СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
19.04.21г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Г. Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 18.03.21г. /с
участието на секретаря Д. Цветкова/
гражданско дело № 10884/16г.
и констатира следното:
Предявен е иск от И. К. против „П.М.К.“ АД с правно основание
чл. 79 от ЗЗД за сумата общо 45 0000 лева. Претендира се /при условията на чл.
86 от ЗЗД/ и законната лихва върху посочената главница за периода – след
завеждане на делото.
Предмет на делото е и насрещен иск на „П.М.К.“ АД против И. К. /с
правно основание чл. 59 от ЗЗД/ за сумата 29 337, 45 лева. Претендира се
/при условията на чл. 86 от ЗЗД/ и мораторна лихва върху посочената главница за
периода: 13.06.14г. – 08.04.16г. в размер на
5 438, 31 лева. Претендира се /при условията на чл. 86 от ЗЗД/ и
законната лихва върху посочената главница за периода – след 08.04.16г.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Представените по делото доказателства удостоверяват,
че:
Страните /ответникът – дружество с предишно
наименование „И.Л.П.“ АД; ищецът – довереник/ са сключили договор /от
01.02.07г./ по силата на който - И. К. е поел задължение /срещу съответно
възнаграждение/ да управлява /и е бил вписан като представител/ на „П.М.К.“ АД. С анекс от 03.12.13г. /сключен във връзка с първия
– основен договор/ възнаграждението на управителя /представителя/ на фирмата е
било фиксирано /по взаимно съгласие на страните/ до размера на сумата
7 500 месечно. Договорът за управление е бил прекратен през 08.14г.
Главният иск /с правно основание чл. 79 от ЗЗД/ е
основателен – частично:
Единственият спорен по делото въпрос /във връзка с
този иск/ е: какво обезщетение е било уговорено между страните да се дължи на
управителя /ищеца/ след прекратяване на договорната връзка /6 месечни
възнаграждения – съгласно клаузата на т. 9.6 от представения от И. К. договор
или 3 брутни месечни заплати – съгласно клаузата на т. 9.7 от представения от „П.М.К.“ АД договор/.
Събраният по делото доказателствен материал – преценен
в съвкупност /писмен, гласен и основно в тази връзка – експертен; в това число
и обясненията на вещите лица от съдебните заседания/ удостоверява категорично
/еднозначно; такава е констатацията на всички приети по делото графологични
експертизи/, че: приложеният към исковата молба договор /представен от ищеца/ е
с манипулирано съдържание. В такава хипотеза следва /предвид обстоятелството,
че застъпваната от ответника в процесната връзка теза се явява частично
подкрепена и от събрания в процеса гласен доказателствен материал/ да се
приеме, че: доказателствената сила /по смисъла на чл. 178 от ГПК/ на
представения от ищеца договор /единствено в спорната част/ се явява – опровергана
/оборена/. С оглед това /и предвид констатациите на експертния доказателствен
материал, които потвърждават формата и реквизитите на другия договор –
представен от дружеството/ в случая следва да се приеме, че: страните са
договорили обезщетение за управителя в хипотезата на т. 9.7 от представения от „П.М.К.“ АД договор, а именно - 3 брутни месечни
заплати. Поради това – искът следва да бъде уважен до размера на установената
от приетата по делото счетоводна експертиза сума - 17 142, 87 лева
/ответникът не оспорва факта, че се следва обезщетение в брутен размер,
изчислен на база последна получена брутна заплата в съответствие с реално
отработени дни, а не в нетен размер; такава е и самата редакция на т. 9.7, изр.
1-во и 2-ро от горния договор; на практика – искът се оспорва само за сумата
над 17 142, 87 лева – съгласно съдържанието на писмения отговор на дружеството/.
На последно място в горната връзка: представеният от ответника договор е в официално
/нотариално/ заверен препис – по смисъла на чл. 183, ал. 1, изр. 1-во от ГПК /т.е.
в случая предпоставката по чл. 183, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК не е налице/.
Насрещният иск е неоснователен:
Не се спори /такъв извод налага и
събраният по делото доказателствен материал: писмен и експертен – преценен в
съвкупност/, че: на 13.06.14г. И. К. е получил от
дружеството сума в размер на общо 32 857, 07 лева. Представеният по делото
протокол от 05.09.12г. от ОС на дружеството удостоверява - взето решение за
изплащане на допълнително парично възнаграждение /дължимо към 14г./ на
управителя /ищеца/ в размер на общо 15 000 евро /в левова равностойност – 29 337,
45 лева; като посочената сума е посочена в точен – глобален размер; като твърда
– обща сума – еднократен бонус, а не в нетен такъв/. Липсват доказателства
/съответно и твърдения/ посоченото /конкретно/ решение на ОС да е било оспорено
/по реда на чл. 74 от ТЗ/. С оглед това - в случая следва да се приеме, че:
процесната допълнителна сума - бонус /добавена към заплатата – месечното
възнаграждение на ищеца за м. 05. 14г./ е била получена от управителя - при
наличие на основание. Съдържанието на горния протокол се подкрепя /косвено/ от приложеното
по делото електронно писмо /съгласно което: на 01.06.14г. Д. К.– член на УС в
акционер на ответното дружество е потвърдил косвено пред И. К. взетото на
посоченото ОС решение за изплащане на бонус в размер на 15 000 евро/. Същият
протокол от ОС се потвърждава /косвено/ и от съдържанието на следващо решение
на ОС /съгласно протокол от 15.04.15г. – където по повод приемане на
счетоводния отчет на фирмата за 14г. и във връзка с освобождаване на членовете
на управителния съвет от отговорност - не е било констатирано финансово
нарушение за предходен момент/.
На последно място в горната връзка: спорният протокол
/от 05.09.12г./ е в официално /нотариално/ заверен препис – по смисъла на чл.
183, ал. 1, изр. 1-во от ГПК /т.е. в случая предпоставката по чл. 183, ал. 1,
изр. 2-ро от ГПК не е налице/.
С оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА /на основание чл. 79 от ЗЗД/ „П.М.К.“ АД да плати на И.К.К. ЕГН ********** сумата общо 17 142, 87 лева и
законната лихва върху тази сума от 21.12.15г. до цялостното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 17 142, 87 лева.
ОТХВЪРЛЯ насрещните искове исковете /по чл. 59 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД/ на „П.М.К.“ АД против И.К.К. ЕГН **********.
ОСЪЖДА „П.М.К.“ АД да плати на И.К.К. 1 915 лева и 3
060 лева – съдебни разноски /по главния и по насрещния иск; на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК и чл. 78, ал. 3 от ГПК/.
ОСЪЖДА И.К.К. да плати на „П.М.К.“ АД 1 281 лева – съдебни разноски /на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК/.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: