Решение по дело №4571/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4888
Дата: 11 август 2020 г.
Съдия: Теменужка Евгениева Симеонова
Дело: 20201100504571
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  11.08.2020 г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и двадесетата година в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                         ЧЛЕНОВЕ :  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                   мл.с. Димитринка Костадинова-Младенова

 

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 4571 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 27.09.2019 г. по гр.д. № 48914/2018 г., СРС, ІІ ГО, 72 състав е отхвърлил предявените от О.В.И., ЕГН ********** срещу „Б.С.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, искове както следва: по чл. 128, т.2 КТ, вр. чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата - за заплащане на сумата от 2400 лв. допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода 01.07.2015 г.-09.10.2017г.  и по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 453,70 лв. лихва за забава върху неплатените допълнителни трудови възнаграждения за периода от 01.09.2015 г. до 25.07.2018 г.; по чл. 220, ал.1 КТ - за заплащане на сумата от 556,60 лв. обезщетение за неспазено предизвестие; по чл. 222, ал. 1 КТ - за заплащане на сумата от 175,27 лв. неплатена част от обезщетение за оставане без работа,; по чл. 224, ал. 1 КТ - за заплащане на сумата от 100 лв. неплатена част от обезщетение за неизползван платен годишен отпуск /поради плащане в хода на делото/, и по чл. 226, ал. 2 КТ - за заплащане на сумата от 500 лв., частичен иск от 5009,40 лв., обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка. Осъдил е  „Б.С.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на О.В.И., EГН **********, с адрес: *** сумата от 86,67 лв. разноски по делото. Осъдил е  О.В.И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Б.С.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 600 лв. разноски по делото. Осъдил е „Б.С.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 50 лв. разноски за държавна такса.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца О.В.И., EГН **********, с адрес: ***, чрез дъщеря си О.О.И. в частите, в които са отхвърлени исковете, а именно: по чл.128, т.2 КТ вр. чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата - за заплащане на сумата от 2400 лв. допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода 01.07.2015 г.-09.10.2017г., по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 453,70 лв. лихва за забава върху неплатените допълнителни трудови възнаграждения за периода от 01.09.2015 г. до 25.7.2018 г. и по чл. 226, ал. 2 КТ - за заплащане на сумата от 500 лв., частичен иск от 5009,40 лв., обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка. Твърди се, че ответникът не му е връчил трудова книжка, представляваща продължение на старата трудова книжка, като при връчването на заповедта за прекратяване на ТПО ищецът изрично е записал да му бъде оформена трудовата книжка, като счита, че е налице попадане по аналогия в хипотезата на 226, ал.2 КТ. Сочи, че решението е незаконосъобразно и неоснователно, че късно е узнал за него, поради което заявява, че ще развие „допълнително“ и задълбочено основанията за незаконосъобразността и неоснователността на решението.

Въззивната жалба е оставена от съда без движение като са дадени указания в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба с препис за другата страна жалбоподателят да уточни в какво се състои порочността на решението. В дадения едноседмичен срок, жалбоподателят е извършил „уточнение“ на въззивната жалба и е направил доказателствено искане  да бъде назначена съдебно-икономическа експертиза /в.л. специалист  по ТРЗ/, което да се произнесе дали е налице сходство между предишните заемани от ищеца длъжности в други дружества и длъжности, които е заемал при ответника-монтьор сигнални системи, с код по НКПД-74. 

Въззиваемото дружество „Б.С.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника по делото адвокат О.М.,***, е оспорил въззивната жалба като недопустима, поради просрочие, а по същество недоказана и неоснователна. Не претендира разноски.  

СГС приема, че въззивна  жалба с вх. № 5190867 от 15.11.2019г.  е депозирана в законоустановения двуседмичен срок по чл.259, ал.1 ГПК,  който изтича на 18.11.2019 г., понеделник, присъствен ден от надлежна страна и е процесуално допустима.

С определение от 04.06.2020 г., СГС е оставил без уважение доказателствено искане, направено в молба с вх. № 5209467 от 12.12.2019 г. на жалбоподателя О.В.И., EГН **********, с адрес: ***,  действащ чрез дъщеря си О.О.И. да бъде назначена съдебно-икономическа експертиза /в.л. специалист  по ТРЗ/, което да се произнесе дали е налице сходство между предишните заемани от ищеца длъжности в други дружества и длъжности, които е заемал при ответника-монтьор сигнални системи, с код по НКПД-74, като е приел, че тази молба/„уточнение“/ е подадена след изтичане на преклузивния двуседмичен срок по чл.259, ал.1 ГПК.

На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, като относно неговата правилност настоящата инстанция приема следното:

От фактическа страна:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 128, т.2 КТ, вр. чл. 12, ал.4 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, чл. 220, ал.1 КТ, чл. 222, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ, чл. 226, ал. 2 КТ, и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът О.В.И. твърди, че работил при ответника „Б.С.” ЕООД, по трудов договор от 21.10.2013 г. на длъжността „монтьор сигнални системи“, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 330 лв., увеличавано с допълнителни споразумения до 460 лв. ТПО било прекратено на 09.10.2017 г. на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ. Преди сключването на трудовия договор ищецът твърди, че работил при други работодатели като електротехник и електромонтьор, с трудов стаж в размер на 32 години, 4 месеца и 6 дни. Счита, че този стаж е следвало да бъде отчетен от работодателя при определяне на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, което не било направено, като за периода 01.07.2015г.-09.10.2017 г. неплатеното му допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит възлиза на 2400 лв. Твърди, че работодателят прекратил договора без предизвестие, поради което дължи обезщетение в размер на БТВ възлизащо на 556,60 лв., че при прекратяване на трудовия договор за него останал неизползван платен годишен отпуск от 18 дни, обезщетението за който възлиза на 359,98 лв., от които работодателят му платил 259,98 лв., при което дължими остават 100 лв. Поради оставането му без работа след уволнението, ищецът счита, че ответникът му дължи и обезщетение в размер на едномесечното БТВ от 556,60 лв., от които платил 381, 33 лв., предвид което претендира останалите 175,27 лв. Ищецът твърди още, че при сключване на трудовия договор представил трудовата си книжка на работодателя, който не му я върнал при прекратяването му, като продължава да я задържа незаконно. Ето защо има право на обезщетение, което за периода от 09.10.2017 г. до подаването на исковата молба определя на 5009,40 лв. Моли да се осъди ответника да му плати горепосочените суми, от които искът по чл. 226 КТ предявява като частичен за сумата от 500 лв. от пълния размер в размер на 5009.40 лв., като претендира и лихва за забава върху неплатените допълнителни трудови възнаграждения, за периода от 01.09.2015 г. до 25.07.2018 г., в размер на 453,70 лв. Претендира законната лихва върху главниците от подаването на исковата молба до изплащането им.

Ответникът „Б.С.” ЕООД, ЕИК ******* в срока по чл.131 ГПК е оспорил исковете като неоснователни.

По делото е безспорно, че между страните е съществувало  трудово правоотношение, по което ищецът заемал длъжността монтажник и монтьор системи СОТ, възникнало на 21.10.2013 г. и прекратено със заповед от 09.10.2017 г., наличието на 18 дни неизползван отпуск от ищеца при прекратяване на трудовия договор и оставането му без работа след това за един месец. ТПО е възникнало със сключване на трудов договор на 21.10.2013 г., в който относно допълнителното месечно възнаграждение страните са предвидили да се дължи такова за трудов стаж и професионален опит на година в размер на 0.6%. Заетата от ищеца длъжност е с код по НКПД 74222004. ТПО било прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ, с отправяне на писмено предизвестие от работодателя до ищеца

От правна страна:

Съгласно нормата на чл.128, т.2 от КТ, предпоставките за уважаване са наличие на трудово правоотношение, работникът или служителят да е извършил работа при работодателя, работодателят да не е заплатил на работника или служителя в уговорените срокове.

В чл.128 КТ е установено по императивен начин основното задължение на работодателя да изплаща на работника (служителя) уговореното в трудовия договор възнаграждение като насрещна престация за предоставената и използвана работна сила на служителя.

В конкретния казус първият спорен въпрос е относно размера на дължимото на ищеца допълнително възнаграждение за придобит трудов стажа и професионален опит. Допълнителните трудови възнаграждения за разлика от основната заплата се изплащат за специфични страни на полагания труд, въздигнати от Кодекса на труда или от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (ДВ, бр. 9/26.01.2007г.)Наредбата, приета на осн. чл. 244, т. 2 КТ. Те са различни видове и всяко от тях се дължи, доколкото е налице съответното основание, на което даденото допълнително възнаграждение се дължи от работодателя. Една част от тези основания са изрично предвидени в КТ и Наредбата, като с колективен трудов договор, вътрешните правила за работната заплата в предприятието или с индивидуалния трудов договор, съгласно чл.13 от Наредбата могат да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения.  Съгласно разпоредбата на чл.12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща в процент върху основната заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Това трудово възнаграждение по смисъла на чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба има задължителен и постоянен характер и трябва да се заплаща винаги, когато са налице законоустановените условия за получаването му. По силата на чл. 66, т. 7 от КТ това възнаграждение трябва да се уговори от страните в трудовия договор, но липсата на такава клауза, когато са налице основанията за изплащането му, не е основание за лишаване на работника от това допълнително възнаграждение. Съгласно чл. 12, ал. 4 от Наредбата за придобит трудов стаж и професионален опит, при определяне размера на задължението работодателят отчита й стажът, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1 от ДР на КТ на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Според чл. 12, ал. 5 от НСОРЗ, условията при които се зачита сходният характер на работа се определят с КТД или с вътрешните правила за организация на работната заплата в предприятието. Предвиден е и минимален размер на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, който е в размер на 0, 6 на сто за всяка година придобит трудов стаж. За уважаването на иска по чл. 12 от Наредбата, ищецът е следвало да докаже, че е изпълнявал при друг работодател длъжност или професия със същия или сходен характер на работата, съобразно приетите от работодателя условия във втората хипотеза. В конкретния казус, в чл. 11, ал.1, т.1 от Вътрешните правила за организацията на работната заплата в ответното дружество, с които ищецът е бил запознат видно от подписаната от него декларация, работодателят е приел, че ще зачита трудовия стаж положен само при него и за посочените длъжности. Ищецът не е представил условия за зачитане на стажа на сходна длъжност при друг работодател, поради което ответникът като работодател при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит не е отчел трудовият стаж положен в предходни периоди при други работодатели на сходни длъжности. На основание чл. 12, ал.4 от НСОРЗ работодателят не може да приеме да не зачита стажът, положен на същата длъжност при друг работодател. Ищецът не е представил доказателства относно характера на длъжностите, които е изпълнявал преди процесния трудов договор. Същият се позовава на трудовата си книжка, от която се установява, че е заемал длъжностите електротехник, електромонтьор и началник отдел Енергетика. Действително, трудовата книжка е официален удостоверителен документ за отразените в нея обстоятелства, но тя не свидетелства за характера на заеманата позиция, тъй като той не е отразен в нея. Дори и да се направи извод за сходство между предишните длъжности и тази заета при ответника, доколкото попадат в една група в Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД-2011) - с код 74, те са в различни подгрупи, т.е. не се касае до една и съща длъжност. По делото е била приета ССЕ, както и фишове за работна заплата, от които е видно, че ответникът като работодател е начислил и платил на ищеца допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит съобразно прослуженото при него време. Искът по чл.128 КТ, вр. чл.12, ал.4 от НСОРЗ се явява неоснователен, както и акцесорния иск по чл.86 ЗЗД за сумата от 453,70 лв. лихва за забава върху неплатените допълнителни трудови възнаграждения за периода от 01.09.2015 г. до 25.07.2018 г.

Относно искът по чл.226, ал.2 КТ:

За да бъде уважен искът по чл. 226, ал. 2 от КТ, трябва да бъде установено по несъмнен начин, че съществувалото между страните трудово правоотношение е прекратено, че работодателят е задържал незаконно трудовата книжка на работника или служителя след прекратяване на трудовото правоотношение, която се е намирала в него и че са претърпени имуществени вреди - презумирани и нормативно установени, които са в причинно-следствена връзка с незаконното задържане на трудовата книжка. Според чл.350, ал.1 КТ, в който смисъл е и нормата на чл. 6, ал.1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, при прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването и да я върне незабавно на служителя. В хипотезата, когато документът не е у работодателя, той се предоставя от работника или служителя за отразяване на необходимите данни, след което незабавно се връща-чл.6, ал.2, изр. първо от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Следователно, моментът на прекратяването на трудовото правоотношение, съответно на предоставянето на трудовата книжка за оформянето й, съвпада с този на връщането й, което е задължение на работодателя и не е нужно да е поискана или потърсена от работника или служителя.

В конкретния казус е установено, че трудовата книжка на ищеца никога не е била предавана за съхранение на работодателя. Ищецът не е предал същата на работодателя и след прекратяване на трудовия договор. По делото е налице спор дали е следвало да се издаде нова трудова книжка или оформи продължение на старата, тъй като страниците й били попълнени, който е неотносим към настоящия казус. От свидетелските показания на свидетелите Стоянова и Заркова се установява, че работодателят въобще не е получавал трудовата книжка на ищеца, поради което не може да е задържал същата, т.е не е налице хипотезата на 226, ал. 2 от КТ.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции  съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр. 1, пр І ГПК следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

В необжалваната част, същото е влязло в сила.

С решение от 30.01.2020 г., постановено по реда на чл.247 и чл.248 ГПК по гр.д. № 48914/18 г., СРС, ІІ ГО, 72 състав е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 226873 от 27.09.2019 г. по гр. д. № 48914/2018 г. по описа на СРС, 72 състав, като в диспозитива относно думите в скобите, вместо „в хода на“ ДА СЕ ЧЕТЕ „преди“. Изменил е  решение № 226873 от 27.09.2019 г. по гр. д. № 48914/2018 г. по описа на СРС, 72 състав в ЧАСТТА за разноските, като отменил  същото в частта, с която е осъден „Б.С.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на О.В.И., ЕГН **********,***, сумата от 86, 67 лв. разноски по делото и осъдил О.В.И., ЕГН **********,*** да заплати на „Б.С.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** още 120 лв. разноски по делото. Това решение не е обжалвано.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш      И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение от 27.09.2019 г. по гр.д. № 48914/18 г. на СРС, ІІ ГО, 72 с-в в обжалваните части, а именно: в частите, в които са отхвърлени исковете по чл.128, т.2 КТ вр. чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата - за заплащане на сумата от 2400 лв. допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода 01.07.2015 г.-09.10.2017г., по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 453,70 лв. лихва за забава върху неплатените допълнителни трудови възнаграждения за периода от 01.09.2015 г. до 25.7.2018 г. и по чл. 226, ал. 2 КТ - за заплащане на сумата от 500 лв., частичен иск от 5009,40 лв., обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка, както и решение от 30.01.2020 г., постановено по реда на чл.247 и чл.248 ГПК по гр.д. № 48914/18 г. на  СРС, ІІ ГО, 72 състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ : 1.                    2.