Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №  574

 

                               гр.Пловдив, 07. 05. 2019 г.

 

                                   В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с.,  в публичното заседание на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета година,  в състав :

 

           Председател :  Светлана Изева

                 Членове  :   Радостина  Стефанова

                                      Анна Дъбова

 

Секретар Петя Цонкова  

като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова

гр.д. № 185/2019 г.

И за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.341 от ГПК   във вр. с чл.34 от ЗС.

Постъпила е жалба от С.К.П., ЕГН **********,***, чрез адв. М.Г., против Решение №  3893/15.11.2018г. на ПдРС – VI гр.с. по гр.д.№ 1095/2018г. само в частта, с която е допусната съдебна делба при квоти 3/10 ид.ч. лично за нея  и  7/10 ид.ч.  за  И.Г.П., по отношение на ПИ с ИД 03839.501.*** по КККР на гр.Б., одобрени със Заповед № РД-18-81/05.12.2007г. на ИД на АГКК, с адрес на имота с.Б**, обл. Пловдив, ул. „***, с площ от 460 кв.м., с предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план: 175, кв.17, парцел ІІ-175, при съседи: 03839.501.**, 03839.501.**, 03839.501.**, 03839.501.**, както и построените в имота сграда с ИД 03839.501.** със застроена площ от 64 кв.м., с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и сграда с ИД 03839.501.**, със застроена площ от 16 кв.м., с предназначение – селскостопанска сграда. Моли да бъде отменено в обжалвана част и вместо това да се постанови друго, с което да се допусне делба при равни квоти между тях двамата.

Въззиваемата страна И.Г.П., ЕГН **********,***, чрез адв. И.Д., депозира писмен  отговор, че жалбата е  изцяло неоснователна.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от С.К.П. против И.Г.П. е заведена искова молба, ведно с допълнителна молба от 22.02.2018г. към нея като неразделна част, с която посочва, че с ответника са бивши съпрузи, като бракът е прекратен с влязло в сила на 16.12.2016г. Решение № 3899/ 16.12.2016г., постановено по гр.дело № 11573/2016г. на ПдРС. По време на брака страните придобили ПИ с ИД 03839.501.**по КККР на гр.Б., одобрени със Заповед № РД-18-81/05.12.2007г. на ИД на АГКК, с адрес на имота с.Б., обл. Пловдив, ул. „***, с площ от 460 кв.м., с предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план: 175, кв.17, парцел ІІ-175, при съседи: 03839.501.**, 03839.501.**, 03839.501.**, 03839.501.**, ведно с построените в имота сграда с ИД 03839.501.** със застроена площ от 64 кв.м., с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и сграда с ИД 03839.501.**, със застроена площ от 16 кв.м., с предназначение – селскостопанска сграда. Изтъква, че съсобствеността възникнала въз основа на покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № 116, том ІV, рег.№ 6234, дело № 694/2007г. на Нотариус М. П. – А., рег.№ *. Моли да се допусна делба при равни квоти.

Към исковата молба прилага горецитирания нотариален акт, 3 бр. Скици от ОГКК –Пловдив и Удостоверение за данъчна оценка  с изх.№ 660/023284/12.01.2018г., заверено копие от Решение № 3899/ 16.12.2016г., постановено по гр.дело № 11573/2016г. на ПдРС, със заверка, че е влязло в сила на 16.12.2016г.

Ответникът И.Г.П. депозира Писмен отговор по чл. 131 ГПК, с който не се оспорва, че бракът между страните е прекратен по силата на посоченото в исковата молба съдебно решение, както и че описания в молбата недвижим имот е придобит по време на брака между страните. Възразява обаче, че недвижимият имот, ведно с построените в него сгради, са негова лична собственост по силата на пълна трансформация на лични средства, които се формират от Договор за банков кредит, отпуснат му като физическо лице и съответно погасяван изцяло с негови средства и от сума, получена като дарение на средства от брат му – Б. Г.П.. Посочва, че вещта е закупена на 11.12.2007г., около година след сключване на брака с ищцата, като действителната продажна цена е в размер на 40 000 лв., която И.П. е изплатил на продавачите К. С. и Т. С., за което те издали нарочен документ при продажбата. Доколкото по силата на Договора бил придобил изцяло собствеността върху ПИ с ИД 03839.501.175, то той придобил и собствеността върху построените в същия сгради, на осн. чл.92 от ЗС. Конкретизира, че част от продажната цена от 24 000 лв. заплатил със средства по договор за банков кредит от 21.11.2007г., сключен с „Банка ДСК” ЕАД, като вноските се плащали с негови лични средства, а за обезпечение на кредита в полза на банката бил наложен върху вземанията, които той имал за трудови възнаграждения и други плащания по трудовото му правоотношение с „ВиК Пловдив”. Останалата част от продажната цена в размер на 16 000 лв. купувачът заплатил със средства, дадени му като дарение от неговия брат, по Договор от 11.12.2007г., непосредствено преди изповядване на сделката на 11.12.2007г., която сума била отпусната на Б. П. по Договор за кредит от 23.11.2007г. Счита, че искът за делба за тази вещ следва да се отхвърли изцяло като неоснователен. 

В хода на производството, във връзка с разпределение на доказателствената тежест по отношение на произхода на сумата 16 000лв., твърдяна да е получена по дарение от Б. П., брат на ответника, са приложени Декларация /Разписка/, без дата, на л.51, подписана от продавачите К. М. С. и Т. М. С. на процесния имот са получили от И.Г.П. сумата 40 000 лв., представляваща действителната продажна цена на имота, а не описаната в нотариалния акт за покупко – продажба цена от 1 500 лв.; Договор за кредит за текущо потребление от 21.11.2007г., в който е записано, че кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД отпуска на кредитополучателя И.Г.П. сумата 25 000 лв. със срок на издължаване 120 месеца; Договор за залог от 21.11.2007г. върху вземания по трудово правоотношение, Договор за текущо потребление от 29.10.2008г., сключен отново между същите страни за сумата 15 000 евро, Договор за залог от 29.10.2008 г. върху вземания по трудово правоотношение; Извлечение от сметка от „Банка ДСК“ ЕАД за периода от 01.09.2007г. до 31.12.2015г.

Също така е представен и Договор за дарение от 11.12.2007г., с който е записано, че дарителят Б. Г.П. дарява и предава веднага, безусловно и безвъзмездно на брат си И.Г.П., сумата от 16 000лв., за да си закупи описания УПИ от 435 кв.м. в с.Б., ведно с построената в него жилищна сграда със застроена площ от 40 кв.м., като плати част от цената на имота, която възлиза на общо 40 000 лв.

Приложен по делото е и Договор за кредит от 23.11.2007г. /на л.96- 97/, сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Б. Г.П., за сумата в размер на 16 000 лв. 

По повод на оспорената от ищцата Декларация /без дата/, в частта, че не е подписана лицата – продавачи К. М. С. и Т. М. С., Районният съд е допуснал СГЕ. Със Заключението на в.л. С. С., прието в съдебно заседание на 15.10.2018г. /протокол – на л.251/ са направени констатации, че в обследваната Декларация /Разписка/, на л.51, подписът след името „Т. С.“ е изпълнен от Т. М. С., а подписът след името „К. С.“ - от К. М. С.. Експертизата не е оспорена от страните по делото и е приета без възражения.

В същото съд. заседание на 15.10.2018г. /протокол – на л.251/ са разпитани и допуснатите до разпит свидетели Б. П. /брат на ответника/, Т. Г. /първи братовчед на ищцата/ и Г. К. /майка на ищцата/.

Към делото, с оглед преценяване на свидетелските показания на майката на ищцата, от страна на ответника са представени Справки от Службата по вписвания за периода 01.01.1992г. – 12.07.2018г. за лицето Г. К., от което се констатира, че К. и С.П. са продали собствения им гараж на 15.07.2014г., а не към 2007г., както тя е заявила в съдебното заседание.

Районният съд, за да допусне делба на недвижимия имот при квоти 3/10 ид.ч. за С.К.П.  и  7/10 ид.ч.  за  И.Г.П., излага основни съображения, че бракът между тях двамата е “заварен” по смисъла на § 4 от ПЗР на СК /в сила от 01.10.2009г./, поради което за имуществените отношения между бившите съпрузи се прилагат нормите на този кодекс. Съгл.  чл. 21, ал.1 от СК - вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Съвместният принос се предполага до доказване на противното, съгласно ал.3 на чл.21 от СК. За да бъде признат личен дял, на основание чл.23, ал.1 и 2 от СК на някой от бившите съпрузи по отношение на придобита по време на брака на страните недвижима вещ в режим на съпружеска имуществена общност, законът с цитираните норми предполага влагане изцяло или отчасти на лични средства по смисъла на чл.22 от СК на някой от съпрузите в придобиването на общата вещ, като “влагането” на личните средства следва да е налице към момента на придобиване на правото на собственост според конкретния придобивен способ. Районният съд аргументира, че приложеното бракоразводно се констатира, че в производството по чл.50 от СК страните са постигнали споразумение, по силата на което е договорено, че недвижимите имоти и движимите вещи, придобити по време на брака, остават в режим на обикновена съсобственост. В тази насока, се позовава на  Решение № 313/17.02.2011г. на ВКС по гр.д. № 62/2011г., ІІІ г.о., постановено в производство по чл.290 ГПК, че след като не е установено споразумението да не отразява действителната воля на страните, да е изменено, развалено или отменено, респ. действието му да е преустановено по взаимно съгласие или на основанията, предвидени в закона, не може да се преуреждат имуществените отношения между бившите съпрузи, за същите отношения, за които в брачния процес те са сключили споразумение. Посочено е в решението, че неправилно е разбирането, че може в последващ исков процес да се установява наличие на трансформация по смисъла на чл.21, ал.2 СК от 1985г. /отм./. Предвид на това, Районният съд налага извод, че възражението за пълна трансформация на лични средства на ответника, вложени в придобиването на процесния недвижим имот, не е основателно, тъй като въз основа на сключеното по бракоразводното дело споразумение, страните по делбеното дело са обвързани относно приложението на законовата презумпция за придобиването на имотите в режим на СИО. Доколкото обаче в конкретния случай в споразумението не е договорен обемът на правата на всеки от съпрузите в съсобствеността по отношение на недвижимите имоти, то в такъв случай страните не са обвързани от споразумението досежно наличието на съсобственост при равни квоти. Позовава се на Решение № 124/ 22.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 792/2009г., ІІ г.о., според което доколкото в споразумението не са определени правата на съпрузите в съсобствеността, всеки от тях би могъл да се позове на уредената в чл.21, ал.2 СК /отм./ частична трансформация, но не и на пълна трансформация по чл.21, ал.1, във връзка с чл.20, ал.1 СК /отм./. Също така и: Решение № 205 от 19.07.2012г. на ВКС по гр.д. № 215/2012г., ІІ г.о.

Районният съд посочва, че няма спор, че недвижимият имот е придобит на 11.12.2007г., като действителната продажна цена е в размер на 40 000 лв., което се установява от издадената Декларация от продавачите по сделката Т. М. С. и К. М. С.. Истинността на оспорения документ, в частта му относно подписите на тези две лица, се е потвърдила от приетото по делото заключение на СГЕ. Обстоятелството, че действителната продажна цена по сделката е била в размер на 40 000 лв., а не е посочената в нотариалния акт такава от 1 500 лв., Районният съд приема за доказано от  показанията на св. Б. П. и св. Т. Г. /първи братовчед на ищцата/, които кореспондират и с останалите писмени доказателства по делото. В полза на този факт, че  продажната цена е в размер, по-висок от вписания в нотариалния акт, е и показанието на  св.К. /майка на ищцата/, която е заявила, че самата тя е предоставила на дъщеря си и зет си сума от 15 000 лв., като за закупуването на къщата в Б. теглили и кредити – зет й – 20 000 лв., а дъщеря й – 10 000 лв. От писмените доказателства по делото се установява, че на 21.11.2007г. И.Г.П. е изтеглил от „Банка ДСК” ЕАД сумата от 25 000 лв., с част от която – 24 000 лв. се твърди да е изплатена част от продажната цена за имота, а останалата част от продажната цена в размер на 16 000 лв. се твърди да е заплатена от него със средства, получени чрез дарение от неговия брат – св.Б. П.. Според ответника продажната цена от 24 000 лв. била  платена със средствата, получени чрез договора за банков кредит Районният съд е формирал извод, че изплащането на заема с лични на единия съпруг средства не променя възникналото в съпружеска имуществена общност право. По отношение на възражението за останалата част от продажната цена в размер на 16 000 лв. е заплатена от него със средства, получени чрез дарение от неговия брат – св.Б. П., приема същото за доказано, предвид събраните писмени и гласни доказателства. В този смисъл, ответникът е доказал да е индивидуален собственик на 16 000/40 000 ид. ч. от процесния недвижим имот, останалите 24 000/40 000 ид. ч. са придобити в режим на СИО от двамата съпрузи, като след прекратяване на брака между тях всеки от тях е придобил по 12 000/40 000 ид. ч. от имота.

Или, ищцата е придобила собствеността върху имота в размер на 12 000/40 000 ид.ч., а ответникът – върху 28 000/40 000 ид.ч. от процесния недвижим имот, равняващи се след съответните изчисления съответно на 3/10 ид.ч. и 7/10 ид.ч., поради което и налага извод, че делба между страните по отношение на имота и сградите следва да се допусне при посочените квоти.      

С подадената въззивна жалба от С.К.П. се възразява срещу направените правни изводи с атакуваното решение и затова счита същото за неправилно.

Въззиваемата страна за  И.Г.П. счита, че жалбата е неоснователна. Поддържа доводите от първата инстанция.

ПдОС – V гр.с., въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първото основно възражение на жалбоподателката се отнася до това, че Районният съд неправилно е приел, че част от средствата в размер на 16 000 лв., вложени в закупуване на процесния имот, са били дарени на съделителя от Б. П..  Поддържа, че по своята същност това е договор за продажба на неоткрито наследство, а не договор за дарение, поради което и е нищожен на осн. чл26 ал.1 от ЗЗД. Изтъква, че съгл. чл.5 от договора, към момента  към който се твърди да е подписан, общите за страните наследодатели са били живи. На следващо място, формулира оплакване, че неправилно Районният съд е приел, че продажната цена е в размер на 40 000 лв., вместо записаните в нотариалния акт 1 500 лв. Счита, че не следва да се цени Декларацията на продавачите Т. М. С. и К. М. С., тъй като документът е оформен за нуждите на делото и не са събрани доказателства относно оспореното съдържание.

Въззивната инстанция намира, че възраженията са неоснователни. Процесният имот е закупен с нотариален акт на 11.12.2007г. От събраните доказателства Договор за дарение от 11.12.2007г. и ангажираните свидетелски показания, разгледани поотделно и в съотнесени помежду им,  се налага извод, че сумата 16 000 лв., имаща характер на лични средства /получени по дарение/ е вложена към датата на придобиване на имота в покупната цена на вещта. По отношение на достоверността на показанията - същите си кореспондират, защото са подкрепени и от приложения документ  Договор за кредит от 23.11.2007г., от чието съдържание се чете, че „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на кредитор, е отпуснала кредит в размер на 16 000 лв. на кредитополучателя Б. Г.П. на датата 23.11.2007г., тоест непосредствено преди осъществяване на нотариалната сделка за покупка на имота. Обясненията на брата Б. в тази насока са, че така били направили, защото са се уговорили, И. от своя страна, да се откаже впоследствие от дела на жилището на родителите им. Въззивната инстанция намира, че описаното е житейски логично и следва да се кредитира.  Следва да се обърне и  внимание, че показанията на св. Т. Г. Г. /първи братовчед на ищцата/ също подкрепят казаното, доколкото е заявил, че майката на ищцата Г. К. му е леля и не му е известно да е искала заем от роднини за закупуването на въпросния  имот. Известна му била уговорката на И. и неговия брат Б. относно изтегления кредит. Уточнил е, че познава страните още, когато се били събрали да живеят заедно в дома на И.П., при неговите родители. Понеже много хора на едно място не било добре, затова и решили да закупят къщата, която струвала около 40 000 лв. Досежно свидетелското показание на Г. К., то същото не следва да се кредитира относно покупката на имота, защото е казала, че към 2007г. е продала гараж, за да им даде пари,  а от Справките за вписвания по делото е видно, че действително такава вещ е продадена, но много по-късно, едва на датата 15.07.2014г.

Относно продажната цена на имота, въззивната инстанция намира, че правилно е определена на 40 000 лв. – действителна цена, и са отчетени Декларацията на самите продавачи, останалите писмени доказателства, свидетелските показания, включително и тези на Г. К. в частта, с която споменава за цената на имота, който е за хиляди лева, а не 1 500лв., както е записано в Нотариалния акт за покупко - продажба.

Без уважение следва да се остави довода за приложимост към настоящия казус на нормата за продажба на неоткрито наследство /чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД/, тъй като не са налице данни по делото за наследствени правоотношения.

Обжалваното решение се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.  

Разноски.

Въззиваемата страна И.Г.П. претендира заплащане на разноски в размер на 960 лв. за адвокатско възнаграждение. С оглед на постъпилото възражение за прекомерност от насрещната страна, на осн. чл.78 ал.5 от ГПК, размерът на адвокатското възнаграждение ще бъде намален от 960 лв. на 720 лв. на осн. чл.7 ал.4 във вр. с § 2а от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо, жалбоподателката С.П. ще бъде осъдена да заплати на И.П. само сумата 720 лв. за направени разноски във въззивна инстанция.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд –  V възз. гр.с.

          

                     Р  Е  Ш  И   :

 

Потвърждава Решение №  3893/15.11.2018г. на ПдРС – VI гр.с. по гр.д.№ 1095/2018г. в частта, с която е допусната съдебна делба по отношение на ПИ с ИД 03839.501.** по КККР на гр.Б., одобрени със Заповед № РД-18-81/05.12.2007г. на ИД на АГКК, с адрес на имота с.Б., обл. Пловдив, ул. „***, с площ от 460 кв.м., с предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план: 175, кв.17, парцел ІІ-175, при съседи: 03839.501.*, 03839.501.*, 03839.501.*, 03839.501.*, както и построените в имота сграда с ИД 03839.501.* със застроена площ от 64 кв.м., с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и сграда с ИД 03839.501.*, със застроена площ от 16 кв.м., с предназначение – селскостопанска сграда, между С.К.П., ЕГН - **********,***, и И.Г.П., ЕГН - **********,***, при квоти 3/10 ид.ч. за С.К.П.  и  7/10 ид.ч.  за  И.Г.П..

В останалата част решението е влязло в сила.

 

Осъжда С.К.П., ЕГН - **********,***, да заплати на И.Г.П., ЕГН - **********,***, сумата 720 лв. за направени разноски във въззивна инстанция.

 

               Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от  връчването.

 

 

                                   Председател  :

 

                                           Членове :