О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №…..
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ,в закрито
заседание на петнайсети април през две хиляди и деветнайсета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като изслуша
докладваното от член-съдията Ангелова, ч.гр.д.№
152/2019г., за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.413,ал.2 от ТЗ.
Постъпила е
частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление в гр.София-1572,ул.”Панайот Волов”№29,ет.3, представлявано от Т.Я.К., чрез юрисконсулт Д.В.А.,
против Разпореждане № 182/18.01.2019г., пост.по ч.гр.д.№ 111/2019г.на РС-Ловеч,
в частта, в която заявлението по чл.410 от ГПК е отхвърлено по отношение претендираното вземане за такси и комисионни за
допълнителни услуги в размер на 471.01лв.
Обжалва
разпореждането по реда на чл.413,ал.2 от ГПК,като счита,че е постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Развива,че целта на заповедното производство по чл.410 от ГПК е да се ускори
съдебният процес и разтовари правораздавателната система,като се установи дали
вземането се оспорва и се издаде изпълнително основание по неоспорено вземане.
В това производство не се проверява дали вземането съществува. По правилото на
чл.410 от ГПК заявлението следва да съдържа искане за издаване на изпълнителен
лист и да отговаря на изискванията на редовност на исковата молба по
чл.127,ал.1, и 3 и чл.128,т.1 и т.2 от ГПК. Счита,че в случая, при изложените в
заявлението твърдения, може да се направи извод, че вземането е за парична
сума, като по правилата на родовата подсъдност евентуалният иск за това вземане
би бил от компетентността на районен съд. Заявлението отговаря на изискванията
за редовност съгласно чл.410,ал.2, вр.с чл.127,ал.1 и 3 и чл.128,т.1 и т.2 от ГПК. В Закона липсва препращане към изискването на чл.127,ал.2 от ГПК-т.е. не е
нужно да се прилагат доказателства за установяване на вземането. Заявителят
може да приложи такива, но не е длъжен, тъй като целта е да се провери спорно
ли е вземането. Развива,че
вложената в заповедното производство цел е да се създаде опростена
процедура,чрез която в съкратени срокове кредиторът да може да се снабди с
изпълнително основание срещу длъжника. Това обуславя и основните
характеристики на производството,като факултативно, едностепенно и строго формално.
Съдът дължи проверка само от формална страна за външна редовност и необходимите
реквизити на заявлението по чл.410 от ГПК, а споровете за обективираните
в него материални права, за уведомяването на длъжника за цедираното
вземане, са предмет на бъдещо исково производство,в случай,че длъжникът подаде
възражение по чл.414 от ГПК.
По отношение на
твърдението на съда за противоречие на нормата на чл.10а,ал.2 от ЗПК на
вземането за такси комисионни в размер и определянето им като недопустими,излага,че
в тях са включени „Такса за оценка на досие” и „Такса за услугата ”Кредит у
дома”. Същите са уговорени в съответствие с нормата на чл.10а,ал.1 от ЗПК и са
предвидени за „допълнителни услуги”, свързани с договора за потребителски
кредит. С подписа си кредитополучателят
е удостоверил,че разбира и се
съгласява,че услугата „Кредит у дома” е допълнителна и се предоставя единствено
и само по негово желание срещу определена в договора такса.С подписа си също е
удостоверил,че разбира,че 30% от таксата е равна на разходите,свързани с
организирането на тази допълнителна услуга-с предоставянето й в брой и по
местоживеенето на кредитополучателя,а останалата част е свързана с разходите
на кредитора за събиране на седмичните
вноски в дома на длъжника.Счита,че кредиторът има право да начислява и
събира предвидените в договора
такси.Акцентира на естеството на това вземане,представляващо именно
такса-т.е.възнаграждение за извършена от кредитора дейност и услуга,която се
дължи отделно от главницата, възнаградителната и
мораторна лихва по договора. Дължимостта е свързана с
извършването на плащанията по договора и е обусловена от това дали кредиторът е извършил дейността-респ.е
предоставил услугата,за която тя се
дължи.В заявлението е посочено,че по договора са извършване плащания в размер
на 146лв. При положение,че длъжникът е заплащал месечни вноски,то е
очевидно,че и услугата по събирането им от дома е била извършвана. Според
чл.143,т.14, вр.с чл.146,ал.1 от ЗЗП неравноправна и следователно нищожна ще е
тази клауза,която налага потребителят да изпълни своите задължения,дори и ако
търговецът или доставчикът не е изпълнил своите-хипотеза,която не е налице с
случая. Счита,че следва да се отчита и разпоредбата на чл.145,ал.1 от ЗЗП,в
която е предвидено,че неравноправната клауза в договор,сключен с потребител,се
преценява, като се съобразят видът на
стоката или услугата,всички обстоятелства,свързани с сключването и всички
останали клаузи на договора или на друго съглашение,от което той зависи. С
оглед обстоятелството,че заповедното производство е факултативно, едностепенно
и строго формално и не е поставено като изискване към заявлението да се
представят доказателства,,то всички останали обстоятелства, свързани с
сключването на договора и останалите му клаузи,следва да се изяснят в един
бъдещ исков,състезателен процес,какъвто би възникнал при постъпило възражението
длъжника. Позовава се на практиката на ВКС и СЕС (Реш.№23/07.07.2016г.,о
т.д.№3686/2014г.на І ТО на ВКС, Реш.№-243/2008г. на
СЕС, Реш.№С-397/2011г.на СЕС,Реш.№С-472/2011г.на
СЕС) за съда съществува възможност служебно да констатира наличието на
неравноправна договорна клауза,като решението на ВКС третира случаите на
осъдителни искове в състезателно производство,каквито безспорно не са претенциите
в настоящето.Според ВКС когато служебно
констатира наличие на неравноправни клаузи,съдът следва да уведоми страните и
им даде възможност да обсъдят този въпрос при условията на състезателност по
реда на националните процесуални разпоредби. Такъв ред в заповедното
производство не е предвиден,тъй като то няма състезателен характер. Сходна е и
практиката в останалите цитирани решения на СЕС,тъй като в основата на всички е
Директива 93813/Е на Съвета,относно неравноправните клаузи в потребителските
договори.
В заключение
изтъква,че преценката на съда в производството по издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК,се ограничава единствено до изложените от заявителя
факти.Простира се дотам,доколкото въз
основа на тези факти може да се установи
едно индивидуализирано,спорно вземане,основателността на което ще бъде
изследвана и доказана в евентуален бъдещ исков процес.Затова счита,че
заповедният съд е превишил правомощията си,като е обсъдил по същество
обстоятелство, което е извън предмета на проверката му и това не може да бъде
основание за отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.В
съответствие с това е и Определение от 29.09.2017г.,по чгр.д.№11715/2017г.
на СГС.
По изложените
съображения моли да се отмени обжалваното разпореждане, като преграждащо
развитието на процеса,като съдът се произнесе по същество за издаване на
заповед за изпълнение за претендираните в заявлението суми..
По допустимостта.
Жалбоподателят е уведомен за
атакуваното разпореждане на 06.02.2019г., а жалбата е подадена на 11.02.2019г.,т.е.
в предвидения срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че
жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.
По същество.
Съобразявайки представените по ч.гр.д.№
111/20198г.по описа на РС-Ловеч писмени доказателства и становището на
жалбоподателя, съдът намира,че жалбата е неоснователна.
Установява се,че на 17.01.2019г. пред
РС-Ловеч е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.№ 111/2019г. по описа
на съда. Заявителят „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД е
предявила вземане срещу М.Е.Р. с ЕГН **********, с пост.адрес ***, в размер на
- главница от 496.04лв., представляваща задължение по Договор за потребителски
кредит с № 2881516 от 04.06.2017г., договорна лихва в размер на 95.58лв., за
периода от 13.06.2017г. до 31.07.2018г., такси и комисионни за допълнителни
услуги – 471.01лв., мораторна лихва от 51.26лв. за периода от 01.08.2018г. до 11.01.2019г.
и законна лихва от върху главницата от подаване на заявлението-17.01.2019г. до
окончателното изплащане на сумата. Като основание е посочен Договор за
потребителски кредит с № 2881516 от 04.06.2017г., сключен между М.Е.Р.-клиент и
„Провидент Файнейшъл
България”ООД-кредитор. По силата на договора Р. е получила потребителски кредит
в размер на 500лв.,за срок от 60 седмици. На 01.07.2017г. е сключен Договор за
продажба на вземания(цесия) между „Провидент Файнейшъл България”ООД,с ново име „Файнейшъл
България”ЕООД и „Изи Асет
Мениджмънт”АД, по силата на който вземането е прехвърлено на второто дружество
изцяло и с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. На 01.08.2018г. е
подписано Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
от 30.01.2017г., по реда на чл.99 от ЗЗД, между „Изи Асет Мениджмънт”АД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения”ООД,с който вземането е прехвърлено изцяло и с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. Посочено е, че на 09.08.2018г. длъжникът е
уведомен по реда на чл.99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането към него
от „Изи Асет Мениджмънт”АД
с писмо с обратна разписка.
Заявено е,че подписвайки Договора за
потребителски кредит клиентът е удостоверил,че преди сключването е получил
Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита,както и, че от страната
„Провидент Файнейшъл
България”ООД му е предоставен целият обем преддоговорна
и договорна информация за условията на договора и стойността на всички разходи
по кредита,с които клиентът се е съгласил с факта на подписване на договора. Посочено
е, че сумата по договора е преведена по банковата сметка на длъжника с
подписването и по този начин кредиторът е изпълнил договорното си задължение.
За срока на действие на договора усвоената сума се олихвява с договорна лихва с
фиксиран за целия срок размер и се изчислява от датата на първата погасителна
вноска. В случая е начислена договорна лихва в размер на 98.63лв.
Изложено е,че с подписване на договора
кредитополучателят се е съгласил да му бъдат начислени такси и комисионни за
допълнителни услуги.определя ги като такса за оценка на кредитното досие и
„Такса Кредит у дома”. Съгласно договора таксата за оценка на кредитното досие
е платима при подписване на договора,но страните са се съгласили тя да бъде
включена в седмичните погасителни вноски. Такса „Кредит у дома” е по избор на
клиента и се дължи за поетото от кредитора задължение да достави заемната сума
в брой по местоживеенето на клиента и услугата седмично събиране на вноските по
кредита,отново по местоживеене. Клиентът се е съгласил да заплати тази такса. Подписвайки
договора е удостоверил, че разбира и се е съгласил,че таксата е допълнителна и
се предоставя единствено по негово желание,срещу определена в договора такса. Удостоверил
е също,че разбира, че 30% от таксата е равна на разходите,свързани с
организирането на допълнителната услуга,а останалата е за разходите на
кредитора, направени за събиране на седмичните вноски в дома на
кредитополучателя. Съгласно договора тази такса е платима при подписване на
договора,но страните са постигнали съгласие тя също да бъде включена в
седмичните погасителни вноски.
Подписвайки договора клиентът се е
задължил да ползва отпуснатата сума и да я върне,ведно с изчислената договорна
лихва и такси,чрез заплащане на уговорените 60 седмични вноски,всяка в размер
на 17.97лв. Първата погасителна вноска е платима на 13.06.2017г., а последната
е с падеж на 31.07.2018г. Длъжникът дължи и мораторна лихва в размер на
законната лихва върху непогасената главница, която се изчислява за всеки ден
забава,считано от 01.08.2018г. до 11.01.2019г. и е в размер на 51.26лв., както
и законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми. Длъжникът е изплатила общо 15лв., като след приспадането им
вземането е в следния вид-общ размер от 1113.89лв.,от който главница- 496.04лв.,договорна
лихва -95.58лв.за периода от датата на първата вноска 13.06.2017г. до 31.07.2018г.,такси
и комисионни за допълнителни услуги- 471.012в., мораторна лихва върху
непогасената главница от 51.26в. за периода от 01.08.2018г. до 11.01.2019г.,както
и законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми. Претендира и разходи за държавна такса от 25лв. и възнаграждение
за процесуално представителство на основание чл.78,ал.8 от ГПК в общ размер на
200лв.,от което 50лв. по чл.13,т.2 от НЗПП за подготовка на документи за
завеждане на дело и 150лв. по чл.26 от НЗПП за защита в заповедно производство.
С атакуваното Разпореждане № 182/18.01.2019г. РС-Ловеч е
уважил заявлението в частта по отношение главницата,договорната и мораторна
лихви, разноски съразмерно с уважената част от заявлението в размер на
129.86лв. В останалата част –по отношение претенцията за присъждане на такси и
комисионни за допълнителни услуги-471.01лв. е отхвърлил заявлението. В мотивите
съдът е изложил,че клаузата за такси и комисионни за допълнителни услуги противоречи
на чл.33,ал.1 от ЗПК,където е предвидено,че при забава на потребителя,кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за периода на забавата.
Заключил е, че всякаква друга претенция за такси и комисионни за допълнителни
услуги е в противоречие на тази разпоредба,което обосновава противоречие със
закона по см.на чл.411 от ГПК.
Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и
становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.
При произнасянето
си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на заявлението
разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и
ал.3 от ГПК. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно
производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно
изложение на индивидуализиращите вземането елементи- основание, от какво
произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и
изискуемостта му. При твърдения за наличие на качеството „кредитор” заявителят
следва да се позове и да посочи обстоятелствата, но които основава тази си
легитимация. При твърдението, че е цесионер, за да се
установи в това си качество, съотв.,че има изискуемо
и ликвидно вземане срещу този длъжник, е нужно да обоснове изпълнени ли са
изискванията за ангажирането му по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД. Съгласно
чл.411,ал.2,т.2 от ГПК заповедният съд следва служебно да извърши проверка дали
искането не противоречи на закона и добрите нрави.
Съставът намира,че
в случая в заявлението са изпълнени изискванията за индивидуализиране на
претенцията по отношение на главницата и търсените лихви. Посочено е
основанието на вземането, срока на договора, падежът и първата просрочена
вноска, ясно е от какво е формирана претенцията за главница. Уточнени са и
начинът и периодът на вземанията за лихви. В този смисъл следва да се приеме,че
по отношение на тези претенции е налице формална редовност на заявлението. Не е
уточнен моментът на уведомяване на длъжника за първата извършена цесия,което
следва да е заявено (макар и само с твърдения,с оглед ограничението за
представяне на доказателства по чл.410 от ГПК), след като заявителят обосновава
легитимацията си на нов и надлежен кредитор на длъжника (т.2б на ТРеш.№4/08.06.2014г.,пост.по т.д.№4/2013г.на ОСГТК на ВКС).
С оглед забраната да се влошава положението на обжалващия,настоящият състав не
може да се позове на тази нередовност,неотчетена от първоинстанционния съд.
В проверката по
отношение противоречие със закона и добрите нрави,за която съдът е служебно
задължен съгласно чл.411,ал.2,т.2 от ГПК, съставът констатира, че претенцията
за такси и комисионни за допълнителни услуги не отговарят на въведените
законови критерии.
При анализа на
заемното правоотношение става ясно,че приложимите норми са тези на Закона за
защита на потребителите,с оглед характеристиката на длъжника на „потребител”,
нормите на Закон за потребителския кредит-при установените елементи на заемното
правоотношение, съответно на ЗЗД,като общи и субсидярно
приложими норми. Защитата на потребителя е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за
получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от
страна на кредиторите при предоставяне на
такива (чл.2 от ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно
обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за
ползваната финансова услуга.
При анализа на клаузата за такси за комисионни и
допълнителни услуги, съставът намира, че по начина на уговарянето й противоречи
и излиза извън присъщите на този вид договорен ангажимент, функции.
Възможността кредиторът да въвежда такива такси е регламентирана в чл.10а от ЗПК и е предвидена за „допълнителни услуги,свързани с договора за потребителски
кредит”. В ал.2 на разпоредбата е забранено да се предвиждат такси и комисионни
за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.
От изложението в заявлението става ясно,че тази такса е
предвидена на първо място за „оценка на кредитното досие”. Касае се за характерна преддоговорна
дейност на кредитора,която следва да предхожда вземането на решението за
отпускане на кредита. В полза на кредитора са дадени редица правомощия да
изисква и събира информация (чл.16 и сл. ЗПК) и едва след анализа й да прецени
дали да предостави търсената сума. Или-тази предназначеност
на таксата не може да я определи като „допълнителна„ , а е изцяло насочена към
обезпечаване на бъдещото изпълнение.
Аналогично
е и по отношение на следващата такса-за предоставяне на „Кредит у дома”-отново
осигурява изпълнението на задължението по договора. Обезпечава също и
усвояването на кредита,а съгласно чл.10а,ал.2 от ЗПК кредиторът не може да
изисква такива такси- „за усвояване и управление”.
Не
на последно място следва да се съобрази,че въпреки твърдението,че заемната сума
е била предоставена на место-в дома на длъжника и именно затова се претендира
тази такса, в изложението към заявлението-в т.12, заявителят изрично е посочил,че „..Сумата по договора е преведена по
банкова сметка ***..”. Твърдение, което категорично
поставя под съмнение предоставяна ли е тази услуга и дължи ли се в
действителност такава такса,при съобразяване,че от кредитополучателя е била
изплатена/събрана единствено сумата 15лв.,с оглед развитата в частната жалба
теза за обусловеност между двата ангажимента на кредитора и длъжника.
Съдът
намира,че с уговарянето на тези такси по същество се цели заобикаляне и на
ограничението на чл.33 от ЗПК. Нормата предвижда, че при забава на потребителя,
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата-ал.1, а в случай, че потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва-ал.2.
Така уговорените такси и комисионни на практика представляват допълнителни
плащания, свързани със забава на длъжника. На практика имат за цел да се
присъди още едно гарантирано обезщетение в случай на забава. Затова и
последицата от игнорирането по този начин на забраната на чл.33 от ЗПК-
императивна по своя характер, следва да е отхвърлянето на заявлението по
отношение на тази претенция.
При
проверката по реда на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК съставът намира,че уговарянето на
задължение за заплащане на тези такси противоречи и на добрите нрави. Видно от претендирания размер при отпуснат кредит в размер на 500
лева, търсените такси за допълнителни услуги достигат 471.01лв.,което е в
противоречие с изискването на чл.19,ал.4 от ЗПК-отново императивно по характер.
По изложените съображения съставът
изцяло се съгласява с извода на първоинстанционния съд за отхвърляне на
заявлението в частта за вземането за такси и комисионни в размер на 471.01лв. Правилно съдът
е отказал да издаде заповед за изпълнение по отношение на тази претенция,
затова Разпореждане № 182/18.01.2019г.,пост.по
ч.гр.д.№111/2019г. на РС-Ловеч следва да се потвърди в обжалваната му част ( в
останалата е влязло в законна сила).
По изложените съображения ОС-Ловеч
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 182/18.01.2019г., пост. по ч.гр.д.№ 111/2019г.
по описа на РС–Ловеч, в
частта, с която е отхвърлено подаденото от „Агенция за контрол на просрочени
задължения"ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София-1572,ул.”Панайот Волов”№29,ет.3, представлявано
от Т.Я.К., чрез юрисконсулт Д.В.А., заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, срещу М.Е.Р. с ЕГН **********, с пост.адрес ***, за претендирано
вземане за такси и комисионни за допълнителни услуги в размер на 471.01(четиристотин
седемдесет и един лева и една стотинка),
като правилно и законосъобразно.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.