Р Е Ш Е Н И Е
№ 200
гр.Плевен, 13.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН съд-Плевен, ОСМИ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Милена Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Маринска адм.дело №997/2020г. по описа на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 195,
ал.5, вр. чл. 215, ал.1 от ЗУТ, вр. чл. 145 и сл. от АПК.
Производството по адм.д.№997/2020г. на АдмС- Плевен, е
образувано по жалба от Е.Е.В., чрез адв. Ч. Д., против Заповед
№РД-12-425/26.10.2020г. на Заместник- Кмет на Община Плевен, въз основа на
която е наредено на жалбоподателя, като съсобственик, да извърши премахване на
сграда „външна тоалетна“, находяща се в УПИ I-4316, кв. 47, по плана на гр.
Плевен, с адм. адрес гр. Плевен, ул. „Москва“, № 15, като му е определен едномесечен
срок за доброволно изпълнение. Твърди се, че издадената заповед е нищожна,
респ. незаконосъобразна. Твърди се, че адресата на заповедта- жалбоподателя В.,
няма качеството на собственик, респ. на съсобственик, на имот с идентификатор
56722.661.148 и на построената в него сграда с идентификатор 56722.661.148.3
/процесната външна тоалетна/. Оспорват се изцяло констатациите и препоръките по
констативен протокол №27/06.08.2020г. на комисия, в състав, определен със Заповед
№ РД- 12-292/31.07.2020г. на зам.- кмет на Община Плевен. Твърди се, че
комисията не е извършила вътрешен оглед на обекта, и поради това не може да
формира извод за неговата негодност, от гледна точка на санитарно- хигиенните
изисквания и не е установила дали функционира. Твърди се, че жалбоподателя не е
надлежно уведомен за датата и часа на огледа, тъй като изпратеното му
уведомително писмо не му е редовно връчено. Оспорва се също извода на
комисията, че обектът „външна тоалетна“ е незаконен- т.ч. че се ползва без
одобрена проектна документация. Твърди се, че обектът е проектиран, построен и
използван като част от търговски обект „снек-бар“. Оспорват се също
констатациите за негодност на обекта за ползване, поради това, че е опасен за
здравето и живота на гражданите. Твърди се, че обектът не се използва, тъй като
търговският обект не работи, но отговаря на всички изисквания за устойчивост на
постройката и фактическото му състояние е добро. В заключение, моли съда да
постанови решение, с което да отмени оспорената Заповед №РД-12-425/26.10.2020г.
на Заместник- Кмет на Община Плевен. Претендират се разноски.
Ответникът Заместник- кмет на Община
Плевен, чрез юрк. Д. С., изразява становище за неоснователност на жалбата.
Посочва, че адресатът на заповедта- Е.В., е собственик на процесната постройка
„външна тоалетна“, и същата не е предмет на разпоредителните сделки с ид. част
от имота.
Заинтересованите страни- Х.Е.В. и П.Е.Л., не изразяват становище по делото.
Съдът, като съобрази становището на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, че въз
основа на процесната заповед №РД-12-425/26.10.2020г. на Заместник- Кмет на
Община Плевен, на основание чл. 195, ал.1 и ал.5 и чл. 196, ал.3 от ЗУТ, е
наредено на жалбоподателя Е.Е.В., в качеството му на собственик на поземлен
имот с идентификатор 56722.661.148 и на
построената в него сграда с идентификатор 56722.661.148.3, находящи се на адрес
гр. Плевен, ул. Москва“, №15, да премахне сградата „външна тоалетна“, като
вредна в санитарно- хигиенично отношение и негодна за ползване. Със заповедта е
определен едномесечен срок за доброволно премахване на сградата, както и да се
запръсти и уплътни на пластове ямата със строителна почва, без органични
примеси, и теренът да бъде почистен от строителни отпадъци. Разпоредено е също,
в седмодневен срок от изтичане срока за доброволно изпълнение, по реда на чл.
196, ал.2 от ЗУТ, служители на Община Плевен, да извършат съответна проверка. В
обстоятелствената част на оспорената Заповед е посочено също, че производството
е образувано по писмен сигнал с вх. рег.№ТСУ-94К-4756-1/13.07.2020г., като въз
основа на заповед №РД-12-292/31.07.2020г., назначената комисия е извършила
външен оглед и обследване на сградата „външна тоалетна“, със ЗП от 10,00 кв.м.,
към нефункционираш обект „Снек- бар“, с адм. адрес ул. „Републиканска“, №2, а по
данни от АГКК- ул. „Москва“, №15. В мотивите на процесната заповед е посочено
също, че има опасност от срутване на покривната плоча на сградата, същата не е
обезопасена с предпазна лента, не е хигиенизирана, не се поддържа от
собственика, разнася се неприятна миризма. Посочено е, че са налице недопустими
и неотстраними деформации в носещите зидове и в покривната плоча и има опасност
от срутване на плочата. В мотивите на процесната заповед е посочено също, че до
жалбоподателя Е.В., е изпратено уведомително писмо изх.№
ТСУ-94К-4756-1/04.08.2020г, което не е получено от него, не е присъствал на
огледа и не е осигурил достъп до сградата. Посочено е също, че констатациите на
комисията, са отразени в Констативен протокол №27/06.08.2020г., възприети и от
адм. орган.
По делото се установява, че комисията
по чл. 196, ал.1 от ЗУТ, е назначена със Заповед №РД-12-292/31.07.2020г на
Кмета на Община Плевен, за извършване на проверка по сигнал вх. рег.№ТСУ-94К-4756-1/13.07.2020г.
Съдът констатира, че заповедта е изпратена до участниците в адм. производство,
заедно с писмо изх.№ТСУ-94К-4756-1/04.08.2020г на Община Плевен, с което
страните в адм. производство са уведомени за извършването на оглед на
06.08.2020г.; в писмото е вписано името на жалбоподателя. По делото обаче не са
представени доказателства от ответника,
за връчването на това писмо на жалбоподателя В., за което съда е дал изрични
указания. По делото се установява също, че в резултат на извършеният оглед, от
страна на комисията е съставен Констативен протокол № №27/06.08.2020г., връчен
на жалбоподателя, с писмо изх. №ТСУ-94К-4756-1/12.08.2020г. на Община Плевен. Съобразно
отразените в протокола констатации, процесната външна тоалетна, ведно с
попивната яма в сервитут в двора, е негодна за ползване, опасна е за живота и
здравето на гражданите, вреда е в санитарно- хигиенно отношение, и не може да
се поправи и заздрави.
Безспорно по делото се установява, видно
от представеният с жалбата нот. акт №87, н.д.№1687/1991г. на Нотариус Й. Я. при
ПлРС, че въз основа на договор за дарение, Е.Е.В., е придобил собствеността
върху ½ ид.ч. от дворно място, находящо се в гр. Плевен, ул. „Москва“,
№15, съставляващо парцел IV- 4316, в кв.
47, заедно с целия първи етаж от къщата, без сутерена и таванските помещения,
заедно с построените в дворното място шопрон от 15 кв.м. и гараж от 23 кв.м. По
делото се установява също, че въз основа на договор за покупко- продажба,
обективиран в нот. акт за покупко- продажба №67, н.д. №613/207г. на Нотариус В.
П., Е.В. е продал на Х.Е.В. и на П.Е.Л., при равни права, притежавания от него
недвижим имот: ½ ид. Част от УПИ, находящ се в гр. Плевен, ул. „Москва“,
№15, съставляващ парцел IV- 4316, в кв.
47, по плана на града, цялото от 242 кв.м., заедно с целия първи етаж от
построената в него къща, без сутерена и таванските помещения, заедно с
построените в дворното място шопрон от 15 кв.м. и гараж от 23 кв.м., при
съседи- описани. По делото, във връзка с установяване правото на собственост
върху процесната сграда, с идентификатор 56722.661.148.3, подлежаща на
премахване, е допусната служебно СТЕ, от заключението по която се установява, че
няма идентичност между описаните по- горе шопрон от 15 кв.м. и гараж от 23
кв.м., и процесната сграда. ВЛ е посочило също, че част от процесната сграда, с площ от 4,44
кв.м., е била узаконена с акт за узаконяване №98/1996г, като санитарен възел
към кафе- аперитив. В обстоятелствената част на заключението, ВЛ е посочило, че
с акт за узаконяване №98/1996г., е узаконен обект за обществено ползване- кафе-
аперитив, в процесния парцел IV- 4316, в кв. 47 по плана на гр. Плевен,
представляващ преустройство на гараж и навес, в кафе- аперитив и стопанска
постройка за обслужващо предназначение за кафе- аперитива; реконструирани са
гараж и шопрон и допълнително е изграден кухненски офис. ВЛ е констатирало, че
към узаконения с акта кафе – аперитив, е отразен санитарен възел със светла
площ от 3,48 кв.м., който санитарен възел понастоящем представлява част от
сграда с идентификатор 56722.661.148.3, с площ от 4,44 кв.м. ВЛ е посочило
също, че част от процесната сграда, с идентификатор 56722.661.148.3. - площ от
5,86 кв.м., е изградена без строителни книжа. В с.з. на 25.02.2021г, при
изслушване на ВЛ, същото посочва, че комисията е описан само тоалетната, която
е с площ от 4,44 кв., а другата част от постройката, реално представлява
отделна сграда. ВЛ е посочило, че може да бъде изпълнена издадената заповед за
премахване.
Въз основа на изложеното и съобразно заключението на
ВЛ, съдът приема, че процесната сграда, с идентификатор 56722.661.148.3,
находяща се в поземлен имот, с идентификатор 56722.661.148, не е била предмет
на прехвърлителната сделка, и жалбоподателя Е. В. е собственик на същата, по
силата на приращението по чл.92 от ЗС, респ. същият се явява адресат на
издадената заповед. В този смисъл, възраженията на жалбоподателя, в
депозираната от него жалба, че не се явява адресат на издадената заповед, като
несобственик, и направеното в тази връзка възражение за нищожност за издадената
заповед, са неоснователни. В случая, съдът служебно е конституирал като
заинтересовани страни в процеса приобретателите на имота- Х.Е.В. и на П.Е.Л.,
съобразно представените с жалбата писмени доказателства. Доколкото по делото
безспорно се установи, че същите изначално не са имали качеството на собственик
спрямо процесната сграда, техни права не се засягат по никакъв начин, следва
служебно да бъдат заличени като заинтересовани страни. Следва да се посочи
също, че видно от приложеното към настоящето производство, адм.д.№793/2020г на
АдС- Плевен, Х.Е.В. и П.Е.Л., са се разпоредили с притежаваният от тях имот,
въз основа на договора за покупко- продажба, обективиран в нот. акт №104,
н.д.№587/2016г. на Нотариус П. Ц..
По делото, с протоколно определение от
25.02.2021г., е открито производство по оспорване по реда на чл. 193, ал.1 от ГПК, на истинността на Констативен протокол №27/06.08.2020г, в частта му,
относно фактическите констатации на комисията, при извършен външен оглед на процесната сграда с идентификатор
56722.661.148.3.
По делото, и в рамките на откритото производство по
оспорване на съставеният Констативен протокол, като официален свидетелстващ
документ, е допусната допълнителна СТЕ, по искане за жалбоподателя, за
установяване състоянието на процесната сграда. Видно от обстоятелствената част
на заключението, ВЛ е извършило и вътрешен оглед на процесната сграда, като е
установило, че конструкцията на сградата е масивна, с плосък бетонов покрив, с
чупка по средата, ивични основи и тухлена зидария; на северния тухлен зид, в
зоната на незапълнената попивна яма, има пукнатина. ВЛ е установило, че към
момента на огледа, сградата „външна тоалетна“ не се ползва по предназначение,
като ВЛ е посочило, че запълването и неуплътняването на тази яма, води до
неравномерно слягане на основите и оттам до появилата се деформация на зида. ВЛ
е установило, че видимо тоалетната е изоставена и не се поддържа. ВЛ е посочило
също, че за да се функционира съобразно предназначението си, сградата трябва да
се ремонтира и почисти, но ремонтът включва не само довършителни работи, но и
заздравяване на основата, в участъка на попивната яма, както и отвеждане на
повърхностните води извън имота или включването им в канализацията на града. ВЛ
е посочило също, че тоалетната не е чиста и дезинфекцирана. ВЛ е посочило също,
че не е ясно състоянието на бетоновата основа в пропадналия участък на
попивната яма. В заключение ВЛ е посочило, че състоянието на процесната сграда,
към момента на огледа от него и към момента на огледа от комисията, през м.
08.2020г, е едно и също; има конструктивна пукнатина по външния северен зид, в
участъка над незапълнената попивна яма. ВЛ е посочило, че ако тоалетната се
ползва в този й вид, би създала опасност за живота и здравето на хората.
Посочено е също, че съществуващите деформации на сградата могат да се поправят,
но за целта е нужно да се заздрави и укрепи основата в участъка на попивната
яма и да се спре оттичането на дъждовни води в този участък. В с.з. на
29.03.2021г., при изслушване на ВЛ, същото посочва, че в момента сградата не
може да се ползва, тъй като състоянието й е вредно в санитарно-хигиенно
отношение; не функционира и обекта, към който е изградена.
При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 АПК,
съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия,
а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт, на всички основания по
чл. 146 АПК. В случая, съдът намира, че обжалваният административен акт- Заповед
№РД-12-425/26.10.2020г. на Заместник- Кмет на Община Плевен, е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставената му компетентност. С нормата на §
1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, е дадено правомощие на кмета на общината, да предоставя
свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината
и на други длъжностни лица от общинската /районната/ администрация. Със приложената
Заповед №РД-10-1632/13.11.2018г. на Кмета на Община Плевен, са делегирани
функциите на кмета на общината по ЗУТ, на заместник кмета по териториално
развитие- арх. Н. Иванчева, която е издала процесната заповед.
Съдът намира за установено, че в хода на
административното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, в т.ч. и такива, нарушаващи правото на защита на
жалбоподателя, както и неправилно приложение
на материалния закон, поради което, оспорената Заповед
№РД-12-425/26.10.2020г. на Заместник- Кмет на Община Плевен е незаконосъобразна
и следва да бъде отменена като такава.
В текста на чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ подробно е
регламентирана процедурата, която следва да бъде проведена при констатиране на
строеж, попадащ в хипотезата на чл. 195, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ.
Освидетелстването на обекта и обследването на състоянието му, както и
необходимите ремонтни и възстановителни дейности, които следва да се извършат,
се установяват от съответна комисия, назначена от кмета на общината, която може
да действа служебно или по искане на заинтересувана страна. Комисията отразява
констатациите си в протокол и изготвя решение за състоянието на обекта, което
се одобрява от компетентния административен орган. Задължение на комисията,
установяваща състоянието на строежа, съобразно чл. 196, ал. 3 от ЗУТ, е да
изслуша заинтересуваните лица. Изслушването е предпоставка за редовността на
фактическите установявания, включително на огледа, без която те нямат доказателствена
сила и не могат да бъдат ценени. В конкретния случай, както бе посочено по- горе, жалбоподателя не е редовно уведомен
за извършването на огледа от комисията, съответно не е присъствал на него и не
е изслушан. В тази връзка, посоченото от адм. орган, в процесната заповед
обстоятелство, че констативния протокол е изготвен от комисията след изслушване
на жалбоподателя и отбелязване на исканията му в протокола, съдът намира за
обективно невярно, доколкото в самият протокол липсва такова отбелязване. С
оглед неуведомяването на жалбоподателя за извършеният оглед и неизслушването
му, в противоречие с нормата на чл. 196, ал.2 от ЗУТ, съдът намира, че
жалбоподателят не е имал възможност да реализира в пълен обем защитата на
своите законни права и интереси, поради което е налице допуснато съществено
процесуално нарушение, водещо до отмяна на процесната заповед.
Съдът намира, че при издаване на атакуваната заповед
неправилно е приложен материалният закон. В разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗУТ е закрепено най-общо задължението на „собствениците на строежи“ да ги
поддържат в добро техническо състояние /отговарящо на съществените изисквания
по чл. 169, ал. 1 - 3 от ЗУТ/, да не извършват и да не допускат извършването на
промени в тях, които водят или могат да доведат до влошаване на проектните нива
на съответствие с изискванията за целия строеж или за отделни негови
характеристики, както и при аварии или други обстоятелства, застрашаващи
строежа с увреждане или разрушаване, да предприемат незабавни действия за тяхното
предотвратяване или за отстраняване на причинените увреждания и възстановяване
на обекта и да уведомят общината. С разпоредбата на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ,
законодателят урежда правомощието на кмета на общината, да задължи
собствениците на такива обекти да ги премахнат, преобразуват или ремонтират
неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи,
второстепенни, селскостопански и временни постройки, септични ями,
канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи
в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването,
хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. А съгласно чл.
195, ал. 6 от ЗУТ строежи, които поради естествено износване или други
обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са
за използуване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване
на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят
или заздравят, се премахват. Освидетелстването на такива строежи, както бе
посочено, се извършва от съответна комисия, назначена от кмета на общината,
която изготвя протокол за състоянието им и предлага на кмета на общината
строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат - чл. 196, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Следователно премахването на строеж е уредено като крайна мярка в чл. 195,
ал. 6 от ЗУТ и може да се допусне само ако не е налице техническа възможност за
поправяне и заздравяване на строежа. В случая, в процесната заповед липсва
посочване на нормата на чл. 195, ал.6 от ЗУТ, като правно основание за нейното
издаване, съответно – липсва и посочване на коя от двете подточки са приети от
органа като съществуващи. Съобразно мотивите, съдът приема, че се касае до т.1,
съобразно която, кметът на общината издава заповед за премахване на строежи,
които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за
здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от
самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в
санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. От
заключението по изготвената допълнителна СТЕ, което съдът изцяло кредитира, се
установява, че съществуващите деформации могат да се поправят, а самата сграда
би създала опасност за живота и здравето на хората, само ако се ползва в
сегашния й вид /а не по принцип/. С оглед на това, съдът приема, че
констатациите, по Констативен протокол № 27/06.08.2020г., са оборени и не са
налице фактическите основания за издаването на процесната заповед.
С оглед изхода на делото, следва в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени сторените от нето разноски, в размер на 990лв., съобразно представеният списък на разноските по чл. 80 от ГПРК, вр. чл. 144 от АПК.
Водим и
на основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, съдът
ЗАЛИЧАВА
като заинтересовани
страни, по адм. дело№997/2020г на АдмС Плевен, Х.Е.В., ЕГН********** и П.Е.Л., ЕГН********** и ПРЕКРАТЯВА частично производството по делото, спрямо тях.
ОТМЕНЯ Заповед №РД-12-425/26.10.2020г. на
Заместник- Кмет на Община Плевен, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал.1 от АПК, ОБЩИНА ПЛЕВЕН,
представлявана от Кмет- Г. Спартански,
ДА ЗАПЛАТИ НА Е.Е.В., ЕГН **********,***, сумата от 990лв.- разноски по делото.
Решението, в частта му, с която е прекратено частично
производството по делото, има характер на определение и може да бъде обжалвано
с частна жалба, в 7- мо дневен срок от съобщението, пред Върховен
административен съд. В останалата си част, Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба,
пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
АДМ. СЪДИЯ: /П/