№ 159
гр. К., 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20235510100091 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от “*******” ЕООД с
ЕИК *******, с адрес гр.С. - ****, р-н *****, ж.к. ******, ул. “*****” № ***,
представлявано от Б.И.Н. – управител
Против И. С. С. с ЕГН ********** с адрес: гр. К., ул. „********** с
правно основание: чл. 422 ал.1, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, и цена на
иска: 2 386.74 лв.
Ищецът чрез процесуалния си представител сочи, че на ******,
ищцовото дружество сключило в качеството на кредитодател с ответника по
делото, в качеството на кредитополучател Договор за предоставяне на кредит
от разстояние № ******. Договорът бил сключен при условията на ЗПФУР.
Сключването на договора се извършвало въз основа на подробна
информация, достъпна на уеб адрес: www.******.bg. Сключването на
договора чрез електронната платформа било годно доказателство по смисъла
на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с
чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Приложим по повод дефиницията на това, какво е
електронен документ е чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г.. Съдът, следвало при
преценка на доказването на факта на сключването на договора, да се
придържа към акта на ЕС. Прилагат по два броя дискове - за съда и за
ответната страна, с доказателствената стойност на оригинални договори за
кредит, съгласно чл. 184, ал. 1, изр 2 от ГПК. Прилага и аудиозапис в един
екземпляр, само за съда.
В хода на кандидатстване кредитополучателят изпратил снимка на
личната си карта, от което било видно, че предоставените лични данни
съвпадат. Нямало сигнал, че документът за самоличност е откраднат, било
явно, че ответникът е предоставил снимките. Предоставена била снимка от
вайбър, като телефонният номер, с който бил създаден профила бил
1
телефонния номер, с който било кандидатствано за сключване на договора.
По този начин кредитополучателят сключил договора за предоставяне на
кредит от разстояние, а кредитодателят му изпратил съобщение по телефон, с
което го уведомил, че паричните средства са преведени по посочения от него
начин.
Сочи, че до входиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение били направени плащания в размер на 323.00 лв., разпределени,
както следва: 83.42 лв. главница, 66.00 лв. договорна лихва, 173.58 лв.
неустойка.
Гореописаната процедура била извършена от ответника, в резултат на
което на същия бил отпуснат кредит с главница в размер на 2 000.00 лв.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора кредитодателят се задължил да преведе на
кредитополучателя сума в размер на 2 000.00 лв. Съгласно чл. 2, ал. 2 от
Договора предаването на сумата било извършено по посочен от
кредитополучателя начин - по банкова сметка с титуляр ответникът С., а
именно: в „*****“ ЕАД с IBAN ********, BIC ******.
Сочи, че съгласно договора за кредит, вземането на главница в размер
на 2000.00 лв. е с 24 вноски, от които 23 вноски в размер на 83.33 лв. и 24-та
последна вноска в размер на 83.41 лв. за периода 24.02.2022г. - 15.01.2024г..
Погасена била главница в размер на 83.42 лв., като с тях била изцяло погасена
вноската за 23.11.2022г., като от вноската за 26.03.2022г. били погасени 0.09
лв.. Изпратен бил имейл, чрез който на датата на получаването му -
23.11.2022г. надлежно била обявена предсрочна изискуемост. Възможността
за обявяване на предсрочна изискуемост по имейл била предвидена в гл. IX, т.
5 от Общите условия към договора. В случай, че се приемело, че няма
надлежно обявена такава, то приложение следвало да намери приложение т. 1
от ТР № 8 от 2017г. по т.д. 8 от 2017г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т. 2 от
цитираното решение обстоятелството, че в заявлението за издаване на заповед
за изпълнение не са ограничени падежирали от непадежирали вноски, не
било условие искът да бъде обявен за недопустим. Въз основа на горното и в
случай, че съдът приеме, че вземането не е надлежно обявено за предсрочно
изискуемо, моли да определи като изискуеми всички вземания за главница
към момента на формиране на сила на присъдено нещо. Към дадения момент
било възможно всички вноски за главница да са падежирали. Към момента на
постановяване на решението следвало да се уважи цялата претенция за
главница по заявление и по настоящата искова молба. Поради това
претендират главница за периода остатъка от вноската за 26.03.2022г. -
15.01.2024г. в общ размер на 1 916.58 лв..
При изплащане на вноските по кредита клиентът трябвало да преведе
освен дължимата главница, още и договорна лихва, която била фиксирана.
Договорната лихва била уточнена в Договора. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от
него лихвения процент бил в размер на 40.15 %. Погасена била договорна
лихва за периода ****** - 24.02.2022г.. Претендират
договорна/възнаградителна лихва за периода 24.02.2022г. - 21.11.2022г. в
размер на 470.16 лв.. Периода на претендираната лихва бил съобразен с
обявената предсрочна изискуемост.
Сочи, че било депозирано пред Районен съд К. заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, било образувано ч.гр.д. №
****/2022г., 1 с-в.. Длъжникът не бил открит на постоянен и настоящ адрес.
Моли съда на основание чл. 415 от ГПК да постановите решение, с
2
което да признае за установено по отношение на ответника И. С. С. с ЕГН
**********, че същият дължи на “*******” ЕООД с ЕИК *******,
представлявано от Б.Н. чрез юрк. А. Г. сумата от 2 386.74 лв., от които: 1
916.58 лв. главница по предоставения кредит и 470.16 лв. претендирана със
заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за
периода 24.02.2022г. - 21.11.2022г., ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума. За
Вземането има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ****/2022г., 1 с-в.
на Районен съд К..
Претендира за разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. На
същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към
нея.
В проведеното открито съдебно заседание по делото, ищцовото
дружество чрез процесуалния си представител депозира писмено становище.
Претендира за постановяване на неприсъствено решение при наличие на
условията за това.
Ответницата, редовно призована, не се явява и не взема становище по
исковата молба.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и
процесуалното поведение на страните намира, че са налице
предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за
постановяване по делото на неприсъствено решение, поради следните
съображения:
Към исковата молба са представени писмени доказателства: Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № ****** от ******; Общи условия за
предоставяне на кредит от разстояние; Платежни нареждания за извършени
плащания от страна на „*******“ ЕООД; Кореспонденция по повод
сключване на сключване на договор за кредит от разстояние; Дискове със
записани текстовете на договора за кредит и общите условия; Диск със
записан разговор; Лична карта и др.
Към кориците на делото е приложено ч.гр.д. ****/2022 г. по описа на
РС-К..
С протоколно определение от ********* г., съдът е приключил
съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира
по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор.
Същият е редовно призован за съдебното заседание, като не изпраща
процесуален представител и не е направил искане делото да бъде гледано в
негово отсъствие.
От върнатите по делото призовки е видно, че на ответника са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от
3
неявяването в съдебно заседание.
Освен това исковете се явяват вероятно основателни с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките
по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, поради което следва да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявените
искове бъдат уважени изцяло.
На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК съдът не излага мотиви по същество
на спора.
Относно разноските в заповедното и исковото производство:
Съгласно решението по т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по
тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
С оглед горното и предвид пълното уважаване на предявения
установителен иск, съдът счита, че разноските, сторени в заповедното
производство, следва да бъдат присъдени изцяло, за което следва да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца-заявител по ч.гр.д. № ****/2022 г. по
описа на РС-К. съдебни и деловодни разноски в размер на 47,73 лв. -
държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ответникът следва за
заплати на ищеца направените в настоящото производство съдебни и
деловодни разноски в размер на 50,00 лева - държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 8 в размер на 150,00 лева.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. С. С. с ЕГН
********** с адрес: гр. К., ул. „**********, че дължи на „*******” ЕООД с
ЕИК *******, с адрес: гр.С. - ****, р-н *****, ж.к. ******, ул. “*****” № ***,
представлявано от Б.И.Н. – управител, по Заповед за изпълнение №
****/******* г. по ч.гр.д. № ****/2022 г. по описа на РС-К. следните суми:
1916,58 лева (хиляда деветстотин и шестнадесет лева и 58 ст.) – главница;
470,16 лева – договорна лихва за периода от 24.02.2022 г. до 21.11.2022 г.;
законната лихва върху главницата, считано от ******* г. до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА И. С. С. с ЕГН ********** с адрес: гр. К., ул. „**********,
да заплати на „*******” ЕООД с ЕИК *******, с адрес: гр. С. - ****, р-н
*****, ж.к. ******, ул. “*****” № ***, представлявано от Б.И.Н. – управител
сумата от 297,73 лв. /двеста деветдесет и седем лева и 73 ст./ за
направените съдебно и деловодни разноски по ч.гр.д. ****/2022 г. и по
настоящото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Препис от решението да се приложи по ч.гр.д. № ****/2022 г. по описа
на РС-К..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5