№ 229
гр. Бургас, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми ноември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно гражданско дело №
20242000500384 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
По гражданско дело № 20232100101381/2023 г. на Окръжен съд –
Бургас ищцата М. А. А., ЕГН ********** от гр. З., област Разград, ул. „Л.“ №
45, със съдебен адрес гр. София, ул. „Хр. Б. № 4, полуетаж 4, офис 4 - адв. Н.
Д. е предявила против ответника ЗД „Б. И.“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Л.“, бул. „Дж. Б.“ № 87
искове по чл. 432 от КЗ за заплащане на следните обезщетения за вреди от
телесни увреждания, получени при пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 11.08.2022 г. в землището на с. К., община Несебър, в.з. „Ч. Ч.“,
предизвикано от С. Ф. С. с адрес с. М., община Разград при управление на лек
автомобил „Тойота“ с рег. № ********** (застрахован при ответното
дружество по договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“):
- сумата от 100000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 19.09.2022 г. до
окончателно изплащане;
- сумата от 3929,04 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва 19.09.2022 г. до
окончателно изплащане.
1
С Решение № 444 от 14.05.2024 г. Бургаският окръжен съд е уважил
претенциите частично като е присъдил:
- обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40000 лева ведно
със законната лихва от 19.09.2022 г. до окончателно изплащане;
- обезщетение за имуществени вреди в размер на 2619,36 лева ведно
със законната лихва от 19.09.2022 г. до окончателно изплащане.
В останалата им част исковете са отхвърлени.
С Определение № 1898 от 18.07.2024 г., постановено по реда на
чл.248 от ГПК, Бургаският окръжен съд е отхвърлил молбата на процесуалния
представител на ищцата адв. Н. Д. да увеличи присъденото му
възнаграждение от 2000 лева до дължимия му размер, определен по правилата
на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАС, или евентуално да намали
присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждение от 7244,20 лева
на 3720 лева.
Ищцата М. А. А. е подала въззивна жалба, с която претендира
отмяна на решението в отхвърлителната му част относно главниците ведно със
съответните лихви.
В жалбата са развити доводи за неправилност на решението, които се
свеждат до следното:
Присъденото обезщетение за неимуществени вреди било занижено и
не съответствало на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и трайната
съдебна практика. Не били отчетени и нивата на застрахователно покритие и
инфлацията като ориентир за конкретните икономически условия.
Не били обсъдени всички събрани доказателства относно характера
и интензитета на телесните увреждания, както и относно трудния и
продължителен възстановителния процес. В продължение на месеци ищцата
не можела да се самообслужва. Тя претърпяла две оперативни интервенции.
Понастоящем още имала проблеми с походката, видно от медицинската
експертиза. Освен това преживяла и силен психологически срив с отделни
прояви на панически разстройства.
Необосновано съдът приел, че пострадалата А., която участвала в
инцидента като пътник без поставен предпазен колан, била допринесла за
вредоносния резултат. Изводите в тази насока се базирали само на
предположения на вещите лица по автотехническата и медицинската
експертизи. Увреждането било вследствие на страничен и кос удар от МПС,
движещо се със скорост над 100 км/ч. При тези обстоятелства ползването на
обезопасителен колан не било ефективно.
Ответникът ЗД „Б. И.“ АД е оспорил жалбата с насрочен писмен
2
отговор. Изложил е съображения в подкрепа на правилността на
първоинстанционното решение.
Процесуалният представител на ищцата е подал и частна жалба
против Определение № 1898 от 18.07.2024 г. на Бургаския окръжен съд, с
което е отхвърлена молбата му изменение на първоинстанционното решение в
частта за разноските.
В жалбата са изложени съображения, че окръжният съд не е имал
равноправен подход към двете страни. Основателно било възражението за
прекомерност на присъденото в полза на ответника адвокатско
възнаграждение от 7244,20 лева. Присъденото в полза на процесуалния
представител на ищцата възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА от 2000 лева
било занижено.
Окръжният съд неправилно приел, че не следва да прилага Наредба
№ 1 от 09.07.2024 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като се позовал на решение на Съда на ЕС по дело № С-
438/22. Последното било образувано по преюдициално запитване относно
тълкуването на чл. 101, § 2 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС. СЕС обаче не
разполагал с компетентност да тълкува норми от националното ни
законодателство. Нямало пречка за присъждането на адвокатско
възнаграждение на представителя на ищцата по критериите на цитираната
наредба при отчитане на действителната фактическа и правна сложност на
делото, неговата продължителност и проведената защита.
Частната жалба е оспорена от ответника ЗД „Б. И.“ АД с писмен
отговор, в който са развити следните доводи:
Молбата по чл. 248 от ГПК не изхождала от легитимирана страна,
тъй като била подадена не от ищцата, а от процесуалния й представител,
действащ в лично качество.
Нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г.
на ВАС, не съответствала на правото на ЕС. Наредбата нямала обвързващ
характер и можела да се използва само като ориентир за цените на
адвокатските услуги.
Адвокатското възнаграждение на ответника било надлежно
определено в съответствие с отхвърлената част от исковете.
Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на
жалбите с определение от 17.09.2024 г.
По съществото на спора съдът съобразява следното:
Съгласно одобрено споразумение по чл. 382 от НПК по приложеното
НОХД № 11/2024 г. на Районен съд - Несебър С. Ф. С. е признат за виновен в
3
това, че около 02:30 часа на 11.08.2022 г. при управление на лек автомобил
„Тойота“ модел „Корола Версо“ с рег. № ********** в с. К., общ. Несебър,
вилна зона „Ч. Ч.“, на ул. „Ч. м.“ - пред апартаментен комплекс „А.“ нарушил
правилата за движение по чл. 25, ал. 1 чл. 37, ал. 3 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил средни телесни повреди на ищцата М. А. А.
(пътуваща в същия автомобил) и на К. М. П. (водач на автомобил “Мерцедес”
с рег. № ******) – престъпление по чл.343, ал.3, б. „а“, вр. ал.1, вр. чл.342,
ал.1 от НК. Ищцата получила фрактура с разместване на лява тазобедрена
става и счупване на задната стена на ацетабулума (ямката за връзка на таза с
бедрената кост), което затруднило движенията на тялото и крака за срок от 8-
10 месеца.
Няма спор, че за автомобила, с който е извършено увреждането, е
била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
при ответника ЗД „Б. И.“ АД.
Съгласно чл. 383 от НПК одобреното споразумение има последици
на влязла в сила присъда и следва да бъде зачетено относно авторството
престъпното деяние, връзката му със съставомерния резултат и виновността
на дееца.
Конкретният механизъм на увреждането е изяснен от изслушаната
автотехническа и медицинска експертизи.
Ищцата М. А. пътувала в управляваната от С. С. тойота. На излизане
от паркинга на хотел „А.“ във вилната зона на с. К. С. предприел завой наляво
(от път без предимство), за да се включи в движението по пътя към к.к.
„Слънчев бряг“, но тогава се сблъскал с идващ отляво мерцедес, управляван
от К. П. със скорост около 101 км/ч. Ударът бил кос в предната лява част на
тойотата. Седалката на водача С. се завъртяла наляво и се отместила назад.
Пострадалата А. била на задната дясна седалка без обезопасителен колан. При
сблъсъка тя ударила силно капачката на лявото си коляно в седалката пред нея
и напрежението, предадено към главата на бедрената кост, довело до счупване
на задната стена на левия ацетабулум (ямката, свързваща бедрената кост с
таза). А. веднага била откарана по спешност в УМБАЛ – Бургас. Същия ден
под обща анестезия била извършена безкръвна репозиция на тазобедрената
става под рентгенов контрол с прилагане на директна екстензия. Шест дни по-
късно – на ****.2022 г. под обща интубационна анестезия А. претърпяла нова
операция с кръвна репозиция на фрактурата и поставяне на метална
остеосинтеза - плака с четири винта. Възстановени били разкъсванията на
съседните мускули - външни ротатори. Установено било, че седалищният нерв
(nervus ischiadicus) е с „невропраксия“ (възпаление) и е преразтегнат, но със
запазена цялост. В приложената към исковата молба епикриза е отбелязано
наличие на отслабена екстензия на ляво ходило и пръсти, както и множество
4
рани и натъртвания по цялото тяло. А. била изписана от болницата на
22.08.2022 г. като й бил предписан прием на обезболяващи, антибиотици и
антитромботична профилактика.
Видно от заключението по съдебномедицинската експертиза на
вещото лице Хр., както и от показанията на свидетелите Г. Х. (майка на
ищцата) и Юл. Г. (пастрок), заради директната екстензия ищцата била
прикована на легло около два месеца без възможност за самообслужване. След
това започнала бавно раздвижване с помощта на инвалидна количка и
патерици. Рехабилитация била провеждана в домашни условия, а от 26
октомври до 2 ноември 2022 г. – и в болнично заведение - МБАЛ „Медика“ –
Русе. А. започнала да ходи без помощни средства около 10 месеца след
инцидента.
При проведения на 08.03.2024 г. преглед вещото лице Хр. установило
зараснал цикатрикс от 20 см в областта на тазобедрената става. Функциите на
ставата били възстановени. Ищцата имала самостоятелна походка, но с
известно провлачване на лявото стъпало. Поставената й метална остеосинтеза
още не била премахната. Експертът е уточнил при разпита му в съдебно
заседание на 29.03.2024 г., че увреденият седалищен нерв не е напълно
възстановен, тъй като оздравителният процес, който обичайно не трябвало да
надвишава шест месеца, напредвал бавно, но се очаквало да приключи в
рамките на година и няколко месеца.
Според медицинската експертиза направените от ищцата разходи по
лечението са в претендирания размер от 3929,04 лева.
Изслушаната съдебнопсихологическа експертиза е дала заключение,
че ищцата е преживяла остра стресова реакция. Тя демонстрирала
емоционално дистанциране.
Разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели Г. Х. и Юл. Г.
говорят за претърпения от пострадалата значителен дискомфорт в резултат на
катастрофата и приковаването й на легло, както и за трудния и болезнен
процес по раздвижване с помощни средства и провеждане на рехабилитация.
Тя нямала навършени 20 години по време на инцидента. Заради него спряла
работа. Затворила се в себе си. Не искала да излиза и да общува с други хора.
Страхувала се да се качи отново в кола.
При така събраните доказателства настоящият състав намира, че на
основание чл. 52 от ЗЗД за претърпените от ищцата неимуществени вреди
следва да й бъде определено обезщетение в размер на 72000 лева, а не на
60000 лева, както и приел първоинстанционният съд.
С оглед изяснения по-горе механизъм на ПТП съдът намира, че
телесните увреждания на ищцата, които са отключени от силен сблъсък на
5
коляното й в предната седалка, биха били значително ограничени, ако тя беше
ползвала обезопасителен колан. В този смисъл са и експертните заключения.
При това положение въззивният съд се солидаризира с определената
от първата инстанция съгл. чл. 51, ал. 2 от ЗЗД степен на съпричиняване на
вредоносния резултат в размер на 1/3.
Това налага редукция на обезщетенията за неимуществени и
имуществени вреди съответно от 72000 лева и 3929,04 лева до 48000 лева и
2619,36 лева.
Съобразно разпоредбата на чл. 429, ал.3 от КЗ първоинстанционният
съд е присъдил лихви от уведомяването на застрахователя по реда на чл. 380
от КЗ - 19.09.2022 г.
С обжалваното решение е присъдена занижена компенсация за
неимуществени вреди - 40000 лева вместо 48000 лева. Затова то следва да се
отмени за разликата от 8000 лева, ведно със съответна лихва. В останалата
част съдебният акт следва бъде потвърден.
Ищцата е освободена от такси и разноски.
За сметка на бюджета на съда са били направени разноски за
експертиза в размер на 559,81 лева, които са възложени в тежест на ответника.
Не е поискано изменение на решението в тази част по реда на чл. 248 от ГПК.
И двете страни са представлявани от адвокати, регистрирани по
ЗДДС, но на ищцата е била оказана безплатна защита. На процесуалния й
представител е било определено възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА от 2000
лева с вкл. ДДС. Ответникът е платил депозити за експертизи на обща
стойност 1200 лева, както и адвокатски възнаграждения от 10440 лева и 840
лева с ДДС – съответно по претенциите за неимуществени и имуществени
вреди. В съответствие с отхвърлената част на исковете в полза на ответника са
били присъдени разноски в общ размер от 7244,20 лева. Платените адвокатски
възнаграждения са около минимумите по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАС
и следва да бъдат зачетени. И понастоящем наредбата продължава да бъде
ориентир за пазарната стойност на адвокатските услуги.
При условията на паритет на същата база е трябвало да бъде
определено възнаграждение на процесуалния представител на ищцата по чл.
38, ал. 2 от ЗА. При постановения от първата инстанция резултат по
претенциите в полза този адвокат е трябвало да бъде присъдено
възнаграждение от 4706,32 лева с ДДС вместо 2000 лева. Изложеното налага
отмяна на определението по чл. 248 от ГПК, с което е отказано изменение на
решението в посочената част.
Уважаването на иска за неимуществени вреди от настоящата
6
инстанция за още 8000 лева (главница) обосновава увеличаване на
възнаграждението на адвоката на ищцата по чл. 38, ал. 2 ЗА от 4706,32 лева до
5536,72 лева с ДДС. Следователно трябва му бъде присъдена допълнително
разликата от 830,40 лева. При този резултат разноските в полза на ответника
следва да се редуцират от 7244,20 лева до 6324,33 лева.
По разноските за въззивното разглеждане на делото:
Обжалваемите интереси относно обезщетенията за неимуществени и
имуществени вреди възлизат съответно на 60000 лева и 1309,68 лева.
Пред настоящата инстанция ищцата не е направила разноски.
Ответникът е платил адвокатски възнаграждения в общ размер от
7200 лева с ДДС (6660 лева и 600 лева - съответно за неимуществените
имуществените вреди). С оглед възражението за прекомерност по чл. 80 от
ГПК възнагражденията следва да се редуцират до минимумите по Наредба №
1 от 09.07.2004 г. на ВАС от 6540 лева и 517,16 лева. На същата база следва да
се определи възнаграждение на представителя на ищцата по чл. 38, ал.2 от ЗА
С оглед постановения резултат съдът присъжда следните разноски за
въззивното производство: в полза на представителя на ищцата – 872 лева; в
полза на ответника – 6185,16 лева.
Върху допълнително уважената част от иска ответникът дължи
държавна такса за първоинстанционното разглеждане на делото в размер на
320 лева, както и такса пред въззивната инстанция в размер на 160 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 444 от 14.05.2024 г. по гражданско дело №
20232100101381/2023 г. на Окръжен съд – Бургас В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен искът на М. А. А., ЕГН ********** от гр. З., област Разград, ул.
„Л.“ № 45, със съдебен адрес гр. София, ул. „Хр. Б. № 4, полуетаж 4, офис 4 -
адв. Н. Д. против ответника ЗД „Б. И.“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Л.“, бул. „Дж. Б.“ № 87 за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди над размера от 40000 лева до
горницата от 48000 лева ведно със законната лихва върху тази част от
главницата, считано от 19.09.2022 г. до окончателно изплащане, както и В
ЧАСТТА, с която ищцата М. А. А. е осъдена да заплати на ответника ЗД „Б.
И.“ АД съдебни разноски над размера от 6324,33 лева (шест хиляди триста
двадесет и четири лева и тридесет и три стотинки) до горницата от 7244,20
лева.
7
Вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Л.“, бул. „Дж. Б.“ № 87 да заплати на М. А. А.,
ЕГН ********** от гр. З., област Разград, ул. „Л.“ № 45, със съдебен адрес гр.
София, ул. „Хр. Б. № 4, полуетаж 4, офис 4 - адв. Н. Д. сумата от 8000 (осем
хиляди) лева, представляваща допълнително обезщетение на неимуществени
вреди (като разлика между присъдения с обжалваното решение размер от
40000 лева и дължимия размер от 48000 лева) ведно със законната лихва,
считано от 19.09.2022 г. до окончателно изплащане.
ОТМЕНЯ Определение № 1898 от 18.07.2024 г., с което е отказано да
бъде изменено Решение № 444 от 14.05.2024 г. по гражданско дело №
20232100101381/2023 г. на Окръжен съд – Бургас относно присъденото в полза
на адв. Н. Н. Д. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 444 от 14.05.2024 г. по гражданско дело №
20232100101381/2023 г. на Окръжен съд – Бургас В ЧАСТТА ЗА
РАЗНОСКИТЕ като увеличава възнаграждението по чл. 38, ал. 2 от ЗА, което
ответникът ЗД „Б. И.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Л.“, бул. „Дж. Б.“ № 87 е осъден да заплати на
адв. Н. Н. Д. от АК –Шумен с личен № ********** със съдебен адрес гр.
София, ул. „Хр. Б. № 4, полуетаж 4, офис 4 от 2000 лева с ДДС на 4706,32
(четири хиляди седемстотин и шест лева и тридесет и две стотинки) с ДДС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 444 от 14.05.2024 г. по гражданско
дело № 20232100101381/2023 г. на Окръжен съд – Бургас В ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Л.“, бул. „Дж. Б.“ № 87 да заплати на адв. Н. Н.
Д. от АК –Шумен с личен № **********, със съдебен адрес гр. София, ул.
„Хр. Б. № 4, полуетаж 4, офис 4 сумата от 830,40 лева (осемстотин и тридесет
лева и четиридесет стотинки), представляваща допълнително възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 от ЗА пред първата инстанция, както и сумата от 872
(осемстотин седемдесет и два) лева, представляваща възнаграждение по чл.
38, ал. 2 от ЗА пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА М. А. А., ЕГН ********** от гр. З., област Разград, ул.
„Л.“ № 45, със съдебен адрес гр. София, ул. „Хр. Б. № 4, полуетаж 4, офис 4 -
адв. Н. Д. да заплати на ЗД „Б. И.“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Л.“, бул. „Дж. Б.“ № 87 съдебни
разноски пред въззивната инстанция в размер на 6185,16 лева (шест хиляди
сто осемдесет и пет лева и шестнадесет стотинки).
8
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Л.“, бул. „Дж. Б.“ № 87 да заплати по
транзитната сметка на Апелативен съд – Бургас допълнителна държавна такса
за първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 320 (триста и
двадесет) лева, както и такса за въззивното разглеждане на делото в размер на
160 (сто и шестдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9