№ 53
гр. Враца , 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на втори август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Камелия Пл. Колева
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно
гражданско дело № 20211400500321 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на взискателя М. Т. Г. от гр.Мездра, подадена чрез
упълномощения й адвокат С.К., против Разпореждане изх.№19180/02.06.2021г. на ЧСИ
И. Ц., рег.№***, постановено по изп.дело №2021***0400533, с което е отказано да се
извърши въвод във владение на поземлен имот-нива с идентификатор 57598.31 с площ
от 20 370 кв.м. в землището на с.***, обл.Враца.
В жалбата се поддържа, че разпореждането е незаконосъобразно. Развиват се
съображения, че въз основа на влязло в сила решение на РС-Бяла Слатина по гр.дело
№1541/2018г. е уважен предявения от взискателката М. Т. Г. против длъжника Д. Г. Б.,
ревандикационен иск по чл.108 от ЗС и е формирана сила на пресъдено нещо. За
предаване на владението е издаден изп.лист, изпълнението по който е следвало да се
проведе по реда на чл.522 от ГПК, но ЧСИ е отменила насрочения въвод, а
впоследствие с обжалваното разпореждане е отказала въвеждането на взискателката
във владение, поради липса на годни доказателства, че длъжникът упражнява
фактическата власт върху имота. Жалбоподателката поддържа, че въпросът за
упражняването на фактическата власт върху имота е бил изследван в съдебното
производство, поради което преразглеждането му от ЧСИ не е допустимо.
Иска се отмяна на обжалваното разпореждане, вкл. и в частта му за разноските.
Към жалбата е приложено копие от решението на РС-Бяла Слатина по гр.дело
№1541/2018г.
Препис от въззивната жалба е бил връчен на длъжника Д. Г. Б., от когото е
1
постъпило писмено становище, с което жалбата се оспорва. Развиват се доводи, че
длъжникът е установявал владение върху имота, както и че взискателката има сключен
договор за аренда на същия имот и получава арендната цена. Позовавайки се на ТР
№3/10.07.2017г. по т.д.№3/2015г.на ОСГТК на ВКС, длъжникът поддържа, че
съдебният изпълнител е оправомощен да извърши проверка относно упражняването на
фактическата власт върху имота.
Към отговора са приложени договор за аренда, вписан с акт №156, том 1,
вх.рег.№241/03.02.2016г., заявления по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ за стопанските
2019/2020г. и 2020/2021г., извлечения от електронно банкиране и уведомление за
клиентски банкови сметки.
На основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК по делото са представени мотиви от
ЧСИ Ц. в които се излагат доводи, че жалбата е неоснователна. ЧСИ Ц. поддържа, че
са събрани писмени доказателства-договор за аренда, извлечения от електронно
банкиране и уведомление за клиентски банкови сметки, от които е видно, че имотът не
се намира във владение на длъжника.
След като се запозна с приложеното копие от изпълнително дело
№2021***0400533 по описа на ЧСИ И. Ц. и обсъди наведените от страните доводи,
настоящият съдебен състав приема за установено следното:
Изпълнително дело №2021***0400533 по описа на ЧСИ И. Ц. е образувано по
молба на взискателя М. Т. Г. от гр.Мездра въз основа на изпълнителен лист от
30.03.2021г., издаден по гр.дело №1541/2018г.по описа на Районен съд-Бяла Слатина.
Съгласно изпълнителният лист и представеното по делото решение на РС-Бяла
Слатина от 24.04.2020г.по гр.дело №1541/2018г. длъжникът Д. Г. Б. от гр.Севлиево е
осъден да възстанови собствеността и предаде на М. Т. Г., владението на поземлен
имот с идентификатор 57598.31.6, представляващ нива от 20370 кв.м. в м.“Под село“ в
землището на с.***.
Със съобщение за насрочен въвод във владение изх.№12934/07.04.2021г. ЧСИ
уведомила взискателката, че на 29.04.2021г. ще пристъпи към изпълнение на въвода.
На 23.04.2021г. от длъжника са постъпили възражение и молба, в които се сочи, че
имотът е в държане на арендатор по силата на договор за аренда от 03.02.2016г.,
сключен с взискателя М.Г.. Във възражението се поддържа, че длъжникът не е
установявал владение върху имота, като с молбата се представят и доказателства за
изплащана от арендатора арендна цена за стопанските 2018/2919 и 2019/2020г. в полза
на взискателя по делото
На база на така представените от длъжника доказателства с разпореждане от
27.04.201г. ЧСИ Ц. е отменила насрочения за 29.04.2021г.въвод във владение до
изясняването на фактическата обстановка по делото и събиране на достатъчно данни за
владението върху имота. Във връзка с това разпореждане, на 28.04.2021г. ЧСИ е
отправила искане до арендатора на имота, за отговор на въпросите кой е упражнявал
2
фактическата власт след 20.09.2018г., заплащана ли е арендната цена на друго лице,
освен на арендодателя и предявявал ли е претенции длъжника за упражняване на
фактическата власт върху имота.
С отговор вх.№14740/29.04.2021г. взискателят е оспорил възраженията на
длъжника, посочвайки, че те са пресечени със силата на пресъдено нещо по съдебното
решение. посочено е също, че арендното плащане е извършено едва след влизане в
сила на решението на РС-Бяла Слатина.
На отправеното до арендатора на имота искане за отговори, същият е депозирал
отговор на запитване вх.№17404/26.05.2021г., в което е посочил, че държи имота в
полза на взискателя М.Г., на която е заплащал и арендната цена, а длъжникът Д.Б. не е
упражнявал фактическа власт върху него.
След постъпване на отговора от арендатора, на 02.06.2021г. ЧСИ Ц. е издала
обжалваното разпореждане, с което е отказала извършването на въвод във владение и е
постановила разноските, с изключение на таксата за въвод, да останат за сметка на
взискателя.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал.
1 ГПК, от лице с правен интерес, против подлежащо на обжалване действие на
съдебния изпълнител. Разгледана по същество същата е основателна, поради следните
съображения:
Притезанията за предаване на владение или на държане на недвижим имот се
изпълняват чрез въвод във владение, като разпоредбата на чл.522, ал.1, изр.2 и 3 от
ГПК предвиждат, че за извършване на въвода съдебният изпълнител насрочва ден и
час и уведомява страните, а протоколът за действието се изготвя от съдебния
изпълнител на самото място. Поради естеството на изпълняемото право и на самото
изпълнително действие, както и по аргумент от разпоредбите на чл.522, ал.1,
изр.последно от ГПК и чл.523 от ГПК, всички фактически обстоятелства, свързани с
владението и държанието на имота, следва да са налице и да се установят в деня на
въвода и те подлежат на вписване в протокола за въвод. Възможните фактически
хитопези, които разпоредбите на чл.522 и чл.523 от ГПК допускат по отношение
извършването на въвода са само четири: 1)длъжникът доброволно да напусне имота; 2)
длъжникът да бъде отстранен принудително; 3) принудително да бъде отстранено
трето лице, намиращо се във владение на имота и установило това владение след
завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение; 4)имота се намира
във владение на трето лице, заявяващо права, които изключват правата на взискателя.
В последната хипотеза въвода се отлага. Законът не допуска владението да се
установява по писмени данни, независимо дали имотът е поземлен или не, а изисква
всички фактически обстоятелства по него да бъдат установявани в деня на въвода.
3
Следователно и щом като се изпълнява съдебно решение за предаване на владение,
отказ от извършване на въвод не може да има, а съдебният изпълнител и длъжен да
насрочи такъв на място в имота и след като провери какви са фактическите
обстоятелства в деня на въвода, да отрази същите в протокола за въвод и да
предприеме съответното действие по чл.522 и чл.523 от ГПК-да въведе взискателя във
владение или да отложи изпълнението. Доколкото владението е елемент от
фактическия състав на изпълняваното решение по чл.108 от ЗС, а процесният имот е
поземлен, единствената възможност ЧСИ да не извърши въвод е, ако взискателят заяви
писмено, че владението върху имота му е предадено и желае прекратяване на
изпълнителното производство. Във всички останали случаи въвод следва да бъде
извършен, дори само с оглед възможността имотът да се окаже във фактическата власт
на трето лице. Съответно, ако в деня на въвода трето лице не владее имота, по
естеството на изпълнителния титул съдебният изпълнител е длъжен да извърши
предаване на владението от длъжника на взискателя. Ето защо и доколкото всички
релевантни към въвода във владение обстоятелства подлежат на установяване при
самия въвод, то без каквото и да е правно значение в случая са събираните
доказателства за сключването на договор за аренда и изплащането на арендната цена.
Изложените съображения обуславят извода, че обжалваното разпореждане на
ЧСИ Ц. е незаконосъобразно и като такива ще следва два бъде отменено вкл.и в частта
му за разноските.
В заключение следва да се посочи, че постановките на т.1 от ТР
№3/10.07.2017г. по т.д.№3/2015г.на ОСГТК на ВКС са тълкувани неправилно от
длъжника и съдебния изпълнител. В посоченото тълкувателно решение ясно и
недвусмислено се приема, че изпълнителният лист удостоверява не само изпълняемото
право, но и страните по правоотношението и затова принудителното изпълнение не
може да бъде предприето и осъществено срещу лица, които не са посочени като
длъжници в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано производството по
принудително изпълнение, освен в случаите, когато изпълнителния лист има действие
и за трети лица съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Посочено е също,
че при нагледната колизия между този принцип и възможността въвода да се извърши
и по отношение трето лице, разрешението се съдържа в разпоредбите на чл.532 от
ГПК. Следователно, посоченото ТР не само не овластява съдебния изпълнител да
извършва предварителна проверка във владение на имота ли се намира длъжника по
изпълнителния лист, но потвърждава изразеното от настоящия съдебен състав
становище, че въвода може да се извърши само или срещу длъжника или срещу
третото лице, владеещо имена в деня на въвода.
При този изход на делото длъжникът следва да бъде осъден на заплати на
жалбоподателя-взискател направените от него деловодни разноски за настоящето
съдебно производство, в размер на сумата от общо 225 лв., включващи заплатената
4
държавна такса от 25 лв. и адвокатско възнаграждение от 200 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане изх.№19180/02.06.2021г. на ЧСИ И. Ц., рег.№***,
постановено по изп.дело №2021***0400533, с което е отказано да се извърши въвод
във владение на поземлен имот с идентификатор 57594.31.6 -нива с площ от 20 370
кв.м. в землището на с.***, обл.Враца.
ВРЪЩА делото на ЧСИ И. Ц. за провеждане на въвод във владение в имота.
ОСЪЖДА Д. Г. Б. от гр.Севлиево, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА М. Т.
Г. от гр.Мездра, с ЕГН ********** сумата от 225 лв.деловодни разноски за настоящето
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5