Р Е Ш Е Н И Е
№ 1815 28.07.2020 г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
двадесети юли две
хиляди и двадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр. дело № 10607 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ АД против Н.Х.Х. и е
за установяване на дължимост от ответника на ищеца на суми, установени в
заповедно производство по ч. гр. дело № ***/2019 г. по описа на БРС.
С
определение № 3430/12.02.2020 г. съдът е приложил по делото съобщението до ответника
Н.Х.Х., с което са й изпратени
препис от исковата молба и от приложенията към нея
за депозиране на отговор, като й е назначил
на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на разноски на ищеца. За такъв АК – Бургас определя адвокат С.Ч., който
депозира отговор на исковата молба.
В
съдебно заседание представител на ищеца не се явява. Преди съдебното заседание,
в което е даден ход на устните състезания, процесуалният му представител
депозира становище, с което моли да бъдат уважени исковете и да бъдат присъдени
на страната сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание особеният представител на ответника моли съда да отхвърли
исковете.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Между
ответника и оператора са сключени няколко договора за предоставяне на услуги, а
именно:
Договор
за мобилни услуги № ***/18.12.2017 г., ведно с Приложение към него (за краткост
Договор 1), по силата на който на Х. е предоставен мобилен телефонен номер ***
с уговорена стандартна месечна абонаментна такса в размер на 20,99 лева с ДДС
(17,49 лева без ДДС). Съгласно Приложението на клиента е предоставен мобилен
телефонен номер *** с уговорена стандартна месечна абонаментна такса 24,99 лева
на месец с ДДС (20,82 лева без ДДС). Срокът на Договор 1 е 24 месеца, като
влиза в сила на 18.12.2017 г. и изтича на 18.12.2019 г.;
Договор
за мобилни услуги № ***/12.03.2018 г. (за краткост Договор 2), по силата на
който на клиента е предоставен мобилен телефонен номер *** с уговорена
стандартна месечна абонаментна такса 10,99 лева с ДДС (9,16 лева без ДДС). Срокът
на Договор 2 е 12 месеца, като влиза в сила на 12.03.2018 г. и изтича на
12.03.2019 г.
Според
чл.26 от Общи условия на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги (за краткост ОУ) при използване
на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се
извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на
потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител, страна по
договора, бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издадена
фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за заплащане на дължимите суми
За
задължения на ответника операторът издава следните фактури:
Фактура
№ ***/15.05.2018 г. за отчетен период 15.04.2018 г. – 14.05.2018 г., която
включва задължения за мобилен номер ***, изразяващи се в месечна абонаментна
такса от 20,99 лева с ДДС, задължения за мобилен номер ***, изразяващи се в
месечна абонаментна такса от 20,82 лева, както и ползвани услуги 0,40 лева или
общо 25,46 лева с ДДС, задължения за мобилен номер ***, изразяващи се в месечна
абонаментна такса 9,16 лева, както и ползвани услуги 130,50 лева или общо
167,59 лева с ДДС; общо начислената сума по фактурата е 214,04 лева, като след
приспадане на надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период в
размер на 19,02 лева, ответникът дължи 195,02 лева;
Фактура
№ ***/15.06.2018 г. за отчетен период 15.05.2018 г. – 14.06.2018 г., която
включва задължения за мобилен номер ***, изразяващи се в месечна абонаментна
такса от 17,49 лева, такса за спиране на номер 0,75 лева, както и ползвани
услуги 12,28 лева или общо 36,63 лева с ДДС, задължения за мобилен номер ***,
изразяващи се в месечна абонаментна такса от 20,82 лева, такса за спиране на
номер 0,75 лева, такса за услугата временно възстановяване на изходящия трафик
1,24 лева или общо 27,37 лева с ДДС, задължения за мобилен номер ***,
изразяващи се в месечна абонаментна такса от 9,16 лева, такса за спиране на
номер 0,75 лева или общо 11,89 лева с ДДС; общо начислената сума по фактурата е
75,89 лева.
Сумите
по фактурите не са платени. На ответника е изпратена последна покана за
доброволно плащане от 16.07.2018 г. чрез куриер, като обявеният начин на
доставка е до пощенска кутия. Писмото е доставено на 23.07.2018 г. в с. ***, но
няма доказателства да е получено от ответника.
Според
чл.19б, б. „в“ от Общите условия на оператора, той има право едностранно да
прекрати индивидуален срочен договор, в случай че потребителят не е платил
дължими суми след изтичане на срока за плащането им.
В
чл.11 от договорите се съдържа клауза, според която в случай на предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги по вина или по инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни
за абонаментния план месечни такси от прекратяване на договора до края на
първоначално предвидения срок на действието му, като така определената
неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни
такси за номера без ДДС. В допълнение абонатът дължи и: част от стойността на
ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия
срок до края на договора (в случай, че такива отстъпки са уговорени от
страните; част от стойността на отстъпките за предоставени потребителя
устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни
услуги (в случай, че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу
заплащане в брой).
Тъй
като според оператора договорите са развалени (прекратени), то размерът на
неустойката по Договор 1 за номер *** е 52,47 лева, а за номер *** е 62,46
лева, а размерът на неустойката по Договор 2 е 27,48 лева.
На
19.09.2019 г. дружеството подава заявление за издаване на заповед за
изпълнение, по което е образувано ч. гр. дело № ***/2019 г. по описа на БРС. На
21.10.2019 г. по това дело е издадена заповед за изпълнение № 3924, с която е
разпоредено на длъжника да заплати на дружеството следните суми: 413.32 лева, сборна главница, представляваща неизпълнени
задължения, от която 225,38 лева по
сключен договор за мобилни услуги № *** от
18.12.2017г.
и приложение към договор за мобилни услуги № *** от 18.12.2017 г. за номер *** и
номер ***, от
която: сумата от 57,62 лева, предоставени мобилни телефонни услуги чрез
номер *** за периода от 15.04.2018 г. до 14.06.2018 г., сумата от 52,83 лева, предоставени мобилни телефонни услуги чрез номер *** за периода от
15.04.2018 г. до 14.06.2018 г., сумата от 114,93
лева, компенсаторна
неустойка за предсрочното прекратяване на договора и приложението към него,
формирана като сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номер ***
без вкл. ДДС /по 17,49 лв. без вкл. ДДС всяка/, или общо 52,47 лв., както и
сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номер *** без вкл. ДДС /по
20,82 лв. без вкл. ДДС всяка/, или общо 62,46 лв.; и сумата от общо 187,94 лева, дължима по
сключен договор за мобилни услуги № *** от 12.03.2018 г. /за номер ***/, от която: сумата от 160,46
лева, предоставени
мобилни телефонни услуги за периода от 15.04.2018 г. до 14.06.2018 г. /след
приспадане на предплатена сума в размер на 19,02 лв. по фактура № ***/15.05.2018
г./ и сумата от 27,48 лева, компенсаторна неустойка за предсрочното
прекратяване на договора, формирана като сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС, ведно със законната лихва върху всяка от главниците,
считано от датата на подаване на заявлението - 19.09.2019г. до окончателното й
изплащане.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза.
При тези факти съдът приема от правна страна следното:
Предявени са в условията на обективно кумулативно предявяване 4
установителни иска с правно основание чл.422 от ГПК,
вр. чл.79 ЗЗД
и чл.92 от ЗЗД, които са допустими.
По отношение на претенциите за предоставени услуги:
Безспорно
се установи, че на ответника са предоставени услуги, за които са издадени
фактури, падежът е настъпил, но плащане не е извършено, поради което
съществуват следните вземания на оператора: 110,45 лева по договор за мобилни
услуги № ***/18.12.2017 г., ведно с Приложение към него, за номера *** и ***, от които 57,62 лева, предоставени
мобилни телефонни услуги чрез номер *** за периода от 15.04.2018 г. до
14.06.2018 г., и 52,83 лева, предоставени
мобилни телефонни услуги чрез номер *** за периода от 15.04.2018 г. до
14.06.2018 г.; 160,46
лева по договор за мобилни услуги № ***/12.03.2018 г. за номер *** за предоставени мобилни телефонни услуги за
периода от 15.04.2018 г. до 14.06.2018 г., ведно със законната лихва върху тези суми от
19.09.2019 г. до окончателно им изплащане.
По претенциите за присъждане на неустойка:
Дружеството
твърди, че изпращайки последна покана за доброволно плащане от 16.07.2018 г. е
положило дължимата грижа да сведе до знанието на ответника евентуалната
неблагоприятна последица от неизпълнението на договорните й задължения. По
своята правна същност развалянето на договора чрез едностранно волеизявление
съставлява субективно потестативно право и за да настъпят правните последици в
резултат на упражняването му,
е необходимо изявлението за разваляне да достигне до неизправния длъжник – в този смисъл Решение
№ 178 от 12.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 60/2010 г., II т. о.
Видно
от удостоверение от „***“ АД посоченият от подателя (операторът) адрес за
доставка е „пощенски код ***, с. ***“. Категорично Х. не е посочила номер на
„пощенска кутия“ в договорите като начин за комуникация с нея. Цифрата „***“ е
пощенският код на с. ***, Община Приморско, а не номер на пощенска кутия. От
справка от Национална база данни „Население“ се установява, че постоянният и
настоящ адрес на ответника съвпадат и това е с. ***, ул. ***. Този адрес е заявен от Х. пред администрацията още през
2004 г. и оттогава не е променян. Ноторен факт е, че постоянният адрес се
съдържа и в документа за самоличност на българските граждани, като номерът на
личната карта е отбелязан в сключените с оператора договори. При все това
операторът не е положил дължимата грижа да отрази пълния адрес на клиента в
договора, така щото впоследствие да може да осъществи комуникация с него. Нещо
повече, дори в покана за доброволно плащане е отразен като адрес единствено
населеното място – с. *** (л.67 от делото).
Извън
горното, едностранното разваляне на договора е
изявление на изправната страна по него, отправено до неизправния съконтрахент,
че счита договора за развален или че разваля договора – в този смисъл цитираното вече решение на ВКС. Видно от
съдържанието на „последна покана“, в нея кредиторът предупреждава клиента, че при
неплащане на дължимата сума ще предприеме няколко действия, сред които и
договорът да „бъде прекратен“. Следователно, бездействието на клиента да плати
дължимата сума в предоставения й с поканата срок няма за последица
„прекратяване на договора“, а дава основание на кредитора да го прекрати (развали)
в един бъдещ момент.
Ето
защо не може да се приеме, че договорите са надлежно развалени с доставяне на
„предупредителното писмо“ на 23.07.2018 г.
Според
Решение № 178 от 12.11.2010 г. на ВКС по т. д. №
60/2010 г., II т. о. при
наличие на останалите предпоставки по чл. 87 ЗЗД е възможно договорът да бъде развален с връчване на препис от исковата
молба на ответника. Към момента
обаче, когато особеният представител получава препис от исковата молба, срокът
на Договор 1 и на Договор 2 са изтекли – първият изтича на 18.12.2019 г., а
вторият – на 12.03.2019 г., а няма доказателства действието им да е продължено,
напротив – ищецът твърди (л.59 от делото), че за момент на спиране на достъпа
на клиента до мобилната му мрежа чрез номера ***, *** и *** се счита
т.нар. „дата на двустранно спиране на номера“, която в случая е 05.07.2018 г.
Ето защо няма
как договорите да бъдат развалени в последващ момент, а това е условие за
дължимост на неустойката. Ето защо операторът няма вземане за неустойка,
дължима поради предсрочно прекратяване на договорите и тези искове следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
С
оглед изхода от делото право на разноски има както ищецът, така и ответникът,
но последният не е направил такива, защото е представляван от особен
представител, поради което и не следва да му се присъждат суми за разноски. Предвид
уважената част от претенциите, ответникът дължи на ищеца за заповедното
производство разноски в размер на 252,35 лева (част от заплатените държавна
такса и адвокатско възнаграждение), а за исковото производство разноски в
размер на 635,13
лева (част от заплатените държавна такса, адвокатско възнаграждение, депозит за
възнаграждение за особен представител и депозит за възнаграждение за вещо лице
по съдебно-техническата експертиза – първоначален и допълнителен).
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че Н.Х.Х., ЕГН – **********, дължи на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК – *********, следните
суми: 110,45 лева (сто и десет лева и четиридесет и пет стотинки) по договор за
мобилни услуги № ***/18.12.2017 г., ведно с Приложение към него, за номера *** и ***, от които 57,62 лева за предоставени
мобилни телефонни услуги чрез номер *** за периода от 15.04.2018 г. до
14.06.2018 г. и 52,83 лева за предоставени
мобилни телефонни услуги чрез номер *** за периода от 15.04.2018 г. до
14.06.2018 г.; 160,46
лева (сто и шестдесет лева и четиридесет и шест стотинки) по договор за мобилни услуги № ***/12.03.2018 г. за номер *** за предоставени мобилни телефонни услуги за
периода от 15.04.2018 г. до 14.06.2018 г.; законната лихва върху тези суми от 19.09.2019 г. до окончателното им изплащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № ***/2019
г. по описа на БРС.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК –
*********, против Н.Х.Х., ЕГН – **********,
искове за приемане за установено, че Х. дължи на дружеството следните суми: 114,93 лева (сто и
четиринадесет лева и деветдесет и три стотинки), представляваща общ размер на неустойка за предсрочното прекратяване на договор за мобилни услуги № ***/18.12.2017 г., ведно с
Приложение към него,
формирана като сбор от 52,47 лева неустойка за номер *** и от 62,46 лева неустойка за номер ***; 27,48 лева (двадесет и седем лева
и четиридесет и осем стотинки), представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги № ***/12.03.2018 г. за
номер ***; законната лихва върху тези суми от 19.09.2019 г. до окончателното им изплащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № ***/2019
г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Н.Х.Х.,
ЕГН – **********, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД,
ЕИК – *********, сумата от 252,35
лева (двеста петдесет и два лева и тридесет и пет стотинки), представляваща
разноски по ч. гр. дело № ***/2019 г. по описа на БРС, и сумата от 635,13 лева
(шестстотин тридесет и пет лева и тринадесет стотинки), представляваща разноски
в настоящото производство, и двете суми съобразно уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с
оригинала!
ММ