Решение по дело №857/2025 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 585
Дата: 15 юли 2025 г.
Съдия: Росен Димитров Парашкевов
Дело: 20252100500857
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 585
гр. Бургас, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Петя Хр. Колева
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20252100500857 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от М. Д. У.,
ЕГН ********** с адрес: гр. ******, ул. „******“ № **, К. Й. Г., ЕГН
********** с адрес: с. *******, общ. ********, ул. „*******“ № **, Л. М.,
родена на ********** г., гражданка на К., с адрес: гр. ******, м. „******“, в.с.
„******“, ет. **, ап. **, А. М., роден на ********** г., гражданин на У. с адрес:
гр. ******, м-т „*******“, в.с. „******“, ет. **, ап. **, Т. Н., гражданка на У.,
родена на ********** г., с адрес: гр. *******, м-т „******“, в.с. „******“, ет.
**, ап. **, представлявани от адв. Марияна Трифинова със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. „Сливница“ № 2А, ет. 3 против Решение № 57 от 24.02.2025 г.,
постановено по гр.дело № 994/2024 г. г. по описа на Районен съд – Несебър, с
което съдът е прекратил производството по отношение на „Вияна“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Хан
Аспарух“№ 3 , ет. 2, представлявано от управителя С. С. К., на основание чл.
130 от ГПК. Отхвърлил е предявения от въззивниците против „Етажна
собственост на вх. В2“ от жилищна сграда с идентификатор 51500.80.90.2, к-с
„Вияна“, гр. Несебър, представлявана от управителя Н. К., установителен иск
1
с който се иска съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността
на всички взети решения на проведено общо събрание от 31.07.2024 г. на вх.
В2 от к-с „Вияна“, а при условията на евентуалност да отмени като
незаконосъобразни решенията, приети на проведеното общо събрание на
Етажната собственост на вх. В2 от жилищна сграда с идентификатор
51500.80.90.2, като неоснователни, като е присъдил разноски по делото.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразяват
въззивниците, които намират постановеното решение за незаконосъобразно,
неправилно и немотивирано. Оспорват обстоятелството, че НРС е приел, че
„Вияна“ ЕООД не е етажен собственик във вх. В2 от жилищна сграда с
идентификатор 51500.80.90.2, поради което не е процесуално легитимирана
страна да предяви иск за прогласяване нищожността на взетите решения на
31.07.2024 г. на ОС на ЕС. Счита, че първоинстанционният съд неправилно се
е позовал единствено на приетата по делото съдебно-техническа експертиза и
изслушаното в открито съдебно заседание заключение на вещото лице. В този
смисъл настоява, че съгласно представени писмени доказателства, касаещи
строителството и фактическото изпълнение на сградата, същата е проектирана
като свободно стояща П – образна композиция и се състои от три отделни
блока (входа) – А,В,С. Упоменава заключението на вещото лице, че вход В2 е
част от блок В, наричайки го „вграден“ в него, т.е. по отношение на
конструкцията същите имат общи основи, плочи, колони, фасади, покриви.
Според въззивниците не става ясно защо вещото лице приема, че се касае до
отделен вход В2, като част от вход В. Позовава се на строителните документи,
че входовете са А, В и С. Съгласно представения проект, електротаблото,
което захранва с ел. енергия двата търговски обекта, собственост на „Вияна“
ЕООД е поставено във вх. В2, и това е таблото което захранва с ел. енергия
апартаментите от вх. В2. Прави изводи, че обектите на дружеството са
изградени в същия т.н. вх. В2, в който са апартаментите на собствениците
участвали в проведеното общо събрание. В подкрепа на твърденията си се
позовава на ценообразуването на цялата сграда. Оспорва експертното
заключение като моли съда да допусне извършването на повторна съдебно-
техническа експертиза, която да отговори на поставените от ищеца въпроси.
Взема становище по предявения евентуален иск по чл. 40 ЗУЕС. Счита, че
взетите решения са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. Позовава
се на свидетелските показания на свидетел Й.а. Излага съображения по т. 4 от
2
дневния ред. Моли за отмяна на обжалваното решение и удовлетворяване на
предявения иск за нищожност, респективно за отмяна на решенията на ОС на
ЕС по предявения евентуален иск. Представя в срок писмени бележки по
делото.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
Етажните собственици на вх. В2 от жилищна сграда с идентификатор
51500.80.90.2 по КР на гр. Несебър с адрес – гр. ******, м. „*******“, к-с
„*****“, вх. **, представлявани от управителя на ЕС Н. К., чрез Евгения
Гагашева от БАК. Стича постановеното решение за правилно, като съобразено
с материалния и процесуален закон, поради което моли съда да го потвърди.
Взема становище по изложените във въззивната жалба доводи, като прави
анализ на приетия доказателствен материал. Позовава се на конкретни
разпоредби в ЗУЕС, както и на практика на ВКС. Излага съображения.
Постъпила е частна жалба от „Вияна“ ЕООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Хан Аспарух“№ 3, ет. 2,
представлявано от управителя С. С. К., чрез адвокатско дружество
„Трифонова и Йорданова“ от БАК, против решение № 57/24.02.2025 г. по гр.
д. № 994/2024 г. по описа на НРС в частта, в която се прекратява
производството по отношение на дружеството. В тази част решението има
характер на определение. Частният жалбоподател моли съда да отмени
решението в обжалваната му част. Излага подробни мотиви. Оспорва
изслушаната пред първата съдебна инстанция съдебно-техническа експертиза,
като моли съда, поради наличието на явни противоречия в изготвената
експертиза пред първата инстанция, да се допусне извършването на повторна
експертиза. Излага съображения.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор частната жалба от ЕС на
вх. В2 на жилищна сграда с идентификатор 51500.80.90.2, с който възразяват
срещу подадената частна жалба. Излагат съображение, че „Вияна“ ЕООД не
притежава активна процесуална легитимация по делото, поради което съдът
правилно е прекратил производството по отношение на дружеството.
Настоява, че вх. В2 представлява самостоятелна Етажна собственост, тъй като
ЗУЕС предвижда възможност за управление на всеки отделен вход в сградата,
като се позовава на чл. 8, ал. 2 от закона. Също се позовава на заключението на
вещото лице. Моли съда да потвърди обжалваното решение в частта предмет
3
на подадената частна жалба. Излага съображения.
По направеното доказателствено искане за допускане на повторна
съдебно-техническа експертиза настоящата съдебна инстанция е отклонила
същото, като е счела, че то е преклудирано по смисъла на чл. 226 от ГПК и
пред първата инстанция нито една от страните не е възразила срещу
заключението.
Въззивната жалба и частната жалба са подадени в срока по чл.259 ГПК,
от легитимирано лице и са допустими.
Районен съд – Несебър се е произнесъл по искове с правно основание
чл. 26, ал. 2, предложение 5 от ЗЗД и чл. 40 от ЗУЕС по евентуалния иск.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира
постановения съдебен акт за валиден и допустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от
настоящите жалбоподатели, „Вияна“ ЕООД и З. Д., който се е отказал от
предявения иск. Съдът счита, че първоначално следва да се произнесе по
подадената частна жалба от „Вияна“ ЕООД.
Съдът с обжалвания съдебен акт е прекратил производството по
отношение на дружеството, като е приел, че то не е етажен собственик във вх.
В2 от жилищната сграда с идентификатор 51500.80.90.2, поради което не е
процесуално легитимиран да предяви нито главен иск за прогласяване
нищожността на взетите решения, нито да иска отмяна на решенията като
незаконосъобразни по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. За да достигне до този
извод първоинстанционният съд се е позовал на извършената съдебно-
техничекса експертиза и заключението на вещото лице, че вх. В2 представлява
самостоятелен такъв и осигурява достъп само до 12-те самостоятелни обекта
във входа. Той не обслужва други обекти в сградата, притежава самостоятелно
захранване с ел. енергия и вода. Действително притежаваните от дружеството
заведения за хранене и магазин за хранителни стоки са разположени под
жилищните апартаменти от вх. В2, но между вх. В2 и процесните заведение и
магазин не съществува функционална вътрешна връзка и те нямат пряк достъп
до стълбищната клетка на вх. В2. С оглед на това настоящата съдебна
инстанция намира, че подадената частна жалба е неоснователна, което налага
4
същата да бъде оставена без уважение. Постановеният от НРС акт, имащ
характер на определение, с което е прекратено производството по делото по
отношение на частния жалбоподател е правилен и законосъобразен.
Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява, че на 31.07.2024 г. е проведено общо събрание на ЕС на вх. В2,
находящ се в сграда с идентификатор 51500.80.90.2, представляваща в.с.
„******“, местност „*****“, гр. ******. Твърди се в исковата молба, че преди
това на 08.04.2024 г. е проведено общо събрание на цялото вилно селище,
поради което се настоява, че процесното общо събрание е нищожно.
По отношение на правното основание, прието от първоинстанционния
съд, досежно претендираната нищожност на решенията на общото събрание,
настоящата съдебна инстанция, намира че в случая по-скоро се касае до
нищожност претендирана на основание чл. 26, ал. 1 предл. 1 и ал. 2 предл. 1 от
ЗЗД, а не както е приел първоинстанционния съд чл. 26, ал. 1, предл. 5 от ЗЗД
нищожност поради привидност. От фактологията на исковата молба се
извежда предявен иск за нищожност, поради противоречие със закона, а не
претенция за прогласяване на нищожност, поради привидност. Действително
първоинстанционният съд се е позовал на решение № 50024/27.03.2023 г. по
гр. д. № 978/2022 г., второ гражданско отделение на ВКС, по което е прието
правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 5 от ЗЗД по конкретен казус, но съдът
намира, че в случая не се касае до привидност на взетите решения, тъй като
основанията на чл. 8, ал. 2 от ЗУЕС са на лице. Въпреки това обаче
първоинстанционният съд е разгледал делото при спазване изискванията на
процесуалния закон, произнесъл се е по двата предявени иска – този за
нищожност на решението и иска по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС и е достигнал до
правни изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция, която на
основание чл. 272 от ГПК, препраща към мотивите на първоинстанционния
съд.
По отношение на твърдяната нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД, съдът счита предявения иск за неоснователен и недоказан. От
заключението на вещото лице Г. Ц., както и от представената по делото частна
строително-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Б. К., се
установява, че вх. В2 осигурява достъп само до самостоятелните обекти –
апартаменти, разположени на първи, втори и трети етаж – по 4 броя на етаж,
5
както и излаз на покрива на сградата, в частта на блок В. Вх. В2 от жилищната
сграда осигурява достъп само до част от самостоятелните обекти в сградата,
които са дванадесет на брой. Той не обслужва други самостоятелно
притежавани обекти в сградата. От друга страна вх. В2 има самостоятелно
захранване с ел. енергия и вода, като електромерите за измерване на ел.
енергия се намират в табло в стълбищната клетка на кота 0,00 на вх. В2.
Вещото лице е посочило, че по отношение на конструкцията, вх. В2 е част от
блок В, като същият е вграден в блок В. Посочил е, че вх. В2 и блок В имат
общи основи, плочи, колони, фасади и покриви, за което е представил
Приложение №2.
В този смисъл вещото лице е установило наличието на функционална
самостоятелност на процесния вх. В2 от останалите входове в сгради. Както
правилно е приел първоинстанционния съд, без значение е обстоятелството,
че от конструктивна гледна точка вх. В2 е вграден в блок В. Достъпът до
обектите разположени във вх. В2 е само от този вход и е невъзможен от
другите входове в сградата. При тази фактическа обстановка по делото,
собствениците на обекти във вх. В2 имат възможност на основание чл. 8, ал. 2
от ЗУЕС да учредят своя етажна собственост за управление на общите части
на входа.
По отношение на претенцията по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, настоящата
съдебна инстанция намира следното:
Не се спори, че в комплекса съществува етажна собственост на цялата
сграда, състояща се от шест входа, но това не означава, че един от тези входове
не може да се отдели в самостоятелна етажна собственост. Явно конфликтът
между общата етажна собственост и живущите във вх. В2 е възникнал при
определяне на дължимите такси за поддръжка, които са се сторили високи за
собствениците на обекти във вх. В2. От заключението на вещото лице и
събраните по делото писмени доказателства, се установява наличие на
обособеност на процесния вход и възможност същият да бъде самостоятелно
управляван в съответствие с разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУЕС. Съгласно чл.
12, ал. 5 от ЗУЕС при нововъзникнала етажна собственост първото общо
събрание се свиква от собственици на самостоятелни обекти, които имат най-
малко 20 на сто идеални части от общите части.
В случая лицата поискали свикването на общо събрание притежават
6
повече от 29 % от общите части на входа. При изчисляване процента на
участие на всеки етажен собственик, съобразно притежаваната от него площ
на самостоятелния обект, вещото лице съобразно изискването по чл. 17, ал. 4
от ЗУЕС и е направило изчисление, като е счело, че кворумът на проведеното
ОС на ЕС е съответно 76,068 %, а не както е изчислен от ОС – 75,64 %.
Спазени са, както редът за свикване на ОС чл. 13 от ЗУЕС, така и
изискванията по ал. 7 на същият член за задължителни реквизити на поканата
за ОС. В този смисъл са спазени изискванията за кворум на провеждане на
ОС, като разликата с изчисленията на вещото лице е незначителна и не сочи
на липса на кворум. Всички решения са взети с мнозинство съгласно чл. 17,
ал. 3 от ЗУЕС, изготвени са освен протокола, списък неразделна част от
същият и изискванията на чл. 17 са спазени. В изготвения протокол за
проведеното ОС на ЕС са посочени дата, място на провеждане, дневен ред,
присъствали лица, идеални части от ЕС, които те представляват, както и
начина на гласуване и същността на изявленията, направените предложения и
приетите решения. Следва да се подчертае, че всички решения се приемат с
мнозинство – повече от 50 на сто от представените идеални части от общите
части на ЕС. Съгласно чл. 16, ал. 6 от ЗУЕС протоколът следва да се изготви в
седмодневен от провеждането на събранието и да се подпише от
председателстващия и протоколчика на всяка отделна страница. Спазено е и
изискването по чл. 16, ал. 6 от ЗУЕС във входа да се постави съобщението,
което следва да носи подписа на управителя, в случая Н. К. и един етажен
собственик – Б. Г., като се посочи дата, място и час на поставяне на
съобщението.
Първоинстанционния съд е направил разбор на взетите решения на ОС
на ЕС, като е приел, че същите са законосъобразно и съответстват на
изискването на закона. Посочил е съответствие чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 16,
ал. 2 и ал. 3 от ЗУЕС, което се установява от настоящата съдебна инстанция.
Взетите решения по т. 1, т. 2 и т. 3 от дневния ред, отговарят на
изискванията на закона. Същото се отнася и за решенията по т. 4 за приема на
годишния бюджет за 2025 г. Основно изискване е посочването на приходи и
разходи в годишния бюджет. Всички други възражения по приемането на
бюджета, касаят целесъобразността на същия и не подлежат на контрол по
законосъобразност.
7
Решението по т. 5 е съобразено с чл. 11, ал. 1, т. 5 и чл. 51, ал. 1, т. 9 от
ЗУЕС, а решението по т. 6 за дължимите парични вноски за 2025 г. да бъдат
заплатени от 31.12.2024 г. е законосъобразно.
Липсват нарушения на взетите решения по т. 7, определяща парична
вноска във фонд ремонт и обновяване, както и по т. 8 и по т. 9 за приемане на
правилник на вътрешния ред на входа и решение за разхождане на средствата
събрани от ЕС.
В заключение следва да се отбележи, че първоинстанционния съд е
основал решението си на заключението на вещото лице, което не е било
оспорено пред първата инстанция, вземайки предвид самостоятелността на
блок В2, разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗУЕС, даваща възможност за
провеждане на ОС на ЕС от всеки вход в съответния блок, при спазване на
предвидения в закона ред за свикване и провеждане на събранието. В този
смисъл съдът намира постановения от първата инстанция съдебен акт за
правилен и законосъобразен, което налага потвърждаването му.
Пред настоящата съдебна инстанция въззиваемата страна е поискала
присъждане на разноски по делото, за което е представила списък на
разноските. В този смисъл на етажните собственици на вх. В2 се дължи
сумата от 500 лв., която следва да им бъде присъдена.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 57/24.02.2025 г., постановено по гр.дело
№ 994/2024 г. по описа на Районен съд - Несебър.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Вияна“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Хан Аспарух“
№ 3, ет. 2, представлявано от управителя С. К., чрез Адвокатско дружество
„Трифонова и Йорданова“, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Сливница“ №
2А, ет. 3 против решение № 57/24.02.2025 г., постановено по гр.дело №
994/2024 г. по описа на Районен съд – Несебър, в частта в която се прекратява
производството по отношение на „Вияна“ ЕООД, имащо характер на
определение.
ОСЪЖДА М. Д. У., ЕГН ********** с адрес: гр. ******, ул. „******“
8
№ **, К. Й. Г., ЕГН ********** с адрес: с. ******, общ. ****, ул. „ ******“ №
**, Л. М., родена на ********** г., гражданка на К., с адрес: гр. ******, м.
„*******“, в.с. „*****“, ет. **, ап. **, А. М., роден на ********** г.,
гражданин на У. с адрес: гр. *******, м-т „******“, в.с. „******“, ет. **, ап. **,
Т. Н., гражданка на У., родена на ********** г., с адрес: гр. ******, м-т
„*****“, в.с. „*****“, ет. **, ап. **, представлявани от адв. Марияна
Трифинова със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Сливница“ № 2А, ет. 3 да
заплатят на „Етажна собственост на вх. В2“ от жилищна сграда с
идентификатор 51500.80.90.2, к-с „Вияна“, гр. Несебър, представлявана от
управителя Н. К., чрез адв. Евгения Гагашева, сумата от 500 лв. – разноски за
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните в частта, с която е
отхвърлена претенцията за прогласяване нищожността на всички взети
решения на проведеното общо събрание от 31.07.2024 г. на вх. В2 от в.с.
„Вияна“, а в останалата му част е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

9