РЕШЕНИЕ
№ 1352
гр. Варна, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20213110107085 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на предявен от Д. ХР. Д. срещу
„П. В.“ ЕАД иск за присъждане на сумите от 560.00 лева, представляваща
еднократна парична помощ, дължима на основание чл. 96 от действащия в
ответното предприятие колективен трудов договор, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на задължението и 55.69 лева, представляваща обезщетение за
забава, начислено върху главницата от 560 лева, за периода 21.04.2020 г. –
13.04.2021 г. Претендират се и разноски.
В исковата молба се излага, че в периода 07.01.2003 г. – 15.07.2020 г.
между страните е съществувало трудово правоотношение, като ищецът е и
член на синдикална организация на работниците и служителите в ответното
дружество. Поради заболяване, ищецът е ползвал отпуск по болест над 150
дни. С оглед последното и съобразно предвиденото в чл. 96 от КТД, на
20.04.2020 г. до работодателя е отправено искане за отпускане на еднократна
парична помощ, в размер на една минимална работна заплата. Такава е
отказана от работодателя, с резолюция от 24.04.2020 г. Твърди се още, че през
2020 г., размерът на минималната работна заплата е 560.00 лева.
Ответникът – „П. В.“ ЕАД депозира писмен отговор в срока по чл. 131
1
ГПК, в който излага съображения за допустимост, но неоснователност на
исковете. Позовава се на извършено в хода на процеса плащане, като се
претендира същото да бъде съобразено от решаващия състав. Отправя искане
за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл. 59
КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК ГПК, в тежест на ищеца е да
установи наличие на валидни трувоправни отношения с ответника; членство в
синдикална организация на работниците и служителите в ответното
предприятие; наличие на колективен трудово договор, сключен между
ответното дружество и синдикалната организация, в която ищеца членува,
предвиждащ заплащане на претендираното обезщетение; ползване на отпуск
поради временна нетрудоспособност над 45 дни; отправено искане до
работодателя за изплащане на обезщетението; размера на претенциите;
В тежест на ответника е да установи погасяване на задължението.
В настоящата хипотеза, между страните липсва спор относно
членството на ищеца в синдикалната организация на „* - * - * – *“,
депозирано заявление за изплащане на еднократна парична помощ на ищеца,
на основание чл. 96 от КТД, на 23.04.2020 г.; наличие на валидно трудово
правоотношение с „П. В.“ към 23.04.2020 г. и съответно ползван болничен от
ищеца, издаден от здравните органи. Същеврменно, видно от приложеното
на л. 59 платежно нареждане претендираните главница и обезщетение за
забава са заплатени на ищеца от ответника на 28.06.2021 г.
По общото правило на чл. 235, ал. 3 ГПК извършеното в хода на
процеса погасяване на задължението, следва да бъде съобразено, поради
което и предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Независимо от изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят
и извършените в производството разноски. Този извод се налага до колкото
плащането на процесните задължения е извършено след предявяване на иска,
поради което и следва да се приеме, че с поведението си ответникът е станал
причина за образуване на производството. Ето защо, в негова тежест следва
да се възложат и извършените разноски за адвокатско възнаграждение, в
2
размер на 350.00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. ХР. Д., ЕГН: **********, със съдебен
адрес * срещу „П. В.“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление * иск
за присъждане на сумите от 560.00 (петстотин и шестдесет) лева,
представляваща еднократна парична помощ, дължима на основание чл. 96 от
действащия в ответното предприятие колективен трудов договор, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 59 КТ и 55.69
лв. (петдесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща
обезщетение за забава, начислено върху главницата от 560 лева, за периода
21.04.2020 г. – 13.04.2021 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „П. В.“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *
да заплати на Д. ХР. Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес * сумата от
350.00 (триста и петдесет) лева, представляваща извършени в
производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3