Определение по дело №449/2015 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 125
Дата: 17 февруари 2016 г.
Съдия: Йорданка Георгиева Майска-Иванова
Дело: 20152150100449
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 май 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                                    17.02.2016г.                                      гр. Несебър  

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                       ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ  на седемнадесети февруари          през две хиляди и шестнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

                                                                      Председател: Йорданка Майска

като разгледа докладваното от с. Майска

гр.д.№ 449 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е прието по подсъдност от ОС-Бургас, където е образувано по искова молба от „И.“ АД с ЕИК-8316632820042, седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника адв.А.Д., съдебен адрес *** против И.М.Ф. с ЕГН-********** ***.

Предявена е претенция с правно основание чл.207, ал.1, т.2 от КТ за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 16 500евро, представляваща липса на парични средства от касата на ИРМ-Несебър, към ФЦ-Стамболов, Инвестбанк-клон Бургас, за които И.Ф. е отговаряла в качеството си на „Счетоводител-Касиер“, ведно с лихвата за забава, считано от датата на откриване на липсата – 05.01.2015г. до предявяване на иска – 03.04.2015г. пред ОС-Бургас/ в размер на 1000лв., както и обезщетение по смисъла на чл.221, ал.2 от КТ в размер на 653,90лв., равняващо се на брутното трудово възнаграждение на ответницата за срок от един месец, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, като се претендират и съдебни разноски.

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че на 25.04.2012г. е сключен трудов договор № ТД-102/02.05.2012г. между „И."АД,  ЕИК- ********* и И.М.Ф. с ЕГН **********, по силата на който ответницата е назначена на длъжност „Счетоводител-касиер" с размер на основно месечно трудово възнаграждение 650.00лева и допълнително месечно възнаграждение, представляващо процент професионален опит 0.6 % в размер на 3.90 лева, или общото месечно възнаграждение в размер на 653.90 лева. Трудовият договор е сключен за пълно работно време 8 часа и е с изпитателен срок от 6 месеца в полза на работодателя, с място на работа на служителя в „И."АД-клон Бургас.

На 30.12.2014г. е направена ревизия на касата на И.М.Ф. от Станислав Рогачев-Директор на ФЦ „Стамболов"-гр.Бургас и Златка Стефанова-Зам.директор на ФЦ „Стамболов" на ИРМ „Районен съд-Несебър" и ИРМ-Несебър, като при направената проверка на наличностите на каса № 10, за която отговаря ответника, не са констатирани различия между фактическата наличност в банкноти и монети в касата и наличността по счетоводни данни, поради което е издаден на 30.12.2014г. Акт за извършена проверка на наличността в банкова каса при внезапна ревизия и други случаи, подписан от комисия в състав-длъжностното лице, извършило ревизията-Златка Стефанова-Зам.директор на ФЦ „Стамболов" и длъжностното лице,присъствало на проверката-Добрина Костадинова,на длъжност Банков служител обслужване на клиенти продажби-ФЦ „Стамболов".

Ищецът сочи, че на 05.01.2015 г., първият работен ден от годината, при отваряне на каса № 10 в ИРМ-гр.Несебър, с отговорник И.М.Ф., е констатирана липса на сума в размер на 16 500евро. Комисия в състав Росица Христова-на длъжност Отговорен счетоводител във Финансов Център „Стамболов", като длъжностно лице, извършило проверката и Добрина Костадинова на длъжност Банков служител обслужване на клиенти и продажби във Финансов Център „Стамболов" като длъжностно лице,присъствало на ревизията, извършва пълна ревизия на горепосочената каса на ответника и на всички счетоводни документи, след което се констатира и документалната липса на сума в размер на 16 500 /шестнадесет хиляди и петстотин/ евро, за което е съставен Акт за извършена проверка на наличността в банкова каса при внезапна ревизия и други случаи от 05.01.2015г., подписан от Станислав Рогачев-Директор на ФЦ „Стамболов"-гр.Бургас,Златка Стефанова-Зам.директор на ФЦ „Стамболов" и Росица Христова,на длъжност Отговорен счетоводител във Финансов център „Стамболов". Поради установената липса и работодателят е преценил, че са налице нарушения на трудовите задължения на ответника по т.23, т.24, т.25 и т.27, съгласно подписаната от И.М.Ф. Длъжностна характеристика,представляваща неразделна част от Трудов договор № ТД-102/02.05.2012 г.,сключен между „И."АД и И.М.Ф. и на основание чл.193,ал.1 от КТ с писмо с изх.№ 9156-39/06.01.2015г., е изискал писмени обяснения по повод горепосочената липса от служителя Фъндъкова. Работодателя е счел, че ответника е допуснал неизпълнение на нареждания на ищеца, в качеството му на работодател, определени в Глава четвърта, Раздел III -Оперативна каса от Вътрешните правила за касовата дейност на „И." АД, изразяващо се в това, че след извършена ревизия на 30.12.2014 г. И.М.Ф. е осъществила приемане на парични средства от ценна пратка-инкасо от ИРМ „РС-Несебър“, като не е изискала втора ревизия на 30.12.2014 г., каквато е задължителна при окончателно приключване на работа на Финансовия център,както и е установено нарушение в т.З и т.5 от Глава Девета Дефицити и излишъци от Вътрешните правила за касовата дейност на „И." АД, което е нарушение на трудовите задължения на ответника И.М.Ф., по смисъла на чл.187, т.7 и т.10 от Кодекса на труда. Твърди се в исковата молба че ответницата не е изпълнила задължението си да отговаря за съхраняването на паричните средства в касата/трезора на ИРМ към финансовия център в извънработно време, като само тя е притежавала ключ от касата и шифър на касата, обслужвала е сама касата и носи лична отговорност като отговаря за регистрираните липси на паричните средства в края на работния ден или при ревизии на касата. Със заповед № 3-9156-145/04.02.2015г. работодателят налага дисциплинарно наказание „Уволнение“ на работника И.М.Ф. и прекратява Трудов договор № ТД-102/02.05.2012 г.,сключен между „И." АД и И.М.Ф.. При така посочената в исковата молба фактическа обстановка се предявява настоящата претенция по чл.207, ал.1 т.2 от КТ. Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направено е искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, към която са поставени въпроси, касаещи установяване точния размер на липсващите парични средства, точния размер на лихвата за забава за периода от 05.01.2015г. до предявяване на исковата молба и точния размер на брутното трудово възнаграждение на ответницата.

В месечния срок е постъпил писмен отговор от ответницата, с който претенциите се оспорват по основание, като се оспорват и всички изложени в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения. Не се оспорва констатираната липса, но се сочи, се тя е установена именно от ответницата в първия работен ден след новогодишните празници, като се оспорва твърдението, че липсата се дължи на виновно поведение - действие или бездействие на ответницата. В тази връзка са изложени множество фактически твърдения, че липсата не се дължи на неправомерно поведение или на неизпълнение на служебните отчетнически задължения на ответницата. Включително се сочи и че каси с № 9 и 10,  за които е отговаряла Ф. се помещават в помещение-трезор, за който ключ има само друг служител – Костадинова, но не и ответницата, като каса № 10 няма шифър, и за нея са имали ключ и други лица-касиерите които са отговаряли преди нея за тази каса, които са могли да си извадят дубликат.  Излагат се твърдения, че в банковия офис служителите са установили че няма ел.захранване – не са работели монтираните камери за наблюдение, банкомат, СОТ и т.н.. Банката е била уведомена именно от ответницата за пробив в сигурността на 31.12.2014г., но не е предприела никакви мерки. Ищецът е извършил нарушение на собствените си правила, като е допуснал превишение на касовия лимит за съхранение на парични средства на каса №10 в периода 30.12.2014-01.01.2015г., тъй като при лимит от 90000 лв. в касата са съхранявани 120 000лв., като разликата не е била дозастрахована, пак според собствените Вътрешни правила на ищеца и специфичните разпоредби на БНБ. Ищецът е извършил нарушение на собствените си правила като  след съставянето на първоначалния трудов договор №102, ответницата е била принудена чрез преназначаване да заеме длъжност „касиер", без да е завършила касиерски курс и без съответния сертификат за това. Твърди се че втора ревизия на каса №10 всъщност е извършена в края на работния ред на 30.12.2014г. за което ответника сочи че представя доказателства към отговора, но съдът констатира че такива липсват.  С оглед извършените оспорвания и насрещното твърдение на ответника, че не е извършил вменените му от работодателя нарушения на служебните задължения и вътрешните правила на Банката се моли ищецът да бъде задължен да представи  „Вътрешните правила за касова дейност на „И." АД, действащи към датата на събитието в заверен препис, както и да посочи и представи доказателства за това как тези правила са сведени до знанието на ответницата. В тази връзка се твърди и че  Банката няма регламентирано правило, което да задължава ответницата да изиска втора ревизия при окончателно приключване на работата на касовия център, с оглед на това се моли ищецът да бъде задължен да уточни на коя конкретно разпоредба от вътрешните правила са основава твърдението му за нарушение, изразяващо се в неизвършване на повторна ревизия след инкасото на 30.12.2014г.. Излага се насрещно твърдение, че липсата на въпросната сума е резултат от допуснати в работата на ищеца слабости при приемане, охраняване, инкасиране, траспортиране и съхраняване на парични средства, при което така наречената „липса", представлява най-вероятно кражба извършена от трето на делото лице, без ответницата да е нарушавала служебните си задължения. Така се излагат доводи за всяка една от посочените т. от длъжностната характеристика както следва: твърди се че не е налице нарушение на т.23 от длъжностната х-ка, с насрещно твърдение че ответницата ежедневно коректно е приключвала и засичала паричните наличности в касата, като се позовава на  обстоятелството, че до момента на установяване на липсата на същата не са били налагани дисциплинарни и други наказания за неспазване на трудовата дисциплина и задължения. Несъгласие е изразено  и с твърдението на ищеца за нарушение на т.24 от  длъжностната х-ка, с аргумент, че от тази точка не става ясно какво се има предвид под изискването да „отговаря ... в извън работно време", тъй като в извънработно време офиса на банката, както и касовия трезор би следвало да са заключени, вкл. със задействана сигнално охранителна система и да се охраняват външно от наета фирма - COT. Поради това се счита, че ищецът следва да уточни и поясни твърдението си за нарушение на т.24 тъй като не е посочил конкретно с кои действия и бездействия е извършено нарушение от служителя. Оспорва се и твърдяно нарушение на т.25 с насрещно твърдение че ответницата е съхранявала печатите и ключа от касата, като няма нито твърдения, нито доказателства да е губен от нея ключ или печат. Сочи се че твърдяното нарушение по т.27 от дл.х-ка е несъстоятелно, тъй като текстът  по тази точка е неотносим към случая, защото не касае правила, които ответницата да е нарушила и по този  начин да е способствала за възникване на констатираната липса,  за възникване на отчетническата й отговорност, а визира последиците от вече констатирана липса и вече възникнала отговорност на отчетника по тази липса. С оглед на това се счита, че не може нарушението на този текст да бъде предпоставка за възникването на липсата и от тук за обосноваване отчетническата отговорност на ответницата. Не на последно място се сочи, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение се сочат други нарушени норми. Не се констатират приложени писмени доказателства към отговора, въпреки обратните твърдения за това в същия. Направени са доказателствени искания за гласни доказателства за установяване на твърдението, че от 19,00ч. на 31.12.2014г. в офиса на банката не е имало ел.захранване, СОТ и банкомата не е работел; моли се да бъде дадена възможност ответницата да представи разпечатка от Теленор за дата 31.12.2014г. за разговорите на същата с охранителя Станков във връзка с твърдението че именно тя е подала първоначалния сигнал за липсата на ел.захранване в ИРМ-Несебър; да се задължи ищеца да представи вътрешните правила за касова дейност на Банката; за допущане на СТЕ относно годината на производство на каса № 10, технологията на заключващия й механизъм, представлява ли фактическа сложност изваждане на дубликат на ключа за същата и на каква стойност е тази услуга; заключвало ли се е междинното помещение между касовия салон и трезора, налице ли е охранителна камера в това помещение, ползва ли се то от персонала на банката и за какви цели; отправени са въпроси по чл.176 ГПК към представляващ Банката.

   Предвид изложеното и съобразно чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата, да съобщи на страните проекта си за доклад по делото и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Съдът счита, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК и делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

С претенцията по чл.207, ал.1, т.2 от КТ работодателят реализира правото си на обезщетение от работник, осъществяващ отчетнически функции при констатирана липса в повереното на отчетника имущество. Причинната връзка между липсата (вреда с неизяснен произход) и действията и бездействията на отчетника се презумира от закона и не подлежи на доказване от работодателя - предполага се виновното поведение на отчетника, комуто са възложени функции да полага грижа по-голяма от обикновената (чл. 126, т. 8 КТ) за опазване имуществото на работодателя. Отчетникът разполага с възможност да обори в хода на съдебния процес законовата презумпция за виновност като докаже, че липсата не се дължи на негови действия или бездействия, вкл.възражение за намаляване на обезщетението или за освобождаване на отчетника от отговорност, при което в негова тежест е да установи, че работодателят не е изпълнил задълженията си по трудовия договор да осигури условия за изпълнение на отчетническата функция по съхранение на имуществото; условия, в съответствие с характера на работата (чл. 127, ал. 1, т. 2 КТ); да осигури условия, осигуряващи обичайната възможност за опазване и съхранение на поверените на отчетника стоково-материалните ценности. Според посоченото в ППВС № 5/55 г. отчетникът не отговаря за щетите, ако има обективна причина, която той не е могъл да предотврати (напр.кражба). В същия смисъл е и Решение № 380/02.06.2009г. по гр.д. № 758/09г. IIIг.о. на ВКС по чл.290 ГПК, съгласно което „…доказателствената тежест по този иск е възложена на отчетника - както по отношение на обстоятелството, че не е причинил щетата, така и че не я е причинил виновно, тъй като Законът е въвел оборима презумпция за причиняването на липсата от отчетника, а от тук и за неговата вина. Когато вредата е причинена от няколко работници или служители при условията на пълна имуществена отговорност те отговарят солидарно – чл.208, т.2 КТ. Работодателят може да търси от всеки от съпричинителите цялото задължение, поради което ответникът не може да прави възражение, че и други лица са отговорни за настъпването на вредата. Платилият дълга има право на регрес спрямо другите съизвършители, но не може да иска разделяне на дълга.“

Ищецът следва да установи при условията на главно и пълно доказване че ответникът е заемал отчетническа длъжност, по силата на която са му поверени стоково-материалните ценности, както и наличието на втората материална предпоставка, а именно липсата на пари или материални ценности и техния размер.  

Причинната връзка между липсата /вреда с неизяснен произход/ и действията/бездействията на отчетника се презюмира от закона и не подлежи на доказване от работодателя. Както е посочено по-горе предполага се виновно поведение на отчетника, на когото са възложени функции да полага грижа по-голяма от обикновената за опазване имуществото на работодателя. Законът е въвел оборима презумпция за причиняване на липсата от отчетника и за неговата вина и следователно в тежест на ответницата е да обори горната презумпция, като докаже,че липсата не е причинена от нейни действия/бездействия или че е настъпила не по нейна вина.

В конкретния случая е недопустимо обективно съединяване и разглеждане в едно производство на иск по чл.207, ал.1, т.2 от КТ и на претенцията по чл.221, ал.2 от КТ с оглед естеството на същите, като последната подлежи на разглеждане в отделно производство съобразно разпоредбата на чл.210, ал.2 от ГПК, още повече, че обуславящата предпоставка за предявяване на този иск - Заповедта за дисциплинарно наказание  уволнение е обжалвана по съдебен ред пред РС-Несебър  и няма данни да е влязла в сила.

   Съдът намира, че приложените по делото писмени доказателства и част от направените доказателствени искания са допустими и относими към предмета на делото, изключая искането СТЕ, тъй като отговорите на въпрос 1-ви същото се явяват неотносими и с оглед изложението в цитираното по-горе Решение № 380/02.06.2009г. на ВКС, а за отговорите на въпрос 2-ри не са необходими технически познания. По отношение сочения свидетел – моли се същият да бъде допуснат при условията на          призоваване, но искането не отговаря в пълнота на изискванията на чл.156, ал.2 от ГПК, поради което подлежи на отклоняване.

  Предвид изложеното и на основание чл.140 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 29.03.2016г. от 11,10 часа, за които дата и час да се призоват страните.

            ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства.

            ДОПУСКА извършването на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените в исковата молба въпроси, след внасяне на депозит в размер на 150лв., платими от ищеца по депозитна с/ка на РС-Несебър за което в същия срок да се представи платежен документ по делото, в противен случай определението в частта досежно допуснатата СИЕ ще бъде отменено.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца да предостави достъп до необходимата на вещото лице документация.

            НАЗНАЧАВА  за вещо лице по делото Наталия Карчева-икономист-счетоводител.

            ОСТАВЯ без уважение искането за допускане  извършването на съдебно-техническа експертиза като неоснователно.

ЗАДЪЛЖАВА на осн.чл.190 ГПК ищеца да представи в срок до първо по делото с.з. да представи Вътрешните правила за касова дейност на Банката, както и да представи доказателства как са сведени до знанието на ответника, като указва, че непредставянето на същите ще бъде ценено съгласно разпоредбите на чл.190, ал.2, вр.чл.161 ГПК.

Дава възможност на ищеца в срок до първо по делото с.з. да уточни с какви точно действия и бездействия са нарушени от страна на ответника посочените задължения по трудовата му характеристика и вътрешните правила.

ДАВА възможност и ПРИКАНВА страните в срок до първо по делото с.з. с оглед изложението в мотивната част на настоящото определение и поставените въпроси от ответника по чл.177, ал.1, т.2, вр.чл.176 ГПК да  

            УКАЗВА на страните възможността за доброволно уреждане на спора- чрез медиация или друг, избран от страните, способ с оглед постигане на благоприятен за спорещите субекти краен резултат.

     УКАЗВА на страните за възможността да ползват правна помощ при необходимост и право за това.

    СЪОБЩАВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивировъчната част на настоящото определение: Ищецът следва да установи при условията на главно и пълно доказване че ответникът е заемал отчетническа длъжност, по силата на която са му поверени стоково-материалните ценности, както и наличието на втората материална предпоставка, а именно липсата на пари или материални ценности и техния размер.  Причинната връзка между липсата /вреда с неизяснен произход/ и действията/бездействията на отчетника се презюмира от закона и не подлежи на доказване от работодателя. Както е посочено по-горе предполага се виновно поведение на отчетника, на когото са възложени функции да полага грижа по-голяма от обикновената за опазване имуществото на работодателя. Законът е въвел оборима презумпция за причиняване на липсата от отчетника и за неговата вина и следователно в тежест на ответницата е да обори горната презумпция, като докаже,че липсата не е причинена от нейни действия/бездействия или че е настъпила не по нейна вина.

     Съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, всяка от страните трябва да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

    Не е извършено признание на факти и обстоятелства  по делото.

    Липсват ненуждаещи се от доказване обстоятелства.

   РАЗДЕЛЯ на осн.чл.210, ал.2 от ГПК в отделно производство предявената претенция от „И.“ АД с ЕИК-8316632820042, седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника адв.А.Д., съдебен адрес *** против И.М.Ф. с ЕГН-********** *** по чл.221, ал.2 от КТ в размер на 653,90лв., която да се докладва за разпределение.

    Определението не подлежи на обжалване.

    Препис от определението да се връчи на страните, като на ищеца да се изпрати препис от постъпилият от ответника отговор.

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: