Р Е
Ш Е Н
И Е № 108
гр. Силистра, 07.12.2023 г.
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
Административен съд гр.Силистра в публично съдебно
заседание на девети ноември, две хиляди двадесет и трета година, в състав –
съдия Павлина Георгиева-Железова, при участието на секретаря Румяна Пенева,
разгледа докладваното от съдията АД № 119/2023 г. по описа на съда, и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с
чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на А.Р.А. с ЕГН: **********,
подадена чрез адв. И.П. ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0261-000042/25.05.2023 г. на младши автоконтрольор
към ОДМВР Ямбол, РУ Ямбол, с която е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от
Закона за движение по пътищата – „Прекратяване на регистрацията на ППС за срок
от 6 месеца“.
Делото е било образувано пред Административен съд -
Ямбол, с жалба, подадена на 07.06.2023 г. Приемащият Административен съд е
разпоредил издирване чрез „Електронна база данни“ на постоянния адрес на
жалбоподателя, тъй като такъв не е бил посочен в жалбата, а е бил посочен само
съдебен адрес на адвокат-пълномощник. След съответна справка било установено,
че постоянният адрес на жалбоподателя е в община Главиница, област Силистра,
поради което на основание чл. 135 от АПК делото е изпратено по подсъдност на
Административен съд - Силистра.
Административен съд - Силистра е администрирал жалбата
и, отчитайки нередовността й, е постановил Разпореждане от 26.06.2023 г., с
което е оставил жалбата без движение и е предоставил 7-дневен срок за заплащане
на държавна такса от 10 лева, която такса е била заплатена в определения срок.
По делото е постъпил писмен отговор от процесуалния
представител на ответника, с който се излагат съображения по съществото на
спора. Счита се, че жалбата е неоснователна, прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, в
случай че жалбата бъде уважена и се моли за отхвърляне на оспорването и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, въз основа на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Обратно на поддържаната от жалбоподателя теза,
процесната принудителна административна мярка е наложена за това, че при управление
на ППС лек автомобил „Фолксваген Туарег“, с регистрационен номер *** на
25.05.2023 г., водачът не се е легитимирал със свидетелство за управление на
МПС. В оспорената заповед не е посочено и не е необходимо да се посочва
заявеното от жалбоподателя обстоятелства, че простъпката „управление на МПС без
представяне, респ. без наличие на свидетелство за правоуправление, може, ако е
и престъпление, но само ако фактическият състав на изпълнителното деяние е
допълнен и с други елементи, какъвто не е процесният казус.
В жалбата си А.А., чрез адв. П. заявява, че ще
представи картон за положен изпит на водач на МПС, но за периода от подаване на
жалбата – 09.06.2023 г. до приключването на устните състезания , т.е. за период
от пет месеца, такъв не е представен.
От приложените по делото доказателства –
административната преписка, е видно, че три месеца преди извършване на
процесното нарушение, а именно на 22.02.2023 г. жалбоподателят отново е
управлявал МПС, този път друго такова, с рег. № СС 67 21 АХ без да представя и
да притежава свидетелство за управление. В тази връзка му е била издадена Заповед
за налагане на принудителна административна мярка „прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 22.02.2023 г.“
При извършената процесна проверка администрацията на
ответника е извършила справка в РСОД, от която се установило, че за А.Р.А. с
процесното ЕГН не е вписано съответно свидетелство за правоуправление.
По-конкретно, при извършена проверка от службите за
контрол по ЗДвП на 25.05.2023 г. В община Елхово, област Ямбол било установено,
че водачът на МПС „Фолксваген Туарег“, с регистрационен номер ***, който е
собственост на водача, не се легитимира със свидетелство за правоуправление.
Липсата на представен съответен документ от гледна точка на доказателствения
процес, съставлява отрицателен факт, който може да бъде оборен чрез насрещен
положителен. В жалбата си А.А. заявява, че ще представи такъв, но както е
споменато по-горе за период от 5 месеца това не е сторено. Освен това, в
рамките на този период жалбоподателят вече е бил обект на друга принудителна
мярка за сходно по вид нарушение – управление на друго МПС отново без да се
легитимира със СУМПС. При това положение, съдът следва да приема, че действително
като е отчел наличието на нарушение, удостоверено и с приложения АУАН № 438570
от 25.05.2023 г., което нарушение се изразява в управление на МПС от
неправоспособен водач, административният орган е наложил предвидената в чл. 171,
т.2а, б.“а“ принудителна административна мярка „прекратяване на регистрация“ за
минималния предвиден в закона срок от 6 месеца спрямо собственика на МПС.
Неоснователно е възражението, че наложената
принудителна мярка е незаконосъобразна, защото е пряко свързана с вероятността
процесното деяние, при допълване на изпълнителното деяние с конкретни елементи,
да съставлява и престъпление. Както бе посочено по-горе наложената
обезпечителна мярка не е пряко обвързана от възможността с някои от елементите
на простъпката, допълнени с други елементи, да съставлява престъпление. Съдът
възприема тезата на ответната страна, че трите производства – административното
(процесната ПАМ), административно-наказателното (НП) и наказателното (присъда
или равностоен съдебен акт) са различни. Процесната мярка не е със санкционен
характер и не визира налагане на санкция за извършено нарушение на правилата за
движение по пътищата. Временното спиране от движението на ППС чрез прекратяване
на регистрацията за посочения срок е с превантивен характер и цели охраняване
безопасността на участниците в движението, в това число и на водача.
Защитаваните чрез процесната мярка обществени отношения и обслужваната цел е - постигане
правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка в страната,
ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на
загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. С оглед на
това, наложената ПАМ е в пълно съответствие с целта на закона.
Не са допуснати процесуални нарушения, които да
нарушават правото на защита на жалбоподателя.
Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от
компетентен орган, упълномощен със заповед 326з-99/01.02.2022 г. на директора
на ОДМВР Ямбол.
В заключение, съдът приема, че оспорването е
неоснователно. Спазени са процесуалните правила и заповедта е съобразена с
целта на закона и практиката по прилагането му.
При този изход на спора в тежест на жалбоподателя
следва да се присъдят разноски за юрисконсулт в размер на 150 лева, поискани
чрез писменото становище.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр.
4 от АПК, Административен съд гр.Силистра
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на А.Р.А. с ЕГН: **********,
подадена чрез адв. И.П. ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0261-000042/2505.2023 г. на младши автоконтрольор
към ОДМВР Ямбол, РУ Ямбол, с която е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от
Закона за движение по пътищата – „Прекратяване на регистрацията на ППС за срок
от 6 месеца“
ОСЪЖДА А.Р.А. с ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ОД
на МВР - Ямбол разноски в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание чл.172,ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: