РЕШЕНИЕ
№573/28.09.2020г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и седми август, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова……………………………………….и в присъствието на прокурор…………………………………………………………………………като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №301 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.46а, ал.1 и ал.2 вр. чл.44 ал.6 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) вр. АПК.
Делото е образувано по жалба на А.С.М., гражданин на Сирия, принудително настанен в СДВНЧ – Любимец, с посочен съдебен адрес ***, подадена чрез пълномощник, срещу Заповед № 5403з -56/04.03.2020г. на Началника на Гранично полицейско управление (ГПУ) - Русе.
Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна, поради издаването ѝ при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и неговата цел. Твърди, че заповедта е издадена при липса на законовите предпоставки за това, при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на предписаната от закона процедура и не съдържала изискуемите по закон реквизити. Същата била изцяло немотивирана. Липсвали фактически основания и обстоятелства за издаването ѝ съобразно конкретния случай. В частта, в която следвало да се изложат мотиви, заповедта била пестелива и бланкетна, препращала към непредявен документ - Предложение УРИ 5403р-3268/04.03.2020г. на Началник ГОДГ при ГПУ-Русе, чието съдържаните не било известно на жалбоподателя като по този начин била затруднена защитата му, респ. избягвал се съдебния контрол относно законосъобразността и целесъобразността ѝ. По изложените съображения се иска отмяна на оспорения административен акт.
Ответникът, Началник на ГПУ – Русе, не се явява и не изразява становище по делото.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за задържане на лице с рег.№5403зз-27/03.02.2020г., в 04.30 часа на 03.02.2020г. в гр.Русе, на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закона за министерството на вътрешните работи, поради данни за извършено престъпление по чл.279 от НК, е било разпоредено задържане за срок до 24 часа на лицето A. S. M., роден на ***г. в Сирия, в помещение за временно задържане на ГПУ –Русе. Видно от заповедта, лицето е било освободено в деня на задържането му, в 18.00 часа.
С Предложение УРИ 5403р-3268/04.03.2020г. Началник ГОДГ в ГПУ – Русе към Регионална дирекция „Гранична полиция“ (РДГП) – Русе е уведомил Началника на ГПУ – Русе , че на 03.02.2020г. от 04.30 часа на ГКПП „Гара разпределителна - изход“ – гр.Русе е задържан чуждият гражданин А.С.М., роден на ***г. в С. , сирийски гражданин , притежаващ сирийска лична карта. Посочил е, че чуждият гражданин е бил задържан за излизане от страната, укрит в международен товарен влак №40704 с вагон №49520623, пътуващ от Турция за Унгария, с поставена турска пломба и нарушено пломбажно въже, превозващ пластмасови елементи. Чуждият гражданин не фигурирал в AFIS. Задържан е бил със Заповед за задържане на лице с рег.№5403зз-27/03.02.2020г. и приведен в ПВЗЛ в ГПУ-Русе като по случая е било образувано БП № 22/03.02.2020г. за престъпление по чл.279 от НК. Посочил е също, че чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред и има данни, че целта на влизането му е да се използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава. Направил е предложение на чуждия граждани да бъдат наложени принудителни административни мерки по чл.39а ал.1 т. 1, 2 и 4 вр. чл.41, т.1 и чл.42з , ал.1, т.1 от ЗЧРБ, а именно „връщане“ и „забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз“ за срок от 3 години, считано от 04.03.2020г. до 03.03.2020г. като до отпадане на пречките за изпълнение на ПАМ по чл.41, т.1 от ЗЧРБ и организиране извеждането му от РБългария, последният да бъде настанен в СДВНЧ към Дирекция „Миграция“, на основание чл.44, ал.6 , ал.8 и ал.10 от ЗЧРБ.
Със Заповед №5403 ПАМ - 17/04.03.2020г. на Началник ГПУ-Русе, на А.С.М., гражданин на С., са наложени ПАМ „връщане до трета страна“ и „забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз“ за срок от 3 години. Заповедта е била връчена на адресата си на 04.03.2020г. чрез преводач и няма данни , съотв. не се твърди да е обжалвана пред съда. С оспорената Заповед № 5403з -56/04.03.2020г. на Началника на ГПУ- Русе е разпоредено принудителното настаняване на А.С.М. в СДВНЧ към дирекция „Миграция“ за срок до отпадане на пречките за изпълнение на издадената заповед за наложена ПАМ и организиране извеждането на чужденеца от РБългария, но за не повече от шест месеца от датата на издаването на заповедта. В заповедта е обективирано, на основание чл.60, ал.1 от АПК, изявление на органа за допускане на предварителното изпълнение на акта. Заповедта е била връчена на адресата си на 04.03.2020г. чрез преводач.
Видно от Приемно-предавателен протокол УРИ 5403р-3269/04.03/2020г., на основание издадената Заповед № 5403з -56/04.03.2020г. на Началник ГПУ-Русе, чужденецът е бил предаден за настаняване в СДВНЧ – Любимец.
Жалбата срещу заповедта е подадена директно до Административен съд – Хасково на 18.03.2020г. по пощата, видно от пощенското клеймо на приложения плик (л.6).
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, предвид разпоредбата на чл.44 ал.1 от ЗЧРБ и Заповед №4066з-257/22.02.2018г. на Директора на РДГП – Русе, видно от която (т.6) Началникът на ГПУ – Русе е оправомощен да налага ПАМ по ЗЧРБ.
Заповедта е обективирана в писмена форма и съдържа фактически и правни основания, мотивирали издаването ѝ. От правна страна заповедта е основана на чл.44 ал.6, ал.8 и ал.10 от ЗЧРБ. От фактическа страна в същата е посочено, че се издава във връзка със Заповед №5403 ПАМ - 17/04.03.2020г. за наложена ПАМ „връщане“ по чл.41 т.1 от ЗЧРБ и по причините, изложени в Предложение УРИ 5403р-3268/04.03.2020г. Началник ГОДГ в ГПУ – Русе, както и поради опасност от укриване.
От така
изложеното е видно, че в обстоятелствената си част оспорената заповед препраща
към друг документ - Предложение УРИ 5403р-3268/04.03.2020г. на Началник ГОДГ в
ГПУ – Русе , което е допустим начин за мотивиране на акта съобразно ТР №
16/1975 г. на ОСГК на ВС. Освен
това в заповедта изрично е посочено, че е налице опасност от укриване на чуждия
гражданин.
Оплакването, че на жалбоподателя не е предявено Предложение УРИ 5403р-3268/04.03.2020г. , не обосновава извод за немотивираност на оспорения акт. Наред с това Предложението е приложено към административната преписка и не е съществувала пречка за оспорващия чрез упълномощения му процесуален представител да се запознае със съдържанието на документа и да изложи съображения в тази връзка.
Предвид горното, заповедта е мотивирана, а неконкретизираното оплакване на жалбоподателя за липса на реквизити от съдържанието ѝ е неоснователно.
Не се установява при издаване на оспорената заповед да са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила.
Оплакването на оспорващия за издаване на заповедта при неизяснена фактическа обстановка не се споделя. Това оплакване е неконкретизирано като в съдебно заседание от страна на процесуалния представител на оспорващия не са изложени каквито и да било факти и обстоятелства, които да не са били отчетени от административния орган.
При издаване на оспорената заповед административният орган е съобразил всички относими към случая обстоятелства, обосновали разпоредения краен резултат.
При преценка на административния акт за съответствието му с материалния закон, съдът намира следното:
Приложимата за случая разпоредба на чл.44, ал.6 от ЗЧРБ, на която се е позовал издателя на заповедта, предвижда, че в случаите, когато чужденецът, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органите по ал. 1 могат да издадат заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. Принудително настаняване се разпорежда и в случаите, когато чужденецът не изпълнява условията на наложените по ал. 5 обезпечителни мерки.
Алинея 8 от същата разпоредба регламентира срока , до който може да продължи настаняването, а именно до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца, както и възможността и условията, при които настаняването може да бъде продължено, и условията, при които лицето се освобождава незабавно.
Съгласно чл.44 ал.10 от ЗЧРБ настаняването на чужденци в специалните домове се извършва въз основа на заповед за принудително настаняване, издадена от компетентния орган по ал. 1, като в заповедта изрично се посочват необходимостта и законовото основание за настаняването, прилага се и копие от заповедта за наложената принудителна административна мярка връщане или експулсиране.
Следователно законовите предпоставки, при които административният орган може да издаде заповед за принудително настаняване в СДВНЧ са наличие на заповед за наложена принудителна административна мярка по чл.39а, ал.1 т.2 и 3 от ЗЧРБ и кумулативното наличие на поне едно от двете обстоятелства – чужденецът да възпрепятства изпълнението на заповедта или да е налице опасност от укриване като в случая административният орган е възприе наличието на втората хипотеза.
Легално определение на понятието "опасност от укриване" е дадено в т. 7 от Директива 2008/115 - наличието в конкретен случай на основания, които са породени от обективни критерии, определени в законодателството, да се смята, че гражданин на трета страна, по отношение на когото са образувани процедури за връщане, може да се укрие. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ "опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 и 3" е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. В нормата са посочени примерни факти и обстоятелства, без да са изчерпателно изброени, които във всеки един конкретен случай, с оглед на доказателствата, могат да формират обосновано предположение, че по отношение на гражданина на третата страна е налице опасност от укриване.
В случая не е спорно, че на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.39а ал.1 т.2 от ЗЧРБ – връщане до трета страна.
Установява се също, че към момента на издаване на оспорената заповед е била налице опасност лицето да се укрие. Видно е от данните по делото, че жалбоподателят разполага с документ за самоличност, но е влязъл в страната не по законоустановения ред. От Предложение УРИ 5403р-3268/04.03.2020г. Началник ГОДГ в ГПУ – Русе се установява, че целта на влизането му е да се използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава. Наред с това, не се твърди чуждият гражданин да притежава средства за издръжка, нито адрес в страната, на който да пребивава.
Въз основа на тези обстоятелства, може обосновано да се заключи, че лицето ще се опита да осуети изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ "връщане до трета страна", поради което е налице опасност от укриването му.
Предвид
гореизложеното, административният орган правилно е
достигнал до извода за налагане на ПАМ по чл.44, ал.6 от ЗЧРБ.
По изложените съображения, съдът приема, че обжалваният
административен акт съответства на всички изисквания за законосъобразност по
смисъла на чл.146 от АПК. Не са налице основания за отмяната му, поради което
подадената срещу него жалба, като неоснователна, следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.С.М., гражданин на Сирия, с посочен съдебен адрес ***, срещу Заповед № 5403з -56/04.03.2020г. на Началника на Гранично полицейско управление - Русе.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: