№ 42
гр. Пловдив, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Емил Люб. Митев
Членове:Нестор Сп. Спасов
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20215001000762 по описа за 2021 година
намери следното:
Производство по чл.258 и следв. от ГПК, образувано по повод
подадени въззивна жалба и частна въззивна жалба от Ю. Б. АД против
постановените решение №260172 от 23.04.2021 г. и определение №261078 от
14.06.2021 г. по търг.дело №351/2020 по описа на Окръжен съд Пловдив.
С обжалваното решение са отхвърлени предявените от банката
установителни искове по чл.422 от ГПК срещу АНТ. Г. АТ., произтичащи от
договор за потребителски кредит №FL****** от 12.04.2017 г. в общ размер
43 932,20 лв., от които:
- сумата в размер на 36 862,41 лв., представляваща главница, ведно със
законната лихва, начиная от 05.06.2019 г. до окончателното плащане на
вземането,
- сумата от 4 753,25 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода
от 12.01.2018 г. до 19.04.2019 г.,
- сумата от 2 138,42 лв. мораторна лихва за периода от 12.01.2018 г. до
1
26.05.2019 г.,
- сумата от 178,12 лв. такси за периода от 12.01.2018 г. до 26.05.2019
г.,
за които суми са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл.417
от ГПК №5082 от 06.06.2019 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№9386/2019 г.
по описа на Районен съд Пловдив.
С обжалваното определение е оставена без уважение молбата от
01.06.2021 г. на Ю. Б. АД за изменение на решението в частта му за
разноските – по отношение на присъденото в полза на ответника адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв. чрез намаляването му.
Съдът намира, че първо следва да бъде разгледана въззивната жалба,
съгласно която жалбоподателят Ю. Б. АД обжалва решението, като
постановено на формално основание без задълбочено обсъждане на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, довело до неговата
неправилност. Не е съгласен с крайния извод на първоинстанционния съд,
изграден на защитната тежест на ответника, че договорът не отговаря на
изискванията за форма, визирани в чл.10,ал.1 от ЗПК, поради което той е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК и претендираните суми не се
дължат на договорно основание, тъй като не е съобразил историческият
подход и логика на нормите на ЗПК, обясненията на вещото лице,
установяващи причината за несъответствието на размера на шрифта на
договора, нормата на чл.293,ал.3 от ТЗ. В тази връзка е изложил подробни
съображения, като моли да се отмени решението и се уважат предявените
установителни искове на основание чл.422 от ГПК. Претендира разноските.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор, в който ответникът
АНТ. Г. АТ. я счита за неоснователна, като е изложил съображенията си
срещу доводите за порочност на обжалваното решение. Моли да се остави
без уважение и се потвърди обжалваното решение. Направено е искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивното производство на
основание чл.38,ал.2 от ЗАдв.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
2
Обжалваното решение е връчено на жалбоподателя на 17.05.2021 г., а
въззивната жалба срещу него е подадена чрез куриер на 31.05.2021 г., което е
в двуседмичния срок, предвиден в чл.259 от ГПК. Жалбоподателят е
надлежна страна, жалбата му е срещу подлежащ на въззивно обжалване
валиден съдебен акт. Ето защо, следва да се пристъпи към разглеждането и.
Предявени са установителни искове за суми, предмет на заповедно
производство, за които са издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, и, които са произтичащи от договор за потребителски
кредит №FL****** от 12.04.2017 г. Няма спор относно факта на сключване
на договора със соченото от ищеца съдържание - дата на подписване, права,
задължения, падеж, както и относно изправността на кредитодателя да
предостави на ответника в качеството му на кредитополучател уговорената
заемна сума, качеството потребител на кредитополучателя.
Ответникът оспорва действителността на сключения договор. Видно
от разменените книжа между страните, той възразява, че договорът е
недействителен на основание чл.22,вр.чл.10,ал.1 от ЗПК, тъй като размерът на
текстовата част на шрифта е по-малък от 12. Следващото му възражение се
основава на чл.22,вр.чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК, вр. чл.58,ал.5 и 6 от ЗКИ
относно възнаградителната лихва, като счита, че не е уведомен от банката за
нейната промяна в резултат на законодателната промяна в сила от 01.07.2018
г., и годишния процент на разходите, като счита, че не му е предоставена
възможност да прецени икономическите условия на договора. Счита, че
исковата молба подлежи на отхвърляне, тъй като била заявена на договорно
основание.
Процесният договор за кредит представлява търговска сделка на
основание чл.286 от ТЗ, по отношение на която са приложими специалните
правила на ТЗ, като кредитополучателят има и допълнителна закрила - ако
притежава качеството на потребител, се прилагат и специалните закрилни
норми на ЗКП и ЗЗП.
Съгласно чл.10,ал.1 от ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Неспазването на
3
тези изисквания води до недействителност на договора за потребителски
кредит на основание чл.22 от ЗПК, а последиците от това са уредени в чл.23
от закона. Когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
Жалбоподателят – банка твърди, че въведеното в чл.10, ал.1 от ЗПК
изискване за изписване на текста на договора с шрифт не по-малък от 12
пункта, не отговаря на Директива 2008/48/ЕО относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, в
която не е посочено това правило, че то има формален характер и не отговаря
на основната и цел да хармонизира общата рамка на Общността относно
пазара на потребителски кредити.
Съгласно пар.10 от преамбюла на директивата, тя следва да не засяга
прилагането от държавите-членки, в съответствие с правото на Общността, на
разпоредбите на настоящата директива, за области, които не попадат в
нейното приложно поле, като държавите членки могат да запасят или да
въведат национално законодателство, което съответства на директивата за
области, попадащи в приложното и поле. Съгласно чл.10, пар.1 от Директива
2008/48/ЕО, договорите за кредит се изготвят на хартиен или друг траен
носител. Всяка от страните по договора получава екземпляр от договора за
кредит. Посочено е, че този член не засяга националните правила, отнасящи
се до действителността на сключването на договорите за кредит, които са в
съответствие с правото на Общността. Съгласно пар.2, договорите трябва да
са формулирани по ясен и кратък начин, както и да дават информация за
конкретно посочени параметри. Следователно цитираната директива не само,
че не съдържа противоречива на вътрешното законодателство регламентация,
но и изрично допуска съществуването на различни национални правила
относно действителността на договорите за потребителски кредит.
Разпоредбата на чл.22, пар.1 от нея се отнася за нейния императивен характер
- доколкото настоящата директива съдържа хармонизирани разпоредби,
държавите-членки могат да не запазят или въвеждат разпоредби, различни от
предвидените в настоящата директива.
Относно тълкуването на чл.10, пар.2 и чл.22, пар.1 от Директива
2008/48/ЕО е налице произнасяне на Съда на Европейския съюз. С
4
определение от 14.04.2021г. по дело С-535/20, с предмет преюдициално
запитване, отправено на основание чл.267 ДФЕС за тълкуването на чл.10
пар.2 и на чл.22 пар.1 е прието, че горните разпоредби следва да се тълкуват в
смисъл, че допускат национална правна уредба, която налага всички елементи
на договора за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Прието е, че такова изискване
гарантира, че информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, а
дребният шрифт би могъл да породи опасност важна информация да бъде
пропусната от съответния потребител. Даденото тълкуване е задължително за
настоящия съд.
С оглед гореизложеното, няма противоречие на въведеното с чл.10,
ал.1 от ЗПК изискване всички елементи на договора да се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12 с разрешенията,
дадени с Директива 2008/48/ЕО. Следва да намери приложение за процесния
договор, попадащ в приложното поле на чл.9 от ЗПК.
Във връзка с първото възражение за недействителност на процесния
договор за банков кредит, поради неспазване на размера на шрифта, и
посочената разпоредба на закона, е назначена съдебно техническа експертиза,
по която са изготвени основно и допълнително заключение. Установява се, че
в текста на договора е използван безсерифен шрифт от типа на „К.“, на
определени места използваният шрифт е удебелен, както и че размерът на
шрифта на текстовата част на договора навсякъде е 11,6.
В теоретичната част е посочено, че двете големи групи шрифтове,
използвани за печат на документи са серифни и безсерифни. При серифните
шрифтове буквите имат в краищата си специфични елементи, като например
шрифтът “Таймс Ню Роман“. Безсерифните шрифтове, какъвто е процесният,
са по-опростени като визия. При изграждането на буквите на един шрифт се
ползва петлинейна система на изписване, като са посочени какво означават
всяка една линия. Разстоянието между линия 1 и линия 5 в типографията се
нарича „кегел“ – големина на шрифта. В печатната индустрия, точката /point/
се е превърнала в стандартна единица мярка за големината на шрифта и
ширината на линията. Т.нар. DTP- Point със съкращение – pt. се определя като
1/72 от инча /прибл.0,0138/ или 0,3527 мм. Многообразието от шрифтове,
използвани в съвременната типография, води до отклоняване от правилото за
5
измерване големината на шрифта. Съвременните компютърни шрифтове имат
разнообразни шрифтови очертания, много от които са с размери по-големи от
теоретичните и съответно по-малки. При определянето на големината на
шрифта на отпечатан текст, първо се определя типа на шрифта /серифен или
безсерифен/, след това се определя семейството на шрифта /от семейството на
„Таймс Ню Роман“ или от семейството на „Ариал“ и накрая се определя
големината на шрифта на отпечатания текст.
От устните обяснения на вещото лице в съдебно заседание се допълва
теоретичната му част. Всеки шрифт си има собствена големина и
възпроизведен на хартиен носител шрифт от определено семейство /например
12/ би се различавал като измерени милиметри от друг шрифт. 12 pt. е
термин, който се взима от полиграфията от времената, когато се е печатало с
клишета /клишето е печат върху, който е нанесена буква/ и е имало
конкретна големина, измерена в мерни единици. След навлизане на
компютрите всеки дизайнер разработва, какъвто си пожелае шрифт и 12 pt. е
доста условно казано 12. От значение е с какъв софтуерен продукт е създаден
текста, като от самата разпечатка на хартия не може да се направи извод от
какъв софтуер е подготвено изображението. Например при „Майкрософт
Уърлд“ няма възможност в момента, в който се форматира текста, да се
избере число, различно от половин единица – 11, 11,5, 12, 12,5, всички числа,
които са кратни на 0,5.
Установява се от обясненията, че полученият шрифт 11,6 може да се
дължи на драйфера, който разпечатва дадения документ, като текстът се
подготвя на шрифт с големина 12, който при отпечатването се променя почти
неосезаемо за стандартния потребител.
С допълнителното заключение се сравнява физическата големина на
установения шрифт „К.“, размер 11,6 с шрифт „Таймс Ню Роман“, размер 12.
Вторият шрифт визуализира символите като по-големи от същите,
визуализирани от първия. Ако се има предвид размер 12 за двата шрифта,
относно главните букви, вторият шрифт, възпроизведен на хартия, е по-голям
от първия. За малките букви е обратно.
Съдът кредитира основното и допълнително заключение, като
компетентни, обосновани и неоспорени от страните. От тях се установява, че
размерът на шрифта на текстовата част на договора навсякъде е 11,6, както и
6
че при съвременните методи на отпечатване чрез компютър съществува
възможност размерът на изображението да се промени при отпечатването,
което не се забелязва с просто око, че в някои софтуерни продукти няма
възможност в момента, в който се форматира текста, да се избере число,
различно от половин единица. Въз основа на така установената фактическа
обстановка и преценявайки, че размер 12 е доста условен, както и изхождайки
от математическите правила, според които 11,6 се отнася към 12, съдът
намира, че в случая е спазено правилото на чл.10,ал.1 от ЗПК относно размера
на шрифта.
Допълнително следва да се посочи, че съществуват обективни
обстоятелства, които могат да доведат до намаляване на шрифта, които не
могат да се вменят като вина при изпълнение на задължението за отпечатване
на договора в определения от закона шрифт по смисъла на общото правило
по чл.81,ал.1 от ЗЗД, въпреки че банката следва да положи грижата на добрия
търговец при изпълнение на нейните задължения.
Следва да се пристъпи към разглеждане възражението на ответника за
нарушение на чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК относно липса на яснота за начина
на изчисление на възнаградителната лихва при настъпилата законодателна
промяна и липса на уведомление за новия начин на начисляване на лихва,
както и относно годишния процент на разходите.
Съгласно посочените разпоредби, договорът следва да съдържа по ясен
и разбираем начин по т.9 - лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите
за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти, а по т.10 - годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Ответникът посочва в отговора си, че възнаградителната лихва е
определена в договора като променлива величина, която се формира от
пазарния индекс С. и надбавка. С решение на УС на БНБ от 16.03.2017 г. е
7
преустановено използването на пазарния индекс, считано от 01.07.2018 г.,
което е довело до изменение на чл.58,ал.5 и 6 от ЗКИ. Последица от това е, че
методиката, определена в договора не се прилага, банката следва да изготви
нов начин на изчисление на възнаградителната лихва и да уведоми
кредитополучателя, което не е сторено. Също така неправилно е изчислен
годишния процент на разходите, в който не са включени определената
застрахователна премия и сумата 178,12 лв. такса за разглеждане на искане
за кредит и месечна такса за обслужване на разплащателна сметка.
Включването на тези разходи ще доведе до надвишаване на 50%, което е
санкционирано с нищожност на клаузата по силата на чл.19,ал.5 от ЗПК. Така
се е достигнало до невъзможност за преценка за икономическите последици
от сключването на договора.
Банката твърди, че уговорената лихва е при индивидуални и
преференциални условия, че публично е оповестила промяната, че вместо С.
ще се прилага референтен лихвен процент П.по потребителските кредити,
като при заместването приложимият по договора годишен лихвен процент
няма да се промени, за което в полза на потребителите банката въвежда
индивидуален компонент за осигуряване еквивалентност между С. и П. След
02.07.2018 г. лихвата не е претърпяла никаква промяна, за което прилага
лихвен лист.
По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза, от която се
установява усвояването на кредита, погасителните вноски – 4 951,25 лв. към
29.12.2017 г., размерът на неплатеното задължение, договореният годишен
процент на разходите в размер от какви компоненти се състои и с включване
на застрахователната премия – 8,364 %. Посочва главницата – 40 000 лв., от
която са заплатени 3 137,59 лв. и остава дължима – 36 862,41 лв.,
възнаградителната лихва 4 753,25 лв. от 12.01.2018 г. до 19.04.2019 г. /датата
на предсрочната изискуемост/ вноски с номера от 9 до 24, дължими
мораторни лихви по чл.9 от договора от 12.01.2018 г. до 26.05.2019 г. в
размер на 2 138,41 лв.
Съгласно чл.3, ал.1 от договора, за усвоения кредит
кредитополучателят дължи на банката лихва, изчислена при прилагане на
променлив годишен лихвен процент, който се определя като сбор от
референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на
8
5,627 %. За референтен лихвен процент при кредити в лева, какъвто е
настоящият, се използва индексът 6-месечен С., приложим за съответния
период на начисляване на лихвата, по методика, определена в следващите
алинеи. Страните са уговорили как ще се изчислява референтният лихвен
процент и при какви условия банката ще го актуализира, възможността на
банката да променя едностранно договора, последиците от това. Съгласно
чл.3,ал.9, годишният процент на разходите е 8,63 %, а общата сума, която е
дължима на банката е 52 748,99 лв. към момента на сключване на договора.
Съгласно чл.3,ал.11, кредитополучателят е декларирал, че ползва по договора
преференциални лихвени условия спрямо стандартните лихвени условия на
банката, при наличие на следното условие - да осигурява всеки месец
постъпването на средства в размер не по-нисък от 2000 лв., представляващи
цялото му трудово възнаграждение по открита за това сметка в банката.
Преференциалното условие е отразено в размера на лихвата по ал.1 към
момента на сключване на договора.
Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи - лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Въз основа на данните от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява от какви
компоненти се състои договореният годишен процент на разходите –
договорената възнаградителна лихва, договорените в чл.5 такси, като
застрахователната премия е месечна и е в размер на 0,436% от месечната
погасителна вноска. С включването и в годишния процент разходи
годишният процент на разходите става 8,364 %. Т.е. той не се увеличава на
50 %, както се твърди от ответника. Съгласно чл.19,ал.4 от ЗКП, годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България. Към момента
на сключване на договора законната лихва се определя от основният лихвен
процент на БНБ, който е 0% плюс 10 пункта. Съпоставен с уговорения с
включената застрахователна премия, не се установява посочената хипотеза,
водеща до нищожност на основание чл.19,ал.5 от ЗПК.
Действително с решение на УС на БНБ от 16.03.2017 г. е
9
преустановено използването на пазарния индекс, считано от 01.07.2018 г.,
което е довело до изменение на чл.58,ал.5 и 6 от ЗКИ. Когато бенчмарк за
лихвен процент, ползван от банка за референтен лихвен процент по
договорите за кредит, се промени съществено или вече не се изготвя, банката
прилага план за действие, съгласно чл.28, пар.2 от Регламент 2016/1011,
относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансовите
инструменти. Съгласно ал.6, банката уведомява клиента по реда на ал.3 и 4 за
промените в договора, произтичащи от прилагането на плана. Новият лихвен
процент не може да надвишава предходния по договора. Съгласно ал.7 обаче,
този член не намира приложение за потребителските кредити, какъвто е
процесният договор за кредит. За този вид договори се прилага чл.33а, ал.5 и
ал.6 от ЗПК - когато бенчмарк за лихвен процент, ползван от кредитор за
референтен лихвен процент по договори за кредит, се промени съществено
или вече не се изготвя, кредиторът прилага план за действие, изготвен
съгласно чл. 28, параграф 2 от Регламент 2016/1011 относно индекси,
използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и
финансови договори. Кредиторът уведомява потребителя по реда на чл. 14 за
промените в договора за кредит, произтичащи от прилагането на плана по ал.
5. Към момента на прилагането на плана по ал. 5 новият лихвен процент по
договора за кредит не може да е по-висок от размера на лихвения процент по
договора преди този момент. В чл.14 е определен начинът за уведомяване на
настъпилите промени – писмено и при промяна на референтен лихвен
процент – периодично при уговорка в договора и при определени условия.
Банката е изготвила план за действие, като от приложеното по
делото уведомление от 29.06.2018 г., публично оповестено на интернет
страницата и, както и на видно място във всички нейни клонове, се
установява, че тя уведомява всички свои клиенти за промяната, като
подробно е разяснено, че като заместник на С., считано от 02.07.2018 г. ще се
прилага референтен лихвен процент П.по потребителските договори, какъвто
е настоящият. При заместването приложимият по договора лихвен процент
няма да се промени, като в полза на потребителите е въведен индивидуален
компонент за осигуряване на еквивалентност между двата индекса.
Приложен е и лихвен лист, който отразява възнаградителната лихва.
Установява се, че към 01.07.2018 г., уговореният размер възнаградителна
10
лихва е променен в резултат на друга уговорка между страните – чл.20 от
сключения договор, отнасящ се до неизпълнение на условието за
преференциална възнаградителна лихва. Промяната не е в резултат на
променен референтен лихвен процент, както и в резултат прилагането на
плана на банката. Не е налице промяна в договора за кредит по смисъла на
чл.33а,ал.6. Следователно не е необходимо уведомяване, както твърди
ответника във възражението си. Неоснователни се явяват възраженията му за
недействителност на договора на посочените от него основания.
С оглед гореизложеното, установява се задължението на ответника,
произтичащо от процесния договор за потребителски кредит, момента, в
който той е спрял да изпълнява задължението си по договора, както и
обявяване на кредита за предсрочно изискуем – на 19.04.2019 г., а и тези
обстоятелства не са спорни по делото. Въз основа на заключението на вещото
лице задълженията на ответника по договора са главница - 36 862,41 лв.,
възнаградителната лихва - 4 753,25 лв. от 12.01.2018 г. до 19.04.2019 г.,
дължими мораторни лихви по чл.9 от договора от 12.01.2018 г. до 26.05.2019
г. - 2 138,41 лв., които суми са и предмет на издадената заповед за
изпълнение. Ето защо, следва да се уважи предявеният иск по чл.422 от ГПК
и се признае съществуването на вземанията на банката по издадената заповед
за незабавно изпълнение. Не до този извод е достигнал първоинстанционният
съд, поради което неговото решение следва да се отмени, след което се уважи
исковата претенция.
По отношение на разноските – обжалваното решение следва да бъде
отменено и в частта му за разноските с оглед настоящия резултат. На ищеца
банка следва да се присъдят направените разноски, както следва: за
заповедното производство в размер на 2 305,42 лв., за първоинстанционното
производство в размер на 3 389,09 лв., за въззивното производство – 893,65
лв. в съответствие със списъците по чл.80 от ГПК, приложени по делото.
Обжалваното определение №261078 от 14.06.2021 г. е постановено по
реда на чл.248 от ГПК по повод молба на банката за изменение на решението
в частта му за разноските за присъденото в полза на пълномощника на
ответника адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ЗАдв. за
заповедното производство, като се намали същото. С него молбата е оставена
без уважение.
11
С въззивното решение се отменя първоинстанционното решение,
включително в частта му за разноските, и отпада присъждането на адвокатско
възнаграждение за пълномощника на ответника, както и въпроса за неговото
намаляване. Това налага отмяна на определението, но без да се разглежда
повдигнатия въпрос, като безпредметен.
Водим от гореизложеното, Пловдивският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното решение №260172 от 23.04.2021 г. по
търг.дело №351/2020 по описа на Окръжен съд Пловдив, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането на Ю. Б. АД по чл.422 от
ГПК срещу АНТ. Г. АТ., произтичащо от договор за потребителски кредит
№FL****** от 12.04.2017 г. в общ размер 43 932,20 лв., от които:
- сумата в размер на 36 862,41 лв., представляваща главница, ведно
със законната лихва, начиная от 05.06.2019 г. до окончателното плащане на
вземането,
- сумата от 4 753,25 лв. – договорна възнаградителна лихва за
периода от 12.01.2018 г. до 19.04.2019 г.,
- сумата от 2 138,42 лв. мораторна лихва за периода от 12.01.2018 г.
до 26.05.2019 г.,
- сумата от 178,12 лв. такси за периода от 12.01.2018 г. до 26.05.2019
г.,
за които суми са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл.417
от ГПК №5082 от 06.06.2019 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№9386/2019 г.
по описа на Районен съд Пловдив.
Осъжда АНТ. Г. АТ. да заплати на Ю. Б. АД направените разноски за
заповедното производство в размер на 2 305,42 лв., за първоинстанционното
производство в размер на 3 389,09 лв., за въззивното производство – 893,65
лв.
ОТМЕНЯ постановеното определение №261078 от 14.06.2021 г. по
12
търг.дело №351/2020 по описа на Окръжен съд Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13