Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
20.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …..………………,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 2564 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „МУЛТИ ТЕХ И. С.” ЕООД, депозирана против наказателно
постановление № 18-001466/02.12.2019г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Русе, с което на дружеството жалбоподател, на основание
чл. 415, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, за
нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно
и противоречащо на материалния закон. Във връзка с тези твърдения, се релевират
доводи, че даденото предписание е било изпълнено в указания срок и не е
осъществен състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
дружеството. В условията на алтернативност се моли да бъде отменено
наказателното постановление поради маловажност на нарушението. Претендират се
разноски.
В
съдебно заседание, дружеството жалбоподател, чрез процесуалния си представител
поддържа депозираната жалба.
Административнонаказващият
орган, чрез пълномощника си, заема становище за неоснователност на подадената
жалба и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени
събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В
периода от 12.08.2019г. до 02.09.2019г. от инспектори в Дирекция „Инспекция по
труда“ – Русе, била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство
от страна на дружеството „Мулти тех и.с.“ ЕООД. Във връзка с отстраняване на
констатирани нарушения на трудовото законодателство, били издадени задължителни
предписания на дружеството, като в т. 13 било предписано, дружеството в
качеството му на работодател да начисли и изплати на Д.М.Б., на длъжност
„корпусник корабостроене и кораборемонт“, за 4 отработени дни дължимото основно
трудово възнаграждение за м. февруари 2019г. не по-малко от минималната ставка
за заплащане, установена за същата или сходна работа в приемащата държава –
Германия, на основание чл. 6, ал. 4 от Наредба за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги, във вр. с чл. 128, т. 1 и т. 2 КТ, като за изпълнение на това предписание
на дружеството бил даден срок до 30.09.2019г.
Резултатите
от извършената проверка и предписанията дадени на дружеството били обективирани
в Протокол за извършена проверка с изх. № ПР1926629 от 05.09.2019г. на Дирекция
„Инспекция по труда” – град Русе, който протокол бил връчен на управителя на
дружеството на 05.09.2019г., което обстоятелство същият удостоверил с подписа
си.
Дадените
предписания не били оспорени по реда на АПК, съгласно разпоредбата на чл. 405 КТ.
През
периода от 14.10.2019г. до 06.11.2019г. била извършена проверка във връзка с
изпълнение на дадените предписания, обективирана в Протокол за извършена
проверка изх. № ПР1933546/13.11.2019г., в хода на която било констатирано, че
дружеството работодател не е изпълнило задължително предписание № 13, дадено в
Протокол за извършена проверка с изх. № ПР 1926629/05.09.2019г., отнасящо се това
дружеството да начисли и изплати на Д.М.Б., на длъжност „корпусник
корабостроене и кораборемонт“, за 4 отработени дни дължимото основно трудово
възнаграждение за м. Февруари 2019г. не по-малко от минималната ставка за
заплащане, установена за същата или сходна работа в приемащата държава –
Германия, на основание чл. 6, ал. 4 от Наредба за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги, във вр. с чл. 128, т. 1 и т. 2 КТ, в дадения на дружеството срок до 30.09.2019г.
На 28.11.2019г.,
на основание чл. 416, ал. 1 КТ бил съставен АУАН № 18-001466/28.11.2019г. срещу
дружеството жалбоподател, за това, че не е изпълнило задължително предписание №
13, дадено с Протокол с изх. № ПР1926629 от 05.09.2019г., отнасящо се това
дружеството, в качеството му на работодател да начисли и изплати на Д.М.Б., на
длъжност „корпусник корабостроене и кораборемонт“, за 4 отработени дни
дължимото основно трудово възнаграждение за м. февруари 2019г. не по-малко от
минималната ставка за заплащане, установена за същата или сходна работа в
приемащата държава – Германия, на основание чл. 6, ал. 4 от Наредба за
условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги, във вр. с чл. 128, т. 1 и т. 2 КТ в дадения
на дружеството срок до 30.09.2019г., които факти, актосъставителят е субсумирал
като нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ, извършено от дружеството на 01.10.2019г.
В срока
и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН дружеството депозирало възражение срещу
съставения АУАН, в което ангажирало твърдения, че възнаграждението на работника
е било заплатено, от едноличния собственик на капитала от банкова сметка ***ужество.
Въз
основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление,
с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези
съдържащи се в АУАН, като на дружеството жалбоподател, на
основание чл. 415, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500
лева, за нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.
Посочената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството
гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да
бъдат изведени следните правни изводи.
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са
отразени датата и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано подробно,
както в акта, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление
и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, а така също и
конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени
от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е
ангажирана административнонаказателната отговорност. Не е налице противоречие
между приетите за осъществили се факти, нормата под която същите са субсумирани
и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дружеството
жалбоподател.
Неоснователни
са твърденията за допуснато нарушение по чл. 52, ал. 4 ЗАНН при издаване на
наказателното постановление, във връзка с депозираното от страна на дружеството
възражение срещу съставения АУАН. Видно от съдържанието на самото наказателно
постановление административнонаказващият орган е извършил преценка на
административнонаказателната преписка, включително и на депозираното от
дружеството възражение срещу съставения АУАН и е изложил мотиви, защо счита
същите за неотносими към съставомерността на извършеното нарушение.
Въз
основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът
намира, че следва да бъде издевен единственият възможен от правна страна извод,
а именно, че дружеството жалбоподател е осъществило състава на административното
нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.
Отговорността
на дружеството е ангажирана за неизпълнение на предписание, свързано с
начисление и заплащане на дължимо трудово възнаграждение на командирован
работник за месец февруари 2019г.
Съгласно
чл. 6, ал. 4 от Наредба за условията и реда за командироване на работниците и
служителите в рамките на предоставяне на услуги, работодателят или предприятието,
което осигурява временна работа, е длъжен да начислява и да изплаща на
работника или служителя уговореното трудово възнаграждение, но не по-малко от
минималната работна заплата или минималните ставки на заплащане, установени за
същата или сходна работа в приемащата държава, за целия срок на командироването
или изпращането.
В настоящия случай, се касае
именно за командироване по чл. 121а, ал. 1, т. 1, б. а КТ, от български работодател,
на работник на територията на друга държава членка на Европейския съюз -
Германия, въз основа на сключен договор между работодателя и ползвателя на
услуги.
В тази хипотеза, именно
задължение на работодателя е да начисли и изплати на работника дължимото
възнаграждение, съобразно посочените разпоредби и именно, такова е било и
дадено на дружеството жалбоподател, в качеството му на работодател предписание.
От приложената по делото ведомост за месец февруари 2019г. еднозначно се
установява, че работодателят е начислил на работника, възнаграждение за месец
февруари в размер по-малък от минималната ставка за същата или сходна работа в
приемащата държава – Германия, което именно е довело до нарушение от страна на
работодателя на чл. 6, ал. 4 от Наредба за условията и реда за командироване и
изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, във вр.
чл. 128, т. 1 и т. 2 КТ, именно и за което е било и даденото предписание.
Такова начисление във ведомостта
за заплати не е извършено, както в срока на даденото предписание, така и след
изтичането на същия.
По делото
няма данни същото да е било оспорено от адресата му и да е отменено с влязъл в
сила акт, поради и което, предписанието подлежи на изпълнение на общо
основание.
Именно
неизпълнението на предписанието, осъществява състав на нарушение по чл. 415 КТ.
За реализиране административнонаказателна отговорност на адресата на
предписанието е необходимо да бъде установено, наличието на дадено предписание
и че същото не е било изпълнено в указания срок, които обстоятелства в
настоящото производство се доказват по категоричен и несъмнен начин от
събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмени
доказателствени средства.
Задължителното
предписание е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия,
с адресат дружеството жалбоподател, в качеството му на работодател и същото е
следвало да бъде изпълнено до 30.09.2019г., като към датата на съставяне на
АУАН от доказателствата по делото не се установява, същото да е изпълнено.
Обстоятелството,
че на работника са преведени парични суми от дружество, различно от
работодателя според настоящия съдебен състав не може да обоснове извод, за
изпълнение на даденото предписание. От една страна, видно от самото предписание
същото касае, както изплащането, така и начисляването на трудовото възнаграждение,
като неначисляваето на трудовото възнаграждение на работника, в съответствие с
правилата на чл. 6, ал. 4 от Наредба за условията и реда за командироване и
изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги е довело
до засягане на осигурителните права на работника. Именно във връзка с такова засягане
е и депозирания от работника сигнал до Дирекция „Инспекция по труда“, че не е
бил осигуряван за сумата посочена в договора.
Ангажираните
от страна на дружеството жалбоподател писмени доказателства и извършената
оценка на същите не променят този факт. Липсват доказателства на работника да е
било начислено от страна на работодателя дължимото възнаграждение, във връзка с
което е дадено и предписанието. Извършеното плащане от дружество различно от
работодателя и по силата на сключени договори между тези дружество, не е в
състояние, според настоящия съдебен състав да обоснове извод, за изпълнение от
страна на правно задълженото лице, което е именно работодателят, изпълнението
на тези негови задължения, за да бъде обоснован извод, че е налице и дължимото
от негова страна изпълнение. Както беше посочено, дори и да се приеме, че
възнаграждението е изплатено, в случая отново не може да се направи извод, че
предписанието е изпълнено, тъй като същото, както беше посочено, касае както
изплащането на възнаграждението при спазване на посочените правила, а и
начисляването на същото, което от своя страна има пряко отражение върху правата
на работника, породени от сключения трудов договор и пряко са отразили
негативни последици върху правата на работника.
Не са
налице предпоставките да бъде приложена разпоредбата на чл.415в, ал. 1 КТ.
За да
бъде приложена същата, законодателят е предвидил кумулативното наличие на
следните предпоставки, а именно да се касае за нарушение, което да е отстранено
веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ, и от което не са
произтекли вредни последици за работници и служители.
В
настоящия случай от доказателствата по делото не се установява дружеството да е
изпълнило даденото му предписание, както към момента на съставянето на АУАН,
така и към момента на издаване на наказателното постановление, поради и което не
е налице първата предпоставка за приложение на чл.415в, ал.1 КТ, за да се
преквалифицира деянието като маловажно. В този смисъл е Решение от 25.05.2016г.
на Административен съд – Русе, постановено по к.н.а.х.д. № 143 по описа на съда
за 2016г. Отделно от това, с оглед неначисляване на действителния размер на
трудовото възнаграждение се е отразило негативно върху осигурителните права на
работника и пряко рефлектират върху размера на обезщетението по чл. 54 КСО,
поради и което не може да се приеме, че за работника не са произтекли вредни
последици.
Не са
налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното
нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната
дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. От
деянието са настъпили вредни последици за работника, поради и което според
настоящия съдебен нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен
случай” и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима.
Санкцията
наложена на дружеството е в минималния предвиден в санкционната разпоредба
размер, а именно 1500 лева и не са налице основания за нейното изменение.
По
гореизложените мотиви съдът намира депозираната жалба за неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед
изхода на делото и направеното от страна на административнонаказващия орган
искане за присъждане на разноски, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата
на чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. В конкретния случай с оглед вида и характера на
делото, съдът намира, че в полза на административнонаказващия орган следва да
бъде присъдено възнаграждение в размер на 150 лева, предвид разпоредбата на чл.
24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-001466/02.12.2019г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Русе, с което на „МУЛТИ
ТЕХ И.С.” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град
Русе, ул. „Цар Фердинанд” № 32, ет. 4, ап. 8, на основание чл. 415, ал. 1 КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева,
за нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА „МУЛТИ
ТЕХ И.С.” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град
Русе, ул. „Цар Фердинанд” № 32, ет. 4, ап. 8 ДА ЗАПЛАТИ на ДИРЕКЦИЯ
„ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ - РУСЕ, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН СУМАТА
в размер на 150 лева (сто и петдесет лева), представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: