Присъда по дело №1338/2023 на Районен съд - Добрич

МОТИВИ
към присъда № 5/02.02.2024 г. по н.о.х.д. № 1338 по описа на Добричкия
районен съд за 2023 г.

На 05.12.2023 г. Районна прокуратура Добрич е внесла за разглеждане в
Добричкия районен съд обвинителен акт по досъдебно производство №
49/2023 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура
Добрич, по който на същата дата е било образувано производство пред първа
инстанция против М. К. М. от гр. Добрич, ЕГН **********, за извършено
престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 151, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал.
1, т. 3 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че М. К. М., на
16.12.2021 г., в град Добрич, като непълнолетен, но след като е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си, се съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст – 13 годишната Г.
И. Р. (родена на 29.07.2008 г.), като извършеното деяние на съставлява
престъпление по чл. 152 от НК.
Преди даване ход на разпоредителното заседание, пострадалата Г. И. Р.,
действаща със съгласието на своите родители З.С.Ю. и И. С.Р., заявява, че
няма никакви претенции срещу подсъдимия М. К. М., обича го, както и, че
заедно си гледат детето и не желае да се конституира като граждански ищец в
процеса.
В разпоредително заседание, съдът след като изслуша участниците в
разпоредителното заседание се произнесе с определение по чл. 248 от НПК,
съобразно което: Делото е подсъдно на Районен съд Добрич; Няма основание
за прекратяване или спиране на наказателното производство; На досъдебното
производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия и на пострадалата; Налице са основания за разглеждане на делото
по реда на глава 27 от НПК; На основание чл. 391, ал. 1 от НПК, съдебното
заседание следва да се води при закрити врати; Не са налице основания да се
привлича резервен съдия или съдебен заседател, да се назначава защитник,
вещо лице или тълковник и да се извършват съдебни следствени действия по
делегация; Не са налице основания за изменение на мярката за неотклонение
„Надзор на инспектор при Детска педагогическа стая при Първо РУ на МВР“,
взета спрямо подсъдимия М. К. М.; Приема и прилага към материалите по
делото актуална справка за съдимост на подсъдимия М. К. М. и не се налага
събирането на нови доказателства, като на основание чл. 252, ал. 1 от НПК,
съдът следва да разгледа делото незабавно след провеждане на
разпоредителното заседание.
Съобразявайки се с разпоредбата на чл. 252, ал. 1 от НПК, съдът
разгледа делото незабавно след провеждане на разпоредителното заседание.
1

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия на основание чл. 370 от
НПК изразява желание за предварително изслушване на страните по реда на
чл. 371, т. 2 от НПК, а подсъдимият заявява, че признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съглА. да не се
събират доказателства за тези факти.
Представителят на държавното обвинение заявява, че процедурата е
допустима, като не възразява производството да протече по реда на Глава
двадесет и седма от НПК.
Съдът, като намери, че са налице условията за това и с оглед
разпоредбата на чл. 370, ал. 2 от НПК, както и съобразявайки се с
Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2008 г.,
НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, допусна провеждането на
съкратено съдебно следствие, като след изслушване на подсъдимия
констатира, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства и с определение обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание по пренията повдигнатото обвинение се поддържа
от представителя на Добричка районна прокуратура, като се пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 151, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК,
като на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК му бъде определено
наказание пробация, със следните пробационни мерки: Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от девет месеца, с периодичност на
явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице - два пъти седмично; Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от девет месеца и Включване в програми за
обществено въздействие за срок от една година.
Защитникът на подсъдимия пледира за определяне на наказание
обществено порицание.
По пренията, на даденото му право на лична защита, подсъдимият М.
заявява: „Придържам се към това, което каза адвокатът ми. Не искам
пробация“ (цитат).
На дадената му последна дума подсъдимият М. заявява, че съжалява.
След като обсъди и прецени събрания доказателствен материал, съдът
прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
В края на лятото на 2021 г., в социалната мрежа „Фейсбук“, свидетелят
Г. И. Р., родена на 29.07.2008 г., се запознала с подсъдимия М. К. М., роден на
22.04.2007 г. По това време Р. живеела при родителите си И. С.Р. и З.С.Ю. в с.
Победа, общ. Добричка, а подсъдимият М. М. живеел с майка си в гр. Добрич,
в жилище с административен адрес: ****. Още при първата им среща,
свидетелят Г. Р. казала на подсъдимия М., че е на 13 години. На 16.12.2021 г.
2

Р. отишла да живее в жилището на подсъдимия М., на ****. Вечерта на
16.12.2021 г. подсъдимият М. се съвкупил с Г. Р.. Преди да осъществи
съвкуплението, жени от рода на подсъдимия М. облекли Р. в рокля, махнали й
обеците и фибите от косата и постлали бял чаршаф на пода в общата им стая.
Върху този чаршаф М. извършил съвкуплението с Р., след което, спазвайки
обичая, възрастните родственици пили „сладка ракия“. От съвместното
съжителство на подсъдимия М. и Р., на 18.12.2022 г. им се родило дете – А. Г.
И.ов. Подсъдимият М. и свидетелят Р. продължили да живеят заедно,
грижейки се за детето си.
Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от
самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства, които съдът директно може да
ползва, съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК: Протокол за разпит
на свидетеля И. С.Р. от 03.05.2023 г.; Протокол за разпит на свидетеля З.С.Ю.
от 03.05.2023 г.; Протокол за разпит на свидетеля Г. И. Р. от 06.05.2023 г.;
Препис-извлечение от Акт за раждане на Г. И. Р.; Препис-извлечение от Акт
за раждане на М. К. М.; Препис-извлечение от Акт за раждане на А. Г. И.ов;
Доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете -
Г. И. Р. от 29.03.2023 г.; Доклад за оценка на случай и предприемане на мярка
за закрила спрямо дете - А. Г. И.ов от 29.03.2023 г.; Протокол за разпит на
обвиняемия М. К. М. от 07.11.2023 г.; Справка за съдимост на М. К. М. от
26.09.2023 г.; Справка от ОСл.О при ОП - Добрич от 07.11.2023г.; Справка от
ЕИСПП – 2 л. от 07.11.2023 г.; Характеристични данни на непълнолетния М.
К. М. от 09.11.2023 г.; Справка от МКБППМН от 29.09.2023 г.; Справка от
Регионално управление на образованието – Добрич от 29.09.2023 г.;
Информация от ОУ „Панайот Волов“ - Добрич от 29.09.2023 г., ведно с
Удостоверение за преместване; Протокол за разпит на свидетеля Г. И. Р. от
23.10.2023 г.; Справка за съдимост на подсъдимия М. К. М. от 08.12.2023 г.
Изложената фактическа обстановка води до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Подсъдимият М. К. М. от обективна и субективна страна е осъществил
състава, предвиден и наказуеми по чл. 151, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от
НК, тъй като на 16.12.2021 г., в град Добрич, като непълнолетен, но след като
е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, се съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст – 13
годишната Г. И. Р. (родена на 29.07.2008 г.), като извършеното деяние на
съставлява престъпление по чл. 152 от НК.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения
престъпен състав. Гласните доказателства са безпротиворечиви относно
времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние. Гласните
доказателства са еднопосочни и взаимнодопълващи се, че именно
подсъдимият М. К. М. е автор на изпълнителното деяние – съвкупление с
малолетната Г. И. Р. (родена на 29.07.2008г.), чиято малолетна възраст се
3

установява въз основа на приложения по делото препис-извлечение от акт за
раждане. С осъществяване на съвкуплението престъплението се явява
довършено. Престъплението е осъществено със съдействащото поведение на
Р., която е дала съгласие за това. Т.е., извършеното от подсъдимия М. не
осъществява състава на изнасилването по чл. 152 от НК.
От теорията и практиката е известно, че за наличието на умисъл се съди
от цялостното поведение на дееца, обективирано посредством действията му.
В настоящия случай, съдът намира, че подсъдимият М. М. е извършил
съвкуплението с Г. И. Р., с ясното съзнание, че същата е на 13 години, което
обстоятелство се потвърждава от собствените му обяснения, дадени в
присъствието на защитник пред орган на досъдебното производство и
приобщени към доказателствения материал по делото, съобразно
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК.
При така извършения доказателствен анализ и с оглед възприетото от
фактическа страна, настоящият съдебен състав намира, че деянието на
подсъдимия М. К. М. е съставомерно и от субективна страна, като същото е
извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал, че
извършва съвкупление с Р., желаел е неговото осъществяване, като е съзнавал
и възрастта на същата.
С оглед събраните данни за физическото и психическото състояние на
подсъдимия М. К. М., за съда не възникна ни най-малко съмнение, че
подсъдимият М. към момента на извършване на деянието макар и
непълнолетен, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си.
Причините за извършване на деянието са ниската правна култура на
подсъдимия, както и незачитането на половата неприкосновеност на
личността и установения правов ред в страната.
Съдът намира, че в конкретния случай не следва да се приложи
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК по отношение на подсъдимия М. К. М., по
следните съображения:
Ноторно известно е, че нормата на чл. 9, ал. 2 от НК визира две
възможни хипотези, при които извършеното, макар и формално да
осъществява признаците на предвидено в закона престъпление не е
престъпно. Основанието за това е, че деянието или въобще не е
общественоопасно, поради своята малозначителност или неговата
обществена опасност е явно незначителна.
Деянието, което подсъдимият М. К. М. е извършил, е било възведено
като престъпление от компетентен орган - законодателният орган в Република
България. А е било възведено като престъпление, защото съдържа
обществена опасност, която не следва да бъде подценявана -
преждевременното раждане при съвкупление с ненавършило 14-годишна
възраст дете, каквато безспорно към инкриминирания период е била
свидетелят Г. И. Р., представлява фактор, който смущава нормалното психо-
4

физическо съзряване на девойката, нейното обучение, възпитание и
квалификация; роденото при такова съвкупление дете се отглежда или от
друго дете, каквото безспорно е неговата ненавършила 14-годишна или 16-
годишна възраст, а оттам, и незряла майка, или на грижите на държавата с
произтичащите от това допълнителни негативи. Ако бъде прието, че
традициите изключват съставомерния характер на съвкуплението с
ненавършило 14-годишна възраст дете, това означава при тълкуване на закона
да се създава нов закон, различен от този, който е създаден от компетентен
орган.
С оглед изложеното, съдът намира, че е осъществено деяние с висока
степен на обществена опасност, придобило напоследък широко
разпространение сред обществото ни, поради което разпоредбата на чл. 9, ал.
2 от НК не би могла да намери приложение.
За да определи наказанието на подсъдимия М. К. М., съдът взе предвид
степента на обществена опасност на конкретно извършените от него деяния,
данните за личността му, както и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК и
констатира следните обстоятелства, от значение за отговорността на
подсъдимия:
М. К. М. е **** ЕГН **********.
Деянието е извършено единствено при наличие на смекчаващи вината
обстоятелства – чисто съдебно минало, липсата на образувани други
наказателни производства срещу подсъдимия, проявеното критично
отношение към извършеното, както и младата му възраст, характеризираща се
с отслабени волеви задръжки.
Провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2
от НПК сочи, че подсъдимият М. съдейства за разкрИ.е на обективната
истина, както на съдебното, така и на досъдебното производство, което следва
да се отчете като положително за личността му обстоятелство. В настоящия
случай признанието на подсъдимия М. по чл. 371, т. 2 от НПК следва да се
третира като допълнително смекчаващо вината обстоятелство, тъй като
съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното
разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременно разкрИ.е на
престъплението и неговия извършител.
Съдът не отчете отегчаващи вината обстоятелства, като намира
смекчаващите вината обстоятелства за многобройни.
Относно вида и размера на наказанието:
Процесът на определяне на наказанието и неговия размер не е
механичен, а творчески процес. Наказанието в наказателния процес следва да
отговаря на основните принципи (с оглед правната теория), както и на целите
на наказанието по чл. 36 и чл. 54 от НК. В този контекст, следва да се
съобразят принципите на законосъобразност, индивидуализация, както и
хуманност и целесъобразност. Тези принципи се прилагат в тяхното
5

съчетание и взаимна връзка, пречупени през конкретиката вече на целите на
наказанието.
Предвиденото наказание за извършеното от подсъдимия М. К. М.
престъпление, след редукцията, съобразно чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК е лишаване
от свобода до три години.
Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, тъй като е проведено
съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от
НПК, съдът е длъжен да определи наказанието на подсъдимия за извършеното
от него престъпление при приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК в
редакцията, действала към момента на извършване на престъплението (Изм.,
ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г., в сила от 10.04.2010 г.).
Правният институт по чл. 58а от НК не изключва приложението на чл.
55 от НК или чл. 58 от НК. Тези разпоредби са част от правилата за
определяне на наказанието в Общата част на НК, към който препраща чл. 58а,
ал. 1 от НК.
Допустимо е разкритите в наказателното производство смекчаващи
обстоятелства да са изключителни или многобройни по начин, че и най-
лекото, предвидено в особената част на НК наказание да се окаже
несъразмерно тежко. Проявлението им по дела с проведено съкратено
съдебно следствие, на основание чл. 371, т. 2 от НПК, предпоставя условия за
прилагането на един от двата правни института – по чл. 55 (чл. 58, във вр. с
чл. 55 от НК) или чл. 58а от НК, като едновременното им прилагане в едно
наказателно производство е невъзможно.
С нормата на чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидена изричната възможност
правният институт да отстъпи пред приоритетното приложение на чл. 55 от
НК. Преценката за по-благоприятен закон следва да се извършва според
конкретните обстоятелства по делото и спрямо конкретен деец, а не от
формалната съпоставка между двете правни норми на чл. 55 и 58а от НК, като
не всякога чл. 55 от НК може да се окаже по-благоприятен от чл. 58а от НК.
Когато подсъдимият е признал фактите по чл. 371, т. 2 от НПК, но са
установени многобройни или изключителни смекчаващи вината
обстоятелства, съдът следва да прецени налице ли са условията за определяне
на наказанието по реда на чл. 55 от НК и каква по вид санкция да наложи. За
да направи преценка кое от двете наказания лишаване от свобода (по чл. 55
от НК или по чл. 58а от НК) е по-благоприятно, съдът задължително следва
да изложи в мотивите на присъдата съображения за начините на определяне
на всяко едно от тях по двата закона, да ги съпостави помежду им и да
наложи по-лекото от тях.
Когато определеното по реда на чл. 55 от НК наказание е различно от
лишаване от свобода, то всякога е по-благоприятно от наказанието по чл. 58а
от НК.
При еднородни наказания лишаване от свобода, едновременно
6

определени според правилата на чл. 55 от НК и чл. 58а от НПК, по-
благоприятното между тях е това с по-нисък размер. В този случай е
възможно съдът да приложи един от двата института – или чл. 55 от НК (чл.
58 във вр. с чл. 55 от НК), или чл. 58а от НК. В тази насока е и Тълкувателно
решение № 2 от 19 юни 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2015 г.
на ВКС на Република България, ОСНК.
В случая, съдебният състав констатира многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, изложени по-горе в настоящите мотиви, поради
което счита, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от
НК, т.е. наказанието на подсъдимия М. следва да се индивидуализира
съобразно правилата на чл. 55 от НК, тъй като същият е по-благоприятен за
дееца, по следните съображения:
Както вече бе посочено, предвиденото наказание за извършеното от
подсъдимия М. К. М. престъпление, след редукцията, съобразно чл. 63, ал. 1,
т. 3 от НК е лишаване от свобода до три години.
Предвид изложеното и наличието на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, както и личността на дееца и особеностите на конкретното
деяние, съдът намира, че наказанието следва да бъде индивидуализирано с
оглед разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“, предл. 2 от НК, като съдът
следва да замени предвиденото наказание лишаване от свобода до три
години, с наказание пробация или обществено порицание.
В случая предвидените наказания според правилата на чл. 55, ал. 1, т. 2,
б. „б“, предл. 2 от НК са по-благоприятни, тъй като са различни от лишаване
от свобода.
В нормата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“, предл. 2 от НК законодателят е
предвидил две алтернативни наказания, за да се даде възможност на съда да
наложи на подсъдимия онова от алтернативно предвидените наказания, което
най-добре би го поправило и превъзпитало и което би съдействало да се
постигнат целите на наказанието. В настоящия случай отчитайки личността
на подсъдимия М. (неграмотен, изостанал в интелектуалното си развитие
спрямо връстниците си, не говорещ добре български език, без изградена
ценностна система, без изградени трудови навици), както и обстоятелството,
че е осъществено деяние с висока степен на обществена опасност, съдът
намира, че целите на генералната и специалната превенция не биха се
постигнали с налагане на по-лекото от предвидените алтернативни наказания,
а именно – наказанието обществено порицание.
Ето защо, прилагайки разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“, предл. 2
от НК, съдът замени наказанието лишаване от свобода с пробация, в следната
съвкупност от пробационни мерки:
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца,
с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице – два пъти седмично.
7

2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
шест месеца.
3. Включване в програми за обществено въздействие за срок от една
година.
Съдът намира, че така определеното наказание пробация, в тази
съвкупност и с тази продължителност на пробационните мерки ще изиграе
своята роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на
подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото. С
налагането му, подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката
си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със
законоустановените порядки в обществото.
На основание чл. 309 от НПК, след постановяване на присъдата, съдът
се произнесе и по мярката за неотклонение, като потвърди взетата на
досъдебното производство спрямо подсъдимия М. К. М. мярка за
неотклонение „Надзор на инспектор при Детска педагогическа стая към
Първо РУ при ОДМВР - Добрич“ до влизане в сила на присъдата.
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК, с присъдата съдът постанови
разноските за преводач на досъдебното производство да останат за сметка на
съответния орган (ОДМВР - Добрич), а разноските за преводач в съдебното
производство - за сметка на съда (Районен съд Добрич).
Така мотивиран, съдът постанови присъдата
си!

Районен съдия:
(Данчо Димитров)
8

Номер на акта:	5
Дата:	2 февруари 2024 г. (в сила от 20 февруари 2024 г.)
Съдия:	Данчо Йорданов Димитров

Дело:	20233230201338
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 декември 2023 г.

Присъда по дело №1338/2023 на Районен съд - Добрич

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите