Решение по дело №544/2021 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 198
Дата: 8 декември 2021 г. (в сила от 8 декември 2021 г.)
Съдия: Жечка Николова Маргенова Томова
Дело: 20213200500544
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 198
гр. гр. Добрич, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на десети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20213200500544 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по по
въззивна жалба вх.№261062/22.04.2021г./първоначално образувана във в.гр.д.
№300/2021г.на ДОС/ на ЕС/Етажна собственост/ с адрес: гр.К., вила А., ***,
представлявана от управителя Д.С.- управител на етажния собственик
„***“ООД ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.Варна ***, срещу
решение № 260029/19.03.2021г. по гр.д.№ 408/2020 год. на Районен съд К., с
което се ОТМЕНЯ на основание чл. 42, ал.2 от ЗУЕС по иск с правно
основание чл. 40, ал.1 от ЗУЕС, предявен от Т. В. КЛ., родена на ***г. ***
гр.К. улица ***; АЛБ. Л., родена на ***г.,*** гр.К. ***; Т. В. З., родена на
***г. *** гр.К. ***; ЕЛ. АНДР. Т., родена на ***г., *** гр.К. ***; Л. А. К.,
родена на ***г.,*** гр.К., ***; АНДР. ИВ. М., роден на ***г.,*** гр.К. ***,
чрез процесуалния им представител адв.М.К.-ДАК, съдебен адрес гр.К. ***
срещу ЕС/Етажна собственост/ с адрес: гр.К., вила А., ***, представлявана от
Председател на УС Д. Г. СТ.-Управител и представляващ „***“ООД ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр.Варна ***, всички решения на общото
събрание на етажната собственост, взети и отразени в Протокол от
10.09.2020г. и се осъжда за разноски.
1
Излага се, че съдът недопустимо се произнесъл за отмяна на
решението на ОС поради липсата на направен избор за протоколчик, при
обжалването му поради неотразяване на избора на протоколчик. При което
излязъл извън рамките на търсената защита. Излага и твърдения по факти
относно избора на протоколчик. Неправилен бил извода на съда за
незаконосъобразност на взетото решение по т.1 от дневния ред поради
неправилна преценка на доказателствата. Неверен бил извода на съда за
необходимостта от по-голям кворум при решаване на въпроса относно
разходите за поддръжка на съществуващите в общите части съоръжения,
неправилно квалифицирани като „полезни разноски“. Неправилно било
отменено решението по т.5 от дневния ред , което било информативно и не
изисквало посочения от съда квалифициран кворум от 67%ид.части от
общите части на сградата. Липсвали мотиви относно отмяната на решението
по т.4, налице било произнасяне и при липсата на заявено основание за
отмяна на същото. Иска отмяна на решението с отхвърляне на исковете.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна е подала писмен
отговор със становище за неоснователност на жалбата предвид
основателността на предявените искове, по съображения, изложени в
писменото и становище пред първоинстанционния съд, свеждащи се до
нарушение на процедурата за провеждане на ОС и вземане на конкретните
решения в разрез с изискванията на закона. Иска потвърждаване на
решението
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от процесуално
легитимирано лице с правен интерес от обжалване на неизгодното за него
първоинстанционно решение, отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7
от ГПк и чл.260 т.1-4.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269
от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като
приема за установено следното:
Атакуваното решението е постановено от надлежен орган,
функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му
власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин,
2
който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е при
надлежно упражнено право на иск по чл. 40 ал.1 от ЗУЕС от Т. В. КЛ.,
родена на ***г. ,***, гр.К. улица ***,АЛБ. Л., родена на ***г. , ***, гр.К. ***,
Т. В. З., родена на ***г., ***, гр.К. ***, ЕЛ. АНДР. Т., родена на ***г.,***,
гр.К. ***, Л. А. К., родена на ***г.,***, гр.К. ***, АНДР. ИВ. М.,роден на
***г.,***, гр.К. ***,всички чрез процесуалния им представител адв.М.К.-
ДАК, срещу Етажна собственост с адрес: гр.К., вила А., ***, представлявана
от управителя Д.С.- управител и представляващ „***“ООД ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр.Варна ***.
Изложени са фактически твърдения, за право на собственост на ищците
върху обекти в сграда в гр.К., ***, в режим на етажна собственост, за
проведено на дата 10.09.2020г. Общо събрание на етажната собственост и
взети решения, чиято отмяна искат по съображение за пороци в процедурата
по провеждането му и за тяхната материална незаконосъобразност.
Конкретно се сочи липсата на проведен избор на протоколчик, видно от
съдържанието на протокола, с което била нарушена нормата на чл.16, ал.4,
изр.2 от ЗУЕС. Решението по т.1 от протокола било взето без да са
представени поисканите както преди провеждане на ОС,така и по време на
събранието, разходооправдателни документи относно реално извършени
разходи в етажната собственост. Взетото решение от общото събрание по т.2
от дневния ред, противоречало на чл.51 ал.1 от ЗУЕС, тъй като на всеки
собственик е определена различна вноска в зависимост от площта на
притежаваните от всеки самостоятелен обект в сградата, а не поравно според
броя на собствениците, като не е спазена и разпоредбата на чл.51, ал.2 от
ЗУЕСВ. Нямало и сключен Договор за поддръжка и управление на вила А.,
липсвал и приет Правилник на ЕС, който да регламентира събиране на
консумативните разходи и разходите за текущо потребление на общите части
на етажната собственост,тяхното формиране и разходване.Решението по т.3
от дневния ред на ОС не било взето с изискуемото мнозинство съгласно чл.17,
ал.2, т.3 от ЗУЕС от не по-малко от 75%идеални части от общите части на
сградата. Решенията по т.2 и по т.3 не си кореспондирали, защото с първото
се приемал отчет до м.август 2020г., а с второто се приемал бюджет от
м.октомври- за м.септември 2020г. нямало отчет нито приет бюджет.
Решение по т.5 от дневния ред на ОС също не е взето с изискуемото
мнозинство по чл.17, ал.2, т.7 от ЗУЕС не по-малко от 67%,като в тази връзка
3
се цитира разпоредбата на чл.17 ал.2 т.7 от ЗУЕС,съгласно която мнозинство
е не по-малко от 67% идеални части от общите части на сградата,а решението
е взето с 56,1829% идеални части и се явява незаконосъобразно, тъй като не е
взето с изискуемото в закона мнозинство.
Етажната собственост е изразила становище, че искът е допустим, но
неоснователен. Общото събрание било законосъобразно проведено, такива
счита и взетите от него решения. Кандидатурата на В. П. за протоколчик била
единствена и никой от присъстващите не бил възразил. Нямало изискване в
чл.16, ал.5 от ЗУЕС протоколът да отразява процедурни въпроси, какъвто бил
изборът на протоколчик. Цялата дискусия относно решението по т.2 била
отразена в протокола, присъстващите поискали разяснения относно разходите
по пера, не били искали разходооправдателни документи, проверката на които
била в правомощията на Контролния съвет. Разпределянето на бюджета за
периода 01.10.2020г.-30.09.2021г. било извършено съобразно практиката на
ЕС по влезли в сила решения. Ново решение относно размера на вноските и
начинът на разпределяне на разходите не било вземано. Договор за
поддръжка и управление не бил сключен, тъй като „***“ООД управлявал и
поддържал вила А. на основание чл.19, ал.5 от ЗУЕС - като собственик.
Приетото по т.3 решение било взето с предвиденото от законодателя
мнозинство, касаело извършване на ремонт- подмяна на старите камери с
нови и за тези действия не се изисква квалифицирано мнозинство. Решението
по т.5 било взето с мнозинство,отговарящо на изискванията на закона,
разпоредбата на чл.17, ал.2, т.7 от ЗУЕС касаела възлагане на правомощия на
юридически и физически лица, които не са собственици, а в случая „***“ООД
имал собственост в сградата.
Не е спорно, че ищците са собственици на самостоятелни обекти в
процесната сграда, в режим на етажна собственост, за което са представени и
легитимиращи ги като такива нотариални актове. Като собственици на обекти
в сградата те се явяват активно легитимирани да оспорват решенията на
общото събрание на етажната собственост на сградата. Искът е предявен
в срока по чл. 40, ал.2 от ЗУЕС, с начало 17.09.2020г. – деня в който
протоколът от ОС е изготвен, тъй като исковата молба е подадена на
15.10.2020г.
Не е спорно, че на 10.09.2020г. е проведено общо събрание на етажната
4
собственост, взетите на което решения са обективирани в представения
протокол, подписан от протоколчик В. П. и председателстващ А. Д.,
служители на „***“ООД. Не е спорно, че същото търговско дружество е
собственик на обекти в сградата. Не е спорно, че негов законен представител
е Д. Г. СТ.-управител. По данни от протокол от проведено на 30.08.2019г. ОС
, „***“ООД, собственик на обекти в сградата, е избрано за управител. Съгл.
чл. 19, ал. 5 ЗУЕС за управител може да бъде избрано само физическо лице/не
може ЮЛ, освен по възлагане/. От анализа на разпоредбата на чл. 19, ал. 5,
визираща, че членове на УС могат да бъдат собственици и ползватели, за
член на УС /управител/ може да бъде избрано и посочено от собственика
лице, което живее в сградата и е вписано в книгата на етажната собственост,
както и лице, посочено от представляващия юридическото лице или
едноличния търговец, когато самостоятелни обекти са собственост на
юридически лица или еднолични търговци, следва, че управител на сградата в
режим на ЕС може да бъде само физическо лице, което отговаря на
посочените изисквания. По данни от представената регистрационна карта
като управител на ЕС е вписан управителя на ЮЛ-собственик Д. Г. СТ..
Общото Събрание е основният орган, който взема всички важни
решения за управлението и поддръжката на сградата, за правилата и реда по
който собствениците могат да обитават сградата и да използват общите и
части. Свикването и провеждане на общото събрание е подчинено на изрично
разписани в ЗУЕС правила и неспазването им е основание за отмяна на
взетите решения на ОС. В случая няма спор относно свикването на общото
събрание, а относно провеждането му. Съгласно чл. 16, ал.2 от ЗУЕС,
общото събрание се председателства от председателя или друг член на
управителния съвет или от управителя. Съгласно разпоредбата на чл.16, ал.4
от ЗУЕС за провеждането на общото събрание се води протокол от
протоколчик, който се избира с обикновено мнозинство по предложение на
председателстващия. Съгласно чл.16, ал.6 от ЗУЕС протоколът се подписва
от председателстващия и протоколчика. Удостоверяването на съдържанието
на протокола от изрично натоварените за това лица е едно от
обстоятелствата, формиращи доказателствената сила на протокола- след
изтичане на срока за оспорване на съдържанието му, протокола се
стабилизира и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда
доказателствена сила..
5
В случая председателстващия събранието А. Д. е служител на
търговското дружество-собственик, чийто управител /не самото търговско
дружество, което е самостоятелен правен субект/ е управител на етажната
собственост, т.е. лице, което не се легитимира с качествата по чл.16, ал.2 от
ЗУЕС. Доколкото обаче ищците не са навели като основание за
незаконосъобразност горното обстоятелство и защото преценката на съда за
законосъобразност е ограничена до изрично посочените в исковата молба
нарушения, нарушението на разпоредбата на чл. 16, ал.2 от ЗУЕС не следва да
бъде съобразявано при проверката за законособразност на взетите решения.
Като основание за отмяна на атакуваните решения на общото събрание
от 10.09.2020г. се сочи липсата на проведен избор на протоколчик съобразно
нормата на чл.16, ал.4 от ЗУЕС, което се установявало от съдържанието на
протокола. В протокола действително не е отразено предложение на
председателя за протоколчик на събранието да бъде избрана В. П., нито
обстоятелства относно гласуването на предложението, но е отразено, че
протоколчик е В. П.. Според показанията на свидетеля А. Д., неопровергани
от други доказателства, съдържащи информация относно изследваните
обстоятелства, като председател на събранието същият е предложил
кандидатурата и, не е имало други предложения и възражения, което сочи на
избор при това с мнозинство 69.9825% от идеалните части на сградата, а не
обикновено мнозинство-повече от 1/2 от участващите, респ. лишава от
съмнение избора на В. П. за протоколчик. Действията по избора на
протоколчик не са извършени в отклонение от регламентацията на чл.16 ал.4
от ЗУЕС. Не отразяването в протокола на формирането на волеизявлението
за избор на протоколчик чрез гласуване не е от естество да обоснове
процедурна незаконосъобразност на взетите от ОС решения. Освен това
възражението на ищците се свеждат до липса на избор на протоколчик,
защото съдържанието на протокола не отразява волеобразуване/гласуване/ по
въпроса кой да е протоколчик. Няма спор относно факта, че протоколът е
воден от посочената в него като протоколчик В. П. , че е подписан от нея, не
се твърди и невярното отразяване в него на обстоятелствата относно взетите
решения. Неспазването на различни правила от предвидените такива за
провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно.
Нетразяването в протокола на избора на протоколчик във смисъл на гласуване
като начин на формиране на волеизявление не изключва възможността да се
6
проведе общо събрание, което да вземе валидни решения. При тези
констатации въззивният съд приема, че не е допуснато твърдяното
процедурно нарушение , респ. взетите от ОС решения не са процедурно
незаконосъобразни . Следва да се проверят изводите на съда по материалната
законосъобразност на взетите по отделните въпроси решения.
Оспорени като взети в нарушения на материалния закон са решенията
по т.1, т.2, т.3 и т.5. Решението по т.4- разпределяне на таксата за фонд
„ремонт и обновяване“, е оспорено само на процедурно нарушение. В този
смисъл неоснователно е възражението на въззивника за недопустимо
произнасяне „свръхпетитум“.
Решение по т.1 от дневния ред- приемане на представения отчет за
приходи и разходи по поддръжка на общите части, е взето с мнозинство
56.1829%ид.части от общите части/събранието е проведено при участие,
лично или чрез представител на собствениците на 69.9825%ид.части от
общите части/. При обосноваване незаконосъобразността на това решение
ищците са мотивирали искането си за отмяната му с твърдения, че нито преди
провеждане на ОС, нито по време на събранието са били представени
поисканите разходооправдателни документи относно реално извършени
разходи в етажната собственост. Представеният по делото протокол от общо
събрание на етажна собственост и приложените към него книжа не са
оспорени по реда на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС, т.е. като документ протоколът
доказва извършените действия от общото събрание на етажната собственост,
и в него не е отразено да са поискани от етажните собственици в който и да
е момент разходооправдателни документи, при което необходимост от
представяне на такива документи не е съществувала. Липсва оспорване на
конкретно извършени разходи от страна на ищците и в процеса по чл.40 от
ЗУЕС, при което и оспорването на решението за одобряването на разходите
се явява бланкетно и неоснователно.
Решението по т. 2 касае приемане на годишен бюджет за поддръжка
и обслужване на общите части за периода 01.09.2020г.-31.08.2021г. съгласно
приложение №4 и приемане начин на разпределяне на годишната такса
поддръжка за всеки собственик съгласно приложение №5. Прието е, по данни
от приложение №5, че се дължи годишна вноска в размер от 9 евро на кв. м.
обща площ. Не е посочено как е определена общата площ, но по данните от
7
представените актове за собственост на обжалващите решението на ОС,
очевидно тя е формирана като сбор от застроената площ на притежавания
обект и дела в общите части. Решението на ОС по т.2 противоречи на
разпоредбата на член 51, ал.1 от ЗУЕС , съгласно която разходите за
управление и поддържане на общите части на етажната собственост се
разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на
който живеят. Нормата е императивна. Приетото в отклонение на същата
решение на ОС е незаконосъобразно, както правилно е приел и
първоинстанционния съд. При наличие на формирано волеизявление чрез
гласуване относно размера на вноските и начинът на разпределяне на
разходите за управление и поддържане на общите части не може да се приеме
тезата на ответника за липса на взето ново решение, тъй като размерът и
начинът на разпределяне са същите, каквито са по предходното решение на
ОС по този въпрос.
Решението по т.3 - за подмяна на видеонаблюдението и изграждане на
система за контрол на достъп и смарт портиер в общите части и разпределяне
на разхода между собствениците съгласно приложение №8, е взето с
мнозинство 69.9825%ид.части от общите части. По данни от приложение №8
разходите са разпределени между собствениците съобразно дела им в общите
части. Искането на ищците за отмяна на това решение е мотивирано с
твърдението, че се касае за полезни разходи и решението за извършването им
следва да бъде взето с мнозинство 75% от общите части. Настоящата
инстанция приема, че изискванията за квалифицирано мнозинство в случая не
са налице, тъй като разходите за подмяна на видионаблюдение и изграждане
на система за контрол на достъп и смарт портиер в общите части не са
полезни разходи по с § 1, т. 12 от ДР на ЗУЕС / с които се увеличава
стойността на сградата при преустройства и ремонт на общите части, не са
нормативно предвидени и са извън разходите за необходим и неотложен
ремонт и за основно обновяване. /, а представляват разходите за поддържане
на общите части, тъй като са във връзка с тяхното ползване, респ. за вземане
на решение за извършване на такива разходи е достатъчно обикновено
мнозинство.
Оспореното решение по т.5 е за овластяване на управителя да завежда
съдебни искове срещу недобросъвестни етажни собственици във връзка с
8
неплатени суми за такса поддръжка и невнесени средства във фонд“Ремонт и
обновяване“, е взето с мнозинство 56.1829%ид.части от общите части.
Принципно взетото решение не засяга интересите на собствениците, тъй като
управителя на основание на чл.23 , ал.4 от ЗУЕС представлява ЕС по искове
срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на
общото събрание или задълженията си по този закон. Не е необходимо
решение на ОС и за да упълномощи друго лице за това действие. Само по
искове срещу трети лица във връзка с общите части, управителят
представлява собствениците, ако бъде упълномощен от общото
събрание/чл.23, ал.4, изр.последно от ЗУЕС/. Решението по т.5 в случая е
взето при необходимото обикновено мнозинство по чл.17, ал.3 от ЗУЕС.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта на
произнасянето по законосъобразността на решението на ОС по т.2, а в
останалата част /относно решението по т.1, т.3, т.4 и т.5/ следва да бъде
отменено.
С оглед изхода по спора-частична основателност/неоснователност на
въззивната жалба, следва да се преразпредели и отговорността за разноски в
първоинстанционното производство, като право на такива имат и двете
страни. Ищците са сторили разходи за държавна такса от 30лева/внесени от
пълномощника им и при липса на указание от кого реално са платени, следва
да се приеме, че са платени общо от всички/, от които, съразмерно на
постигнатия резултат, им се следват 6лева държавна такса. От ищците само
Т. В. КЛ. е сторила разходи за адвокатско възнажраждение от 400лева
/договор за правна защита и съдействие на л.7 от делото е сключен само с
нея/, от които съразмерна но постигнатия резултат и се следват 80лева.
Ответникът е сторил разходи в първоинстанционното производство за
адвокатско възнаграждение от 600лева, от които съразмерно на постигнатия
за него резултат му се 480лева адвокатско възнаграждение.
И за въззивната инстанция право на съдебни разноски имат и двете
страни. Страната-въззивник е удостоверила извършването на разходи от
450лева адвокатско възнаграждение и 15.00лева държавна такса и следва да и
се присъдят такива съразмерно на постигнатия за нея резултат/отмяна и
обезсилване по четири от общо 5-те решения на ОС/, а именно 360лева
адвокатско възнаграждение и 12лева държавна такса. От въззиваемите
9
доказателства за извършени разходи за въззивното производство е
представила само Т. В. КЛ. -400лева за адвокатско възнаграждение, от които,
съразмерно на постигнатия резултат и се следват 80лева.
По изложените съображения,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260029/19.03.2021г. по гр.д.№ 408/2020 год. на
Районен съд К. в частта, в която се отменят Решения на ОС Етажна
собственост с адрес: гр.К., вила А., ***, от 10.09.2020г.за приемане на
представения отчет за приходи и разходи по поддръжка на общите части/по
т.1/; за подмяна на видеонаблюдението и изграждане на система за контрол
на достъп и смарт портиер в общите части и разпределяне на разхода между
собствениците съгласно приложение №8/по т.3/; за разпределяне на таксата
за фонд „Ремонт и обновяване“ на общите части на жилищната сграда,
съгласно приложение №10/по т.4/ и за овластяване на управителя да завежда
съдебни искове срещу недобросъвестни етажни собственици във връзка с
неплатени суми за такса поддръжка и невнесени средства във фонд“Ремонт и
обновяване“/по т.5/, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. В. КЛ., родена на ***г. *** гр.К. улица
***; АЛБ. Л., родена на ***г.,*** гр.К. ***; Т. В. З., родена на ***г. *** гр.К.
***; ЕЛ. АНДР. Т., родена на ***г., *** гр.К. ***; Л. А. К., родена на ***г.,***
гр.К., ***; АНДР. ИВ. М., роден на ***г.,*** гр.К. ***, срещу Етажна
собственостс адрес: гр.К., вила А., ***, иск по чл.40 от ЗУЕС за отмяна на
Решения на ОС от 10.09.2020г. за приемане на представения отчет за приходи
и разходи по поддръжка на общите части/ по т.1/; за подмяна на
видеонаблюдението и изграждане на система за контрол на достъп и смарт
портиер в общите части и разпределяне на разхода между собствениците,
съгласно приложение №8/по т.3/; за разпределяне на таксата за фонд „Ремонт
и обновяване“ на общите части на жилищната сграда, съгласно приложение
№10/по т.4/и за овластяване на управителя да завежда съдебни искове срещу
недобросъвестни етажни собственици във връзка с неплатени суми за такса
поддръжка и невнесени средства във фонд“Ремонт и обновяване“/по т.5 от
протокола/ .
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260029/19.03.2021г. по гр.д.№ 408/2020
10
год. на Районен съд К. в останалата му част/относно решението на ОС от
10.09.20202г. по т.2 от протокола/.
ОСЪЖДА Т. В. КЛ., родена на ***г. *** гр.К. улица ***; АЛБ. Л.,
родена на ***г.,*** гр.К. ***; Т. В. З., родена на ***г. *** гр.К. ***; ЕЛ.
АНДР. Т., родена на ***г., *** гр.К. ***; Л. А. К., родена на ***г.,*** гр.К.,
***; АНДР. ИВ. М., роден на ***г.,*** гр.К. ***, да заплатят на Етажна
собственост с адрес: гр.К., вила А., ***, съдебно-деловодни разноски за първа
инстанция в размер на 480лева адвокатско възнаграждение и за въззивната
инстанция в размер на 360лева адвокатско възнаграждение и 12лева държавна
такса.
ОСЪЖДА Етажна собственост с адрес: гр.К., вила А., ***, да заплати на
Т. В. КЛ., родена на ***г. *** гр.К. улица ***, съдебно-деловодни разноски за
първа инстанция в размер на 80лева адвокатско възнаграждение и за
въззивната инстанция в размер на 80лева.
ОСЪЖДА Етажна собственост с адрес: гр.К., вила А., ***, да заплати
наТ. В. КЛ., родена на ***г. *** гр.К. улица ***; АЛБ. Л., родена на ***г.,***
гр.К. ***; Т. В. З., родена на ***г. *** гр.К. ***; ЕЛ. АНДР. Т., родена на
***г., *** гр.К. ***; Л. А. К., родена на ***г.,*** гр.К., ***; АНДР. ИВ. М.,
роден на ***г.,*** гр.К. ***, да заплатят на Етажна собственост с адрес:
гр.К., вила А., ***, съдебно-деловодни разноски за първа инстанция в размер
на 6лева държавна такса.


РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11