№ 492
гр. Перник, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20241720200807 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. В. Б. ЕГН:**********, живущ на адрес:
гр. ********* против: Наказателно постановление №24-3796-000087 от
9.05.2024 г.., издадено от В. Н. П., на длъжност ВПД НАЧАЛНИК РУ в
ОДМВР ПЕРНИК, РУ 02 ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-1632/ 02.12.2021 г.
на Министъра на вътрешните работи,, с което за вменено нарушение на
чл.137а, ал.1 ЗДВП, и на основание чл. 183, ал4, т.7, пр..1. от ЗДвП, на
жалбоподателя е била наложена - глоба в размер на 50лв.
Жалбоподателят, атакува издаденото срещу него наказателното
постановление в законоустановения срок. В жалбата, депозирана срещу него е
изтъкнал доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно и като такова
следва да бъде изцяло отменено, като сочи, че не е изяснена фактическата
обстановка, като не отрича че автомобилът е с оборудван колан и е бил без
колан, но сочи че има здравословни причини за това и че е навел тези
възражения, като не са били взети предвид от полицейските служителите, като
в множеството си молби по делото, същият е поддържал и възаржението за
влошено здравословно състояние, като поради същото не се е явявал и по
делото в повечето съдебни заседания, но е депизорал молби, приемани от
1
съда, като е поддържал и че поведението на актосъставителката към него е
било крайно неуважително и оскърбително, както и че е представил
медицински доказателства за състоянието си, които не са били взети предвид.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща
представител за съдебното заседание, като не излага доводи по същество,
освен в придружителното писмо, с което преписката е била окомплектована.
Пернишкият районен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доводите на страните по реда на чл. 14
и чл. 18 от НПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес, поради което
и същата се явява допустима. Разгледана по същество съдът я намира и за
основателна по следните съображения:
От фактическа страна:
С АУАН GA № 1029501, от 01.05.2024 г., издаден от актосъставителя- Ж.
Д., на жалбоподателя - С. В. Б., е било вмененото следното нарушение при
следните обстоятелства, а именно: за това, че на 01.05.2024 г. в 11:19 часа, в
ГР.ПЕРНИК на УЛ.ДОБРИ МИЛАНОВ като Водач на лек автомобил, ОПЕЛ
АСТРА, ******, при обстоятелства: На 01.05.24г. около 10.56ч. в
Гр.Перник,кв.Църква с посока на движение от ул.Д.Благоев ,към махала Стара
Църква, на ул.Добри Миланов пред дом номер 31,е спрян за проверка лек
автомобил марка Опел,модел Астра.с рег.номер ****** собственост на:В. Б. Г.
с ЕГН:********** живуща в гр.******. Водачът С. В. Б. с ЕГН:**********
управлявал горепосочения автомобил без обезопосителен колан с който
автомобила е фабрично оборудван.Водача е бил сам в автомобила, като му е
било вменение нарушение по чл.137а, ал. 1 от ЗДвП / ВОДАЧ НА МПС ОТ
КАТЕГОРИИ М1, M2, M3 И N1, N2 И N3, КОГАТО Е В ДВИЖЕНИЕ, НЕ
ИЗПОЛЗВА ОБЕЗОПАСИТЕЛЕН КОЛАН, С КОЙТО МПС Е
ОБОРУДВАНО/. При връчване на място на акта, жалбоподателят, видно от
представения акт в преписката е вписал възражения ръкописно, като е
посочил, че има възржания и че „тъкмо е потеглял“.
В срока по чл. 44 от ЗАНН, жалбоподателят е депозирал допълнително
възражения за здравословноното му състояние, които според него препятстват
възможността му да носи обезопасителен колан, като е излагал и множество
възражения, относно грубо поведение на актосъставителя, по време на
проверката. Към възржанията си от 7.5.2024 г е приложил и медицински
документи-ТЕЛК Решение № 2142 от засед. 129 от 14.7.2022 г., II МБАЛ
****** -ЕАД / представено и към жалбата до съда в копие/, видно от което е
посочено, че лицето е с 80% трайна намалена работоспособност, пенсионер с
пенсия за инвалидност, старши инспектор, статус- пожизнен, като във водеща
2
диагноза е вписано- инсулино зависим захарен диабет, като в графа общо
заболяване са посочени също и - диабетна полиневропатия, ретинопатия,
макро ет микро ангиопатия. ХАНК. Лумбална спондилоза с остеохондроза.
Диекопатия Л4-л5-С1. Дв. лумбосакрален радикулерен синдром. В
АНАМНЕЗА е посочено също и - Страда от захарен диабет усложнен с
диабетна полиневропатия, ретинопатия, макро ет микроангиопатия. На
Инсулино лечение. От дълги години с хр. болки в кръста с ирадиация към
двата долни крайника.
Въз основа на горепосоченият Акт е било издадено Наказателно
постановление №24-3796-000087 от 9.05.2024 г.., издадено от В. Н. П., на
длъжност ВПД НАЧАЛНИК РУ в ОДМВР ПЕРНИК, РУ 02 ПЕРНИК,
упълномощен с 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи, с което за вменено нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДВП, и на основание
чл. 183, ал4, т.7, пр..1. от ЗДвП, на жалбоподателя е била наложена - глоба в
размер на 50лв., като в НП дословно е била възпроизведена фактическата
обстановка, описана в акта, като доводи и преценка по чл. 52 ЗАНН, относно
възраженията на жалбоподателя, и представените от него документи, напълно
отсъстват. Същевременно, видно от преписката, във връзка с неговите
възражения е било изготвено становище на чл. полицейски инспектор-К. от
15.05.2024 г., адресирано до Началника на 02 РУ при ОДМВР-Перник, в което
във връзка с възражението и представените към него документи е описано, че
–„Същият обобщава възраженията си в три точки, както следва:“...бил е спрян
с махане с ръка от „лицето“ Ж. Л. Д. от служебния автомобил при разминаване
с „пресветкане на къси и дълги светлини“. Доколкото твърденията на Б. явно
са, че не е спрян по надлежен ред за проверка, същите са неоснователни.
Инструкция № 81213-749/20.10.2014г. за реда и организацията за
осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение и конкретно -
чл. 61, ал. 5, пр. II изрично позволява спирането на ПС с ръка при
изравняването с тях, когато нарядът се движи с автомобил В конкретният
случай е безспорно, че полицейският наряд се е движил с МПС, посочено и от
нарушителя. Изводимо е, че спирането за проверка е извършено в
съответствие с наредбата, още повече, че явно знакът за спиране е бил подаден
ясно и разбираемо, бил е възприет от Б. и същият е спрял движението си. Ж.
Д. е „некомпетентна“ и пушила в лицето и не можела да състави АУАН и в
продължение на един астрономически час звъняла на много други хора. В тази
част твърденията на Б. не навеждат данни, водещи до отпадане на вината,
пито такива, сочещи по-ниска степен на обществена опасност на деянието
спрямо обикновения случай. Инспектор Ж. Л. Д. е полицейски инспектор в гр.
ОП при Второ РУ - Перник, преминала е теоритико-фактически изпит и е
оправомощена със заповед на директора на ОМДВР - Перник да ангажира
административнонаказателна отговорност за установени нарушения по ЗДвП,
съответно компетентността и е проверена. Останалите твърдения /телефонни
разговори, пушене и др./ са неотносими за административнонаказателното
произвдоство. Продължителността на проверката /по данни на Б. повече от
3
един час/ не е нормативно регламентирана. Различните случаи предполагат
различна продължителност, като тя е свързана и с работата на служебната
техника и условията, както и от фактическата и правна сложност на
различните казуси. Обстоятелството, сочено от Б., че му е било лошо, защото
бил инвалид не води до отпадане на вината за нарушението. Нещо повече -
фактическото извършване на нарушението по чл. 137а, ал. 1 / водачът е
управлявал МПС без да е поставил обезопасителен колан/ е безспорно в
настоящият случай. Доколкото здравословният проблем на Б. е възможно да
се е обострил в следствие на престоя, видно той е поискал съдействие за
влошеното си здравословно състояние на ЕЕН 112. Няма данни дали такава
изобщо му е била оказвана. Твърди се наличието на хипотезата на чл. 137а, ал.
2, т. 2 от ЗДвП - могат да не използват обезопасителен колан лицата, чието
физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан, за
което е приложено и експертно решение № 2142/14.07.22г., според което
същият е с поставена диагноза „Инсулинозависим захарен диабет“,
придружен от „Дископатия Л4-л5-С1“. По възражението на Б. липсват
медицински документи, от които да се изведе, че е поставена диагноза за
физическото състояние на водача, която не му позволява ползването на
обезопасителен колан. В този ред на мисли за физическо състояние, което не
позволява на лице - водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва
да се приеме само състояние, при което поради обективни причини (г.е.
стоящи извън субективните възприятия на лицето) е невъзможно да се
постави колан или ако поставянето на такъв би застрашило здравословното му
състояние. Законът не предвижда спазването на специален ред за
удостоверяване на физическото състояние на водача. Не са представени от Б. и
никакви други писмени документи, че водачът е в обективна невъзможност да
поставя колана, с който е бил оборудван автомобилът, нито че поставянето на
колана би застрашило здравето му. I акъв релевантен документ би могъл да
бъде само медицински документ, съдържащ лекарско предписание, че
физическото състояние не позволява използването на обезопасителен колан.. а
представеното експертно решение констатира заболявания - диабет и
дископатия, без да засяга възможността на лицето като водач на МПС да
поставя или не обезопасителен колан...“/, като в заключение е предложено да
се издаде НП, но видно от датата на НП, СЪЩОТО Е ИЗДАДЕНО 6 ДНИ
ПРЕДИ СТАНОВИЩЕТО, за издаването му, като е посочено в края на
становището, че –„...Следва да бъде посочено и че по АУАН GA №
102950/01.05.2024г. е било издадено НП № 24- 2796-000087/2024г. и
настоящото възражение е погрешно адресирано до директора на ОДМВР -
Перник, вместо до административнонаказващият орган по процесният АУАН -
началника на Второ РУ - Перник. Това е довело до забавяне, като макар
документът да е бил препратен до надлежният орган е пристигнал след
издаването на НП. В случая обаче, наведените данни от Б. не сочат
обстоятелства, водещи до отпадане на вината, съответно НП е издадено
правилно..“.
4
С оглед изясняване на спорните обстоятелства по делото, в хода но
проведеното пред съда съдебно следствие са били събрани допълнително
гласни и писмени доказателства, в това число и посредством разпита на-
актосъставител и очевидец, а именно- Ж., на длъжност полицейски инспектор
при РУ 02 Перник, ОДМВР-Перник, която в разпита си поддържа изложеното
в акта и в НП, като сочи, че действително е имала пререкания с
жалбоподателя, но излага своето становище за случилото се, като сочи че
същият е бил без колан при проверката / св. Д.- „...Бях на работа и
изпълнявайки служебните си задължения спрях жалбоподателя, защото
визуално възприех, че е без колан. Ние патрулирахме в служебния автомобил.
Лицето беше спряло и потегли. То стоеше наблизо до нас. Качи се в
автомобила, стартира двигателя и потегли. Мина около 3-4 метра и повече
даже, може би около 10 метра, и видяхме, че същият е без колан. Слязохме
от автомобила, спряхме го и му поискахме документите за проверка.
Уведомихме го какво сме видели и защо го спираме и написахме акта. Той
имаше през цялото време възражения и се отнасяше към нас с обидни думи, и
специално към мен, че съм „некомпетентна“, „проста“. Звъня на някакъв
главен комисар да отмени акта. Жалбоподателят каза, че в столичен
инспекторат работил и щял да ми види сметката, заплашва ме, за което
има запис на видеорегистратора. Предполагам видеорегистраторът се
съхранява във Второ РУ-Перник, защото той подаде жалба и до самото
Районно управление, освен до съда, и мисля, че имаше даже проверка, която е
прекратена. Не мога да кажа къде точно се съхранява самия видеозапис.
Предполагам, че може да бъде изискан записа, защото знам, че се съхранява
шест месеца. Аз абсолютно нормално се държах с него. Може в някакъв
момент да съм повишила тон, но то при тези обиди, че съм некомпетентна и
проста, и ми се звънят от някакви хора и искат да разговарят с мен. Аз
отказах да разговорям по телефона. Телефонът му беше на „спикер“ и аз
казах, че съм установила нарушението и ще му съставя акт за извършеното
нарушение. Жалбоподателят разписа АУАН-а, но не помня дали написа
писмени възражения. Той имаше възражения през цялото време и най-вече
изтъкваше длъжността си, като мисля, че вписа, че има възражения за
колана. Не е твърдял да има проблеми здравословни, които да му пречат да е
с колан. Такова нещо не ми е заявил...“, като въпреки многократните опити
на съда да призове и свидетеля по акта, същият не се е явявал в с.з. и съдът в
последното такова го е заличил като свидетел. Същевременно, във връзка
със заявеното в разпита и пред съда, съдът е изискал при налилчие на
видеозписи, същите да бъдат предоставени по делото, като в последното по
делото с.з., съдът е докладвал и приел в тази връзка- писмо с рег. №
25222/11.11.2024 г. от Второ Районно управление, подписано от Й. Д., ВПД
Началник Второ РУ- Перник, с което уведомяват съда, че след извършена
проверка не се установява запис от полицейските видеорегистратори на
служителите, т.к. всички файлове с аудио и видео информация се съхраняват в
централната компонента за срок от 30 /тридесет/ дни, след заснемането им.
5
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по
несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: АУАН
№GA № 1029501, от 01.05.2024 г., издаден от актосъставителя- Ж. Д., на
жалбоподателя, Копие от възражение по чл. 44 от ЗАНН, от страна на
жалбоподателя, атакуваното НП- заверено копие, Копие от известие за
доставяне, Копие от експертно решение, Заверено копие от възражение, Копие
от експертно решение№ 2142/14.07.22г., пощенски плик, Заверено копие от
становище от полицейски испектор К. от 15.5.2024 г., както и допълнително
приетите от съда – молби от страна на жалбопадателя / като към жалбата са
налични и скрийншотове, които съдът не поставя в основаната на изводите си,
същите не са изготвени по реда на НПК/, както и приетото писмо с рег. №
25222/11.11.2024 г. от Второ Районно управление, подписано от Й. Д., ВПД
Началник Второ РУ- Перник, с което уведомяват съда, че след извършена
проверка не се установява запис от полицейските видеорегистратори на
служителите, т.к. всички файлове с аудио и видео информация се съхраняват в
централната компонента за срок от 30 /тридесет/ дни, след заснемането им. По
делото допълнително са били събрани и гласни доказателства посредством
разпита на актосъставителя- Д., като съдът приема, че същата правдиво
възпроивежда обстановкатата и данните, така както последната ги е възприела
към датата на проверката, като относно часовете, както съдът ще посочи по-
долу са налице, противоречия и посочване на повече от един час за
проверката, като следва да се отбележи, че по делото липсва да е представена
и цитираната в НП, заповед за компетентност на издателя на НП, но
доколкото, същата е служебно известна на съда, във връзка с множеството
разглеждани дела по ЗДВП, то съдът приема, че НП е било издадено от
компетентен орган, но същевременно същото страна от множество други
пороци, свързани с нарушение на правото на защита на жалбоподателя, на
процуалния а материалния закон, поради което и жалбата се явява
основателна, като съображенията за това са следните:
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Производството, предмет на настоящето разглеждане е от
административно наказателен характер при което е необходимо да се установи
6
налице ли е деяние, същото представлява ли административно нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН, ако да- извършено ли е от посоченото в акта лице и
извършено ли е виновно-предпоставките са абсолютни, като тежестта на
доказване лежи върху административно наказващия орган.
Задължително, комулативно условие е спазването на процесуалните правила
по чл. 42 от ЗАНН /още повече ако евентуални нарушения в акта не могат да
се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН/, както и правилата по чл. 57,
ал. 1 ЗАНН, каквито в конкретния случай, процесуални нарушения по
издаване на акта за административно нарушение и НП, водещи до съществено
засягане правото на защита на жалбоподателя–се установиха и ще се
разгледат по долу.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение
е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е
дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно
осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата
юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия орган.
Тук следва само в допълнение да се посочи, че съдът при разглеждане на
предмета на делото, е ограничен да се произнесе, по атакуваното НП и
неговата законосъобразност, като възраженията за словесен и поведенчески
конфликт между жалбоподателя и актосъставителя, не са предмет на делото, и
както сочи и актосъставителката в разпита си, е било образувано друго
производство в посочения смисъл, поради което и на съждения в този смисъл,
съдът не следва и не може да се впуска.
Тук следва да се посочи, че чрез съставения акт се сезира
оторизирания административно наказателен орган със съответния
административно наказателен спор и се иска от него да се произнесе по
същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено
административно нарушение от определен вид, който по силата на
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП /конкретно касаещи ЗДвП/ е с
меродавна доказателствена сила до доказване на противното.
Абсолютно задължително е и в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление
административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за
което той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и разбираемо,
7
както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената,
като нарушена норма от съответния нормативен акт.
Също така следва да съществува правно единство между описаното,
като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.
Не на последно място съставеният акт за установяване на
административно нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени
в чл. 42 от ЗАНН.
Издаденото въз основа на него наказателно постановление е
необходимо да съдържа реквизитите, посочени в чл. 57 от ЗАНН и да бъде
издадено от компетентен орган, като такава заповед е приложено по делото.
В съответствие с разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът е
подписан от актосъставителя както и от свидетеля по акта, макар и същият да
не се е явил в сз. По този въпрос не се спори. Предявен е на нарушителя за
запознаване с неговото съдържание.
В графата му, предоставяща му възможност да даде обяснения по
нарушението да изложи възражения, като е посочено, че има възржания и че
„тъкмо е потеглял“, като тези му възражения, не може да се приеме, че са
оборени от актосъставителката, която при разпита си сочи, че са наблюдавали
лицето, и след като се е качило в автомобила, на около четири метра, ведната
са го спряли, и че е бил без обезопасителен колан, което не се оспорва и от
жалбопотаделя, дори и в жалбата му, но се сочи, че е имал здравословни
причини за това, като видно и от становището на полицейски инспектор К., е
посочено, че жалбоподателят е звънял на 112, за влошено здравословон
състояние, като макар и доказателства за това да не са били изисквани
допълнително, то те са отразени в официален документ, кактово е
становището на полицейския инспектор, поради което е меродавно да се
приеме, както тезата, че жалбоподателят е бил спрян точно след потегляне,
поради което не може да се изключи възаржението, не не е имал и време да си
сложи колана, както и че проверката е траяла много време, за което не спори и
актосъставителката, която не отрича, че е имало словенен спор между нея и
жалбоподателя, и проверката се е проточила. Но същественото тук, което води
до непреодолим пропуск при издаването, като на акта, така и на НП, е часът
на проверката, а именно и в акта и в НП, е посочена една дата, но два
различни часови диапазона на извършване на проверката, или е вписано,
8
както следва: „... за това че на 01.05.2024 г. в 11:19 часа, в ГР.ПЕРНИК на
УЛ.ДОБРИ МИЛАНОВ като Водач на лек автомобил, ОПЕЛ АСТРА, ******,
при обстоятелства: На 01.05.24г. около 10.56ч. в Гр.Перник,кв.Църква с
посока на движение от ул.Д.Благоев ,към махала Стара Църква, на ул.Добри
Миланов пред дом номер 31,е спрян за проверка лек автомобил марка
Опел,модел Астра.с рег.номер ****** собственост на:В. Б. Г. с
ЕГН:********** живуща в гр.******. Водачът С. В. Б. с ЕГН:**********
управлявал горепосочения автомобил без обезопосителен колан с който
автомобила е фабрично оборудван.Водача е бил сам в автомобила, като му е
било вменение нарушение по чл.137а, ал. 1 от ЗДвП / ВОДАЧ НА МПС ОТ
КАТЕГОРИИ М1, M2, M3 И N1, N2 И N3, КОГАТО Е В ДВИЖЕНИЕ, НЕ
ИЗПОЛЗВА ОБЕЗОПАСИТЕЛЕН КОЛАН, С КОЙТО МПС Е ОБОРУДВАНО/.
Тоест посочени са едновременно -11.19 ч и 10.56 ч, което е почти половин час
разлика, и абсолютно не може да се разбере, кога точно се твърди, лицето
да е управлявало без колан, а това само по себе си е пряко нарушение, на
чл.42, т.3, Т.4 от ЗАНН и на чл. 57, т.5 ЗАНН, като тези пороци сами по себе са
достатъчно оснавание за отмяна на атакуваното НП, като незаконосъобразно,
издадено при неизяснена фактическа обстановка, неясен час на проверката, и
обстоятелства, при които същата е била извършена, като всичко това в своята
съвкупност, води до извад че е било нарушено и правоно на защита на
санкционираното лице.
Нарушеното е неговото право на защита и на още една плоскост, която
не може да бъде преодоляна, а именно нарушението е вменено, че поне като
дата, ако не е ясен часа е било извършено на 1.5.2024 г, като при положение че
на 7.5..2024 г./ за което е приложен и пощенски плик/, тоест в срока по чл. 44
ЗАНН, жалбопадателят е депозирал възражения и то конкретни приложил е
решение от ТЕЛК, то дори и същото да е било счетено за неоснователон и че
не е налице някоя от хипотезите изключение по чл. 137а, ал.2 ЗДВП, то е
следва да не се прибързва с издаването на НП-то, при дословно
възпроизвеждане на фактическтата обстановка от акта, а да се изчака, да се
изяснят фактите по делото и АНО да изпълни задължението си по чл.53, ал.3
ЗАНН, а именно – “...Наказателно постановление се издава и когато е
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина...“, задължение което АНО не е изпълнил, като не само че е издал
9
атакуваното НП, без да обследва допълнителните възражения на
жалбоподателя, дори и същите да са били първоначалон грешно адресирани но
Директора на ОДМВР-Перник, при положение, че АНО е имал достатъчно
време от срока по чл. 34 ЗАНН, като вместо това още на 9.5.2024 г, е издаа
атакуваното постановление, в деня, следващ възраженията, като становище по
същите е изготвено след издаването на НП-ТО НА 15.5.2024 г, което само по
себе си също е съществено нарушение и води до извод за отмяна на
атакуваното НП, като неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение
на процесиалния и материалния закон, като оттам и недоказано остава и
самият фактически състав на вменената за нарушена разпоредба на чл.137а,
ал.1 ЗДВП, при положение, че дори и да е счел, че представените медицински
документи не водят до отпадане на наказуемостта, то АНО е бил длъжен
да изложи доводи в тази насока в НП, преди издаването му и в самото Нп,
което не е било сторено, и което води и до необоснованост на атакуваното
НП..
Тоест относно възраженията, че актът и НП не отговарят на
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, и че фактическата обстановка по
делото не е изяснена, то съдът намира, че действително, следва да се посочи,
че възраженията в тази насока, наведени от жалбоподателя в жалбата са
основателни. В този смисъл не може да се приеме че са спазени видно от
изложеното дотук императивните разпоредби на чл.42 ЗАНН и чл.57, ЗАНН.
Що се отнася до следващото възржание, досежно неизяснена фактическа
обстановка, следва да се посочи, че действително от описаното дотук се
извежда извод, че и това възражение е основателно и пряко е рефлектирало
върху правото на защита на санкционираното лице- фактите са изложени
освен лаконично, и противоречиво относно часа на проверката и
обстоятелствата по същата.
В този смисъл абсолютни нарушения, които априори да водят до
опорочаване на административно-наказателното производство от формална
страна, съдът констатира, като отделно от това се констатира и недоказаност
в пълната на обвинителната теза, при положение, че същата е в тежест именно
на АНО, който не е успял нито към момента на изготвяне на НП, нито в хода
на съдебното следствие, до докаже обвинението. Като видно от вменената за
нарушена разпоредбна на чл.137а, ал.1 ЗДВП, то следва да се посочи че
10
-Съгласно разпоредбата на чл. 137а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1)
Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3
и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с
които моторните превозни средства са оборудвани. Тук съдът намира, че
следва да посочи, че при положение, че законодателят е вписал в закона в ал 2
на същия член, изключения от посоченото правило, и че жалбоподателят е
навел такива, то ано е следвало да ги обследва и да вземе становище по тях,
преди да издаде атакувоното НП, още повече, че са представени мед.
Документи в посочения смисъл с възржанието, а именно –ТЕЛК Решение №
2142 от засед. 129 от 14.7.2022 г., II МБАЛ ****** -ЕАД / представено и към
жалбата до съда в копие/, видно от което е посочено, че лицето е с 80% трайна
намалена работоспособност, пенсионер с пенсия за инвалидност, старши
инспектор, статус- пожизнен, като във водеща диагноза е вписано- инсулино
зависим захарен диабет, като в графа общо заболяване са посочени също и -
диабетна полиневропатия, ретинопатия, макро ет микро ангиопатия. ХАНК.
Лумбална спондилоза с остеохондроза. Диекопатия Л4-л5-С1. Дв.
лумбосакрален радикулерен синдром. В АНАМНЕЗА е посочено също и -
Страда от захарен диабет усложнен с диабетна полиневропатия, ретинопатия,
макро ет микроангиопатия. На Инсулино лечение. От дълги години с хр.
болки в кръста с ирадиация към двата долни крайника. ТОЕСТ дори и АНО да
е счел, че не се касае за някоя от визираните хипотези в ал. 2 на чл. 137а ЗДВП,
е следвало да обоснове изводите си, което прави необосновано и атакуваното
НП. Може само в допълнение да се маркира, че в ал. 2 на чл. 137а ЗДвП са
предвидени изключения от посоченото правило, като е регламентирано кои
лица могат да не използват обезопасителни колани. Една от хипотезите касае
лицата, чието физическо състояние не позволява използването на
обезопасителен колан. За физическо състояние, което не позволява на лице -
водач на МПС или пътник, да използва обезопасителен колан, следва да се
приеме само състояние, при което поради обективни причини е невъзможно,
противопоказно или нежелателно поради риск от възможна увреда или
застрашаване на здравето му да се поставя такъв. Законът не предвижда
специален ред за удостоверяване на физическото състояние на водача, за да се
обоснове прилагането на изключението по чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Поради
това посоченото в нормата обстоятелство може да бъде установено както чрез
медицински документ, съдържащ лекарско предписание, че физическото
11
състояние не позволява използването на обезопасителен колан т 2 и т.3 – т.3.
(нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) лицата с трайни увреждания
на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват
моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди. В случая в
съдържанието на ангажираното от жалбоподателя писмено доказателство не е
посочено изрично, че състоянието му изисква освобождаване от задължението
да поставя обезопасителен колан по време на движение на МПС. Отразените
обаче диагнози, е следвало да мотивират АНО да изложи доводи в посочения
смисъл, дори и евентуално отхъврлителни такива дали случаят попада в
хипотезата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 и или т.3 от ЗДвП, а именно доказано ли е
някое от посочените обстоятелства, което не позволява използването на
обезопасителен колан, освобождаващо го от задължението по ал. 1, което само
по себе си е нарушение на императивните правила.. Обстоятелствата относно
здравословното състояние, съдът, които и не разполаа със специални знания
по темата / макар и цитираната разпоредба да не изисква спец. Ред за
установяването им/, не намира, че следва да обсъжда допълнително, при
положение, че дотук констатираните пороци в административно
наказателното производство, са достатични за отмяна на атакуваното Нп като
неправилно и незаконосъобразно, както и като необосновано такова.
С оглед презумпцията за невиновност в чл. 16 от НПК, намиращ
субсидиарно приложение в административно наказателното производство,
изложеното е достатъчно основание за отмяна на издаденото наказателно
постановление, като незаконосъобразно.
В заключение при липса и предвид констатираните пороци се налага
единствено обоснования извод, процесното НП да бъде отменено, като
същото е било издадено в нарушение на закона и процесуалните правила арг.
от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
РАЗНОСКИ
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 63д ЗАНН на жалбоподателя се дължат
разноски в производството по делото, но същият не претендира заплащане на
разноски и не представя надлежни доказателства за сторени такива.
Предвид изложеното на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр. Ал.2, т.1
вр.ал.1, вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН съдът:
12
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП №24-3796-000087 от
9.05.2024 г.., издадено от В. Н. П., на длъжност ВПД НАЧАЛНИК РУ в
ОДМВР ПЕРНИК, РУ 02 ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-1632/ 02.12.2021 г.
на Министъра на вътрешните работи,, с което за вменено нарушение на
чл.137а, ал.1 ЗДВП, и на основание чл. 183, ал4, т.7, пр..1. от ЗДвП, на
жалбоподателя С. В. Б. ЕГН:**********, живущ на адрес: гр. ********* е
било наложено административно наказание - глоба в размер на 50лв.
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията,
визирани в НПК и по реда на глава 12-та от Административния процесуален
кодекс пред Административен съд –гр. Перник в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
13