Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.02.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Б въззивен състав, в закрито заседание на седемнадесети
февруари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
Мл.с.
ЛОРА ДИМОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Димова ч.гр.д. № 961 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба с вх. № 14659/19.10.2020 г. /по регистъра на
ЧСИ С.П./ на длъжника
в изпълнително производство „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, подадена
чрез юрисконсулт П.М.с приложено към нея пълномощно, срещу Разпореждане от 13.10.2020 г.на ЧСИ С.П. с рег. №
921 към Камарата на ЧСИ, постановено по изп.д. № 20209210400632, с което на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК е отказано да се редуцира адвокатския хонорар по
изпълнителното дело. Съдържат се
оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалвания акт на съдия-изпълнителя.
Според жалбоподателя в случая е приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК,
тъй като изпълнителното дело не се характеризира с никаква правна и фактическа
сложност, а извършените по делото действия се изразяват единствено в подаване
на молба за образуване на производството, като в нея е посочен способът за
изпълнение. Иска се юрисконсултското възнаграждение да бъде намалено до сумата
от 200 лв. Твърди се още, че определената по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ
пропорционална такса е прекомерна и материалният интерес, върху който същата се
начислява е само по присъдените с изпълнителния лист вземания. При условията на
евентуалност иска при изчисляване на таксата по т. 26 от Тарифата да се вземе
предвид редуцираният размер на юрисконсултско възнаграждение. Претендира
разноски и в случай, че насрещната страна претендира разноски за адвокатско
възнаграждение възразява срещу размера им.
В срока по чл. 436, ал. 3 вр.
чл. 60, ал. 6 е постъпило възражение с вх. № 16279/09.11.2020 г. от взискателя в
изпълнителното дело ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, подадено чрез
адв. А.Б., с пълномощно от изпълнителното производство, в
което е изложено становище за неоснователност на подадената жалба. Поддържа се,
че претендираното в изпълнително производство адвокатско възнаграждение
съответства на минималния размер, предвиден в НМРАВ с включен ДДС, който е част от адвокатското
възнаграждение и следва да бъде заплатен от длъжника. След образуването на изпълнителното производство и
изтичането на срока за доброволно изпълнение, процесуалният представител на
взискателя е проявил активно поведение за установяване на имущественото
състояние на длъжника и е посочил конкретен изпълнителен способ за събиране на
присъдените суми, подал е и възражение по разноските. Възразява срещу
претендирането от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Иска се жалбата да
бъде оставена без уважение.
В изложени мотиви по обжалваните действия ЧСИ С.П. е изразил становище за неоснователност на жалбата.
Посочено, че адвокатският хонорар,
претендиран от взсикателя за образуване на изпълнителното производство отговаря на размера по чл. 10, т. 1 НМРАВ, а
предприетото действие по налагане на запор на сметка на длъжника е в изпълнение
на искане от страна на процесуалния представител на взискателя, поради което му
се дължи и възнаграждение по чл. 10, т. 2 НМРАВ. Съгласно пар. 2 от същата
Наредба претеднираният адвокатски хонорар може да бъде с включен ДДС. С оглед
конкретните данни по делото съдия-изпълнителят е посочил, че дължимият
минимален адвокатски хонорар е в размер на 500 лв., а договореният и платен
такъв на процесуалния представител на взискателя е 440 лв., поради което и
жалбата е неоснователна и не са налице основания за намаляване на хонорара.
Сочи и че предвид липсата на доброволно изпълнение единствено вследствие на запора
на банковата сметка се е стигнало до погасяване на задължението. Поддържа и че
заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защита в изпълнителното
производство представлява направени от него разноски по изпълнението, които са
за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК и се включват в „материалния
интерес“ по см. на чл. 83 ЗЧСИ, както и в базата за изчисляването на пропорционалната
такса по т. 26 ТРРЗЧСИ.
Съдът, след като
взе предвид становищата на страните и като се съобрази с представените по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по изпълнителното дело № 20209210400632 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 на КЧСИ и район на действие
СГС е образувано по молба от 27.07.2020 г. на ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД, подадена чрез адв. А.Б., срещу „Застрахователна компания Лев
Инс“ АД за събиране на сумите по изпълнителен лист,
издаден на 20.07.2020 г. от Софийски районен съд по гр.д. № 17962/2018 г., с който „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД законната
лихва върху сумата от 293, 50 лв. за периода от 16.03.2018 г. до 03.06.2018 г.
включително, както и сумата от 410 лв. – направени по делото разноски. Поискано е на основание чл. 426, ал. 1 ГПК
да бъде образувано изпълнително дело за събиране на присъдените вземания,
ведно с разноските по образуваното изпълнителното дело, в т.ч. и адвокатски
хонорар в размер на 240 лв. с ДДС, както и на длъжника да бъде изпратена покана
за доброволно изпълнение по чл. 428, ал. 1 ГПК. Посочена е банкова сметка, ***
суми. Не е посочен конкретен изпълнителен способ, който взискателят иска от
съдебния изпълнител да предприеме.
С Постановление от 27.07.2020 г. е образувано
изп.д. № 20209210400632
по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 на КЧСИ и район на действие СГС с взискател ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД
и длъжник „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, постановено е да се извърши
справка в Търговския регистър за актуално състояние на дружеството и да му се
изпрати покана за доброволно изпълнение, както и на основание чл. 458 ГПК НАП
да се уведоми за започнатото принудително изпълнение, присъединен е за събиране
в производството адвокатския хонорар от 240 лв.
Покана за доброволно изпълнение е връчена на
длъжника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД на 29.07.2020 г.
С молба с вх. № 12674/23.09.2020 г. на ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, подадена чрез адв. А.Б., е поискано да се
извърши справка за притежаваните от длъжника банкови сметки. Същата е уважена с
разпореждане от 23.09.2020 г. на ЧСИ П..
С молба с вх. № 12866/24.09.2020 г. на ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, подадена чрез адв. А.Б., е поискано да се
пристъпи към изпълнение като се наложи запор върху банковите сметки на длъжника
в „Юробанк България“ АД, както и да се присъедини за събиране допълнителен
адвокатски хонорар в размер на 200 лв. с включен ДДС на основание чл. 10, т. 2
НМРАВ.
С разпореждане от 29.09.2020 г. ЧСИ П. е
разпоредил да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника в „Юробанк
България“ АД, да се изпрати запорно съобщение и да се уведоми длъжника. С
Постановление от същата дата на основание чл. 10, ал. 2 НМРАВ е присъединил за
събиране в изпълнителното производство допълнителен адвокатски хонорар в размер
на 200 лв. с вкл. ДДС.
По делото е постъпило възражение от
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, подадено чрез юрисконсулт П.М.срещу
размера на адвокатското възнаграждение за горницата над 200 лв. поради
прекомерност и срещу определената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ
Постъпило е становище с вх. № 13997/08.10.2020 г.
от адв. Бъчваров в качеството му на процесуален представител на ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД, в което е заявено, че същото е неоснователно.
С обжалваното в настоящото производство
Разпореждане от 13.10.2020 г. ЧСИ П. е оставил без уважение искането за
редуциране на адвокатския хонорар.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в двуседмичния срок
по чл. 436, ал. 1 ГПК. Подател е процесуално легитимирано лице – длъжник в
изпълнителното производство. Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на
обжалване, внесена е дължима такса и като такава е допустима.
Компетентен да се произнесе по искане за коригиране на вече начислени като дължими разноски по изпълнителното производство е органът, който е овластен да извършва предписаните в ГПК изпълнителни действия и който начислява и събира същите. Такъв орган е съдия-изпълнителят. Актът на съдия-изпълнителя по повод на възражение срещу начислени в тежест на длъжника разноски подлежи на съдебен контрол.
Предмет на проверката при жалба срещу постановлението за разноските /в настоящия случай
обективирано в поканата за доброволно изпълнение и нарочното постановление от
29.09.2020 г./ по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК са всички сторени в изпълнителното
производство разноски, възложени в тежест на длъжника, включително и дължимостта на възнаграждение за адвокат за водене на
изпълнително дело и такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ.
Страните не спорят, че
претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер от 440 лв. е
уговорено и заплатено на процесуалния му представител. Към подаденото
възражение с вх. № 16279/09.11.2020 г. от взискателя е приложена фактура №
**********/24.07.2020 г., издадена от адв. А.Б. с получател ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“, в която като основание за плащане на сумата от 200 лв. е
посочено „образуването на изпълнително дело по гр.д. № 17962/2018 г., 123 с-в“
/по което е издаден процесния изпълнителен лист/. Фактурата е издадена за общо
6 523, 74 лв. с включен ДДС. Приложено е и извлечение от електронно банкиране,
от което е видно, че на 27.07.2020 г. е наредено плащането по фактура №
**********/24.07.2020 г. Приложена е и фактура № **********/07.08.2020 г.,
издадена от адв. А.Б. с получател ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, в която е
основание за плащане на сумата от 200 лв. е посочено „представителство изп.дело
632/20 ЧСИ С. П.“. Фактурата е издадена за общо 240 лв. с включен ДДС.
Приложено е и извлечение от електронно банкиране, от което е видно, че на
11.09.2020 г. е наредено плащането по фактура № **********/07.08.2020 г. От
приложените документи се установява, че между взискателя и процесуалния му
представител е съществувало валидно отношение във връзка с предоставянето на
правна помощ и съдействие, във връзка с което е уговорен и изплатен адвокатски
хонорар с включен ДДС. Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минималният адвокатски хонорар за
образуване на делото е 200 лв., а съгласно чл. 10, т. 2, предл. 1 НМРАВ за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв./каквото
е настоящото, към момента на изпращане на поканата за доброволно изпълнение/ минималният
хонорар е 200 лв. На основание § 2а от Наредбата, съгласно който за
регистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати дължимият
данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази
наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение, към определеното възнаграждение следва да бъде добавено
дължимият ДДС.
В случая правната и
фактическа сложност на делото не предполага възлагане в тежест на длъжника на
разноски за адвокатско възнаграждение на упълномощения от взискателя адвокат
над минималните размери по НМРАВ.
Образуването на
изпълнителното дело е извършено по молба на адвокат, същата видно от
съдържанието ѝ обаче е нередовна, доколкото не е посочен конкретен
изпълнителен способ. Впоследствие с последователни молби от 23.09.2020 г. и
24.09.2020 г. процесуалният представител на взискателя е отстранил тази
нередовност, като е поискано да се наложи запор на банкова сметка ***, т.е.
молбата с която е посочен конкретен изпълнителен способ е уточнение на молбата
за образуване на делото, а не водене на делото по см. на чл. 10, т. 2 НМРАВ.
Ето защо възнаграждение за адвокат за процесуално представителство, защита и
съдействие на страна по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания не се дължи, а се дължи само такова за
образуване на делото в минимален размер с включен ДДС, а именно за сумата от
240 лв. При това положение съдът приема,
че отговорността на длъжника пред взискателя за разноски по изпълнителното дело
следва да се редуцира до общо 240 лв. с ДДС.
Настоящият състав приема,
че начислената от ЧСИ пропорционална такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ следва
да се определи на база сумата от 656, 44 лв., представляваща сбора от главница
по изпълнителния лист от 6, 44 лв. - неолихвяемо вземане, 410 лв. - присъдени с
изпълнителния лист съдебни разноски, 240 лв. - представляващи направени
разноски за адвокат в хода на изпълнителното дело. Съобразно т. 26, б. „б“ от
Тарифата към ЗЧСИ размерът на тази такса е 78, 76 лв. с ДДС. В случая след
Постановлението от 29.09.2020 г., с което ЧСИ П. е присъединил за събиране
адвокатски хонорар за водене на изпълнителното делото, той не е преизчилслил
пропорционалната такса, респ. не е уведомил длъжника за нов размер, различен от
този определен и обективиран в поканата за доброволно изпълнение. Поради
изложеното настоящият състав намира, че доколкото размерът на таксата по т. 26
ТТРЗЧСИ е определен върху приетото за дължимо адвокатско възнаграждение на
взсикателя от 240 лв. с ДДС, то и жалбата в тази част е неоснователна и таксата
не следва да бъде редуцирана.
По отношение на разноските:
Съдът приема, че следва да отстъпи от застъпваното
до момента становище, че и в това производство по жалба по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК разноски се дължат. Общото правило за дължимост на разноски в
производството по чл. 435 ГПК не е приложимо за хипотезата на жалба в частта за
начислени от ЧСИ разноски по изпълнението. За този извод съдът съобрази, че от
начислените разноски може да се оплаче не само длъжникът, но и взискателят.
Това е така, защото всяка страна в производството по ГПК може да е недоволна от
разпределението на отговорността за разноски. За разноските в изпълнителното
производство страната следва първоначално да сезира с възражение съдебния
изпълнител, а ако остане недоволна от произнасянето на съдебния изпълнител, то
може да сезира съда с жалба срещу постановлението в частта за разноските. Така
уреденото производство е идентично с това по чл. 248 ГПК, поради което и съдът
приема, че за производството с предмет отговорността за разноски в
изпълнителното дело приложими са правилата за производството по чл. 248 ГПК по
исковото дело. Производството по чл. 248 ГПК е продължение на делото във връзка
с дължимостта и размера на направените съдебни разноски по делото. Това
производство не е самостоятелно, а е способ за защита срещу неправилен съдебен
акт в частта за разноските по делото без да се обжалва решението по предмета на
делото. Произнасянето на съда по молба по чл. 248 ГПК е по направено искане за
коригиране на съдебен акт, за който вече съдебни разноски са присъдени и за
това производство не се следват нови съдебни разноски. Предметът на
производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелен като предмет на адвокатска
защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в
процеса относно дължимите съдебни разноски. По същите съображения не се дължат
съдебни разноски и за производството по обжалване на определението по чл. 248 ГПК.
Не следва да се допуска кумулиране на нови задължения и за съдебни разноски в
процеса относно разноските /в този смисъл Определение № 254/05.08.2020 г. по
ч.т.д. № 810/2020 г. по описа на ВКС, I т.о., Определение №
278/01.07.2020 г. по ч.гр.д. № 1338/2020 г. на ВКС, III –
то г.о., Определение № 75/14.02.2019 г. по ч.гр.д. № 4561/2018 г. по описа на
ВКС, III г.о./. При така възприетото искането на
жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски не следва да се уважава.
Поради
изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 14659/19.10.2020 г. на „Застрахователна компания
Лев Инс“ АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** – длъжник по изпълнението Разпореждане от 13.10.2020 г. на ЧСИ С.П. с рег. №
921 към Камарата на ЧСИ, постановено по изп.д. № 20209210400632, с което на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е отказано
да се редуцира адвокатския хонорар по изпълнителното дело и в частта, с която е определен размерът на
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, обективирана в покана за
доброволно изпълнение с изх. № 10082/27.07.2020 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Постановлението за
разноски от
29.09.2020 г. на ЧСИ С.П. с рег. № 921 към Камарата
на ЧСИ, с район на действие – СГС, с което на основание чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения
присъединява за събиране в производството по изп.д. № 20209210400632 допълнителен
адвокатски хонорар в размер на 200 лв. с ДДС.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
Препис от
решението да се изпрати на ЧСИ и на страните за сведение и съобразяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.