РЕШЕНИЕ
№ 343
гр. Кюстендил, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20211520102461 по описа за 2021 година
С. Е. В., ЕГН ********** и И. Е. В., ЕГН **********, двамата с адрес
гр. Кюстендил, ********, чрез адв. Е. Й. от АК - Кюстендил, съдебен адрес:
гр. Кюстендил, ул. „Гороцветна“ № 35, са предявили против С. Е. В., ЕГН
**********, с адрес: ********* иск да бъде намалено дарението на
процесните имоти, обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим
имот – апартамент № 67, том II, рег. № 1855, дело № 256/2020 г. на нотариус
Е. Павлов с рег. № 188 при НК и Нотариален акт № 68, том II, рег. № 1857,
дело № 257/2020 г. на нотариус Е. Павлов, с рег. № 188 при НК до 19/24 ид.ч.
от същите, като бъдат възстановени общо на ищците 5/24 ид.ч. от имотите,
представляващи накърнената тяхна запазена част от наследството на общия
им наследодател, след което да бъде извършена делба на процесният първи
имот при квоти, както следва: за ищците общо 5/24 ид.ч. от същите, при 19/24
ид.ч. – за ответницата.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответната страна не е
депозирала писмен отговор.
В открито съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си
представител, молят съда да уважи предявените искове. Претендират
1
разноски. Представят списък по чл.80 ГПК.
За ответника се явява адв. М. от АК – Кюстендил, който твърди, че от
общата образувана наследствена маса следва да се извади задължението в
размер на 7680,07 лева, което наследодателят Е. Ш. е оставил след своята
смърт по договор за потребителски кредит, сключен с „ОББ“ АД. Претендира
разноски.
Районен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и
след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
при условията на чл. 235, ал.2 ГПК, намери за установено следното от
фактическа страна:
И. Е. В., С. Е. В. и С. Е. В. са низходящи от първа степен на Е. В. Ш.,
притежавал ЕГН **********, бивш жител на гр. Кюстендил, общ.Кюстендил,
починал на 02.02.2021 г., за което е издаден акт за смърт №79 от 02.02.2021г.
Сред наследниците на починалия е и неговата съпруга И. С.Ш.. Посочената
фактическа констатация се установява от представения препис на
удостоверение за наследници № 1291 405 от 17.03.2021г., издадено от
Община Кюстендил (л.7 от делото).
С договор за покупко-продажба на жилище (л.51), сключен по реда на
чл.117 ЗТСУ (отм.) от 23.09.1982 г., между Стопанска дирекция „Изграждане
на селищни системи“ гр. Кюстендил, като продавач, и Е. В. Ш. и И. С.Ш.,
като купувачи, последните са придобили право на собственост на
новопостроено жилище №20, находящо се в жилищна сграда – блок ***** в
гр. Кюстендил, състоящо се от три стаи и кухня, с площ от 89,68 кв.м.
застроена площ, заедно с приспадащо се избено помещение №20 и 4,281%
идеални части от общите части на сградата и 4,281% идеална част от правото
на строеж върху поземления имот.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот с № 67/12.08.2020г., том
ІІ, рег.№1855, дело № 256/2020 г. по описа на нотариус с район на действие –
Районен съд Кюстендил, Е. В. Ш. и И. С.Ш. са дарили на дъщеря си С. Е. В.
собствения си недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 41112.503.1391.1.20 по КККР на гр. Кюстендил, одобрени със
Заповед № РД-18-96/28.10.2008г. на изп.директор на АГКК, представляващ
апартамент №20, находящ се на адрес в гр.Кюстендил, *******, със застроена
площ от 89,68 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение №20, както и
2
4,281% идеални части от общите части на сградата и 4,281% идеална част от
правото на строеж върху поземления имот, който самостоятелен обект се
намирал в сграда с идентификатор 41112.503.1391.1 по КККР на гр.
Кюстендил (л.50 от делото). Дарителите са запазили правото на ползване
върху дарения апартамент безвъзмездно, заедно или поотделно, до края на
живота си.
От находящата се на л.25 от делото схема с № 15-1336465/09.12.2021г.
на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112.503.1391.1.20,
издадена от СГКК - Кюстендил се установява, че последното изменение на
кадастралната карта кадастралните регистри, засягащо самостоятелен обект в
сграда с посочения идентификатор е от 18.08.2020г.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане №127, том II, дело № 735/1981г. по описа
на съдия в Районен съд – Кюстендил (л.64 от делото), С. Е. Ш., действаща
лично И.то пълномощник на съпруга си В. А. Ш., са прехвърлили в
собственост на сина си Е. В. Ш. ½ ид.част от парцел X-ти, с планоснимачни
номера 86 и 87, ведно с подобренията, находящи се в имот с пл.86, който
парцел се намира в кв.4 по плана на с.Горановци, общ.Кюстендил и с площ от
422 кв.метра.
От отбелязване в находящата се на л.65 от делото скица с №
297/21.07.2022 г., издадена от Община Кюстендил се установява, че УПИ X –
86,87 в кв.4 по планa на с.Горановци е с обща площ от 422 кв.м., като имот с
пл.№86 е с площ от 225 кв.м. и имот с пл.№87 е с площ от 180 кв.м.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот с № 68, том ІІ, дело №
257/2020 г. по описа на нотариус Е. Павлов, с рег.№ 188 на НК и с район на
действие РС-Кюстендил (л.63 от делото), Е. В. Ш. и И. С.Ш. са дарили на
дъщеря си С. Е. В. собствения си недвижим имот, представляващ ½ идеална
част от урегулиран поземлен имот, представляващ парцел X-ти, с
планоснимачни номера 86 и 87, ведно с подобренията, находящи се в имот с
пл.86, който парцел се намира в кв.4 по плана на с.Горановци,
общ.Кюстендил и с площ от 422 кв.м., като дарителите са запазили правото
на ползване върху дарения имот безвъзмездно, заедно и поотделно, до края на
живота си.
Видно от попълнени от Е. В. Ш. и И. С.Ш. декларации за гражданство и
3
гражданско състояние (л.69 и 70 от делото), двамата са сключили граждански
брак на 09.09.1980 година, като други доказателства по делото за
установяването на този факт не са представени от страните, но съответно по
този въпрос не се и спори.
От представено от ответника по делото удостоверение с изх.
№ИД28157/2022-05.12.2022г., издадено от „Обединена Българска Банка“ –
клон Кюстендил, е видно, че задължението по договор за потребителски
кредит LD1925910116 с длъжник Е. В. Ш., ЕГН ********** към 02.02.2021г.
(датата на настъпилата смърт) е в размер на 7680,07 лева, представляваща
главница и текущо начислена лихва. Кредитът е изцяло погасен на
27.10.2021г. съгласно И.не за предсрочно погасяване от дата 20.10.2021г.,
подадено от И. Ш. – съдлъжник по договора.
След извършена служебна справка от съда, по делото е приложено
Решение №289 от 19.04.2022г., постановено по гр.дело № 2211 по описа на
Районен съд – Кюстендил за 2022г. (л.88-90 от делото), което е влязло в сила
на 17.05.2022г., съгласно което съдът е отхвърлил предявените от И. С.Ш.
искове по чл.59 от ЗЗД срещу С. В. и И. В. за сумите от по 822 лева,
представляващи наследствената им част от изплатено предсрочно задължение
по договор за кредит на наследодателя им Е. В. Ш.. Съдът е решил делото в
тази насока, като видно от мотивите на крайния акт е приел, че И. С.Ш. е
заплатила задължението си по кредита в качеството й на солидарен длъжник
по него, а не в качеството й на наследник на другия длъжник и
кредитополучател. Поради липса на доказателства относно елементите на И.
за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД, съдът е намерил И. за
неоснователен и го е отхвърлил.
Процесуалният представител на ищците е представил по делото и
протокол от открито съдебно заседаниe (л.85-86 от делото), проведено на
28.03.2022г. по гр.дело № 663 по описа на КнРС за 2021г., видно от който е
постигната съдебна спогодба между настоящите страни по делото - И. Е. В. и
С. Е. В. като ищци и С. Е. В. и И. Ш. като ответници. Видно от съдържанието
на спогодбата, страните са постигнали съгласие са доброволна делба на два
броя леки автомобили, които са били придобити от Е. В. Ш. и съпругата му И.
Ш. по време на брака им и които са станали съсобствени на наследниците на
Е. Ш. след смъртта му, настъпила на 02.02.2021г. Същите са оценени по
4
пазарна стойност в размер на 15937,00 лева към момента на открИ.е на
наследството.
От попълнена от ищците декларация, находяща се на л.80 от делото,
същите са декларирали, че не им е известно общият им наследодател Е. В. Ш.
да е притежавал друго недвижимо и движимо имущество, освен посоченото
по настоящото дело.
От приетото заключение по назначената от съда по инициатива на
страните съдебно-оценителна експертиза, изготвено от инж. Д. Д., се
установява, че самостоятелен обект с идентификатор 41112.503.1391.1.20 по
КККР на гр. Кюстендил, с административен адрес в ******, е оценен за
сумата от 67 000 лева - пазарна стойност на имота. Пазарната стойност на ½
идеална част от УПИ, представляващ парцел X – имоти с планоснимачни
номера 86 и 87 в квартал №4 по плана на село Горановци, общ.Кюстендил,
утвърден със Заповед №2525/12.06.1964г. и №373/01.02.1980г., целият с площ
от 422 кв.м., ведно с жилищна сграда в имота, представляваща
северозападната половина със застроена площ от 35 кв.м., находяща се в
поземлен имот с планоснимачен №86, е в размер на 24 500 лева.
Вещото лице е изчислило, че общата пазарна стойност на
наследствените имоти към м.02.2021г. е в размер на 91500 лева, като
остойностяването на процесните наследствени недвижими имоти при квоти,
както следва е:
- за ищците при 5/24 ид.ч. от същите, е на стойност от 19062,50 лева;
- за ответника при 19,24 ид.ч. е на стойност от 72437,50 лева.
Изложените факти се установяват от посочените по-горе, събрани в
хода на производството доказателства, съдържащи се в приобщените писмени
доказателствени средства и заключението на вещото лице.
При така установените по делото факти, се налагат следните правни
изводи:
Относно И. по чл. 30, ал.1 ЗН
Ищците И. Е. В. и С. Е. В. претендират да упражнят правото си да
възстановят запазената част от наследството, оставено от техния баща Е. В.
Ш., която се твърди, че е накърнена чрез извършени от последния
наследодател в полза на ответника С. Е. В. разпореждания на два броя
5
недвижими имота.
За правилното разрешаване на спора между страните, съдът следва да
изясни по делото следните въпроси – ищците наследници ли са на починалото
лице и притежават ли запазена част от имуществото, което последният е
оставил, каква е тяхната запазената част от наследството и съответно
накърнена ли е запазената им част от наследството с извършеното приживе от
наследодателя дарение в полза на ответника.
Според чл. 28 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители
или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да
накърнява онова, което представлява тяхна запазена част от наследството.
Частта от наследството, вън от запазената, представлява разполагаема част на
наследодателя, с която той приживе може да се разпорежда свободно.
Страните по делото са низходящи от първа степен на починалото лице,
поради което са наследници с право на запазена част от наследството на
същия.
Наследникът, който счита, че запазената му част е накърнена, чрез
дарение, може да упражни своето субективно потестативно право да И.
възстановяването й, чрез иск спрямо надареното лице.
Съгласно чл. 29, ал.3, изр.2 и изр.3 ЗН, когато наследодателят е оставил
низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на
всяко дете. В тези случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3,
при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от
наследството. Тъй като към момента на смъртта си – 02.02.2021г. Е. Ш. е
оставил за свои наследници съпругата си и трима низходящи, то
разполагаемата част от наследството е била 1/6 ид.ч., а запазената част от
наследството на всеки от четиримата наследници – по 5/24 ид.части (5/6
запазена част за наследниците, разделена на 4 – броя на наследниците).
За да може да се определят конкретно параметрите на запазена и
разполагаема част, на основание чл. 31 ЗН следва да се образува една маса от
всички имоти (движими и недвижими), които са принадлежали на
наследодателя към момента на смъртта му, както и вземанията на същия. Към
тази маса следва да се прибавят и даренията, извършени от наследодателя, с
изключение на обичайните такива, според тяхното положение по време на
подаряването и според стойността им по време на открИ.е на наследството за
6
недвижимите имоти и по време на подаряването – за движимите вещи. От
така образуваната маса следва да се приспадне увеличението на наследството,
ако има такова, за което чрез действията си, приживе на наследодателя е
спомогнал някой от наследниците, както и задълженията, които
наследодателят е имал към момента на смъртта си.
По делото не се наведоха твърдения за притежавани от наследодателя
вземания. Същевременно не се спори, като се установява и от постигнатата
между страните по гр.дело 663/2021 по описа на КнРС спогодба, че след
смъртта на общия наследодател на страните по настоящото дело, същият е
оставил ½ ид.ч. от два броя движими вещи – леки автомобили. При
действието на режима на съпружеска имуществена общност, правата върху
движимо или недвижимо имущество, които съпрузите са придобили по време
на брака, принадлежат общо и на двамата. За наличие на друг режим на
имуществени отношения между бившите съпрузи не се установява, не е
налице и възражение от някоя от страните в тази насока. Сред общите
основания за прекратяване на съпружеската имуществена общност е смъртта
на единия съпруг. Последицата от прекратяване режима на съпружеска
имуществена общност е, че съсобствеността се трансформира от бездялова в
дялова. Дяловете се смятат за равни до доказване на противното.
Предвид това разяснение, към момента на смъртта си, Е. Ш. е оставил в
наследство на своите наследници ½ ид.ч. от два броя автомобила, които са
оценени по цитираното гражданско дело с обща парична равностойност от
15937,00 лева, или 7968,50 лева за ½ ид.части.
Спорен по делото е въпросът дали при определяне размера на
разполагаемата и запазената част от наследствения патримониум на Е. Ш.
следва да се извади задължението по сключения между него и „Обединена
българска банка“ – клон Кюстендил договор за потребителски кредит
LD1925910116. Според ищците, кредитът е бил обект на гражданско дело, по
което има влязло в сила съдебно решение, като по силата на последното
задължението не се дължало от общия им наследодател, поради което не
следвало и да се приспада от активите в наследството. Според ответната
страна, видно от представеното от нея удостоверение с изх.№ИД28157/2022-
05.12.2022г., издадено от „Обединена Българска Банка“ – клон Кюстендил, се
установявало, че задължение в размер на 7680,07 лева, представляващо
7
главница и текущо начислена лихва по договор за потребителски кредит
LD1925910116, се дължало и от Е. В. Ш., ЕГН ********** към 02.02.2021г.
(датата на настъпилата смърт), в качеството му на солидарен длъжник по
договора, заедно с лицето, погасило това задължение – неговата съпруга И.
Ш..
Съдът намира за правилно становището на ответната страна, поради
следното:
Неотносимо, преценявайки го спрямо събраната доказателствена
съвкупност по делото, се явява Решение №289 от 19.04.2022г. по гр. дело №
2211/2021 по описа на КнРС. По посоченото дело съдът се е произнесъл по
предявен иск с правно основание чл.59 ЗЗД за наличие на неоснователно
обогатяване в полза на наследниците на Е. Ш., тъй като ищецът по това дело –
неговата съпруга И. Ш. е заплатила в пълен размер свое задължение и
задължение на своя съпруг. Съгласно разпоредбата на чл.298 ГПК решението
влиза в сила само между същите страни, за същото И.не и на същото
основание. Съдът, с крайният си акт по делото се е произнесъл по въпросът
дали наследниците на починалия дължат на заплатилия задължението
съдлъжник връщане на част от сумата, с която е погасено задължението по
договора за кредит. Предметът на делото е различен от предмета на
настоящото, по което следва да се установи, съгласно разпоредбата на чл.31
ЗН, дали към момента на смъртта Е. Ш. е имал качеството на длъжник по
договора за кредит. Този факт е отразен в мотивите на Решение №
289/19.04.2022г., макар и същите да нямат сила на пресъдено нещо, като е
посочено, че „…задължението по договора за кредит е поето солидарно от
двамата съпрузи. В този смисъл, ищецът в производството (съпругата на
наследодателя – бел.авт.) е отговаряла за цялото задължение, както и
наследодателят преди смъртта му, като след смъртта на съпруга си е погасила
предсрочно цялото задължение.“.
Пасивната солидарност, за която съдът говори в мотивите на своето
решение, може да се дефинира като възможността едно и също задължение да
се дължи от двама или повече длъжници, като всеки един от тях може да
изпълни цялостно задължението, а изпълнението на един от тях погасява
задължението на всички останали. Следователно, за да е налице пасивна
солидарност следва да са налице двама или повече длъжници, които имат
8
едно общо задължение, като всеки длъжник може да изпълни цялото
задължение, т.е. задължението е неделимо. В този ред на мисли, към момента
на смъртта си, наследодателят на страните е бил солидарен длъжник за сумата
в пълен размер от 7680,07 лева, поради което същата следва да бъде извадена
от стойността на всички имоти, които последният е притежавал.
За формиране на масата по чл. 31 от ЗН към притежаваното имущество
следва да се добавят и даренията, с изключение на обичайните такива по
стойност на недвижимите имоти към момента на открИ.е на наследството.
Според чл.13 СК (обн. ДВ. бр.23 от 22 Март 1968г., отм. ДВ. бр.41 от 28
Май 1985г.), действащ към момента на сключване на гражданския брак между
Е. В. Ш. и И. С.Ш., недвижимите и движимите вещи и права върху вещи,
придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата
съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за
задоволяване нуждите на семейството.
Установи се по делото, че с договор за покупко-продажба на жилище,
сключен по реда на чл.117 ЗТСУ (отм.) от 23.09.1982 г., Е. В. Ш. и И. С.Ш. са
придобили право на собственост на новопостроено жилище №20, находящо
се в жилищна сграда – блок ***** в гр. Кюстендил, състоящо се от три стаи и
кухня, с площ от 89,68 кв.м. застроена площ, заедно с приспадащо се избено
помещение №20 и 4,281% идеални части от общите части на сградата и
4,281% идеална част от правото на строеж върху поземления имот, което
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
41112.503.1391.1.20. Имотът е придобит по време на брака на двамата
приобретатели, поради което е станал съпружеска имуществена общност до
момента на извършеното дарение на имота в полза на дъщеря им и настоящ
ответник – С. В., осъществено под формата на нотариален акт за дарение на
недвижим имот с № 67/12.08.2020г., том ІІ, рег.№1855, дело № 256/2020 г. по
описа на нотариус с район на действие – Районен съд Кюстендил.
От заключението на вещото лице инж. Д. Д. се установява, че към
датата на смъртта на Е. Ш., горното имущество е било на стойност 67 000
лева, като при липсата на дарението починалият е щял да остави в наследство
½ ид.ч. от имота, предвид факта, че същият е бил съпружеска общност, което
се равнява на парична стойност от 33 500 лева.
Установи се по делото, че с нотариален акт за прехвърляне на недвижим
9
имот срещу задължение за издръжка и гледане №127 от 12.08.1981г., том II,
дело № 735/1981г. по описа на съдия в Районен съд – Кюстендил, С. Е. Ш.,
действаща лично И.то пълномощник на съпруга си В. А. Ш., са прехвърлили в
собственост на сина си Е. В. Ш. ½ ид.част от парцел X-ти, с планоснимачни
номера 86 и 87, ведно с подобренията, находящи се в имот с пл.86, който
парцел се намира в кв.4 по плана на с.Горановци, общ.Кюстендил и с площ от
422 кв.метра. Когато един имот е прехвърлен по време на брака на един от
съпрузите, дори и с договор за прехвърляне на имот със задължение за
издръжка и гледане, той става съпружеска имуществена общност и на двамата
съпрузи. С нотариален акт за дарение на недвижим имот с № 68/12.08.2020г.,
том ІІ, дело № 257/2020 г. по описа на нотариус Е. Павлов, с рег.№ 188 на НК
и с район на действие РС-Кюстендил Е. В. Ш. и И. С.Ш. са дарили на дъщеря
си посочения недвижим имот.
От заключението на вещото лице се установява, че към датата на
смъртта на Е. Ш., горното имущество е било на стойност 24 500 лева, като
при липсата на дарението починалият е щял да остави в наследство ½ от
имота, предвид факта, че същият е бил съпружеска общност, което се равнява
на парична стойност от 12 250 лева.
При горните доводи, съдът приема, че наследодателят към момента на
своята смърт е притежавал ½ ид.ч. от два броя леки автомобили на стойност
от 7968,50 лева, като същият е бил солидарен главен длъжник за сумата от
7680,07 лева към „Обединена българска банка“ АД. Към общата образувана
наследствена маса следва да се прибави и стойността на даренията, която за
частта на наследодателя възлиза в общ размер на 45 750 лева. Не се установи
наличието на други релевантни за формиране на масата по чл. 31 ЗН факти.
При така възприетите стойности на имуществата, масата по чл. 31 ЗН
относно наследодателя Е. Ш. е на обща стойност 46 038,43 лева.
Запазената част на наследниците от наследството на техния съпруг и
баща, както вече се посочи, е била 5/6 ид.ч., или 38 365,36 лева.
Разполагаемата част на наследодателя е била 1/6 ид.ч. В стойностно
отношение това ще рече, че Ш. не е могъл да се разпорежда със завещания
или дарения, без да накърни запазената част на наследниците си по закон (в
случая такива от първи ред и съпруг) с вещи или права върху вещи, парични
влогове и т.н. на стойност над 7673,07 лева. Това е разполагаемата му част. С
10
оглед на това, размерът на запазената част на всеки един от наследниците,
които имат по 5/24 ид.ч. от наследството на наследодателя им, в частност и
ищците, е в размер на 9591,34 лева за всеки от тях или 19 182,68 лева и за
двамата ищци общо.
Видно е, че даренията на стойност 45 750 лева значително надхвърлят
частта от наследството, с която Е. Ш. е могъл да се разпорежда чрез тях. При
запазена част на С. Е. В. и И. Е. В. от наследството на починалият им баща в
размер на 19 182,68 ид.ч., същите към настоящият момент са получили
парично уравнение на дяловете им при делбата на останалите след смъртта на
наследодателят им два броя леки автомобили, видно от протоколно
определение от 28.03.2022г. по гр.дело № 663/2021г. на КнРС (л.85-86 от
делото), в което е отразена постиганата спогодба. Тъй като наследодателят е
оставил след смъртта си 1/2 от притежаваните от него в режим на СИО
автомобили, получената сума от наследниците му С. Е. В. и И. Е. В. следва да
бъде съотнесена към частта, която той е оставил в наследство. С оглед на
това, ½ от получената сума в общ размер на 3984,26 лева - 1992,13 лева
следва да бъде извадена от запазената част на наследниците – ищци по делото.
Налага се извод, че запазената им част, чрез извършените дарения, е
накърнена със 17 190,55 лева (19 182,68 – 1992,13=17 190,55).
В контекста на изложеното, налага се извод, че за да бъде възстановена
запазената част на ищците, даренията следва да бъдат намалени с квота,
представляваща съотношение между стойността на накърняването и
стойността на дарението, направено от починалия наследодател, т.е. със 17
190,55/91 500 ид.ч. от собствеността на двата имота, които са били дарени (в
този смисъл Определение № 374/20.04.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 1373/2010 г. І
г.о.).
Искът по чл.31, ал.1 ЗН се явява основателен, поради което ще бъде
уважен.
Относно И. по чл. 344, ал. 1 ГПК и чл. 34 ЗС
Предвид основателността на И. по чл.31, ал.1 ЗН и наличието на
признато преобразуващото право на ищците да получат дял от
наследствените имоти, до делба следва да се допусне само Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 41112.503.1391.1.20 по КККР на гр.
Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008г. на изп.директор
11
на АГКК, представляващ апартамент №20, находящ се на адрес в
гр.Кюстендил, *******, със застроена площ от 89,68 кв.м., ведно с
прилежащото избено помещение №20, както и 4,281% идеални части от
общите части на сградата и 4,281% идеална част от правото на строеж върху
поземления имот, който самостоятелен обект се намира в сграда с
идентификатор 41112.503.1391.1 по КККР на гр. Кюстендил,тъй като по
отношение на вторият имот- ½ идеална част от урегулиран поземлен имот,
представляващ парцел X – имоти с планоснимачни номера 86 и 87 в квартал
№4 по плана на село Горановци, общ.Кюстендил, утвърден със Заповед
№2525/12.06.1964г. и №373/01.02.1980г., целият с площ от 422 кв.м., ведно с
жилищна сграда в имота, представляваща северозападната половина със
застроена площ от 35 кв.м., находяща се в поземлен имот с планоснимачен
№86,производството по делото бе прекратено.
Квотите на страните в съсобствеността върху тези имоти бяха посочени
по-горе и са както следва:
- за ищците С. Е. В. и И. Е. В. - 17 190,55/91 500 ид.ч. от имотите;
- за ответника С. Е. В. – 74 309,45/91 500 ид.ч. от имотите.
По разноските:
Заявено е И.не за разноски от ищците, като те са ангажирали и списък
по чл.80 ГПК.
Ищците по делото са сторили разноски в общ размер на 1406,70 лв.
/184,70 лева заплатена държавна такса по делото (л.29), 23,00 лева заплатена
държавна такса за вписване на исковата молба, 800,00 лева адв.
възнаграждение (л.45 и 100), 300,00 лева възнаграждение за вещо лице по
допусната съдебно-оценителна експертиза (л.103), 99,00 лева такси за
удостоверения и скици/. Претендират заплащането на разноски за издаване на
съдебни удостоверения, за издаване на скица от Община Кюстендил и скица
от СГКК. Съдът намира, че последните също подлежат на присъждане, тъй
като са сторени по делото във връзка с И. за възстановяване на запазена част,
който е уважен.
С оглед на това сторените разноски следва да се възложат в тежест на
ответника.
По делото ответникът не е ангажирал доказателства за сторени
12
разноски, като и поради уважаване на И. такива не се следват.
С оглед на изложеното, съдът
РЕШИ:
НАМАЛЯВА по предявения иск с правно основание чл. 30, ал.1 ЗН от
С. Е. В., ЕГН ********** и И. Е. В., ЕГН **********, двамата с адрес гр.
Кюстендил, ********, направените от Е. В. Ш., ЕГН **********
/наследодател на страните по делото/, бивш жител на гр. Кюстендил, общ.
Кюстендил, починал на 02.02.2021 г., дарения, обективирани в Нотариален
акт за дарение на недвижим имот – апартамент № 67, том II, рег. № 1855,
дело № 256/2020 г. на нотариус Е. Павлов с рег. № 188 при НК и Нотариален
акт № 68, том II, рег. № 1857, дело № 257/2020 г. на нотариус Е. Павлов, с
рег. № 188 при НК в полза на С. Е. В., ЕГН **********, с адрес: *********
относно следните недвижими имоти:
1./ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112.503.1391.1.20
по КККР на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008г. на
изп.директор на АГКК, вид собственост – частна, тип жилище,
представляващ апартамент №20, находящ се на адрес в гр.Кюстендил,
*******, със застроена площ от 89,68 кв.м., ведно с прилежащото избено
помещение №20, както и 4,281% идеални части от общите части на сградата и
4,281% идеална част от правото на строеж върху поземления имот, който
самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор 41112.503.1391.1 по
КККР на гр. Кюстендил;
2./ ½ идеална част от урегулиран поземлен имот, представляващ парцел
X – имоти с планоснимачни номера 86 и 87 в квартал №4 по плана на село
Горановци, общ.Кюстендил, утвърден със Заповед №2525/12.06.1964г. и
№373/01.02.1980г., целият с площ от 422 кв.м., ведно с жилищна сграда в
имота, представляваща северозападната половина със застроена площ от 35
кв.м., находяща се в поземлен имот с планоснимачен №86, като
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на С. Е. В., ЕГН ********** и И. Е.
В., ЕГН **********, двамата с адрес в гр. Кюстендил, ******** от
наследството на Е. В. Ш., в размер на 17 190,55/91 500 ид.ч. от посочените
имоти.
13
ДОПУСКА на основание чл. 344, ал. 1 ГПК и чл. 34 ЗС да се извърши
съдебна делба на следният недвижим имот:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112.503.1391.1.20 по
КККР на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008г. на
изп.директор на АГКК, вид собственост – частна, тип жилище,
представляващ апартамент №20, находящ се на адрес в гр.Кюстендил,
*******, със застроена площ от 89,68 кв.м., ведно с прилежащото избено
помещение №20, както и 4,281% идеални части от общите части на сградата и
4,281% идеална част от правото на строеж върху поземления имот, който
самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор 41112.503.1391.1 по
КККР на гр. Кюстендил;
МЕЖДУ СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ:
- С. Е. В., ЕГН **********
- И. Е. В., ЕГН **********
- С. Е. В., ЕГН **********,
ПРИ КВОТИ:
- за ищците С. Е. В. и И. Е. В. - 17 190,55/91 500 ид.ч. от имотите;
- за ответника С. Е. В. – 74 309,45/91 500 ид.ч. от имотите.
ОСЪЖДА С. Е. В., ЕГН **********, с адрес: ********* ДА
ЗАПЛАТИ на С. Е. В., ЕГН ********** и И. Е. В., ЕГН **********, двамата
с адрес гр. Кюстендил, ********, направените съдебни разноски по делото в
размер на 1406,70 лв. (хиляда четиристотин и шест лева и седемдесет
стотинки).
Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от
връчването му пред Окръжен съд - Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
14