№ 1389
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100500181 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 16.08.2021 г. по гр.дело № 45971/2020 г., СРС, I ГО, 42 с-в е
осъдил ЕВГ. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр.София, бул. „*******“ №
******* да заплати на основание чл.6, ал.1 от ЗУЕС на етажна
собственост/ЕС/ Метро сити бизнес център, БУЛСТАТ *******, със седалище
и адрес на управление гр.София, бул.“*******, сумата от 353,13 лева, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска -
24.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, като отхвърлил иска
в частта за разликата над 353,13 лева до пълния претендиран размер от 353,20
лева. Осъдил ЕВГ. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр.София, бул.“*******,
вх.******* да заплати на основание чл.86 от ЗЗД на етажна собственост/ЕС/
Метро сити бизнес център, БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“*******, сумата от 29,75 лева мораторна лихва
върху главница от 261,20 лева за периода 10.08.2019 г. до 22.09.2020 г. и
сумата от 10,28 лева мораторна лихва върху главница от 91,93 лева за
периода от 17.08.2019г. до 22.09.2020 г., като отхвърлил иска за мораторна
лихва в частта за разликата над 10,28 лева до пълния претендирай размер от
1
10,30 лева. Осъдил ЕВГ. Г. Г.,ЕГН **********,с адрес
гр.София,бул.“*******,вх.******* да заплати на основание чл.81 от ГПК,
вр.чл.78,ал.1 от ГПК на етажна собственост Метро сити бизнес
център,БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“*********, сумата от 396 лева сторени съдебно деловодни разноски и
заплатено адвокатско възнаграждение. Осъдил етажна собственост Метро
сити бизнес център,БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“********* да заплати на ЕВГ. Г. Г., ЕГН **********, с адрес
гр.София, бул.“*******“ № 30,вх.******* на основание чл.81 от ГПКТ, вр.
чл.78, ал.3 ГПК сумата от 9 лв. съдебно деловодни разноски и заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението е обжалвано с въззивна жалба вх. № 25147368 от ответника
ЕВГ. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр.София, бул. „*******“ № *******,
чрез адвокат И.С. с адрес: гр.София,у ул.“******* с мотиви, изложени в
жалбата. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че ответницата дължи
претендираните плащания, като не е уважил искането на ответницата ищецът
да бъде задължен да представи Протокол и/или решение на ОС или на УС за
начин на разпределение на разходите между собствениците на самостоятелни
обекти, от които да е видно как е сторено разпределението. Фактурите, на
които ответникът би следвало да основава претенциите си не са подкрепени с
доказателства за действително сторените разходи. Моли да бъде
„отхвърлено“ изцяло решението и да бъде постановено друго, с което да
бъдат отхвърлени изцяло предявените искове.
По повод разпореждане на съда от 12.10.2021 г., по делото е депозирана
молба вх. № 25169769 от 26.11.2021 г. от ответника ЕВГ. Г. Г., в която същата
заявява, че подържа изцяло въззивната жалба подадена от адвокат И.С.,
прилага пълномощно от новоупълномощения от нея адвокат К.К. и моли
всички призовки и съобшения да се изпращат на посочения съдебен адрес, а
именно гр.София, район „Младост“, бул. „*******, партер. Прави следните
уточнения и допълнения към подадената от адвокат Ивайло /С. въззивна
жалба. Сочи се, че решението е обжалвано само в осъдителната част, не и в
отхвърлителната. Излагат се мотиви, че съдът неправилно е приел, че с
издаването на процесните четири фактури, ищецът е доказал извършването
на плащането по същите. Разпределението на сумите по фактурите в
действителност е извършено от ЕС в нарушение на ЗУЕС, като ответницата е
2
ощетена по този начин, защото като собственица на офис с най-малка
квадратура ще трябва да заплаща повече отколкото дължи по закон. По
отделните фактури сочи, че по фактура 600184, тя не е заплатена от
ответницата, защото в нея се пише, че има изравняване на разходи за неща,
които вече са заплатени от собствениците на обекти/контрол на достъп,
система за видеонаблюдение и т.н./ Тези разходи са претендирани от
собствениците на база решение, взето на ОС на 18.04.2019 г., претендираните
разходи са платени от ответницата по други фактури, които са й издадени,
поради което счита, че не следва да извършва доплащане. Фактура 600229 не
е платена поради неоснователни разходи без обяснение или решение на ОС,
както и факта, че сумите са разделени на броя на офисите, а не на идеални
части, което е незаконосъобразно. Фактури 600102 и 600140 не са платени
поради горните причини, а и поради това, че разходите за описаните в тях
дейности не е доказано да са извършени и платени от ОС. Счита, че тя в
качеството си на собственик участва само в инвестиционните разходи, които
се разделят по идеални части. Твърди, че разходите по управление и
поддръжка плаща нейният наемател, като за наличието на сключен договор за
наем ищецът е уведомен от ответницата отдавна. Освен това, съдът е приел
за доказан по основание и искът за заплащане на мораторна лихва, като е
съобразил размера на претендираните суми с размера, посочен от вещото
лице. Счита това за неправилно, тъй като ЗДД не позволява начисляването на
лихва върху ДДС, още по-малко в полза на трети лица. По отношение на
претендираните от ответницата суми за заплащане на разходи за правни
услуги твърди, че съдът не е съобразил, че ищецът при завеждане на дела
претендира въпросните суми по делото и при спечелване на делото същите
постъпват по банковата му сметка, но в същото време желае предварително да
задължи всеки от собствениците на обекти в ЕС да ги заплати. Ищецът
начислява и събира ежемесечно от собствениците на обекти в Бизнес центъра
както платените държавни такси по образуваните от него дела, така и
платените суми за адвокатски хонорар за процесуално представителство по
образувано дело срещу член на ЕС, правни консултации, становища и др.
Сочи се още, че исковете се основават на фактури, които според твърденията
на ищеца са издадени на основание Протокол от ОС на ЕС, проведено на
26.07.2019г. и съгласно Решения по т.2 от това ОС е взето решение да се
издават на собствениците на обекти процесните фактури за извършени
3
разходи по ЕС. От текста на исковата молба прави извод, че въпросните
дейности, за които са разходвани средства от ЕС и които се събират в
последствие от собствениците, са били с неотложен характер,което
обстоятелство се оспорва изцяло от ответницата, тъй като преди това ЕС е
имала изграден контрол за достъп, окабеляване за СОТ и противопожарна
система. Ищецът не е ангажирал доказателства за взето решение на УС за
процесните разходи, поради което липсва основание за ангажиране
отговорността на ответницата по реда на ЗУЕС за заплащане на
претендираните суми. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното в обжалваните части и исковата молба на Метро сити бизнес
център да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана.
Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, включително
и за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемият ЕС Метро Сити Бизнес Център, БУЛСТАТ *******, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“*******, представлявана от
Председателя на Управителния съвет Димитър Ризов, чрез пълномощника
адвокат Г.К. от САК, със съдебен адрес: гр.София, район „Възраждане“,
ул.“*******, офис 10 оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на
разноски за настоящата инстанция.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
4
Предявени са искове с правно основание чл.6, ал.1 от ЗУЕС и чл.86 ЗЗД
от ЕТ „Метро сити бизнес център“, БУЛСТАТ ******* срещу ЕВГ. Г. Г.,
ЕГН ********** за осъждане на ответницата да заплати следните суми:
353,20 лева за ремонтни дейности, полезни разходи и разходи за правни
услуги, 29,75лева мораторна лихва върху главница от 261,20 лева за периода
10.08.2019 г. до 22.09.2020 г. и 10,30 лева лихва за забава върху главницата от
92 лева за периода 17.08.2019 г. до 22.09.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че ответницата, като собственик на офис 19 има
задължения да участва в разходите за поддържане и управление на бизнес
центъра като отношенията се уреждат по реда на ЗУЕС. Били проведени
общи събрания на собствениците и взети решения относно предприемане на
разходи, респективно за одобряване на разходи, като разходите се
разпределят между собствениците на отделните офиси. До ответницата Г. са
изпращани нотариални покани, но тя не е заплатила паричните суми, което
поражда интерес да бъде предявен настоящият осъдителен иск. Предвид
факта, че главницата не е заплатена в срок претендира мораторна лихва в
размер от 29,75 лева и 10,30 лева.
Ответникът ЕВГ. Г. Г., ЕГН ********** в снрока по чл.131 ГПК оспорва
исковете като неоснователни.
По делото като писмено доказателство е депозиран протокол от общо
събрание от 26.07.2019 г. на етажна собственост Метро сити бизнес център. С
определение на съда е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че Е.Г. е собственик на офис Б19. Представени са фактури №
600184, 600229, 600102, 600140, издадени от етажна собственост Метро сити
бизнес център с получател ЕВГ. Г. Г., в които са претендирани следните
парични суми: 13,32 лева, 78,68 лева, 76,58 лева, 184,62 лева. Представени са
и фактури, издавани от трети лица с получател ЕС Метро сити бизнес център.
С нотариална покана, връчена на 27.07.2020 г. на Е.Г., ЕС Метро сити бизнес
център претендира плащане на сумата от 353,20 лева в срок от три
календарни дни, като в противен случай ще предяви иск. От приетата ССЕ се
установява, че посочените четири фактури 600102, 600140, 600229 и 600184
са редовно осчетоводени от ищеца, включени са в дневниците за продажби,
5
както и в справките декларации по ЗДДС, всяка от фактурите е издадена въз
основа на първични документи, които са подробно описани в експертното
заключение, по три от фактурите разходите са разпределени на база брой
офиси, а по една- при отчитане на идеалните части. Според вещото лице,
дължимите парични суми като припадаща се част за обекта, собственост на
ответницата са 76,60 лева по фактура 600102, 186,88 лева по фактура 600140,
78,67 лева по фактура 600229 и 13,26 лева по фактура 600184.
От правна страна:
По иска с правно основание чл.6, ал.1 от ЗУЕС. Тази разпоредба ЗУЕС
вменява на всеки от собствениците на самостоятелни обекти задължения да
участват в разходите за ремонт и за поддръжка на общите части на сградата.
По делото е безспорно, че ответникът Г. притежава право на собственост
върху недвижим имот, офис Б19, поради което за нея е възникнало
задължение да изпълнява приетите от общото събрание решения, с които се
определят парични суми за управление и поддържане или за ремонтни
дейности.
Следва да бъде отбелязано обстоятелството, че първоначално
депозираната въззивна жалба е доста лаконична, като в нея се твърди, че по
делото не е представен протокол и/или Решение на ОС или на УС за начина
на разпределение на разходите между собствениците на самостоятелни
обекти, че фактурите, на които ответникът би следвало да основава
претенциите си не са подкрепени с доказателства за действително сторените
разходи. В тази насока са били и доводите в депозирания отговор на исковата
молба. По повод изпълнение на разпореждането на СРС, с молба от
26.11.2021, се правят уточнения и допълнения към подадената въззивна
жалба, като на практика тази молба представлява нова въззивна жалба,
подадена от друг упълномощен адвокат, в която се развиват доводи,
неразвити в първоинстанционното производство.
Оплакването на ответника е, че основанието за заплащане били
издадените към нея четири броя фактури, както и че по делото ищецът не е
представил Протокол и/или решение на ОС или на УС за начин на
разпределение на разходите между собствениците на самостоятелни обекти,
от които да е видно как е сторено разпределението. В „допълнителната“
молба вече се развива довод, че разпределението на сумите по фактурите в
6
действителност е извършено от ЕС в нарушение на ЗУЕС, като ответницата е
ощетена, тъй като плаща повече за по-малък офис, че исковете се основават
на фактури, които според твърденията на ищеца са издадени на основание
Протокол от ОС на ЕС, проведено на 26.07.2019г. и съгласно Решения по т.2
от това ОС е взето решение да се издават на собствениците на обекти
процесните фактури за извършени разходи по ЕС, за да се стигне до
обобщаващият извод, че ищецът не е ангажирал доказателства за взето
решение на УС за процесните разходи, поради което липсва основание за
ангажиране отговорността на ответницата по реда на ЗУЕС за заплащане на
претендираните суми. Налице са взаимноизключващи се твърдения, но е
ясно, че основанието за плащане са не издадените към ответницата четири
процесни фактури, а приетите решения по реда на ЗУЕС на ОС на ЕС,
проведено на 26.07.2019 г. По делото е депозиран Протокол от ОС на
собствениците на офиси, членуващи в ЕС Метро сити Бизнес Център, бул.
„******* и 2, в което по точка 2 от дневния ред са приети решения 2.3, 2.4,
2.5, 2.6, 2.7, 2.8, 2.92, 2.10 и 2.11 и въз основа на тях са издадени четирите
фактури. Така фактура № 600229 е издадена въз основа на решение 2.5, в
което се приемат разходите, направени за противопожарна система, за
подмяна на брави тип буренце и за свързване на контрол за достъп с
Централа пожароизвестяване и т.н., като е отбелязано, че разпределението
между собствениците на офиси е 1 брой офис. Фактура 600184 е издадена въз
основа на решения 2.5, 2.6/правни услуги/ и 2.7/разходи необходими за
изработка на стикери от чупещо се фолио и т.н./, като разпределението на
разходите между собствениците е за 1 брой офис, фактура 600102 е издадена
въз основа на решение 2.3/ разходи направени за контрол на достъп, по
фактури от 22.04.2019 г. за електромагнитни насрещни входни врати, за
електромагнитен болт и т.н., като разпределението е за 1 кв.м. общи части, а
фактура 600140 е издадена въз основа на решение 2.4, 2.6, а разпределението
е за 1 брой офис В този смисъл напълно неоснователно се явява твърдението,
че по делото липсва депозиран Протокол ОС на ЕС, в който да са
обективирани взетите решения. Общото събрание е проведено на
26.07.2019г., взети са решения, а по т.2 същите касаят процесните четири
фактури и всичко това е отразено в Протокола. Наличието на специални
изисквания, уредени в ЗУЕС към изготвянето и съдържанието на протокола
му придават доказателствена сила, подобна на официалните свидетелстващи
7
документи, като след изтичане на срока за оспорване на съдържанието му,
протоколът се стабилизира и има обвързваща етажните собственици, третите
лица и съда доказателствена сила (в този смисъл решение № 8 от 24.02.2015 г.
по гр.д. № 4294/2014 г., І г.о. на ВКС). Поначало всеки от собствениците има
право да оспори законосъобразността на провеждането и на взетите решения
на общото събрание. 3ащитата срещу незаконосъобразни решения на общото
събрание обаче се реализира по специален ред, предвиден в чл.40 ЗУЕС-чрез
предявяване на конститутивен иск за тяхната отмяна пред районния съд в
преклузивен 30-дневен срок, считано от получаване на решението по реда на
чл. 16, ал. 7 от закона (така и решение № 24 от 05.06.2017 г. по гр.д. №
2795/2016 г., ІІ г.о., на ВКС).
В конкретния случай не се твърди, а и не се установява, ответникът да е
оспорил по реда и в срока по чл.40 ЗУЕС взетите решения от 26.07.2019 г.,
поради което решението е влязло в сила и съдът следва да се съобрази с
приетото от мнозинството етажни собственици. Именно с оглед специалната
процедура по оспорване на решението, пропускането на срока по чл.40 ЗУЕС
прави недопустими за разглеждане в настоящето производство релевираните
от ответника възражения, че разпределението на сумите по фактурите е
извършено в нарушение на ЗУЕС, след като в решението на ОС изрично е
отразено, че разпределението на посочените разходи ще се извършва за 1
брой офис по три от фактурите, а за една от тях, при отчитане на идеалните
части. При наличието на влязло в сила решение от 26.07.2019 г., в което по
т.2.3 до 2.11 са посочени дължимите разходи и начинът на разпределение на
същите между собствениците на офиси, то за тези собственици на отделни
обекти е възникнало задължение да заплатят паричните суми, дължими за
общите части на сградата, на основание чл.6, ал.1, т.9 и т.10 ЗУЕС.
Неоснователен е явява доводът на ответника, че не дължи паричните суми,
защото по делото не е доказано, че съответните разходи са извършени . По
делото са представени писмени доказателства относно фактуриране и
заплащане на парични суми от ищеца към трети лица. Освен това и предвид
приетата по делото ССЕ за фактуриране задълженията на ответника, като
вещото лице изрично е посочило първичните счетоводни документи, въз
основа на които са издадени фактурите, както и че счетоводството на ищеца е
водено редовно, а размерът на задължението е определен при съобразяване
направените плащания към съкотрагентите, то следва да се приеме, че искът
8
е доказан по основание.
Относно доводите, че разходите по управление и поддръжка плаща
наемателят на ответницата, както и че за наличието на сключен договор за
наем ищецът е уведомен отдавна от ответницата, то същите са въведени едва
във въззивната жалба и то в „допълнителната“ такава. Отделно, липсват
представени писмени доказателства във връзка с тях.
Налице е взето решение от общото събрание на етажните собственици
относно реализиране на разходи за общите части на сградата, както и
проведено доказване за размера на реално реализираните разходи, като
законосъобразно е прието, че исковата претенция следва да бъде уважена до
размера на 353,13 лв. главница, както и присъдения размер за акцесорната
претенция за лихва.
На основание чл.271, ал.1, пр. I ГПК първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът би
следвало да заплати на въззиваемата страна направените разноски за
въззивната инстанция, но по делото липсват данни такива да са направени.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 16.08.2021г. по гр.д. № 45971/2020г. на
СРС, I ГО, 42 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9