№ 20165
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20241110118227 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на ищеца Т. Д. П. срещу
ответника Т. Д. Д., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.
45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в невъзможността на ответника да докаже твърденията си в сигнал срещу
прокурор от СРП, претърпени болка и страдание, загуба на лично време,
емоции и нервно напрежение, ведно със законна лихва.
Ищецът твърди, че подал няколко сигнала пред Специализираната
прокуратура срещу Искра Й* - прокурор от СРП. В един от сигналите, по
който била образувана пр. пр. № 2308/2021 г. по описа на СП ищецът твърдял,
че прокурор Й* е унищожила една докладна и други документи, които ищецът
бил снимал. От тази докладна се установявало, че началникът на 8 МВР е
завел частно дело срещу ищеца и няма как да участва в разследването срещу
ищеца по НЧД 7031/19 г. по описа на СРС.
Твърди, че ответникът в изпълнение на служебните си задължения като
служител на КПКОНПИ е следвало да издири НЧД 7031/19 г. по описа на СРС
и да види как ищецът се е сдобил с тази докладна.
В края на месец октомври 2021 г. ответникът се обадил на телефонен
номер на ищеца и обяснил, че разглежда сигнала на ищеца, както и изискал от
него да даде отговори на въпроси, с оглед действаща тогава заповед на
председателя на КПКОНПИ във връзка с въведените в страната
1
противоепидемични мерки, които отговори ищецът изпратил на 29.11.2021 г.
на посочен от ответника имейл адрес. Впоследствие ищецът разговарял по
телефон с ответника и в разговора го попитал дали има затруднения в
работата, на което ответникът обяснил, че всичко е наред и не му е нужда
помощта на ищеца.
На 04.01.2022 г. ответникът съставил справка, в която посочил следното:
че дело № 7031/19 г. било между други страни, а не между ищеца и
прокуратурата (било е видно, че той не е намерил наказателно дело 7031/19г.,
а гражданско дело 7031/19г. СРС)-стр. 2, абз. последен, стр. 3 абз. 1 и 2; че
началникът на 8 МВР възнамерявал да съди ищеца и издал докладна 3383р-
5849/25.02.19 - стр.2, абз.2, както и не ставало ясно дали ответникът е намерил
докладната.
По сигнала на ищеца бил постановен отказ за образуване на наказателно
производство на Специализираната прокуратура, в който било посоченото, че
е по причина, че гр. дело 7031/19 г. било за друго и ищецът не участвал в него,
а за докладната не била спомената.
Ищецът твърди, че ответникът давал информация до прокуратурата на Р
България, че наказателно дело № 7031/19г. по описа на СРС срещу ищеца не
съществува, че ответникът не намерил докладна 3383р- 5849/25.02.19 г. по
описа на 8 МВР; че давал невярна информация на прокуратурата на Р
България, че началникът на 8 МВР възнамерявал да съди ищеца; че
ответникът отказал да потърси помощта на ищеца за намирането на НЧД №
7031/19г.; че ответникът отказал да изиска от ищеца докладна 3383р-
5849/25.02.19 г. по описа на 8 МВР, че ответникът отказал да призове ищеца и
без да го призовава, за да подпише показанията си, с оглед големите
разминавания между твърденията на ищеца и установеното от ответника;
както и че ответникът отказал да снеме показния повторно на ищеца, с оглед
големите разминавания между твърденията на ищеца и установеното от
ответника. Твърди, че ответникът умишлено изготвил справка с невярна,
неясна или непълна информация до прокуратурата, както и умишлено не
използвал в пълен обем правомощията си, за да проведе пълно, всестранно и
обективно разследване и да събере всички факти и доказателства по случая.
Вследствие на тези действия на ответника ищецът бил в невъзможност да
докаже твърденията си в сигнал срещу прокурор от СРП, както и претърпял
болка и страдание, загуба на лично време, емоции и нервно напрежение
поради посочените действия на ответника.
Моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 10 000лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника, в който изразява становище за нередовност на исковата молба. По
същество намира предявения иск за неоснователен. Оспорва изложените от
ищеца твърдения, като намира, че исковете са недоказани поради липсата на
2
кумулативно предвидените предпоставките за реализиране на деликтната
отговорност. Намира, че изложените от ответника твърдения не са подкрепени
с доказателства и не доказват извършено от ответника противоправно деяние.
Твърди, че при изпълнение на служебните си задължения, свързани с
осъществяваното от него служебно правоотношение в КПКОНПИ/КПК,
стриктно е спазвал законовите разпоредби и не е допуснал никакво
противоправно поведение, което да е основание за ищеца да предяви
настоящия иск. Поддържа, че не е налице противоправност на деянието,
доколкото упражняването на служебните задължения по законоустановения
ред не съставлява противоправно поведение, а взимането по
законоустановения ред на решения при осъществяване на служебните
задължения, които не са според очакванията на ищеца, не съставляват
действия, които противоречат на материалноправни предписания, закрепящи
конкретни правила за поведение или задължения за бездействие. Изтъква, че
последователността и формата на актовете и действията на служителите в
Комисията е законово предписана, което е законова гаранция за спазване
правата на гражданите и ефективен механизъм за липса на произвол, както и
че съобразно нормативните изисквания е изпълнявал вменените му
правомощия. Релевира и довод, че не са причинени неимуществени вреди на
ищеца. Намира за недоказано същите са в пряка причинна връзка работата на
ответника по сигнала, подаден от ищеца се явява пряка причинно - следствена
връзка за твърдените неимуществени вреди. В условията на евентуалност
спрямо тези доводи, счита претендираното обезщетение за неимуществени
вреди за завишено и несъответно на произтеклите вредоносни последици.
Моли за отхвърляне на предявения иск.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по
свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на ищеца да докаже
при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на
следните предпоставки: че е претърпял твърдените неимуществени вреди в
пряка причинна връзка от противоправно поведение на ответника (конкретно
следва да докаже пълно и главно, че в периода, в който ответникът е работил
по сигнал на ищеца срещу действия на прокурор от СРП до приключването на
преписката ответникът давал информация до прокуратурата на Р България, че
наказателно дело № 7031/19 г. по описа на СРС срещу ищеца не съществува;
че ответникът не намерил докладна 3383р- 5849/25.02.19 г. по описа на 8 МВР;
че давал невярна информация на прокуратурата на Р България, че началникът
на 8 МВР възнамерявал да съди ищеца; че ответникът отказал да потърси
помощта на ищеца за намирането на НЧД № 7031/19г.; че ответникът отказал
да изиска от ищеца докладна 3383р-5849/25.02.19 по описа на 8 МВР; че
ответникът отказал да призове ищеца и без да го призовава, за да подпише
3
показанията си, с оглед големите разминавания между твърденията на ищеца
и установеното от ответника; както и че ответникът отказал да снеме показния
повторно на ищеца, с оглед големите разминавания между твърденията на
ищеца и установеното от ответника, вследствие на които ищецът бил в
невъзможност да докаже твърденията си в сигнал срещу прокурор от СРП,
както и претърпял болка и страдание, загуба на лично време, емоции и нервно
напрежение поради посочените действия на ответника),, от което ищецът
претърпял твърдените от него неимуществени вреди (вида на претърпените
страдания, както и негативни преживявания и емоции), така и размерът им,
като вината се предполага по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Съдът е указал по
чл.146, ал.2 ГПК, че ищецът не сочи доказателства за осъществено
противоправно поведение от страна на ответника, което е довело до
настъпване на вредите, както и относно вида на претърпените вреди.
Не се спори по делото, че ответникът е главен инспектор в дирекция
„Противодействие на корупцията“ – КПКОНПИ към 29.12.2021г., съответно
към настоящия момент служител на КПК (с оглед ЗКПК). По делото е приета
справка от 04.01.2022г. за извършена проверка от ответника, в която е
описано, че същата е образувана в Дирекция „Противодействие на
корупцията“ при КПКОНПИ, въз основа на постановление от 11.11.2021г. от
наблюдаващ прокурор при Специализирана прокуратура Х** относно
извършване на пр.пр.№ 2308/2021г., образувана по сигнал на Т. П. срещу
Искра Й* – прокурор от СРП. В справката е описано, че в изпълнение на
дадените указания на наблюдаващия прокурор били извършени оперативни
мероприятия, след което екземпляр от справката, ведно с приложените
материали били изпратени на Х** наблюдаващ прокурор при
Специализираната прокуратура за отношение по компетентност.
Прието е и постановление от 09.11.2021г. от 11.11.2021г. на прок. Х**, с
което се възлага проверка на КПКОНПИ, в която се указва да се извършат
конкретни оперативни действия. Прието е и постановление от 12.01.2022г. на
Специализирана прокуратура по пр.пр.2308/2021г., с което се отказва
образуване на ДП, доколкото в хода на проверката не били събрани абсолютно
никакви данни, че магистрати от СПР са нарушили служебните си
задължения. Прието е и постановление от 14.04.2022г. на ВКП, от което се
установява, че след запознаване с материалите по пр.пр.№ 2403/2022г. на
ВКП, преписка № 52/22 на СпП и преписка № 2308/2021г. на СпП, в която е
описано, че преписките били образувани по жалби на Т. П., вкл. и пред ВКП,
като последната жалба срещу постановлението на прокурора от АСпП била
недопустима, но въпреки това била извършена служебна проверка и след
запознаване с материалите по преписките се установявало, че същите били
обосновани, правилни и законосъобразни и нямало основание за отмяна.
Прието е и заключение по СППЕ назначена по НЧД № 7031/2019г. по
описа на СРС, 103 състав.
Настоящият състав намира, че съвкупно от приетите по делото
4
доказателства, не се установява извършване на противоправно поведение от
ответника, поради което не подлежат на обсъждане останалите предпоставки
от фактическия състав, които по същество също не са доказани. Установява се,
че на ответника е била възложена извършване на проверка, в изпълнение на
указанията на която е предприел оперативни мероприятия, изразяваща се в
изготвяне на писма, с които се иска информация до различни субекти (Център
за психично здраве, СРС, СРП, вкл. осъществен контакт с ищеца чрез
ел.поща), след която е пресъздадена получената информация, вкл. с екземпляр
от информацията заедно със справката били изпратени на наблюдаващия
прокурор при Специализираната прокуратура. Какво ответникът според
ищеца е трябвало още да направи, доколкото ответникът не е ръководно
решаващ орган по образуваните от ищеца сигнали, по които били образувано
пр.пр. № 2308/2021г. на СпП, пр.пр.№ 52/22 на СпП и пр.пр. № 2403/2022г. на
ВКП, е правно ирелевантно, съответно ако ищецът е считал, че информацията,
която е била пресъздадена от ответника (т.е. същият пресъздава поисканата от
него информация от другите субекти), е следвало да адресира исканията си
към съответния ръководно решаващ орган, но същото по никакъв начин не
рефлектира върху действията на ответника, че да обуслови наличието на
противоправно поведение.
Мотивиран от изложеното Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Д. П., ЕГН: **********, ж.к. Д*, срещу
ответника Т. Д. Д., гр.София, пл. „С*, осъдителен иск с правно основание чл.
45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
невъзможността на ответника да докаже твърденията си в сигнал срещу
прокурор от СРП, претърпени болка и страдание, загуба на лично време,
емоции и нервно напрежение, ведно със законна лихва от 29.11.2021г. до
изплащане на вземането.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5