№ 682
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Вилислава Янч. А.
Тони Гетов
при участието на секретаря Пенка Анг. Цанкова
в присъствието на прокурора Л. Анг. К.
като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно административно
наказателно дело № 20221100603156 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С решение от 11.04.2022 г. по НАХД №187/2021 г. Софийски районен съд -
Наказателно отделение, I-ви състав е признал обвиняемия Р. В. М., ЕГН: ********** за
виновен в това, че на 01.11.2020 г., около 16:50 часа в село Лозен, общ. Столична, по ул.
Георги Бенковски срещу номер 15, с посока на движение от ул. Могила, към ул. Масларица,
управлявал моторно превозно средство - мотопед марка Бета, с номер на рамата
ZD3BS4040W0500729, което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл. 140, ал. 1
от Закона за движението по пътищата: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места.“, чл. 2 от Наредба № 1-45
от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства: „моторните превозни средства и ремаркетата
предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се предоставят
за регистриране от звената на „Пътна шиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи
(СДВР) или областните дирекции на МВР (ОДМВР), по постоянния адрес на собственика -
за физическите лица, или по адреса на регистрация за , стопанските субекти“ и чл. 3, ал. 1 от
същата Наредба: „моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в 14-дневен
срок от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен)
от съответния митнически орган“ - поради което и на основание чл.345, ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност по повдигнатото му
обвинение, като му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева
/хиляда лева/.
По въззивна жалба, изхождаща от защитника на подс. М., е образувано ВНАХД
3156/2022г. по описа на СГС, НО, V въззивен състав, с което е атакувано постановеното
1
решение на СРС с доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения акт. В
жалбата се твърди, че деянието на М. е несъставомерно като приетите от съда доказателства
са противоречиви по отношение на управляваното от същия моторно превозно средство. С
жалбата се моли да бъде постановено ново решение, с което поде. М. да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение, а алтернативно се иска наказателното производство да бъде
прекратено, ако са налице предпоставките за това. С депозираната въззивна жалба не се
правят доказателствени искания към съда.
В хода на съдебните прения защитникът на обвиняемия поддържа подадената
въззивна жалба и доразвива доводите, посочени в нея, а именно че: са налице противоречия
относно индивидуализацията на управляваното от обвиняемия превозно средство,
доколкото в постановлението за привличане като обвиняем на М. и издадените му акт за
установяване на административно нарушение и наказателно постановление е посочен
различен номер на рамата на управлявания от него мотопед. Поддържа се, също така, че
налагането на административно наказание на М. с наказателно постановление и
едновременното образуване на наказателно производство срещу него обърквало
обвиняемия, в коя посока да организира защитата си - да се защитава срещу наказателното
постановление или обвинението за престъпление по чл.345, ал.1 от НК.
Представителят на СГП намира първоинстанционното решение за правилно и
законосъобразно, иска от съда да го потвърди изцяло.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания
съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите, направени в съдебното
заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши
цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от
НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице,
отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана.
Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт,
настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционното решение е постановено при
изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по
делото доказателства, обсъдени подробно в мотивите на решението. С оглед на което
настоящата инстанция се солидаризира изцяло с приетата от първостепенния съд
фактическа обстановка и не счита за нужно същата да бъде преповтаряна отново, още
повече че и доказателствената съвкупност не е допълнена във въззивното производство.
Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно
не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният
съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани
и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които намери
за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни
изводи по фактите.
Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен
състав по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по
делото доказателствен материал като изцяло споделя доводите и съображенията му.
Съдът кредитира писмените доказателства и доказателствени средства, приобщени
по делото, намира същите за относими и намиращи се в унисон със свидетелските
показания.
По отношение на съдебното минало на обвиняемия, съдът дава вяра на приложената
по делото справка за съдимост, от която се установява, че към момента на извършване на
деянието подс.М. е неосъждан.
С оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в
2
решението си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба,
както и на тези от съдебно заседание, поради което намира за необходимо да посочи
следното:
При постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд е обсъдил събраните
пред него и на досъдебно производство относими гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства. Правилно съдът е кредитирал показанията на свидетелите В. В.,
Р. Д. и Т.В., като достоверни, непротиворечиви, взаимно подкрепящи се и кореспондиращи
със събраните по делото писмени доказателства, от които се установява, че на 01.11.2020 г.,
около 16:50 часа на ул. Георги Бенковски в с.Лозен подсъдимият М. е управлявал сиво-
черен мотопед, с надписи „Агк” и „К-series” на него, без поставени регистрационни табели.
Именно този мотопед е бил предаден в последствие и описан в протокола за доброволно
предаване подписан от М. на 01.11.2021 г. Обстоятелството, че М. е управлявал именно това
превозно средство се подкрепя и от собствените му обяснения, в които заявява, че е
управлявал мотопеда, макар и да твърди, че това било „само на празен ход”. Също така при
изготвянето на съставения му АУАН, задържането си и разпита си, М. никога не е направил
каквито и да възражения, че това не е управлявания от него мотор.
В материалите по делото наистина се констатира техническа грешка в изписването на
номера на рамата на мотопеда в огледа на местопроизшествие от л.9 от ДП, като
първоинстанционният съд правилно е достигнал до извод, че това не затруднява
разкриването на обективната истина по делото, нито че по някакъв начин е ограничило
правото на защита на обвиняемия, доколкото в постановлението за привличане на обвиняем
е посочен правилния номер на рамата. Първоинстанционният съд също внимателно е
обсъдил и това, че въпреки сгрешените три символа всички останали съвпадат.
Съдът е обсъдил и обясненията на подсъдимия дадени в хода на досъдебното
производство, като е изложил мотиви защо същите са изолирани от събрания по делото
доказателствен материал.
Поради изложените съображения съдът се солидаризира напълно с изводите на
контролирания съд и не споделя наведените доводи на защитата, че управляваният от М.
мотопед не е правилно индивидуализиран и това по някакъв начин е затруднило
упражняването на правото му защита.
Съдът не споделя и доводите на защитата на подсъдимия, че деянието на подсъдимия
е несъставомерно, че първоинстанционното решение е било постановено при наличието на
съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на
подсъдимия, тъй като на него вече му е било издадено наказателно постановление преди да
бъде привлечен като обвиняем. Вярно е, че на подсъдимия М. е издадено наказателно
постановление №20-4332-020674, но видно от самото него то е за друго нарушение - за това,
че М. е управлявал моторно превозно средство без да е правоспособен водач и няма
издадено СУМПС - нарушение по чл.177, ал.1, т.2, пр.1 ЗдВП. По отношение на
обстоятелството, че е управлявал моторно превозно средство, което не е било регистрирано
по надлежния за това ред и без регистрационни номера, административнонаказващият орган
правилно е съобразил, че това деяние осъществява състава на чл.345, ал.2 от НК и не е
наложил административно наказание на М., а е изпратил препис за образуване на досъдебно
производство. Следователно, не са налице основания, които да доведат до извод, че е
нарушен принципът в наказателния процес „nоn bis in idem”, като съдът отбелязва, че
наличието на издадено наказателно постановление изначално не може да доведе до извод за
несъставомерност на деянието и да изключи наказателната отговорност за него. Напротив,
наказателната отговорност в случая поглъща административнонаказателната и квалифицира
деянието като престъпление.
Въззивният съдебен състав намира, че правилно първоинстанционният съд е приел, че
са налице предпоставките за приложение на чл.78а от НК.
При извършената самостоятелна проверка относно определения от съда размер на
наложената глоба по чл.78а от НК съдът констатира липса на основания за нейното
3
изменение. Първата инстанция е обосновала подробно защо е наложила глоба в размер на
1000 лева, който съответства на законоустановения минимум, като правилно съдът е отчел
смекчаващите отговорността обстоятелства, но и отегчаващите такива, а именно че М. е бил
неправоспособен водач.
С оглед на гореизложеното, солидаризирайки се с правните изводи на районния съд и
на основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че
протестиралото решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 11.04.2022 г. по НАХД №187/2021 г.
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 1 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4