Р
Е Ш Е
Н И Е № 260215
гр. Пловдив,
19.10.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с.,
в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и
втора година ,в състав:
Окръжен съдия:Атанаска Букорещлиева
при
участието на секретаря Мария Пеева, като разгледа докладваното т.д. № 383 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба, подадена от К.К.Г., ЕГН **********, с
адрес-***, *****, ул. ”****” № **, вх.*, ет.*, ап.*, С.И.Г., ЕГН **********, с
адрес-***, ****, ул.”***” № **, и В.И.Г., ЕГН **********, с адрес-***, с която
са предявени субективно съединени осъдителни искове с право основание чл.432,
ал.1 КЗ против ЗАД “Армеец“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-
гр. София, район „Средец“, ул.“Стефан Караджа“ №2.
Изложени са в исковата молба обстоятелства, че на ******
г. при ПТП, настъпило по вина на П.К.Д., е причинена смъртта на И. С. Г., ЕГН **********-
съпруг на първата ищца и баща на втората и третата. На посочената дата след **
часа Д. *** с лекия си автомобил „Фолксваген Поло” с peг. № ****. След като напуснал населеното място с. ***** в
посока с. ****, в посока от юг на север по път ****, Д. се движил със скорост
82 км/ч, с включени къси светлини на фаровете на лекия автомобил. По същия път- ****, в същата посока и по същото време се движил И. Г., който вървял по
края на платното за движение, непосредствено до тревистата площ. На *-ми км от
път ***** Д. застигнал пешеходеца И. Г., който се отклонил
около 20-30 см наляво към платното за движение. Водачът Д. не забелязал
движещия се пешеходец и лекият автомобил, с предната си дясна част, го ударил.
От удара пострадалият се възкачил върху автомобила, ударил се в предното
обзорно стъкло, след което тялото му паднало на платното за движение. След
удара Д. спрял автомобила, отишъл да провери какво се е случило и видял лежащия
на пътното платно, непосредствено до тревната площ, И. Г., който бил починал. Спътничката
на Д.- Г. позвънила на тел. 112 и съобщила за настъпилото ПТП. След около 10
минути на мястото на ПТП дошли служители на МВР и линейка на „Бърза помощ”.
Лекарите констатирали смъртта на пострадалия. П.Д. бил тестван за употреба на
алкохол и наркотични вещества, като пробите му били отрицателни, а тестът за
алкохол на пострадалия- положителен. По случая било образувано ДП №490/2017г.
на РУ „Полиция”- с. ***, пр. пр. № 15921/2017г.
на ОП- ****, а след това и нохд №1924/2019г. на ПОС, по което с присъда
№ 101/ 07.11.2019 г. водачът Д. е признат за виновен за реализираното ПТП,
причинило смъртта на И.Г., като е извършил нарушение на правилата за движение
по пътищата, а именно- чл.20, ал.2 от ЗДвП, и е осъден за извършеното
престъпление. Присъдата е обжалвана в частта за размера на наложеното
наказание. С решение на ПАС № 63/16.04.2020 г., постановено по внохд № 614/2019
г., присъдата е изменена относно признаването на Д. за виновен в нарушение на
чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП в причинна връзка с настъпилото ПТП, което е било
обжалвано от настоящите ищци.
Посочено е още, че причина за смъртта на И.Г. е
множествена травма, представена от тежки съчетани травматични увреждания в
областта на гръдната, черепната и коремната кухини. Твърди се, че същият е бил
жизнен и здрав човек, деен и енергичен, отдаден на семейството си, с планове за
бъдещето, работил е цял живот и е бил отговорен към хората. След инцидента
съпругата му изпаднала в състояние на продължаващи и до днес скръб и болка,
съсипана била психиката й, сънувала кошмари и не можела да спи. Внезапната
загуба на техния баща е била не по-малко стресираща и шокираща и за ищците В.Г.
и С.Г.. Двете са имали силна и близка връзка със своя баща, разчитали са на
него в трудни моменти, той е бил опора за тях, пример в живота и мъката им по
него е непреодолима. Твърди се, че лекият автомобил, с който е причинено ПТП- „Фолксваген
Поло”, с peг. № ****, е
застрахован при ответника с полица *****. Ищците са
отправили до дружеството претенция за изплащане на застрахователно обезщетение
съгласно чл. 380, ал.1 КЗ, като застрахователят отказал да им изплати
обезщетения с мотив, че представената документация не доказвала категорично
основателността на претенциите и претърпените вреди.
Предвид изложеното, се иска от съда да постанови
решение за осъждането на ответното застрахователно дружество да заплати на
ищците застрахователно обезщетение в размер на 180 000 лв.- за първата
ищца и в размер от по 160 000 лв.- за втората и третата за претърпените от
тях неимуществени вреди- болки и страдания в резултат на причинената смърт на И.Г.,
настъпила при пътнотранспортното произшествие,
станало на 09.12.2017г., ведно със законната лихва върху обезщетенията,
считано от 09.12.2017г. до окончателното им изплащане.
Допълнителни
съображения по спора са развити и в писмена защита на адвокат Е.- пълномощник
на ищците.
В срока по чл.367 ГПК от ответника „ЗАД Армеец“АД е
постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват исковите претенции по
основание и размер. Потвърждава се от ответника наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност” на
автомобилистите към момента на събитието по отношение на лекия автомобил
„Фолксваген Поло“ с peг. № ******. Оспорва се
изключителната вина на водача Д. за причиняване на вредоносния резултат,
както и механизма на настъпилото ПТП. Направено е от ответника възражение за
съпричиняване на вредните последици от страна на пострадалия И.Г., който е
нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 108, чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП,
като се е движил в тъмната част на денонощието по платното за движение на МПС,
с тъмни дрехи, без светлоотразителни такива или светлоотразителни елементи, в
неосветен участък от пътя, без да съобрази поведението си с останалите участници
в движението и без да се е убедил, че няма да създаде опасност за тях и за себе
си. Твърди се, че към момента на настъпване на процесното ПТП пострадалият е
бил под влияние на алкохол с концентрация от 5,64 промила, което е довело до
забавени/погрешни възприятия, замъглено зрение, липса на координация, а това от
своя страна също е допринесло за вредоносния резултат. Поддържа се, че с оглед
поведението на пострадалия, неправилното му движение по пътното платно, както и
поради употребата на алкохол, повлиял на възприятията му, приносът на същия за
настъпване на вредоносния резултат е поне 90%. Освен това, ответникът оспорва исковете и по размер, като счита последния за
неоснователно завишен и прекомерен, както и в противоречие с принципа за
справедливост. Твърди още, че ищците не доказват да са търпели
неимуществени вреди, които да обосновават търсения размер на обезщетение.
Ответникът оспорва и претенцията
за присъждане на лихви. По изложените съображения се иска да бъдат отхвърлени
предявените искове.
В срока по чл.373 от ГПК е постъпила допълнителна
искова молба от ищците, с която се оспорват твърденията на ответника. Поддържа
се, че описаният в исковата молба механизъм на процесното ПТП е точно отразен
на базата на събраните доказателства по нохд № 1924/2019 г. на ПОС. Ищците считат,
че пострадалият не е бил с посоченото количество алкохол с концентрация 5,64
промила, като, според тях, се касае за непрецизни и дори грешни изследвания на
този показател. Оспорват, че Г. е бил под алкохолно опиянение, което да е
пречело на преценката му за ситуацията и за вземаните от него решения. Твърдят,
че той не е залитал по пътя, нито го е пресичал, нито е излязъл внезапно на
пътното платно, а се е движил максимално вдясно. Затова считат, че с
поведението си на пътя Г. не е създал никакви предпоставки за настъпилото ПТП.
Оспорват също твърденията за наличие на съпричиняване, изразяващо се в увредено
общо здравословно състояние на пострадалия, възрастта му и наличието на
съпътстващи заболявания, които са допринесли за смъртоносния изход. Посочено е,
че при евентуално установяване на съпричиняване на вредите от страна на
пострадалия, то същото не е във висока степен, като основен принос за
настъпване на ПТП има виновният водач. При процесното ПТП на Г. са нанесени
смъртоносни травми, които са несъвместими с живота, и са единствената причина
на смъртта му. Оспорва се от ищците и възражението на ответника по отношение
размера на претенциите.
В постъпилия по делото допълнителен отговор ответникът
поддържа изцяло становището и твърденията, изложени в отговора на исковата
молба. Счита, че напра-вените от ищците възражения в допълнителната искова
молба са бланкетни и същите не отговарят на обективната действителност. Претендират
се разноски.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното:
Няма спор между страните, а и видно е от представеното удостоверение
за наследници №*****г., издадено от Община ****, че ищците са наследници по
закон на И. С. Г., ЕГН **********, починал на *****г.
Приложено е към настоящото дело нохд № 1924/2019 г. на
Пловдивския окръжен съд, от което се установява, че с присъда № 101/07.11.2019 г.
подсъдимият П.К.Д. е признат за виновен в това, че на ***** г. в землището на
село ****, област ****, на път ***, км *, при управление на МПС- лек автомобил „Фолксваген“,
модел „Поло“, рег. №*****, е нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на И. С. Г. с ЕГН **********, поради
което и на основание чл.343, ал.1, б. „в“ вр. с чл.342, ал.1 от НК вр. чл.373,
ал.2 НПК вр. с чл.58 а, ал.4 вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на една
година лишаване от свобода, като изтърпяването на наложеното наказание е
отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години. С
присъдата Д. е оправдан в това да е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП. С решение № 63/16.04.2020
г. на АС- Пловдив, постановено по внохд №614/ 2019г., присъдата е изменена,
като е отменена в частта, в която подсъдимият е бил признат за виновен в това
да е нарушил правилото за движение по пътищата по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП в
причинна връзка с причинения престъпен резултат, а в останалата й част- е
потвърдена. С решение №41/21.10.2020г. по н. д. №502/2020г. на ВКС решението на
въззивната инстанция е оставено в сила.
За установяване на претърпените от ищците неимуществени
вреди вследствие смъртта на техния наследодател по делото са събрани гласни
доказателства посредством показанията на свидетелите А. К. П. /брат на ищцата К.Г.
и вуйчо на втората и третата от ищците/, Г. Н. М. и А. С. Д.
Свидетелят П. депозира показания, че внезапната смърт
на И.Г. се отразила изключително тежко на неговите съпруга и дъщери. Семейството
било задружно и сплотено, проблемите и трудностите били решавани със съвместни
усилия . След загубата на съпруга й, с когото били заедно ** години, К.
изпаднала в депресия, влошило се здравословното й състояние, започнала да вдига
високо кръвно налягане. Връзката между бащата и дъщерите също била много силна,
помежду им съществували хармонични отношения. И.Г. бил добър човек, грижовен
родител, стожер на семейството, подкрепял близките си морално и материално,
умеел да създава уютна обстановка, обичал да развеселява хората около себе си,
свирел на хармоника.
Свидетелят М. познава семейството на пострадалия Г.,
живял е на семейни начала с ищцата С.Г. в периода 2007г.- 2015г. Заявява, че
отношенията между И.Г. и дъщерите му били много близки и топли, живеели в
разбирателство. И. бил изключително енергичен, трудолюбив човек, подпомагал
дъщеря си С. в нейните начинания. Тя
много тежко преживяла внезапната смърт на баща си - затворила се в себе
си, не искала да контактува с никого, здравословното й състояние се влошило,
скоро след смъртта му напуснала работа.
Свидетелят А. Д. сочи, че живее на семейни начала с
ищцата В.Г. от 2003г., имат дъщеря Х., родена на ***г. Излага, че членовете на
семейството на И.Г. били трудолюбиви, сплотени, подкрепяли се взаимно, не е
имало разправии помежду им. И. бил пример за добър родител, отношенията с
дъщеря му В. били прекрасни. Подпомагал я финансово, както и в грижите за
дъщеря й Х. За ищцата загубата на баща й била изключително тежка, претърпяла силен
емоционален стрес, започнала да страда от безсъние, влошило се здравословното
й състояние. Свидетелят заявява, че в деня на инцидента празнували ***** на С.,
И.Г. пил 50-100 грама ракия, а след това- най-много чаша вино, не е бил уплашен
или притеснен.
С оглед изясняване механизма на процесното ПТП и
поведението на участниците в него, по делото са изслушани показанията на
свидетеля на ищците- А.Е.Й. и свидетелите на ответника- П.К.Д. и Б.Б.Г..
Свидетелят Й. заявява, че познава пострадалия Г.,
работили са заедно до около две години преди смъртта му. Твърди, че И. бил
много сърдечен човек, приятел с всички, на събирания е пил алкохол, но пиян не
го е виждал. На *****г. в **** ч. Г. му
се обадил по телефона, казал, че се придвижва пеша от с. **** към с. **** и го
помолил да го прибере с автомобила си. След това още няколко пъти се обадил и
настоял да тръгне по- бързо, казал, че някой иска да го убие. Говорил много
ясно, но звучал изплашено. Тъй като Й. бил употребил алкохол, помолил свой
съсед да отидат с неговия автомобил и да приберат И.Г.. След село ***** видели
насрещнодвижещ се автомобил, възприели и движението на пешеходец в края на
пътното платно, който впоследствие се оказало, че е Г.. Човекът ги видял и
тръгнал към тях, тъкмо го подминали и свидетелят чул удар. Направили обратен
завой, отишли при пешеходеца, който бил блъснат от автомобила и лежал на
пътното платно, установили, че това е И.Г..
Свидетелят Д. твърди, че е участник в ПТП, състояло се
на *****г. в землището на с. *****. Към **** часа на посочената дата с Б.Г. ***
с лекия му автомобил „Фолсваген Поло“. Управлявал автомобила със скорост около
80- 90 км/ч, било тъмно, инцидентът станал при изхода за селскостопанското
летище до село ****, блъснал пешеходец, който се движил неправилно по посока на
движението. Възприел пострадалия в момента на удара, от дясната страна на
прозореца на автомобила. Спрял автомобила, върнал се назад и видял, че има
паднал човек, облечен с тъмно яке и тъмен панталон, от него се носел силен
мирис на алкохол. Б.Г. сигнализирала на тел.112 за настъпилото ПТП. На мястото
на инцидента дошли хора, които пътували в насрещнодвижещ се автомобил, както и
полицейски служители.
Свидетелката Г. е очевидец на процесното ПТП, пътувала
е в автомобила на св. Д., на предна дясна седалка. Инцидентът станал между
селата **** и *****, видяла човек на пътното платно в последния момент, когато
настъпил ударът, не могла да реагира по никакъв начин. Човекът се придвижвал
към гр. ***** по посока на движение на автомобила, пред него. След удара Д.
спрял автомобила, свидетелката се обадила на тел.112, после с водачът отишли
при пострадалия, той лежал по корем на пътното платно, бил облечен с тъмни
дрехи, усещал се мирис на алкохол. Свидетелката посочва, че скоростта на
движение на лекия автомобил е била много под разрешената от 90 км/ч.
По делото е изслушано заключение на съдебно- токсикологична
експертиза, с вещо лице проф. д-р Я.И.. Установява се от заключението, че при
съдебно- медицинската аутопсия на пострадалия Г. са взети две проби, като
регистрацията на вземане на пробата е около **** ч. след ПТП. Токсикохимичното
определяне на алкохолната концентрация е извършено в специализираната химическа
лаборатория на МБАЛ “****“, първото- на ****г. и второто- на ****г., като са
установени резултати- 9‰ и 5, 64
‰.
Според заключението, дори да се приеме по-ниския резултат, то наличието на
такова количество алкохол в кръвта отговаря на тежка степен на алкохолно
опиване, която води до невъзможност за движение, силно подтиснат и/или променен
сензориум, множество вътрешни метаболитни промени, нарушение на съзнанието,
кома, гърчове, смърт. В заключението е направена детайлна класификация на
алкохолната концентрация и физиологичните й проявления.
В хода на производството е допусната КСМАТЕ, с вещи
лица д-р М.Б. и инж. В.С., чието заключение съдът кредитира, като обективно,
компетентно изготвено и неоспореното от страните. Според заключението,
най-вероятният от техническа гледна точка механизъм на процесното ПТП е
следният- водачът П.Д. е управлявал лек автомобил „Фолксваген поло” по платното
за движение на пътя с. ****- с. ****, в посока от юг на север. През това време
пешеходецът Г. е бил на платното за движение и се е движил пред автомобила в
същата посока. В един момент автомобилът е настигнал пешеходеца, който се е
отклонил наляво по платното, и така е настъпил удар в предната дясна част на
автомобила. Според заключението, основни причини за настъпване на ПТП, от
техническа гледна точка, са, че пешеходецът се е отклонил наляво на платното за
движение пред автомобила на място, по начин и в момент, когато това не е било
безопасно, т.е. без да се съобрази с приближаващия автомобил, а ако се приеме,
че пешеходецът е бил предвидимо препятствие, то тогава водачът Д* се е движил с
технически несъобразена скорост от 82 км/ч, вместо с технически съобразената
скорост при конкретните условия на видимост към пешеходеца, която е била 66
м/ч. Посочено, е че непосредствено преди удара пострадалият е бил със задната
си част към лекия автомобил, като първоначалният удар е бил с предната броня в
задната част на двете подбедрици, след което е последвал удар от предния капак
в областта седалището и огъване на тялото назад, възкачване върху предния капак
и удар на главата в тилната област в предното обзорно стъкло или в горната част
на стъклото, в областта на рамката, след което е последвало падане на пътната
настилка по лице. Отразено е още в заключението, че ПТП е настъпило на
хоризонтален, равен и прав участък от пътя, в зоната на произшествието няма
вертикална сигнализация, както и няма изградени тротоари и предпазна мантинела,
според протокола за оглед- пътният банкет е малък, като се наблюдават високи
храсти и треви. Коментирано е от експертите, че технически съобразената скорост
с атмосферните условия и конкретните условия на осветеност при движение на къси
светлини е била 76 км/ч, а технически съобразената скорост с пътно-климатичните
условия и конкретните условия на видимост към пешеходеца при движение на къси
светлини е 66 км/ч.
По делото е прието заключение на допълнителна СМЕ,
изготвено от вещото лице д-р Б., според което, установеното при химическия
анализ високо ниво на етилов алкохол в кръвта на И.Г. може да се дължи
единствено на замърсена кръвна проба, предвид обстоятелството, че по време на
ПТП стомахът на пострадалия е бил разкъсан и съдържанието му е било излято в
коремната кухина. Разкъсаната диафрагма двустранно е позволявала навлизането на
стомашно съдържимото в гръдната кухина. Напълно е възможно кръвната проба да е
взета от замърсената кръв, която се е намирала в гръдната кухина.
По повод оспорване на горното заключение от страна на
ответника, по делото е допусната повторна СМЕ, с вещо лице д-р Б.П., която
потвърждава изводите на вещото лице д-р Б., че най-вероятно взетата кръвна
проба за изследване алкохолното съдържание в кръвта на починалия е замърсена.
Посочва се от експерта, че в описаната медицинска документация и събраните
гласни доказателства не са налични данни пострадалият да е употребил голямо
количество алкохол.
Не е спорно между страните, а и се установява от
представената застрахователна полица, че лекият автомобил „Фолксваген Поло”, peг. № *****, е бил застрахован в ЗАД „Армеец” по
застраховка „Гражданска отговорност” към датата на настъпване на събитието.
Няма спор, че ищците са
подали писмена претенция до ответника с искане за заплащане на обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди, като такова не им е било изплатено. С
писма същите са уведомени, че от представената документация не се установява по
категоричен начин основателността на претенциите им.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
Според чл.432, ал.1 КЗ, увреденият, спрямо когото
застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380
от КЗ.
Съгласно чл.493, ал.1 от КЗ, застрахователят по
задължителна застраховка “ГО” на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци,
велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство, включително
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно уврежда-не или
смърт и вредите, причинени на чуждо имущество, пропуснатите ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането, разумно направените
разходи във връзка с предявяването на претенция, включително съдебните
разноски, присъдени в тежест на застрахования.
За да се ангажира отговорността на застрахователя, е
необходимо да се установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието
на всички кумулативни изисквания на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител на вредата, както и че
към момента на увреждането гражданската отговорност на делинквента е
застрахована по силата на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност”.
В разглеждания случай няма спор между страните, че е
изпълнена процедурата по чл.380 от КЗ, доколкото увредените лица са насочили писмени
претенции до ответника като не им е било
изплатено исканото обезщетение.
Не е спорно и съдът приема за установено,
че е било налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” за уврежда-щия
автомобил- „Фолксваген“, модел „Поло“,
рег. №*****.
Освен това, въз основа на събраните по делото
доказателства се установи и осъществяването на елементите от фактическия състав
на чл.45 ЗЗД.
Доказа се, че на *****г. е настъпило пътнотранспортно
произшествие, предизвикано от виновния водач П.Д. при управление на
горепосочения лек автомобил. С влязла в сила присъда по нохд №1924/2019г. на
Пловдивския окръжен съд подсъдимият Д. е признат за виновен за извършеното
престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“ вр. с чл.342, ал.1 от НК и му е наложено
съответното наказание. С оглед на това и съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, според която, присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца, съдът приема за доказани факта на настъпване на ПТП,
противоправността на деянието, извършено от Д., вината на последния, както и
причинения вредоносен резултат- смъртта на наследодателя на ищците.
На база показанията на разпитаните свидетели П., М. и Д.,
преценени с оглед нормата на чл.172 ГПК, които съдът кредитира като логични,
последователни, убедителни и основаващи се на непосредствените им впечатления
от преживяванията на ищците, следва да се приемат за доказани и търпени от
последните тежки и интензивни вреди от внезапната загуба на И.Г.. Събраните
гласни доказателства сочат категорично, че между починалия и неговите съпруга и
дъщери са съществували близки отношения, изпълнени с взаимна обич, топлота и
привързаност. Макар И.Г. да е бил на ** години към датата на инцидента, той е
бил работоспособен и енергичен човек, бил е грижовен съпруг и баща, морална опора
на семейството, готов да помага при разрешаването на всякакви проблеми. Ищците
са понесли изключително тежко неочакваната му смърт, претърпели са морални
болки и страдания с висок интензитет, които все още не са отшумели.
С оглед на така установените обстоятелства, се налага
извод, че са налице предпоставките, обуславящи отговорността на ответника, за
обезщетяване на ищците по реда на чл.432, ал.1 от КЗ за причинените им вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, съдът следва да се съобрази с критериите за справедливост-
чл.52 от ЗЗД, да отчете характера и тежестта на увреждането, интензитета и
продължителността на претърпе-ните болки и страдания.
В случая се доказаха по несъмнен начин търпените от
ищците болки и страдания от загубата на И.Г., към когото те са били силно
привързани. Стана ясно, че в семейството са съществували хармонични отношения
на обич, взаимно уважение, грижа и разбирателство. Съпругата на починалия Г.
била съкрушена, почувствала се психически и емоционално срината, влошило се
здравословното й състояние. Дъщерите
също понесли тежко загубата на своя баща, който имал значима роля в
техния живот. Независимо че са живели в отделни домакинства, същите поддържали
непрекъснати контакти с баща си, имали близки отношения, разчитали на
подкрепата му. Смъртта му е настъпила внезапно, което е предизвикало силен
стрес у ищците, а това несъмнено е повишило интензитета на преживените от тях
болки и страдания. С оглед така установените обстоятелства и съобразявайки
конкретните икономически условия в страната към правнорелевантния момент- ****г.,
чийто обективен белег са и лимитите на застраховане, съдът счита, че за
справедливото обезщетяване на болките, страданията и другите нематериални последици
за ищците, възникнали от неправо-мерното деяние, е необходима сума в
претендирания от тях размер- 180 000 лв. за ищцата К.Г. и 160 000 лв.
– за всяка от ищците С.Г. и В.Г..
При определяне на дължимото обезщетение следва да се
обсъди и релевираното от ответника възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД- за
съпричиняване на вредните последици от страна на пострадалия.
Преценката относно приноса за настъпване на вредоносния
резултат следва да се изгражда въз основа на доказани по делото конкретни
действия или бездействия, с които увреденото лице обективно е способствало за
настъпване на този резултат или чрез които е създало условия за настъпването му
или го е улеснило.
Ответникът твърди, че
поведението на пострадалия, сочещо на съпричиняване, се изразява в това, че
последният е създал реална възможност за настъпване на вредите поради неправилното му движение по пътното платно, както и
поради употребата на алкохол, повлиял на възприятията му.
В случая се установи от постановената присъда по нохд
№1924/2019г. на ПОС, че водачът Д. е нарушил правилата за движение по пътищата,
а именно- разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП, съгласно
която, водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Според
заключението на КСМАТЕ, скоростта на
движение от 82 км/ч е била технически несъобразена с пътно-климатичната
обстановка и с условията на видимост при движение на къси светлини. Водачът е
могъл да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако в момента, в който
е имал техническа възможност да забележи пешеходеца на платното за движение
пред автомобила, се е движил със скорост по-малка от 66 км/ч. Пострадалият Г., като пешеходец, намиращ
се извън населено място, е бил предвидимо препятствие, поради което и
една от причините за настъпилото произшествие е движението на автомобила с
технически несъобразена скорост, предвид обстоятелството, че е възникна-ла
опасност за движението.
При анализа на конкретната пътна ситуация, съдът
намира, че поведението на пострадалия също е допринесло за реализиране на
произшествието. Установи по делото, че пешеходецът Г.
се е движил в тъмната част на денонощието, на неосветено място, по пътното
платно в посоката на движение на ППС, пред автомобила на Д..
Разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от задължава пешеходците да се движат по тротоара
или банкета на пътното платно, а когато няма тротоар или банкет или е
невъзможно да бъдат използвани, те следва да се движат по платното за движение,
противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по
възможност най- близо до лявата му граница- чл.108, ал.2, т.1 от . В случая пешехо-децът Г., като участник в движението,
е имал задължението да съобрази своето поведение с императивното предписание на
закона, което той не е сторил. Нито се твърди, нито се установява използването
на банкета /какъвто е наличен, според КСМАТЕ/ да е било невъзможно, а дори и да
е така, то пострадалият неправилно се е движил по пътното платно, по посоката
на движение на превозните средства. Освен това са налице данни, че се е
отклонил наляво, както се сочи в исковата молба и се потвърждава от св. Й.,
чиито показания съдът няма основание да не кредитира. Движението на И.Г. с гръб
към посоката на движение е попречило да възприеме приближаващия автомобил,
респ. да прецени скоростта му и положението му на пътното платно, като
несъмнено това му поведение е способствало за настъпването на вредите. Ето защо,
съдът приема възражението за наличие на принос от страна на пострадалия, изразяващо
се в нарушение на чл. 108, ал.2, т.1 от , за
установено.
Съдът намира за неоснователно другото въведено от
ответника възражение за наличие на съпричиняване от пострадалия, основано на
твърдението, че последният е бил в състояние на тежко опиянение, което е
повлияло на възможностите за възприемане, правилна преценка и адекватна реакция
в пътната ситуация. Според допуснатите по делото съдебно- токсикологична
експертиза, както и допълнителната и повторна СМЕ, наличието на алкохол в
кръвта на пострадалия- 5, 64 ‰ отговаря на тежка степен на алкохолно
опиянение. Анализирайки обаче начина на вземане на кръвните проби,
несъответствието на данните по делото, касаещи поведението на пострадалия
/показания на свидетелите Й. и Д./, и установената концентрация на алкохол,
вещите лица д-р Б. и д-р П. са заключили, че най- вероятно кръвните проби са
били замърсени. С оглед на това и при липсата на доказателства И.Г. да е
употребил голямо количество алкохол /над 800 мл, според СТЕ и заявеното от
вещото лице проф. д-р И. в СЗ на 09.02.2022г./, както и за негово поведение,
съответстващо на определената от експертите тежка степен на алкохолно
повлияване, то не може да се обоснове извод за принос, изразяващ се в невъзможността
пострадалият да се предпази и предотврати ПТП поради състояние на тежко
алкохолно опиянение. Следва да се посочи още, че не се установи и пешеходецът Г.
да е предприел пресичане на пътното платно в нарушение на чл.113, ал.1 от ЗДвП,
нито да е навлязъл внезапно на платното за движение, с което да е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат.
Преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило
процесното произшествие, поведението на двамата участници в него, отчитайки и
това, че съгласно чл.20 ЗДвП, отговорността на водачите на МПС за осигуряване
безопасност на движението е по-голяма, вкл. чрез вмененото им задължение за
избиране на такава скорост за движение, че да могат да спрат пред всяко
препятствие, което са могли или са били длъжни да предвидят, съдът намира, че
приносът на пострадалия следва да се определи на 30 % . При това положение,
отговорността на ответника следва да се намали до 70%, на основание чл.51, ал.2
от ЗЗД, а определеното на всеки от ищците обезщетение за неимуществени вреди ще
се редуцира, съотв. до 126 000 лв.- за ищцата К.Г. и до 112 000 лв. -
за ищците В.Г. и С.Г..
С оглед гореизложеното, предявените искове ще се уважат
за сумата от 126 000 лв.- за съпругата на пострадалия и за сума в размер
от по 112 000 лв.- за всяка от дъщерите му, като за разликата над
посочените суми до пълния претендиран размер- подлежат на отхвърляне.
По отношение на претенцията за лихви за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди:
Според разпоредбата на чл.429, ал.2 от КЗ, в
застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, при условията
на ал. 3. Съгласно ал.3 на чл.429 КЗ, лихвите за забава на застрахования по ал.
2,т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя
само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай
от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахо-вания,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна.
По делото липсва спор, че ищците са предявили на
21.01.2020г. пред ответното дружество- застраховател на отговорния за вредите
деликвент претенции за заплащане на обезщетение за претърпените вреди, която е
най-ранната в случая. С оглед на това, дължимите обезщетения за неимуществени
вреди ще се присъдят ведно със законната лихва, считано от 21.01.2020г. до изплащането им.
Тъй като от ищците се претендира
законна лихва върху всяко обезщетение, считано от датата на увреждането - *****г.,
то претенцията им за законна лихва следва да се отхвърли за периода от *****г.
до 21.01.2020г.
Ищците не са направили разноски по делото,
поради което такива не им се присъждат.
Ответникът има право на разноски и юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на исковете, на основание
чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК. Видно от данните по делото, същият е направил разноски
в общ размер на 681,25 лв., като от тях- 171,25 лв.- депозит за съдебно- токсикологична
експертиза, 310 лв.- депозит за КСМАТЕ/ /250 лв.- хонорар за вещо лице С. и 60
лв.-възнаграждение на вещо лице Б./, 150 лв.- депозит за повторна СМЕ, 50 лв.- депозит
за призоваване на свидетели, като се претендира и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение /300лв./. Вземайки предвид, че делото
е с материален интерес, че по него са проведени седем съдебни заседания и е
събран голям по обем доказателствен материал, съдът намира, че следва да се
определи по реда на чл.37, ал.1 от ЗПП във вр. чл.25, ал.1 от НЗПП
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Или от общия размер на
разноските на ответника- 981,25 лв. ищците ще бъдат осъдени да заплатят, съобразно
отхвърлената част на исковете, сума в размер на 294,38 лв.
Доколкото ищците са били освободени от заплащането на
държавна такса и разноски по делото, то на основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответното застрахователно дружество следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПОС, дължимата за производството държавна такса в
размер на 14 000 лв., както и сумата от 546,88 лв., представляваща
изплатени от бюджета на съда възнаграждения на вещи лица по допуснатите
експертизи и депозит за призоваване на свидетел /общо 781,25лв./ , изчислени
съобразно уважената част на исковете.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД “Армеец“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление- гр. София, район „Средец“, ул.“Стефан Караджа“ №2, да
заплати на К.К.Г., ЕГН **********, с адрес-***, ****, ул. ”****” № ***, вх.*,
ет.*, ап.*, сумата от 126 000 /сто двадесет и шест хиляди/ лв., представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с
полица *****, за претърпени от ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от смъртта на съпруга й И. С. Г., ЕГН **********,
починал на ****г. при пътнотранспортно произшествие, причинено противоправно и
виновно от П.К.Д. при управление на лек автомобил „Фолксваген Поло” с peг. № ****, ведно със законната лихва
върху присъденото обезщетение, считано от 21.01.2020 г. до окончателното му
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 126 000 лв. до
претендирания размер от 180 000 лв., както и искането за присъждане на
законната лихва върху обезщетението за периода от 09.12.2017 г. до 21.01.2020 г.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД “Армеец“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление- гр. София, район „Средец“, ул.“Стефан Караджа“ №2, да
заплати на С.И.Г., ЕГН **********, с адрес-***, ****, ул.”***” № ** и В.И.Г.,
ЕГН **********, с адрес-***, сума от по 112 000 /сто и дванадесет хиляди/ лв.
за всяка от тях, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена с полица *****, за
претърпени от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
смъртта на баща им И. С. Г., ЕГН **********, починал на ****г. при
пътнотранспортно произшествие, причинено противоправно и виновно от П.К.Д. при
управление на лек автомобил „Фолксваген Поло” с peг. № ****, ведно със законната лихва върху присъдените
обезщетения, считано от 21.01.2020 г. до окончателното им изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над 112 000 лв. до претендирания
размер от 160 000 лв., както и искането за присъждане на законната лихва
върху обезщетението за периода от 09.12.2017 г. до 21.01.2020 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА К.К.Г., ЕГН **********, с адрес-***, ****, ул. ”****”
№ ***, вх.*, ет.* ап.*, С.И.Г., ЕГН **********, с адрес-***, ****, ул.”***” № ***,
и В.И.Г., ЕГН **********, с адрес-***, да заплатят на ЗАД “Армеец“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление- гр. София, район „Средец“, ул.“Стефан
Караджа“ №2, сума в размер на 294,38
/двеста деветдесет и четири лв. и тридесет и осем ст./ лв. - разноски по
делото, изчислени съобразно отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА ЗАД “Армеец“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление- гр. София, район „Средец“, ул.“Стефан Караджа“ №2, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския окръжен
съд, сумата 14 000 /четиринадесет хиляди/лв.- дължимата за производството
държавна такса, както и сумата от 546,88 лв., /петстотин четиридесет и шест лв. и осемдесет
и осем ст./лв., представляваща изплатени от бюджета на съда възнаграждения за
вещи лица и депозит за призоваване на свидетел, изчислени съобразно уважената
част на исковете.
Присъдените на ищците суми могат да се изплатят от
ответника ЗАД “Армеец“, ЕИК *********, по банкова сметка: ***:***, BIC: ***, с титуляр К.К.Г., ЕГН **********; и по банкова
сметка *** С.Г. и В.Г. с IBAN:***, BIC: ***, с
титуляр В.И.Г., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: