РЕШЕНИЕ
№ 318
гр. Велико Търново, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20214110101815 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.410 ал.1 от КЗ
вр. чл.49 от ЗЗД.
В исковата молба са изложени твърдения, че на ***** на републикански път ***** в
посока гр.В.Търново, на около 2 км. преди разклона за**** ИВ. В. ИВ. от гр.Х, при
управление на лек автомобил марка „******, реализирал ПТП с материални щети по
автомобила-предна дясна гума и предна дясна алуминиева джанта, вследствие преминаване
през необезопасена и необозночена неравност/дупка на пътното платно. Сочи се, че мястото
на ПТП не е посетено от органите на МВР и не е съставен Протокол за ПТП, тъй като
автомобилът можел да се придвижва на собствен ход след ПТП-то. Сочи се, че за процесния
автомобил има сключена застраховка „Каско +, клауза “Пълно каско”, със застраховащ
„**** и застраховател ищцовото дружество, със срок на действие на застраховката ****
Сочи се, че във връзка с настъпило застрахователно събитие пред ищцовото дружество е
образувана щета ****. Излагат се твърдения, че стойността на вредите на застрахования
автомобил възлиза на сумата 954,30лв., която ищецът заплатил на сервиза, отремонтирал
автомобила, с преводно нареждане на 21.10.2020г. Ищецът счита, че следва да се ангажира
отговорността на *****, като се аргументира с това, че ПТП-то е настъпило по пътен
участък, част от републиканската пътна мрежа, за който АПИ не е изпълнила задължението
си да го поддържа или обезопаси. Ищецът сочи, че ответната Агенция била поканена да
възстанови заплатеното застрахователно обезщетение, но не последвало плащане. С оглед
гореизложеното ищецът отправя искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца
1
сумата 969,30лв., от която 954,30лв.- представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка "Каско", за виновно причинени имуществени вреди на лек
автомобил„***** при ПТП от *****, при движение по републикански път ******, сумата
15лв.- представляваща обичайните разноски, направени при определяне на обезщетението,
както и сумата 55,93лв.-мораторна лихва за периода 19.11.2020г.-17.06.2021г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът **** е депозирала отговор на исковата молба, в който заявява, че оспорва
предявения иск като неоснователен по съображения подробно изложени в отговора. Заявява,
че не е доказан механизма на ПТП, при липса на Протокол за ПТП, както и че не се
установява причинно-следствена връзка между констатираните вреди и твърдяното събитие.
На следващо място сочи се, че водачът е длъжен да съобразява скоростта на движение,
съгласно нормата на чл.20 от ЗДвП. Прави възражение, че щетите са настъпили в условията
на съпричиняване от страна на водача на МПС, който следва да се движи със скорост
позволяваща му спиране на безопасно разстояние при възникнала опасност. Моли съда да
отхвърли предявения иск. В условията на евентуалност, ответникът прави искане да се
намали обезщетението с ½ , поради съпричиняване на щетата от страна на водача на МПС.
Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представеното заверено копие на застрахователна полица ***** процесният
автомобил е имал валидна застраховка „Каско” със срок на действие ****.
На 25.06.2020г., на републикански път ***** лек автомобил марка ****, управляван
от ИВ. В. ИВ. от гр.Х, преминава през необозначена и необезопасена неравност/дупка/ на
пътното платно, вследствие на което настъпило ПТП, при което са причинени имуществени
вреди по амтомобила- щета на предна дясна гума и предна дясна алуминиева джанта.
По подадено пред застрахователя уведомление за настъпило застрахователно
обезщетение е образувана щета №***** при застрахователя, като стойността на описаните
имуществени вреди по лекия автомобил ****** е определена на 954,30 лева и ищцовото
застрахователно дружество е заплатило таази сума на сервиза, отремонтирал автомобила- „Б
К” ООД, с платежно нареждане от ****.
С регресна покана ***** ответникът е уведомен от страна на ищеца, че последният
встъпва в правата на увредения и е отправена покана за заплащане на платеното от ищеца
обезщетение в размер на 954,30лв. и 15лв., представляваща обичайни разноски, направени
при определяне на обезщетението.
От заключението на назначената по делото съдебно авто-техническа експертиза се
установява, че процесният автомобил се е движел със скорост от около 80 км/ч., в колона от
товарни автомобили пред неговата траектория на движение и други по вид автомобили след
него. В лентата за насрещно движение е имало интензивно движение. При движението
2
водачът на управлявания автомобил попада в нарушена част от асфалтовото пътно
покритие- дупка по платното за движение, при което се реализират материални щети.
Вещото лице е посочило, че дупката по платното за движение е била разположена по
дясната следа на използваната от МПС траектория, с размери 70/45 см. и дълбочина около
30 см., с ясно изразен ръб. Вещото лице е направило извод ,че при преминаване на лекия
автомобил през дупка с такива размери, със скорост над 40 км/ч. целостта на гумата и
джантата ще бъде увредена в значителна степен. Вещото лице е посочило, че след
преминаване през неравност с такива размери и скорост, гумата и джантата стават
неизползваеми. Вещото лице е посочило, че лекият автомобил се е движел в колона след
товарен автомобил, който ограничава видимостта му и според вещото лице водачът на лекия
автомобил е имал пряка видимост от около 20 м. и при поява на препятствие по платното за
движение, същият няма да има възможност да реагира при създалата се ситуация. Вещото
лице е направило извод, че водачът не е имал възможност да предотврати настъпването на
ПТП, като своевременно реагира чрез предприемане на маневра да заобиколи препятствието
или евентуално да спре, тъй като тези две маневри биха били причина за реализиране на
верижна катастрофа. Вещото лице е посочил, че дори лекият автомобил да премине през
дупката със скоросот около 50 км/ч, то уврежданията на гумата и джантата биха били
същите.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля ИВ. В. ИВ.,
който разпитан каза, че е управлявал процесния лек автомобил на 25.06.2020г. Пред него
имало камиони. Движел се по главния път през ****, на около 15 км. преди ****. На
пътното платно имало дупка с размери 70 см. на 45 см., около 30 см дълбочина. Свидетелят
каза, че се движел в колона, като пред него имало товарни автомобили и насрещно
движение, при натоварен трафик. Дупката се намирала на пътното платно, след лек завой на
пътя. Свидетелят каза, че нямало как да я избегне. Възприел дупката в момента, в който
влязъл с автомобила в нея, но дори и да я е бил видял в по-ранен момент, не е имало как да я
избегне, защото насреща се движели тирове. Дупката не била обезопасена или обозначена,
нямало знак, че пътят е в ремонт. При навлизане в дупката се чул силен гръм и колата
поднесла надясно. Увредени били предна дясната гума и джанта на автомобила, като щетите
били възстановени от застрахователя.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е основателен и доказан по
следните съображения:
В случая, предмет на предявения иск е вземане, произтичащо от регресна претенция
на платилия обезщетение застраховател срещу причинителя на вредата.
За да бъде уважен така предявения иск, ищецът следва да докаже на първо място
съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице
към момента на застрахователното събитие и заплащане на застрахователното обезщетение
на увреденото лице.
3
От представените по делото доказателства, в т.ч. застрахователната полица, се
установява съществуването на валидно застрахователно правоотношение между ищцовото
застрахователно дружество и собственика на лек автомобил марка „******* към датата на
настъпване на застрахователното събитие.
От представеното платежно нареждане се установява, че застрахователят е оценил
настъпилите щети в размер на 954,30 лв., която сума е изплатена на сервиза, извършил
ремонт на автомобила, с платежно нареждане от *****.
Съгласно чл.410 ал.1 от КЗ, застрахователят, който е платил обезщетението, встъпва в
правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени при неговото определяне. За да се ангажира тази отговорност, следва да се
докаже и противоправното поведение, вреди и причинна връзка между противоправното
поведение на причинителя и претърпените вреди. В случая се твърди наличие на
гаранционно – обезпечителна отговорност на „*****” по чл.49 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни
действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на
възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря
заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил
работа.
В настоящото производство не е спорно, че участъка, където е възникнало ПТП е
част от републиканската пътна мрежа и представлява републикански път ******.
Съгласно разпоредбата на чл.30 ал.1 от ЗП ***** осъществява дейностите по
изграждането ремонта и поддържането на републиканските пътища. Съгласно разпоредбата
на чл.3 от ЗдвП лицата, които стопанисват пътищата ги поддържат изправни с необходимата
маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях, а
според чл.167 ал.1 от ЗДв.П лицата, които стопанисват пътя сигнализират незабавно за
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. В разпоредбата на
параграф 1 т.19 от ППЗДвП е отбелязано, че „препятствие на пътя” е нарушаване цялостта
на пътното покритие, както и предмети, вещества ли други подобни, които се намират на
пътя и създават опасност за движението. В конкретния случай от събраните по делото
доказателства в т.ч. свидетелските показания се установи, че на пътното платно е имало
нарушаване цялостта на пътното покритие /дупка/, която е представлявала препятствие по
смисъла на цитираната разпоредба. Установи се, че въпросното препятствие не е било
обозначено и обезопасено с необходимата маркировка.
Спорен момент в настоящото производство е дали е установен механизма на
процесното ПТП, настъпилите вреди и причинната връзка между ПТП и вредите. Не се
спори, че ПТП не е било посетено от органите на МВР и не е съставен протокол за ПТП, но
съдът намира, че в конкретния случай не е било задължително съставянето на протокол за
4
ПТП, тъй като към момента на ПТП е действала Наредба №Із-41 от 12.01.2009г, съгласно
чл.6 т.4 на която, когато повредите по МПС не са причинени от друго ППС /какъвто е
настоящия случай/ не е необходимо посещение на органите на МВР на мястото на
произшествието, както и не е необходимо съставяне на протокол за ПТП. В тези случаи при
настъпване на застрахователно събитие застрахованият е задължен да уведоми
застрахователя съгласно Общите условия на договора за застраховка. Не е спорно, че
лицето ИВ. В. ИВ., който е управлявал застрахования автомобил е уведомил застрахователя
и декларирал пред него за настъпване на застрахователното събитие.
В конкретния случай, независимо, че няма протокол от ПТП, съгласно съдебната
практика, механизма на ПТП може да се доказва посредством всички допустими от закона
доказателствени средства. Съдът счита, че събраните по делото доказателства- писмени,
гласни и заключението на назначената съдебна авто-техническа експертиза установяват
настъпилото ПТП и причинените в резултат на ПТП вреди по автомобила.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел- водача на МПС-то, който
лично е възприел препятствието на пътя. Изложеното от свидетеля в съдебно заседание
кореспондира с декларираните от същия след процесното ПТП обстоятелства пред
застрахователя, както и с другите писмени доказателства и заключението на вещото лице.
Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на вреда не
може да се говори за непозволено увреждане. В случая са налице материални щети –
увредени предна дясна гума и джанта на автомобила. От заключението на експертизата се
установява, че щетите по увредения автомобил могат да настъпят при преминаване през
посочената неравност на платното за движение. Вещото лице е дало заключение за
пазарната стойност на вредите към момента на ПТП, която според вещото лице възлиза на
сумата 954,30 лв. Това е размера на щетата под формата на претърпяна загуба, която е
пряка и непосредствена последица от увреждането, подлежаща на обезщетяване от
******на основание чл.49 от ЗЗД. Размерът на обичайните разноски при определяне на
обезщетението възлиза на 15лв.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на вредите от страна на
водача на МПС, с твърдения, че същия не се е съобразил с пътните условия и с нормативно
регламентирани задължения по чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП. По делото се установи, че водачът
на лекия автомобил се е движел в колона и е следвал скоростта на движение на колоната от
товарни автомобили преди него. Скоростта му на движение е била около 80 км/ч, но вещото
лице е посочило, че дори и автомобилът да се е движил с по-ниска скорост/напр. 50 км/ч/, то
тези вреди са щели да настъпят при навлизане в дупката. Освен това вещото лице е
посочило, че водачът на лекия автомобил при движението не е имал възможност да избегне
препятствието на пътя, именно поради движение в колона и насрещно движение, като
опитът да се заобиколи препятствието в този случай би било реална предпоставка за
верижна катастрофа, според казаното от вещото лице. Действително чл.20, ал.2 от ЗДвП
задължава водачите на МПС да съобразяват скоростта на движение, наред с други фактори,
и със състоянието на пътя, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
5
препятствие. За да е предвидимо това препятствие обаче, съответно за да се породи
задължение по чл.20, ал.2 от ЗДвП за водача, е необходимо и ответникът да е изпълнил
задължението си по чл.167, ал.1 от ЗДвП да поддържа пътя в изправно състояние като
сигнализира незабавно препятствията по пътя и ги отстранява във възможно най-кратък
срок. В този смисъл липсата на надлежна сигнализация за неравностите по пътя води до
извод, че за водача на автомобила в конкретната ситуация не е възникнало задължение по
чл.20, ал.2 от ЗДвП, неизпълнението на което да съставлява съпричиняване на вредите от
негова страна. Да се приеме обратното би означавало да се уважат противопоставените
възражения за съпричиняване на вреди, настъпили именно в резултат на бездействието на
ответника при изпълнение на посочените по – горе задължения по чл.30 ал.1 от ЗП, чл.48,
т.1, б.”а” от ППЗП и чл.167, ал.1 от ЗДвП за поддържане на пътя в състояние, безопасно за
движението и отстраняване на съществуващите неравности по пътното платно.
С плащането на застрахователно обезщетение и встъпването на застрахователя в
правата на застрахованото лице срещу ответника – причинител на вредата, са налице
условията за ангажиране на отговорността ответната ***** по отношение на
застрахователя, съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1 от КЗ. С оглед изложеното, съдът
намира претенцията на застрахователя за основателна и доказана в претендирания размер от
общо 969,30лв. включващ размера на обезщетението и обичайните разходи за определянето
му.
С оглед основателност на иска за главница, основателна е и претенцията за
мораторна лихва, която се дължи от изпадане в забава и в случая се претендира, считано от
поканата до подаване на исковата молба, която искова претенция за посочения период
/19.11.2020г.- 17.06.2021г./, изчислена по реда на чл.162 от ГПК възлиза на сумата 55,93лв.
С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната
претенция за присъждане на законната лихва за забава върху главницата, считано от
подаване на исковата молба /18.06.2021г./ до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски и с оглед изхода на спора и
разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по
делото разноски в размер на 100лв. за държавна такса, 100лв. за възнаграждение за вещо
лице, 80лв. за депозит за разпит на свидетел и 300лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът също е претендирал присъждане на направени по делото разноски, но с
оглед изхода на спора не следва да бъдат присъждани разноски в полза на ответника.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ******, ЕИК *****, със седалище *****, да заплати на “******”ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от К Х Ч-главен
6
изпълнителен директор и Б Х П-изпълнителен директор, сумата от общо 969,30 лв.
/деветстотин шестдесет и девет лева и тридесет стотинки/, представляваща платено
застрахователно обезщетение в размер на 954,30лв. по застрахователна полица ***** за
застраховка на МПС “Каско +” за причинени имуществени вреди по лек автомобил
марка„***** от настъпило на 25.06.2020г. на републикански път *******, застрахователно
събитие, за което е образувана щета №***** и 15лв. обичайни разходи, сумата
55,93лв./петдесет и пет лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за
забава, за периода 19.11.2020г.-17.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от завеждане на исковата молба – 18.06.2021г. до окончателното изплащане, както
и сумата от общо 580 лв. /петстотин и осемдесет лева/, представляваща направени по
делото от ищеца разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице, разноски за
свидетел и адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7