№ 203
гр. Поморие, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20232160100382 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с подадена от В. Й. С. с ЕГН **********, с постоянен
адрес с. Порой, ул. ..., община Поморие, Бургаска област, в качеството на
майка и законен представител на М. М. С. с ЕГН **********, родена на
30.12.2018 г. в гр. Бургас, срещу М. Х. С. с ЕГН **********, с адрес гр.
Айтос, ул. ... искова молба с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, за
предоставяне родителските права по отношение на детето, за определяне на
местоживеенето на детето, за присъждане на издръжка за детето в размер на
по 350 лв., платима чрез неговата майка и законен представител, считано от
датата на завеждане на исковата молба до навършване на пълнолетие на
детето или до настъпване на обстоятелства, погасяващи това задължение,
както и за определяне на режим на лични отношения между бащата и детето,
както следва: всяка първа и трета събота на месеца от 08.00 часа до 18.00
часа, както и един месец през лятото, който да не съвпада с редовния
годишен отпуск на майката.
Предявен е и иск с правно основание чл. 149 от СК, с който ищцата
претендира ответникът да бъде осъден да заплати за детето М. М. С., чрез
нейната майка и законен представителр
издръжка в размер на по 350 лв. месечно за една година назад, считано от
03.07.2022 г. ведно с лихва върху всяка просрочена сума.
В исковата молба ищцата твърди, че тя и ответникът са родители на
детето М. М. С., което е родено по времето на тяхното съвместно
съжителство, без да е бил сключван граждански брак между родителите.
Сочи, че ответникът има още две деца, които са пълнолетни, а от години се е
дезинтересирал от дъщеря им и не я търси, не подпомага нейното отглеждане,
нито помага финансово по някакъв начин. Ищцата твърди, че има 80% оценка
1
на работоспособност поради двустранна пълна глухота с увреден говор, като
не е подпомагана от държавата заради тази си инвалидност. Излага, че трудно
успява да си намира работа, а ако намери някаква, то тя въобще не е добре
заплатена. Тези обстоятелства са основанието ищцата да поиска от съда да
осъди ответника да заплаща издръжка за детето си в размер, завишен от
минималната по чл. 142 ал. 2 от СК, а именно 350 лв. месечно.
В исковата молба се сочи, че детето и ищцата живеят в дома на майката
на последната - М. Н. С., представляващ самостоятелна къща, в която имат си
уютна и добре обзаведена стая. Твърди се, че майката на ищцата е млада,
работи целогодишно като миячка в к.к. Слънчев бряг в заведение за бързо
хранене и много ѝ помага и винаги може да разчита на нея.
Ищцата сочи, че детето израства бързо, поради което са му необходими
средства не само за храна, но и за облекло, тъй като е малко дете и са нужни
освен детски играчки, но също така и помагала за рисуване, както и средства
за отопление и лекарства. В ежедневието на детето са нужни средства за
закуски, лакомства, козметика за баня, санитарни материали и др.
Твърди се още в исковата молба, че ответникът е в трудоспособна
възраст, че работи в Германия, но не пребивава целогодишно там.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, в който сочи, че действително е баща на малолетното дете,
а родителите са разделени от месец юни 2022г. Твърди, че от раздялата се е
преместил да живее в Германия, като от тогава не се е връщал в България и
това е единствената причина да не е виждал детето си.
В отговора ответникът излага, че намира заявената искова претенция
относно упражняване на родителските права е основателна. Що се касае до
претенциите за присъждане на издръжка за минало време сочи, че същите са
допустими и частично основателни до размер на 177.50 лева за периода от
07.2022 г. до м.12.2023 г. вкл. и 195 лв. за периода от м.01.2023г. до 06.2023
г., вкл. Намира за частично основателна и претенцията за издръжка за бъдеще
време, а именно до размера на сумата от 195 лв. Твърди още, че първоначално
е изпращал пари на детето си по сестрата на ищцата, която също живеела в
Германия, но впоследствие спрял да заплаща издръжка, докато не се реши
въпросът за дължимата сума от съда.
В тази връзка сочи, че размерът на търсената издръжка, както за минало
време, така и за бъдеще, е прекомерно завишен. Намира, че същият по
никакъв начин не кореспондира с възрастта на детето, неговите нужди, а също
и с доходите на родителите му. Предвид това счита, че нормативно
установеният минимален размер на дължимата издръжка е справедлив размер
на сумата, която следва да бъде присъдена.
С оглед ниската възрастта на детето и трайното отсъствие от страната
на ответникът, последният сочи, че е съгласен, че родителските права най-
добре биха се упражнявали от майката В. С.. Съгласен е, че детето трябва да
живее на адресът на майка си. По отношение на режима на лични отношения
счита, че във връзка с неяснотата кога ще се прибира той в страната, би
следвало да се добави, че детето ще се взема с преспиване от съботния ден в
2
10.00 часа и ще се връща в неделния в 18.00 часа, както и че бащата може да
вижда детето и по всяко друго време, след предварителна уговорка между
родителите, за периода и времето на свиждане.
В проведеното по делото съдебно заседание страните заявяват, че са
постигнали споразумението относно всички спорни между тях въпроси,
което е в следния смисъл:
Упражняването на родителските права по отношение на детето М. М. С.
ще се упражнява от майката В. Й. С., при която ще е и местоживеенето на
детето.
Бащата М. Х. С. ще има режим на лични контакти с детето както следва:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца, както и един месец през
лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, като бащата ще
взима детето от дома на майката и ще го връща в дома на майката. Бащата ще
има право да взема детето и във всеки друг момент, в който пребивава на
територията на страната, при постигнато предварително съгласие между
двамата родители, съгласно което майката да предаде детето на бащата извън
установения режим за лични контакти.
Бащата се задължава да плаща месечна издръжка за детето, чрез
неговата майка и законен представител, в размер на 200 лева, платими до 15-
то число на всеки месец, по представената по делото банкова сметка на
майката. М. Х. С. се задължава да заплати и дължимата издръжка за минало
време, както и занапред - от датата на завеждане на исковата молба, до
настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на
издръжката.
Съдът след запознаване с материалите по делото и с оглед
постигнатато в съдебно заседание споразумение, намира от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от СК, когато родителите не
живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му, като в случай на невъзможност за постигане на споразумение,
според ал. 2 на цитираната норма районният съд се произнася относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 от СК.
От представеното и прието като писмено доказателство по делото
удостоверение за раждане (лист 3), издадено от община Бургас се установява,
че родители на М. М. С., родена на 30.12.2018г. с ЕГН **********, са В. Й. С.
и М. Х. С..
Същото обстоятелство е отделено като безспорно между страните. Не е
спорно между страните и че същите са разделени и не живеят заедно.
По делото е депозиран социален доклад, изготвен от контролиращата
страна Дирекция „Социално подпомагане” – Помоире, който е приет от съда в
проведеното съдебно заседание. Със същия е изразено становище, че към
настоящия момент детето се отглежда от майката, където е осигурено всичко
3
необходимо за задоволяване на ежедневните му потребности. Сочи се, че
майката притежава добри родителски качества и умения и се справя с
отглеждането на детето, подпомогната от своята майка и баба на детето.
Изложено е, че детето е силно емоционално привързано към своята майка.
В настоящия случай в проведеното по делото заседание родителите на
детето са постигнали споразумение относно упражняването на родителските
права, местоживеенето на детето, дължимата издръжка, както и режима на
лични отношения между бащата и детето. Постигнато е и споразумение
относно дължимата издръжка за минал период. Съдът, като се запозна
подробно с изложеното споразумение намира, че същото защитава
интересите на роденото от съжителството на страните дете, поради което
същото следва да бъде утвърдено. Същото безспорно е в интерес на детето,
доколкото ангажира и двамата родители да вземат отношение и да понасят
отговорност във връзка с израстването на детето и да участват съобразно
възможностите си в активното и пълноценно възпитание и изграждането му
като личност. Предвид това съдът счита, че споразумението следва да
бъде утвърдено.
По съдебните разноски:
В проведеното по делото съдебно заседание страните, чрез
процесуалните си представители изрично са посочили, че нямат претенции
една към друга за репариране на сторените от тях разноски, като искат
същите да останат така, както са направени.
Съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт сумата от 288 лв.,
представляваща дължима държавна такса върху тригодишните платежи така
определяния размер на издръжката за бъдеще време, както и дължимата
държавна такса в размер на 96 лв. за издръжката за минало време, дължими
на основание чл. 1 от Тарифата за държавните каси, които се събират от
съдилищата по ГПК, във вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на роденото от съвместното съжителство дете М. М. С. с ЕГН
**********, родена на 30.12.2018 г., на майката В. Й. С. с ЕГН **********,
с постоянен адрес с. Порой, ул. ..., община Поморие, Бургаска област.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето М. М. С. с ЕГН **********,
родена на 30.12.2018г., при майката В. Й. С. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата М. Х. С. с ЕГН
**********, с адрес гр. Айтос, ул. ... и детето М. М. С. с ЕГН **********,
4
родена на 30.12.2018г., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, както и един месец през лятото, когато майката не ползва платен
годишен отпуск, като бащата ще взима детето от дома на майката и ще го
връща в дома на майката. Бащата ще има право да взема детето и във всеки
друг момент, в който пребивава на територията на страната, при постигнато
предварително съгласие между двамата родители, съгласно което майката да
предаде детето на бащата извън установения режим за лични контакти.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 от СК бащата М. Х. С. с ЕГН
**********, с адрес гр. Айтос, ул. ..., да заплаща в полза на детето М. М. С. с
ЕГН **********, родена на 30.12.2018г, чрез нейната майка и законен
представител В. Й. С. с ЕГН **********, месечна издръжка, в размер на
200 лева (двеста лева), платими по банкова сметка на майката с IBAN
BG62STSA93000028714951, считано от датата на подаване на исковата
молба, ведно със законна лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж 15-то
число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законно
основание за нейното изменяне или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата до 350 лв. месечно.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението за
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК;
ОСЪЖДА на основание чл. 149 вр. с чл. 143 от СК бащата М. Х. С. с
ЕГН **********, с адрес гр. Айтос, ул. ..., да заплаща в полза на детето М. М.
С. с ЕГН **********, родена на 30.12.2018г, чрез нейната майка и законен
представител В. Й. С. с ЕГН **********, издръжка за минал период от
време, а именно за периода от 03.07.2022 г. до 02.07.2023 г., в общ размер на
2400 лв.
ОСЪЖДА М. Х. С. с ЕГН **********, с адрес гр. Айтос, ул. ..., да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд,
град Поморие сумата от 384 лв. /триста осемдесет и четири лева/ на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
5