ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ /
Апелативен съд
град Варна
търговско отделение, в закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анета Братанова
ЧЛЕНОВЕ: Магдалена Недева Дарина
Маркова
Сложи
за разглеждане докладваното от А.
Братанова въззивно т.дело № 113 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 248 ал.1 ГПК и е образувано по молба от
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД – Варна за изменение на постановеното по делото
решение чрез присъждане на пълния размер на претендираните разноски в размер на
11 880 лева с ДДС. Поддържа се, че сторените от страната разноски за
процесуално представителство не надхвърлят в съществен размер минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004 год. при
съобразяване, че защитата е осъществена по обективно кумулативно съединени
претенции.
Насрещната страна „ВГ – 2“ ЕООД не е депозирала
писмено становище в срока по чл. 248, ал.2 ГПК.
Молбата за изменение на постановеното по
делото решение в частта за разноските е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните
съображения:
С
постановеното решение ВАпС е потвърдил първоинстанционното решение, с което са
отхвърлени исковете предявени от "ВГ - 2" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. "България" №51Б, ет. 4
за осъждане на основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД на "ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Г, да заплати на ищеца по
Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем
енергиен източник № 89/17.02.2010 год., сума
в размер 8741.06 лева, дължима като
цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец
септември 2016 г. по дебитно известие № 99/30.11.2016 год. към фактура
№97/12.10.2016г., сума от 2581.02 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 8741.06 лева за периода от 01.01.2017 г. до датата на
подаване на исковата молба, сума в размер 189523.58
лева, дължима като цена за произведена и доставена, но неплатена
електрическа енергия за месец октомври 2016 г. по дебитно известие
№100/30.11.2016 год. към фактура №98/14.11.2016г., сума от 55962.09 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 189523.58 лева за периода
от 01.01.2017 г. до датата на подаване на исковата молба, сума в размер 52900.04 лева, дължима като
неизплатения остатък от цената за произведена и доставена електрическа енергия
за месец ноември 2016 г. по фактура № 101/30.11.2016 год., сума от 15620.19 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 52900.04 лева за периода от 01.01.2017 г. до датата на
подаване на исковата молба, ведно с законната лихва върху главниците, считано
от датата на завеждане на исковата молба – 02.12.2019г. до окончателното им
изплащане.
Съдът е приел, че на
основание чл.78 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
"ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД направените разноски за адвокатско
възнаграждение. Същите съобразно представен списък по чл. 80 ГПК възлизат на 11
880 лева с ДДС. Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по
реда на чл.7, ал.2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г., възлиза на 8036,56 лева или 9643,87 лева с ДДС /изчисленията са
извършени при съобразяване на целия материален интерес пред въззивната
инстанция/. Съдът е приел още, че предметът на спора пред въззивната инстанция
има изцяло правен характер, а преюдициалните въпроси са идентични по всички
кумулативно съединени претенции. На посоченото основание е приел, че договореното
и заплатено възнаграждение се явява прекомерно
спрямо действителната фактическа и правна сложност на делото и следва да бъде
намалено до размер на 9643,87 лева с
ДДС.
Изчисленията на съда не
отчитат факта, че процесуалното представителство е осъществено по два обективно
кумулативно съединени иска – иск по чл. 79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 251 164,68 лева, цена на произведена и
доставена ел.енергия за м.септември, октомври и ноември 2016 год. и иск по чл.
86, ал.1 ЗЗД за съответстващо обезщетение за забавено плащане на главното
вземане в размер на 74 163,30 лева.
Обстоятелството, че главните притезания касаят три различни периода – м.
септември, октомври и м. ноември 2016 год. не обуславя наличието на три
обективно съединени главни иска. Главният иск е един, тъй като за различните
индивидуализирани периоди е налице идентично правно основание на съдебно
предявеното вземане и съвпадащ петитум.
При наличие на обективно съединени претенции минималното
адвокатско възнаграждение по делото следва да се определи като сбор от
минималните възнаграждения според материалния интерес по отделните искове /арг.
от т.18 Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, Определение № 77 от
4.02.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1819/2020 г., II т. о., ТК и др./
Отчитайки горното, заплатеният хонорар не надхвърля
съществено сбора от минималните възнаграждения за престирана адвокатска помощ
по Наредба 1/2004 год. за отделните
искове, ведно с дължимото ДДС. На посоченото основание решението следва да бъде
изменено чрез допълнително присъждане на сумата от 2236, 13 лева.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА Решение № 260103/03.06.2021 год., постановено по в.т.д.№
113/2021 год. по описа на АС – Варна в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА „ВГ – 2“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на "ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК ********* допълнително сумата от 2236, 13 лева, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски
в производството, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Определението
подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховния касационен съд на Република България.
Председател:
Членове: