№ 3788
гр. София, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20241110135347 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1
ЗЗД във вр. чл.345, ал.1 ТЗ и чл.342, ал.2 ТЗ, във вр. чл.92 ЗЗД и във вр.чл.422 и чл.415, ал.1,
т.1 ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ с вх.№
194439/13.6.2024г. от ищец А****/с предходно наименование М***, срещу ответника М. Г.
М., ЕГН **********, с предявени искове и молба до съда да се произнесе с решение, с което
да бъде прието за установено, че ответника дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - сумата
423,19 лева/лв./ (четиристотин двадесет и три лева и 19 стотинки), представляваща
падежирали и непогасени лизингови вноски по главница по Договор за финансов лизинг №
****/25.8.2020г. дължими за период от 24.3.2023г. до 9.5.2023г., ведно със законна лихва за
период от 13.12.2023г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на
вземането, сумата 709,34 лева (седемстотин и девет лева и 34 стотинки), представляваща
падежирали и непогасени лизингови вноски за възнаградителна лихва за период от
24.3.2023г. до 9.5.2023г., сумата 2,74 лева (два лева и 74 стотинки), представляваща
неустойка за забава на плащане на лизингови вноски за период от 24.3.2023г. до 9.5.2023г.,
сумата 1359,09 лева (хиляда триста петдесет и девет лева и 09 стотинки), представляваща
неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя по чл.15.5 от ОУ към
Договора, ведно със законна лихва за период от 13.12.2023г./дата на подаване на заявление
по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, сумата 290,40 лева (двеста и деветдесет
лева и 40 стотинки), представляваща разходи за данъчни задължения за 2023г. за лизинговия
автомобил по Договора, ведно със законна лихва за период от 13.12.2023г./дата на подаване
на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, сумата 101,23 лева (сто и
един лева и 23 стотинки), представляваща разходи за застрахователни премии по Договора,
1
и сумата 696,00 лева (шестстотин деветдесет и шест лева), представляваща разходи за
възстановяване на лизинговия актив по Договора поради невръщане след покана, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/№ № 8925/25.3.2024г. по заповедно ЧГД №
10868/2024г. по описа на СРС, 163-ти състав.
Ищецът твърди, че на 25.8.2020г. между страните по делото бил сключен Договор за
финансов лизинг с предмет придобиване на собствеността на лек автомобил М***
идентификационен № W***, съгласно който ищецът придобил собствеността на МПС-то и
го предоставил за ползване срещу възнаграждение на ответника с приемо-предавателен
протокол от 25.8.2020г. По силата на договора ответникът следвало да плаща месечни
лизингови вноски в размер на 453,03лв., като същият преустановил плащанията след 30-тата
вноска. Сочи, че към 9.5.2023г. останалите незаплатени вноски № 31, 32 и част от № 33 с
падежи - 24.3.2023г., 24.4.2023г. и 24.5.2023г., с оглед което развалил договора с едностранно
уведомление от 2.5.2023г.
На 18.4.2023г. лизинговият автомобил бил иззет от владението на И*** за което бил
съставен приемно-предавателен протокол. Излагат се твърдения, че към момента на
разваляне на договора неплатените месечни лизингови вноски възлизали на сума в общ
размер от 1132,53лв., от които 423,19лв. главници, дължими за периода от 24.3.2023г. до
9.5.2023г., и възнаградителна лихва в размер от 709,34лв., чието връщане ответникът дължи
на основание клаузата на чл.8.1 от Общи условия/ОУ/ към Договора и на основание чл.345
ТЗ, доколкото се касае за задължения през период, в който лизингополучателят е ползвал
лизинговия актив.
Ищцовото дружество поддържа, че съгласно клаузата на чл.15.1 от ОУ ответникът
дължи неустойка за забава в плащанията на вноски № 31 и 32, в размер на сумата от 2,74
лв., а съгласно клаузата на чл.15.5 ОУ и неустойка за прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя, равняваща се на трикратния размер на договорената месечна вноска или
в общ размер от 1359,09лв. Поддържа, че съгласно чл.8.6, във вр. чл.8.7.5 от ОУ ответникът
дължи сумата от 101,23лв., представляваща направени разходи за застрахователна премия по
„Гражданска отговорност“. Допълва, че съгласно чл.8.6, вр. чл.8.7.4 от ОУ
лизингополучателят дължи на ищеца направените от последния разходи за заплащане на
данъци на основание чл.52-61 ЗМДТ за 2023г. в размер на сумата от 290,40лв. Заявява, че на
основание чл.14.4, вр. чл.8.7.10 от ОУ ответникът дължи на ищцовото дружество и сумата
от 696,00лв., представляваща стойност на извършени разходи във връзка с възстановяване
владението на лизинговия актив, изразяващи се в изплатено от лизингодателя на третото за
процеса лице „Г*** по силата на рамков договор за поръчка от 1.11.2021г. комисионно
възнаграждение и покриващо разходите за извършени услуги по издирване, изземване и
репатриране на автомобила.
Ищецът посочва, че за процесните вземания в хода на производството по ЧГД №
10868/2024г. по описа на СРС, 163-ти състав, била издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/№ №
8925/25.3.2024г. на парично задължение по чл. 410 ГПК, като след дадени от съда указания
по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК, същото предявило настоящите установителни искови
2
претенции. С тези съображения ищецът обосновава правния си интерес от търсената защита
и отравя искане за уважаване на исковете.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски, в т.ч. разноските в хода на
заповедното производство.
Моли за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на
поставените в ИМ въпроси. Моли за изискване и прилагане по делото на ЧГД № 10868/2024
г. по описа на СРС, 163-ти състав.
ОТВЕТНИКЪТ, в срока по чл.131 ГПК, е депозирал отговор на исковата молба/ОИМ/ с
вх.№ 281904/4.9.2024г., чрез упълномощен адвокат, с който оспорва исковете като
неоснователни. Твърди, че изложената фактическа обстановка в ИМ не съответства на
действителната. Твърди, че И*** му е възложила сключването на договор за лизинг за нейна
сметка, като в изпълнение на поръчката е сключил процесния договор с ищеца от свое име
за описания в ИМ лек автомобил/МПС/. В регистрационния талон бил вписан като
ползвател на процесното МПС И*** на който бил предаден лекият автомобил. Твърди, че, в
качеството си на лизингополучател И*** е заплащала лизинговите вноски по договора до
неговото разваляне. Поддържа, че при сключване на договора за лизинг ищецът е знаел за
договорните отношения по поръчка между ответника и И*** с оглед което същият е
недобросъвестен. Твърди, че правата и задълженията по договора за лизинг се смятат за
права и задължения на доверителя по договора за поръчка - И***.
Поради изложеното се иска отхвърляне на претенциите на ищеца с присъждане на
разноски. Моли да се даде ход на делото в негово отсъствие.
В открито съдебно заседание/о.с.з./ ищецът, чрез процесуалния си представител по
пълномощие, поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени изцяло.
В о.с.з. ответникът, редовно призован, чрез пълномощник поддържа възраженията
формулирани с ОИМ, и моли исковете да се отхвърлят.
Съдът като взе предвид чл.12 и чл.235 ГПК и след като прецени събраните по делото
и относими към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност,
и във връзка с доводите и съображенията на страните, и като взе предвид правните норми
уреждащи спорните отношения, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото са приети копия на следните писмени документи като доказателства
приложени към ИМ, ОИМ и молби подадени от страните – Договор за финансов лизинг
№****/ДФЛ/, заедно с Погасителен план, Пълномощно за застраховане, Декларация по чл.4,
т.6 от ЗМИП, и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за ПК/л.4-
11/; Общи условия към ДФЛ/л.12-25/; Декларация за съгласие за обработване на лични
данни подписана от ответник/л.26-27/; Тарифа към общите условия към ДФЛ/л.28-29/;
Погасителен план към процесен ДФЛ/л.30-31/; Лична карта на ответник /л.32/; Декларация
за обработване на лични данни подписана от И***л.33-34/; Лична карта и СУМПС на
И***л.35/; СРМПС-1част за МПС рег.№ С***/л.36/; Покана-уведомление за прекратяване на
3
ДФЛ № **** от 2.5.2023г./л.37/; Приемо - предавателен протокол от 18.4.2023г./л.38/;
платежно от ищец към Общ.Б*** за платен данък-ДМПС 2023 в размер на 5066,88лв. от
22.11.2023г./л.39/; дебитно писмо за начислена застрх.премия от 27.3.2023г./л.40/; Протокол
от 8.4.2022г. за промяна на фирмено наименование на ищец/л.44/; пълномощно за ищец/л.45-
46/; доказателства за доплащане на дължима ДТ за исковата част на делото и
пълномощно/л.54а-57/; молба с вх.№ 225307/9.7.2024г. на ищец/л.62-66/; Договор за поръчка
от 28.8.2021г.скл.между И*** и отв.М. Г. М. за сключване на ДФЛ с ищеца/л.71/;
пълномощно за ответник с ДПЗС/л.103-104/.
По делото е прието като доказателство цялото предходно заповедно развило се по
ЧГД№ 10868/2024г. по описа на СРС, 163-ти състав.
По делото е назначена и приета ССЕ/л.105-117/, заключението на която съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвена, като същата е оспорена от ищец по т.1а.
От заключението се установява, че по процесен АФЛ е платена общо сума 18562,40лв., като
последно плащане е направено на 22.3.2023г. от454,07лв. За плащанията направени чрез
ИзиПей за платец е отбелязан отв.М..Г.М., с неговото ЕГН **********. Вещото лице е дало
заключение, че по процесен ДФЛ са останали дължими – 423,19лв. главница за период
24.3.2023г.-9.5.2023г., 709,38лв. възнаградителна лихва за период 24.3.2023г.-9.5.2023г.,
2,73лв. начислена неустойка за забавени плащания за период 24.3.2023г.-9.5.2023г.,
1359,09лв. за неустойка по ял.15.5 от ОУ към процесен ДФЛ, 290,40лв. за разходи за данъчни
задължения за 2023г. по ДФЛ, 101,23лв. за разходи за застрахователни премии по ДФЛ.
С Определение по чл.140 ГПК № 44015/30.10.2024г. за БЕЗСПОРНО между страните е
прието следните права и обстоятелства – на 25.8.2020г. между страните по делото бил
сключен договор за финансов лизинг/ДФЛ/ със задължително придобиване на собствеността
на МПС-лек автомобил М*** съгласно който ищецът придобил собствеността на последния
автомобил и го е предоставил за ползване срещу възнаграждение.
Други относими към спора доказателства страните не са представили по делото.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Исковете са допустими, доколкото са предявени по реда на чл.422 във вр.чл.415, ал.1,
т.1 ГПК, след като ответника е подал възражение по чл.414 ГПК с вх.№143065/30.4.2024г. по
ЧГД№ 10868/2024г. по описа на СРС.
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже, че
изложеното в ИМ, което е оспорено от ответника - физическо лице, а именно дали за него
клаузите на процесен ДФЛ са в сила, както и предявените искове по основание, размер и
изискуемост, че е изправна страна по договора, а също, че ответника е страна по процесен
Договор, който носи задълженията.
Между страните няма спор, че е сключен процесен Д***ДФЛ/№ ****/25.8.2020г. със
задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив-автомобил М*** с рег.
№ ***.
4
Основния спор е въведен по делото с ОИМ и направено възражение, че задълженията
по процсен ДФЛ се носят от трето неучастващо в спора лице И***, с която ответник е
сключил Договор за поръчка/ДП/ на 28.8.2021г. По силата на този ДП страните са се
съгласили ответникът да сключи ДФЛ с ищец, но задълженията по последния да се
изпълняват от доверителя И***.
От така събраните по делото доказателства съдът прави извод, че възраженията на
ответник са основателни и поради това исковете следва да се отхвърлят изцяло. До този
извод съдът достига като взема предвид чл.292, ал.2, изр.2 ЗЗД: „Но тези права, в
отношенията между довереника и доверителя, както и по отношение на трети
недобросъвестни лица, се смятат за права на доверителя.“, а действително ищецът е
недобросъвестен, защото в талон - СРМПС-1част за МПС рег.№ С***/л.36/, представен от
ищец с ИМ, е вписан като ползвател на МПС-то И***, която е предоставила и личните си
данни на ищец във връзка сключването на процесния ДФЛ още на 25.8.2020г./л.33-34 от
делото/. Следователно ищецът извънсъдебно е признал, че задълженията по процесен ДФЛ
се носят от друго лице, а не от ответник. Така съдът достига до извод, че възраженията
наведени с ОИМ са основателни, защото ищецът е знаел, че трето неучастващо в спора лице
И*** е носител на задълженията по процесен ДФЛ, още към дата на сключване, защото е дал
съгласие същата да бъде вписана като ползвател на лизинговата вещ в регистрационния
талон за МПС-то СРМПС-1част за МПС рег.№ С***. Без съгласието на ищец вписването на
И*** в талона на автомобила като ползвател на лизинговата вещ не би могло да се
осъществи, защото тя реално не е била страна по ДФЛ.
Поради изложеното исковете като неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят,
защото ответникът не носи задълженията по процесен ДФЛ.
Само в допълнение следва да се посочи, че Договор за поръчка/ДП/ от 28.8.2021г.,
макар и сключен на по-късна дата от датата на сключване на процесен ДФЛ е породил
действие, и по отношение на ищец същия е в сила към дата на прекратяване на ДФЛ на
9.5.2023г., т.е. няма как да се иска плащане на дължими суми от ответник. Също така следва
да се посочи, че самия ищец не е оспорил съществуването на ДП.
Действително ДФЛ е прекратен едностранно от ищеца поради неплатени задължения
по него, но при връщане на лизинговия автомобил същия е иззет пак от лицето, което го е
ползвало, а именно И***, за което ищецът е знаел още към дата на сключване на процесен
ДФЛ.
Именно поради сключен ДП от 28.8.2021г. ответникът се е освободил от задълженията
по процесния Договора за фин.лизинг/ДФЛ/, тъй като той е надлежно сключен от него, но в
полза на доверителя И***, която пък е поела задълженията по процесния ДФЛ.
Следва да се допълни също така, че по отношение на сумата 696,00 лева
представляваща разходи за възстановяване на лизинговия актив по процесен Договор поради
невръщане след покана не са ангажирани никакви доказателства от къде произтича същата и
как е определен размера, затова същата подлежи на отхвърляне изцяло поради недоказаност.
5
За другите претендирани суми ищецът е представил и събрал по делото нужните
доказателства.
Така съдът следва с решението си да отхвърли предявените искове изцяло, защото
няма доказани задължения, които да се заплащат от ответник.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора, за отхвърлените претенции на ищеца, в негова тежест следва
да бъдат възложени по реда на чл.78, ал.3 ГПК направените от ответник разноски в размер
на 150 лева, за разноски за платен депозит за ССЕ приета по делото. На адвоката на
ответник следва да се присъди по реда на чл.38 ЗАдв. адвокатско възнаграждение от 400
лева за подаден отговор, като съдът взема предвид, че по делото са проведени 2 о.с.з., и с
оглед ниската правна и фактическа сложност на делото. Определяне на по-висок размер за
адв.възнаграждение би било неоснователно.
Само ищецът е представил списък по чл.80 ГПК, който е приет по делото /л.119/.
Възражения по чл.78, ал.5 ГПК страните не са направили в последното проведено по
делото о.с.з.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените искове с ИМ с вх.№
194439/13.6.2024г. от ищец А****/с предходно наименование М***, срещу ответника М. Г.
М., ЕГН **********, да бъде прието за установено, че ответник дължи на ищец следните
суми - сумата 423,19 лева/лв./ (четиристотин двадесет и три лева и 19 стотинки),
представляваща падежирали и непогасени лизингови вноски по главница по Договор за
финансов лизинг № ****/25.8.2020г. дължими за период от 24.3.2023г. до 9.5.2023г., ведно
със законна лихва за период от 13.12.2023г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в
съда/ до изплащане на вземането, и сумата 709,34 лева (седемстотин и девет лева и 34
стотинки), представляваща падежирали и непогасени лизингови вноски за възнаградителна
лихва за период от 24.3.2023г. до 9.5.2023г., и сумата 2,74 лева (два лева и 74 стотинки),
представляваща неустойка за забава на плащане на лизингови вноски за период от
24.3.2023г. до 9.5.2023г., и сумата 1359,09 лева (хиляда триста петдесет и девет лева и 09
стотинки), представляваща неустойка за прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя по чл.15.5 от ОУ към Договора, ведно със законна лихва за период от
13.12.2023г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на
вземането, и сумата 290,40 лева (двеста и деветдесет лева и 40 стотинки), представляваща
разходи за данъчни задължения за 2023г. за лизинговия автомобил по Договора, ведно със
законна лихва за период от 13.12.2023г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/
до изплащане на вземането, и сумата 101,23 лева (сто и един лева и 23 стотинки),
представляваща разходи за застрахователни премии по Договора, и сумата 696,00 лева
6
(шестстотин деветдесет и шест лева), представляваща разходи за възстановяване на
лизинговия актив по Договора поради невръщане след покана, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение/ЗИ/№ № 8925/25.3.2024г. по заповедно по ЧГД№ 10868/2024г. по
описа на СРС, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. чл.345, ал.1 ТЗ и чл.342, ал.2 ТЗ, във вр.
чл.92 ЗЗД и във вр.чл.422 и чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
ОСЪЖДА А****/с предходно наименование М***, със седалище и адрес гр.Б***, да
заплати на М. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр.Я***, сумата 150,00 лева за сторени от
ответник разноски по делото пред СРС за платен депозит за експертиза, на основание чл.78,
ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА А****/с предходно наименование М***, със седалище и адрес гр.Б***, да
заплати на адвокат Ж. И. Ж., с личен адв.№ 1***, сумата 400,00 лева за сторени от
ответник разноски по делото пред СРС за адв.възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК
и чл.38 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС да се изпрати на страните със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7