№ 112
гр. Горна Оряховица, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Силвия Д. Николова
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20224120101334 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове по правно основание чл. 422 ал. 1
вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 и чл. 86 ЗЗД с насрещно възражение по чл.
111 б.“в“ от ЗЗД за настъпила погасителна давност на вземанията.
Ищцовото дружество„Водоснабдяване и канализация Йовковци” ООД
иска да бъде установено, че ответницата С. О. С. му дължи сумата от 145,68
лв. за доставена в периода от 14.09.2016 г. до 18.06.2018 г. питейна вода и
пречистване в имот, находящ се в гр. С., ул. ***, както и сумата от 55,65 лв. -
лихва за забава върху главното вземане, изтекла в периода от 30 дни след
датата на издаване на фактурите до 29.11. 2021 г., както и законната лихва
върху главницата от датата на подаване на зявлението по чл. 410 ГПК-
10.05.2022 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 793/2022г. на РС – Г. Оряховица.
Особеният представител назначен на ответника оспорва исковете с
възражение, че С. не е потребител на ВиК услуги, че не е потребявала вода в
процения обект, че е изтекла тригодишната погасителна давност на
вземанията, съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и издадените фактури и
отчети, намирайки ги за непротивопоставими, т.к. са издадени от ищеца и
удостоверяват изгодни за него обстоятелства. Иска се от съда да отхвърли
1
предявените искове.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че ответникът е абонат на ищцовото
дружество с абонатен № 9002055 и по подадено заявление на негово име е
разкрита партида за имот в гр. С., ул. „В. Левски“ № 26В, ет. 1, ап. 3. От
представените по делото карнетни листи е видно, че от 14.09.16 г. до
14.09.2018 г. е отчитано месечното потребление на питейна вода.
Страните не спорят, че съществуващите между тях облигационни
отношения се регламентират от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от "ВиК Йовковци" ООД гр. В. Търново /ОУ/.
От приложените справка – извлечение / стр. 10/ за дължимите суми от
ответника към 29.07.2018 г., справка за консумация на абоната и
представените фактури, издадени в периода м. септември 2016 г. - м. юни
2018 г. /лист 6-8/ се установява, че през исковия период, стойността на
ползваните от ответника услуги по доставка на питейна вода и такса
канализация, при единична цена от 1, 47 лв. без ДДС, възлиза общо на 145,68
лв. От посочените справки се установява още, че върху вземането по всяка
фактура за този период е начислена и лихва за забава в общ размер на 55,65
лв., считано от 30 дни от издаването на отделните фактури до 29.11.2021 г. До
абоната е изпратена покана за доброволно плащане на просрочените му
задължения, с отбелязване, че пратката е получена лично на 09.03.2020 г.
/лист 7/.
По делото е приложено и ч. гр. дело № 793/2022 г. на Районен съд -
Горна Оряховица, образувано въз основа на подадено заявление по чл. 410 от
ГПК от "Водоснабдяване и канализация Йовковци" ООД срещу ответника в
настоящото производство. В хода на заповедното производство била издадена
заповед за изпълнение № 391 от 12.05.2022 г. за сумата 145,68 лв.,
представляваща главница за доставена незаплатена питейна вода и ползвани
услуги по пречистване на отпадни води и канализация по партидата на обект
в гр. С., ул. „В. Левски“ № 26В, ет. 1, ап. 3; за сумата от 55,65 лева - законната
лихва за забавено плащане по фактурите, считано 30 дни след датата на
2
издаване на всяка фактура /чл. 32, ал.2 от Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребители от "ВиК Йовковци" ООД/ до 29.11.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 10.05.2022 г., до окончателното изплащане, както и за
сумата от 25.00 лева - разноски по делото за заплатена държавна такса и
сумата от 150 лева - за юрисконсултско възнаграждение. В
законоустановения срок длъжникът не е намерен на адреса си. С
разпореждане съдът предоставил на ищеца едномесечен срок за предявяване
на иск за установяване на вземането си срещу длъжника. В указания срок
ищецът подал настоящата искова молба с предмет вземанията по издадената
заповед по чл. 410 ГПК, поради което същата е процесуално допустима.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен от кредитор, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и има за предмет посочените
в заповедта за изпълнение суми.
При предявен иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД в тежест
на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
наличието на валидна облигационна връзка с ответника по договор за
доставка на питейна вода и пречистване на отпадни води, регламентирана от
публично известни ОУ, изпълнение на задълженията си за доставяне на
питейна вода и в какво количество, както и за пречистване на отпадни води и
канализация по отношение имота на ответника за процесния период. В случай
на установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
изпълнение на задължението си за заплащане на претендираните суми.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства по категоричен
и несъмнен начин се установява, че ответникът е бил собственик на
процесния недвижим имот през целия исков период. Възражения или
доказателства противно на изложеното не са депозирани. След като е бил
собственик на недвижимия имот през спорния период и като такъв се явява
потребител на ВиК услуги за питейно - битови нужди по смисъла на чл. 3, ал.
1, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.респ. по чл. 2, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 3, ал. 1 от ОУ. С оглед на това за исковия период между страните са
3
съществували договорни отношения, регламентирани от ОУ по доставката на
питейна вода и пречистването на отпадни води.
По делото не е спорно, че имота на абоната е водоснабден, а от
представените писмени доказателства се установява категорично, че през
исковия период в него е имало монтиран измервателен уред - водомер.
Ето защо, съдът намира, че за абоната е възникнало задължение за
заплащане на потребените количества ВиК услуги в общ размер на 145,68 лв.,
фактурирани от ищеца в периода 14.09.2016 г. до 18.06.2018 г. по
утвърдените от ДКЕВР цени. Съгласно чл. 31, ал. 1 от ОУ ищецът издава
ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване
на количества, но няма задължение да изпраща същите на ответника. Падежа
на задължението по съответната фактура е посочен в действащите между
страните ОУ и е 30 дни след датата на издаването й. С изтичането на този
срок за плащане потребителят изпада в забава и без покана, като дължи
заплащане на мораторна лихва върху непогасената главница. На основание
чл. 162 ГПК съдът намира акцесорната претенция за обезщетение за забава за
доказана до заявения размер от 55,65 лв. за периода, считано от 30 дни от
издаването на всяка фактура до датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК в съда.
Особеният представител назначен на ответника своевременно е въвел
възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца. По аргумент от
задължителната съдебна практика ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело №
3/2011 г. на ОСГТК, ВКС вземанията на ищеца, представляващи цена на ВиК
услуги имат характера на "периодични плащания" по смисъла на чл. 111 б. "в"
ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок.
По правилото на чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 31, ал. 2 от ОУ потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 -
дневен срок след дата на фактуриране. С оглед на това падежа на вземането
по издадените от 31.10.2016 г. до 29.06.2018 г. фактури е настъпил съответно
на 31.10.2018 г. до 29.06.2021 г. Към датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда – 10.05.2022 г., от който момент по аргумент на чл. 422, ал. 1
ГПК искът се счита за предявен, по отношение на тези вземания е била
изтекла кратката погасителна давност, поради което възражението на
4
ответника е основателно и искът следва изцяло да се отхвърли поради
настъпила погасителна давност.
По тези съображения, съдът намира, че предявените искове претенции
за установяване съществуването на вземане на ищеца срещу ответника общо
в размер на 145,68 лв., представляващо стойността на ползвана, но
незаплатена питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и
канализация за процесния период, както и за сумата от 55,65 лв. - мораторна
лихва за забавено плащане, за които вземания има издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 793/2022 г. на РС – Г. Оряховица, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението в съда - 10.05.2022 г. до окончателно изплащане, следва да се
отхвърлят като погасени по давност.
По разноските:
При този изход на делото разноски в полза на ищеца не следва да се
присъждат, както в настоящото производство, така и в заповедното.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
ЙОВКОВЦИ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
В. Търново, ул. П. Яворов, № 30, срещу С. О. С. с ЕГН **********, с настоящ
адрес: гр. С., община С., обл. В.Т., ул. *** искове за признаване за установено
между страните, че МУ ДЪЛЖИ
СУМАТА от 145.68 лв. /сто четиридесет и пет лева и шестдесет и осем
стотинки/, представляваща общата стойност на доставена и ползвана питейна
вода и ползвани услуги „пречистване на отпадни води и канализация”, за
обект, намиращ се в гр. С., община С., обл. В.Т., ул. ***, за периода от
14.09.2016г. до 18.06.2018г. по абонатен № 9002055 – вземания по фактури,
както следва: фактура № **********/31.10.2016г. /11.60 лв./, фактура №
**********/30.11.2016г. /18.54 лв./, фактура № **********/30.12.2016г. /8.34
лв./, фактура № **********/31.01.2017г. /6.67 лв./, фактура №
**********/28.02.2017г. /3.50 лв./, фактура № **********/31.03.2017г. /1.67
лв./, фактура № **********/31.07.2017г. /8.34 лв./, фактура №
5
**********/31.08.2017г. /3.52/, фактура № **********/29.09.2017г. /3.34 лв./,
фактура № **********/31.10.2017г. /5.00 лв./, фактура №
**********/30.11.2017г. /5.00 лв./, фактура № **********/29.12.2017г. /3.34
лв./, фактура № **********/28.02.2018г. /3.34 лв./, фактура №
**********/31.05.2018г. /3.43 лв./, и фактура № **********/29.06.2018г.
/60.05 лв./, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 10.05.2022г. до окончателното изплащане на
вземането,
СУМАТА от 55.65 лв. /петдесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки/,
представляваща лихва за забава върху главницата, за периода : считано 30
дни след датата на фактурата на всяко вземане до подаване на заявлението в
съда,
СУМАТА от 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща
направените разноски в заповедното производство за държавна такса, както и
СУМАТА от 150.00 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща
направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство.
Решението може да се обжалва пред ОС – В. Търново в двуседмичен
срок, считано от връчване препис от него на страните.
След влизане в сила на решението заверен препис от него да се
приложи по ч.гр. дело 793/2023 г. по описа на РС – Г. Оряховица и да се
докладва на съдията-докладчик по същото.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6