдът възприема
за достоверна сумата, отразена в същия, ведно с процентната отметка.
Съдът кредитира изцяло
показанията на свид. Г.Д., като за присъединените показания на тази свидетелка
от досъдебното производство възприема последните. От тях се установява, че
свидетелката е работела в „***“ ЕООД- гр. София и неколкократно е носела в
офиса на подсъдимия различни суми, изпратени му от собствениците на фирмата-
работодател. Парите предавала на работещо в офиса момиче. Получавала отрязък от
ПКО, които предавала на работодателите си.
Съдът кредитира
изцяло и приложените по делото
веществени доказателства, както и протоколите за огледите на част от тях, както
и писмените доказателства.
Съдът кредитира изцяло
и съдържанието на приложените по делата ВДС, изготвени чрез използване на СРС
по предвидения за това ред. От тях се установява заявеното от свид. Я. относно
комуникацията при съставяне на ПКО, фактът, че са съставени такива,
провежданите комуникации от подс. А., при които силно конспиративно се говори
за преводи на пари за арабски страни, изпращат се на телефона на подсъдимия
съобщения за получени пари и подлежащи
на получаване такива.
В хода на досъдебното
производство е била изготвена съдебно-икономическа експертиза /листове 120-127 том II/, заключението на
която съдът кредитира изцяло. Според
същото размерът на платената такса, съгласно посочения процент, за превод на
сумите описани в ПКО по курса на валутата към лева за датата на ордера, приети
от Я.Д.Я., е както следва:
- ПКО № 1183/13.01.2012 г. със сума за
превод предадена от И. /И.Б.З./ в размер на 10000 щ.д. и такса 1.5%,или 150,00
щ.д х 1,53146лв.= 229,72 лв
- ПКО № 1185/17.01.2012 г. със сума за
превод предадена от И.„**" /И. Н.Н./ в размер на 10000 щ.д. и такса 1.5%
или 150,00 щ.д х 1,52919= 229,38 лв.
- ПКО № 1186 - без дата със сума за
превод предадена от В./В.Т.Т./ в размер на 1143 щ.д. и такса 1.5% или 17,14
щ.д. х 1,52919= 26,21 лв.
- ПКО № 1190/06.02.2012г. със сума за
превод предадена от Ф. /В.Й.Д./ в размер па 487 щ.д. и такса 1.5% или 7,30 щ.д.
х 1,49964= 10,95 лв.
- ПКО № 1192/17.02.2012г. със сума за
превод предадена от И./И. Н.Н./ в размер на 14500 щ.д. и такса 1.5% или 217,50
щ.д. х 1,48631 = 323,27 лв.
- ПКО № 1193/17.02.2012г. със сума за
превод приета от П. /П.М.В./ в размер на 3000 щ.д. и такса 1.5% или 45,00 щ.д х
1,48631= 66,88 лв,
- ПКО № 1194/21.02.2012г. със сума за
превод предадена от И. /И.Б.З./ в размер на 3000 щ.д. и такса 1.5% или 45,00
щ.д. х 1,47922= 66,56 лв.
- ПКО № 1195/24.02.2012 г. със сума за
превод предадена от П. /П.М.В./ в размер на 3000 щ.д. и такса 1.5% или 45,00
щ.д.х 1,45827 - 65,62лв.
- ПКО № 1197/1.03.2012г. със сума за
превод предадена от Г. /Г.Е.Д./ в размер на 2000 щ.д. и такса 1.5% или 30,00
щ.д. х 1,46922= 44,08 лв .
- ПКО № 1198/1.03.2012г. със сума за
превод предадена от М.Г. /Д.Д.Г./ в размер на 7000 щ.д. и такса 1.5% или 105,00
щ.д. х 1,46922= 154,27 лв.
- ПКО № 1200/9.03.20121. със сума за
превод предадена от М. С-я /Д.С.П./ в размер на 9000 щ.д. и такса 1.5% или
135,00 щ.д. х 1,4827= 200,16 лв..
- ПКО № 1201/17.03.2012г. със сума за
превод предадена от П. Х-во С. /П.И.С. и С.И.С. в размер на 20990 щ.д. и такса
1.5% или 314,85 щ.д. х 1,49118= 469,50 лв.
- ПКО № 1202/19.03.2012г. със сума за
превод предадена от фирма "П***" /управители К.А.П. и Д.Г.Н./ в
размер на 320 щ.д. и такса 1.2% или 3,84щ.д. х 1,48732= 5,71 лв.
- ПКО № 1203/19.03.2012г. със сума за
превод предадена от фирма "П***" /управители К.А.П. и Д.Г.Н./ в
размер на 10000 щ.д. и такса 1.2% или 120,00 щ.д. х 1,48732= 178,48 лв..
- ПКО № 1205/22.03.2012г. със сума за
превод предадена от В. *** /В. Г.С./ в размер на 4000 щ.д. и такса 1.5% или
60,00щ.д. х 1,4854= 89,12 лв..
- ПКО № 1206/26.03.2012г. със сума за
превод предадена от фирма "П***" /управители К.А.П. и Д.Г.Н./ в
размер на 5000 щ.д. и такса - 1.2% или 60,00 щ.д. х 1,47321 = 88,39 лв..
- ПКО № 1207/26.03.2012г. със сума за
превод предадена от М. Г. /Д.Д.Г./ в размер на 12 000 щ.д. и такса 1.5% или
180,00х 1,4669- 1264,04 лв.
- ПКО № 1208/27.03.2012г. със сума за
превод предадена от Е. С-я /Е.Н.Н./ в размер на 60000 евро и такса 1.5% или
900,00 евро х 1,95583= 1760,25 лв.
евро .
- ПКО № 1209/28.03.2012 г. със сума за
превод предадена от Д.Д.Г. в размер на 8000 щ. д. и такса 1,5 % или 120,00 щ.д.
х 1,46647- 175,98 лв.
- ПКО № 1210/29.03.2012г. със сума за
превод предадена от И.,Дес" /И.Н.Н./ в размер на 10000 щ.д. и такса 1.5%
или 303,00 щ.д. х 1,47365= 446,52 лв. .
- ПКО № 1211/29.03.2012г. със сума за
превод предадена от Д. /Д.Н.Р.-П./ в размер на 20200 щ.д. и такса 1.5% или
303,00щ.д. х 1,47365= 446,52 лв.
- ПКО № 1213/19.03.2012г. със сума за
превод предадена от П. /П.М.В./ в размер на 3800 щ.д. и такса 1.5% или 57,00 щ.
д. х 1,48732= 84,78 лв.
-
ПКО №
1214/10.04.2012г. със сума за превод предадена от Нуша /Т.В.Х./ в размер на 25
000 щ.д. и такса 1.2% или 300,00 щ.д. х 1,49141 = 447,42 лв.
-
ПКО №
1215/без дата със сума за превод предадена от Г. /Г.Д.Ч./ в размер на 3000 щ.д.
и такса 1.5% или 45,00 щ.д. х 1,49141= 67,11
лв.
Общата
сума е 2 660,63 щ.д. и 900,00 евро, равняваща се на 5715,45 лв.
В самата експертиза е посочен
конкретния фиксинг на валутата за датата, отразена в съответния ПКО.
Съдът кредитира заключението на посочената
експертиза като добросъвестно и задълбочено изготвено, от лице с необходимите
специални знания и опит.
В хода на съдебното производство
беше назначена, изготвена и приета и съдебно- счетоводна експертиза,
установяваща наличието на счетоводно отразени
плащания между фирмата , управлявана от подсъдимия „***“ ЕООД и
търговците, представлявани от лицата, за които е повдигнато обвинение спрямо
подс. Х., както и с фирмата „ Джерико Дженерал Трейтинг ко“. Според заключението
на тази експертиза са налице такива осчетоводявания, което се установява и от
служебно изисканите и приложени като писмени доказателства по делото справки от
ТД на НАП-Пловдив.Заключението и на тази експертиза съдът кредитира.
При
посочената фактическа установеност на извършеното, съдът намира за установена
по несъмнен и категоричен начин, че подс. Х.А.А. е извършил престъплението, за което е предаден на съд- по чл.252 ал.2 пред. 2,вр. ал.1 пр.4 от НК, като
в периода 13.01.2012г. - 10.04.2012г. в гр.Пловдив, без съответното
разрешение от Българска народна банка е извършвал по занятие платежни услуги -
Наличен паричен превод /чл.4 т.6 от ЗПУПС/ „платежна услуга, при която
средствата се предоставят от платеца, без да са открити платежни сметки на
името на платеца или на получателя, с единствена цел прехвърляне на съответната
сума на получателя или на друг доставчик на платежни услуги, действащ от името
на получателя, и/или когато тези средства се получават от името на получателя и
са на негово разположение " съгласно параграф 1 т.11 от Допълнителните
разпоредби на посочения закон, както следва:
•
на
13.01.2012г. на И.Б.З. в размер на 10 000 щ.д, предназначени за Дубай , за
което е получил такса превод в размер на 150 щатски долара или 229.72 лева;
•
на
17.01.2012г. на И.Н.Н. в размер на 10 000 щ.д., предназначени за К./ METRO CITI/
- Дубай , за
което е получил такса превод в размер на 150.00 щатски долара или 229.38 лв.;
•
на
17.02.2012г. на И.Н.Н. в размер на 14 500 щ.д., предназначени за К./ METRO CITI - Дубай, за което е получил такса
превод в размер на 217.50 щатски долара или 323.27 лв.;
•
на
17.02.2012г. на П.М.В. в размер на 3 000 щ.д., предназначени за BHAGAT TR и WINNERS- Дубай, за което е получил такса
превод в размер на 45.00 щатски долара или 66.88 лв.;
•
на
21.02.2012г. на И.Б.З. в размер на 3 000 щ.д., предназначени за WHITE ROSE-Дубай, за което е получил такса
превод в размер на 45.00 щатски долара или 66.56 лв.;
•
на
24.02.2012г. на П.М.В. в размер на 3 000 щ.д., предназначени за К./ METRO CITI/ -Дубай, за което е получил такса
превод в размер на 45.00 щатски долара или 65.62 лв.;
•
на
01.03.2012г. на Г.Е.Д. в размер на 2 000 щ.д., предназначени за К./ METRO СІТІ/-Дубай, за което е получил
такса превод в размер на 30.00 щатски долара или 44.08 лв.;
•
на 01.03.2012г.
на Д.Д.Г. в размер на 7000 щ.д., предназначени за К. М. - Дубай, за което е
получил такса превод в размер на 105.00 щатски долара или 154.27 лв.;
•
на
17.03.2012г. на П.И.С. и С.И.С. в размер на 20 990 щ.д., предназначени за
К. / METRO CITI/ - Дубай, за
което е получил такса превод в размер на 314.85 щатски долара или 469.50 лв.;
•
на
19.03.2012г. на фирма " П***" с управители К.А.П. и Д.Г.Н. в размер
на 320 щ.д., предназначени за К. / METRO CITI/ - Дубай, за което е получил такса
превод в размер на 3.84 щатски долара или 5.71 лв.;
•
на
19.03.2012г. на фирма " П***" с управители К.А.П. и Д.Г.Н. в размер
на 10 000 щ.д., предназначени за К. / METRO CITI/ - Дубай, за което е получил такса
превод в размер на 120.00 щатски долара или 178.48 лв.;
•
на 22.03.2012г.
на В.К.С. в размер на 4000 щ.д., предназначени за К. / METRO CITI/ и К. М. - Дубай, за което е получил
такса превод в размер на 60.00 щатски долара или 89.12 лв.;
•
на
26.03.2012г. на фирма " П***" с управители К.А.П. и Д.Г.Н. в размер
на 5 000 щ.д., предназначени за К. / METRO CITI/ - Дубай, за което е получил такса
превод в размер на 60.00 щатски долара или 88.39 лв.;
•
на
26.03.2012г. на Д.Д.Г. в размер на 12 000 щ.д., предназначени за К. / METRO CITI/ - Дубай, за което е получил такса
превод в размер на 180.00 щатски долара или 264.04 лв.;
•
на
27.03.2012г. на Е.Г.Н. в размер на 60 000 евро, предназначени за Дубай, за
което е получил такса превод в размер на 900.00 евро или 1760.25 лв.;
•
на
28.03.2012г. на Д.Д.Г. в размер на 8 000 щ.д., предназначени за К. М.-Дубай, за
което е получил такса превод в размер на 120.00 щатски долара или 175.98 лв.;
•
на
29.03.2012г. на Иван Н.Н. в размер на 10 000 щ.д., предназначени за К. / METRO CITI/ - Дубай, за което е получил такса превод
в размер на 150.00 щатски долара или 221.05 лв.;
•
на
29.03.2012г. на Д.Н.Р.-П. в размер на 20 200 щ.д., предназначени за Н. /NAIF
STAR/, NINJA TR и К./ METRO CITI/- Дубай, за което е получил такса
превод в размер на 303.00 щатски долара или 446.52 лв.;
•
на
19.03.2012г. на П.М.В. в размер на 3 800 щ.д., предназначени за NAIF STAR и WINNERS-Дубай, за което е получил такса
превод в размер на 57.00 щатски долара или 84.78 лв.;
•
на
10.04.2012г. на Т.В.Х. в размер на 25 000 щ.д., предназначени за Wonder
Corporation Limitid -Китай, за
което е получил такса превод в размер на 300.00 щатски долара или 447.42 лв.;
•
на
10.04.2012г. на Г.Д.Ч. в размер на 3 000 щ.д., предназначени за NATION TR-Дубай, за което е получил такса
превод в размер на 45.00 щатски долара или 67.11лв.,
за които се изисква такова разрешение и от
извършените услуги са получени значителни неправомерни доходи в общ размер на
5478.13 лева.
По
делото е безспорно установено, че подсъдимият е получавал пари от посочените
по- горе лица, които лично, чрез свои работници или близки са ги предавали за
заплащане по сделки, по които подсъдимият не е бил страна, не е имал право да
действа от името и за сметка на получателя им като ги приема и предава на
лицата, за които са били предназначени. Макар начинът на превеждане на парите
да не е безспорно установен като време, място, конкретно лице на което са
предадени и конкретна предадена сума, то това поведение не е инкриминирано по
делото и не се отразява на обективно установеното относно извършването на дейност
„ получаване на суми“, което съответства на дефинираното в чл. 4 т. 6 от ЗПУПС
за платежна услуга- „средствата се предоставят от платеца“. Целта на предоставянето им на подс. А. е била
прехвърлянето им на получателя или на друг доставчик на платежна услуга.
Дейността е под разрешителен режим и липсата на съответен лиценз за това налага
извод за обективирано поведение по по чл.252 ал.2 пред. 2,вр. ал.1
пр.4 от НК.
От приложените по делото писмени доказателства, установяващи превеждани
от подсъдимия суми / т. VІІ от дос. производство/ е видно, че подсъдимият не е
превеждал никакви суми на търговци извън страната нито от неговата лична
сметка, нито от сметките на фирмата му в „***банк“ пред инкриминирания по
делото период. Последният осъществен от него превод на валута извън страната е
на 02.11.2012 г. / л. 7 т. 7 дос.произв./. Видно от представените документи от
ТД на НАП-Пловдив единствената търговска сделка с „ Джерико Дженерал Трейтинг
Ко“ през инкриминирания период, отразена в дневника за покупки на управляваната
от него фирма е от 10.02.2012 г. за внос на стоки в размер на 34 225 лв.
/предходната такава е от м. декември 2012 г./
Сумата по тази сделка е значително по- малка от внесените през същия
период при подсъдимия пари от свидетелите и налага еднопосочен извод за
несъстоятелност на защитната му теза- че е действал като представител на „
Джерико Дженерал Трейтинг Ко“, че внесените в офиса му суми са били за платове,
които той е закупил от посочената фирма и продал на същите лица с надлежно
фактуриране. Внесените през инкриминирания период чрез ПКО в офиса му пари са
над 170 000 долара и 60 000 евро. Изчислени спрямо курса на
посочените валути и съотнесени към търговските операции и данните за банкови
преводи се установява драстично несъответствие. Ето защо съдът приема, че
счетоводно отразените от подсъдимия операции от търговска дейност са
несъотносими към парите, спрямо които той е извършил платежна услуга- наличен
паричен превод.
Доказателства, които да установяват, че подсъдимият е действал като лице,
представляващо фирмата „Джерико
Дженерал Трейтинг ко“ и за тази фирма са били предназначени всички
инкриминирани суми по делото не са установени. Дори и хипотетично да се приеме
наличието на валидна представителна власт/ каквато настоящия съд не приема за
доказана/, то пак би следвало парите да постъпят по сметка на лицето, за което
са предназначени, ако това е „Джерико Дженерал Трейтинг ко“ и от чието име
подсъдимият би действал в този случай, в качеството на пълномощник. Такива
сметки не са били налице при осъществяваната от подсъдимия дейност в България. За тази дейност подс. Х.А. е получавал и конкретно възнаграждение,
формирано като лихва върху постъпилата сума
за всеки един от случаите. Общият размер на полученото възнаграждение,
съотнесено към установената за страната МРЗ за инкриминирания по делото период
съответства на установения в съдебната практика критерий за „значителни доходи“
и деятелността на подсъдимия следва да се квалифицира с оглед този именно
по-тежко квалифициращ деянието признак. Доходите са били и неправомерни, тъй
като са получени от забранена от закона дейност, осъществявана от лице без
съответно разрешение.
Направеното възражение от защитата,
че не са установени действителните отношения между подсъдимия и търговските
субекти извън Р България, за които са били предназначени посочените средства е
неоснователно и несъотносимо към предмета на обвинението. Възведеното обвинение
не е за превод на суми извън страната, а за извършване на платежна услуга в
България, спрямо посочените по- горе лица- български граждани. Действително
този вид услуга е касаела пряко не само платеца, но и получателя на сумите по
сделката. Но за това не е повдигнато обвинение спрямо подсъдимия А.. Наличния
паричен превод, предвиден в чл.4 т.6 от Закона за платежните услуги и
плащанията / ЗПУПС/ е легално определен в параграф 1 т.11от Допълнителните
разпоредби на посочения закон като: "Наличен паричен превод" е
платежна услуга, при която средствата се предоставят от платеца, без да са
открити платежни сметки на името на платеца или на получателя, с единствена цел
прехвърляне на съответната сума на получателя или на друг доставчик на платежни
услуги, действащ от името на получателя, и/или когато тези средства се
получават от името на получателя и са на негово разположение“. Съгласно чл.6 на
Закона за платежните услуги и платежните системи БНБ издава лиценз за
извършването на дейност като платежна институция, когато седалището на
заявителя е в Р България. По делото е безспорно установено от приложеното като
писмено доказателство писмо на БНБ гр.София с изх.№1102-0066 от 28.2.13г.
/л.92-93 от том V от дос. производство/, че подс.А. и представляваните от него
дружества ** нямат издаден лиценз за извършване на дейност като платежна
институция съгласно чл. 12 ал.1 от ЗПУПС. Съдебната практика приема последователно и
непротиворечива, че извършването по занятие на определена дейност е налице при
условията на системност, т.е. поне три изпълнителни деяния. В случая такава
системност е налице. В посочения смисъл е и практиката на ВКС, вкл. Решение №
16 от 2.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 1751/2014 г., III н. о., Решение № 288 от
22.07.2013г. на ВКС по н. д. № 212/2013 г., III н. о., Решение № 158 от
2.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 378/2014 г., III н. о., Решение № 34/2013 г. на
III Н. О., Решение
№ 158/2014 г. на III н. о. Обществената опасност на извършеното произтича
от факта на самото упражняване по занаят на дейност – платежна услуга, от
неоправомощени от закона правни субекти, действащи без съответно разрешение,
което се изисква по закон. По делото е несъмнено установено извършването от
подсъдимия на такава именно дейност.
Подс. А. е
извършил деянието при форма на вината пряк умисъл. Обективираното от него
поведение, включващо приемане от него на средства от различни платци, без да
има разкрити сметки на името на платеца или на получателя, с единствена
цел прехвърлянето на тези суми на
получателя и/или друг доставчик на платежна услуга, при установеното по делото
и за реализиране на доходи- комисионна,
награждение, формирани като процент върху получената сума обосновава формата на
вината. ЗПУПС установява регламента за извършване на съответната платежна
услуга, както и кръгът на субектите, които могат да извършват тази дейност,
като предписва разрешителен режим. За субективната страна на деянието не е
необходимо подсъдимият да е бил наясно с конкретното съдържание на нормите в
ЗПУПС, определящи регламента на тази дейност, а е достатъчно да съзнава, че
извършваното от него като физическо лице, по занятие, без разрешително, е
неправомерно.
Съдът
намира, че относно възведеното обвинение подсъдимия А. да е извършел такава
дейност и както следва:
•
през месец януари
2012г. на В.Т.Т. в размер на 1143 щ.д., предназначени за MANEESH
INTERNATIONAL - Дубай, за
което да е получил такса превод в размер на 17.14 щатски долара или 26.21 лева;
•
на
06.02.2012г. на В.Й.Д. в размер на 487 щ.д., предназначени за TRANS STARS - Дубай, за което да е получил такса превод в размер
на 7.30 щатски долара или 10.95 лв;
•
на
09.03.2012г. на Д.С.П. в размер на 9 000 щ.д., предназначени за К. /METRO CITI/ и Н. /NAIF STAR/
- Дубай, за
което да е получил такса превод в размер на 135.00 щатски долара или 200.16
лв., обвинението не е доказано и той следва да бъде оправдан, както и за
разликата на получените значителни неправомерни доходи над сумата от 5478.13
лв. до 5715.45 лв.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното престъпление законът предвижда
наказание лишаване от свобода от пет до десет години и глоба в размер от пет до
десет хиляди лева, както и кумулативно алтернативно наказание конфискация на
част от имуществото. Наказанието на подсъдимия следва да бъде индивидуализирано
при следните обстоятелства: Смекчаващи- чисто съдебно минало, добри
характеристични данни. Отегчаващи- извършването на престъплението спрямо
множество лица, като изпълнителното деяние надхвърля минимално установеното от
съдебната практика за „системност“ на извършеното, както и значителния паричен
ресурс, предмет на противозаконната му дейност. Като изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство съдът възприема и продължителния срок на
предварителното разследване. Наказателното преследване спрямо подсъдимия е започнало с първото действие по претърсване
и изземване в офиса на подсъдимия на 10.04.2012 г., жилището му, автомобила му,
на същата дата той е бил задържан по ЗМВР за 24 часа, а на следващия ден е бил
привлечен като обвиняем. Спрямо него са
били прилагани широк спектър от мерки за процесуална принуда/ почти всички
предвидени в НПК/, вкл. задържане под стража и домашен арест, забрана да
напуска пределите на страната, както и
обезпечителни мерки. Образуването на съдебното производство е осъществено повече от две години и половина по- късно- на
27.01.2015 г. Независимо от значителния
обем подлежащи на установяване обстоятелства и събрани за изясняването им
доказателства, то настоящият състав на съда намира, че от времето на първото
предприето действие по наказателно преследване спрямо подс. А. до момента на
постановяване на настоящата присъда е изтекъл срок, граничещ с установените
стандарти за разумност на наказателното преследване, при интензитета на
упражнената спрямо подсъдимия процесуална принуда. Подсъдимият А. следва да
бъде премиран, като наказанието му бъде определено при условията на чл. 55 от НК. Ето защо за извършеното престъпление по чл.252 ал.2 пред. 2,вр. ал.1 пр.4 от НК, при условията на вр. чл.55 ал.1
т.1 и ал.2 от НК следва да бъде осъден на
две години лишаване от свобода и глоба в размер на 3 000 /три
хиляди/ лева. Не следва да се налага кумулативно предвиденото наказание
конфискация на част от имуществото.
На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК
следва да се приспадне от изпълнение на наказанието лишаване от свобода,
наложено на подсъдимия Х.А.А., времето, през което същият е бил задържан,
считано от 11.04.2012г. до 03.07.2012г., като един ден задържане се зачита за
един ден „лишаване от свобода” и от 04.07.2012г. до 28.08.2012г. , през което
подсъдимият Х.А.А. е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест”, като два дни
домашен арест се зачитат за един ден „лишаване от свобода”.
Подсъдимият Х.А. до момента не е
осъждан. Наложеното му наказание е под три години лишаване от свобода. Налице е
и специалната предпоставка за прилагане на института на условното осъждане-
данните за личността му налагат извод, че целите на наказанието могат да бъдат
постигнати и без изолирането му в пенитенциарно заведение. Ето защо съдът
счита, че изпълнението на наказанието от две години лишаване от свобода следва
да бъде отложено с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на
присъдата в сила.
За иззетите по делото веществени
доказателства - пари, намиращи се в трезор, ползван от Окръжен съд –
Пловдив в „Централна кооперативна банка” АД гр.Пловдив се установява, че същите
са придобити от престъплението. В момента, в които са били получени от
подсъдимия за предоставянето им на други лица, в нарушение на регламентите за
извършване на платежни услуги, те са били придобити от него и на основание чл.53 ал.2 б.”б” от НК следва да
бъдат отнети в полза на държавата приложените по делото :
-1 бр. банкнота с номинал от по 2 щ.д.
- 4 бр. банкноти с номинал от по 10
щ.д.
-6 бр. банкноти с номинал от по 5
щ.д.
-7 бр. банкноти с номинал от по 1
щ.д.
-100 бр. банкноти с номинал от по
100 щ.д.
-100 бр. банкноти с номинал от по
100 щ.д.
- 45 бр. банкноти с номинал от по
100 щ.д.
-100 бр. банкноти с номинал от по
100 лева.
-76 бр. банкноти с номинал от по 500
евро.
Веществените доказателства по делото:
-ПКО от № 2125
до № 2260,
-ПКО от № 2261 до № 2318,
-ПКО от № 1180 до №
1219,
- 2 бр. флаш памет,
черна флаш памет „Verbatim" и червено - черна
такава с надпис „ Imation - 1 GB".
- 1 бр. компютърна конфигурация, черна на цвят
„Asrock".
- 1 бр. компютърна конфигурация, черна на цвят № MSI № 1996.
- 1 бр. компютърна конфигурация, бяла на цвят „SIS" № 962L.
- 1 бр. мобилен телефон „ LG" с № 3****, ведно със сим -карта.
- 1 бр. мобилен телефон „Нокиа", черен на
цвят с ИМЕЙ № 3*****, със сим-карта на Виваком,
- 1 бр. мобилен телефон „Нокиа", черен на
цвят с ИМЕЙ № ****, със сим-карта на Виваком.
- 9 бр. печати
на различни фирми.
- компютър с черна кутия.
- компютър с черна кутия с № COMPAQ.
- лаптоп марка DELL, модел PP22L, сер. № 3652В - RD 02D330, черен на цвят и дискета, черна на
цвят.
- 1 бр. тефтер с меки корици с ръкописен текст
и 3 бр. тефтери с твърди корици с ръкописен текст.
-Синя папка, обозначена с № 2 с
прозрачен лист, съдържа фактури и документи на арабски език.
-Джоб за документи, съдържащ документи с малко листче
и надпис „1003544",
-Черна папка - класьор с надпис „
Приходи", съдържаща множество папки със счетоводни документи, обозначена с
№ 4.
-Червена папка с твърди корици с
надпис „Земи", съдържаща документация за собственост, обозначена с № 5.
-Червена папка - класьор с надпис
„Договори", съдържаща наем и анекси, обозначена с № 6.
-Зелена папка класьор с надпис „
Фирми", съдържаща документи, обозначена с№7.
-Червен тефтер с надпис „ МДОСЗ Пловдив"
-Бял тефтер с
надпис „TAFPRINT"
-Тефтер с надпис „ РМД Пловдив"
-Черен тефтер
„телефонен указател"
-Тетрадка с
прозрачни корици „В1аск"
-Тефтер „Комко
2006 г."
-Зелена папка „джоб", съдържаща
малки, ръкописно написани листчета, обозначена с № 9,
- Синя папка - класьор, съдържаща счетоводни
документи, обозначена с № 10
- Зелена папка - класьор, съдържаща инвойс документи,
обозначена с № 11
- Син чувал,
съдържащ листове и малки червени папки
- 6 бр. двойни
вносни бележки за „***БАНК"
- Тесен син
тефтер.
-
телефон „Нокиа" - 7310, розов на цвят, с ИМЕЙ №***, без сим карта.
- 1 бр. черна флаш памет 4GB
Kingston,
- 1 бр. СД PRINCOBUDGET,
след влизане в сила на присъдата следва да се върнат на подсъдимия Х.А.А..
Приложените
към делото екземпляри от изготвените веществени доказателствени средства,
получени в резултат на използваните СРС, следва да останат на съхранение в
Регистратура „Класифицирана информация” на Пловдивски окръжен съд до изтичане
на срока за съхранението им по ЗЗКИ.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК, с оглед на постановената по делото осъдителна присъда,
направените по делото разноски следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия
Х.А.А.. Същият следва да заплати по сметка на ОД на МВР гр.
Пловдив, направените разноски по досъдебното производство в размер на 525 лв., както и в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Пловдивския окръжен съд сумата от 280 лв. – направени разноски в хода на
съдебното производство.
Причина за извършване на
престъплението - стремеж към лично облагодетелстване.
Воден от горното, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: