С присъда № 14/26.03.2009 година, постановена по н.о.х.д. № 990/2008 година, Кърджалийският районен съд е признал Найден Викторов Лалов от гр. Кърджали за виновен в това, че на 14.05.2008 година в гр. Кърджали управлявал МПС- лек автомобил “Мицубиши” с ДК№ СТ 89 00 СН, собственост на Добромир Светославов Димитров от гр. Кърджали, без съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние, поради което и на основание чл. 343в, ал.2 ,във вр. с ал.1 от НК, го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца при първоначален “общ” режим на изтърпяване на наказанието. Постановено на основание чл. 68, ал.1 от НК е да изтърпи и наказанието лишаване от свобода за срок от шест месеца при първоначален „общ” режим по споразумение от 27.03.2007 година по н.о.х.д. № 85/2007 година на Кърджалийския районен съд. Осъден е да заплати по сметка на съда направените по делото разноски в размер на 650.00 лева. Въззивното производство е образувано по жалба на Найден Викторов Лалов от гр. Кърджали, който обжалва присъдата като необоснована, а наложеното наказание като явно несправедливо. При определянето му следвало да се има предвид, че не се касае за тежко умишлено престъпление. Лалов не попречил както на органите на досъдебното производство, така и при провеждане на съдебното следствие за установяване на обективната истина. Налице било пълно съдействие от негова страна в тази насока и самопризнания. Съжалявал за извършеното. Установено било също така тежко психично заболяване на осъдения, при което вменяемостта му била на границата. Психичното му заболяване при всички случаи влияело както на способността му да взема правилни решения, така и на волевата му дейност. Така определеното му наказание било завишено с оглед обществената опасност на деянието и на дееца. Само и единствено факта на предишно негово осъждане не следвало да мотивира съда да му определи наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца. Налице били условията на чл.55, ал.1, т.2, б. ”б” от НК за замяна на наказанието лишаване от свобода с пробация или за налагане на наказание лишаване от свобода към възможния минимум от 3 месеца. По изложените съображения моли съда да измени първоинстанционната присъда, като на основание чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК, замени наказанието лишаване от свобода за срок от 8 месеца с наказание пробация или да намали наложеното наказание лишаване от свобода до 3 месеца. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата по изложените в същата съображения. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали оспорва жалбата като неоснователна. Моли присъдата да бъде потвърдена като правилна, обоснована и законосъобразна. Окръжният съд, при извършената изцяло проверка правилността на протестираната присъда, независимо от основанията, посочени във въззивния протест, на основание чл. 314, ал.1 от НПК, приема за установено следното: Делото е изяснено от фактическа страна и спор по фактите не е налице. В тази насока са налице и пълни самопризнания на подсъдимия Найден Викторов Лалов, който не оспорва извършването на деянието по чл. 343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК по предявеното му в първоинстанционния съд обвинение. Установено от фактическа страна е, че на 14.05.2008 година, около 21.00 часа, подс. Лалов, който управлявал л.а. „Мицубиши” с ДК № СТ 89 00 СН, бил спрян за проверка от полицейски автопатрул на РПУ- Кърджали, в състав от свидетелите Чилингиров, Христов и Пеев, пред бл. „Бяло море”, находящ се на бул. „България” в гр. Кърджали. При извършване на проверката, от подс. Лалов било поискано да представи свидетелство за управление на МПС. Подс. Лалов не представил такова, като обяснил на полицаите, че не притежава документ за правоуправление на МПС. За установеното нарушение, на подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 4407/14.05.2008 година. От справка за нарушител от региона рег. № 2411/09.06.2008 година, изд. от Сектор КАТ- ОДП- Кърджали се установява, че подсъдимият е неправоспособен водач на МПС, като няма отпечатано свидетелство за правоуправление на МПС и няма регистрирана нито една категория за управление на МПС. Въпреки, че не е правоспособен водач на МПС, от посочената справка се установява, че същият системно е управлявал МПС и допускал множество нарушения на правилата за движение, като за периода 2004 г. - 2008 г. са му били наложени 16 на брой административни наказания по реда на ЗДвП, преобладаващата част от които за управление на МПС без да е правоспособен водач, включително за управлеÝие на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. С решение № 557/12.10.2005 година по н.а.х.д. № 671/2005 година на Районен съд- Кърджали , е освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК за извършено престъпление п о чл. 343в, ал.2, във вр. с ал.1, от НК и му е наложено административно наказание глоба. За управление на МПС без да притежава съответното свидетелство за управление- нарушение по чл. 150 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП, са му налагани административни наказания с влезли в сила наказателни постановления, от значение за квалификацията на деянието, както следва: с наказателно постановление № 428/02.02.2007 година, влязло в сила на 14.05.2008 година; с наказателно постановление № 817/15.02.2008 година, в сила от 11.03.2008 година и наказателно постановление № 955/25.02.2008 година, в сила от 19.03.2008 година, всички, издадени от Началника на РПУ към ОДП- Кърджали. От заключението на комплексната съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза на подс. Лалов, назначена в първоинстанционното съдебно следствие, приета като доказателство и от разпита на вещите лица в съдебно заседание се установява, че за подс. Лалов има данни за понесени епизоди на психично разстройство БАР, които както към момента на деянието, така и понастоящем не са актуални. При него не се установяват данни за разстройство на съзнанието, които да са го лишавали или да го лишават от годности да разбира и ръководи постъпките си. Същият има дисоциално личностово разстройство, което не представлява разстройство на съзнанието, а разстройство на личността (психопатия по старите класификации) и се свързва с повишен риск от агресивно поведение. Към инкриминирания период Лалов не е бил в състояние на разстройство на съзнанието и е бил със запазени годности да разбира свойството и значението, както и да ръководи постъпките си. Лалов е със запазени годности да участва в правни процедури, тъй като при него не са налице симптоми, които да отговарят на разстройство на съзнанието в смисъла на чл. 33 от НК. Горната фактическа обстановка е безспорна и се установява от пълните самопризнания на подсъдимия Лалов, от свидетелските показания на Чилингиров, Христов и Пеев,от заключението на комплексната съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза и разпита на вещите лица в първоинстанционното съдебно следствие, приета от съда като пълна, обективна и компетентна; от писмените доказателства по делото: справка за нарушител от региона рег. № 2411/09.06.2008 година, изд. от Сектор КАТ- ОДП- Кърджали, наказателни постановления и актове за установяване на административно нарушение, характеристична справка, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и др. Съвкупността от посочените доказателства е безпротиворечива и по несъмнен начин установява извършеното деяние и участието на подсъдимия в извършването му, както и вината му. По така описания начин подсъдимият Найден Викторов Лалов от гр. Кърджали е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК, като на 14.05.2008 година в гр. Кърджали управлявал МПС- лек автомобил “Мицубиши” с ДК № СТ 89 00 СН, собственост на Добромир Светославов Димитров от гр. Кърджали, без съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние- с наказателно постановление № 428/02.02.2007 година, влязло в сила на 14.05.2008 година; с наказателно постановление № 817/15.02.2008 година, в сила от 11.03.2008 година и наказателно постановление № 955/25.02.2008 година, в сила от 19.03.2008 година, всички, издадени от Началника на РПУ към ОДП- Кърджали, какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е направил и първоинстанционният съд. От обективна страна се установява, че подсъдимият не е правоспособен водач на МПС, като не притежава свидетелство за правоуправление за нито една категория и на инкриминираната дата- 14.05.2008 година е управлявал МПС в гр. Кърджали. Управлението на МПС е в едногодишния срок от наказването на подс. Лалов по административен ред за същото деяние: с наказателни постановления № 428/02.02.2007 година, влязло в сила на 14.05.2008 година; № 817/15.02.2008 година, в сила от 11.03.2008 година и наказателно постановление № 955/25.02.2008 година, в сила от 19.03.2008 година, всички, издадени от Началника на РПУ към ОДП- Кърджали, всички наказателни постановления, издадени срещу подсъдимия за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление. Т.е. подсъдимият, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за това, че управлява МПС без съответно свидетелство за управление с цитираните наказателни постановление, е извършил такова деяние - управлявал МПС без свидетелство за управление. Деянието е извършено при пряк умисъл, при който е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.По отношение на субективното отношение на дееца към деянието е налице категорично заключение на комплексната съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза, че при дееца не е налице разстройство на съзнанието, които да са го лишавали или да го лишават от годности да разбира и ръководи постъпките си. Налице е дисоциално личностово разстройство, което не представлява разстройство на съзнанието, а разстройство на личността (психопатия по старите класификации) и се свързва с повишен риск от агресивно поведение. За извършеното престъпление, първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия на наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца при първоначален “лек” режим на изтърпяването му. Съдът е обсъдил обстоятелството, че независимо, че в случая предвиденото наказание е до две години лишаване от свобода, е неприложима разпоредбата на чл.78а от НК за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като подсъдимият е осъждан за извършени престъпления от общ характер, включително е освобождаван по този ред от наказателна отговорност с налагане на административно наказание - т.е. не е налице материално-правната предпоставка по чл. 78а ал.1 б. “б” от НК за приложението на този институт. Отчетени от първоинстанционния съд са всички налични за подсъдимия смекчаващи отговорността му обстоятелства, а именно- направените самопризнания, изразено съжаление, психическо заболяване, като е правилна преценката на този съда, същите не са многобройни или изключителни такива по смисъла на чл. 55 от НК, и не налагат смекчаване на наказателната му отговорност. Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства са обсъдени осъжданията му за престъпления от общ характер – по чл. 325, ал.2, предл. първо, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, по чл. 343в ал.2 във вр. с ал.1 от НК и по чл. 325, ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК. Към тази категория обстоятелства следва да бъдат отчетени и лошите характеристични данни за подсъдимия. Следва също така да се посочи, че обществената опасност на дееца по отношение на конкретното деяние е завишена с оглед проявената упоритост при осъществяването на този вид деяния- същият е неправоспособен водач, като за управление на МПС без съответно свидетелство е наказван многократно по административен ред, включително му е налагано наказание по реда на чл. 78а от НК за деяние по чл. 343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. На подсъдимия е налагано административно наказание за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимото количество, което заедно с неправоспособността за управление на МПС, завишава в изключителна степен обществената му опасност като водач. В тази връзка не следва да бъде надценявано значението на психичното заболяване на подсъдимия като смекчаващо отговорността му обстоятелство, тъй като обществената му опасност като водач на МПС не става по-ниска заради наличието му. Напротив, това заболяване представлява достатъчно сериозен сигнал за близките на подсъдимия, с оглед осъществяване на контрол върху поведението на подсъдимия и отнемане възможността на същия изобщо да ползва МПС, тъй като при управлението му застрашава всички участници в движението, които нямат никакво отношение и представа към заболяването на подсъдимия. При тези данни следва изводът, че е налице превес на отегчаващите над смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, което е и условие за определяне на наказанието на подсъдимия над средния размер на предвиденото наказание лишаване от свобода до две години. Така определеното от районния съд наказание на подсъдимия лишаване от свобода за срок от осем месеца при първоначален „лек” режим, е в рамките на предвиденото по чл. 343в, ал.2 от НК, но под средния размер, което, по изложените съображения и поради липса на съответен протест, не може да бъде увеличено. Същото следва да бъде потвърдено в този размер, като не са налице основания за намаляването му до минималния възможен размер или замяната му с друг по вид, по-леко наказание, каквото искане се поддържа от защитника на подсъдимия във въззивното производство. Правилни са изводите на районния съд, че в случая на подсъдимия не следва да се налага кумулативното наказание по чл. 343г, във вр. с чл. 37, т.7 от НК- лишаване от право да управлява МПС, тъй като същият не е правоспособен водач, поради което не може да бъде лишен от право, което не притежава. Правилно на основание чл. 68, ал.1 от НК, от първоинстанционния съд е постановено изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от шест месеца при първоначален „общ” режим, наложено на подсъдимия със споразумение от 27.03.2007 година по н.о.х.д. № 85/2007 година на Кърджалийския районен съд, тъй като деянието по присъдата е извършено на 14.08.2008 година и попада в тригодишния изпитателен срок, определен със споразумението. По изложените съображения, въззивната жалба е неоснователна. Първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Водим от изложеното и на основание чл.338, във вр. с чл. 334, т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 14/26.03.2009 година, постановена по н.о.х.д. № 990/2008 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|