РЕШЕНИЕ
№ 2027
гр. Пловдив, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330119630 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
Образувано по предявени от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД
против Ф. С. М. кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 318, ал. 2
ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени
в Заповед от 09.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, издадена по ч. гр. д. № 5996/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
IХ граждански състав, представляващо претендирана продажна цена за
доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 19.08.2015
г. до 17.04.2019 г. в размер на сумата от 887, 19 лв. за обект, находящ се в гр.
П., ул. *****, както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху
главното парично задължение за периода от 31.10.2015 г. до 29.02.2020 г. в
размер на сумата от 183, 42 лв., ведно със законна мораторна лихва от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
02.06.2020 г., до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за доставка на питейна вода при Общи условия
(ОУ) на основание чл. 198 Закона за водите, приети и влезли в сила по реда на
ЗРВКУ. Сочи, че наследодателят на ответната страна фигурира в системата на
ищцовото дружество с потребителски № **********. Ответникът, не
заплатил за периода от 19.08.2015 г. до 17.04.2019 г. дължимата цена за
доставка на питейна вода до обект, находящ се в находящ се в гр. П., ул.
1
*****, представляващ къща – собственост на ответника. Твърди, че отчетът в
имота на ответника е осъществяван при условията на неизправно
измервателно устройство на основание чл. 23, ал. 5 от ОУ, тъй като
задължение на всеки един потребител е да поддържа в изправност
монтираните индивидуални измервателни устройства в имотите, които са
негова собственост. Твърди, че при тези условия са начислявани потребените
количества питейна вода, а именно по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и
по 6 куб.м. за топлофицирано жилище, като е предвидено завишаването им с
по 1 куб.м. на човек на всяко тримесечие. В случая били начислявани по 10
куб.м. за двама човека. Поради неизпълнение на задълженията в срок
длъжникът изпаднал в забава. По така изложените съображения се моли за
уважаване на предявените искове.
Ответната страна Ф. С. М., не е депозирал в законоустановения за това
срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са
налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение по отношение на ответника.
Исковата молба, ведно с приложенията са били редовно връчени на
ответника на основание чл. 46, ал. 2 ГПК – чрез лице от домашните, поело
задължение да предаде съобщението, ведно с книжата. В приложения по
делото отрязък от съобщението е посочено, че последното е получено от
синът на ответника, със задължение за предаване на книжата на адресата.
С получаване на препис от исковата молба, ответникът е получил и
препис от Разпореждане № 973/13.01.2022 г., с което е разпоредено книжата
да се връчат за отговор. С разпореждането ответникът изрично е бил
уведомен за задължението си да уведоми съда, ако е напуснала посочения по
делото адрес, или този, на който веднъж е бил намерена, като й е указано, че
ако не стори това – всички съобщения се прилагат по делото и се считат за
редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 ГПК.
Ответникът е бил редовно призован за съдебното заседание, проведено
на 26.05.2022 г., тъй като не е открит на адреса, на който е получил препис от
исковата молба и приложенията. По разпореждане на съда адресът е посетен
за период по-дълъг от един месец, като ответникът не е открита.
В случая съдът е приложил фикцията по чл. 41, ал. 2 ГПК и призовката
се счита за редовно връчена на адреса, на който ответникът е бил открит по
делото. Тази разпоредба следва да намери приложение и в случаите, в които
адресатът на съобщението не е намерен лично на адреса, а последното е
получено по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК чрез лице от домашните, приело
съобщението и поело задължение за уведомяване на адресата. Това е така, тъй
като книжата са редовно получени от ответната страна, като последната е
била уведомена за задължението й да уведоми съда при промяна на адреса, на
който веднъж е била намерена по делото. В този смисъл съдът съобрази и
2
практиката на Върховния касационен съд, постановена с Решение №
322/26.11.2014 г. по гр.д. № 3566/2014 г., ГК, IV г.о.
Въпреки редовното му призоваване ответникът не се е явил в съденото
заседание за разглеждане на делото.
Същевременно с получаване на призовката ответникът е бил
предупреден и за възможността против нея да бъде постановено
неприсъствено решение с посочване на предпоставките, установени в
правната норма на чл. 238 ГПК.
Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на
чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата
молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, на
което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в негово
отсъствие.
Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за
постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото
писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно
основателна, което обстоятелство следва от приложените към исковата молба
писмени доказателствени средства.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат
уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят
сторените от последния разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената
част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени
пропорционално сторените, както в настоящото съдебно производство
разноски, така и в заповедното производство по ч. гр. д. № 5996/2020 г. по
описа на Районен съд – Пловдив– арг. т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема,
че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство – относно размера им, както и
разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от иска.
Следователно в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските в
заповедното производство в размер на сумата от общо 125 лв. – за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и разноските в исковото
производство в 25 лв. за заплатена държавна такса и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, което съдът
определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
3
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на Ф. С. М.,
ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. *****, че “Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, е носител на паричните притезания,
за които е издадена Заповед от 09.06.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 5996/2020 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, IХ граждански състав, представляващо претендирана
продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за
периода от 19.08.2015 г. до 17.04.2019 г. в размер на сумата от 887, 19 лв. за
обект, находящ се в гр. П., ул. *****, както и за установяване на изтекла
мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от
31.10.2015 г. до 29.02.2020 г. в размер на сумата от 183, 42 лв., ведно със
законна мораторна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - 02.06.2020 г., до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА Ф. С. М., ЕГН **********, да заплати на “Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 125 лв. – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 5996/2020 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, IХ граждански състав, и сумата от 125
лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 19630/2021 г. на Районен
съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението
подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването
му от страната, срещу която е постановено.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
4