Р Е Ш Е Н И
Е № 2421
гр. Пловдив,
14.07.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 12.06.2020 г., в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 124 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба
от Г. М. Т., ЕГН **********
срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД, с която е предявен иск за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на
2 988.27 лева – главница по договор за потребителски кредит от 26.06.2008
г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, 1 369.47 лева – лихва за
периода 30.09.2008 г. до 28.01.2011 г., 895.63 лева – мораторна лихва за
периода 30.10.2008 г. до 19.05.2011 г., ведно със законната лихва, считано от
09.06.2011 г. до окончателното погасяване, както и сумата в размер на 205.07
лева – деловодни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от
14.07.2011 г., въз основа на заповед за изпълнение № 7095/10.06.2011 г. по реда
на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 10370/2011 г. по описа на ПРС, по който е образувано
*** ***.
В исковата молба се излагат твърдения, че посочените
вземания са погасени по давност на 03.09.2017 г., като през този период
давността не е спирана и прекъсвана.
С оглед изложеното, за ищеца се е породил правен интерес от
предявяване на настоящия иск за установяване, че не дължи вземането по
издадения изпълнителен лист.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор от ответника, с който оспорва иска само по основателност. Счита, че не
е изтекла предвидената в закона погасителна давност за вземането. Твърди се, че
не е бездействал в *** производства, по които са
извършвани множество изпълнителни действия, които са довели до прекъсване на
давността. Счита, че към процесното ***
производство не е приложимо ТР от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС до датата на приемането му, доколкото *** е
образувано през 2011 г., а ТР няма обратно действие. В случая било приложимо
ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което по време на изп.производство давност не
тече. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, вр.
с чл.124, ал.1 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист
за посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за
процесните вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч.
правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна
давност за остатъка от дължимата главница. В тежест на ответника е да докаже
съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения
в закона давностен срок.
С
Определение от
26.02.2020 г. като безспорно между страните е отделено, че срещу ищеца
в полза на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД
е издаден изпълнителен лист от 14.07.2011 г., въз основа на заповед
за изпълнение № 7095/10.06.2011 г. по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 10370/2011
г. по описа на ПРС за сума в размер на 2 988.27 лева – главница по договор
за потребителски кредит от 26.06.2008 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, 1 369.47 лева – лихва за периода 30.09.2008 г. до 28.01.2011
г., 895.63 лева – мораторна лихва за периода 30.10.2008 г. до 19.05.2011 г.,
ведно със законната лихва, считано от 09.06.2011 г. до окончателното
погасяване, както и сумата в размер на 205.07 лева – деловодни разноски.
Безспорно е че въз основа на ИЛ е образувано *** на ***. Безспорно е и, че вземанията по
изпълнителния лист са прехвърлени на ответника с договор за цесия, която е
съобщена надлежно на ищеца.
По делото
няма спор, че заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 10370/2011 г. по описа на
ПРС, издадена по реда на чл.410 ГПК е влязла в законна сила най-късно на
14.07.2011 г., на която дата е издаден изпълнителен лист за вземанията по
заповедта.
Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е
предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните вземания.
Предвид обстоятелство, че вземането по делото произтича
от договор за кредит е приложима разпоредбата на чл.110 ЗЗД за общата 5-годишна
погасителна давност за главницата и кратка 3-годишна давност за лихвите. В този
смисъл Решение
№261/12.07.2011г. по гр.д. №795/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о.,
Решение №28/05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ВКС, ГК, III г.о, Решение №161/08.02.2016 по дело №1153/2014 на
ВКС, ТК, II т.о.
В исковата молба
не са изложени твърдения давността за вземането да е изтекла преди образуване
на *** производство, поради което съдът следва да обсъди спирането и прекъсването на давността от
момента на образуване на *** производство.
Съгласно чл.116
б. „в” ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва от предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В цитираното
тълкувателно решение примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните
действия, прекъсващи давността, както и действията, с които давността не се
прекъсва.
В тази връзка съдът следва да обсъди възражението на
ответника, че в случая са неприложими постановките на цитираното Тълкувателно
решение, доколкото същото е постановено след образуване на *** производство,
поради което следвало да се приложи
Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, съгласно което в ***
производство давност не тече. Съдът счита това възражение за неоснователно,
доколкото настоящото производство е образувано след постановяване на
обсъжданото Тълкувателно решение. С него не се създава нова правна норма или да
се изменя правна норма, а се дава разрешение как следва, от датата на
постановяването му, да се тълкува и прилага конкретна правна норма и същото
следва да бъде съобразено по висящите изпълнителни дела. В този смисъл Решение № 269 от 03.02.2016 г. по гр.д. № 795/2015 г. по
описа на ВКС III ГО, Решение №
45/30.03.2017 г. по дело № 61273/2016 г. на ВКС, IV ГО. В смисъл, че ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС следва да бъде съобразено и неговите постановки имат
действие по отношение на висящите към момента на постановяването му ***
производства, какъвто е настоящия случай, е и застъпеното становище в Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр.д. №
2382/2017 г. IV ГО на ВКС.
Съдът приема, предвид разясненията, дадени в мотивите
по т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, че първото изпълнително действие, довело до
прекъсване на давността е подадената молба от 28.10.2011 г. на „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД /л.82/ за
образуване на *** по описа на *** срещу ищеца, доколкото в нея кредиторът
е възложил на *** по реда на чл.18 ЗЧСИ извършване на всички изпълнителни
действия.
В тази връзка съдът не споделя
доводите на ответника, че погасителната давност за процесните вземания е
прекъсната с влизане в сила на заповедта за изпълнение – 14.07.2011 г.,
издадена по ч.гр.д. № 10370/2011 г. на ПРС. Следва да се посочи, че в ГПК
заповедното производство не е приравнено с исковото, то е част от изпълнителния
процес. Заповедта за изпълнение не формира сила на пресъдено нещо, както
решенията, тя се ползва единствено с изпълнителна сила, поради което не може да
по аналогия да се прилага разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД. В този смисъл е Определение
№ 334 от 24.04.2019 г. по гр.д. № 281/2019 г. III ГО. В контекста на горното са и мотивите на
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК.
Заповедта за изпълнение и/или
заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е предвидена в чл.116 ЗЗД,
като действие, водещо до прекъсване на давността. Заявлението не е иск, нито е
и действие по изпълнението, което да формира изпълнителен способ. Заявлението
прекъсва давността, ако е предявен иск по чл.422 ГПК и ако същия бъде уважен, ако
такъв не е предявен, давността не се счита прекъсната.
Следващото
изпълнително действие, което съдът приема, че е от естеството си да прекъсне
погасителната давност на вземането е от 12.09.2013
г., на която дата е постановено разпореждане на *** за налагане на запор на
банковите сметки на длъжника /л.122/, на която дата е изпратено и запорно
съобщение до „Юробанк България“ АД /л.137/, тоест пристъпено е към изпълнение
на наложения изпълнителен способ. Запорното съобщение е връчено на 16.09.2013 г. на банката /л.141/
С разпореждане на ***
от 02.09.2014 г. е наложен запор на
трудовото възнаграждение на длъжника /л.150/, което е довело до прекъсване на
давностния срок. Пристъпено е към изпълнение на този способ, доколкото е
изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника „Рин-2012“ ЕООД
/л.156/. Само по себе си разпореждането, с което се налага запор и присъпването
на изпълнението на този изпълнителен способ, води до прекъсване на давността,
като е без значение дали успешно е наложен
запора. Взискателят и *** не са бездействали, пречката за налагане на
изпълнителния способ е в резултат от липса на трудово правоотношение със
сочения в запорното съобщение работодател и длъжника, към момента на изпращане
на запорното съобщение.
С разпореждане на *** е насрочен опис на движими вещи на
длъжника по адреса му на 30.10.2014 г. /л.15/. С това разпореждане съдът
намира, че не е прекъсната давността. На първо място не е ясно, на коя датата е
постановено разпореждането. На следващо място по *** липсват данни този
изпълнителен способ да е предприет. Не са изпращани съобщения до страните за
извършването на опис, поради което съдът намира, че не е пристъпено към
осъществяването на този способ, за да се приеме, че същият е прекъснал
давността.
Същото се отнася и за разпореждане на *** за насрочен
опис на 25.08.2016 г. /л.162/ - не е ясно кога е постановено това разпореждане,
както и липсват действия по осъществяването му, поради което съдът приема, че с
него не е прекъсната давността, доколкото не е пристъпено към изпълнение на
този способ. Наред с това липсата на изпратени съобщения до страните за
насрочения опис поставя под съмнение моментът на поставяне на печата от ***, в
който е обективирано разпореждането за насрочен опис.
Следващо изпълнително
действие, което по естеството си съдът приема, че прекъсва давността е подадена
молба от “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД
от 02.02.2017 г. за конституирането
му като взискател, поради прехвърляне на вземането по изпълнителния лист, по
който е образувано *** дело /л.163/, като с молбата е направено възлагане по
реда на чл.18 ЗЧСИ, както и на същата “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД е
конституиран като взискател по делото за същото вземане.
В периода от 02.09.2014 г./ на която датата е наложен запор на трудовото
възнаграждение на длъжника/ до 02.02.2017 г. /конституирането на новия
взискател/, съдът приема, че не са
предприемани действия по изпълнението, които да водят до прекъсване на
давността.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по силата
на закона, изпълнението се счита за прекратено, когато в продължение на две
години взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия, без за това
да е необходимо изрично постановление на ***. Прекратяването на *** производство,
поради т. нар. „перемпция”, настъпва по силата на закона чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а *** може само да прогласи в постановлението си
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти. Без правно значение е дали *** ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само
декларативен, а не конститутивен ефект. Прекратяването на *** производство става по право.
В настоящият случай, съдът намира, че
считано от 03.09.2016 г. *** производство е прекратено по силата на закона –
чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Към този момент вече е постановено ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС – на 26.06.2015 г., което се прилага
за висящите *** производства и е отменено Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, в частта в която е
прието, че в *** производство давност не тече. В този
случай е приложима т.10 от ТР, съгласно която новата давност започва да тече от
предприемането
на последното по време валидно изпълнително действие. Каквото и да е
основанието за прекратяване на *** производство, всички предприети по него
изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение на изпълнителните
действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети
лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица
плащания/, а изпълнителните действия предприети след прекратяването не могат да
доведат до прекъсване на давността.
С оглед изложеното съдът намира, че считано от 02.09.2014 г., когато е
извършено последното валидно изпълнително действие по *** производство срещу
ищеца, е започнала да тече нова погасителна давност, която безпрепятствено е
изтекла на 02.09.2019 г.
/включително/ за главницата и разноските по изпълнителния лист, а за лихвите и
по - рано, доколкото за тях погасителната давност е 3 години – на 02.09.2017 г. /вкл./, без да е спирана
и прекъсвана и вземанията по издадения изпълнителен лист са погасени по
давност.
Действително в
периода от 2017 г. до 2019 г. са извършвани редица изпълнителни действия, но в
случая те са без правно значение и не водят до прекъсване на давността.
Предвид изложеното съдът намира, че вземанията по
издадения изпълнителен лист, за които е образувано *** по описа на *** са
погасени по давност, поради което искът се явява основателен
и следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски се
пораждат за ищеца. Същият е направил своевременно
искане за присъждане на разноски и доказа такива, както следва: 220.54 лева –
платена държавна такса /л.21/ и 700
лева, платено адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което са
представени доказателства, разписка, обективирана в представения по делото
договор за правна защита и съдействие /л.20/.
Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца с молба от 28.05.2020 г. /л.72/. Съгласно Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към момента на сключване
на договора за правна защита и съдействие 06.01.2020 г. минималния размер на адвокатското
възнаграждение съобразно интереса е в размер на 453.53 лева по чл.7, ал.2, т.2
от Наредбата. В случая съдът приема, че интересът по делото се формира
единствено от главницата и разноски по изпълнителния лист в общ размер на 3193.34
лева, доколкото лихвите следват изхода от спора на главницата и при погасена по
давност главница се погасяват и акцесорните вземания за лихва. Уговореното от
ищеца адвокатско възнаграждение от 700 лева, съдът приема за прекомерно с оглед
правната и фактическа сложност на делото. На ищеца ще се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на минимума, а именно – 453.53 лева. Това възнаграждение съответства на правната и
фактическа сложност на делото, която се отличава с ниска такава, както и на
извършените процесуални действия. Делото приключи с едно съдебно заседание,
единствено на база писмени доказателства, изискани от съда. Общо разноски за
ищеца в размер на 674.07 лева, които
ще му се присъдят на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.
М. Т., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ
ДЪЛЖИ НА „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, с
адрес: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет.2 сумата в размер на 2 988.27 лева – главница по договор за потребителски кредит от
26.06.2008 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, 1 369.47 лева – лихва за периода
30.09.2008 г. до 28.01.2011 г., 895.63
лева – мораторна лихва за периода 30.10.2008 г. до 19.05.2011 г., ведно със
законната лихва, считано от 09.06.2011 г. до окончателното погасяване, както и
сумата в размер на 205.07 лева –
деловодни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 14.07.2011 г.,
въз основа на заповед за изпълнение № 7095/10.06.2011 г. по реда на чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 10370/2011 г. по описа на ПРС, по който е образувано *** на *** и вземанията по който са прехвърлени на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „Панчо
Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет.2 ДА ЗАПЛАТИ НА Г. М. Т., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 674.07 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ