РЕШЕНИЕ

                                                  

Номер  1501                         08.04.2014   Година                 Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                    IV брачен състав

В  публично  заседание   на  втори  април                            две  хиляди   и  четиринадесета година в следния състав:

 

      Председател: ДИАНА КОСТАДИНОВА

 

Секретар: Цветелина Бакалова

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  326                                                   по описа за   2014 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК.

Производството е образувано по искова молба от Б.С.А., ЕГН: ********** в качеството си на баща и законен представител на малолетния С.Б.А., ЕГН: **********, действащ чрез пълномощника си адв. М.С. *** против: Р.Б.С., ЕГН:**********

 

Ищецът твърди, че със съдебно решение, постановено по бр. дело № 87/2007г. по описа на Пловдивски районен съд, II бр. състав, влязло в законова сила на 29.05.2007 год. ответницата Р.Б.С., ЕГН:********** е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 100 /сто/ лева на малолетното си дете С.Б.А.,ЕГН: **********, чрез неговия баща и законен представител Б.С.А.,ЕГН: ********** с постоянен адрес ***. Цитираното съдебно решение било изменено със съдебно решение, постановено по гр. дело № 960/2008г. по описа на ПРС- XVI гр. състав, влязло в законова сила на 16.08.2008 год, като издръжката била намалена от 100 лева на 80 лева, считано от 14.03.2008г.

От последното постановено съдебно решение били изминали шест години, през които били настъпили съществени изменение в социалните и икономически условия на живот. От друга страна С.Б.А. бил в по-висока възраст, предпоставяща повишаване нуждите му  от храна, дрехи, учебници и други помагала. Нещо повече, бързото израстване на детето било наложило бащата да прави сезонни разходи по закупуване на обувки и дрехи на сина си, като разходите за тези покупки възлизали на 400 - 450 лв. на сезон. От училището, където се обучавал С., почти всеки месец се изисквали допълнителни учебни тетрадки, сборници и средства за участия в различни училищни мероприятия като за срок тези разходи възлизали на 20 -25 лв. Малолетното дете било ученик в шести клас в СОУ „П.Р. С." - гр. К., обл. Пловдив. Същото тренирало в С.к.„Ш.П.” - гр.П., като месечната такса за тренировките била в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, а задължителните за този спорт протектори /за защита срещу контузии/ и спортно кимоно, възлизали на 400 лв ( четиристотин лева) годишно, значително увеличавали сумата, необходима за издръжката на С..

Повишаването на цените като цяло, училищните нужди от помагала и пособия, както и засиленият интерес на детето към спорта-карате шинкиокушин, правили невъзможно издръжката на С.Б.А., ЕГН: ********** със сумата от 80 /осемдесет / лева месечно пълноценно да удовлетвори нуждите му.

Направено е  искане съдът да постанови решение, с което да измени размера на плащаната от Р.Б.С., ЕГН:********** издръжка на малолетния С.Б.А.,ЕЕН: **********, чрез неговия баща и законен представител Б.С.А.,ЕГН: ********** от 80 /осемдесет/ лева месечно на 200.00 /двеста/ лева месечно, считано от 13.01.2014г. до настъпване на законоустановени причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

Претендират се направените по делото разноски.

 

Субективно съединени искове  с правната квалификация  чл.150, ал.2 от СК, вр. с чл.143, ал.1 и 2 СК.

Претендираното от ищеца право произтича от следните обстоятелства: Ищеца е син на ответника; действа  чрез баща си и негов законен представител; с влязло в сила съдебно решение е определена издръжка на ищеца; нуждите на последния са нараснали в следствие на израстване през изминалия период от време, с което са  се увеличили разходите за ежедневни нужди -храна, дрехи и обувки, пътни разходи, средства за консумативи в училище;. Възможностите на ответника да предоставя средства за издръжка са нараснали; доходите на бащата са  недостатъчни за покриване нуждите на ищеца.

На основание чл.131 от ГПК молбата е приета за разглеждане, тъй като е родово и местно подсъдна на настоящия съд.

  Преписи от молбата и приложенията са връчени на  ответника.

В определения срок е постъпил писмен отговор  от ответника Р.Б.С. ***.

 Намира предявения  иск за допустим, но частично неоснователен.

Не оспорва факта че сина й С., след последното определяне на издръжката му е пораснал и с оглед на това са се увеличили и нуждите му. За съжаление обаче нейните доходи не се били увеличили, не се била увеличила и възможността й да плаща издръжка в по-голям размер.

Ответницата живеела и работила в гр. П. като възнаграждението което получавала не било по-голямо от това което била получавала и през 2008 година. Чистата сума която получавала месечно била в размер на 237.20 лв., за което представя удостоверение № 28/27.02.2014 година.От тези пари плащала наем, тъй като живеела на квартира, хранила се и  се издържала, както и плащала присъдената до този момент издръжка.

Желае да  дава повече пари за  издръжка на детето  си, но няма възможност да заплаща  издръжка в размер на 200 лева.  Било във възможностите на майката да заплаща  месечна  издръжка в размер на 90 лева

 

Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

 

Между страните не се спори, и от представеното по делото удостоверение за раждане /л.4 от делото/ се установява, че С.Б.А., ЕГН: ********** е син на Б.С.А., ЕГН: ********** и Р.Б.С., ЕГН:**********

Видно от представеното Решение № 87/23.07.2008г., влязло в сила на 16.08.2008г.постановено по ГД № 960/2008г. по описа на ПРС, ХVІ гр.състав ответницата е осъдена да заплаща на малолетния си син ежемесечна издръжка в размер на 80.00лв.

 

По делото са събрани  и  гласни доказателства посредством разпита на допуснатия свидетел на ищцовата страна Т.С.Б. – сестра на бащата на ищеца, от показанията на която става ясно, че познавала страните. С. учел в К. в гимназия „П.Р.С.”. Странично спортувал активно бойни изкуства. Тренирал в П. и пътувал вечер. Детето пътувало три пъти седмично и месечната карта струвала 47 лева. Отделно таксата му била 25 лева месечно, а отделно всяка година се купували нови дрехи, тъй като детето растяло, а и за спорта най-вече му трябвали дрехи. Бащата правел много повече разходи за детето, тъй като всичко било увеличено. Налагало се бащата да купува постоянно тетрадки, скицници и т.н. За закуската сутрин имало 70-80 лева разходи най-малко на месец. Освен, че спортувало, от 15-ти  април тази година бащата смятал да пусне С. на английски, но нямал тази възможност, защото на 45 минути искали 7 лева. Често детето идвало и при нея и  свидетелката му давали пари. Майката на детето нямала други деца и задължения към болни родители. Родителите й били в добро здраве, живеели в К. и свидетелката ги познавала. Не били бедни хора. Доколкото знаела свидетелката, майката била в добро здравословно положение, работела в П. в магазин за обувки. Тя не се виждала с детето и не го търсела въобще. Не му правела никакви подаръци. От 4 години не полагала никакви грижи за детето си. За него се грижели и баба му, и дядо му по бащина линия. Брат й работел в УМБАЛ „Свети Георги” в аптечно, получавал 380 лева, последно такъв му бил доходът. Бившата й снаха не знаела какво получава в магазина за обувки.

Съдът кредитира показанията на свидетеля  Б. като  обективни и последователни, отговарящи на останалите събрани по делото  писмени доказателства. Освен това същата споделя пред съда собствените  си и непосредствени  впечатления  за факти и  обстоятелства, които  имат значение за правилното решаване  по съществото на делото.

От удостоверение № 506 от 05.09.2013г. е видно, че детето С.Б.А. е записан като  ученик в СОУ „П.Р.С.” К..

От приложеното копие от спортен паспорт /л.12 от делото/ е видно, че детето С. спортува в СК „Ш.” гр. П..

От приетия по делото  социален доклад /л. 42-44 от делото/, касателно положението на детето  С.  става  ясно, че същото живее с баща си в жилището на родители на бащата. Жилищните условия при които се  отглеждало детето били много добри, детето има собствена стая. Базовите потребности на детето били посрещнати  адекватно  от бащата с помощта на бабата и дядото по бащина линия. Детето  споделило, че майката не спазвала определения режим на контакти с него, виждали се или се чували по телефона веднъж в годината. С. бил ученик в VІ ти клас, имал личен лекар и бил в добро здравословно състояние.

 

         От приетите по делото писмени доказателства: писмо – справка от ТД на НАП /л. 45-67 от делото/, се установява, че  майката на детето Р.С. няма регистрирани  ЕТ и  участие в търговски  дружества; няма данни за подадени ГДД чл 50 от ЗДДФЛ за отчетната 2011, както и  няма данни за регистрирани недвижими  имоти и  движими вещи; В периода  от  април 2013 година  до януари 2014 година  включително ответницата е  получила от трудово правоотношение сума в размер средномесечно от  по 310 лева.

         Касателно доходите на бащата на детето  С.– Б.А. следва да се  отбележи следното:  Видно  от  Декларация  за  гражданско състояние  лицето не притежава  недвижими  имоти и  МПС-та. Видно  от справка от  НАП /л. 45-67 от делото/ е, че за  лицето  няма подадена  ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за  отчетните  2011 година; няма  данни за регистрация  като  самоосигуряващо се лице; няма данни за регистрация на  ЕТ и участия във  фирми, както и няма данни  за регистрация на МПС-та и недвижими  имоти. В периода  от  януари 2013 година  до януари 2014 година  включително  е  получил от трудово правоотношение сума в размер на 7783.68 лева  или средномесечно сумата  от  по  598.74 лева.

                            

         При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

            Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.  142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

         За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на  детето си, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалния размер на издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.

         По отношение на първата група обстоятелства, подлежащи на преценка в настоящото производство, съдът намира от една страна, че действително е налице промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на дължимата на детето С. издръжка. Същата е присъдена преди повече от пет години. За изминалия период от време е налице промяна в нуждите на детето, а и промяна на икономическата обстановка в страната, при която обективно е трудно едно момче на тази възраст да бъде издържано със средства от общо 140 лева /издръжката, която  ответницата е  осъдена да  плаща в размер на 80лв  и средствата, които би следвало да  осигурява бащата на момчето, като се  има пред вид, че същия  осъществява  и фактическото  отглеждане на  детето/.

При преценка какъв е подходящият размер на издръжката, който да отговаря едновременно на потребностите на детето и на доходите на родителя, задължен с нея, съдът намира, на базата на събраните писмени и гласни доказателства, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват /тъй като е напълно във възможностите им/ обща месечна издръжка в размер на  около 230 лв - за храна, дрехи, пътни разходи, здравни нужди, учебни пособия, спорт  и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани със спецификата на образованието на детето, на неговото  духовно и  ителектуално развитие.

Настоящият съдебен състав намира, че майката следва да осигурява 130 лева месечна издръжка на детето, а останалите 100 лева следва да се поемат от бащата, който полага грижи  и за фактическото отглеждане на детето.

Ето защо искът за увеличение на издръжката  се явява основателен за сумата в размер на 130 лева месечно, начиная от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.01.2014г, до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, поради което и следва да бъде уважен в този размер. Съдът намира, че предвид  факта, че майката се намира в работоспособна възраст, няма задължение  към друго  непълнолетно  лице,  ще може да заплаща издръжка в този размер.  Следва да се посочи, че понастоящем  нуждите на детето се  посрещат във възможната степен  без участието на ответницата по други начини, освен  изплащаната   издръжка в размер на 80 лева. Не се  установи детето да  има специфични  нужди, такива различни  от  нуждите на  деца  на неговата възраст за които да са му необходими повече средства. Не се представиха  доказателства за това детето  да е  боледуващо  или да има разходи по  извънкласни форми на обучение, освен спорта. По същите  съображения искът за  увеличаване на издръжката  на детето С. се явява  частично основателен за сумата в размер на 130 лева месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба – 13.01.2014г, до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, поради което и следва да бъде уважен в този размер. Това обосновава извода за основателност на предявеният иск за посочения период и до посочения размер, като за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 200 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен. Според съдът предявеният  иск  не следва да се  уважава  изцяло поради  факта, че не е  доказан  до сумата от  претендираните 200 лева - на първо място  не се  доказаха  нужди на  ищеца  над обикновените  такива  за учащо момче на неговата възраст, а освен това  ответницата  не  е длъжна и е недопустимо  единствено тя да  осигурява средства  за  издръжката на  сина си при положение, че бащата на същия също е здраво и трудоспособно  лице и  може, а и реализира доходи от труд.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответницата дължи държавна такса по предявените  искове, която възлиза в размер на 50 лева. Отделно  от това същият дължи държавна такса върху размера на присъдената /увеличена/ издръжка, която възлиза на 72 лева (седемдесет и два лева). Ищецът претендира  разноски, но липсват доказателства за направени  такива / липсва  и списък на разноските/, поради което  не следва да му бъдат присъдени такива. Ответницата не претендира разноски, въпреки, че е видно от приложеното по делото  адвокатско  пълномощно, че е направила такива.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение № 87/23.07.2008г., влязло в сила на 16.08.2008г.постановено по ГД № 960/2008г. по описа на ПРС, ХVІ гр.състав 16.08.2008г. месечна издръжка, дължима от майката Р.Б.С., ЕГН:********** на детето С.Б.А., ЕГН: **********, чрез неговият баща  и законен представител Б.С.А., ЕГН: ********** като УВЕЛИЧАВА същата от 80 лева на 130 лева (СТО  И ТРИДЕСЕТ лева) месечно, считано от 13.01.2014г, до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане,  като  ОТХВЪЛЯ   иска  за разликата  над  уважения  размер до  пълния претендиран  от 200 лева.

 

    ОСЪЖДА Р.Б.С., ЕГН:********** да заплати  по сметка на  Районен съд- Пловдив  сумата от 50 лева (петдесет лева) –  окончателна държавна такса.

 

    ОСЪЖДА Р.Б.С., ЕГН:**********  да заплати  по сметка на  Районен съд- Пловдив  сумата от 72 лева (седемдесет и два лева) – държавна такса върху увеличения размер на издръжката.

 

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /п./ Д. Костадинова

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

Ц.Б.