РЕШЕНИЕ
№ 55
Разград, 19.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Разград - IV състав, в съдебно
заседание на
двадесет и първи декември две хиляди и двадесет и трета година
в състав:
|
Съдия: |
ЮЛИЯНА ЦОНЕВА |
При секретар РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА
и с участието на прокурора РАДОСЛАВ ДИМИТРОВ БАТАНОВ като
разгледа докладваното от съдия ЮЛИЯНА ЦОНЕВА
административно дело № 110 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Постъпила е искова молба вх.№ 945/09.06.2023г. от И. А. А., ЕГН-********** от гр.Р., действащ чрез упълномощен адв.Д. Д., АК-София, съдебен
адрес: гр.Р. ****, площад *** № * , северен вход, офис № *, против Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, за заплащане на сумата от 3 198.49 (три
хиляди сто деветдесет и осем лева и 49 ст) лева – претендирано обезщетение
за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни актове, постановени при
изпълнение на административна дейност (отменени по съдебен ред Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-2617/31.08.2021г. на
Началник на ОО „АА“-гр.Разград и НП № 38-0002950/05.10.2021г. на Директора на
РД „АА“-гр.Русе), а именно пропуснати ползи от това, че през периода от
31.08.2021г. до 01.03.2022г. е бил лишен от възможността да получава приходи от
таксиметрова дейност, поради незаконно отнемане на удостоверението му „Водач на
лек таксиметров автомобил“ за периода от 31.08.2021г. до 31.08.2022г., ведно
със законната лихва върху претендираната сума, считано от дата на образуване на
настоящото дело. В съдебно заседание по искане на ищеца и на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, съдът допусна изменение на
иска по отношение на първоначално заявения размер на обезщетението, като е
намален на 3 181.74 (три хиляди сто осемдесет и един лева и 49 ст) лева.
Ищецът твърди, че през последните 6 месеца преди да му бъде наложена
принудителната административна мярка, е имал реализиран приход от таксиметрова
дейност в общ размер на 3 198.49 лева, като за последвалия период не е могъл да
реализира приходи от същата стопанска дейност вследствие на незаконното
отнемане на удостоверението. В тази връзка счита, че е налице
причинно-следствена връзка между издадените незаконосъобразни актове и
настъпилите вреди, поради което са изпълнени всички предпоставки на чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ за ангажирана отговорността на административния орган (ответника) за
заплащане на исканото обезщетение. Претендира и за направените по деловодни
разноски.
Ответникът Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, със
седалище и адрес на управление: гр.София 1000, ул.“Ген. Й.В.Гурко“ № 5, чрез
процесуалните си представители (упълномощени юрисконсулти), оспорва изцяло
исковата претенция, като счита същата за неоснователна и недоказана по размер.
Представя писмен отговор, в който са развити доводи, че твърдените вредоносни
последици не са настъпили, неопределени са като вид и не могат да бъдат
компенсирани, тъй като не са в пряка връзка с действията на служителите на ИА
„АА“. Счита, че наложената ПАМ не е възпрепятствала полагането на труд от
ищеца, предвид, че фирмата му има широк кръг от обявени дейности и е
несправедливо да се претендира обезщетяване, базирано на преценка на оборота на
фирмата. По същество (в писмени бележки) са доразвити доводите за недоказаност
на фактическия състав, ангажиращ отговорността на ответника, при преценка, че
липсва реална пряка и непосредствена вреда във вид на пропуснати ползи като
сигурна възможност за увеличаване на имуществото на ищеца, предвид факта, че
след връщане на удостоверението от 31.08.2022 г. до края на 2023 г. не е
упражнявал таксиметрова дейност въпреки липсата на фактически и правни пречки
за това. Претендира се отхвърляне на иска, а в условията на евентуалност – при
преценка за основателност на иска, е заявено възражение за прекомерност на
претендирания размер на обезщетението, както и възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат. Претендират се и разноски – заплащане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Разград пледира за
уважаване на исковата претенция, като счита, че искът е основателен и доказан.
Административен съд – Разград, след преценка на събраните по
делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят И. А. А. е регистриран като ЕТ „Д.-И. А.“ с предмет
на дейност – всички видове търговска дейност, незабранена от закона, в т.ч. и
таксиметрова дейност, каквато е упражнявал на територията на община Разград.
През 2020г. е имал издадено от Община-Разград Разрешение за таксиметров
превоз на пътници № 20031 от 12.12.2019г., като за дейността е платил местен
данък таксиметров превоз за 2020г. в размер на 350.00 лева с Приходна квитанция
№ ********** от 12.12.2019г.
През 2021г. е имал издадено от същата Община-Разград Разрешение за
таксиметров превоз на пътници № 21130 от 25.02.2021г., като за дейността е
платил местен данък таксиметров превоз за полугодие на 2021г. в размер на
150.00 лева с Приходна квитанция № ********** от 42.02.2021г.
На
30.08.2021г., в гр. Разград, управлявал лек таксиметров автомобил „Шевролет
Матиз” с рег. № ** **** **,
обозначен като такси, с табела „ТАКСИ“, която не била покрита, без поставен
надпис „Не работи“ на предното стъкло и със светеща зелена светлина (свободно)
на индикатора на монтирания в автомобила таксиметров апарат. Около 16:05 часа
на същата дата и в същия град, водачът бил спрян за проверка от служители на РД
„Автомобилна администрация” – Русе, които констатирали, че в автомобила пътуват
двама пътници по маршрут от Автогара-Разград до ул. „Дончо Сумпаров“, без да е
включен в режим на регистриране на превоза монтираният в таксиметровия
автомобил електронен таксиметров апарат № ЕС022021 с фискална памет № 46084178.
При тези данни проверяващите приели, че водачът е извършил нарушение на разпоредбата
на чл. 38, пред. 1 от Наредба № 34 от 1999 год. за таксиметров превоз на
пътници, издадена от министъра на транспорта, за което му съставили Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) Серия А-2020, бланков № 293570
от 30.08.2021 год. Актът бил надлежно връчен на водача, който го е подписал с
възражения, че хората са му познати, връща услуга и ги вози без пари, като
представил и писмени обяснения от пътниците, потвърждаващи същите
обстоятелства.
На
31.08.2021г., въз основа на описаните в АУАН факти, Началникът на Областен
отдел „Автомобилна администрация” – Разград издал Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ) № РД-14-2617, с която е наложена
принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „а“ от ЗАвтП –
временно отнемане на издаденото на 05.01.2018г. Удостоверение „Водач на лек
таксиметров автомобил“ № 027514 за срок от една година.
Издадено
било и Наказателно постановление № 38-0002950 от 05.10.2021г. на Директора на
РД „Автомобилна администрация“ – Русе, с което за констатираното
административно нарушение и на основание чл. 95, ал. 1, т. 3 от ЗАвтП, на
жалбоподателя била наложена „Глоба“ в размер на 500.00 лева.
Поради
обжалване на НП, то било отменено като незаконосъобразно с влязло в сила на 25.05.2022г.
Решение № 34 от 09.03.2022г. по АНД № 711/2021г. по описа на Районен
съд-Разград.
ЗППАМ
№ РД-14-2617 от 31.08.2021г. също била оспорена и отменена с влязло в сила на
28.10.2022г. Решение № 135 от 12.10.2022г. по адм. дело № 109/2022г. по описа
на Административен съд-Разград. В мотивите съдът обсъдил, че издадената заповед
не съответства на материалния закон и наложената ПАМ е постановена в
противоречие с целта на закона.
Страните
не спорят и съд прие за неподлежащ на доказване факта, че през периода от
31.08.2021 г. до 31.08.2022 г. ищецът, в качеството на едноличен търговец, не е
извършвал таксиметрови услуги.
За
същата 2022г. няма и подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, съгласно представеното по
делото Писмо изх.№ ВхК-6280#3
от 28.07.2023г. на ТД на НАП-Варна, Офис-Разград.
Назначената
в настоящото съдебно производство счетоводна експертиза установява, че ЕТ „Д. –
И. А.“ – Р. през 2020 година и през 2021 година е упражнявал стопанска дейност
като таксиметров шофьор и е отчитал такава по съответния ред пред държавните
органи в Годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ.
При
изпълнението на експертизата са представени основно заключение вх.№
1602/18.10.2023г., в което установените данни са въз основа на извършените от
вещото лице проверки в счетоводството на търговеца, както и представените по
делото доказателства от ТД на НАП-Варна, Офис-Разград за декларираните от
търговеца данни в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. В Допълнително заключение вх.№
1833/22.11.2023г., при изследване на същите обстоятелства вещото лице включва и
изходни данни от годишните и месечни отчети на фискалното устройство, ползвано
от жалбоподателя при упражняване на търговската му дейност като таксиметров
шофьор през 2020г. и 2021г., а във второто допълнително заключение вх.№ 1958 от
12.12.2023г., въз основа на справки в Отдел „Мести данъци и такси“ при
Община-Разград експертизата съобразява и платения от жалбоподателя местен данък
таксиметров превоз за съответните години във връзка с осъществяваната
лицензирана дейност.
В
обобщение от всички изследвания и съобразно данните от трите заключения
експертизата изчислява реализирания доход от стопанската дейност на търговеца,
както следва:
През
2020г. И. А. е работил 9 месеца, като информацията е от приложението за
следващите се здравни осигуровки за 2020г. – приложение към ГДД и от
проверените документи в счетоводството на търговеца. Реализирал е приходи от 3
456.65 лева, посочени в ГДД и съвпадащи с годишния отчет от касовия апарат за
2020г. Декларираните разходи, според ГДД са 2 459.85 лева, като съответстват на
фактурите и платените такси в счетоводството на ЕТ „Д. – И. А.“, като е отчетен
и платеният местен данък таксиметров превоз.
Въз
основа на горните данни вещото лице определя облагаем оборот (доход) за 2020г.
- 996.80 лева. Съответно изчислява брутен средномесечен приход за 2020г. –
384.07 лева и нетен средномесечен доход за същата година в размер на 110.76
лева.
През
2021г. И. А. е работил 5 месеца, като данните са от представените по делото
касови отчети от ползвания от търговеца електронен апарат № ЕС022021 с фискална
памет № 46084178.
В
ГДД за същата година е декларирал приходи в размер на 1 716.76 лева, но по
годишния отчет на фискалното устройство са в размер на 3 236.30 лева.
Декларираните разходи, според ГДД са 1 310.17 лева, като съответстват на
фактурите и платените такси в счетоводството на ЕТ „Д. – И. А.“. Същите не
включват заплатения от търговеца местен данък таксиметров превоз за полугодие
на 2021г. в размер на 150.00 лева.
Въз
основа на горните данни вещото лице определя реализиран чист доход (като
разлика между приходите и разходите) – 1 776.13 лева. Съответно изчислява
брутен средномесечен приход за 2021г. – 647.26 лева и нетен средномесечен доход
за същата година в размер на 355.23 лева.
Съобразно
поставената задача на експертизата, в изготвеното крайно заключение вх.№ 1958
от 12.12.2023г. е изчислен средномесечния приход на търговеца, реализиран от
стопанската му дейност, включваща и таксиметрови услуги през периода една
година преди отнемането на удостоверението „Водач на лек таксиметров
автомобил“, а именно от 31.08.2020 г. до 31.08.2021 г., както следва:
-
средномесечен брутен приход – 530.29 лева и
-
средномесечен нетен доход – 246.58 лева.
На
база тези данни изчислява и пропуснати ползи за 12-месечен период от
31.08.2021г. до 31.08.2022г., когато ЕТ не е работил поради отнемане на
Удостоверението „Водач на лек таксиметров автомобил“, съответно:
-
брутен приход – 6 363.48 лева или 530.29 лева средномесечно и
-
нетен доход – 2 958.96 лева или 246.58 лева средномесечно.
На
база тези данни е заявено в хода на делото изменение в размера на предявения
иск, като ищецът претендира за присъждане брутния приход за исковия 6-месечен
период от 31.08.2021г. до 01.03.2022г., или сума в размер на 3 181,74 лева.
В
настоящото съдебно производство ищецът е направил деловодни разноски в общ
размер на 510.00 лева, които включват: 10.00 лева – заплатена ДТ при образуване
на делото и 500.00 лева - заплатено в брой адвокатско възнаграждение по Договор
за правна защита и съдействие № 25 от 29.05.2023г. Ответната страна е направила
разноски в размер на 100.00 лева – заплатена част от възнаграждението на вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза, като претендира и заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. От бюджета на Административен съд-Разград са изплатени като
разноски 400.00 лева – за възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Предявеният иск има своето правно основание в
разпоредбата на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) – осъдителен иск за заплащане
на обезщетение за причинени имуществени вреди (пропуснати ползи) от отменени
незаконосъобразни актове на държавни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност.
Искът е допустим, като подаден от лице с надлежна
процесуална легитимация, съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК – адресат на отменени
незаконосъобразни административни актове (НП и ЗППАМ) и против пасивно
легитимиран ответник, съгласно чл. 205 от АПК – отменените административни
актове са издадени от административни органи в структурата на юридическото
лице-ответник по делото, а именно Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"
(арг. чл. 2, ал. 3 от Закона за автомобилните превози).
Разгледан по същество – искът е основателен, но частично
доказан по размер.
Фактическият състав, пораждащ правото на обезщетение и обуславящ
уважаването на предявения иск, включва кумулативно: 1. незаконосъобразен
административен акт, отменен по съответния ред; 2. претърпяна вреда от
незаконосъобразните актове (вид и размер на вредата) и 3. причинно-следствена
връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразните актове. Отговорността по
ЗОДОВ е обективна, безвиновна, като съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Липсата на който и да е елемент от посочения
фактически състав изключва отговорността на държавата.
В процесния случай, съдът приема, че са доказани всички елементи
от обсъждания фактически състав.
1. Налице е първият елемент, който е и условие за допустимостта на
иска, а именно издадени срещу ищеца И. А. А. във връзка с упражняваната от него
таксиметрова дейност административни актове - НП и ЗППАМ, чиято
незаконосъобразност е установена и актовете са отменени по предвидения в закона
ред - с влезлите в сила съдебни решения, обсъдени в обстоятелствената част на
настоящото изложение.
2. Доказана е имуществена вреда във вид на пропусната полза.
Съдържанието на понятието "вреда" не е дефинирано от
законодателя въпреки употребата му в редица законови разпоредби. Според
трайното разбиране, наложило се в теорията и в съдебната практика, вредите са
последици от засягане на субективни права, на защитени от правото блага, както
и от накърняване на фактически отношения, които правото защитава. Вреда е всяко
неблагоприятно изменение, смущение, накърняване или унищожаване на благата на
човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност
и психическо състояние.
Имуществените вреди, представляващи пропуснати ползи, са
неосъществено, но сигурно увеличение на имуществото на лицето, което е осуетено
в резултат на вредоносното деяние. Пропуснатата полза трябва да е реално
предвидима и обективно установима.
С
оглед на събраните по делото доказателства, съдът приема за доказано, че ищецът
е претърпял вреди от посочения вид и изразяващи се в невъзможността да
реализира доходи, съответно да увеличи имуществото си въз основа на
упражняваната от него таксиметрова дейност, която не е могъл да осъществява в
периода на незаконното отнемане на Удостоверението „Водач на лек таксиметров
автомобил“ по наложената му ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „а“ от ЗАвтП.
Във връзка с горното, съдът приема, че ответната страна,
позовавайки се Тълкувателно решение № 3/12.12.2012г. по тълк. дело № 3/2012 г.
на ОСГТК на ВКС, некоректно прилага възприетите в него правни положения спрямо
фактите по делото. Точно в това Тълкувателно решение е прието, че пропусната полза
представлява реална, а не хипотетична вреда, поради което предположението за
нея трябва винаги да се изгражда на доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за
закономерно настъпване на това увеличаване. Сигурна възможност за
увеличаване на имуществото е налице, когато на база доказани обективни факти и
при обичайно развитие на нещата, отчитайки особеностите на конкретния случай,
може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца
действително е могла да настъпи положителна промяна.
В хода на делото по безспорен начин се установи, че две поредни
години преди налагане на процесната ПАМ, ищецът, в качеството си на регистриран
ЕТ обективно е осъществявал таксиметрова дейност и е реализирал доходи от тази
дейност.
Отнетото
му Удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ № 027514, издадено на
05.01.2018г. е било със срок на валидност – 5 години, т.е. до 05.01.2023г.
(арг. от чл. 24, ал. 4 във вр. с ал. от ЗАвтП), т.е. обективно документът му е
позволявал да упражнява дейността и да реализира произтичащите от нея доходи
през посочения срок на валидност, който обхваща и исковия 6-месечен период от
31.08.2021г. до 01.03.2022г.
За
2020г. и 2021г. е притежавал Разрешения за таксиметров превоз на пътници по чл.
24а от ЗАвП, издадени от Община-Разград, на територията на която е извършвал
дейността, вкл. и към момента на отнемане на Удостоверението „Водач на лек
таксиметров автомобил“.
Без
правно значение за конкретния спор е дали по принцип ищецът е могъл да полага
труд и да реализира доходи с оглед на разширения обхват на регистрираната му
търговска дейност като ЕТ. Относимият към спора факт е, че има реализиран доход
и е могъл още да реализира такъв не от каква да е дейност, а точно от тази,
изпълнението на която е било възпрепятствано от незаконосъобразния
административен акт. А такива обективни факти са доказани. И през 2020г., и
през 2021г. има реализиран, отчетен и деклариран доход от таксиметровата
дейност, имал е обективна възможност да я осъществява и занапред, но не е могъл
и е пропуснал ползи от това, като последица от незаконосъобразно наложената му
ПАМ.
3.Доказана е и причинно-следствена връзка, като претърпените от
ищеца пропуснати ползи произтичат от незаконосъобразен и отменен
административен акт, заявен като фактическо основание на предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Това е ЗППАМ №
РД-14-2617 от 31.08.2021г, издадена от Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация” – Разград и отменена с влязло в сила на 28.10.2022г. Решение №
135 от 12.10.2022г. по адм. дело № 109/2022г. по описа на Административен
съд-Разград.
Отмяната на посоченото в исковата молба Наказателно постановление,
издадено срещу ищеца, не е определяща за реализиране на претендираното право на
обезщетение и е достатъчно позоваването с исковата претенция на
прякопораждащият вредите административен акт, какъвто е отменената ЗППАМ.
Съдът приема, че именно от тази ЗППАМ произтичат претърпените от
ищеца пропуснати ползи като пряка и непосредствена последица по смисъл на чл. 4
от ЗОДОВ, тъй като са типична, обичайна последица от увреждането, която не би
настъпила, ако не беше постановен незаконосъобразният акт. При това произтичат директно
от този акт, без да има въздействие на други фактори и обстоятелства.
Както беше обсъдено по-горе, през периода, в който ищецът е бил
лишен по неправомерен начин да упражнява дейността си като водач на лек
таксиметров автомобил, той е притежавал необходимата квалификация и е отговарял
на нормативните изисквания за упражняване на тази дейност, но не е могъл да
прави това единствено и само поради незаконосъобразната заповед за прилагане на
ПАМ от 31.08.2021г., издадена от ответника, с която му е било отнето
Удостоверението „Водач на лек таксиметров автомобил“. По смисъла на чл. 24, ал.
3 от ЗАвтП това Удостоверение е абсолютно необходим документ, без притежаването
на който не е възможно осъществяване на регламентираната таксиметрова дейност,
респ. и реализирането на доходи от нея. В този смисъл пряката
причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и вредата съществува не
само когато актът пряко я причинява, но и когато актът създава единствените
условия, които пораждат вредата. Процесният случай е точно такъв – отнемането
чрез издадената ЗППАМ на правоспособстващия документ за упражняване на
таксиметровата дейност препятства изпълнението на дейността, което пък създава
условия за пропускане на ползите от тази дейност, като основен източник на доходи
за ищеца.
Причинната връзка е пряка, защото незаконосъобразният
административен акт изпълнява ролята на необходимо условие, без което вредата
не би се проявила. Непосредствена е, защото вредоносният резултат (пропуснатата
полза) произтича непосредствено от изпълнението на подлежащата на предварително
изпълнение Заповед за прилагане на ПАМ за времето от деня на издаването й -
31.08.2021г. до деня на отмяната й като незаконосъобразна - 28.10.2022г.
Причинната връзка е и едностранна, защото само незаконосъобразният
акт причинява вредата. По делото не бяха доказани обстоятелства, които да
обосноват съпричиняване на вредата от страна на ищеца, поради което и
направеното от ответната страна възражение в този смисъл е напълно
необосновано.
По отношение размера на претърпените пропуснати ползи, съдът
счита, че следва да бъдат присъдени, съобразно установения от
съдебно-счетоводната експертиза средномесечен нетен доход по последното
преработено заключение (второ допълнително заключение) вх.№ 1958/12.12.2022г., а
именно 246.58 лева, или за исковия 6-месечен период - 1 479,48 лева. В тази
връзка съдът приема, че нетният доход, като разлика между приходите и разходите
от конкретната дейност, най-обективно изразява пропуснатите ползи за ищеца.
Това е така, защото таксиметровият превоз на пътници, както и всяка
регламентирана стопанска дейност, освен, че е източник на приходи, но
изпълнението и е свързано и със съпътстващи обичайни преки, оперативни и др.
разходи, както и задължителни такива, какъвто е местният данък таксиметров
превоз. Аргумент за това се извлича и от разпоредбата на чл. 29, ал. 7 във вр.
с ал. 3 от Закона за счетоводството, който освен че регламентира нормативно
задължение на едноличните търговци да водят отчет за приходите и разходите си,
но регламентира, че тези отчети дават вярна и честна представа за финансовото
състояние и резултатите от дейността им.
Ето
защо съдът прие, че предявеният иск е основателен, но частично доказан по
размер, като следва да бъде уважен за сумата от 1 479,48 лева. За разликата
до първоначално заявения с исковата молба размер на обезщетение от 3 181.74
лева, искът, като неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен.
Следва
да бъде уважена и претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва върху
дължимото му обезщетение. Съгласно ТР № 3/22.04.2004г. по тълк.дело № 3/2004г.
на ВКС, ОСГК, т.4, вземането за обезщетение за вреди става
изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния
административен акт, респ. от този момент започва да тече погасителна давност и
се дължи мораторна лихва. Съдът обаче е обвързан от петитума на исковата молба,
в която мораторната лихва се претендира считано от датата на предявяване на
иска – 09.06.2023г. до окончателното изплащане на задължението, респ. за този
период следва да бъде присъдена.
Съобразно
изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ, при уважаване изцяло
или частично на иска, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати
направените разноски по производството, вкл. да заплати на ищеца и внесената от
него проста държавна такса. Освен тази такса, направените по делото разноски
включват и изплатеното възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза. По съображения, че те не се внасят предварително от ищеца (арг. от
чл. 9а, ал. 2 от ЗОДОВ), 400.00 лева от това възнаграждение са заплатени от
бюджета на Административен съд – Разград, поради което следва да бъдат
присъдени в тежест на ответника, но платими в полза на бюджета на съда.
Извън
обсъдените разходи остава заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение по
настоящото производство, което съгласно чл. 10, ал. 3, изр. 2 от ЗОДОВ следва
да се присъди съразмерно на уважената част от иска, т.е. при доказан размер на
изплатеното адвокатско възнаграждение от 500.00 лева, дължимото за присъждане
възлиза на 232.50 лева.
На
ответната страна, представлявана от юристконсулт, също се следват разноски, при
условията на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, а именно присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска (1 702.26 лева).
Дължимото възнаграждение, съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с
чл. 24, изр. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ е от 100.00 до
360.00 лева. Съдът счита, че следва да се определи възнаграждение към средния
размер от 200.00 лева, при което съразмерно с отхвърлената част от иска следва
да се присъди такова от 107.00 лева.
Воден от изложените съображения, Административен съд - Разград
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, със седалище и адрес на управление: гр.София 1000, ул.“Ген.
Й.В.Гурко“ № 5, ДА ЗАПЛАТИ на И. А. А., ЕГН-********** от гр.Р., сумата
от 1 479.48 (хиляда четиристотин седемдесет и девет лева и 48 ст) лева –
претендирано обезщетение за имуществени вреди, причинени от
незаконосъобразен акт, постановен при изпълнение на административна дейност
(отменена по съдебен ред Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № РД-14-2617/31.08.2021г. на Началник на ОО „АА“-гр.Разград), а именно
пропуснати ползи от това, че през периода от 31.08.2021г. до 01.03.2022г. е бил
лишен от възможността да получава приходи от таксиметрова дейност, поради
незаконно отнемане на удостоверението му „Водач на лек таксиметров автомобил“
за периода от 31.08.2021г. до 31.08.2022г., ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от дата на предявяване на иска – 09.06.2023г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
иска В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ за разликата до първоначално заявената искова
претенция от 3 181.74 (три хиляди сто осемдесет и един лева и 74 ст) лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
ответника Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, на основание чл.
10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Административен съд-Разград
сумата от 400.00 (четиристотин) лева – направените разноски по
производството.
ОСЪЖДА
ответника Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, на основание чл.
10, ал. 3, изр. 2 от ЗОДОВ, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца И. А.
А., ЕГН-**********, сумата от 232.50 (двеста тридесет и два лева и 50
ст)) лева - заплатеното от него адвокатско възнаграждение по настоящото
производство, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА
ищеца И. А. А., ЕГН-***********, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, ДА ЗАПЛАТИ на ответника Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“,
сумата от 107.00 (сто и седем) лева – за юрисконсултско възнаграгждение,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
|
Съдия: |
/п/ |