№ 12569
гр. София, 16.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110169363 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът „Т----“ ЕАД е предявило срещу С. Х. К., П. Х. Ш. и М. С.
К. положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание
чл.150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за
установено, че ответниците дължат разделно вземания, за които има издадена заповед
по чл.410 ГПК от 08.09.2022 г. по ч.гр.д. № 46340/2022г. по описа на СРС, 27 състав,
както следва: от С. Х. К. - за сумата от 556,80лв. - представляваща цена доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. за
топлоснабден имот - апартамент № 38, находящ се в гр.С---, аб. № --, ведно със
законната лихва от 26.08.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 82,55 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 16.08.2022 г., сумата от 6,47лв. - главница за
дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната
лихва от 26.08.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1,32лв. - лихва за
забава за периода от 31.08.2019г. до 16.08.2022г.; от П. Х. Ш. - за сумата от 556,80лв. -
представляваща цена доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот - апартамент № 38, находящ се в
гр.С---, аб. № --, ведно със законната лихва от 26.08.2022 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 82,55 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 16.08.2022 г.,
сумата от 6,47лв. - главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до
30.04.2021г., ведно със законната лихва от 26.08.2022 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 1,32лв. - лихва за забава за периода от 31.08.2019г. до 16.08.2022г.;
от М. С. К. - за сумата от 5,28лв. - лихва за забава за периода от 31.08.2019г. до
16.08.2022г. върху главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до
30.04.2021г.
Ищецът твърди, че ответниците са били клиенти на топлинна енергия за битови
нужди за топлоснабден имот - апартамент № 38, находящ се в гр.С---, аб. № --, като за
периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. била доставена топлинна енергия остойностена
1
сумата от 3340,80лв., като се дължала лихва за забава за периода от 15.09.2020г. до
16.08.2022г. в размер на 495,31лв., както и била неплатена и дължимата цена за услуга
дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до 30.04.2021г. в размер на 38,82лв. и
дължали лихва за забава за периода от 31.08.2019г. до 16.08.2022г. в размер на 7,92лв.
Съобщение с указания по чл.131 ГПК е изпратено до ответника С. Х. К., който в
изискуемия от закона срок е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
исковете по основание. Оспорва да е налице облигационно отношение между страните.
Счита за недоказано по делото твърдяното обстоятелство да собственик на 1/6 ид.ч. от
процесния имот. При условията на евентуалност релевира възражение за погасяване на
вземанията по давност.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника П. Х.
Ш., в който оспорва исковете. Оспорва да е собственик на 1/6 ид.ч. от процесния имот.
Прави евентуално възражение за погасяване на претендираните от ищеца суми по
давност.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. С.
К., в който заявява, че оспорва претендираната лихва, доколкото не е оправена покана
за заплащане на главницата за дялово разпределение, вкл. релевира възражение за
давност.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК,
установи следното от фактическа и правна страна:
От приобщеното ч.гр.д. № 46340/2022г. по описа на СРС, 27 състав, се установява,
че е образувано въз основа на заявление вх.№ 178539/26.08.2022 г., въз основа на което
на 08.09.2022г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК, с която е разпоредено: С. Х. К. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Со-, общ.
Столична, обл. София (столица), П. Х. Ш. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Со-, общ.
Столична, обл. София (столица), и длъжникът М. С. К. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
Со-, общ. Столична, обл. София (столица), да заплатят разделно (при квоти 4/6 за М. С.
К. и по 1/6 за С. Х. К. и 1/6 за П. Х. Ш.) на „Т----“ ЕАД с ЕИК: - и адрес: гр. С--, общ.
Столична, обл. София (столица), сумите: 3340.80лв., представляваща цена доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. Со-, аб.№ --, ведно със законна лихва за
периода от 26.08.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2020г. до 16.08.2022 г. в размер на 495,31лв., сумата от 38.82лв., представляваща
цена извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2019г. до
м.04.2021г., ведно със законна лихва за периода от 26.08.2022г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.08.2019г. до 16.08.2022 г. в размер на 7.92лв., както и разноски по делото в размер
на държавна такса в размер на 77.66лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на
50лв. В срока по чл.414 ГПК е подадено възражения от длъжниците, поради което
съдът с разпореждане № 106460/04.11.2022г. е дал указания до заявителя по чл.415,
ал.1, т.1 ГПК, в изпълнение на които ищецът в срок е предявил настоящия иск.
Приета по делото е справка от СО, Дирекция „Общински приходи“, отдел „ОП
Красно село“, от която е видно, че наследодателят на ответниците Х- е декларирал от
25.03.1998г. като собствен по реда на ЗМДТ процесния имот - апартамент № 38,
находящ се в гр.С---.
Видно от приетото по делото удостоверение за наследници изх.№
2
3634/13.10.2014г. се установява, че Х- е починал на 08.10.2014г., като е оставил за
наследници М. С. К. –съпруга, и дъщери П. Х. Ш. и С. Х. К..
Установява се също, че след откриване на наследството на Х- на 08.10.2014 г.
неговият наследник М. С. К. е подала до ищеца заявление декларация, вх. № Г-
15505/26.08.2016 г., с което е заявила желанието си партидата при ищеца да бъде
променена нейно име.
От представените по делото от третото лице-помагач писмени доказателства съдът
приема за установено, че титуляр на партидата за имота при ищеца е М. С. К..
Представен е договор между „---------“ ООД и етажната собственост с адрес: гр. С-
--, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите
уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да
изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки
за консумираната топлинна енергия, за сключването на който е взето решение от
общото събрание на етажната собственост на 08.06.2002 г.
Приети по делото са Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т----“
ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, действащи след 26.06.2016г.,
представени към исковата молба.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото ССчЕ, което
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява,
че за процесния период от 01.05.2019г. до 30.04.2021 г. в процесния имот е доставена
топлинна енергия в размер на 3365.03 лв. с ДДС след изравняване, като сумите за
топлинна енергия на имота са начислени съгласно изискванията на действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката - Наредба Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г за
топлоснабдяването, обн. ДВ. бр.25 от 20 март 2020г.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото ССчЕ, което
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява,
че няма извършване на начислените задължения, като дължимата сума за топлинна
енергия за периода м.05.2019г. до м.04.2021г. била в размер на 3365.03лв – главница за
доставена топлинна енергия. Законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на изпадане в забава на ответника-15.09.2020г. до 16.08.2022г. била в размер на
655.25лв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правна
квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение
(валидно сключен) по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на
което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху
процесните стоки и ги е предал на потребителя (т.е. следва да бъде доказано доставено
количество топлинна енергия, качеството на потребител на топлинната енергия на
ответника) и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача. По иска за мораторна лихва - следва да докаже наличие на изискуемо
парично задължение, въз основа на който е начислена претендираната лихва, така и
поставяне в забава ответниците. Ответниците при установяване на горните
3
обстоятелства следва да докажат положителния факт на погасяване на дълга. По
възражението за погасяване по давност - в тежест на ищеца е да докаже, че от
настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до
спиране или прекъсване на давността.
Съвкупно от приетите по делото справка от СО, Дирекция „Общински приходи“,
отдел „ОП Красно село“ и удостоверение за наследници изх.№ 3634/13.10.2014г. се
установява, че Х- е починал на 08.10.2014г., като е оставил за наследници М. С. К. –
съпруга, и дъщери П. Х. Ш. и С. Х. К., се установява, че до 08.10.2014г. собственици на
процесния имот - апартамент № 38, находящ се в гр.С---, в режим на съпружеска
имуществена общност са били Х-, починал на 08.10.2014г., и ответницата М. С. К.. Със
смъртта на Х- на 08.10.2014г. съпружеската имуществена общност е прекратена, като
1/2 идеална част от имота е станала еднолична собственост на М. С. К., а на останалата
1/2 идеална част от имота собственици при равни квоти са наследниците по закон на Х-
, а именно: ответницата М. С. К. - съпруга, ответницата П. Х. Ш. - негова дъщеря и
ответницата С. Х. К. – негова дъщеря. Ето защо, съдът приема за доказано в
производството, че собственици на процесното жилище с клиентска партида с
абонатен номер 303253 за процесния период са били ответника М. С. К. при квота от
4/6 идеални части, ответника П. Х. Ш. при квота от 1/4 идеална част и ответника С. Х.
К. при квота от 1/4 идеална част. С оглед на изложеното, съдът намира, че ответниците
са пасивно легитимирани да отговарят по предявените искове.
От представеното и приобщено към доказателствата заявление-декларация от
26.08.2016 г. се установява в производството, че на 26.08.2016 г. до ищцовото
дружество е подадено заявление от ответницата М. С. К., в което е обективирано
искане на името на М. С. К. да бъде открита партида за топлоснабден имот,
представляващ апартамент № 38, находящ се в гр.С--- като партидата бъде променена
нейно име, съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т----“ ЕАД на клиенти в гр. София. Съдът приема, че с подаденото
заявление- декларация, подадено от името на М. С. К., същата е заявила пред ищцовото
дружество искане партидата за процесния имот да бъде прехвърлена нейно име.
Съобразно представените по делото фактури и приетите заключения по допуснатите
експертизи, ищецът е открил партида за процесния имот на името на М. С. К., с което е
уважил искането за смяна титуляря на партидата.
Договорно правоотношение между страните за продажба на топлинна енергия за
битови нужди може да възникне или по силата на законовата норма на чл. 153, ал. 1
ЗЕ, в случай че ответникът притежава право на собственост или вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, или при постигнато съгласие между страните по
основните елементи на договора, като в последния случай доказването на
облигационната връзка в исковото производство се осъществява по общия ред на ГПК.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в
общоизвестните Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответниците и
без да са ги приели изрично, съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ,
доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. В
чл.33 (ОУ в сила от 27.06.2016г.) е прието, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, след което се начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл.22, ал.2 от ОУ е уредено, че
клиентите заплащат на продавача (ищеца) стойността на услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец (в случая ТЛП), като с оглед
4
отделеното за безспорно - не е спорно, че е осъществявана услугата, което се подкрепя
и от приетите по делото индивидуални справки и формуляри за отчет.
Ищецът е открил партидата за имота на името М. С. К., с което е приел
отправеното предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия до
посочения в заявление-декларацията недвижим имот, поради което и съдът приема, че
след датата на депозиране на заявление- декларация за промяна партида, включително
за процесния 01.05.2019г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот - апартамент № 38,
находящ се в гр.С---, аб. № -- само М. С. К. следвала да отговаря за заплащането на
цялото количество потребена енергия в имота, с оглед възникналото с този ответник
облигационно правоотношение с ищеца с предмет продажба на топлинна енергия за
същия имот. В този смисъл са и разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 2 от
17.05.2018 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2017 год., ОСГК, присъединяването на
топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа,
както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на
писмен договор /чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснябдяването; писмената форма не е форма за действителност, а за доказване/ със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топласнабдените
имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 152, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената
топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна
енергия. Това се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012
год., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди. Собствениците, респ. бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди, съгласно
разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабдения имот е предоставен за
ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В
мотивите на горепосоченото Тълкувателно решение е прието, че договорът между
трето ползващо се лице /на договорно основание/ и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното предприятие, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Същевременно според
идентичните клаузи на чл. 62, ал. 2 от Общите условия от 2008 г. за продажба на
топлинна енергия от „Т----” ЕАД на потребители за битови нужди, чл. 62, ал. 2 от
Общите условия от 2014 г. и чл. 62, ал. 2 от Общите условия от 2016 г., в случаите,
когато имотът се ползва от повече от един клиент, продавачът открива партида на
всички клиенти въз основа на споразумителен протокол за разпределение на
топлинната енергия за имота. С оглед на изоженото, съдът приема, че когато
топлоснабденият имот е съсобствен и се ползва само от един от съсобствениците,
който е уведомил за това топлопреносното предприятие и е заявил съгласието си да
заплаща стойността на доставената в имота топлинна енергия, в какъвто смисъл е
5
волеизявлението на ответника М. С. К., тя има качеството на потребител на топлинна
енергия за битови нужди.
С оглед на изложеното, съдът приема, че за процесния период от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. само ответницата М. С. К. следва да отговаря за заплащането на цялото
количество потребена енергия в имота, въз основа на сключения между нея и
ищцовото дружество договор за доставка на топлинна енергия.
Следователно, предявените срещу ответниците П. Х. Ш. - и С. Х. К. обективно
кумулативно съединени установителни искове, следва да бъдат отхвърлени.
От ответника М. С. К. в настоящото производство се претендира сумата от 5,28лв.
- лихва за забава за периода от 31.08.2019г. до 16.08.2022г. върху главница за дялово
разпределение за периода от 01.07.2019г. до 30.04.2021г.
Съдът приема, че искът за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение следва да се отхвърли, с оглед чл.119 ЗЗД, така и поради това, че в
чл.22 от ОУ липсва срок за плащане на услугата за дялово разпределение, поради което
купувачът изпада в забава след поканата (чл.84, ал.2 ЗЗД), а доколкото по делото няма
доказателства за покана за плащане на главницата за дялово разпределение преди
подаване на заявлението, то искът за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение е неоснователен за претендираната сума в размер на 5,28 лв. за периода
от 31.08.2019г. до 16.08.2022г.
С оглед неоснователността на исковете, не следва да бъде разглеждано
евентуалното възражение за изтекла погасителна давност за предявените в
производството вземания.
По разноските:
При този изход от спора на ответниците се следват разноски на основание чл.78,
ал.3 ГПК. В настоящия случай на ответниците в производството е оказана безплатна
адвокатска помощ на основание сключени договори за правна защита и съдействие, в
които е посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл.38, ал.2 във
вр.чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. С оглед на това е налице предвиденото в чл.38, ал.1 ЗАдв.
основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощените адвокати
за осъщественото в производството процесуално представителство. За да упражни
правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да
представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да
посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл.38, ал.2
ЗАдв., като наличието на посоченото основание не се нуждае от доказване. Съдът, като
взе предвид фактическата и правна сложност на делото, както и цената на исковете по
отношение на ответниците, намира, че на процесуалните представители на всеки от
ответниците следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер,
съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно: в размер на по 400 лева за всеки от ответниците за
исковото и в размер на 360 лв. в заповедното производство за ответника С. Х. К. и
ответника П. Х. Ш., като възнаграждението в заповедното производство за
процесуално представителство на М. С. К. следва да бъде присъдено в размер на
0,73лв., съобразно направеното признание на част от претендираните от заявителя
суми. Съдът следва да присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. вр.
чл.36, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба 1/2004г. вр. пар.2а, в размер на 400лв. на „Б.
консулт“, ЕИК: --, чрез адв. К. И- Б., за осъществено процесуално представителство на
С. Х. К..
6
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т----“ ЕАД, ЕИК: -, със седалище и адрес на
управление: гр. С-, срещу С. Х. К., ЕГН: **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че С. Х. К. дължи на „Т-“ ЕАД сумата от
556,80лв. - представляваща цена доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот - апартамент № 38,
находящ се в гр.С---, аб. № --, ведно със законната лихва от 26.08.2022 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 82,55 лв. за периода от 15.09.2020 г. до
16.08.2022 г., сумата от 6,47лв. - главница за дялово разпределение за периода от
01.07.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 26.08.2022 г. до изплащане
на вземането, както и сумата от 1,32лв. - лихва за забава за периода от 31.08.2019г. до
16.08.2022г., за които има издадена заповед по чл.410 ГПК от 08.09.2022г. по ч.гр.д. №
46320/2022г. по описа на СРС, 27 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т----“ ЕАД, ЕИК: -, със седалище и адрес на
управление: гр. С-, срещу П. Х. Ш., ЕГН: **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че П. Х. Ш. дължи на „Т-“ ЕАД сумата от
556,80лв. - представляваща цена доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот - апартамент № 38,
находящ се в гр.С---, аб. № --, ведно със законната лихва от 26.08.2022 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 82,55 лв. за периода от 15.09.2020 г. до
16.08.2022 г., сумата от 6,47лв. - главница за дялово разпределение за периода от
01.07.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 26.08.2022 г. до изплащане
на вземането, както и сумата от 1,32лв. - лихва за забава за периода от 31.08.2019г. до
16.08.2022г., за които има издадена заповед по чл.410 ГПК от 08.09.2022г. по ч.гр.д. №
46320/2022г. по описа на СРС, 27 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т----“ ЕАД, ЕИК: -, със седалище и адрес на
управление: гр. С-, срещу М. С. К., ЕГН: **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че М. С. К. дължи на „Т-“ ЕАД сумата от М.
С. К. - за сумата от 5,28лв. - лихва за забава за периода от 31.08.2019г. до 16.08.2022г.
върху главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до 30.04.2021г., за
които има издадена заповед по чл.410 ГПК от 08.09.2022г. по ч.гр.д. № 46320/2022г. по
описа на СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр.чл.38, ал.2 във вр.чл.38, ал.1, т.2
ЗАдв., „Т----“ ЕАД, ЕИК: -, със седалище и адрес на управление: гр. С-, да заплати на
Адвокатско съдружие „Б. консулт“, ЕИК: --, чрез адв. К. И- Б., сумата от 400 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение в исковото производство за процесуално
представителство на С. Х. К..
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр.чл.38, ал.2 във вр.чл.38, ал.1, т.2
ЗАдв., „Т----“ ЕАД, ЕИК: -, със седалище и адрес на управление: гр. С-, да заплати на
адв. Михаел Л.ов Л.ов, ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С-, офис партер, сумата
от 360 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в заповедното производство
7
за процесуално представителство на С. Х. К..
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр.чл.38, ал.2 във вр.чл.38, ал.1, т.2
ЗАдв., „Т----“ ЕАД, ЕИК: -, със седалище и адрес на управление: гр. С-, да заплати на
адв. К. И- Б., ЕГН: **********, със съдебен адрес гр.С-, офис партер, сумата от 400
лева, представляваща адвокатско възнаграждение в исковото производство за
процесуално представителство на П. Х. Ш..
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр.чл.38, ал.2 във вр.чл.38, ал.1, т.2
ЗАдв., „Т----“ ЕАД, ЕИК: -, със седалище и адрес на управление: гр. С-, да заплати на
адв. С--- ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С-, офис партер, сумата от 360 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение в заповедното производство за
процесуално представителство на П. Х. Ш..
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр.чл.38, ал.2 във вр.чл.38, ал.1, т.2
ЗАдв., „Т----“ ЕАД, ЕИК: -, със седалище и адрес на управление: гр. С-, да заплати на
адв. Н------, ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С-, офис партер, сумата от 400
лева, представляваща адвокатско възнаграждение в исковото производство за
процесуално представителство на М. С. К..
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр.чл.38, ал.2 във вр.чл.38, ал.1, т.2
ЗАдв., „Т----“ ЕАД, ЕИК: -, със седалище и адрес на управление: гр. С-, да заплати на
адв. В---, ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С-, офис партер, сумата от 0,73 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение в заповедното производство за
процесуално представителство на М. С. К..
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната
на ищеца - „---------“ ЕООД, ЕИК -.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8