№ 415
гр. гр. Добрич, 16.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на шестнадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Десислава Б. Н.а
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно частно гражданско
дело № 20223200500240 по описа за 2022 година
Производството по делото е по образувано по реда на чл.274 ал.1 т.2 от
ГПК по повод временното преустановяване на развитието на производството
по гр. д.№ 3977/2021 год. на Районен съд Добрич.
Гражданско дело № 3977/2021 год. на Районен съд Добрич е образувано
въз основа на искова молба рег.№13181/20.12.2021 год., с която от М. М. Н.,
ЕГН **********,с постоянен адрес гр.Добрич,ул.“***“ № 32 вх.Г ет.2 ап.3 е
заявена срещу Г. В. Г., ЕГН ********** ,с постоянен адрес гр. Добрич, ЖК
“***“№ 25 вх.Г ет.3 ап.6 претенция по чл.127 ал.2 от СК относно
упражняването на родителските права , местоживеенето и издръжката на
детето им *** Н.а, родено на *** год. в ***, което към завеждане на делото е с
местоживеене в гр. Добрич. В исковата молба е инкорпорирано и искане по
чл.127 ал.3 от СК, съдът да определи привременни мерки относно личните
контакти между детето и двамата му родители.
Г. В. Г. счита претенцията по чл.127 ал.2 и искането по чл.127 ал.3 от
СК за недопустими и неоснователни ,което свое становище е изразила в
подаден отговор рег.№194/07.01.2022 год.
Оспорена е компетентността на български съд ,тъй като детето няма
обичайно местопребиваване в гр. Добрич или друг град в Република
България. Родено било в *** и това е държавата ,в която е адресно
регистрирано и обичайно пребивава със своята майка, която живее и работи
там от 2014 год. Изложени са твърдения за подадена от майката молба на
1
основание чл.8 от Хагската конвенция ,обуславяща спиране на настоящото
производство на основание чл.16 от Същата.
Страните по делото са български граждани,като български гражданин е
и тяхното дете.Не е спорно между страните, че детето *** е родено на дата на
*** год. в ***, на 18.07.2021 год. е пристигнало в България с двамата си
родители за да получи български документи за самоличност, в периодите от
14.09.2021 год.-23.09.2021 год. и 26.10.2021 год. -07.11.2021 год. е било
отново на територията на *** за задължителни прегледи и имунизация
,предвидени в Австрийския имунизационен паспорт, а на 16.12.2021 год. не е
могло да отпътува с еднопосочен самолетен билет за *** за задължителен
медицински преглед на 21.12.2021 год. ,тъй като бащата е оттеглил
декларацията си-съгласие, то да пътува в чужбина.
С определение № 807/01.02.2022 год. по гр. д.№ 20211100115155/2021
год. на Софийски градски съд ,г.о.,7-ми брачен състав е върната молба вх.№
34302/20.12.2021 год. ,подадена от Г. В. Г. по чл.22а и сл. от Закона за закрила
на детето ,във връзка с Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца от 1980 год. и производството по делото е
било прекратено. Определението на СГС е отменено с определение №
748/15.03.2022 год. по в. ч. гр. д.№ 20221000500641/2022 год. на Апелативен
съд София и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване
на съдопроизводствените действия.
С определение от проведено на дата 18.03.2022 год. съдебно заседание
и на основание чл.229 ал.1 т.7 от ГПК е спряно производството по гр. дело
№ 3977/2021 год. по описа на Районен съд - Добрич до приключване с
окончателен съдебен акт на производството на гр. дело № 15155/2021 год. по
описа на Софийски градски съд. Определението е постановено по
съображения,че в Софийски градски съд е налице висящо производство по
реда на чл. 22а от Закона за закрила на детето, във връзка с Хагската
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от
1980 год. ,поради което следва да бъде съобразена разпоредбата на чл.16 от
Хагската конвенция, която постановява да не се разглежда по същество
въпросът за упражняване на родителските права във връзка с инициирано
производство по искане на майката на детето за връщане на детето на
основание чл.8 от Конвенцията, което е преюдициално на повдигнатия спор
2
за родителски права.
Срещу определението е подадена в срока по чл.275 ал.1 изр.2-ро от
ГПК допустима частна жалба рег.№ 5039/25.03.2022 год. от ищеца М. М. Н.,
ЕГН **********,от гр.Добрич,ул.“***“ № 32 вх.Г ет.2 ап.3 , чрез
процесуалния му представител адв. ***.
Изложени са доводи, че по делото е налице спор за международна
компетентност ,тъй като различни са вижданията на страните ,дали
българският или австрийският съд е компетентен да се произнесе по спора за
родителските права ,както и относно възможността първоинстанционният
съд да постанови привременни мерки на основанието по чл.20 от Регламент
2201/2003 във връзка с чл.127 ал.3 от СК. Районен съд Добрич отказал да се
произнесе и по двата въпроса, които счел за обусловени от произнасянето на
Софийски градски съд с окончателно решение по заведено дело по Хагската
конвенция. Спирането било постановено в разрез с практиката на ВКС, че
разглеждането на спора по същество е предпоставено от произнасянето на
съда по въпроса за международната компетентност –служебно съгласно чл.17
от Регламент 2201/2003 и на още по-голямо основание в случай на отправено
искане от страна по делото. Спирането на делото по реда на чл.229 ал.1 т.4 и 7
от ГПК и чл.16 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца било възможно в случаите, когато съдът е
компетентен да разгледа спора ,но са налице временни пречки за това ,т.е.
въпросът за компетентността на съда е преюдициален по отношение въпроса
за спиране на производството по делото.
В разрез с разпоредбата на чл.20 от Регламент 2201/2003 и
разрешението по т.3 от Постановление 5/77 от 15.03.1978 год. на Пленума на
ВС, Районният съд не се произнесъл по искането за привременни мерки. Този
отказ съставлявал недопустимо процесуално действие.
Отправено е искане за отмяна на определението за спиране на делото,
направено в производство по привременни мерки, поради противоречието му
с чл.17 и чл.20 от Регламент 2201/20031 и постановяване на привременни
мерки по настоящото дело в рамките на поисканото с исковата молба пред
районния съд , а в условията на евентуалност да бъде задължен
първоинстанционния съд да се произнесе по искането за привременни мерки.
Ответникът Г. В. Г. счита частната жалба за неоснователна и настоява
3
да не бъде уважавана ,което свое становище е изразила чрез упълномощения
си представител адв. М.С. в отговор рег.№ 6204/13.04.2022 год. Налични
били предпоставките за спиране на делото поради висящността на
производството пред СГС. Позоваването на разпоредбата на чл.17 от
Регламент 2201/20031 било неоснователно, тъй като и при направена от съда
констатация за компетентност, същият ще бъде задължен да постанови
спиране на делото. Привременните мерки по чл.127 ал.3 от СК не попадали в
приложното поле на разпоредбата на чл.20 от Регламент 2201/20031 ,която
следвала да бъде тълкувана стриктно, а не разширително ,както и не в разрез с
целите на регламента да възпира неправомерното отвеждане или задържане
на деца и по начин да утвърди фактическо положение, произтичащо от
неправомерно поведение на родител. Счита ,че настоящият съд няма правно
основание и правомощия да отмени спирането на делото, нито е налице
правен способ за постановяване на привременни мерки, тъй като последните
не са самостоятелно производство, а част от исковия процес касаещ
родителската отговорност. Вън от горното съдът бил длъжен да се произнесе
по искане за привременни мерки ,но не е длъжен да постанови такива,
особено когато не е компетентен да го направи.
Жалбата е основателна.
Предпоставка за валидното и допустимо произнасяне от съд по
отправено до него искане е компетентността му. Тя се урежда от правилата за
подведомствеността, родовата, местната и договорната подсъдност.За своята
международна компетентност съдът следи служебно, независимо от това дали
тази компетентност се урежда от регламент на ЕС, от двустранен договор със
страна-нечленка на ЕС, от международна конвенция, приета от Република
България, или от КМЧП, който намира приложение само ако не са
приложими други международни актове. Съгласно чл. 17 от Регламент (ЕО)
№ 2201/2003 год. на Съвета от 27 ноември 2003 година относно подсъдността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата,
свързани с родителската отговорност "когато пред съд в държава-членка е
заведено дело, по което той, по силата на настоящия регламент не е
компетентен, а компетентността принадлежи на съда на друга държава-членка
по силата на настоящия регламент, той служебно прогласява, че не е
компетентен". Задължението да се произнесе изрично относно
международната компетентност на българските съдилища е възложена на
4
съда и с чл. 28 от Кодекса на международното частно право (КМЧП).
Международната компетентност на българския съд е абсолютна процесуална
предпоставка и липсата й обуславя прекратяване на делото .
В настоящия случай , приложим за определяне на международно
компетентния съд да разгледа настоящия иск за родителската отговорност по
отношение на общото дете на страните, в което понятие се включва и иска по
чл. 127, ал. 2 СК е Регламент (ЕО) № 2201/2003 год. на Съвета от 27 ноември
2003 година относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност
,съдържащ цялостна система от правила за определяне на международната
компетентност на съдилищата на държавите - членки по такива дела . При
служебната преценка съдът изхожда от установените в Регламента
предпоставки, при които възниква компетентността на съдилищата,
включително и от това дали са налице факти, водещи до пророгация на
установената с Регламента компетентност. След като съдът е задължен
служебно да извърши проверката за компетентност, с още по-голямо
основание той е длъжен да извърши такава и когато е налице изрично искане
за това от страна на ответника. В случай, че съдът не е компетентен да
разгледа спора, той не може да постанови и решение по съществото му. В
този смисъл проверката по чл. 17 от Регламента е аналогична с проверката на
съда по чл. 130 от ГПК. Поради тази причина, ако съдът прецени, че не е
компетентен, той е задължен да прекрати производството пред себе си и
евентуално, ако съществува възможност за това, да изпрати делото на
компетентния съд без да разглежда спора по същество. Същевременно
спиране по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 7 от ГПК и чл. 16 от Хагската
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца е
възможно в случаите, когато съдът е компетентен да разгледа спора, но са
налице временни пречки за това. От всичко това следва, че въпросът за
преценка за компетентността на съда е преюдициален по отношение на
въпроса за спирането на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 7 от ГПК и
чл. 16 от Хагската конвенция- така определение № 117 / 14.03.2019 год. по ч.
гр. д. № 530/2019 год., IV г. о. на ВКС; определение № 354 /09.06.2011 год. по
ч. гр. д. № 304/2011 год. на ВКС, IV г. о. на ВКС; определение № 394 /
17.09.2019 год. по ч. гр. д. № 2567/2019 год. на ВКС, IV г. о.
5
Горното води до извод,че по силата на чл. 17 от посочения регламент
първоинстанционният съд е бил длъжен да извърши проверка на
компетентността си въз основа на представените от страните доказателства,
тъй като разрешаването на този въпрос има преюдициално значение въобще
за разглеждането от него на делото, включително и чрез преценка за наличие
на основание за спиране на производството във връзка с чл. 16 от Хагската
конвенция. След като горното не е сторено ,обжалваното определение е
незаконосъобразно постановено и следва да бъде отменено.
Не е спорно между страните,че понастоящем не е налице произнасяне
от първоинстанционния съд по искане от неговата компетентност,като съд
разглеждащ претенцията по чл. 127 ал.2 от СК за постановяване на
привременни мерки по реда на чл. 127 ал.3 от СК-по същество или отказ,то да
бъде разгледано ( в първия случай определението на ДРС би било
необжалваемо ,а във втория обжалваемо,като преграждащо развитието на
производството). С обжалваното определение е разрешен единствено
въпроса за временно преустановяване на развитието на производството по гр.
дело № 3977/2021 год.,а производството пред Окръжен съд Добрич е
образувано по глава ХХІІ от ГПК и е с предмет проверка
законосъобразността на постановеното спиране (наличието или липсата на
предпоставки за това),поради което отмяната на определението от 18.03.2022
год. не обуславя произнасяне от Окръжен съд Добрич по искането по чл.
127 ал.3 от ГПК.
По изложените съображения,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от проведено на дата 18.03.2022 год. съдебно
заседание ,с което на основание чл.229 ал.1 т.7 от ГПК е спряно
производството по гр. дело № 3977/2021 год. по описа на Районен съд -
Добрич до приключване с окончателен съдебен акт на производството на гр.
дело № 15155/2021 год. по описа на Софийски градски съд и ВРЪЩА делото
на Районен съд-Добрич за произнасяне по международната компетентност на
българския съд по претенцията по чл. 127 ал.2 от СК на М. М. Н., ЕГН
**********,с постоянен адрес гр.Добрич,ул.“***“ № 32 вх.Г ет.2 ап.3 срещу
Г. В. Г., ЕГН **********,с постоянен адрес гр. Добрич, ЖК “***“№ 25 вх.Г
6
ет.3 ап.6 относно упражняването на родителските права , местоживеенето и
издръжката на детето им *** Н.а, родено на *** год. в ***, което към
завеждане на делото е с местоживеене в гр. Добрич.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7