РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. Перник, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20221700500110 по описа за 2022 година
Предмет на въззивното производство е въззивна жалба от „НД Мениджъмнт“
ООД, чрез адвокат Б. Б., срещу решение № 52 от 07. 12. 2021г., постановено
по гр. д. № 520 / 2021г. по описа на Радомирския районен съд, с което са
прогласени за нищожни клаузите на чл. 1 и чл. 11, ал.5 от договор за
потребителски кредит № ***, с които е уговорено че предитополучателят
дължи такса в размер на 99,20лв. за определяне на кредитния риск и в частта,
с която е уговорено, че кредитополучателя дължи неустойка в размер на
1728лв. в случай на просрочие в изплащането на две поредни дължими
вноски, с която дружеството е осъдено да заплати на адвокат М.М. адвокатско
възнаграждение, а по сметка на Радомирския районен съд да заплати
държавна такса. За съдебно заседание е депозирала молба, с която поддържа
жалбата и моли да бъдат присъдени направените разноски пред въззивната
инстанция.
Моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно,
незаконосъобразно, необосновано, постановено при нарушение на
процесуално – правните норми. Навежда доводи, че направените от страна на
1
Радомирския районен съд изводи, за нищожност на клаузите договора, която
е прогласил, са неправилни. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени
като неоснователни и на дружеството да му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
За съдебно заседание е депозирала молба, с която поддържа жалбата и
моли да бъдат присъдени направените разноски пред въззивната инстанция.
Насрещната страна П. М. М., чрез адвокат М.М., в срок е депозирал
писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Моли дружеството да бъде осъдено да заплати направените разноски пред
двете съдебни инстанции. Поддържа писмения си отговор, с писмено
становище, депозирано по делото преди съдебно заседание. Адвокат М.М.
моли да му бъде заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 357,75лв.,
както пред Пернишкия районен съд, така и пред Пернишкия окръжен съд, за
оказана безплатна правна помощ.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в
преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно – същото е постановено от съдия от
Радомирския районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма. Съдебното решение се явява допустимо.
Налице е правен спор между дееспособни и правоспособни правни субекти,
който е бил подведомствен на Радомирския районен съд. Налице са
положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и не са
налице отрицателни процесуални, водещи до неговото погасяване.
Радомирският районен съд се е произнесъл именно по предявения иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното във въззивната жалба, от
2
доводите на насрещната страна и от събраните по делото доказателства,
Пернишкият окръжен съд намира следното :
Страните по делото са сключили договор за потребителски кредит № №
*** на *** Съгласно този договор кредиторът „НД Мениджмънт“ ООД е
предоставило на кредитополучателя П.М. М., потребителски кредит в размер
на 1720лв., при ГПР 49,08%, годишен лихвен процент – 0%, за срок от 24
седмици, като сумата е следвало да се възстанови на 24 вноски, в размер на по
72лв., съгласно погасителен план.
Съгласно чл. от договора : „С настоящия договор кредиторът
предоставя на кредитополучателя описания по – долу кредит, а
кредитополучателят го усвоява, ползва целево и връща в едно, такси,
комисионни и други разноски в предвидените в договора срокове и в
съответствие с ОУ неразделна част от съдържанието на този договор, с който
кредитополучателят и третите задължени лица са запознати, приемат,
подписват на всяка страница, като част от съдържанието на този договор и
които са им предадени при подписване на договора. При начин на усвояване
на договора, е отбелязано, че кредитът се усвоява от кредитополучателя в
пълен размер, веднага след сключване на договора за паричен заем, като е
посочено, че заемната сума се усвоява от кредитополучателя в брой с
подписване на настоящия договор. В чл.1 от договора, в раздела – такса за
определяне степента на кредитния риск, начислена върху общия размер на
кредита – 99,20лв.
Съгласно чл. 11, ал.5 от договора за потребителски кредит - в случай, че
кредитополучателят просрочи изплащането на две поредни от дължимите от
него седмични вноски съгласно договора и приложение № 1, цялото
задължение на кредитополучателя към кредитора става незабавно и
предсрочно изискуемо, считано от датата на която кредитополучателят е
следвало да плати просрочената седмична вноска. В този случай
кредитополучателят дължи и всички неизплатени суми, заедно с неустойка в
размер на 1728лв. За обезпечаване на договорената неустойка
кредитополучателят може да издаде Запис на заповед в полза на кредитора.
Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК/, когато не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 ал.2 и чл.12, ал.1,
т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
3
Процесният договор за потребителски кредит не отговаря на на
изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, съгласно който договорът за
потредителски кредит съдържа „годишният процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин“.
В процесния договор е посочен размерът на ГПР, съгласно
гореизложеното, но не е посочено как е формиран този размер. В чл. 19 от
ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/,
изразени като годишен процент на общия размер на предоставяния кредит.
Тези основания обаче не са изложени в договора, като не е конкретизирано
кои точно компонентни са включени в него и как се формира посочения в
договора ГПР от 49,08%. Следователно поради липсата на ясна формулировка
в договора как е формиран конкретния размер на ГПР от 49,08%, то
процесният договор в тази му част е нищожен.
Съгласно чл. 21, ал.1 от ЗПК : всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон,
е нищожна, като предвидените клаузи са неравноправни по смисъла на чл.
143 от Закона за защита на потребителите. В този законов текст е дадено
определение на понятието "неравноправна клауза" в договор с потребител.
Там изрично е посочено, че за такава се счита всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, а различните хипотези на неравноправни уговорки
са неизчерпателно изброени в 19 точки на разпоредбата. Според чл. 146, ал. 1
от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че
не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия.
4
Такова разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5. IV.
1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е
транспонирана в българското законодателство с чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Съгласно ал.2 т.5 на същата разпоредба неравноправна е клаузата, която
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка.
Дали процесната такса попада в разпоредбата на чл. 10а, ал.2 от ЗПК, се
преценява въз основа на факта, дали същата е за действие по усвояване и
управление на кредита.
Събирането на такса за оценка на досие противоречи на императивната
разпоредба на чл. 16 ЗПК, която вменява на кредитора задължението да оцени
кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за кредит.
В случая обаче се прехвърля върху длъжника финансовата тежест за
изпълнение на задължението на кредитора за предварителна оценка
платежоспособността на длъжника. Освен това, съгласно чл. 10а, ал.2 от ЗПК
кредиторът не може да изисква заклащане на такси и комисионни за действия
свързани с усвояване и управление неа кредита. Следователно предвидената
такса е свързана с процедурата по усвояване на кредита и влиза в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 10, ал.2 от ЗПК. Не
съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна на заемателя, а
пряко се отнася до действия по разглеждане на договора, риска, поради което
се явява във връзка с усвояването и управлението на кредита.
В съдебната практика и правната доктрина се приема, че законът
допуска събиране на такси и комисионни, които се отнасят само до
допълнителни услуги по договора, но не и за такива, по отношение на
действия по разглеждане на договора, риска и така нататък. Формиран е
извода, че след като тази такса не се изисква от всички потребители, а само от
тези, на които е отпуснат кредит, то същата се явява такса свързана с
усвояването и управлението на кредита, а не е такава за отделна,
допълнителна услуга. Следователно същата се явява нищожна клауза.
5
Освен това установената в чл. 11, ал.5 от договора неустойка в размер
на 1728лв., съдържа два фактически състава при които, според първия се
урежда правото на кредитора да обяви заема за предсрочно изискуем при
неплащането на 2 вноски – този фактически състав е законосъобразен и
действителен, тъй като е резултат от израза на свободата на договаряне и
вторият фактически състав, който съдържа клаузата за уговорена неустойка,
но тази неустойка не е ясно какво обезпечава – дали неизпълнението на
задължението – ежеседмично или е компенсаторна неустойка за липсващо
реално изпълнение. Освен това предметът на договора за потребителски
кредит, е отпусната в заем сума от в размер на 1728лв., а размерът на
неустойката е също 1728лв., с което тя излиза извън присъщите й
гаранционна, обезпечителна и обезщетителна функции.
Следователно клаузите на чл. 1 и чл. 11, ал.5 от договора са за
нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречието им с
добрите нрави.
При това положение предявения иск се явява основателен.
След като мотивите на Пернишкия окръжен съд съвпадат с тези на
Радомирския районен съд, то въззивната жалба се явява неоснователна, а
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция следва да отбележи, че на адвокат М.М.
му е присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ от Пернишкия районен съд, поради липсва основание за повторното
му присъждане на такова възнаграждение. Такова възнаграждение следва да
му се присъди за оказана безплатна правна помощ и процесуално
представителство пред Пернишкия окръжен съд на П. М. М.. Сумата, която
следва да му се присъди е в размер на 300лв., съгласно разпоредбата на чл. 7,
ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 52 от 07. 12. 2021г., постановено по гр. д. № 520 /
6
2021г. по описа на Радомирския районен съд.
Осъжда „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД , с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Рашо Димитров“, бл.80, вх.
„В“, ет.6, ап.71, да заплати на адвокат М.В. М., с ЕГН **********, сумата
300лв. /триста лева/, за оказана безплатна правна помощ и процесуално
представителство на П. М. М., с ЕГН **********, пред Пернишкия окръжен
съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7