№ 945
гр. Бургас, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. С.А
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. С.А Административно наказателно
дело № 20222120203302 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. Л. С. с ЕГН ********** от гр.Б., обл.С., ул.... против
наказателно постановление №346а-34/11.07.2022г издадено от началника на РУ-С., с което
за нарушение на чл.30 ал.3 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК) и
на същото основание на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1000 (хиляда) лева.
В жалбата се моли да бъде отменено наказателното постановление като
незаконосъобразно. Твърди се, че описаната фактическа обстановка в акта и в НП не
отговаря на истината, предлага се нова фактология. В хода на съдебното следствие
процесуалният представител на жалбоподателя се домогва да докаже, че процесното МПС
не се е намирало на морския плаж, а е било на място в частен имот предназначен за хотел.
Моли отмяна на НП, а алтернативно моли да се счете за маловажен случай по смисъла на
ЗАНН. Желаят присъждане на разноски.
В хода на съдебното производство жалбоподателят е редовно призован, но не се
явява. За него се явява упълномощен адвокат. Представят се нови писмени доказателства.
Представителят на наказващия орган редовно призован, представител не се явява. Не
се взема отношение по жалбата. Не се претендират разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, посочено в наказателното постановление
като нарушител. По делото липсват доказателства относно връчване на НП и съответно
преценката дали е спазен преклузивния 14 дневен срок не може да бъде направено, но АНО
1
не възразява изрично в този смисъл и съдът приема жалбата за процесуално допустима.
Същата съдържа изискуемите от закона реквизити и е предявена пред материално и
териториално компетентен съд. Производството пред Районен съд–Бургас е редовно
образувано.
С оглед събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи
следната фактическа обстановка:
На 27.06.2022г свидетелите С. С. и П. Д. и двамата служители в РУ-С. били на
работа дневна смяна като автопатрул в гр.С.. Към 19,00 часа получили съобщения от
дежурния в ОДЧ–С., който ги изпратил за проверка на къмпингуващо лице в защитена зона,
находяща се местността А., община С.. При пристигането на място с Джи Пи Ес координати
... и ..., в местността А., в община С. установили два микробуса паркирани. Мястото
представлявало скала намираща се пред пясъчната ивица и падаща отвесно към нея. Пред
микробусите била ситуирана шатра, няколко стола, газов котлон, кухненски прибори. На
място установили жалбоподателят С., който бил със съпругата и двете си деца. Проведен
бил разговор със жалбоподателя и се установило, че последният не знаел, че това място се
намира в защитена зона, като обещал веднага да си тръгне. Докладвали на ОДЧ–С. за
констатацията си и началникът на РУ-С. им разпоредил да съставят акт за установяване на
административно нарушение, да го връчат на нарушителя срещу подпис. На 27.06.2022г
свидетелят С. съставил акт за установяване на административно нарушение серия АД и
бланков №005446 (лист 9 от делото). В него описал, че на същата дата, около 19,00 часа, на
място с Джи Пи Ес координати ... и ... в местността А. в община С., жалбоподателят С.
паркирал МПС л.а марка Фолксваген , модел Транспортер с рег.№ ..., негова собственост в
защитена зона А., където е забранено паркирането, престоят на превозни средства върху
подвижни дюни, които попадат в границите на зона А и зона Б, или в урбанизирана
територия на населените места след границата на зона А. Правната квалификация на
нарушение в акта е по чл.30 ал.3 от ЗУЧК.
Актът бил предявен на жалбоподателя за запознаване и бил подписан от него с
възражения. Написал сведение (лист 11 от делото), от което става ясно, че в същия ден
видял място за плаж, необозначено с табели или други знаци и решил да спре.
В срока по чл.44 ЗАНН не постъпили други писмени възражения.
Въз основа на съставения акт административвнонаказващият орган издал атакуваното
наказателно постановление на 11.07.2022г (лист 8 от делото). В него при идентична
фактическа обстановка и правна квалификация на нарушението на основание чл.30 ал.3 от
ЗУЧК на жалбоподателя С. била наложена глоба в размер на 1000 лева.
В хода на съдебното следствие съдът разпита в качеството на свидетели
актосъставителя С. и Д. като свидетел-очевидец на нарушението и при написването на акта.
Съдът кредитира техните показания като ги намира за безпристрастни.
Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен начин от събраните в хода на
2
съдебното следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства.
И двата акта са съставени в сроковете на чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган –началникът на РУ-С. упълномощен на
основание заповед УРИ-251з-1523/05.04.2022г на Директора на ОДМВР-Бургас. Актът бил
съставен от компетентно лице полицейски инспектор в РУ-С..
Съдът е на мнение, че като в акта, така и в НП от формална страна не са спазени
изискванията на чл.42 ал.1 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН. Касае се за пропускане на
изписването на нарушената материална норма в случая чл.17б ал.1 от ЗУЧК.
Съгласно разпоредбата на чл.17б ал.1 от ЗУЧК се забранява преминаването,
паркирането и престоя на превозни средства, ремаркета, полуремаркета върху територията
на морския плаж. Според чл.6 ал.2 от същия закон :“Морският плаж е територия,
представляваща обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл, и
други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено
предизвикани в резултат на човешка дейност процеси на взаимодействие на морето със
сушата. Към територията на морския плаж се включват и пясъчни дюни, разположени
непосредствено зад плажната ивица или попаднали върху морския плаж“.
От посочената нормативна регламентация следва изводът, че законът предвижда една
от формите на изпълнително деяние, с което се осъществява състава на административното
нарушение по чл.17б ал.1 от ЗУЧК –паркиране на превозното средство на морския плаж.
Според показанията на свидетеля С. автобусите били паркирани върху терен пред
скала падаща отвесно към плажа, съответно към морския бряг. От описанието на свидетеля
за настоящия съдебен състав не остана съмнение, че процесното МПС към момента на
проверката се е намирало на част от земната повърхност, която в посочената по-горе
разпоредба се определя като морски плаж, каквото именно е описанието на извършеното
нарушение както в акта, така и в НП.
Не се установиха доказателства, които да сочат, че извършеното деяние попада под
изключенията на ал.2 на чл.17б от ЗУЧК –да е дейност разрешена по съответния ред на чл.7
ал.2 за предоставяне на плажни услуги и извършвана на аварийно-спасителна дейност на
територията на морския плаж. Като липсва нарушената материална норма, както
актосъставителят, така и административнонаказващият орган е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила написвайки като нарушена санкционната норма на
чл.30 ал.3 от ЗУЧК. Съгласно същата, който в нарушение на закона премине или спре
превозно средство за престой, паркиране върху територията на морския плаж или върху
подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени
дюни, попадащи в зона А, зона Б, ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание се
налага глоба в размер от 1000 до 3000 лева или с имуществена санкция в размер от 3000 до
5000 лева.
Ето защо съдът намира, че следва да отмени атакуваното наказателно постановление
като незаконосъобразно.
3
На основание чл.63 д от ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските. В случая с
оглед изхода на спора право на разноски има жалбоподателя , който претендира заплащане
на сума в размер от 300 лева съгласно договора за правна защита и съдействие, които са
съобразени с Наредба №1 от 09.07.2004 г за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и следва АНО да бъде осъден да заплати на жалбоподателя.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН Бургаският районен
съд, V-ти наказателен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №346а -34/11.07.2022г издадено от началника на РУ-
С., с което на Б. Л. С. с ЕГН ********** от гр.Б., обл.С., ул.... за нарушение на чл.30 ал.3 от
Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК) и на същото основание е
наложена глоба в размер на 1000 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на Б. Л. С. с ЕГН ********** от гр.Б., обл.С.,
ул.... направените от последния съдебно-деловодни разноски в размер на 300 (триста) лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4